Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав,
в публично заседание на дванадесети януари 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева
ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия
Дичева
при секретаря Деница Кръстева,
с участието на прокурора Мирослав Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,
к.адм. дело № 2648 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ Варна срещу Решение № 1183/05.09.2022г. постановено
по НАХД № 20213110202339/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 03-013444/24.03.2021г.
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
В касационната жалба, чрез процесуален представител
касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг,
с който да бъде потвърдено в цялост НП. Излага се довод, че съдът е постановил
решението при кредитирането на доказателство представено при съдебното
оспорване на НП, разходен касов ордер, като не е съобразил останалите
доказателства събрани в хода на административнонаказателното производство и не
е направил правилни изводи за правното значение на разходния касов ордер.
Направени са и допълнително възражения, които не кореспондират с фактите по
спора, поради което съдът не ги възпроизвежда и не следва да ги обсъжда. В
публично съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа
наличие на основанията за прилагане на чл.415в КТ към нарушението и моли за
решение в този смисъл.
Ответникът, чрез процесуален представител в
писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1183/05.09.2022г.
постановено по НАХД № 20213110202339/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП №
03-013444/24.03.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна. С НП е наложена
на „С. Турс 2001“ЕООД „имуществена
санкция“ в размер на 5000лв. на
основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.224, ал.1, вр.чл.128, т.2, вр.
чл. 228, ал.3 КТ.
За да
постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
През м.
01.2021г. по повод постъпила жалба за неплащане на трудови възнаграждения в
срок от служители на ДИТ Варна е извършена проверка за спазване на трудовото
законодателство от „С. Турс 2001“ЕООД. При проверката е констатирано от
представените документи, че за работникът А.Сухих липсват доказателства за ползван
платен отпуск и за изплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск по
прекратеното със заповед № 834 от 15.09.2020г. трудово правоотношение по трудов
договор № 1406 от 20.07.2020г. При справка от разчетно-платежна ведомост за
м.септември 2020г. е констатирана липсата на начислено обезщетение за А. Сухих.
При тази констатация е съставен АУАН. При връчването представляващият
дружеството вписал, че има възражения и не е съгласен с констатациите в акта. В
законния срок не са постъпили възражения. Въпреки възражението АНО възприел
констатациите в АУАН и издал НП.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.
От събраните по административнонаказателната преписка доказателства съдът е
констатирал, че се установяват констатациите на АНО относно фактите по
наличието на трудово правоотношение между наказаното дружество и работникът
А.Сухих, както и прекратяването на трудовото правоотношение. Съдът констатирал
от представеният в хода на въззивното обжалване документ – РКО от 17.09.2021г.
изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ обезщетение за три дни в размер на
91.50лв. Съдът е посочил, че е оспорено от АНО съдържанието на РКО и
авторството на подписа на получателя А.Сухих, но въпреки оспорването не е
проведено надлежното доказване за недостоверност на съдържанието и за
неполгането на подписа от работника. Направил е извод, че предвид непроведеното
доказване на оспорването на съдържанието на документа и автентичността на подписа на А.Сухих, РКО следва да бъде
кредитиран и с оглед кредитирането на последният е приел, че описаното в НП
нарушение е недоказано и е отменил НП като материалнонезаконосъобразно.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от
представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.
Спорният
пред въззивната инстанция въпрос, пренесен и в касационното производство е
„удостоверява ли представеният във въззивното производство разходен касов ордер
изплатено обезщетение по чл.224 от КТ на г-н Сухих“ и в този аспект извършено
ли е нарушение на трудовото законодателство от работодателя изразяващо се в
неизпълнение на нормативно установеното му задължение за изплащане на
обезщетение за неизползван годишен платен отпуск по отношение на работникът г-н
Сухих?
За да
отговори на повдигнатия спорен въпрос касационната инстанция съобрази разпоредбите на чл.43а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските вр. чл.177 от КТ вр. чл. 224 КТ (за
изплатените обезщетения
за неизползван годишен платен отпуск), чл.270, ал.3 от КТ, чл.55 на ТЗ и релевантната
съдебна практика на ВКС (Решение № 41 от
26.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2525/2018 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Веска Райчева; Решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. №
558/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков; Решение
№ 141 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2715/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик
съдията Красимира Харизанова; Решение № 258 от 3.11.2017 г. на ВКС по гр. д. №
1007/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Георгиева; Решение №
171 от 3.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2016 г., III г. о., ГК, докладчик
съдията Златка Русева) в аспекта на правилата регламентиращи доказването на
извършването на деянието по НПК.
Съгласно
нормата на чл.
270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмения трудов
договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се
удостоверява с подписа на работника или посочено от него лице във ведомостта, в
разписка, както и в документ за банков превод по влог на работника. По същия ред се изплащат и
предвидените в КТ обезщетения на работника, между които и обезщетението за
неползван платен годишен отпуск при прекратяването на трудовото правоотношение.
Когато изпълнението на задължението за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение, респ.
обезщетение по чл.224 от КТ е удостоверено чрез подпис във
ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което работникът
или посоченото от него лице е получило плащането. Такива съмнения не възникват
и когато основанието за плащането е посочено изрично в нареждането за банков
превод.
Въпроси
възникват относно формата на предвидената в разпоредбата като удостоверителен
документ за извършеното плащане разписка. В КТ не е дадено легално определение на
това правно понятие, нито са посочени изискуемите му реквизити. Разписката по
правната си същност е частен свидетелстващ документ, удостоверяващ факта на
извършеното по реда чл.270 от КТ плащане.
По
правната си същност разходният касов ордер е нарочно съставен частен свидетелстващ
документ, обективиращ за първи път извършената стопанска операция, т.е. удостоверяващ
извършването на разход, подлежащ на счетоводно отчитане. Предвид значимостта за
счетоводното отчитане на РКО като първичен счетоводен документ, за него са
предвидени реквизити.
Законът е
поставил изискване за доказването на конкретното обстоятелство изплащането на
обезщетение по чл.224 от КТ с нормативно посочен документ съставен в определена
форма и съдържащ определени реквизити – ведомост за заплата, съдържаща подпис
на работника с цел удостоверяване на получаването на сумата, платежно
нареждане, разписка. Посочената законова уредба не изключва възможността
обстоятелството за изплащане на обезщетението по чл.224 от КТ да бъде доказано
с друг различен от посочения в закона документ напр. с РКО.
Не е
поставена по нормативен път пречка носещия личния
подпис на работника
разходен
касов ордер, установяващ получаване на суми от работодателя да се приравни по правна
стойност на разписка по смисъла на чл.
270, ал. 3 от КТ.
РКО е
оспорен от процесуалният представител на АНО. Предвид отсъствието на работника
от територията на Р България експертиза за автентичността на подписа на г-н
Сухих в РКО не е направена. Функцията на РКО е да удостоверява движението
(разходването) на сумите съхранявани в касата на търговеца. Както беше посочено
по-горе РКО е частен документ удостоверяващ извършването на стопанска операция,
поради което е предвидено да съдържа определени реквизити между които са
неговият номер и данните за вписването му в счетоводните регистри по сметки
дебит и кредит при осчетоводяването на посочената сума. При липсата на такива
данни в РКО осчетоводяването на стопанската операция може съгласно
чл.55 от ТЗ да се установи от вторичните счетоводни документи, в които би
следвало да е отразено:
първо-наличието
на сума по касата,
от която да може да бъде извършено плащането, второ-осчетоводяването на самото плащане и трето-съответно
намалената с разхода касова наличност. Такива доказателства не са представени. Друг начин за доказване на
заплащането на обезщетението е чрез представянето на ведомости за
заплати, други документи съставени съгласно изискванията на чл.43а от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските вр. чл.177 от КТ вр. чл. 224 КТ (за
изплатените обезщетения за неизползван годишен платен отпуск), включително и чрез представянето на
издадена заповед от ръководителя на предприятието, в която да е посочено
основанието за плащането и неговият размер. В случая такива доказателства не са
представени, не се сочи и да са съставени.
В
свидетелските показания дадени в открито съдебно заседание, лицето твърдящо, че
е съставило РКО изрично е посочило, че сумата по РКО не е отразена във
ведомост. От свидетелските й показания също се констатира, че е съставила РКО,
че сумата по РКО е изплатена, но не сочи кой е извършил плащането (съставителят
на РКО или друго лице и кое). Тази неопределеност в показанията на свидетелката
влече на извод, че РКО не е съставен по повод извършено плащане на
обезщетението по чл.224 от КТ на работника Сухих.
В случая няма подпис на работника по ведомост за получаване на обезщетението по чл.224 от КТ, не е
представена и ведомост с начисляване на такова; липсват и
писмени данни, които да се приравнят на разписка в смисъла, вложен в този
термин от законодателя,
поради което се явява неправилен извода на въззивния съд за недоказаност на
извършеното от работодателя нарушение на трудовото законодателство.
Проблемът
да се приеме, че разглеждания в съдебното производство РКО обективира
действително извършено плащане на работника обезщетение по чл.224 от КТ е
свързан със следното: първо-необяснимо е защо ако още на 17.09.2021г. е
съставен РКО, защо не е представен в административно наказателното
производство, за да се избегне санкциониране, а е представен едва след издаване
на НП; РКО е без номер и може да се приеме, че е антидатиран, предвид липсата
на данни да е осчетоводен към момента на съставянето му, това влече и извод, че
е съставен за целите на съдебното оспорване на НП и второ - в заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношения № 834/15.09.2020г. не е включено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, не е представена друга заповед на
работодателя, в която да е посочено, че на работника следва да бъде изплатено
обезщетение по чл.224 от КТ, нито има твърдение такава да е издавана, не е
представена ведомост, в която да е посочен размера на обезщетението по чл.224
от КТ, а и изрично се сочи, че такова вписване във ведомостите за заплати на
работодателя не е направено.
Обратно,
на релевираният довод от касатора в о.с.з., касационната инстанция намира, че
не са налице предпоставките на чл.415в от КТ по отношение на извършеното
нарушение. Нарушението не е отстранено веднага след откриването му, доколкото
работникът Сухих е напуснал пределите на Р България и поради това за него са
произлезли вредни последици.
На горните
съображения Решение № 1183/05.09.2022г. постановено по НАХД №
20213110202339/2021г. по описа на ВРС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго с
което да бъде изменено НП № 03-013444/24.03.2021г. издадено
от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, като размера на наложената
имуществена санкция, предвид установените в
чл.414, ал.1 от КТ минимум и максимум, при условие, че няма данни за наличието
на утежняващи обстоятелства и не са изложени мотиви в НП относно наложения
размер към средния, следва да бъде
намален до предвидения от закона минимум.
Предвид
изхода на спора, частично основателно е искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ДИТ Варна, поради
което следва да бъде присъдено на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ при съобразяване на чл.63д, ал.1 ЗАНН и предвид правната и фактическа сложност на спора по арг. от чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.78, ал. 8 от ГПК,
приложим на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16лв..
Предвид
изхода на спора и по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК вр.
чл.78, ал. 8 от ГПК частично основателно се явява искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноските по воденето на спора,
включително и възнаграждението за един адвокат. Съгласно
действащата към настоящия момент регламентация на възнагражденията на
адвокатите за представителството на лицата пред съд –„Размерът на
възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от
Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и
не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.“ (чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата /ЗА/). Съгласно
чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения приета от Висшия
адвокатски съвет (Наредба №1 / Наредбата) „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 от
Наредбата върху стойността на санкцията, съответно обезщетението“. В чл.7, ал.2 от Наредбата възнагражденията за
процесуалното представителство пред съд са диференцирани според материалния
интерес, т.е. според размера на наложената глоба. Идентичен е подходът
регламентиран в Наредбата за изчисляване на възнагражденията за адвокат за
процесуално представителство по административни дела (каквото се явява по
характера си касационното производство по конкретното дело) – арг. от чл.8 от
Наредба №1. Съобразявайки цитираните разпоредби от Наредбата и ЗА, съдът
намира, че при установеният начин на формиране на възнагражденията на
адвокатите, а именно от критерият размер на защитимото право, конкретно размер
на наложената санкция, при изменение на НП, с което е наложена санкцията на
наказаното лице се следва възстановяване на разликата до възнаграждението на
адвоката за защитата му срещу по-високия размер на наложената санкция.
Разбирано в този аспект, това е и реализиране на правната отговорност на
административнонаказващия орган за неизпълнение на задължението му по чл.27,
ал.2 от ЗАНН, а именно при налагането на санкцията първо да вземе
предвид тежестта на нарушението, както и финансовото състояние на нарушителя и
второ да изложи конкретни, ясни и изчерпателни мотиви относно размера на
наложената санкция. Предвид изложеното на „С. Турс 2001“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер
на 640лв.. Задължено за заплащане на разноските по арг. от чл.143, ал.1 от АПК
вр. §1, т.6 от АПК е юридическото
лице, в структурата на което е административният орган.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 1183/05.09.2022г. постановено по НАХД № 20213110202339/2021г.
по описа на ВРС и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП
№ 03-013444/24.03.2021г. издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“
Варна с което е наложена
на „С. Турс 2001“ЕООД „имуществена
санкция“, на основание чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.224, ал.1,
вр.чл.128, т.2, вр. чл. 228, ал.3 КТ, като я намалява от размер 5000лв. на
1000лв..
ОСЪЖДА „С.
Турс 2001“ЕООД да заплати на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 16 (шестнадесет лв.)лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати
на „С. Турс 2001“ЕООД
разноски в размер на 640
(шестстотин и четиридесет лв.) лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.