Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 119 21.05.2019 год.
гр.Добрич
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско отделение
На двадесет и четвърти април
2019 год.
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛОВА
ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
Секретар:Елица
Александрова
като разгледа
докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №
188 по описа за 2019 год.
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на
глава ХХ от ГПК въз основа на жалба рег.№ 6168/26.03.2018 год.
,подадена от Г.П.Т., ЕГН ********** *** срещу решение № 194/06.03.2018 год. по гр.д.№ 4744/2015 год. на Районен съд гр.Добрич,с което е отхвърлен
като неоснователен предявения от нея срещу 1./С.А.Б., ЕГН ********** *** ,заместила в
хода на делото починалия А. Б. А.,***, 2./С.Б.С.,
ЕГН ********** ***, 3./Б.М.С., ЕГН ********** ***, 4./Й.М.Ц., ЕГН ********** ***
и 5./А.С.А., ЕГН ********** *** иск за делба на недвижими имоти:1./ нива с площ от 71,867 дка, ІV категория,
местност „Г.а”, представляваща имот с № ***** по плана за земеразделяне
землището на с.Б., общ.Д., при граници имоти: № ****, № ****, № ****, № ******,
№ *****, № ******, № ****** и № *****;2./дворно място с площ от 1 100
кв.м, представляващ УПИ, парцел VІІІ, пл.№ 336, кв.95 по плана на с.Б.,
общ.Добричка, при граници и съседи имоти: улица, УПИ ***, УПИ ****, УПИ ****,
УПИ **** и УПИ **** и 3./дворно място с
площ от 1 440 кв.м, представляващ УПИ, парцел VІ, пл.№ **** кв.95 по плана
на с.Б., общ.Д., при граници и съседи имоти: улица, УПИ*****, УПИ ****, УПИ ****,
УПИ **** и УПИ *****.
С
доводи за необоснованост,непълнота на доказателствата и нарушение на
материалния закон (чл.79 л.1 от ЗС) се настоява за отмяна на обжалвания съдебен
акт и постановяване на нов по съществото на спора ,с който въззивният съд да
допусне делба на сънаследствените земеделски и два селищни имота. Първоинстанционният
съд не съобразил възражението на
въззивника за липса на демонстрирано по
отношение на него от въззиваемите страни на поведение ,че упражняват собственически
правомощия в пълен обем и единствено за себе си.Както оформлението на
сключените договори за наем,така и дадените от св.Д. показания сочели,че
субективния елемент на владението не бил доказан,тъй като извършваните от
въззиваемите действия били такива на държане на идеалните части на останалия
сънаследник ,без на същия да бъде манифестирана промяната в намерението за своенето им.
При
данни,че постановеното неизгодно за въззивника решение му е връчено на дата
08.03.2018год.,жалба рег.№ 6168/26.03.2018 год.,изпратена по пощата на дата 26.03.2018 год. е подадена в срока по чл. 259
ал.1 от ГПК ,във връзка с чл. 62 ал.2 и е процесуално допустима.
Въззиваемите
страни С.Б.С., Б.М.С., Й.М.Ц. и А.С.А.
считат жалбата за неоснователна и настояват да не бъде уважавана,което свое
становище са изразили в подаден в срока и по реда на чл. 263 ал.1 от ГПК
отговор рег.№ 7742/17.04.2018 год.Въззивникът не бил доказал твърденията си,не
оспорил представените от тях доказателства и не опровергал възраженията и
доводите им.
Законният представител
на поставената под пълно запрещение С.А.Б. -настойникът й А.С.А. е подал отговор рег.№ 4464/01.03.2019 год.,с
който е оспорил основателността на подадената жалба и е отправил
искане,обжалваното решение да бъде потвърдено.
Предявения от Г.П.Т.,
ЕГН **********,*** срещу 1./А. Б. А., ЕГН ********** ***,заместен в хода на
производството по реда на чл.227 от ГПК от 1.1./С.А.Б., ЕГН **********,***;2./С.Б.С.,
ЕГН ********** ***;3./ Б.М.С., ЕГН ********** ***;4./ Й.М.Ц., ЕГН ********** ***
и 5./ А.С.А., ЕГН ********** *** с искова молба рег.№ 23379/23.12.2015 год. и
уточнения с молби рег.№№ 4611/14.03.2016 год. и 5869/01.04.2016 год., иск е за
делба на два селищни имота и един
земеделски имот,всичките находящи
се в с.Б.,общ.Д..
Изложени
са обстоятелства,че ищцата и първите двама ответници са наследници на С. Б.П., поч.
04.06.1997 год. б.ж. на гр.С.,съответно дете на починалия й на дата 15.05.2003
год. съпруг ,брат и сестра и по наследяване- съсобственици на заявените за
делба недвижими имоти.Обект на притежание на наследодателката им били две
дворни места,а след възстановяване по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Б.о В. А.
на правото на собственост върху земеделски имот,същият се съпритежавал от
наследниците му С. Б.П., А. Б. А. и С.Б.С..През 2013 год. А. Б А. и С.Б.С. се снабдили с нотариален акт,легитимиращ ги
за единствени собственици на земеделски имот :нива с площ от 71,867 дка, ІV
категория, местност „Г.”, представляваща имот с № 111014 по плана за
земеразделяне землището на с.Б., общ.Д..През същата година А. Б. А. се снабдил с нотариален акт,легитимиращ
го за единствен собственик на селищните имоти: дворно място с площ от
1 100 кв.м, представляващ УПИ, парцел VІІІ, пл.№ ***, кв.95 по плана на
с.Б., общ.Д. и дворно място с площ от 1 440 кв.м, представляващ УПИ, парцел
VІ, пл.№ ***, кв.95 по плана на с.Б., общ.Д..Нотариалните актове не
съответствали на действителното правно положение ,тъй като предпоставките на
хипотезата на чл. 79 от ЗС не били осъществени. През 2014 год. и по силата на договори за продажба и
дарение,А. Б. А. и С.Б.С. се разпоредили с части от земеделския имот,обособени
от него в новообразувани такива,както следва : в полза на А.С.А.-с нива с площ от 35.867 дка,ІV категория,имот № **** в
местността”Гьолката”по картата на възстановена собственост в землището на с.Б.общ.Добричка;в
полза на Й.М.Ц. –с нива с площ от 18.00 дка,ІV категория,имот № **** в местността”Гьолката”по
картата на възстановена собственост в землището на с.Б.,общ.Д. и в полза на Б.М.С.-
с нива с площ от 18.00 дка,ІV категория,имот № **** в местността”Г.”по картата
на възстановена собственост в землището на с.Б.,общ.Добричка. През същата
година и по силата на договор за
издръжка и гледане , А. Б. А. се
разпоредил с двете дворни места в полза
на А. Б. А..Легитимацията на приобретателите по сделките от 2014 год. като изключителни собственици на заявените за
делба имоти била привидна,тъй като са купили,респ. получили по дарение от
несобственици.
Заявено
е искане по реда на чл.537 ал.2 от ГПК да бъдат отменени констативните
нотариални актове и да бъде допусната
съдебна делба на описаните по-горе недвижими имоти при законоустановените квоти,като
ищцата претендира дял в размер на 2/3 от наследствената маса.
С подадени в срока и по
реда на чл.131 ал.1 от ГПК отговори рег.№№ 9359/30.05.2016 год. и
10008/08.06.2016 год. ответниците С.Б.С., Б.М.С., Й.М.Ц.,А. Б. А. и А.С.А. са
заявили становище за недопустимост и неоснователност на иска за делба.Заявен
бил при липса на правен интерес,тъй като ищцата не била от кръга на
наследниците с право на дял от процесните имоти,а при условие на евентуалност
била изгубила субективното си право,тъй като се дезинтересирала и не упражнявала върху тях фактическа власт
след смъртта на баща си П. Х. П.,нито пък той самия бил упражнявал такава след
смъртта на съпругата си С. Б.П..Ответниците твърдят,че владеят делбените
имоти постоянно,непрекъснато и
необезпокоявано и ги притежават по наследство и придобивна давност.В хода на
делото са сочили,че земеделските имоти
се ползват и владеят от тях,считано от реституирането им през 1994
год.Дворните места били владяни от В. А.
до неговата смърт през 1981 год., а след това от родителите им и тях самите. Твърдели
са също така,че сключен договор за издръжка и гледане от 1975 год. в полза на С.
Б.П.,не е породил правно действие,тъй като нито тя,нито съпруга й,нито неговите
деца, не били полагали грижи за прехвърлителя В. А.,т.е. същият бил абсолютно
симулативен. Грижи за него полагали
неговия син Б. В.,а след смъртта му
неговите деца А. и С..
От
събраните по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира
за установено от фактическа страна следното:
С.
Б.П.,А. Б. А. и С.Б.С. са част от наследниците по закон (низходящи от втора
степен) на починалия на дата 09.02.1981 год. В. А. С.-деца на неговия син Б. В.
А. ,поч.29.05.1986 год.
С.
Б.П. е сключила граждански брак с П. Х. П. на дата 09.04.1975 год.От брака на
съпрузите няма родени деца.
С. Б.П. е починала на
дата 04.06.1997 год. и е оставила като законни наследници П. Х. П. (съпруг) и
ответниците А. Б. А. (брат) и С.Б.С. (сестра) .
П. Х. П. е починал на
дата 15.05.2003 год. и е оставил за законни наследници ищцата Г.П.Т. и А. П. И.а (низходящи от първа
степен).А. П. И. се е отказала от
наследството на покойния й баща,който отказ е вписан в специалната книга на
Софийски районен съд под № 144/2003 год.
Ответникът А. Б. А. е
починал на дата 21.01.2017 год. и е оставил като законен наследник ответницата С.А.Б. (низходяща от първа
степен).
Б.М.С. и Й.М.Ц. са
дъщери на С.Б.С. от брака й с М. Й. С.,сключен
на 09.04.1969 год.М. Й. С. е починал на дата 22.08.2014 год. и е оставил за
законни наследници посочените по-горе ответници,съответно съпруга и низходящи от първа степен.
В тази насока са удостоверение за граждански брак № *** на ГНС
гр.Т.,удостоверение за наследници изх.№ГРо104-901/ 25.05.2015 год. на С. О.С.
13РН Надежда;удостоверение за наследници изх.№ГРо104-900/ 25.05.2015 год. на С.
Община,София 13РН Н.;удостоверение за наследници изх.№ 04/25.01.2017 год. на К.
с.Б. общ.Добричка;удостоверение за
наследници изх.№ 16/16.03.1994 год. на Кметството с.Б., общ.Д.;удостоверение за
наследници изх.№ 39/26.06.2017 год. на Кметството с.Б., общ.Д. ;удостоверение
за наследници изх.№ 11-03-485/06.07.2016 год. на Община Добрич-град;удостоверение
№ 600/27.05.2003 год. на СРС, извършени служебни справки в Националната база
данни “Население“.
Вещни права относно заявения
за делба имот по пункт 1 от исковата молба, страните са придобили както следва:
1./С решение №04/27 от 17.10.1994 год. по преписка № 11874/06.02.1992
год.,Поземлената комисия на Община Д. е възстановила правото на собственост на наследниците на Б. В. А. върху нива с площ от 71.869 дка,имот № 1*** по
плана за земеразделяне на землището на с.Б.,община Д..
2./С нотариален акт № 91 т.І рег.І 741 дело №
83/2013 год. на нотариуса Е. С. с рег.№ 301 на НК,вписан с вх.рег.№ 9187/23.08.2013 год.,АКТ № 52 т.ХХІ дело
№3704/2013 год. на Службата по вписванията,А.
Б. А. и С.Б.С. са били признати за
собственици по давностно владение на поземлен имот с начин на трайно ползване:нива
с площ от 71.867 дка,ІV категория,имот №
111014 по картата на възстановена собственост на землището на с.Б.,общ.Д..
3./С договор от дата 17.02.2014 год.,сключен с нотариален
акт №** т.І рег.№** д.№ **/20** год. на нотариуса Е. С. с рег.№ 301 на
НК,вписан с вх.рег.№****,АКТ № *** т**І д.№***/20** год., А. Б А. , С.Б.С. и М.Й.
С. са продали на А.С.А. поземлен имот
с начин на трайно ползване:нива с площ от 35.867 дка,ІV категория,имот № ****по
картата на възстановена собственост в землището на с.Б.,общ.Д..
4./С договор от дата 17.02.2014 год.,сключен с нотариален акт
№ ** т.І рег.№ ** д.№ **/2** год.на нотариуса Елена С. с рег.№ 301 на НК,вписан
с вх.рег.№ ***1,АКТ № ** т.ІІІ д.№*** на Службата по вписванията, А. Б. А. , С.Б.С.
и М. Й. С. са дарили на Б.М.С.
поземлен имот с начин на трайно ползване:нива с площ от 18.00 дка,ІV
категория,имот № 111065по картата на възстановена собственост в землището на с.Б.,общ.Д..
5./С договор от дата 17.02.2014 год.,сключен с нотариален
акт № ** т.І рег.№** д.№ **/2** год.на нотариуса Елена С. с рег.№ 301 на
НК,вписан с вх.рег.№***,АКТ № *** т.ІІІ д.№ ** на Службата по вписванията, А. Б.
А. , С.Б.С. и М. Й. С. са дарили на Й.М.Ц.
поземлен имот с начин на трайно ползване:нива с площ от 18.00 дка,ІV
категория,имот №*****по картата на възстановена собственост н землището на с.Б.,общ.Добричка.
В нотариалните
актове по п.3-5 е посочено ,че имотите,предмет на разпоредителните
сделка са образувани от имот № **** .В
тази насока са отразяванията и по
издадените от ОСЗ Добричка за имоти с №№****,***
и **** скици с №№К01586,К01587 и К01588,всичките от дата 08.02.2016 год.,пълна
история на имот №***** с открита партида на 14.05.1996 год.,закрита на
23.01.2014 год. по причина на разделянето му.
Вещни права относно
заявения за делба имот по пункт 2 от исковата молба, страните са придобили
както следва:
1./ С нотариален акт № **
т.**с дело № ****/1994 год. на ДРС,въз основа на постановление от 22.04.1994 год. и на основание чл. 483
от ГПК наследниците на В. А. С.:С. Б.П.,А.
Б. А. , С.Б.С.,К. Б. Б. и С. Г. А. са били признати за собственици
съответно в размерите от по 1/9 ид.ч. за първите трима и по 1/3 ид.ч. за
останалите на недвижим имот:незастроено дворно място с площ от 4 970
кв.м.,съставляващо парцел ІV,пл.№ ***,кв.95
с площ от 2 400 кв.м. и парцел ІІІ,пл.№*** ,кв.95 с площ от
2 670 кв.м.
2./По силата на договор
за доброволна делба от дата 28.04.1995
год.,вписан под №** т.ХІV вх.рег.№ ***/28.04.1995 год.,наследниците на В. А.
С.:С. Б.П., А. Ба. А. , С.Б.С., К. Б. Б. и С. Г. А. са поделили наследствен
имот в с.Б.,общ.Добричка-дворно място от 4 970 кв.м.,съставляващо четири
парцела в кв.95:**-**;VІІ-**ІІІ-*** и VІІІ-***,като С. Б.П. е получила в дял и изключителна собственост дворно място от
1100 кв.м.,представляващо парцел ***,пл.336 в кв.95 по регулационния план на
населеното място.В дял на К. Б. Б. е бил възложен парцел ІV,пл.№ ***,кв.95 с
площ от 1 750 кв.м., в дял на С.Б.С. -парцел **,пл.№ 336,кв.95 с площ от
1 570 кв.м. ,а в дял на А. Б. А. –парцел VІІ,пл.№***,кв.95.С. Г. А. не е
получил дял в натура,а от всеки от останалите сънаследници сума от по
8 000 лв. за уравнение.
3./С нотариален акт №***
т.І рег.І *** дело № 132/2013 год. на нотариуса Елена С. с рег.№ 301 на
НК,вписан с вх.рег.№****/19.12.2013 год.,АКТ
№ 147 т.**** дело №****/2013 год. на Службата по вписванията,А. Б. А. е бил признат за собственик по
наследство и давностно владение на три дворни места в с.Б.,общ.Д. ,две от които
предмет на договора за делба между наследниците на В. А. С. и възложени в изключителни дялове на К. Б. Б.
и на С. Б.П.,съответно дворното място от 1 100 кв.м.,представляващо парцел
VІІІ,пл.336 в кв.95 и това ,предмет на
извършената приживе от наследодателя разпоредителна сделка в полза на Стефанка Б.П..
4./С договор от дата 17.02.2014 год.,сключен с нотариален
акт №**6 т.т.І рег.№** д.№15/2014 год. /т.1 Б от акта/на нотариуса Елена С. с рег.№ 301 на НК,вписан с
вх.рег.№ ****/18.02.2014 год.,АКТ № **
т.** дело №***/2014 год. на Службата по вписванията,А. Б. А. е прехвърлил дворното
място от 1 100 кв.м.,представляващо УПИ ***І-** в кв.95 по плана на с.Б. ,общ.Д.
на А.С.А. срещу задължение за
издръжка и гледане.
Вещни права относно заявения
за делба имот по пункт 3 от исковата молба, страните са придобили както следва:
1./С договор от дата 29.03.1975 год.,сключен с нотариален
акт №*** т.І дело № 2621/1975 год. на ТРС ,В. А. С. е прехвърлил на внучката си
С. Б.А. незастроено дворно място от
1 440 кв.м.,съставляващо парцел ** пл.№ *** в кв.95 по регулационния план
на с.Б.,общ.Д. срещу задължението да бъде гледан и издържан до край на живота
му.
2./С нотариален акт № ***
т.І рег.№ *** дело № ***/2013 год. на нотариуса Елена С. с рег.№ 301 на
НК,вписан с вх.рег.№***/19.12.2013 год.,АКТ
№ *** т*** дело №***/2013 год. на Службата по вписванията,А. Б. А. е бил признат за собственик по наследство и давностно
владение на три дворни места в с.Б.общ.Д. ,две от които предмет на
договора за делба между наследниците на В. А. С. и възложени в изключителни дялове на К. Б. Б.
и на С. Б.П. и това,предмет на извършената
приживе от наследодателя разпоредителна сделка в полза на С. Б.П.,съответно дворно
място от 1 440 кв.м.,съставляващо парцел ** пл.№ *** в кв.95 по
регулационния план на с.Б.,общ.Д..
3./С договор от дата
17.02.2014 год.,сключен с нотариален акт № ****т.т.**рег.№**** д.№**/2014 год. /т.1
В от акта/на нотариуса Елена С. с рег.№
301 на НК,вписан с вх.рег.№****/18.02.2014
год.,АКТ № ***т.ІІІ дело №***/2014 год. на Службата по вписванията,А. Б. А.
е прехвърлил дворно място от 1 440 кв.м.,обособено като УПИ ** -*** в
кв.95 по регулационния план на с.Б.,общ.Добричка на А.С.А. срещу задължение за издръжка и гледане.
Земеделския имот,заявен
за делба е бил отдаван за обработка както следва:
Наследниците на Б. В. А.-С.Ба.
С. и А. Б. А. са сключили със Земеделска кооперация ”Б.” на дата 15.09.2006 год. за стопанската 2006-2007 год. договор № 382 за наемане
на земеделска земя с площ от 71.867 дка,имот
№****.
С.Б.С. и А. Б. А. са
сключили със Земеделска кооперация ”Бдинци”на дата 01.10.2008 год. за
стопанската 2008-2009 год. договор № 410 за наемане на земеделска земяс
площ от 71.867 дка,имот №***.В
договора е посочено,че касае земеделската земя на Б.В. А..
А. Б. А. е сключил със
Земеделска кооперация ”Б.”на дата 01.09.2009
год. за стопанската 2009-2010 год. договор за наем на
земеделска земя с площ от 46.800 дка,имот №****.В договора е
посочено,че касае земеделската земя на Б. В. А..
А. Б. А. е сключил със
Земеделска кооперация ”Б.”на дата 01.09.2010
год. за срок от 1 година договор
за наем на земеделска земя с площ от 71.867
дка,имот №.*****.В договора е посочено,че касае земеделската земя на Б. В. А..
А. Б. А. и А.С.А. са
сключили на дата 13.09.2011 год.
договор за аренда на земеделска земя/35.867
дка/ -1/2 ид.ч. от имот №**** с площ от 71.867 дка със Земеделска
кооперация”Б.” за срок от 6 години.
С.Б.С. ,като наследник
на Б. В. А. е сключила на дата 01.10.2013
год.договор за наем на земеделски имот № **** от 36 дка със ЗП”П. Е. В.”,от с.В. за срок от 1 година-стопанската 2013/2014 год.
А.С.А. е сключил на дата
10.12.2016 год.договор за аренда на земеделска земя от 35.867 дка,имот № **** със Земеделска кооперация”Б.” за срок от 7 години.
Съгласно удостоверение
от 30.09.2016 год. на Земеделска кооперация ”Б-”,с.Б-,за периода от 1996
год.-2008 год.,полагащата се рента върху
71.867 дка земеделска земя в землището на с.Б-,масив ***,местност ”Гьолката”
е получавана от наследниците на Б- В- А.: С.Б.С. и А. Б- А. по равни части.Считано
от 2009 год. земеделска земя с площ от 36 дка,полагаща се на С.Б. била
прехвърлена за обработка при П. Е. ,от
с.В..Рентата за останалите 35.867 дка била получавана до 2014 год. от А.
Б. А.,а след това от А.С.А..
Свидетелите Р. Г. Д.а-бивш
счетоводител в ЗК”Б.”,М. Г. В.- кметски наместник на с.Б. и В. К. Х.-живущ ***
са дали показания относно родствените връзки между страните по делото и
начина,по който в годините са се стопанисвали делбените имоти.
Показанията на св.Д. са
съответни на приложените по делото арендни и наемни договори и съдържат
данни,че в счетоводството на кооперацията,партидата на обработваната
земеделска земя била заведена на името
на Б. А. и е била отдавана сънаследствена земеделска земя,а плащанията за
ползването й за периода след реституирането , са се получавали по равно само от
двама от наследниците на Б. А.-А. и С. Б..Други лица не са се интересували от
земите,нито пък са заявявали претенции,нещо повече на кооперацията не било
известно,че Б. А. има и още наследник-С..Свидетелката дава показания и че дворни места в регулация –градини се
обработвали от А. Б.,а след смъртта му от неговия внук А.С.,като и по отношение
на тях спорове не са й известни.
В тази насока са и
показанията на св.Влахова,че дворните места са останали в наследство на
страните от В. А.,разположени са в близост до гьол,били са оградени с каменна
ограда,понастоящем паднала ,но следите й личат. Обработвани били повече от 10
години от А. Б.,а понастоящем от А.С..Двамата сеели пшеница,царевица.Виждала
като малка (свидетелката е на 63 години) сестрата на А. и С. – С.. Знае, че тя се
омъжила в С., починала е, няма деца. Повече от 20 години не била посещавала
селото.Дядо Б., който сигурно е получил земите като наследство от баща си –
дядо В., прехвърлил земите на дядо Н. и С.. Това го била чувала от тях, а С. не
искала земята, защото нямала деца и живеела в С.
Св. В. К. Х. ,родом от
с.Б., живял в град В.,но посещавал родителите си на село,а откакто е пенсионер
от около 10 години, се е върнал в селото ,познава семейството. Познава и
починалата С., която имала недъг – нещо като гърбица,заедно били израснали.
Оженила се в С. и от тогава я бил виждал само 1-2 пъти,като при едно от
посещенията била придружавана от мъжа си .Изминали били повече от 20 години от
последното й посещение на село някъде през лятото. Тя не можела за себе си да
се грижи, камо ли за дядо Б., който се грижел за родителите си. Знае, че нивите
са на името на дядо Н., но как ги е разпределял между децата си, не знае. Сега
дворните места се обработват от неговия внук, С. се отказала. Чувал от тях, че
земеделската им земя е в „Гьолката”, но нямал представа кой и как я обработва.
Сигурен бил, че Н. и С. получавали рентата, за С. нямал спомен, не бил чувал
някой да й праща рента. Не бил чувал за спорове за земя или дворове. Когато С.
си идвала, поне за тези два пъти си спомня, винаги е била в добри отношения с
тях. Не е чувал С. да се е карала с баща си. Посещавала родния си дом, били
сплотено семейство. Не знае ,как дядо Б. е мислил да разпределя наследството.
Сега къщата е паднала, дядо А. и Н. се преместили да живеят в друга къща.
Така изложената
фактическа обстановка води до следните правни изводи:
При
служебната проверка на решението ,съдът не установи порок, който да го определя
като недопустим или нищожен акт.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав,в рамките
на предоставената му правораздавателна власт и компетентност ,поради което е
валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение,обуславя неговата допустимост.
От формална страна,налице е непрецизна формулировка на
съдържанието на обжалвания съдебен акт
по смисъла на чл.236 ал.1 т.5 от ГПК,която обаче не може да бъде приравнена на
хипотезата на неразгледан иск,т.е. и на порока недопустимост.В исковата молба
са изложени твърдения,че на страните е бил реституиран земеделски имот нива с площ от 71,867
дка, ІV категория, местност „Гьолката”, представляваща имот с № **** по плана
за земеразделяне землището на с.Б., общ.Добричка,както и такива че в резултат
на действията на част от страните от него са били образувани поземлени имоти:
нива с площ от 35.867 дка,ІV категория,имот
№ **** в местността”Гьолката”;нива с
площ от 18.00 дка,ІV категория,имот №***** в местността”Гьолката” и нива с площ от 18.00 дка,ІV категория,имот № ***** в
местността”Гьолката”,а впоследствие и преди завеждане на делото с новообразуваните
имоти са били извършени разпоредителни сделки.Представени са доказателства за
закриване на партидата на реституирания земеделски имот и скици на
новообразуваните имоти, предмет на искането на съдебна делба.В мотивите на
съдебния акт са проследени подробно настъпилите технически и правни промени в
земеделския имот от 71.867 дка,като независимо че същият не е съществувал още
при завеждане на делото,именно неговите индивидуализиращи белези са посочени в
диспозитива на съдебния акт.
Разпоредбите на ЗСПЗЗ,ЗКИР ,Наредба № 49/05.11.2004 год. за поддържане
на картата на възстановената собственост уреждат съответните карти и регистри
като технически категории ,чрез които се индивидуализира конкретната
териториална единица като физическа
величина.Промените в основни данни,настъпващи в резултат на техническото разделяне на земеделските
имоти се отразяват в КВС след
представяне на документ със съответното правно действие –така чл.29 от Наредба
№ 49/2004 год. Съобразно раздел V
“Изисквания за номериране на имотите“ -чл.30 ал.1,2 и 4 от Наредба № 49 от
05.11.2004 год. за поддържане на картата на възстановената собственост ,всеки
имот се означава с номер, който не може да се повтаря с друг номер на
територията на страната. За имотен номер
се счита и номерът на новообразуван имот по проект за разделяне или обединяване
на поземлен имот и номерът се посочва
във всички актове относно право на собственост
или друго вещно право върху имот. По силата на разпоредбите на чл.112 б.
“з“, във връзка с чл.112 б. “а“ от ЗС и
чл.14,във връзка с чл.11 б “в“,чл.4 б. “з“ и б. “а“ от Правилника за
вписванията ,постановените от съдилищата решения по вещни спорове подлежат на
вписване/отбелязване. В разпоредбата на чл.14 изр. ІІ-ро от Правилника за
вписванията е посочено, че решението
следва да отговаря на изискванията на чл.6,т.е. съобразно чл. 6 ал.1 б. “в“ да
бъдат посочени вида, местонахождението, номера ,площта и границите на
имота.Независимо от съществуващия между страните спор относно отражението на разпоредителните
сделки и противопоставимостта им на страните по отношение юридическата
категория “право на собственост“ ,то настъпилото техническо разделяне на
имотите не може да отпадне автоматично и
следва да бъде зачитано. Решението на съда
трябва да отрази правното положение между страните по делото такова, каквото е
то в момента на приключване на устните състезания. Разрешаването на иска за
делба независимо от изхода му, следва да
бъде дадено не спрямо реституирания имот , а спрямо идентичните му след разделянето и съществуващи понастоящем 3 бр.
земеделски имоти, индивидуализирани с последни актуални белези –номер по
КВС, площ, граници, предназначение.
Предявеният иск е за
делба на наследство,черпещ правното си основание в разпоредбата на чл. 69 ал.1
от ЗН,като производството по делото е образувано по реда на чл.341 и сл. от ГПК.
Претенцията за
прекратяване на съществуваща съсобственост върху описаното в исковата молба
имущество е основана на твърдения за възникването й на основание наследяване по
закон,при което притежаваното от С. Б. П.
към датата на смъртта й (04.06.1997) имущество
е преминало към П. Х. П. и ответниците А. Б.А. и С.Б.С. в дробни
части,съответни на правнорелевантна семейно правна връзка (брачна и роднинска),
а след смъртта на първия ,дробна част от наследството се притежава и от ищцата.Не
се твърди наследодателката С. Б.П., поч.04.06.1997 год. и съпругът й –П. Х. П.
,поч. 15.05.2003 год. да са осъществявали каквито и да е фактически действия по отношение на имуществото-лично и наследено (лично
служене,получаване на ползите, посещения,търсене на достъп и пр.) до датите на
смъртта си,а след тази дата и ищцата,
дете на съпруга от предходен брак. По същество ищцата счита,че оглед правилото на чл. 99 от ЗС
,собствеността не се губи, само защото собственикът не ползва собствената си
вещ,а който и да е от ответниците, не е установил валидно да е придобил правата й в
съсобствеността по някой от посочените в разпоредбата на чл.77 от ЗС придобивни
способи.Правата на ищцата не били придобити по давност от
останалите сънаследници в хипотезата на чл.79 от ЗС,тъй като сключването на
договори за наем и аренда,
съставлявали управително действие по отношение на вещта ,което само по себе си не може да обоснове извод за
наличие на явно и несъмнено владение,респ. неприложимостта на
презумпцията по чл.69 от ЗС в отношенията между съсобственици и липса на ясно
изразена и противопоставена промяна в намерението ,имотите да се държат като
свои,вместо като общи.Извършените
разпореждания от тези сънаследници в полза на останалите с договори по чл.183 и чл.225 от ЗЗД били такива с чужд недвижим имот и нямат вещноправен ефект по правилото, че никой
не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава /nemo plus juris ad alium transfere potest,
quam ipse habet/.Предвиденото
в материалния закон вещно-транслативно действие на отчуждителните договори -чл.
24 ал. 1 ЗЗД, настъпва само ако лицето изявило воля като прехвърлител е
притежавало правата, с които се разпорежда. В противен случай приобретателя
не придобива тези права. Титулярът на вещно право или идеална част от
него, който не е участвал при договарянето за отчуждаването му, не губи
собствеността си и сделката не може да му бъде противопоставена .
Претенцията е оспорена от ответниците с твърдения и
доводи изключващи съсобствения характер на заявеното за делба по имущество
.Правото на собственост върху
земеделския и селищните имоти било придобито
по правилото на чл.77 от ЗС по
давност и правни сделки ,имащо последицата по чл.99 от ЗС спрямо ищцата-
изгубване на правата й по наследяване.Твърденията
им ,че ищцата не била от кръга на наследниците с право на дял от процесните
имоти,респективно тези за липса на интерес и упражняване на фактическа власт от
нея и баща й ,следва да бъдат
преценявани във връзка с елемент от фактическия състав на придобивната давност
–демонстриране на промяна в намерението
и доколко в настоящия случай с оглед спецификата му е задължителен.
Предмета на доказване по
делото се определя от въпросите,по които
съдът следва да се произнесе с решението по допускането на делбата ,посочени в
разпоредбата на чл.344 ал.1 от ГПК. В тежест на ищеца е да установи,че правото на собственост е
принадлежало на наследодателя към момента на неговата смърт и че участващите в
производството лица имат качество наследници по закон или че притежават право
на собственост върху идеална част от имота на друго правно основание,различно
от наследяването. Доказателствената тежест досежно твърдението ,че след смъртта
на наследодателя правото на собственост върху имота е придобито от трети лица и
между страните не съществува имуществена общност,подлежаща на подялба е на
съделителите,който го поддържат.
Наследяването по закон е
основание имуществото на починалия да премине към други лица,негови универсални
правоприемници по случай на смърт.Представените по делото писмени
доказателства- удостоверения за наследници и отказ от наследство и акт за
гражданско състояние, несъмнено сочат
наличието на брачна и роднинска
връзка ,съобразно която и по правилото на чл.9 ал.2 от ЗН ,С. Б.П.,
(поч.04.06.1997 год. ) е била наследена
от своите брат и сестра А. Б. А. и С.Б.С.,както и от съпруга си П. Х. П. (поч. 15.05.2003 год.) правата на
който след смъртта му са преминали изцяло към ищцата ( негово дете от предходен брак) по правилата
на чл.5 ал.1, чл. 52 и чл. 53 от ЗН.
Несъмнено е
установено,че заявеното за делба имущество е
съставлявало част от патримониума на С. Б.П. към момента на откриване на
наследството -04.06.1997 год.,притежавано :1./изцяло в лична собственост по
силата на договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане от 29.03.1975 год. и доброволна делба от 28.04.1995 год. и 2./в
съсобственост по силата на възстановяване правото на собственост върху
земеделски имот в сроковете и по административния ред на ЗСПЗЗ с решение на ПК
Община Добричка от 17.10.1994 год. на общия
на С. Б.П. и ответниците А. Б. А. и С.Б.С. наследодател Б.В. А..
Въз основа на
горното,съдът намира че ищцата е установила по несъмнен начин настъпването на
правопораждащия съсобствеността факт и качеството наследници на съделителите.
Основателно е
възражението на ответниците,че страните по делото не са съпритежатели на
делбените имоти понастоящем,което обуславя извод за неоснователност на иска за
делба,подлежащ на отхвърляне по следните съображения:
По своята правна същност придобивната давност съставлява
упражнявано от несобственик владение върху определена вещ, продължило в
определен от закона срок, след изтичането на който се придобива правото на
собственост или друго вещно право, на което владението по съдържание и начин на
упражняване е съответствало. Фактическата власт върху недвижимия имот
владелецът може валидно да упражнява, както лично, така и чрез трети лица, като
законодателят няма предвид само господство над вещта във физическия смисъл на
думата. Фактическата власт може да се упражнява чрез различни по съдържание
действия.Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на
владение, което да е явно (да не е установено и поддържано чрез насилие или
скрит начин) и непрекъснато. Самото владение е установено фактическо господство
върху определена вещ с намерението да се свои. Държането от друга страна също
съставлява фактическа власт върху определена вещ, но упражнявана за другиго.
След като веднъж е установено като такова, колкото и време да продължи и
каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не
може да доведе до придобиване на собственост по давност. Само ако държателят
промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза
започва да тече придобивна давност. В този случай, за да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се
упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна
проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния
собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин. Съгласно презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този който
упражнява фактическа власт върху вещта я държи за себе си, докато не се
установи, че я държи за другиго. Когато фактическата власт е придобита на
правно основание, то упражняващият се явява държател и в този случай
презумпцията на чл. 69 ЗС е опровергана, а
съответно в тежест на този, който се позовава на придобивна давност е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във
владение. Разглеждано в посочения контекст наследяването, като правен способ за
преминаване на имуществото на едно починало лице към неговите наследници, се
явява правното основание за упражняване на фактическата власт. Когато към
наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството,
между тях възниква наследствена имуществена общност (съсобственост по
наследяване). Вътрешните отношения между сънаследниците по ползването на общата
вещ се уреждат съгласно правилата на чл. 31 ЗС.
В тези случаи сънаследникът, който упражнява фактическата власт върху
определена наследствена вещ има качеството държател на правата на останалите
сънаследници. За да започне в негова полза да тече придобивна давност е
необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които
недвусмислено да отразяват намерението за своене и отричане правата на
останалите сънаследници.
В решение № 8 /19.02.2014 год. по гр. д. № 5109/2013 год. на ВКС, II г. о. е
посочено,че управителните действия,
включително сключването на облигационни договори по повод ползването на имот,
не съставляват такива, които да отричат правата на собственика, респ.
съсобственика от чието име е установено материалното държане на вещта и сами по
себе си не могат да обосноват извод за наличие на явно и
несъмнено владение.
Съобразно
постановките на тълкувателно решение № 1/06.08.2012 год. по тълкувателно
дело № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС,при спор за придобиване по давност на
съсобствен имот от един от съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса
дали той владее изключително за себе си целия имот и от кога. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез
действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е
обективно невъзможно. Последващо манифестиране промяна в намерението не е
необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от
съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал
владелец на идеалните части на останалите.В този смисъл е и
решение № 214 /28.10.2015 год. по гр. д. №1919/2015
год . на ВКС, I г. о.,съобразно което демонстрирането на промяна в намерението,
с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг
съсобственик от съсобствената вещ не е задължителен елемент от фактическия
състав на придобивната давност, когато това е обективно невъзможно и не е
установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за
невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота.
Упражняващият фактическата власт съсобственик
е длъжен да манифестира спрямо останалите завладяването на идеалните им
части чрез действия, обективиращи установяване на своене и отблъскващи
владението им. Обвързването на определени правни последици със задължение за
действие, извършването на което следва да достигне до друг правен субект и да
бъде възприето от него обаче винаги следва да бъде поставяно в зависимост от
възможността процесът на узнаване и възприемане да бъде обективно осъществен,
тъй като осъществяването на този процес не винаги зависи само и единствено от
волята на извършващото действието лице. За да достигне промяната в намерението
до адресата е необходимо местонахождението му да е известно на извършващото
действията лице, а за да бъде отблъснато владението, съсобственикът, на когото
промяната в намерението се противопоставя, следва да е предприел действия,
свързани с упражняване на правата си върху имота или поне да е демонстрирал
намерение за това. Само ако местонахождението на невладеещия съсобственик е
известно, той е проявявал интерес към съсобственото имущество и е изразявал
воля да упражнява правата си в съсобствеността по предвидения в ЗС ред, но въпреки
това позоваващият се на придобивна давност съсобственик не е извършвал действия
по упражняване на фактическата власт върху целия имот по начин да бъдат
възприети от невладеещия съсобственик, респ. не е демонстрирал открито спрямо
него намерението си да свои целия имот, може да се приеме, че не е изпълнил
надлежно задължението си да обективира спрямо другия собственик намерението да
владее идеалните му части за себе си.
Земеделските земи и непокритите селищни имоти (празни дворни
места) са по естеството си вещи, чието основно предназначение е да бъдат
обработвани (лично или чрез трети лица-наематели и арендатори) с цел получаване
на естествени (реколта ) или граждански (наемна цена, рента) плодове. Съобразно
разпоредбата на чл.56 ал.1 от ЗС правото на ползване включва правото да се използва вещта съгласно
нейното предназначение и правото да се получават добиви от нея.
В този
смисъл по делото са данните от писмените
доказателства и свидетелски показания,че
дворните места се обработват и стопанисват от сънаследника А. Б. А. и неговия
внук и А.С.А. далеч назад във времето за период по-дълъг от 10 години,а
земеделския имот се отдава под наем/аренда от ответниците: сънаследниците А. Б.А.
и С.Б.С. и А.С.А. за целия период от
реституирането му през 1994 год. и понастоящем.Считано от 2009 год. ответниците
А. Б. А. и С.Б.С. са предприели действия
за самостоятелно отдаване на по ½ от
земеделския имот и на различни
арендатори ,обработващи земя в различни населени места.А.С. е сключвал
съвместно с дядо си А. Б. А. договор за
аренда на земеделския имот през 2011 год.,независимо че към този момент,права
върху същия не са били обект на негово притежание.Земеделския имот е бил отдаван за обработка от посочените ответници,
като изцяло техен:първоначално като общ на брата и сестрата на наследодателката
А. и С. Б.и,а впоследствие самостоятелно от всеки от тях .В част от договорите
е посочвано,че земеделската земя е наследствена на Б. А. ,но никога не е било
вписвано името на третия му наследник-С. Б.,удостоверение за наследници,в която
същата фигурира не е било прилагано и на кооперацията не е известно
съществуването му ( св.Д.).Единствено А. и С. Б. са получавали по равно полагащите се на собственика (чл.93 от ЗС)
добиви от вещта, представляващи наемно/арендно
плащане за използването й.С оглед на
горното ,следва да се приеме за
несъмнено,че е установена
фактическа власт на ответниците върху земеделския имот за целия срок ,в който претендират да са го
владели. Владението им не е смущавано с претенции на починалата им
сестра,респективно нейните наследници-съпруг и негово дете от предходен брак. Ответниците А. и С. Балчеви са извършвали административно –технически
действия,в правомощията на собственика на земеделските имоти,довели до промяна в реституирания земеделски имот –обособяване на
нови три имота и закриване на партидата на имота на 23.01.2014 год. по причина
на разделянето му.Впоследствие на дата 17.02.2014 год. са извършили
разпоредителни сделки с дворните места и новообразуваните имоти земеделски
имоти ,като собствеността им е била
отчуждена в полза на останалите ответници-А.С.-внук на А. Б. и Б. и Й. М.дъщери
на С.Б.. Съдът отчита вида на
действията на ищците ,с които е
упражнявана фактическата власт по отношение на процесните имоти,като съставляващи съществено въздействие и посегателство върху
конфигурацията , площта и начина на използване на спорните имоти.
Съобразявайки конкретно установеното
основно предназначение на имотите да служат за земеделска обработка –лично или
чрез други лица и по този начин да се получават естествените или гражданските
плодове от тях ,съдът
преценява,че ответниците трайно и
постоянно са сключвали относно тях
договори и съответно получавали,полагащото се на собственика
възнаграждение.Същите разкриват
желанието на ответниците да държат имотите като свои. Действията са били
активни,в имотите е осъществявано физическо присъствие и въздействие,посещавани
са, обработката и стопанисването им явно и станало достояние в населеното място
на всички.Извършвани са всички действия,които извършва и
собственика-административно-технически и правни,вкл. на разпореждане със
собствеността в полза на трети лица .Действията
не са със случаен характер и изразяват воля трайно да се държи вещта и
по начин,който изключва владението на останалите сънаследници.
От свидетелските
показания е установено,че С. Б. е посетила населеното място по местонахождение
на заявените за делба имоти само 1-2 пъти след като се е омъжила през 1975 год. и се е
установила да живее в гр.София,отдалечен на повече от 500 км.Нито един документ
по преписката за реституиране на земеделския имот не е подписан от нея,при
сключване на договора за доброволна
делба от 1995 год. е представлявана по пълномощие от сестра си С.Б..Свидетелите
са виждали съпруга на Б. –П. Х. само 1-2 пъти
и то със съпругата му,той не е посещавал населеното място и не се е
интересувал от имотите в периода след
смъртта на съпругата си през 1997 год.,нито пък след неговата смърт през 2003
год., интерес и претенции към имотите е заявявала ищцата,негово дете от
предходен брак.Съдът съобразява отдалеченото местоживеене на съделителите,липсата
на какъвто е да е контакт между
противните по делото страни за продължителен период от време от смъртта на Стефанка Б. (1995 год.) до
снабдяване с констативни нотариални актове за собственост (2013 год.),респективно
до заявяване на настоящата претенция на 23 декември 2015 год.,естеството на
връзката между тях,изключващо близко познанство със съпруга на сестра им от
друго населено място и липсата на данни да им е известно,че има дете (ищцата)
от предходен брак,камо ли да го познават и знаят местоживеенето му.След като
невладеещите в годините съсобственици не са завръщали и проявявали някакъв
интерес към съсобствените имоти,отсъствието им и липсата на интерес не се
твърди да се дължи на непреодолимо
препятствие,манифестиране от останалите съделители на намерение е
обективно невъзможно .С оглед на горното следва да се счете за достатъчна демонстрираната по несъмнен начин промяна в
намерението спрямо всички , т. е. владението да се осъществява явно
върху целия имот по начин всяко лице да може да го възприеме.
С оглед на
горното,обжалваното решение като краен резултат е законосъобразно
постановено,но следва да бъде отменено в частта на отхвърляне на претенция
касателно земеделския имот и същия посочен в диспозитива с актуалния си статус.
Горното налага
обжалваното решение да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора,
като претенцията бъде уважена по отношение на новообразуваните в хода на
делото 17 земеделски имоти.
Въззиваемите страни
претендират заплащане на сторените от тях съдебно –деловодни разноски в размер
на 2 400 лв.,съответно 1 600 лв. за първата инстанция и 800 лв. за
въззивната инстанция.Разноските за първата инстанция са присъдени от ДРС,т.е.
дължими са единствено тези сторени в настоящата инстанция и с оглед изхода по спора-неоснователност на
подадената жалба от противна страна.Съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие от 23.04.2019 год. на С.Б.
следва да бъде присъдена сума от 400 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение.Съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие от 26.02.2019 год. ,С.А.Б. е заплатила чрез настойника си А.С.А. сумата
от 400 лв.,за оказване на правна защита и съдействие пред ДППУИ с.Б.,РС-Каварна
и ДОС,т.е. следва да й бъде присъдена припадаща се 1/3 ид.ч. за представителството
във въззивната инстанция,т.е. сумата от 133.33 лв.Възражението за прекомерност
е неоснователно,доколкото заплатените възнаграждения са под установения в чл.7 ал.4 изр.І-во от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. минимум от 600 лв.
По изложените съображения,съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 194/06.03.2018 год. по гр.д.№ 4744/2015 год. на Районен съд гр.Добрич в частта на отхвърляне
на иска за делба на нива
с площ от 71,867 дка, ІV категория, местност „Гьолката”, представляваща имот с
№ **** по плана за земеразделяне землището на с.Б., общ.Добричка,като вместо
това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Г.П.Т., ЕГН **********,*** срещу 1./А. Б. А., ЕГН **********
***,заместен в хода на производството по реда на чл.227 от ГПК от 1.1./С.А.Б.,
ЕГН **********,***;2./С.Б.С., ЕГН ********** ***;3./ Б.М.С., ЕГН ********** ***;4./
Й.М.Ц., ЕГН ********** *** и 5./ А.С.А., ЕГН ********** *** иск за делба на
образуваните от нива с площ от 71,867 дка, ІV категория, местност „Гьолката”,
представляваща имот с № ***** по плана за земеразделяне землището на с.Б.,
общ.Добричка:ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин
на трайно ползване:нива с площ от 35.867
дка,ІV категория,имот №*** в местността”Гьолката”по картата на възстановена
собственост в землището на с.Б.,общ.Добричка,ЕКАТТЕ ****, общ. Добричка,обл.Добрич
при граници и съседи : имот № ****-Полски път на община Добричка,имот № ****;имот
№ *****;ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на
трайно ползване:нива с площ от 18.00
дка,ІV категория,имот № .****** в местността ”Гьолката”по картата на
възстановена собственост в землището на с.Б.,общ.Добричка,ЕКАТТЕ *****,общ.Д.,обл.Добрич
при граници и съседи:имот №*****,имот №*****-Полски път на Община Добричка,имот
№ ****,имот № 1****,имот № ****,имот №*****,имот № ***** и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с начин на трайно ползване:нива с площ от 18.00 дка,ІV
категория,имот № 111066 в местността”Гьолката”по картата на възстановена
собственост н землището на с.Б.,общ.Добричка,ЕКАТТЕ ******,общ.Д.,обл.Добрич
при граници и съседи :имот № *****,имот № ******-Полски път на Община
Добричка,имот № *****-Полски път на Община Добричка,имот № *****,имот № ***** и
имот № ****.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 194/06.03.2018 год. по гр.д.№ 4744/2015 год. на Районен съд гр.Добрич в останалата му част.
ОСЪЖДА Г.П.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.С., ЕГН ********** *** сумата от 400
лв.-сторени съдебно-деловодни разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.Т.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ наСветлана А.Б., ЕГН **********,***,чрез
настойника й А.С.А., ЕГН ********** *** сумата от 133.33 лв.-сторени
съдебно-деловодни разноски във въззивното производство за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.