№ 103
гр. Пловдив , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20215001000335 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, във вр. с чл. 25 ал. 4 изр.
2-ро от ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по жалба от А.в. против Решение № 260029 от 15.03.2021
г., постановено по търг. дело № 44 по описа за 2021 г. на Х. окръжен съд, с
което съдът постановил следното:
„ОТМЕНЯ отказ № *****************/15.02.2021 г. на Длъжностното
лице по регистрация, с който е отказано вписване на промяна в
обстоятелствата по партидата на „Т.И.“ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление гр.Х.,ул. Д.“ №*, вх.*, ет.*,
ап.**,представлявано от Д.Т. А. като незаконосъобразен.
УКАЗВА на Длъжностното лице по регистрацията при А.в., Т.р. да
извърши вписване на промяна в обстоятелствата, обективирани в заявление, с
вх. № **************/09.02.2021г., подадено по електронен път от адв. АНТ.
Т. АТ., като пълномощник на „Т.И.“ ЕООД,с ЕИК**********, със седалище и
адрес на управление гр. Х., ул. „Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от
1
Д.Т. А..
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията,гр.С.,ул.“Е.Б.“ № **, да заплати на
„Т.И.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр.Х.,ул. ,Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от Д.Т. А., направените по
делото разноски в размер на 307,50 лв., в т.ч. ДТ - 7,50 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.“
Жалбоподателят чрез процесуалния си представител изразява
становище, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, по
подробно изложени в жалбата съображения. Искането е да се отмени
обжалваното решение и да се потвърди отказа отказ №
*****************/15.02.2021 г. на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписвания - ТРРЮЛНЦ, постановен по заявление А4, с вх. №
**************/09.02.2021 г., за вписване на заявените обстоятелства по
партидата на „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК **********, както и за присъждане на
деловодни разноски.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на жалбата от „Т.И.“
ЕООД, с който е изразено становище за неоснователност на жалбата и искане
да се потвърди обжалваното решение, както и искане на дружеството да се
присъдят направените в това производство деловодни разноски.
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 25, ал. 4 от
ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна в първоинстанционното производство,
срещу подлежащ на обжалване по силата на чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ
съдебен акт.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, направена с оглед изложените в жалбата и отговора
оплаквания и възражения, приема за установено следното:
Предмет на обжалвания отказ на длъжностно лице по регистрацията при
Агенция по вписвания, отменен с обжалваното решение, е заявеното със
заявление с вх. № **************/09.02.2021 г., за вписване на заявените
обстоятелства по партидата на „Т.И.“ ЕООД – промяна в предмета на дейност
по партидата на същото дружество.
Отказът за обявяване на ГФО от 04.12.2020 г. на длъжностното лице към
2
А.в. е мотивиран единствено с липсата на заверен превод на български език,
съгласно чл. 21а, ал.1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите
на документи и други книжа, на удостоверението за актуално състояние на
едноличния собственик на капитала на дружеството.
С обжалваното и отменящо този отказ решение, Х.т окръжен съд е
приел, че доколкото представените от жалбоподателя документи на
английски език /един от официалните в ЕС/, са придружени е превод на
български език, като преводачът е удостоверил верността на извършения
превод от английски на български език и собственоръчно е положил и
подпис, същите удостоверяват съществуването на чуждестранното
юридическо лице „Н.Г.К.“ /N.G.C./, както и представляващите го органи по
националното му законодателство, което дружество е едноличен собственик
на капитала на „Т.И.“ЕООД, с ЕИК **********. Приел е също, че нормата на
чл.7, ал. 3, изр. второ от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване
и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел, на която се е позовава ДЛР, която препраща към чл. 21а, ал.
1 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и
други книжа (ДВ, бр. 73 от 1958 г.) противоречи на закона в тесен смисъл,
поради което не следвало да се прилага по арг. чл. 15, ал. 3 от ЗНА. Поради
което съдът следвало да приложи нормата на закона - чл. 18, ал. 2 от
ЗТРРЮЛНЦ, която не предвижда изискване за нотариална заверка на подписа
на преводача или друго формално такова.
Предвид очевидната колизия между нормите, уреждащи спорната в
случая хипотеза – тази на чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ и тази на в чл. 7, ал. 3 от
Наредба № 1/14.02.2007 г., препращаща към изискванията на чл. 21а, ал. 1
ПЛЗПДДК, следва да се отбележи, че чл. 7, ал. 3, е издадена въз основа
разпоредбата на чл. 31 ЗТРРЮЛНЦ. Съгласно с ал. 2 от тази разпоредба,
„наредбата определя образците на заявления, посочва изчерпателно
приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване
съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните
документи“. Предназначението на наредбата следователно е да конкретизира
изискванията относно изискуемите от закона образци и форми на заявленията
и приложенията към тях, за отделните видове вписвания в рамките на
законовите изисквания. Това означава, че е недопустимо с тази наредба да се
3
въвеждат допълнителни изисквания във връзка с очертания й предмет, освен
съдържащите се в закона.
Изискването, съдържащото се в чл. 18, ал. 2 ЗТРРЮЛН при прилагането
на документ на някой от официалните езици на Европейския съюз,
представянето на „заверен превод на български език“, очевидно се отнася до
заверка на самия документ т.е. на съдържанието му, а не заверка на подписа
на извършилия превода.
Следва да се отбележи също, че целта на изискването по чл. 21а, ал. 1
ПЛЗПДДК е да се удостовери самоличността на преводача с оглед преценката
дали е включен в списъка по чл. 18, ал. 2 във вр. с ал.1 от същия правилник, с
отмяната на които с Решение № 15844 от 2018 г. на ВАС на РБ - бр. 41 от
2019 г., в сила от 21.05.2019 г., се обезмисля и приложението на чл. 21а от
същия Правилник
Същественото е, че съдържащото се в чл. 7, ал. 3 от Наредба №
1/14.02.2007 г. противоречи на нормативен акт от по-висока степен, поради
което в случая следва да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2
ЗТРРЮЛНЦ.
Х.т окръжен съд основателно е заключил, че представените пред
длъжностното лице към АВ документи от заявителя удовлетворяват
изискванията на закона с оглед целите и обхвата на проверката, дължима в
рамките на регистърното производство, което налага постановения отказ да
бъде отменен. Постановено в същия смисъл, обжалваното решение е
правилно и следва да се потвърди.
В полза на заявителя „Т.И.“ ЕООД следва да се присъдят направените в
това производство деловодни разноски, възлизащи на 300 лева.
В съответствие с изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260029 от 15.03.2021 г., постановено по
търг. дело № 44 по описа за 2021 г. на Х. окръжен съд.
4
ОСЪЖДА А.в. със седалище гр. С., адрес на управление гр. С., ул.
"Е.Б." № ** да заплати на „Т.И.“ ЕООД, с ЕИК **********, сумата 300 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по в.т.д № 335 по описа за 2021 г. на Пловдивския апелативен
съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5