Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 26.03.2021 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД ВТОРИ СЪСТАВ на двадесет и
шести февруари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АННА ВЕЛИКОВА
Секретар Геновева Димитрова
Разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 3219 по описа на съда за 2020г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на М.И.М.
ЕГН **********,***, с която против Г.А.А. ЕГН **********,***, са предявени,
след допуснато изменение с определение от 26.02.2021г., следните искове:
- иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 810
лева, представляваща наем за периода от 21.02.2020г. до 19.11.2020г. за
ползваната негова идеална част от апартамент с административен адрес: град Д.,
ул. "***" № ***, ет. ***, ап. ***,
- иск за заплащане на ежемесечен наем в размер на 90 лева, начиная от
датата на подаване на исковата молба – 19.11.2020г., платим до десето число на
текущия месец, ведно със законната лихва за всяка една закъсняла вноска.
Претендира се законната лихва върху сумата от 810 лева, начиная от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Исковете са обосновани със следните обстоятелства:
С решение № 183 от 21.02.2020г. по гр.д. № 4345/2019г. по описа на ДРС
бракът между страните е прекратен с развод. По време на брака те са придобили в
режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, находящ се в град Д.,
община Д., Област Д., ул. "***" № ***, на втори етаж, АПАРТАМЕНТ №
*** с обща застроена площ на апартамента от *** кв.м. /подробно описан/.
Съгласно утвърденото със съдебното решение споразумение по чл. 51 от СК,
семейното жилище след развода се ползва от съпругата Г.А.А. и детето И. М. М..
Имотът се ползва от ответницата и детето, ищецът няма достъп до него. С
нотариален акт № 61, том I, рег.№ 856, дело № 47 от 2020г. на нотариус И. П.,
вписана под № 177 на НК, вписан в СлВп с вх.рег.№ 1770 от 09.03.2020г., акт №
55, том V, дело № 854, ответницата Г.А.А. дарила собствената си 1/2 /една
втора/ идеална част от апартамента на сина на страните И.М.И., като запазила
правото си на ползване върху имота до края на живота си. По силата на съдебното
решение, с което на ответницата е предоставено правото на ползване на
апартамента, от който ищецът притежава една втора идеална част и на основание
чл. 57 от СК между тях е възникнало наемно правоотношение, поради което ответницата
следва да заплаща на ищеца наем. Съгласно чл. 57, ап. 2 изр. 2 от СК, не се
дължи наем за ползваната от ненавършилите пълнолетие деца жилищна площ. Наемът
следва да бъде заплатен за ползваната, притежавана от ищеца една втора идеална
част от процесния апартамент, като същият следва да бъде намален с една втора,
полагаща се като право на ползване на сина на страните И.М.И..
Ответницата е представила писмен отговор на исковата молба, с който
оспорва допустимостта и основателността на предявените искове. Изтъква, че
имотът е съсобственост между ищеца и малолетното дете на страните И.М.М., в
равни квоти по 1/2 ид.част. Бракът между страните е прекратен и родителските
права за детето са предоставени на ответницата. Детето не може да живее само;
ответницата, като негова майка и законен представител, следва да полага преки
грижи относно отглеждането и възпитанието му и да живее с него. Жилището е
единствено за детето, то се нуждае от своя стая, както и едната стая е
необитаема. Ищецът не може да претендира наем за неопределена идеална част;
другояче би стоял въпросът, ако неговата част е реална, въпреки, че имотът е
неподеляем по смисъла на ЗУТ. Едната стая е необитаема и заключена и ако той
претендира, че ответницата ползва неговите идеални части, то това автоматично
прави искането му неоснователно. Съдът следва да вземе пред вид първо
интересите на детето - то няма къде другаде да живее, съответно и ответницата с
него като негов родител и законен представител. Бащата де факто иска обратно
почти цялата издръжка от 160 лева под формата на наем, която е осъден да
заплаща за детето. Бравата на жилището ответницата сменила поради постоянните
скандали и нападки на ищеца срещу нея и детето, за което многократно сезирала
органите на Полиция и Прокуратура. В съдебното заседание се поддържа, че бракът
е прекратен с развод по взаимно съгласие и в утвърденото от съда споразумение
съпрузите не са определили заплащане на наем, поради което и наемно отношение
между тях не е възникнало. По тези съображения настоява за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Безспорно установени по делото са сключеният между страните граждански
брак на дата 24.09.2004г. и прекратяването му с развод с решение № 183 от
21.02.2020г. по гр.д. № 4345/2019г. по описа на Районен съд – Добрич по реда на
чл. 50 от СК.
Съгласно утвърденото от съда споразумение по чл. 51 от СК семейното
жилище - апартамент № *** в град Д., ул. "***" № ***, на втори етаж,
с обща застроена площ от 97,43 кв.м., придобит по време на брака, се ползва
след развода и към настоящия момент от съпругата и детето И. М.М..
С договор за дарение по нотариален акт № 61, том I, рег.№ 856, дело №
47 от 2020г. на нотариус И. П., вписана под № 177 на НК, вписан в СлВп с
вх.рег.№ 1770 от 09.03.2020г., акт № 55, том V, дело № 854, ответницата Г.А.А. е
прехвърлила собствената си 1/2 идеална част от апартамента на сина на страните И.М.И.,
като е запазила правото на ползване до края на живота си.
Исканията са за определяне на наем за предоставеното ползване на
семейно жилище, дължим от ответницата в полза на неползващия собственик –
съпруг, на основание чл. 57, ал. 2 от СК – за минало време и занапред.
Според приетото в определение № 441 от 14.06.2012г. по ч. гр. д. №
352/2012г., на ВКС, ІV, г.о., ГК, определение № 196 от 07.04.2014г. по ч.гр.д.№
352/2012г. на ВКС, ІV, г.о., ГК, допустимо
е след утвърдено споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, с което ползването на
семейното жилище, е предоставено на единия съпруг, другият да заяви искане за
определяне на цената на ползването по чл. 57, ал. 2 от СК, съответно на обема
на материалното си право, за минал период и занапред. Касае се за допълнителна
мярка относно ползването на семейното жилище, необхваната от споразумението -
действащият СК допуска страните да се споразумеят само за някои от последиците
от развода. Това разрешение се отнася и до случаите, при които разводът между
страните е допуснат по взаимно съгласие след постигнато споразумение по чл. 51,
ал. 1 от СК. Последната разпоредба определя въпросите, по които съпрузите са
длъжни да уредят изчерпателно отношенията си - местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име. Страните
могат, но не са длъжни да се споразумеят относно другите последици от развода /така
чл. 51, ал. 1, изр. 2 от СК/. Имуществените последици от ползването на
семейното жилище са такъв незадължителен елемент от споразумението /така решение
№ 167 от 03.07.2019г. по в.гр.д.№ 288/2019г. по описа на Окръжен съд – Добрич/.
В конкретния случай страните са постигнали споразумение само по
минимално изискуемите въпроси по чл. 51, ал. 1, изр. 1 от СК. По
незадължителния елемент - имуществените последици от ползването на семейното
жилище, те не са се споразумели.
Когато мярката по чл. 56, ал. 1 от СК е приложена с решение на съда,
включително с утвърждаване на споразумение по чл. 49, ал. 4 или по чл. 51, ал.
1 от СК, между съпрузите възниква облигационно правоотношение, при което основание
за ползването на жилището е съдебното решение. При регламентиране ползването на
семейното жилище законодателят е следвал принципа, че в гражданските отношения
е налице възмездност, освен ако е уговорено друго. Ако съпрузите не са
предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем
за послужване/, между тях възниква наемно правоотношение по аргумент от чл. 57,
ал. 1 от СК. Безвъзмездността на ползването на семейното жилище не се
предполага, тя не следва от липсата на споразумение по имуществените отношения,
а трябва да е изрично установена. Ако съпрузите не са предвидили в
споразумението изрично безвъзмездност на ползването, между тях възниква наемно
правоотношение по аргумент по чл. 57, ал. 1 от СК /така определение № 441 от 14.06.2012г.
по ч. гр. д. № 352/2012г., на ВКС, ІV, г.о., ГК/. Принципът за възмездност е в
интерес на ползващия жилището съпруг, тъй като, ако ползването е безвъзмездно,
то може да бъде прекратено по всяко време от заемодателя /чл. 249 от ЗЗД/. Ако
ползването е възмездно, неползващият съпруг може да иска от съда определяне на
наемна цена по отношение на ползващия и когато ползването е предоставено въз
основа на утвърдено от съда споразумение /така решение № 199 от 15.01.2018г. по
гр.д.№ 154/2017г., на ВКС, І г.о., ГК/.
От утвърденото между страните споразумение по чл. 51 от СК не следва,
че ползването е предоставено безвъзмездно. Конкретни уговорки по повод
имуществените последици от предоставянето ползването на семейното жилище на
съпругата те не са постигнали. В този случай, когато безвъзмездността на
ползването не е изрично установена, ползващият съпруг дължи наем за съответната
жилищна площ от апартамента.
Семейното жилище, съгласно дефиницията, дадена в пар. 1 от ДР на СК,
представлява жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца, а съгласно ППВС 12/28.11.1971г., съвкупността от жилищни и
сервизни помещения предназначени да задоволят битовите нужди на цялото
семейство – съпрузи, деца и пълнолетни членове на семейството до прекратяване
на брака, респ. до настъпване на фактическата раздяла. Жилищна площ е площта на
цялото семейно жилище, включващо всички помещения в обхвата на жилището. Съгласно
чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК, не се дължи наем за ползваната от ненавършилите
пълнолетие деца жилищна площ. При определяне на наема за ползваната жилищна
площ от ненавършилото пълнолетие дете от брака, следва да се има предвид
неговия дял на обитаване на всички помещения на жилището – в случая ½ от
частта на ищеца, или ¼ от целия имот. В този смисъл решение № 123 от
04.04.2013г. по гр. д. № 526/2012г. на ВКС, IV г.о., ГК; решение № 627/08.03.2011г. по гр.
д. № 176/2009г. на ВКС, IV г.о., ГК.
Не е спорно, че през исковия период жилището е ползвано от ответницата
и детето на страните. От приетото по делото заключение на вещото лице Й.Т. се
установява пазарният наем за ползването на целия недвижим имот – 360 лева. Месечно
дължимата от ответницата на ищеца сума възлиза на 90 лева, която е дължима от датата
на подаване на исковата молба – 19.11.2020г., ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, с падеж до 10-то число на текущия месец /в този смисъл
е практиката на ВКС по решение № 123 от 04.04.2013г. по гр.д.№ 526/2012г. на
ВКС, IV г.о., ГК/. Дължимият в полза на ищеца наем за периода от 21.02.2020г.
до 19.11.2020г. /за 8 месеца и 28 дни/ е в общ размер от 804 лева. До този
размер искът за минало време следва да бъде уважен, а за разликата до
претендираните 810 лева подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на направените от
него разноски и платеното адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената
част от исковете. От направените общо разноски в размер на 906 лева /500 лева
адвокатско възнаграждение, 156 лева депозит за вещо лице и 10 лева банков
комисион, 230 лева държавна такса и 10 лева банков комисион/, съответно на
уважената част от исковете, в полза на ищеца се следват 647,97 лева.
Като последица и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата има
право на направените разноски по делото, поискани още с отговора на исковата
молба, съразмерно на отхвърлената част от иска за минало време - 2,51 лева от
заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 340 лева /за втория
упълномощен адвокат/.
Водим от гореизложеното, Районният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Г.А.А. ЕГН **********,***, да заплати на М.И.М. ЕГН **********,***, сумата от
804 лева, представляваща наем по чл. 57, ал. 2 от СК за ползваната от нея въз
основа на утвърденото с решение № 183 от 21.02.2020г. по гр.д. № 4345/2019г. по
описа на Районен съд – Добрич споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК жилищна площ
от собствената му идеална част от апартамент № *** в град Д., ул. "***"
№ ***, ет. *** – семейно жилище, в периода от 21.02.2020г. до 19.11.2020г., ведно
със законната лихва от 19.11.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
искането в частта за разликата над 804 лева до претендираните 810 лева.
ОСЪЖДА
Г.А.А. ЕГН **********,***, да заплаща на М.И.М. ЕГН **********,***, месечен наем
по чл. 57, ал. 2 от СК в размер на 90 лева за ползваната от нея въз основа на
утвърденото с решение № 183 от 21.02.2020г. по гр.д. № 4345/2019г. по описа на
Районен съд – Добрич споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК жилищна площ от
собствената му идеална част от апартамент № *** в град Д., ул. "***"
№ ***, ет. **** – семейно жилище, считано от 19.11.2020г., с падеж до 10-то
число на текущия месец, ведно със законната
лихва за всяко закъсняло плащане, до настъпване на основание за изменението или
прекратяването му.
ОСЪЖДА Г.А.А. ЕГН **********,***,
да плати на М.И.М. ЕГН **********,***, разноски в общ размер от 647,97 лева.
ОСЪЖДА
М.И.М. ЕГН **********,***, да плати на Г.А.А. ЕГН **********,***, платено от
нея адвокатско възнаграждение в размер на 2,51 лева.
Банкова
сметка ***, по която ответницата да превежда присъдените суми – IBAN ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: