Решение по дело №447/2021 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260627
Дата: 9 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Неделина Танчева Минчева
Дело: 20215530100447
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                        09.07.2021г.                                       Гр.Стара Загора

 

           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                     XI  Граждански състав

На 30.06.2021г.

В публично заседание  в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Емилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско дело №447 по описа за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е постъпило по подсъдност от РС-София.

Производството е с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.

Искът е предявен от Застрахователна компания „Уника” АД гр.София срещу Т.Г.Т. ***. С исковата молба се твърди, че на 27.05.2016г. в …….., ответникът, управлявайки МПС ….. е предизвикал ПТП, вследствие на което са нанесени вреди на МПС ……... Според Протокол за ПТП №1514487/27.05.2016г. на ПП-КАТ водачът Т.Г.Т. е управлявал МПС под влиянието на алкохол в кръвта над допустимата норма. Същият е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на събитието, сключена с ищеца. Към ищеца е предявена претенция за вреди по отношение на увреденото МПС - ……... Ищецът е изплатил обезщетение в размер на 1285,96лв. На основание чл.500, ал.1 КЗ за ищеца е възникнал правен интерес за възстановяване на изплатеното обезщетение. На ответника е изпратена покана да възстанови сумата за изплатеното обезщетение, като до момента не е постъпило плащане от негова страна. Начислена е мораторна лихва считано от датата на причиняване на вредите до датата на предявяване на исковата молба в съда, в размер на 455,11лв.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1285,96лв. – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета №15410740009, 455,11лв. – мораторна лихва за периода от 27.05.2016г. до завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че предявеният иск е допустим. Не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства относно настъпилото ПТП. Не оспорва и факта на изплатеното на увреденото лице обезщетение в размер на 1285,96лв. Оспорва обстоятелството, че е получил регресна покана от ищеца. Ищецът не бил представил доказателства за надлежното връчване на поканата. Тъй като поканата не била надлежно връчена, то искът бил преждевременно предявен. Ответникът оспорва и претенцията за мораторна лихва. Липсвали данни ищецът да е изплатил на увреденото лице лихви. Освен това ответникът не бил надлежно поканен да възстанови сумата на застрахователното обезщетение, поради което не дължал лихва за забава.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски по делото.

Моли да не бъдат присъждани разноски на ищеца, тъй като ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

В съдебно заседание ищецът заяви отказ от предявения иск за мораторна лихва в размер на 455,11лв. за периода от 27.05.2016г. до завеждане на исковата молба и съдът прекрати делото в тази му част.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

По делото е представено копие на Застрахователна полица №BG/05/115002511652, от което се установява, че за автомобила, управляван от ответника е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност” с ищеца за период на валидност 16.10.2015г. – 15.10.2016г. Видно от приетото като писмено доказателство по делото копие на Протокол за ПТП №1514487/27.05.2016г. на ПП-КАТ, на 27.05.2016г. в гр……., ответникът, управлявайки МПС …. е предизвикал ПТП, вследствие на което са нанесени вреди на МПС …….. Ответникът е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта, измерена с техническо средство 1,76 промила. Представени са и копия на Уведомление за щета по застраховки „Гражданска отговорност“ от 30.05.2016г., Уведомително писмо от 30.05.2016г., Свидетелство за регистрация на МПС и талон за технически преглед, Свидетелство за управление на МПС №*********, Контролен талон, Опис на щетите на МПС по щета №15410740009, Писмо с изх.№2982/12.08.2016г. на ЗК „Уника“ АД, Приемателен протокол с вх.№15035/18.08.2016г. на ЗК „Уника“ АД, Сметка от 05.07.2016г., Фактура №1943/04.07.2016г., Калкулация за ремонт на автомобил, Калкулация на претенция №15410740009-1-1/31.05.2016г., Опис-заключение по щета №15410740009-1-1, Подробно описание на разходите по претенция №15410740009-1-1, Проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, Платежно нареждане от 23.08.2016г., от които се установява, че застрахователното обезщетение, изплатено от ищеца за щетите по увредения лек автомобил, нанесени при посоченото по-горе ПТП възлиза на 1285,96лв.

Тези обстоятелства не бяха оспорени от ответника. Същият не направи възражения относно механизма на ПТП, нанесените щети, нито относно нарушаването на правилата за управление на МПС от негова страна – управление след употреба на алкохол над допустимите норми.

По делото бе представено копие на Регресна покана с изх.№258/17.01.2017г. на ЗК „Уника“ АД, за която обаче не бяха представени доказателства за връчването й на ответника. Съдът намира обаче, че това обстоятелство е ирелевантно за дължимостта на регресната претенция, тъй като ответникът знае, че е причинил непозволено увреждане и дължи обезщетение. Връчването на регресната покана би имало значение евентуално за изпадането в забава и размера на мораторната лихва, но такава в настоящото производство не се претендира. Поради тази причина съдът намира възражението на ответника, че искът е преждевременно предявен за неоснователно. Дори и след предявяването му и след получаване на исковата молба ответникът не е направил необходимото за погасяване на задължението си към ищеца, което на практика обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1, т.1 КЗОсвен в случаите по чл.433, т.1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.“ Обстоятелствата по настъпването на ПТП не се оспорват от ответника. Същият е подписал протокола за ПТП без възражения.

„Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.“ (Решение №15 от 25.07.2014г. на ВКС по т. д. №1506/2013г., I т. о., ТК). По делото не се събраха доказателства, опровергаващи описания в протокола за ПТП механизъм на настъпилото ПТП. По отношение на настъпилите вреди, които са в причинно-следствена връзка с ПТП, също не бяха направени възражения от страна на ответника.

Съдът намира, че всички елементи от хипотезата на чл.500, ал.1, т.1 КЗ са осъществени. Застрахователят е изплатил обезщетение на собственика на увредения автомобил и за него се е породило регресното право да претендира от виновния водач размера на изплатеното обезщетение. Размерът на изплатеното обезщетение възлиза на 1285,96лв.

Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

 

По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските в размер на 101,44лв. за държавна такса и 200,00лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОСЪЖДА Т.Г.Т.,***, ЕГН ********** да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Възраждане“, бул.“Тодор Александров“ №18, представлявано от Николай Г. Иванов, Николай Г. Каварджиклиев и Димитър Стоянов Тонев, сумата от 1285,96лв. (хиляда двеста осемдесет и пет лева и 96 стотинки) – главница по регресна претенция за изплатено обезщетение по щета №15410740009, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски по делото в размер на общо 301,44лв. (триста и един лева и 44 стотинки), представляващи платената от ищеца държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

 

   Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: