Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ
А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през двехиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Йовчева въззивно гражданско дело № 13100 по описа за 2019г.
по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Изпълнителна агенция
„В.К.И В.-П.Д.“ срещу решение от 03.07.2019г.
по гр.д. № 78560/2017г. на СРС, I ГО, 118 състав,
с което е осъден жалбоподателя да заплати на М. К. Г. на основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата 1500 лв., представляваща възнаграждение по
договор за изработка от м. април 2017г. за изготвяне на пазарни оценки на
недвижим имот, представляващ военно общежитие с обща РЗП от 13 525. 82 лв.
, както и на имоти с предназначение подземни гаражи, подробно индивидуализирани,
ведно със законната лихва от 02.11.2017г. до окончателното изплащане, както и
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебни разноски в размер на 860 лв.
Въззивникът - ответник поддържа доводи за неправилност
и необоснованост на решението. Твърди,
че сключеният между страните по реда на ЗОбП договор № ГР-192/15.11.2016г. е
изчерпал действието си и прекратен, поради което не може да породи облигационни
правоотношения между страните. Сочи, че сключването на устен договор между
страните, както е приел СРС, е недопустимо, тъй като агенцията – жалбоподател е
публичен възложител по ЗОБП и бюджетните средства се разходват само след
валидно сключен договор в писмена форма. Сочи, че приемането на работата и
плащането също следва да бъде удостоверено с писмен документ. Отделно поддържа,
че по делото не е доказан и уговорен размер на възнаграждението в претендирания
размер. Твърди, че не са налице промени в балансовите стойности на имотите
вследствие изготвени оценки от ищеца, а въз основа на изготвени пазарни оценки
от трето по делото лице – „М. –ФРП“ ЕООД. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска, с
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна М. К. Г. оспорва жалбата в
депозиран писмен отговор. Поддържа, че доводите за липса на продължен договор
за неотносими, тъй като в обжалвания акт
липсват подобни мотиви. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд за наличие
на облигационни правоотношения между страните по устен договор за изработка,
както и по изпълнението му и приемане на работата от възложителя, са правилни и
законосъобразни. Твърди, че процесните недвижими имоти са осчетоводени от
жалбоподателя със стойности, които кореспондират с процесните оценки, а
възражението на агенцията за наличие на друго лице, изготвило въпросните
оценки, е недоказано. Моли съда да потвърди решението, с присъждане на
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка с неговата
правилност.
Съдът е сезиран с иск с правно основание 266, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата 1500 лв., представляваща възнаграждение по устно
сключен договор за изработка от м. април 2017г. с предмет изготвяне на пазарни
оценки на недвижими имоти.
За да уважи иска, СРС е приел, че страните са били
обвързани от устно сключен договор за изработка, като е обсъдил подробно
събраните гласни доказателства в тази връзка и заключението на приетата ССчЕ. Изложил
е съображения, че липсва правна пречка за това, по арг. от чл. 20, ал. 5 вр.
ал. 4 ЗОбп, независимо, че ответната – агенция е публичен възложител по чл. 5,
ал.1, т. 12 ЗОбП, предвид цената на договора.
По делото е безспорно установено, че страните са били
обвързани от договор № ГР-192/15.11.2016г., по силата на който ИА „В.клубове и
военно почивно дело“ е възложила на ищеца изготвянето на оценка с цел
обособяване на балансовата стойност на обект, управляван от възложителя,
представляващ част от недвижим имот – ДДГ Слава. Този договор е прекратен с
изпълнението му, поради което оплакванията в жалбата, че договорът не може да
бъде продължаван, са ирелевантни. Уважаването на иска не е обосновано с писмено
сключения между страните, предхождащ възлагането по процесния договор.
Ищецът се е позовал на устно възложена поръчка за
спешно изготвяне на пазарни оценки на процесните имоти от директора на
финансовата дирекция на агенцията – З.П.през м. април 2017г. Възлагането,
изпълнението и приемането на работата е безспорно установено по делото от
показанията на разпитаните свидетели Б. и Н.. Свидетелят Б., бивш служител на
агенцията, подробно и логично е дал показания, че е била изготвена заповед от
19.04.2017г. за съставяне на комисия, която да извърши действия по предаване на определен имот в
рамките на комплекс Пети километър на военно поделение, като свидетелят е
следвало да контролира тази комисия. Свидетелят твърди, че г-жа З.П., като
директор на финансовата дирекция, отговаряла за изготвяне на оценката, като от
дирекцията се свързали с ищеца и му възложили изготвянето. Свидетелят дава
показания, че уговореното възнаграждение е било в размер на 1500 кв.м., с оглед
квадратурата на оценяваните обекти.
С покана , връчена при ответника на 17.07.2017г., ищецът е поискал да му бъдат заплатени
процесните оценки, предоставени в агенцията на 20.04.2017г. На 21.08.2017г.
ищецът е изпратил нова покана до агенцията за плащане на процесното
възнаграждение, ведно с представен отчет и фактура.
С писмо от 05.09.2017г. от изп. директор на агенцията
е направен отказ за плащане, по съображения, че липсва писмен договор.
От заключението на приетата ССчЕ се установява, че
процесните имоти, предмет на договора, са осчетоводени от въззивника – ответник
със стойности, които са изведени въз основа на направени от ищеца оценки през
м. април 2017г., като впоследствие са отписани от счетоводството със същите
стойности.
С оглед изложеното, при съвкупната преценка на
събраните гласни и писмени доказателства, въззивният съд споделя изцяло
мотивите на първоинстанционния, че по делото е доказано сключването,
изпълнението и приемането на работата по неформален устен договор за изработка,
по силата на който въззивникът – ответник е възложил на ищеца изготвянето на
пазарни оценки на процесните имоти, срещу насрещното задължение за заплащане на
възнаграждение общо в размер на 1500 лв.
Неоснователно е оплакването в жалбата за липса на
правна възможност за устно сключване на договора, предвид стойностния праг на поръчката.
Съгласно чл. 20, ал. 5 вр. ал. 4, т. 2 ЗОбП, публичният възложител /каквато
безспорно е ИА „В.клубове и военно-почивно дело“ – МО/, може да възлага директно обществена поръчка с
прогнозна стойност под 30 000 лв. и да доказва разхода само с първични платежни
документи, без да е необходимо сключването на писмен договор. Ето защо са
правилни изводите на първоинстанционния съд, че случая липсва законова пречка
условията на договора да бъдат предложени чрез отправяне на устно или писмено
предложение, а приемането да бъде направено по същия начин, чрез отправяне на
ясно манифестирана воля за приемане условията на договора. В конкретния казус тези условия са налице.
При така изложените съображения и поради съвпадане на
изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
При горния изход на делото и на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, на въззиваемия - ищец следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани
направени във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на сумата 500 лв.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.07.2019г. по гр.д. № 78560/2017г.
на СРС, I ГО, 118 състав.
ОСЪЖДА „Изпълнителна
агенция „В.К.И В.-П.Д.“, БУЛСТАТ ********да заплати на М.К.Г., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 500 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.