Р Е Ш Е Н И Е № 260126
гр. Варна, 05.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд –
търговско отделение, ІІ състав, на осми юни през две хиляди двадесет и първа
година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Ели Тодорова
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. дело № 23/2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.
258 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, представлявана от Д. Ш. и П. Д., чрез адв. С.З.
срещу решение № 260190 от 17.08.2020 г., постановено по т. д. № 633/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете
на жалбоподателя срещу И.З.С. и „С. Билдинг“ ЕООД за солидарното им осъждане
като кредитополучател и поръчител по договор за ипотечен потребителски кредит №
55-32/09.10.2017 г., за присъждане на следните суми:
- горница над
3 915.71 евро до 29 191.61 евро, като сбор от всички падежирали
вноски и вноски с падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост,
считано от 14.11.2018 г.
- сборно
вземане от 1 106.51 евро за договорни възнаградителни
лихви, претендирани като, начислени по договора върху редовна главница за
периода 13.11.17 – 14.11.18 г.
- сборно
вземане от 226.32 евро за договорни мораторни лихви,
претендирани като начислени по договора
за периода 11.11.17 – 25.11.18 г.
- сборно вземане от 90 лева
за разноски за нотариални такси за сметка на кредитополучателя за уведомяване
на длъжниците за предсрочна изискуемост.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението, като постановено
в противоречие на материалния закон и необоснованост. Навежда твърдения, че
целият договор за кредит е изготвен индивидуално, спрямо потребностите на
кредитополучателя и са съобразени възможностите му за погасяване на
задължението. Сочи, че промените в месечните погасителни вноски се дължат на
промени в лихвения процент на финансовия пазар, което не зависи от волята на
страните. Счита, че от събраните по делото писмени доказателства се установява
индивидуалното договаряне на клаузите, с оглед на изричните молби на
кредитополучателя за облекчаване на кредитните условия поради възникнали затруднения,
предхождащи всяко допълнително споразумение и изготвяния към него нов
погасителен план. Твърди, че кредитополучателят бил неизправен. Внасял частични
вноски по погасителния план, което въззивникът счита за частично изпълнение,
приравнено на пълно такова по смисъла на договора и за основание за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем. Моли за отмяна на решението в обжалваната
част. Претендира заплащането на разноски.
Прави доказателствено искане.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от И.З.С., чрез адв. К.П.,
в който се сочат аргументи за правилността на решението в обжалваната част.
Счита, че решението е постановено съобразно допуснатите и събрани по делото
достатъчно доказателства. В тази връзка и с оглед направеното доказателствено
искане на въззивника, сочи, че не следва да бъдат събирани доказателства пред
настоящата инстанция. Моли за потвърждаване на решението.
Няма доказателствени
искания.
С определение № 260067 от 04.02.2021 г.,
допълнено с определение № 260075 от 09.02.2021 г., постановено по делото, е назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В
проведеното о. с. з. от 08.06.2021 г., процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. Моли за уважаване на въззивната
жалба. Претендира разноски за двете инстанции като представя списък по чл. 80
от ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендирания от въззиваемата
страна адвокатски хонорар.
В о.
с. з. процесуалният представител на въззиваемото дружество не се явява.
Постъпила е молба с вх. № 262522 от 07.04.2021 г. от страната, в която поддържа
изложеното в отговора и не възразява да се даде ход на делото.
Разгледана по същество,
съдът приема от фактическа страна следното:
Пред Варненския окръжен
съд са разгледани искове, предявени от „Юробанк България“ АД за солидарно осъждане
на И.З.С., като кредитополучател и „С. билдинг” ЕООД, като поръчител, да заплатят
следните суми: главница по договор за ипотечен кредит в размер на 29 191.61 евро,
представляваща сбор от всички падежирали вноски и вноски с падежи след
упражнено право на предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази главница от подаване на отхвърлена молба за издаване
на заповед за изпълнение на 30.11.2018 г. до окончателно плащане; сумата от 1 106.51 евро – възнаградителниа лихва за
периода 13.11.2017 г. до 14.11.2018 г.; сумата от 226.32 евро – мораторна лихва за периода
11.11.2017 г. до 25.11.2018 г.; както и сумата от 90 лева – нотариални такси
във връзка с уведомяването на длъжниците, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
В исковата молба и
уточняващата молба от 13.06.2019 г. се сочи, че „Юробанк България“ е
предоставила на С. главница за рефинансиране и ремонт на жилище в размер на
45 000 евро с краен срок на погасяване 20 години, а кредитополучателят и
дружеството, което същият управлявал са учредили обезпечение – ипотека и
поръчителство в полза на банката. Подробно се описват условията, при които е
сключен договорът. Твърди се, че длъжникът е допуснал забава на плащанията на
вноска с падеж 11.10.2017 г., което е послужило като основание за упражняване
на договореното между страните право на предсрочна изискуемост за цялата
главница. Кредиторът е отправил нотариални покани до кредитополучателя и
поръчителя, които са връчени на 14.11.2018 г., но изпълнение не е последвало.
Излагат се доводи за изцяло доказана претенция за задължения, които са надлежно
начислени въз основа на конкретни уговорки с кредитополучателя и поръчителя. Счита
се, че индивидуалното уговаряне изключва позоваване на неравноправно договаряне
и че по отношение на търговеца поръчител не се прилага специалната закрила.
Моли за уважаване на исковете в цялост.
В отговора на исковата
молба по реда на чл. 367 от ГПК ответникът И.З.С., чрез особения си
представител адв. К.П., оспорва предявените искове по основание и размер на
претендираните суми. Твърди, че не е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита в пълен
размер, оспорва твърдението, че дължи претендираната сума.
Не се спори
между страните, а и от представените доказателства се установява, че между „Юробанк и Еф Джи България” АД /с ново наименование „Юробанк
България“ АД/ и И.З.С. е сключен Договор за ипотечен кредит № 55-32/2007 г., по силата, на
който „Юробанк България” АД, като кредитодател се е задължила да предостави на
кредитополучателя И.З.С. сума в размер на 45 000 евро, а последният се е
задължили да върне сумата по кредита, ведно с дължимата лихва на 228 месечни
анюитетни вноски. Съгласно чл. 30.2, т. 2, във вр. с чл. 30.1, т. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, банката може
да направи същия изцяло или частично предсрочно изискуем.
Допълнително страните са
уговорили олихвяване на просрочени
задължения по вноски, такси, разноски или други вземания по кредита със
завишена лихва в размер на договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта.
Кредитополучателят е поел задължение да заплаща както еднократната начална
такса от 0.5 % от разрешения размер, така и
текуща такса за управление и обработка след първата година в размер на
0.1 %. Същият се е задължил да поеме застраховката за имотите, служещи за
обезпечение като поддържа покритие поне един месец след крайния падеж, като
отговаря и за внесени от банката годишни застрахователни премии по подновени от
негово име и за негова сметка полици.
От заключението по допуснатата
по делото ССчЕ, кредитирана от съда като обективно, компетентно дадена и неоспорена
от страните се установява, че уговорената главница от 45 000 евро е била
предоставена в цялост на 11.10.2007 г. по разплащателната сметка на клиента.
Вещото лице е констатирало и съвпадение на падежните дати отчитани от кредитора
на месечни вноски според актуализирани погасителни планове, като е установило
промените в лихвените проценти, които кредиторът е приложил по договора.
Експертизата констатира, че процентът на събираната годишна лихва е варирал от
7.23 до 3.86, с колебания както към увеличение, така и към намаление, но тези
крайни стойности не са съответни с уговорените първоначално размери на лихвата
след първата година на фиксиран процент, тъй като на 01.01.2010 г. е завишена
надбавката от 2.5 на 4.1 %, а стойностите на референтния пазарен индикатор за
2009 г. , 2011 г., 2012 г., 2015 г. и 2020 г. са отчетени с незначително
завишение /недостигащо пълен пункт/.
Назначените ССчЕ пред
първоинстанционния и пред въззивния съд водят до заключения, които не си
противоречат и съдът кредитира същите изцяло като обективни, компетентно
дадени, съответстващи на останалия събран доказателствен материал по делото и
неоспорени от страните.
Не са установени никакви
документи относно договарянето на тези промени. В кредитното досие е намерен
само връченият на клиента нов план при увеличението на надбавката към
01.01.2010 г. Счетоводните записвания на получените от банката плащания сочат,
че вноски за погасяване на главници и лихви са усвоявани до август 2018 г.,
макар да е допускана забава на някои от падежните дати, която е била и
съответно компенсирана със събиране на наказателна лихва от следващото текущо постъпление
в размера уговорен като наказателна надбавка. Според вещото лице, кредиторът е
усвоил освен вноските за главница и лихва според ежегодно актуализирани по
негова преценка размери, допълнително уговорените във фиксиран размер, начална
и пет поредни годишни такси за управление, покриващи задължения за периода до
2013 г. включително в размер на общо 450 евро, разходите за подновяването на
вписаната ипотека в размер на 190.52 евро и премии по сключени застраховки за
имуществено обезпечение през 2011-2018 г. в общ размер на 252.14 евро. В
експретизата се сочи, че не са събрани такси извън договорените, но според
справка на вещото лице, общият размер на събраните такси включва и допълнителна
такса за просрочие през 2016 г. в размер на 15.33 евро, която не съответства на
клауза от договора, както и законна лихва, начислена в размер на 263.03 евро
след обявяване на предсрочна изискуемост.
При така установеното
от фактическа страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са осъдителни искове за солидарно
осъждане на И.З.С., като кредитополучател
и „С. Билдинг“ ЕООД, като поръчител, да заплатят
сумата в размер на 29 191.61 евро, представляваща сбор от всички падежирали
вноски и вноски с падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост,
считано от 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази главница от
подаване на отхвърлена молба за издаване на заповед за изпълнение на 30.11.2018
г. до окончателно плащане; сумата от 1 106.51 евро – възнаградителниа лихва за
периода 13.11.2017 г. до 14.11.2018 г.; сумата от 226.32 евро – мораторна лихва за периода
11.11.2017 г. до 25.11.2018 г.; както и сумата от 90 лева – нотариални такси
във връзка с уведомяването на длъжниците, ведно със законната лихва върху
главницата от 31.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 79, ал. от ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
Видно от данните по делото, както и
от ССчЕ, се установява безспорно, че кредитът е бил усвоен в размер на 45 000 евро, което не се оспорва в настоящото
производство.
Спорен във въззивното производство е
въпросът за момента на настъпване на предсрочната изискуемост и наличието на
неравноправни клаузи по договора за кредит.
Настоящият съдебен състав
съобрази, че предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две условия:
обективния факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на
кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за
предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако към
този момент са били налице обективните предпоставки за изгубване на
преимуществото на срока.
В процесния случай, видно от
заключението, дадено по ССчЕ, забавянията по плащания за главница започват от
03.2017 г., като ежемесечно са правени частични погашения по главница, а
забавянията по плащанията за лихвите започват от 02.2016 г. Последната
погасителна вноска по главницата е направена на 26.03.2018 г. и е в размер на
37.56 евро и с нея е извършено частично плащане на вноската за 09.2017 г. След
тази вноска на 20.08.2018 г. е направено плащане от 113.31 евро, с което
частично са погасени просрочените лихви за 10.2017 г. От експертизата е видно,
че от началото на кредита до направената последна вноска по главницата, същата
е била в размер на 20 489.91 евро, а платената главница към този момент е
била в размер на 15 631.11 евро. Относно лихвата, от заключението на
вещото лице става ясно, че до последното
плащане на лихва, дължимата такава е била 23 339.60 евро, а платената
18 058.64 евро. Платените такси според ССчЕ са в размер на 430.85 евро.
Процесният договор за банков кредит обхваща задължение
на кредитополучателя да върне отпуснатата сума ведно
с дължимата лихва на 228 месечни анюитетни вноски. Съгласно чл. 30.2, т. 2, във
вр. с чл. 30.1, т. 1 от договора, при
непогасяване на която и да е вноска по
кредита, банката може да направи същия изцяло или частично предсрочно изискуем.
Обстоятелството, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем не е предпоставка за изгубване
на преимуществото на срока ако не са били налице обективните предпоставки за това. Предсрочната
изискуемост настъпва при наличието на две условия: обективния факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем.
Настоящият съдебен състав,
споделя приетото от първоинстанционния съд, че към процесния вид договор е
приложима общата императивна закрила срещу неравноправното договаряне в сила от
10.06.2006 г., както и най-общите достижения на Европейското право, доколкото
този закон е бил включен в националното право на Република България в
изпълнение на присъединителен ангажимент и има директен ефект за договори след
2007 г. Тъй като не е установено индивидуалното договаряне, клаузите относно
запазените права на кредитора да изменя първоначално оповестени условия както
по отношение на лихвата, така и по отношение на срока за ползване на кредита
подлежат на преценка за равноправност. Не се оспорва фактът, че уговорките
относно начина на определяне на компонентите формиращи годишния лихвен процент
и прилаганите от кредитора такси по кредита не са индивидуално договаряни.
Съдът приема, че именно клиентът е приел да бъде обвързан с решенията на
банката без да може да договаря нещо различно и съответно и по отношение на
тези уговорки следва да се приложат критериите за защита на потребителите по
смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването ѝ, възприето в практиката на
съда на ЕС /С- 415/11, С – 226/12, С – 453/10 и С – 397/11/, както и
установената практика по прилагане на ЗЗП /Решение № 236/20.12.2016 г. по т. д. №
3082/2015 г. на ВКС, II т. о.; Решение №
205/7.11.2016 г. по т. д. № 154/2015 г. на ВКС, Решение № 165/03.12.2016 г. по
т. д. № 1777/2015г. на ВКС I т. о./.
Променливият процент на
лихвата не изключва добросъвестността в договарянето стига промяната на
фиксираната погасителна вноска да се отчита по предвидим и за двете страни
начин. При дългосрочно кредитиране, поради естествената и предвидима динамика
на пазара, абсолютното фиксиране на лихвата би поставило една от страните в
положение да понася изцяло риска от обосновано предвидими обективни промени. В
конкретния случай уговорките за възнаградителната лихва и допълнителните такси
са обявени ясно и разбираемо, и не пораждат неравновесие в правата и
задълженията на страните.
Защита на потребителя налагат
така уговорените размери, които кредиторът има право да променя без да са
пояснени основанията за промяната им, както и по какъв разбираем за потребителя
начин ще се формират новите размери. Типично за дългосрочното кредитиране е
прогнозирането на динамиката на лихвените равнища на база, на което страните
могат да минимизират рисковете от дългосрочното обвързване. Само при обективно
обусловени променливи, договарянето ще може да изпълни ролята си. В конкретния
случай, банката е предлагала на кредитополучателите уговорка, която да и
гарантира допълнително компенсиране на неблагоприятни за нея пазарни изменения,
с което несъмнено се нарушава равнопоставеността между страните. В договора за
кредит не е посочена ясна формула, при която потребителят да може да предвиди
точно с колко пункта и кога ще бъде извършено увеличение на лихвата, а
приложимите такси към договора е следвало да се начисляват по тарифа, която
подлежи на актуализация чрез оповестяване в офисите на банката. Налице е
недобросъвестно договаряне поради липса на гаранция за начина, по който потребителят ще може да се освободи от
негативните за него последици. Предоставено е право на кредитополучателя да се
откаже от договора, но само по себе си същото би утежнило допълниелно
положението му като загуби правото на дългосрочно разсрочване.
От горното, съдът може да
направи извод, че в договора за потребителски кредит има клаузи, които не са
индивидуално уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата и
задълженията на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези
неравноправни уговорки не следва да пораждат действие за потребителя и
съответно съдът трябва да отчете
съдържанието на сделката без тях. Не се изключва цялостното действие на
договора, тъй като съществените му елементи не се засягат от опорочените
клаузи.
