Р Е
Ш Е Н
И Е № 64
гр.П., 22.04.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично заседание на седемнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 74 по описа за 2019 г. на ПпРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на С.Л.Д. ***/06.03.2019 г. издадено от Зам.директор на РЗИ-Т., с което и на основание чл.229,ал.1 от Закона
за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.
/сто лева/ за това, че ”при извършена
проверка на 09.02.2019 г., в 00.20 ч., в дискотека „Ъ.“, стопанисвана от ЕТ“Г.-43-Ж.Н.-С.
Н.“, в гр.П., кв.З. е констатирано, че лицето С.Л.Д., управител-сервитьор в
обекта, работи без лична здравна документация, съгласно изискванията на Наредба
№ 15 на МЗ. Представената в РЗИ- Т. здравна книжка е с направено
бактериологично и паразитологично изследване на
12.02.2019 г. Изследванията са направени след датата на проверката“- нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба №
15/27.06.2006 г. на МЗ за здравните изисквания към лицата, работещи в
детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни,
водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с
храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони /Обн.,ДВ,
бр.57/14.07.2006 г./
В жалбата се оспорва извършеното нарушение,
като не се сочат конкретни доводи. В с.з., жалбоподателят се явяла лично и се
представлява от адв.Р.К. от гр.П., ТАК, който
поддържа жалбата, ангажира допълнителни писмени доказателства удостоверяващи
извършване на нужните изследвания преди датата на проверката, пледира за отмяна
на атакуваното НП.
Ответникът по
жалбата – РЗИ Т., представляван в с.з. от гл.юк А.
оспорва изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и
потвърди издаденото НП.
Районна прокуратура
П., редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в
срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят С.Л.Д. работела на длъжността
„управител-сервитьор“ в дискотека „Ъ.“, находяща се в гр.П., кв.З. На
09.02.2019 г. в обекта била извършена проверка от служители на РЗИ Т. –
инспектор П.А. и инспектор И.М., при която около 00.20 ч. се установило, че
трите лица работещи в обекта, между които и жалбоподателя работят без лични
здравни книжки. С КП /приложен/ било дадено задължително предписание в срок до
12.02.2019 г. да бъдат представени в РЗИ Т. здравните книжки на персонала. На
12.02.2019 г. жалбоподателят се явил в РЗИ Т. и представил личната си здравна
книжка /приложено копие по делото/. В нея било отразено, че на 04.02.2019 г. е направен туберкулинов
кожен тест Манту, но бактериологичното и паразитологичното
изследване били с дата 12.02.2019 г., т.е. след извършената проверка. При тези
обстоятелства инспектор А. преценила, че към 09.02.2019 г. жалбоподателят е
работил в обекта без необходимата лична здравна документация, с което е
нарушила разпоредбата на чл.2,ал.2 от Наредба №15/27.06.2006 г. на МЗ. Бил
съставен АУАН /приложен/, с който нарушителя се запознал и подписал с
отбелязване, че има възражения, тъй като пробите за бактериологичното и паразитологичното изследване са дадени заедно с теста Манту
на 04.02.2019 г., но са се забавили в лабораторията. При тези обстоятелства и
след като преценил, че случая не е маловажен, Зам.директора на РЗИ Т. издал
атакуваното в настоящия процес НП № 6/06.03.2019 г., връчено лично на
12.03.2019 г. видно от направеното отбелязване.
Фактическата обстановка
беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя
В., както от приложените и приобщени по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и видно от наведените доводи не се оспорва от
жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, като отчете, че при ангажиране на
административно наказателната отговорност на нарушителя е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до опорочаване на процедурата по налагане на
административно наказание, изразяващо се в следното:
Съгласно императивните разпоредби на чл.42,т.5 и чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН, освен
описание на нарушението, АУАН и НП следва да съдържат законовите разпоредби
които са нарушени, като между тях и описанието на нарушението следва да
съществува единство. В случая в АУАН и в НП нарушението е квалифицирано
като такова по чл.2,ал.2 от Наредба №15/27.06.2006 г. на МЗ, който
несъмнено вменява задължение към лицата, заети в производството и търговията с
храни да съхраняват личната си здравна книжка в обекта, в който лицето работи,
и да я представят за проверка при поискване от контролните органи. В конкретния
случай жалбоподателя не е изпълнил посоченото задължение. Безспорно е
установено и обстоятелството, че жалбоподателя е лице, заето в обект, в който
се търгува с храни, предвид легалната дефиниция за „търговия”, дадена в § 1, т.60 от ДР на ЗХ, която гласи, че
„търговия” е процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и
представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено
хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни”.
Доколкото с факта на непредставяне /респ. представяне, но не с пълните
изследвания, което следва да се приравни на непредставяне/ на контролните
органи от РЗИ на лична здравна книжка, жалбоподателя формално е осъществил
признаците на административно нарушение
Съгласно чл.23 от
Закона за храните, всяко лице, което е заето в производството и търговия с
храни следва да преминава предварителни и периодични медицински прегледи по
установения за това нормативен ред. Неизпълнението на това задължение е
скрепено със санкция определяема по реда на чл.45 от ЗХ. В случая обаче и
доколкото е преценено, че жалбоподателя е преминал един от задължителните
медицински прегледи към датата на
проверката, то нарушението е квалифицирано значително по-леко по чл.2,ал.2 от
Наредба №
№15/27.06.2006 г. на МЗ, а не по ЗХ. Тази
квалификация е довела до принципно правилно санкциониране по реда на ЗЗ, а не
по реда на ЗХ, но неправилно е
определена приложимата санкционна норма, за което основателно претендира и
защитата. Съгласно § 2 от ЗР, Наредбата се издава на основание чл.34,ал.3 от
ЗЗ, според който здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения,
специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти,
предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските,
фризьорските и козметичните салони се определят с наредба на министъра на
здравеопазването. В конкретният случай приложимата
санкционна норма е тази на чл.210,ал.1 от ЗЗ, която предвижда наказания глоба от 100 до
1500 лв. за лицата, които извършват дейност
в нарушение на здравните изисквания по този закон и нормативните актове по
прилагането му. В НП обаче е наложено наказание на осн.чл. 229, ал.1 от ЗЗ,
който предвижда същото по вид и размер наказание, но за нарушение ИЗВЪН
случаите на чл.209-чл.228в, т.е. настоящия случай попада именно в посочените
изключения. Следва да се посочи, че това
обстоятелство е известно и на РЗИ Т. предвид публикуваната съдебна практика на
съдилищата от този съдебен район, която сочи, че винаги за подобно нарушение е
прилагана санкцията по чл.210,ал.1, а не по чл.229,ал.1 от ЗЗ, което е
правилно. Допуснатото само в НП нарушение е съществено, тъй като от една страна
препятства защитата на лицето, а от друга - поставя и съда в невъзможност да
осъществи в пълен обем контрола за законосъобразност на основанието за
ангажиране отговорността на нарушителя. Районният съд действа като въззивна
инстанция в случая и няма правомощия да изменя основанието за налагане на
наложеното наказание, поради което следва да бъде отменено изцяло издаденото
НП.
Само
за пълнота на изложението съдът намира, че споделя тезата на защитата, че се
касае за маловажен случай на административно нарушение, за което АНО е следвало
да приложи разпоредбата на чл.28,б.“а“ от ЗАНН. Безспорно е по делото, че още
на 04.02.2019 г. на жалбоподателя е бил
направен туберкулинов кожен тест Манту, който е част
от нужните изследвания. От дадените в с.з. обяснения на Д. и приложената /макар
и без заверка и посочено основание/ касова бележка е видно, че на 04.02.2019 г.
са платени 3х20 лв. на името на жалбоподателя и останалите двама работници в
дискотеката. Съдът намира, че обясненията на жалбоподателя в с.з. относно
забавянето в резултатите от бактериологичното и паразитологичното
изследване са достоверни и напълно кореспондират с останалите доказателства. Не
е имало обективна пречка да бъде извършена допълнителна проверка по реда на
чл.52,ал.4 от ЗАНН във връзка с възраженията на нарушителя вписани в акта. Ако
бе извършена подобна проверка, АНО очевидно би достигнал до извод за
маловажност на нарушението, доколкото същото до голяма степен е провокирано
именно от необосновано забавяне на резултатите от изследванията в РЗИ; първо е
по вид; продължило е само няколко дни и не е довело до други вредни последици.
Водим от горното и
на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП № 6/06.03.2019
г. на заместник-директор на РЗИ Т., с което и на основание чл.229,ал.1 от ЗЗ,
на С.Л.Д. ***, ЕГН-**********, за нарушение по чл.2, ал.2 от Наредба №
15/27.06.2006 г. на МЗ за здравните изисквания към лицата, работещи в детските
заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните
обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските,
фризьорските и козметичните салони /Обн.,ДВ, бр.57/14.07.2006 г./, е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв. (сто
лева ), КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: