Р Е Ш Е Н И Е
№ 393 31.12.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Елена Драганова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1325 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от „Алената мечка” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т.И.Тсрещу Наказателно постановление № К-0048004 от 31.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 31.10.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството - жалбоподател, е наложена: по т. 1 от НП, на основание чл. 208 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 1100 лева за нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ и по т. 2 от НП - имуществена санкция, на основание чл. 211 от Закона за туризма, в размер на 550 лева за нарушение по чл. 117, ал. 1 от същия закон. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено в нарушение на материалноправните норми и процесуалния закон. Твърди се от законния представител на дружеството – жалбоподател, че фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на НП не отговаряла на обективната истина, като се излагат конкретни аргументи относно осъществените факти и относно техния правен анализ, свързан с доводи за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление и присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, дружеството – жалбоподател – „Алената мечка” ЕООД, град Хасково, редовно призовано, се представлява от упълномощения по делото процесуален представител - адв. Д. Д., който заявява, че поддържа подадената жалба, а в хода по същество развива конкретни съображения в подкрепа на тезата за нейната основателност. Моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган - Директорът на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован, не се явява, не изпраща представител.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното
На 26.06.2019 г. в около 12:40 часа, свидетелите А.П.К., на длъжност гл. инспектор в КЗП, РД – Пловдив и Р.В.Ф., на длъжност инспектор в КЗП, РД – Пловдив извършили проверка в търговски обект – снек – бар ***, в град Хасково, находящ се на ул. *****. В посетения обект, помещаващ се масивна сграда и разполагащ с търговска зала със 74 места за сядане на закрито и 48 места на открито, на видно място било поставено Удостоверение № 01983 за утвърдена категория „една звезда”. Цитираното удостоверение е издадено на 08.02.2016 г. от Кмета на Община Хасково за обект по вид и наименование – Снек – бар ***** с капацитет 65 места, на името на „Алената Мечка” ЕООД, град Хасково, което юридическо лице било вписано като субект, от чието име се извършва дейността в посочения снек – бар, а за собственик на обекта – А. П. Г.. В хода на извършената проверка в посетения обект, който се намирал в работен режим, било установено, че въпреки, че разполага с общо 132 места за сядане на закрито и открито, в него имало изградена и функционираща една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже, което контролните органи преценили като несъответствие с минималните изисквания за определената категория при предоставяне на туристическата услуга „ресторантьорство” в Снек - бар ****. Броят на местата за клиенти в заведението бил определен на база преценката на контролните органи, че на всяка от дървените пейки, разположени край масите можело да седнат поне двама възрастни и въз основа на констатациите, вписани в изготвен чек - лист.
Констатирано било от администрацията на КЗП, че в проверявания обект, на самообслужване към момента, се предлагали топли, безалкохолни, алкохолни напитки, бира, вино, кухненска и сладкарска продукция, за които имало съставен ценоразпис – карт меню и лист меню с обявени цени и грамажи. Възприето било от свидетелите А.П.К. и Р.В.Ф., че в обекта имало обедно меню с отделен ценоразпис, като предложенията в него – 4 вида супи, 7 вида готвени ястия за деня, 4 вида десерти не фигурирали в основното меню. За имало предварително обявени продажни цени, но не били обявени съответните грамажи.
В хода на проверката било изискано от свидетелите А.К. и Р.В.Ф. от присъствалия при извършването ѝ представител от търговския обект – С. Г. П. – сервитьор разяснения във връзка с броя на използваните тоалетни и за менюто в обекта, а във връзка с констатациите, до които достигнали контролните органи и обективирани в Констативен протокол № К – 2672089, съставен на място на същата дата и в присъствие на подписалия го представител на ЮЛ, било разпоредено на представляващия търговеца в лицето на дружеството - жалбоподател, да се яви на 16.07.2019 г. в 10:30 ч. в сградата на КЗП в град Хасково и да представи документ за самоличност.
С оглед констатираните обстоятелства и въз основа на преценката, за допуснати нарушения, на 16.07.2019 г., срещу дружеството - жалбоподател е съставен от свид. А.П.К. Акт за установяване на административно нарушение № К-0048004/16.07.2019 г. за нарушения по чл. 114, т. 2 и чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, посочвайки в обстоятелствената част, че предметът на дейност е не ресторантьорство, а хотелиерство, а за констатираното такова по чл. 114, т. 3 от закона за туризма било отправено предложение от актосъставителя до наказващия орган да се дадат предписания за неговото отстраняване в срок без реализиране на този етап на административнонаказателна отговорност.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представителя по закон дружеството – жалбоподател – Т. И. Т., който в качеството му на Управител на „Алената мечка” ЕООД, град Хасково подписал АУАН, а в съответната графа по същество не били вписани обяснения и възражения, а единствено изявление, че е запозната с правото да подаде допълнително писмени възражения.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не били направени и допълнително в рамките на установения срок за това от връчване на екземпляр от него, станало на датата на съставяне, според отразеното в приложената разписка.
При издаване на наказателното постановление, административно наказващият орган възприел фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, възприемайки отново, че се касае за предлагана в обекта услуга „ресторантьорство, наложил процесните две имуществени санкции.
Според изложеното в показанията на свид. К. К. К., същият като редовен клиент, често посещавал заведението и знаел, че при необходимост, нямало пречка клиентите да ползват, освен тоалетните в самия обект, така и тези – общо две клетки на брой, в жилищна сграда отсреща, като за осигуряване на достъп, било нужно да поискат ключ от бармана или сервитьора в заведението.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К. и Р.В.Ф. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. Настоящият съдебен състав дава вяра на изложеното и от страна на свид. К. К. К. относно възможността клиентите в процесния обект, чийто редовен клинет е той, при необходимост да ползват, освен тоалетните в самия обект, така и тези – общо две клетки на брой, в жилищна сграда отсреща.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, т. 2 от Закона за туризма лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в туристически обект, който отговаря на изискванията за определената му категория съгласно наредбата по чл. 121, ал. 5. По силата на чл. 117, ал. 1 от ЗТ, лицата, извършващи ресторантьорство, са длъжни да съставят ценоразписи - лист-меню за кухненската и сладкарската продукция и карт-меню за алкохолни и безалкохолни напитки със съответните продажни цени и грамажи. Съгласно нормата на чл. 208 от Закона за туризма, хотелиер или ресторантьор, който в категоризиран туристически обект предоставя туристически услуги, които не съответстват на изискванията за определената категория, се наказва с глоба в размер от 200 до 1000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева, а в текста на чл. 211 от ЗТ е предвидено, че на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117 или ги изпълнява не по указания начин, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от тях длъжностни лица, съответно от кмета на общината или от оправомощени от него длъжностни лица – чл. 232, ал. 2 ЗТ. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството - жалбоподател е обявено от закона за наказуемо със съответната административна санкция.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето в присъствие и връчването на АУАН на лицето, явяващо се представител по закона на дружеството – жалбоподател, които да се квалифицират като съществени. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря и на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно на това място да се отбележи принципното положение, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга и за тези различия следва да се държи сметка, както от актосъставителя, така и от съда. А твърдения в тази насока е необходимо да се съдържат всякога и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая обаче с оглед характера на всяко от описаните нарушения, пропускът изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства ли се съдебният контрол. Отговорът на всеки от тези въпроси по делото е отрицателен, след като от твърденията в акта става ясно, че всяко от деянията, описани в него, продължава към момента на извършване на проверката - в случая 26.06.2019 г. и твърденията на актосъставителя в тази насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на процесната деятелност – действие или бездействие. В подкрепа на тази теза е и застъпеното виждане на Административен съд – Хасково по въпроса, споделяно и от настоящия съдебен състав. По същия начин стои въпросът с правната квалификация на описаното деяние по т. 1 от съставения АУАН, респ. издаденото наказателно постановление. В този смисъл следва да се има предвид, че както приложената в санкционния акт наказваща норма по чл. 208 от Закона за туризма, така и посочената като нарушена в съставения АУАН и впоследствие в НП, са бланкетни по своя характер и в диспозицията си препращат към съответните относими разпоредби. А те в случая са свързани с релеватните към описаната фактическа обстановка изисквания по наредбата по чл. 121, ал. 5 от Закона за туризма с оглед препратката на чл. 114, т. 2 ЗТ. Този подзаконов нормативен акт е Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения, която е действаща и следователно приложима в случая, макар и обнародвана в ДВ бр. 2/2005 г., т.е. преди действащия Закон за туризма, като няма пречка законовото препращане да е именно към изискванията в нея. В случая относимите изисквания по тази наредба, прието за неудовлетворени в дейността на дружеството – жалбоподател, са вписани при самото описание на нарушението, поради което и допуснатата непрецизност в неговата правна квалификация не обосновава извод за нарушено право на защита на привлеченото към отговорност лице, явяващо се критерий за характеризиране на процесуалното нарушение като съществено и оттам като основание за отмяна на санкционния акт.
На следващо място, както АУАН е съставен, така и обжалваното наказателно постановление е издадено от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № 676 от 21.08.2019 г. на Председателя на КЗП на Република България в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, с необходимите уточнения, направени по отношение съдържанието на акта за установяване на административно нарушение.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че на посочените в АУАН и НП дата и място, свидетелите А.К. и Р.Ф., са преброили лично в хода на осъществената проверка 48 места за сядане на открито в процесния обект, след като съвсем резонно и житейски обосновано са приели, че на всяка пейка около масите би могло да се настанят поне двама възрастни и 74 места за сядане на закрито. Или общо установени са 122 места в Снек – бар ****, които физически са били разположени, без значение в търговската зала „на закрито” или в пространството на открито с цел обслужване на клиенти, след като обектът е бил в работен режим. На следващо място, установено е и от контролните органи и в хода на настоящото производство, че в обекта се предлагали в деня на проверката топли, безалкохолни и алкохолни напитки, супи, ястия, салати, сладкарски изделия. Това характеризира процесния обект, като предлагащ услугата „ресторантьорство“ по смисъла на т. 57, на Пар. 1 от ДР на Закона за туризма. Съгласно тази разпоредба, ресторантьорството е предоставянето на туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект. Особено показателно е, че на видно място било поставено Удостоверение № 01983 за утвърдена категория „една звезда”. Цитираното удостоверение е издадено на 08.02.2016 г. от Кмета на Община Хасково за обект по вид и наименование – Снек – бар *** с капацитет 65 места, на името на „Алената Мечка” ЕООД, град Хасково. Следователно, в него се предоставя туристическа услуга „ресторантьорство” и са относими изискванията по цитираната Наредба за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения. С установяване на факта, че било оборудвано с една тоалетна клетка за жени и една - за мъже, при налични общо 122 места за сядане при капацитет 65 места, може да се приеме, че е установено от обективна страна неизпълнение на минималните изисквания, обективирани в Приложение 3 от Наредбата, Раздел І „Изисквания към изграждането на заведенията за хранене и развлечение” ІІ. 1 Категория „една звезда”, т. 2.1. една тоалетна клетка за жени и една тоалетна клетка за мъже на 75 места и по две тоалетни клетки за мъже и жени над този брой, към които препраща нормата на чл. 114, т. 2 ЗТ.
На следващо място, освен установяване на признаците от обективна страна на нарушението по чл. 114, т. 2 ЗТ, свързани с изискванията въз основа естеството на предлаганата услуга, минимално заложени в цитираната по – горе наредба, установено е и обстоятелството, че при извършената от свидетелите А.П.К. и Р.В.Ф. проверка, за предлаганите в обекта ястия е констатирано обедно меню с отделен ценоразпис, като предложенията в него – 4 вида супи, 7 вида готвени ястия за деня, 4 вида десерти не фигурирали в основното меню, а само в обедното, но в него не били посочени съответните грамажи. В тази връзка, следва да се отбележи, че при описание на фактическата обстановка и при анализа достоверността на доказателствените източници се възприе и обоснова извод, че обедното меню за деня, не е единственото, с което Снек - бар „ХХХ” е разполагало към момента на проверката, но ястията и десертите в него са отразени единствено в него, след като не са били вписани в основното меню. Установено е неизпълнение на задължението по чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма за посочване, освен на продажни цени, така също и на съответните грамажи на предлаганите в обедното меню за деня, ястия при положение, че те не са включени в основното.
При преценка на въпросите, определящи за отговорността не бъди съмнение, че дружеството - жалбоподател жалбоподател именно е субект на нарушение и за двете описани деяния, тъй като именно това е лицето имащо качеството „ресторантьор” по смисъла на Параграф 1, т. 58 от ДР на ЗТ, доколкото чрез стопанисвания от него обект – заведение за хранене Снек - бар ****, находящо се в град Хасково осъществява услугата „ресторантьорство”, изразяваща се съгласно т. 57 на цитираната разпоредба в предоставянето на туристически услуги във всички видове категоризирани по закона заведения за хранене и развлечения и заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи. Посочените текстове от закона на свой ред не правят разграничение и „ресторантьор” може да бъде както физическо, така и юридическо лице, което впрочем недвусмислено се извежда и от редакцията на самите административнонаказващи норми на чл. 208 и чл. 211 от Закона за туризма, предвиждаща както административно наказание „глоба” за физическите лица, така и имуществена санкция – за едноличните търговци и юридическите лица.
Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно нарушение по чл. 208, вр. чл. 114, т. 2 от Закона за туризма, и по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от Закона за туризма, както правилно всяко от деянията е квалифицирано от административнонаказващия орган, с уточнението, направено по - горе по отношение на това по т. 1 от НП – в този смисъл Решение № 154 от 23.06.2015 г. по КАНД № 126 по описа на Административен съд – Хасково за 2015 г.
При реализиране на отговорността за всяко от посочените нарушения, съдът намира, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН и за нарушението по чл. 208, вр.114, т. 2 от ЗТ е определил размер на имуществената санкция от 1100 лева, а за нарушението по чл. 211, вр. чл. 117, ал. 1 от ЗТ – 550 лева, тоест над, а не съгласно установения минимум на предвидената санкция, за всяко от деянията, съобразно посоченото в приложимата наказваща норма, както би следвало да подходи в случая. Индивидуализацията на санкциите в размер на специалния минимум би била в съответствие с материалния закон, предвид липсата на предходни регистрирани от търговеца – ресторантьор нарушения и факта на отстраняване на едно от нарушенията след извършване на проверката, за което е отправено предложение за приложение по чл. 28 ЗАНН, а за деянието по чл. 114, т. 2 от ЗТ смекчаващо отговорността обстоятелство е и предоставяната възможност за ползване на тоалетни от клиенти на заведението извън самия обект. Посочените факти сами по себе си не променят извода за съставомерност на описаното деяние, нито променят извода, че то не се отличава с липса въобще или с по – ниска в сравнение с други случаи обществена опасност, но следва да се интерпретират в светлината на смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализация на санкцията, поради което всяка от тях, определена в минималния предвиден размер за имуществената санкция би се явявала справедлива и съответстваща на извършеното нарушение, в каквато насока е необходимо санкционният акт да бъде изменен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № К-0048004 от 31.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, упълномощена със Заповед № 676 от 31.10.2019 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с което на „Алената мечка” ЕООД, град Хасково, представлявано от Т. И. Т., е наложена: по т. 1 от НП, на основание чл. 208 от Закона за туризма, имуществена санкция в размер на 1100 лева за нарушение по чл. 114, т. 2 от ЗТ и по т. 2 от НП - имуществена санкция, на основание чл. 211 от Закона за туризма, в размер на 550 лева за нарушение по чл. 117, ал. 1 от същия закон, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция по т. 1 на 1000 лева, а на наложената имуществена санкция по т. 2 – на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оритигала! Съдия:/п/ не се чете
Секретар: Г.А.