Приложението на неравноправни
клаузи от страна на банката кредитор по отношение на лихвата е категорично
установено по делото. Банката е начислила в новия погасителен план нов размер
на годишната лихва с нова завишена надбавка в нарушение на договорената формула
за годишна актуализация според промяна на пазарния индекс. Това несъответствие
е съхранено за целия период на определяне на задълженията. Прилаганите нови
размери на лихвата следва да се приемат за еднолично определени и решени от
страна на банката без да са съгласувани с клиента.
Правилно първоинстанционният
съд е кредитирал определените от вещото лице
лихвени процени по алтернативния вариант на месечни вноски в т. 6 от
заключението на ССчЕ. Въз основа на констатациите на вещото лице се приема за
доказано изпълнение на задълженията за вноски по погасителния план в размер на
поне 15 808.39 евро главница и 18 657.33 евро редовна възнаградителна
лихва или общо 34 465.72 евро, които са били внесени до март 2018г. До
вноска с падеж 11.07.2018 г. общият размер на анюитетните вноски по
алтернативния план възлиза на 33 901.92 евро, което води до извод, че
клиентът на банката не е пропуснал падежи и дори е надвнесъл суми към момента,
в който банката се е позовала на правото си да обяви предсрочна изискуемост и е
изпратила нотариалните покани до длъжника и поръчителя.
Липсата на неизправност на
длъжника изключва възможността за предявяване на предсрочна изискуемост от
страна на банката. Независимо от факта, че нотариалните покани са удостоверени
като връчени, сами по себе си същите не могат да произведат ефект, тъй като към
този момент кредитополучателят е бил изправен. Съдът приема, че погасителният
план, с размерите на дължими вноски продължава да действа и пропускането на
следващите падежи може да ангажира само отговорност за плащане на вноските, за
които е настъпила забавата.
Общият размер на анюитетните
вноски до 152 вноска включително с падеж на 11.06.2020г. са настъпили в хода на
съдебното производство пред първоинстанционния съд. Варненският окръжен съд
правилно е приел, че кредиторът има право да събира тези вноски съгласно
обвързващия кредитополучателя план, а именно по изготвения от експерта
алтернативен план – само главница и редовна лихва поради използван в таблицата
за наказателна лихва процент, който е изведен от неравноправна клауза. От тук
следва, че от общия дълг трябва да бъдат приспаднати усвоените от банката
главници и лихви в размер на 34 465.72 евро, както и събраната неоснователно
наказателна лихва за забава от 501.31 евро. Законната лихва в размер на 263.03 евро
също следва да бъде приспадната като начислена без да е налице предсрочна
изискуемост на задължението. Допълнително неоснователно начислени към задълженията
на кредитополучателя са такси за просрочие в размер на 15.33 евро и нотариални
такси в размер на 180 лв. извън заверките на подписи на пълномощни и нотариални
покани по повод неоснователно отправено от кредитора уведомление за предсрочна
изискуемост.
От горепосоченото става ясно,
че сборът на така усвоените от кредитополучателя суми е достатъчен за
погасяването на всички вноски до ноември 2018 г., включително по алтернативния
план и част от вноската с падеж 11.12.2018 г. Съответно към момента на подаване
на заявлението от кредитора на 30.11.2018 г. не е било налице просрочие на
вноски и забавата следва да започне да се натрупва едва след сезирането на
съда.
Претендираните от въззивника
лихви са неоснователни поради липса на задължения в периодите, с които е
сезиран съда. Разходите по нотариалното удостоверяване на връчване на покана за
предсрочна изискуемост и подписи на пълномощни са направени без основание и
съответно същите не следва да бъдат заплащани от длъжника.
Към момента на заявяване на
оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 от ГПК, кредитополучателят е
бил изправен и не е причинил нуждата от тази защита. Преждевременно направените
разноски от кредитора, сезирал съда с искане за плащане на неизискуем дълг
следва да останат в негова тежест.
По разноските:
С оглед изхода от спора, за
въззивното производство разноски се дължат в полза на И.З.С.. Същият обаче не
претендира заплащането на такива, поради което съдът не дължи присъждането им.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260190 от 17.08.2020 г., постановено по т.
д. № 633/2019 г. по описа на Варненския окръжен
съд в
обжалваната част.
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло
в законна сила.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ при наличие на предпоставките по чл.
280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.