Решение по дело №1371/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е по жалба на П.А.К., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. В., против Решение № 2153-15-135/10.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение негова жалба с вх. № 1012-15-140/13.04.2023 г. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-191/28.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска неговата отмяна от съда и връщане на преписката за ново произнасяне, както и присъждане на сторените разноски. Допълнителни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив чрез процесуален представител юриск. П. оспорва жалбата като неоснователна. Съображения по същество са изложени в депозирано по делото становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Решението е обжалвано от лице с правен интерес и в предвидения за това срок, поради което жалбата е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.

Със заявление вх. № 2170-11-598/18.11.2022 г. от К. е поискано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) по реда на чл. 9а от КСО, към което са представени документи по чл. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) (л. 10 и сл.), в т.ч. Трудова книжка № 1, с посочване, че е издадена на 01.05.1979 г. от Смесена бригада с. Терзийско (копие на л. 52-53 и в оригинал на л. 118), ВОК № 013684/03.10.1976 г. (л. 50-51), Осигурителни книжка **********-0/06.12.1993 г., Осигурителна книжка № 20681-0/21.02.1997 г., Осигурителна книжка № **********/25.06.2009 г. и Осигурителна книжка № **********/24.01.2014 г. (л. 15-41).

Във връзка с подаденото заявление Началник на Отдел „Пенсии“ с писмо изх. № 2170-15-598#1 от 24.11.2022 г. е изискал от Началник на Отдел „КПК“ да бъде установен осигурителният стаж и доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице ЕТ „Моларов-П.К.“ за периода 01.01.2016 г. – 06.04.2020 г., съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ, копие от което писмо е изпратено и на заявителя К. (л. 46), във връзка с което е издадена Служебна бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице изх. № 2170/15-598#2 от 28.11.2022 г. (л. 42).

Съответно с писмо изх. № 2170-15-598#4 от 08.12.2022 г. на Ръководител „ПО“ е изискано от Началник на Сектор „ИДОСД“ ТП на НОИ гр. Пловдив да бъде извършена проверка в предадените в Осигурителния архив на НОИ документи на осигурителя с прекратена дейност и се издаде Удостоверение УП-13 за периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г. от осигурител Смесена бригада с. Терзийско, обл. Ловеч, като е изпратено и копие на стр. 10-11 от Трудова книжка № 1, като копие от това писмо също е изпратено на заявителя (л. 47). Като основание за искането е посочено, че е във връзка с прилагането на чл. 96 от ППЗП.

Постъпило в тази връзка е Удостоверение обр. УП-13 изх. № 5507-10-2313/20.12.2022 г., в което е удостоверено, че П.К. е работил в ТКЗС – с. Терзийско, както следва: от м.05.1979 г. до м.07.1979 г. – общо 91 дни като овчар; от м.05.1980 г. до м.07.1980 г. – общо 86 дни в „Наети работници – овцеферма“; м.05.1981 г. – общо 25 дни в „овцеферма“; от м.06.1983 г. до м.07.1983 г. – общо 61 дни в „овцеферма“; от 01.04.1986 г. до 30.09.1986 г. – общо 6 месеца в „Наети работници“; м.12.1986 г. – общо 20 дни в „Наети работници“; от 01.03.1987 г. до 31.12.1988 г. – общо 1 година и 10 месеца в „Наети работници“ (л. 48).

Издаден е също така и Отказ за издаване на удостоверение с изх. № 5512-10-2796/20.12.2022 г. от Началник отдел ТП на НОИ - Ловеч, с което е отказано да бъде издадено поисканото удостоверение УП-13, като е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ТКЗС – с. Терзийско ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето П.А.К. за периода м.08.1979 г. – м.04.1980 г., м.08.1980 г. – м.04.1981 г., м.06.1981 г. – м.05.1983 г., м.08.1983 г. – м.03.1986 г., м.10.1986 г. – м.11.1986 г., м.01.1987 г. – м.02.1987 г. Посочено е, че с приемо-предавателен протокол № 65-10/90.05.2006 г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО. Осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица (л. 49).

Във връзка с така представените от заявителя данни и служебно събраните такива, Ръководител ПО при ТП на НОИ – Пловдив с Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-191/28.02.2023 г. е отказал отпускането на ЛПОСВ на жалбоподателя. За да стори това е приел, че към 18.11.2022 г. - дата на заявлението за пенсия, лицето има навършена възраст 64 г. 05 м. и 18 дни, като осигурителният стаж, зачетен по представените редовно оформени документи и данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 03.10.1976 г. до 05.04.2020 г. вкл. е както следва: осигурителен стаж от Втора категория труд - 00 г. 09 м. 00 дни; осигурителен стаж от Трета категория труд - 32 г. 00 м. 08 дни. Общ осигурителен стаж, превърнат към Трета категория труд – 32 г. 11 м. 16 дни. Посочено е, че със заявлението е представена Трудова книжка № 1 без дата на издаване, стажът с реална продължителност от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., положен в Смесена бригада с. Терзийско, е оформен без прекъсване на един ред с продължителност 9 години и 08 месеца. С оглед прилагане на чл. 96 от ППЗП е изискан образец УП-13 от ООА. Издаден е обр. УП-13 № 5507-10-2313/20.12.2022 г. от ООА - гр. Ловеч, в който е посочен стаж за времето от 01.05.1979 г. до 01.08.1979 г. - 03 месеца, от 01.05.1980 г. до 01.08.1980 г. - 03 месеца, от 01.05.1981 г. до 01.06.1981 г. - 01 месец, от 01.06.1983 г. до 01.08.1983 г. - 02 месеца и за периода от 01.04.1986 г. до 01.10.1986 г. - 06 месеца, от 01.12.1986 г. до 01.01.1987 г. - 24 дни, от 01.03.1987 г. до 01.01.1989 г. - 01 година и 10 месеца. За периода от 01.04.1986 г. до 31.12.1988 г. е уточнено, че няма данни стажът да е положен в овцеферма и същият се зачита по условията на Трета категория труд. Не се зачита осигурителен стаж за периодите: от м. 08.1979 г. до м.04.1980 г., от м.08.1980 г. до м.04.1981 г., от м.06.1981 г. до м.05.1983 г., от м.08.1983 г. до м.03.1986 г., от м.10.1986 г. до м.11.1986 г. и от м.01.1987 г. до м.02.1987 г., тъй като съгласно Удостоверение № 5512-10-2796/20.12.2022 г., в приетите ведомости на осигурителя ТКЗС с. Терзийско липсва информация за П.А.К.. Мотивирано е също така, че съгласно чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, през 2022 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършена възраст 64 години и 05 месеца и продължителност на осигурителния стаж не по-малка от 39 години и 02 месеца, поради което и на основание чл. 68, ал. 1 от КСО следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не е изпълнено условието за придобит осигурителен стаж 39 години и 02 месеца за 2022 г. – заявителят има осигурителен стаж от трета категория 32 г. 11 м. 16 дни. Посочено е, че на основание чл. 9а, ал. 2 от КСО лицата, които са навършили възраст по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, могат да закупят недостигащия осигурителен стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път, но процедурата по чл. 9а, ал. 2 от КСО не се прилага, тъй като недостигащият осигурителен стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е над 5 години – към датата на заявлението К. има недостигащ осигурителен стаж 06 г. 02 м. 14 дни. Не на последно място е посочено, че съгласно чл. 68, ал. 3 от КСО, когато продължителността на осигурителния стаж е по-малка от изискуемата по чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, през 2022 г. право на пенсия за мъже и за жени, се придобива при 15 години действителен осигурителен стаж и навършена възраст 66 години и 10 месеца, поради което и следва да се откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като К. няма навършена възраст 66 години и 10 месеца към датата на заявлението и към датата на постановяване на разпореждането (л. 54).

При осъщественото задължително административно обжалване от ответния Директор на ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло изводите на долустоящия административен орган. Допълнително е посочено, че в представената със заявлението Трудова книжка № 1 - няма дата на издаване, на първа страница от нея е записан личен паспорт серия Д № 2051593, издаден на 23.02.1983 г. от МВР гр. Пловдив, а стажът в Смесена бригада с. Терзийско започва от 01.05.1979 г., липсват вписани дата на издаване и издател на трудовата книжка, поради което и е прието, че е налице несъответствие. Отделно от това е посочено, че стажът от 01.05.1979 г. до 31.12.1987 г. е оформен с продължителност от 3 г. 11 м., а календарната продължителност е 8 г. 8 месеца. Стажът от 01.03.1988 г. до 31.12.1988 г. е оформен с подпис на касиер и председател, а съгласно чл. 6 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн. ДВ брой 11/10.02.1987 г., отм. ДВ брой 102/03.12.1993 г.) стажът в трудовата книжка трябва да се оформи от счетоводител и ръководител. На следващо място е прието, че в трудовата книжка липсва предложение от работодателя за категоризиране на стажа от категория, различна от трета. Във връзка с горепосочените недостатъци при оформяне на трудовата книжка, е изискано издаване на образец УП-13 от ООА за удостоверяване на осигурителен стаж, положен в Смесена бригада с. Терзийско за период от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., като е издаден такъв, в който е посочен стажът, който е зачетен.

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети:

- заглавни страници от Партидни книга „Наети работници“ за 1986 г., 1987 г. и 1988 г. на ТКЗС с. Терзийско (ТКЗС с. Терзийско – производствен участък), ведно с информация за П.А.К., изпратени с писмо изх. № 1029-10-5389 от 03.11.2023 г. на Началник на Отдел ОАА при ТП на НОИ – Ловеч, в което се посочва, че с приемо-предавателен протокол/ППП № 65-10 от 29.05.2006 г. в отдел „Обединен осигурителен архив“ при ТП на НОИ – Ловеч (Регионален Архивен център - Тетевен) са приети разплащателни и трудовоправни документи на ТКЗС с. Терзийско, съхранени за период от 01.01.1970 г. до 30.11.1995 г., като съгласно цитирания протокол, не са предадени досиета/трудови договори и заповеди на работещите, както и екземпляри от издаваните удостоверения за трудов/осигурителен стаж и доход (УП-3, УП-30 и УП-2) и осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност. По искане на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – Пловдив с изх. № 2170-15-598#4 от 08.12.2022 г. се твърди, че е извършена проверка за П.А.К. с посочено ЕГН в документалния масив на осигурителя за периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., като е извършена проверка в 68 бр. дела с формат А2 и А3, като са приложени заверени копия от архивни дела – вид „партидна книга“ с информация за лицето за 1986 г. и 1987 г. Предвид формата на съхраняваните ведомости за заплати (формат А2) изготвянето на ксерокопия не може да гарантира качество на източника, поради което и при необходимост, се изразява готовност да бъде предоставена възможност и съдействие за извършване на проверка на място от оригиналните разплащателни документи, съхранявани в Регионален архивен център – Тетевен (л. 101-106);

- Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 47/19.01.2024 г., издадено от ГРАО – Община Сопот, съгласно което, П.А.К. и П.А. Вангелов са имена на едно и също лице, ведно с 2 бр. удостоверения за раждане (л. 133-134);

- Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-201/26.01.2024 г. на Началник отдел ОАА за периода 01.08.1979 г. – 30.04.1980 г., 01.08.1980 г. – 30.04.1981 г., 01.06.1981 г. – 31.05.1983 г., 01.08.1983 г. – 31.03.1986 г., 01.10.1986 г. – 30.11.1986 г., 01.01.1987 г. – 28.02.1987 г., 01.01.1989 г. – 31.12.1990 г., в което е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ТКЗС – гр. Троян ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето П.А.К., като се твърди, че с приемо-предавателен протокол № 184-10/26.06.2007 г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя ТКЗС – гр. Троян ведомости за заплати и трудовоправни документи (л. 147);

- Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-253/01.02.2024 г. на Началник отдел ОАА за периода 01.01.1979 г. – 30.04.1979 г. и 01.01.1989 г. – 31.12.1990 г., в което е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ТКЗС – с. Терзийско ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето П.А.К., като се твърди, че с приемо-предавателен протокол № 65-10/29.05.2008 г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя ТКЗС – с. Терзийско ведомости за заплати и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, съответно осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица (л. 148);

- Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-254/01.02.2024 г. на Началник отдел ОАА за периода 01.01.1979 г. – 31.12.1990 г., в което е мотивирано, че в предадените съгласно чл. 5, ал. 10 от КСО от осигурителя ТКЗС – гр. Троян ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовправни документи на прекратени осигурители без правоприемник в осигурителния архив на НОИ, липсва информация за лицето П.А.К., като се твърди, че с приемо-предавателен протокол № 184-10/26.06.2007 г. е извършена приемо-предавателна процедура за съхраняваните от осигурителя ТКЗС – гр. Троян ведомости за заплати и трудовоправни документи, съхранявани по реда на разплащателни ведомости и трудовоправни документи към момента на подаване на заявлението-декларация по реда на чл. 5, ал. 10 от КСО, съответно осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от него дейност и не носи отговорност за деклариране на неверни данни от задължените лица (л. 148-гръб);

- Удостоверение изх. № 5507-10-205/01.02.2024 г. на Началник отдел ОАА, обр. УП-13, в което е удостоверено, че жалбоподателят е работил в ТКЗС гр. Терзийско като овчар през м.май 1982 г. – 25 дни, м.06.1982 г. – 30 дни, м.07.1982 г. – 31 дни и м.10.1982 г. – без дни – 54,60 лв. с уточнение, че за периода 01.05.1979 г. – 31.12.1988 г. вече е издаден обр. УП-13 с изх. № 5507-10-2313/20.12.2022 г. и Уведомително писмо изх. № 5512-10-2796/20.12.2022 г. (л. 149);

- 4 бр. договори с предмет „пасищно отглеждане на шилета за угояване“ (л. 14-гръб и сл.).

Като свидетели по делото са разпитани К.Я. В. и К. А.К..

В показанията си свидетелката В. – съпруга на първи братовчед на жалбоподателя заявява, че жалбоподателят е работел към АПК – Троян в периода 1979 г. – 1991 г. като овчар и през цялото време е работел там, като неговата работа е била сезонна – зимно време не е работил. Работата му е започвала в края на март, началото на април в зависимост от това как са били животните и понякога е продължавала до края на септември – началото на октомври и всяка година в този период е работел в АПК – Троян. Отначало животните се изкарвали в Балкана и се гледали на паша, изкарвали ги от троянската страна на Сопотския Балкан, след това ги закарвали към Сопот, за да се стрижат животните и после за 2 – 3 дни ги качвали отново на Балкана до периода, в който е трябвало да ги предадат на АПК. От 1986 г. свидетелката твърди, че са били в околностите на с. Терзийско. К. е хранел животните, чистил ги е и ги е стрижел и до момента, в който е трябвало да се предадат на АПК, овцете са били под негово наблюдение. Посочва, че животните са гледани семейно и всеки си е вършел работата, която е била една и съща, защото броят на животните не е бил малко. Свидетелката не е работила, но нейният съпруг е работел в АПК и заедно са си помагали – когато е трябвало да се стрижат животните, семейството на свидетелката е помагало на семейството на К. и след това те са им помагали. През 1981 г., 1982 г., 1983 г. и 1984 г. свидетелката твърди, че жалбоподателят със сигурност е работел това нещо, защото той друга работа не е работел, от 1983 г. до 1987 г. също е работел това, но от 1986 г. животните вече са били към с. Терзийско, като преди това животните са взимани оттатък Троян и ги карали на Балкана цяло лято да ги пасат, да ги стрижат, да ги хранят, като е имало един период, в който е трябвало да се предадат обратно на АПК и тази сезонна работа е продължила до 1990 г. включително.

В показанията си свидетеля К. – брат на жалбоподателя твърди, че от 1979 г. до 1990 г. жалбоподателят заедно със свидетеля и неговия баща са гледали овце – шилета, до 1985 г. включително са били на Балкана в Сопот – от с. Терзийско ги прекарвали на паша до Сопотския Балкан за няколко дни, седмица, 10 дена в зависимост от атмосферните условия до края на август, понякога и септември, сваляли ги долу да ги стрижат до Терзийско. От 1986 г. до 1990 г. посочва, че са били в с. Терзийско и ги гледали за по-дълъг период от време, докато ги вземат. Заетостта твърди, че не е била непрекъсната, но нито една година не са прекъсвали работа през лятото – от 1979 г. до 1990 г. Свидетелят, неговият брат (т.е. жалбоподателят) и баща им са били в трудови правоотношения с АПК-то като овчари, баща им дори от там се е пенсионирал и през целия период от време жалбоподателят се твърди, че е работел едно и също, дори дъщеря му, когато се е родила през август месец, са го пуснали в отпуска 2 – 3 дни, за да си вземе жената от родилния том – това е било на 17.08.1984 г. През зимата са били в платен отпуск и са се водили в АПК – с. Терзийско.

Съдът приема показанията за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

Прието е заключение по ССЕ, изготвено от вещото лице И.С., неоспорено от страните. След запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка на място в осигурителния архив на НОИ в гр. Тетевен, вещото лице е установило, че архивът съдържат информация, която е предадена от съответните кметства, като не може да се отговори дали архивът на ТКЗС с. Терзийско е предаден в цялост или има липсващи документи. Във ведомостите за заплати вещото лице е установило, че не се съдържа информация за категорията труд, за някои периоди не е посочена длъжността на работниците - фигурира посочено звено/отдел/бригада, не се съдържат данни за ЕГН и не може да се отговори с категоричност дали ведомостите са в пълнота и се отнасят само за постоянно заетите на трудов договор лица, като данни са изведени за лицето с имена П.А.К.. В табличен вид вещото лице е отразило данните за трудов стаж, респ. осигурителен такъв на П.А.К. в ТКЗС с. Терзийско за периода 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., а именно: от 01.05.1979 г. до м.07.1979 г. – 91 дни на длъжност „овчар“; от м.05.1980 г. до м.07.1980 г. – 86 дни на длъжност/отдел „наети работници „Овцеферма“; 01.05.1981 г. – 25 дни в „Овцеферма“; 01.05.1982 г. – 25 дни на длъжност „овчар“; 01.06.1982 г. – 30 дни на длъжност „овчар“; 01.07.1982 г. – 31 дни на длъжност „овчар“; 01.10.1982 г. – няма посочени дни – само сума 54,60 лв. на длъжност „овчар“; м.06.1983 г. – м.07.1983 г. - 61 дни в „Овцеферма“; м.04.1986 г. – 30.09.1986 г. – 6 месеца на длъжност/отдел „Наети работници“; м.12.1986 г. – 20 дни на длъжност/отдел „Наети работници“; м.03.1987 г. – 31.12.1988 г. – 1 година и 10 месеца на длъжност/отдел „Наети работници“. Вещото лице е посочило също така, че в осигурителния архив не се съдържа информация по отношение на трудовите книжки, както и начина на тяхното оформяне, поради което и експертизата не може да даде отговор на въпроса как и от кого са оформяни същите и има ли съществена разлика в начина, по който е оформена трудовата книжка на жалбоподателя в сравнение с други служители на същото предприятие през процесния период.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при необходимост при разглеждане на спора по същество.

Други доказателства не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Решението на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е постановен от материално компетентен орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане се установи, че е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган. Това обаче не е в състояние да санира допуснатите в хода на административната процедура съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съответно неточните фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат конкретизирани съображенията за тези изводи.

Спорът по делото е свързан с продължителността и категорията на осигурителния стаж, положен от жалбоподателя в периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., оформен в Трудова книжка № 1, за който жалбоподателят твърди, че е с продължителност от 04 години и 09 месеца на длъжност „овчар“, т.е. такъв от Втора категория труд, а от страна на ответника същият е зачетен, както следва:

- от 01.05.1979 г. до 01.08.1979 г. при осигурител Смесена бригада с. Терзийско на длъжност „овчар“ с продължителност 00 г. 03 м. 00 дни от Втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (превърнат към Трета категория труд с продължителност от 00 г. 03 м. и 23 дни);

- от 01.05.1980 г. до 01.08.1980 г. при осигурител ТКЗС с. Терзийско на длъжност „овчар“ с продължителност 00 г. 03 м. 00 дни от Втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (превърнат към Трета категория труд с продължителност от 00 г. 03 м. и 23 дни);

- от 01.05.1981 г. до 01.06.1981 г. при осигурител ТКЗС с. Терзийско на длъжност „овчар“ с продължителност 00 г. 01 м. 00 дни от Втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (превърнат към Трета категория труд с продължителност от 00 г. 01 м. и 08 дни);

- от 01.06.1983 г. до 01.08.1983 г. при осигурител ТКЗС с. Терзийско на длъжност „овчар“ с продължителност 00 г. 02 м. 00 дни от Втора категория труд на основание т. 66и от ПКТП (превърнат към Трета категория труд с продължителност от 00 г. 02 м. и 15 дни);

- от 01.04.1986 г. до 01.10.1986 г. при осигурител ТКЗС с. Терзийско на длъжност „нает р-к“ с продължителност 00 г. 06 м. 00 дни от Трета категория труд;

- от 01.12.1986 г. до 01.01.1987 г. при осигурител ТКЗС с. Терзийско на длъжност „нает р-к“ с продължителност 00 г. 00 м. 24 дни от Трета категория труд;

- от 01.03.1987 г. до 01.01.1989 г. при осигурител Смесена бригада с. Терзийско на длъжност „нает р-к“ с продължителност 01 г. 10 м. 00 дни от Трета категория труд.

Както вече се посочи, подавайки заявлението си за отпускане на ЛПОСВ, жалбоподателят претендира пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1 – 2 от КСО във връзка с чл. 9а, ал. 2 от КСО, където е предвидено, че през 2022 г. мъжете придобиват право на ЛПОСВ при навършена възраст 64 години и 05 месеца и продължителност на осигурителния стаж не по-малка от 39 години и 02 месеца, като лицата, които са навършили възрастта, но на които не им достига до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по този ред, могат да закупят недостигащия осигурителен стаж чрез внасяне на осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица по банков път.

От административния орган са зачетени 32 години 11 месеца и 16 дни осигурителен стаж при условията на Трета категория, т.е. не достигат 06 години 02 месеца и 14 дни, поради което и не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9а, ал. 2 от КСО. Казано по друг начин, на жалбоподателя са необходими минимум още 01 година 02 месеца и 14 дни осигурителен стаж при условията на Трета категория труд, доколкото не е спорно, че останалите предпоставки са налице.

В разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

Между страните не се формира спор, че със заявлението за отпускане на ЛПОСВ жалбоподателят е представил 1 бр. трудова книжка, с която е разполагал, а впоследствие е изискано издаването на Удостоверение обр. УП-13 за периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г. от осигурител Смесена бригада с. Терзийско, каквото е било издадено и в което е бил удостоверен, зачетеният от ответния административен орган осигурителен стаж, с продължителност и категория, както бе посочено по-горе.

С оглед на всичко, изложено до тук, следва да се приеме, че на жалбоподателя не е бил зачетен осигурителен стаж с продължителност от 01 година 07 месеца и 16 дни (разликата между удостоверения в трудовата книжка осигурителен стаж с продължителност общо от 04 години и 09 месеца и зачетения такъв с продължителност общо от 03 години 01 месец и 24 дни), като е посочено, че съгласно издаденото Удостоверение № 5512-10-2796/20.12.2022 г., в приетите ведомости на осигурителя ТКЗС с. Терзийско липсва информация за П.А.К..

Съответно от зачетения осигурителен стаж с продължителност общо от 03 години 01 месец и 24 дни, не е признат при условията от Втора категория труд общ осигурителен стаж от 2 години 04 месеца и 24 дни, като е посочено, че няма данни стажът да е положен в овцеферма.

В представената трудова книжка спорният стаж е удостоверен на стр. 10-11, както следва:

Наименование (фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията	Вид дейност	Длъжност (разряд) на работника или служителя.	Заплата надница тарифна ставка	Дата на постъпването или преназначението	Подпис на ръководителя на предприятието, учрежданеието или организацията и печат	Дата на прекратяване на трудовия договор	По кой чл. и буква от Кодекса на труда или постановление на МС е прекратен трудов. договор	Подпис на ръководителя на предприятието, учрежданеието или организацията и печат
1	2	3	4	5	6	7	8	9
Смесена бригада с. Терзийско	Селско стопанство	Овчар	VII р. 7,52	01.V. 1979 г.	Положени са подпис и печат	31.XII. 1987 г.	чл. 325 т. 1 от КТ	Положени са подпис и печат

На стр. 10 на трудовата книжка на жалбоподателя е видно, че е вписано: „Всичко прослужено време: 3 г. 11 м.“, а на стр. 11: „Три години и единадесет месеца“. Положени са подписи за главен счетоводител и ръководител, както и печати на АПК гр. Троян, Производствен участък с. Терзийско, Ловешки окр.

Наименование (фирма) и местонахождение на предприятието, учреждението или организацията	Вид дейност	Длъжност (разряд) на работника или служителя.	Заплата надница тарифна ставка	Дата на постъпването или преназначението	Подпис на ръководителя на предприятието, учрежданеието или организацията и печат	Дата на прекратяване на трудовия договор	По кой чл. и буква от Кодекса на труда или постановление на МС е прекратен трудов. договор	Подпис на ръководителя на предприятието, учрежданеието или организацията и печат
1	2	3	4	5	6	7	8	9
Смесена бригада с. Терзийско	Селско стопанство	Овчар	VII р. 7,52	01.III. 1988 г.	Положени са подпис и печат	31.XII. 1988 г.	чл. 325 т. 1 от КТ	Положени са подпис и печат

На стр. 10 и стр. 11 на трудовата книжка на жалбоподателя е видно, че е вписано: „Всичко трудов стаж 10 /десет/ месеца….“. Положени са подписи за касиер и председател, както и печати на АПК гр. Троян, Производствен участък с. Терзийско, Ловешки окр.

От страна на ответника е оспорена така представената трудова книжка, като е прието, че същата не е оформена съгласно чл. 6 от НТКТС, във връзка с което и в хода на настоящото производство е открито производство по нейното оспорване.

В тази връзка следва да бъде съобразено на първо място, че меродавна е разпоредбата на чл. 349 от КТ като акт от най-висша степен, която определя задължителното съдържание на трудовата книжка и която не съдържа императивно изискване за подпис на главен счетоводител като абсолютно условие и основание за валидност на трудовата книжка като удостоверителен документ за трудовия стаж на лицето, доколкото се установява, че вторият стаж е заверен с подпис на касиер, а не на главен счетоводител. Друг е въпросът, че цитираната разпоредба на чл. 6 от НТКТС, в т.ч. и самата наредба не са били приети към датата, на която е оформен процесният осигурителен стаж. Към този момент действаща е Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж, издадена от министерството на финансите, комитета по труда и работната заплата и ЦС на профсъюзите в сила от 29.12.1967 г.

Съгласно чл. 349, ал. 1 от КТ в приложимата редакция в трудовата книжка се вписват следните данни за работника: 1. име и рождена дата; 2. местожителство и адрес; 3. номер на паспорта и единен граждански номер; 4. образование, професия, специалност; 5. заемана длъжност и организационно звено, в което работи (отдел, цех, служба); 6. основно трудово възнаграждение; 7. дата на постъпване на работа; 8. дата и основание за прекратяване на трудовото правоотношение (член, алинея, точка и буква от закона); 9. продължителност на времето, което се признава за трудов стаж, като всички тези данни, с изключение на ЕГН, са вписани в трудовата книжка. В КТ няма изискване за посочване на дата на издаване на трудовата книжка, както и издател при положение, че очевидно щом като първото вписано обстоятелство, е извършено от осигурител Смесена бригада с. Терзийско, той се явява и издател на трудовата книжка. А фактът, че в нея е записан личен паспорт серия Д № 2051593, издаден на 23.02.1983 г. от МВР гр. Пловдив, при положение, че стажът в Смесена бригада с. Терзийско започва от 01.05.1979 г., не води до нейната недействителност, доколкото е видно, че първото вписване касае период след 31.12.1987 г., когато е било прекратено трудовото правоотношение и работодателят е имал задължение да впише в нея това обстоятелство. Не е вярно и твърдението в разпореждането, съответно в оспореното решение, че стажът в трудовата книжка с реална продължителност от 01.05.1979 г. до 31.12.1988 г., положен в Смесена бригада с. Терзийско, е оформен без прекъсване на един ред с продължителност 9 години и 08 месеца. Видно е, че дори и да е с реална продължителност от 9 години и 08 месеца, е посочено, че прослуженото време е 03 години и 11 месеца, съответно 10 месеца. Дори и да не е положен т.нар. „правоъгълен печат“ – всички законоустановени данни са вписани и подпечатани с печат на работодателя на пет места, които печати обхващат всички записи и който печат не е оспорено, че е на Смесена бригада с. Терзийско.

Все в тази насока следва да се посочи, че съгласно чл. 349, ал. 3 от КТ само за работодателя съществува задължение точно и своевременно да вписва в трудовата книжка данните по предходната алинея (ал. 2) и настъпилите промени в тях. В текста на чл. 350, ал. 1 от КТ само за работодателя има задължение при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в трудовата книжка данните, свързани с прекратяването, и да я предаде незабавно на работника или служителя. Така посочените разпоредби на КТ са императивни и съдържат задължения на работодателя по отношение съдържанието и попълването на трудовата книжка съобразно нормите на КТ. Те обаче не съдържат изискване за обективиране на волеизявление на главен счетоводител, респ. с полагане на подпис от негова страна. Последният не е предвиден в КТ като самостоятелен субект, носител на права и задължения, свързани с трудовата книжка, отделно от работодателя (съответно представляващия го ръководител, като носител на официалната представителна власт). Няма изискване и в трудовата книжка да е налице предложение от работодателя за категоризиране на стажа от категория, различна от трета.

Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Анализът на тази норма налага извод, че изплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и осигурителните книжки са вторичен документ, които отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка, от значение е направеното отразяване в изплащателните ведомости, а не обратното. В конкретната хипотеза органът не е установил несъответствия в изплащателните ведомости и трудовата книжка, а единствено е констатирано, че не съществуват данни в предадения архив, но същевременно се установява и че няма данни дали същият е в пълнота.

С оглед всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че материалната доказателствена сила на трудовата книжка досежно записа за посочен трудов стаж за спорния период от време и за осигурителя Смесена бригада с. Терзийско не е оборена от ответника с оглед правилото на чл. 193, ал. 3 от ГПК. Органът не оспорва съдържанието на посочените в трудовата книжка данни, както и, че тя не е подписана от работодателя. Следователно, макар да е установен порок на формата на трудовата книжка, касаещ неподписването й само от главния счетоводител на предприятието, при наличие на другите изискуеми реквизити по чл. 349 на КТ, е необходимо да се зачете нейната материална доказателствена сила досежно обстоятелството, че лицето е полагало труд в периода от 01.05.1979 г. до 31.12.1987 г. с общо прослужено време 03 години и 11 месеца и в периода от 01.03.1988 г. до 31.12.1983 г. с общо прослужено време 10 месеца при осигурител Смесена бригада с. Терзийско на длъжност „овчар“, в подкрепа на което са и свидетелските показания, доколкото всеки един от свидетели заявява, че през всяка една от процесните години жалбоподателят е работил като овчар към ТКЗС с. Терзийско от пролетта до есента.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства следва извод, че трудовата книжка е оформена по надлежния ред, посочен по-горе, тя се ползва като официален удостоверителен документ по отношение на вписаните в нея обстоятелства. В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 4129 от 4.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5919/2023 г., VI о., Решение № 1611 от 06.02.2018 г. по адм. д. № 13681/2016 г., Решение № 1151 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 2161/2016 г., Решение № 12669 от 23.10.2017 г. по адм. д. № 8376 от 2016 г., Решение № 3563 от 20.03.2018 г. по адм. д. № 10735/2017 г., Решение № 3610 от 13.03.2019 г. по адм. д. № 7194/2018 г., VІ отд. на ВАС и др.

Независимо от гореизложеното и за пълнота е необходимо да се посочи още и че нито от процесното разпореждане, нито от оспореното решение е възможно да се разбере как е определена продължителността на положения осигурителен стаж, респ. категорията труд за процесните периоди, при положение, че във всички издадени удостоверения и откази за издаване на такива от ТП на НОИ – Ловеч се твърди, че осигурителният архив на НОИ не може да удостовери дали осигурителят е предал пълния обем документация за периода на упражняваната от лицето дейност. Друг е въпросът, че се посочват и различни приемо-предавателни протоколи, с които се твърди да са предадени разплащателни ведомости и трудовоправни документи – т.напр. в Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-2796/20.12.2022 г. се твърди, че това е станало с приемо-предавателен протокол № 65-10/90.05.2006 г. от осигурител ТКЗС – с. Терзийско (л. 49), в писмо изх. № 1029-10-5389/03.11.2023 г. – с приемо-предавателен протокол № 65-10/29.05.2006 г. от осигурител ТКЗС с. Терзийско (л. 101), в Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-201/26.01.2024 г. – с приемо-предавателен протокол № 184-10/26.06.2007 г. от осигурител ТКЗС – гр. Троян (л. 147) и в Отказ за издаване на удостоверение изх. № 5512-10-253/01.02.2024 г. – с приемо-предавателен протокол № 65-10/29.05.2008 г. (л. 148).

Друг е въпросът и че в заключението по ССЕ вещото лице е установило, че не може да се отговори дали ведомостите са в пълнота и се отнасят само за постоянно заети на трудов договор лица (или и за сезонните работници, какъвто безспорно се явява жалбоподателят), както и че в тях не се съдържа информация за категорията труд, за някои периоди не е посочена длъжността на работниците, т.е. не само на жалбоподателя, а фигурира само звено/отдел/бригада, не се съдържат и данни за ЕГН. Все в тази насока следва и да се посочи, че по отношение на жалбоподателя се установи, че е лице с различни имена, а именно П.А.К. и П.А. Вангелов и доколкото в предадените данни не се съдържат ЕГН, а лицето е било търсено само под името П.А.К., не се установява дали процесният стаж не е вписан като такъв, положен от П.А. Вангелов – по отношение на което име няма данни да е била извършвана проверка.

За периодите от 01.04.1986 г. до 01.01.1989 г. от събраните пред административния орган доказателства не може да бъде безспорно установено на каква длъжност е бил положен трудът от жалбоподателя, при какви условия и др.под, в т.ч. дали същият не е бил на длъжност „овчар“, както твърди самият жалбоподател, което препятства извършването на проверка относно това дали и доколко същите са правилно определени. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съществена част от формата, в която следва да бъде издаден един административен акт, е излагане на фактически и правни основания. Следователно, това са два отделни реквизита, които имат самостоятелно значение и не се припокриват. Оспореното решение, каза се, не съдържа нито фактически, нито прави основания досежно определената категория труд за обсъжданите периоди. В същото се съдържа единствено твърдението, че няма данни стажът да е положен в овцеферма, като е извършено позоваване на издаденото удостоверение обр. УП-13, без ответникът да изложи собствени мотиви и да обсъди възраженията на жалбоподателя. Това има за последица постановен в съществено нарушение на закона административен акт. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на страните съображенията, по които административният орган е издал съответния административен акт. Това подпомага страните в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата им срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите.

В случая административният орган не е изяснил и релевантните за спора обстоятелства относно категорията труд, положен от жалбоподателя за процесните периоди, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти, за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна – задължение, произтичащо от служебното начало в процеса, административният орган е допуснал и съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Така, по отношение на първия спорен момент, а именно непризнатия осигурителен стаж с продължителност от 01 година 07 месеца и 16 дни (разликата между удостоверения в трудовата книжка осигурителен стаж с продължителност общо от 04 години и 09 месеца и зачетеният такъв с продължителност общо от 03 години 01 месец и 24 дни), за което е извършено позоваване на издаденото Удостоверение № 5512-10-2796/20.12.2022 г., е достатъчно да се посочи, че след извършената проверка от вещото лице, с цел изготвяне на заключение по допуснатата ССЕ, при която проверка експертът е установил наличен осигурителен стаж за 1982 г., Началник отдел в ТП на НОИ – Ловеч е издал ново Удостоверение обр. УП-13 с изх. № 5507-10-205/01.02.2024 г. (л. 149), в което е удостоверил положен стаж на длъжност „овчар“ за периода м.05 - м.07.1982 г., както и за м.10.1982 г. без посочени дни, а само сума от 54,60 лв. (като дори не е била извършена проверка каква е била получаваната от лицето заплата за предходните периоди и каква част от заплатата се явява тази сума, с оглед установяване на отработените дни, с оглед прилагане на разпоредбата на чл. 96, ал. 7 от ППЗП /отм./), за който стаж в предходно издаденото удостоверение обр. УП-13, на което се е позовал административният орган, е посочено, че няма данни в предадените от осигурителя документи, т.е. разколебава се тезата на ответника, че единствените налични данни за жалбоподателя са тези, удостоверение в обр. УП-№ 135512-10-2796/20.12.2022 г. Тук е мястото да се посочи и че в същото това удостоверение обр. УП-13, на което се позовава административният орган, дори не се сочи дали приетата за съхранение документация е в пълния си обем за периода на упражняваната от осигурителя дейност (такава информация се съдържа в отказа). При това положение следва да бъде съобразено, че внасянето на съмнения относно положения от лицето трудов стаж, обосновано с действия на осигурителя, респ. на осигурителния архив, за които не може да се ангажира отговорността му, само по себе си не е достатъчно, за да се откаже заявеното от К. право на пенсия. Още повече, че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно установени факти и обстоятелства. За пълнота следва да се добави, че невъзможността да бъде извършена съответната проверка поради една или друга причина, в т.ч. и с оглед непредаване на пълния обем документация от осигурителите и/или налична в досиетата на работниците противоречива такава, не може да послужи като основание за незачитане на процесния стаж.

Що се касае до втория спорен момент, а именно, непризнаване за положен при условията от Втора категория труд общ осигурителен стаж от 2 години 04 месеца и 24 дни при същия осигурител, за което е посочено, че няма данни стажът да е положен в овцеферма, е необходимо да се посочи, че фактът, че в осигурителния архив са налице данни за жалбоподателя, вписани в Партидна книга, озаглавена „Наети работници“, не означава, че същият не е бил нает именно като овчар, както е вписано в трудовата му книжка и в каквато насока са показанията на разпитаните по делото свидетели, които са категорични в една насока, а именно, че през целия период К. е работел само като овчар, т.е. дори и да е спорен периодът, в който същият е полагал труд при този осигурител, не е спорно обстоятелството, че е работел единствено и само като овчар. В този смисъл и съдът кредитира показанията на свидетелите и не споделя възражението на административния орган, основано на разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО. Това е така, защото в чл. 104, ал. 10, изр. 1 от КСО е въведена забрана за доказване със свидетелски показания на категорията труд и на дейността по чл. 69 и чл. 69а от КСО. Дейността по чл. 69 и чл. 69а от КСО е неотносима за настоящото производство, доколкото тук се касае за дейност по чл. 69б от КСО. В разглеждания случай свидетелските показания касаят не категорията труд, а естеството на изпълняваната работа. Цитираната разпоредба не съдържа забрана за установяване на естеството на изпълняваните трудови функции, особено когато в случая не са налични писмени доказателства в предадения от осигурителя архив, от които да бъдат установени по безспорен начин тези обстоятелства. Съгласно чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО, за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Но в разглеждания случай по делото са представени писмени доказателства, издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, а именно: трудова книжка, като събраните по делото свидетелски показания не са в противоречие с отразеното в нея. Вместо да стори това, административният орган се е задоволил да преповтори съдържанието на издаденото от Началник сектор в ТП на НОИ – Ловеч удостоверение.

С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са незаконосъобразни, поради което и следва да бъдат отменени. Това налага извод за основателност на жалбата. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, подадено от К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

При посочения изход на спора, на жалбоподателя се дължат извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 410 лева – заплатена държавна такса и депозит за вещо лице. За пълнота е необходимо да ес посочи, че по делото е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. В., който обаче се констатира, че не касае настоящото производство (л. 135).

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, II отд., VII състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-135/10.05.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 1012-15-140/13.04.2023 г. против Разпореждане № **********/Протокол № 2140-15-191/28.02.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което П.А.К., ЕГН ********** ***, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2170-11-598/18.11.2022 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, подадено от П.А.К., при съблюдаване на дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – София с адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 62-64 да заплати на П.А.К., ЕГН ********** ***, сумата от 410 (четиристотин и десет) лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.