№ 28
гр. гр. Карнобат , 03.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Георги Т. Добрев
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно
наказателно дело № 20212130200125 по описа за 2021 година
установи:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и
е образувано по подадената жалба от „Мая -Хрис“ ЕООД, Булстат - *******,
адрес за призоваване: с. *****************, представлявано от ХР. ХР. М.-
управител против наказателно постановление № 535338-0181984 / 28. 09.
2020г.,издадено от началник на отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП -
Бургас, във връзка със съставен АУАН № 01 81984 от 17. 08. 2020г. при
извършена проверка на 09. 08. 2020г. в 13, 05ч. на кафе автомат, находящ се в
с.Славянци, ул.’Т. Димитров” №2, с което на горепосочения жалбоподател,
за извършено от него административно нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба
№ Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на
основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС му е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 3000 лв. .
Жалбоподателят, чрез представителя си е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание и в жалбата си твърди, че не
1
оспорва, че от страна на дружеството има извършено нарушение, но същото е
неправилно квалифицирано, а от там и незаконосъобразно е определен
размерът на санкцията. Счита, че в настоящия казус следва да се приложи
разпоредбата на чл.185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС и да се наложи минималния
размер на наказанието визиран в чл. 185, ал. 1 от закона.Твърди, че
извършеното от дружеството нарушение не е при условията на повторност и
това е допълнителен аргумент за налагане на минималния размер на
предвидената в закона имуществена санкция. Желае съдът да постанови
решение , с което да измени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно в частта на определената имуществена санкция да
предвидения в закона минимум от 500 лева на основание чл. 185, ал. 2 изр.
второ от ЗДДС.
От така изложеното е видно, че жалбоподателят не оспорва така
установената от АНО фактическа обстановка и възраженията му се свеждат
до правната страна на спора. Не оспорва задължението на представляваното
от него търговско дружество да монтира на стопанисвания от дружеството
кафе автомат на самообслужване ФУ/ ФУВАС с изградена връзка с НАП.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява
лично, явява се процесуален представител, който поддържа жалбата за
изменяне на обжалваното НП в посока на намаляване на наложената
имуществена санкция, тъй като не е установено действия от страна на
жалбоподателя довели до отклоняване от данъчното облагане. Счита, че е
следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС- глоба
в размер на 500 лева предвид констатираното нарушение.
За административнонаказващият орган редовно призован се явява
неговия процесуален представител, същият взема становище по така
подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита
същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, още повече, че жалбоподателя не оспорва
установената фактическа обстановка, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
2
Обжалваното от представителя на „МАЯ -ХРИС“ЕООД, наказателно
постановление № 535338-0181984 / 28. 09. 2020г. на Началник отдел
Оперативни дейности – Бургас в Централно управление на Национална
агенция за приходите е издадено въз основа на АУАН № 0181984 от 17. 08.
2020 година съставен от свидетелят К.К. К. на длъжност Главен инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“ отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, в присъствието на един свидетел, срещу
„МАЯ -ХРИС“ЕООД, Булстат – *******, със седалище и адрес на
управление с. Славянци, община Сунгурларе, област Бургас, ул. „Мандра-
Дере” № 11, представлявано от ХР. ХР. М., с който се констатира установено
административно нарушение извършено на дата 09. 08. 2020 година
изразяващо се в това, че при извършена проверка на 09. 08. 2020 г. в. 13, 05
часа на кафе автомат на самообслужване, находящ се в с. Славянци, област
Бургас, се установи, че при извършена контролна покупка на 1 бр. кафе на
стойност 50 стотинки, заплатени на машината не се визуализираха данни
показващи собственика на апарата и регистриране на продажбата чрез
изградена връзка с НАП. Автомата на самообслужване се стопанисва от
ЕООД „МАЯ -ХРИС“.ХР. ХР. М. представляващ задълженото лице
декларира, че към момента апарата няма монтирано ФУ/ФУВАС/ и изградена
връзка с НАП.
За извършената проверка и констатираните обстоятелства е съставен
ПИП сер. АА № 0358214 от 09. 08. 2020 г..
Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 3, ал. 8 от Наредба
Н-18 / 2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
От събраните по делото писмени доказателства: протокол за извършена
проверка сер. АА № 0358214 от 09. 08. 2020 г., Протокол за предприети
действия за обезпечаване на доказателствасер. АА № 0021348 / 09. 08. 2020 г.,
Декларация от ХР. ХР. М., в качеството и на представляващ Мая Хрис ЕООД,
с която същата декларира, че вендинг машината се стопанисва от
дружеството, което представлява и няма монтирано фискално устройство,
Заповед № ЗЦУ-1149 / 25. 08. 2020г. , както и от показанията на
актосъставителя и извършил проверката на 09. 08. 2020 г. и лично
констатирал описаните в Протокол за извършена проверка сер. АА №0358214
3
нарушения от жалбоподателя, се доказва, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение посочено в съставения АУАН и издаденото
въз основа на него обжалвано наказателно постановление.
Както беше отбелязано по горе жалбоподателят не оспорва факта на
извършеното и установено административно нарушение, което е отразено и в
жалбата му срещу процесното наказателно постановление.
По делото не се събраха други доказателства, които да сочат, че
жалбоподателят не е извършил горепосоченото адм. нарушение, напротив
събраха се само доказателства водещи до несъмнен извод, че същият е
извършител на адм. нарушение, което му се приписва.
Преценявайки възраженията на жалбоподателя визирани в жалбата му за
незаконосъобразност на процесното обжалвано наказателно постановление,
съдът намира че същата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от административен
орган с териториална и материална компетентност, в предписаната от закона
форма, съдържа необходимите реквизити и е издадено въз основа на
Констативен протокол и АУАН съставени по предписаната форма,
съдържание и от компетентен за това орган. При съставянето на АУАН са
спазени разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на
материалния закон – ЗДДС. Както в АУАН, така и обжалваното наказателно
постановление правилно са посочени мястото на извършване на нарушението,
начина на извършването му, както и законовите норми, които са нарушени.
Извършването на посоченото в КП, АУАН и НП административно нарушение
не се опровергава от никакви доказателства и от събраните по настоящото
дело доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение по ЗДДС, за което
му е наложено и посоченото в НП административно наказание. Поради
посочените причини съдът счита, че не е налице твърдяното от
жалбоподателя несъответствие между фактическо извършеното нарушение и
приложената правна норма, поради което АУАН и издаденото въз основа на
него НП се явяват законосъобразни спрямо процесуалния и материалния
закони.
4
Незаконосъобразно се явява твърдението за несъответствие между
фактическото описание на нарушението и приложената материална норма.
Съгласно нормата на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е
посочено“ Лице, което извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат
на самообслужване с електрическо захранване, с изключение на услуги по
обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба: 1. чрез
ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само
на дисплей, без да се издава хартиен документ, или 2. чрез фискално
устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2, което се вгражда в автомата, като фискалният
бон, регистриращ продажбата, се издава на хартиен носител.“ Несъмнено и
безспорно е установено, че е налице автомат на самообслужване извършващ
продажба на стоки, който не е регистрирал и отчитал всяка продажба, като на
същия не е било монтирано нито едно от изброените в Наредбата фискални
устройства и не е бил свързан към НАП. Въпросната наредба е издадена въз
основа на чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и със същата се регламентира издаването на
фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и
задължителните реквизити, които трябва да съдържат.
Относно квалификацията на санкциониращата норма: С обжалваното
НП, предмет на настоящото производство АНО, на основание чл. 185, ал. 2
изр. 1 от ЗДДС е наложил имуществена санкция в размер на 3000 лева. Чл.
185, ал. 2, изр. 1 гласи “Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.“.
Претендираната норма, която според процесуалния представител на
жалбоподателя следва да бъде приложена е тази на чл. 185, ал. 2, изр. 2
„Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал. 1.“, като се твърди, че не е констатирано наличието на
действия водещи до неотразяването на приходи, които да са довели до
5
отклоняване от данъчно облагане. Съдът не счита така направеното
възражение за основателно. Не може да се твърди, че нарушението
извършено от жалбоподателя не води до неотразяване на приходи- в случая
безспорно и категорично е констатирано, че извършените продажби не се
отразяват, не се отчитат и кафе автомата на самообслужване не е свързан с
НАП, така че всяка една извършена от въпросния автомат продажба не се
отчита за бюджета и съответно не се облага, което от своя страна води до
неотразяването на приходи, с което нарушителят осъществява състава именно
на посочената в НП санкционна норма на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС.
Наложената с НП от АНО имуществена санкция е в минималния размер
предвиден от закона, поради което не се налага и нейната корекция от съда.
Всичко изложено до момента сочи на обоснованост на приложената правна
норма и отмерено точното наказание, както по основание така и по размер,
поради което съдът счита за законосъобразно.
В жалбата не е въведено твърдение за маловажност на извършеното
деяние, но с оглед цялостната преценка за законосъобразност, която съдът
извършва на издаденото наказателно постановление следва да обсъди и този
въпрос. Съдът намира, че преценката за „маловажност „ по смисъла на чл.
28 от ЗАНН следва да се извърши съобразно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН,
съгласно която доколкото в ЗАНН, не се предвижда друго, се прилагат
нормите на Общата част на НК, относно въпросите за вината, обстоятелствата
изключващи отговорността и др.. Легалната дефиниция на понятието
"маловажен случай" е дадена в чл. 93, т. 9 от НК, като такъв е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи вината обстоятелства
представляват по– ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. От данните по
делото не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни
последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други
нарушения от съответния вид. Предвид събраните доказателства по делото,
съдът счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като същия не е маловажен. Извършеното административно
нарушение е от категорията на формалните нарушения,като състава на тези
нарушения неизисква настъпването на вредоносен резултат, а същите са
6
осъществени с факта на извършването им. Обществената опасност на тази
категория нарушения се презюмира винаги от закона, доколкото те винаги
създават опасност от увреждане на обществени отношения. В случая се касае
за интереси защитени от правото и свързани с данъчната политика и
цялостния правов ред на Държавата. По посочените причини съдът намира, че
извършеното от жалбоподателя е административно нарушение и същото не е
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил преписваното
му административно нарушение, както заключението за това се подкрепя от
всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни и не се
опровергава от каквито и да било доказателства.
По делото е направено искане от процесуалния представител на АНО за
присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение. С
оглед изхода на делото- потвърждаване на издаденото наказателно
постановление следва на НАП да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл. 37 от ЗПП, съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП, заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в Наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН Наредбата за заплащането на правната
помощ чл. 27 е, предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа или правна сложност поради
което следва да се присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 535338-
0181984 / 28. 09. 2020г.,издадено от началник на отдел „Оперативни
дейности” в ЦУ на НАП - Бургас, във връзка със съставен АУАН № 01 81984
от 17. 08. 2020г. против „Мая -Хрис“ ЕООД, Булстат - *******, адрес за
призоваване: с. *****************, представлявано от ХР. ХР. М. ЕГН
**********, с което за установено извършено от него административно
нарушение на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н – 18 от 13. 12. 2006 г. за
7
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от
ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 3000 лв. , като напълно законосъобразно.
ОСЪЖДА „Мая -Хрис“ ЕООД, Булстат - *******, адрес за призоваване:
с. *****************, представлявано от ХР. ХР. М. ЕГН ********** да
заплати на Национална агенция по приходите 80 лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
8