Р Е Ш Е Н И
Е № 261600
гр. Пловдив, 09.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесети октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3876 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.439 ГПК,
предявен от Г.Л.Д. срещу „АПС Бета България“ ООД – гр. София, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
следните суми: сумата от 325,98 лв. – главница, дължима по договор за потребителски
кредит от 18.08.2007 г., ведно със законната лихва от 07.06.2013 г., до
изплащане на вземането; сумата от 151 лв. – обезщетение за забава за периода от
07.06.2020 г. до 05.06.2013 г.; сумата от 93,26 лв. – разноски, за които е
издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение № **** по гр.д. № 9610 по описа за 2013 г. на Районен съд
Пловдив, ХХ гр.с., на основание на който е образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ****, район на действие – ПОС, като погасени по давност.
Ищецът твърди, че на „Трансакт Юръп“
ЕАД (с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД) се е снабдило с
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязло в сила решение № ****г. по гражданско дело № 9610/ 2013 г. по описа на РС
Пловдив, ХХ гр.с. за следните суми: сумата от 325,98 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит от 18.08.2007 г., ведно със законната лихва от
07.06.2013 г., до изплащане на вземането; сумата от 151 лв. – обезщетение за
забава за периода от 07.06.2020 г. до 05.06.2013 г.; сумата от 93,26 лв. –
разноски. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № ****. Излагат се твърдения, че вземането е погасено с
изтичане на 5-годишна давност. Ищецът сочи, че през 2013 г. „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД в качеството на кредитор, е образувало срещу ответника, в качеството му на
наследник на Л. Г. Д. гр.д. № 9610/ 2013 г. на РС Пловдив, ХХ състав, предмет
на което са притезания, произтичащи от договор за паричен кредит от 18.08.2007
г. в размер на 2000 лв. С постановеното по делото решение в полза на кредитора
са присъдени описаните по-горе суми, а решението е влязло в сила на 30.10.2014
г. Поддържа, че от датата на влизане в сила на съдебния до момента на
предявяване на иска са изтекли повече от 5 години, поради което вземането е
погасено по давност. Въпреки това кредиторът е образувал изпълнително дело за
принудително събиране на вземането по решението – изп. дело № ****, по което на
19.12.2019 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника.
Предявява настоящия иск срещу ответника, в качеството му на универсален
правоприемник на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД. Освен като погасено по давност,
претендира, че ответникът не е титуляр на вземането по договора за кредит,
доколкото ищецът не бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземането.
Предвид изложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е
отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо
право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни,
правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани
в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на
длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на
липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и
удостоверено с изпълнителното основание.
В случая, процесното вземането е било предмет на
исково производство – гр.д. № 9610 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив,
ХХ гр.с., по което е постановено решение № *** г., влязло в законна сила на
30.10.2014 г. От този момент е започнала да тече погасителна давност за
вземането на кредитора, която съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД е петгодишна. За
основателността на исковата претенция, ищецът следва да докаже, че считано от
30.10.2014 г. са изтекли 5 години, в които не са настъпили обстоятелства,
водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност. По делото не се
ангажираха доказателства да са се проявили обективни факти, водещи до спиране
или прекъсване на давността. Петгодишният давност срок е изтекъл на 30.10.2019
г., а с образуваното на 01.11.2019 г. изпълнително дело № *** давността не се е
прекъснала, доколкото вече е била изтекла на 30.10.2019 г.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че
предявеният иск е основателен, поради което следва да се уважи.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на
разноски за ДТ от 74 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение от 300 лв.,
или сумата от общо 374 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че Г.Л.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, не дължи
на „АПС Бета България“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ № 81 В, ап.3, представлявано от ****, сумата от 325,98 лв. – главница, дължима по
договор за потребителски кредит от 18.08.2007 г., ведно със законната лихва от
07.06.2013 г., до изплащане на вземането; сумата от 151 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.06.2020 г. до
05.06.2013 г.; сумата от 93,26 лв. –
разноски, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязло в сила
решение № **** г. по гр.д. № 9610 по описа за 2013 г. на Районен съд Пловдив,
ХХ гр.с., на основание на който е образувано изпълнително дело № ****, рег. №
758, район на действие – ПОС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „АПС Бета България“ ООД,
ЕИК: ********* да заплати на Г.Л.Д., ЕГН: ********** сумата от 374 лв. (триста седемдесет и четири
лева) – разноски по делото за ДТ и за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.