Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1904/08.11.2019 година, град Бургас
Административен
съд – Бургас, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С. и
прокурор Дарин Христов,
разгледа адм.д. № 1367/2019 година.
Производството е по реда на чл. 203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Т.Г.С.
с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.С. против Областна
дирекция – Бургас на Министерство на вътрешните работи (ОД – Бургас на МВР) за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в общ размер - 304
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по съдебно обжалване на отменено наказателно постановление (НП)
№ 18-0769-005569/29.01.2019 година на началник група към ОД – Бургас на МВР и
заплатена държавна такса за заверен препис на решение № 607/20.05.2019 година по н.а.х.д. № 742/2019 година по описа на Районен съд Бургас (БРС).
В исковата молба се заявява, че
ищецът е направил разноски в размер на 300 (триста) лева за оказаната правна
помощ и процесуално представителство пред БРС по н.а.х.д. № 742/2019 година и в
размер на 4 (четири) лева такса за заверен препис от решение № 607/20.05.2019
година, постановено по н.а.х.д. № 742/2019 година по описа на БРС, които,
съгласно т.р. № 1/15.03.2017 година по т.д.№ 2/2016 година на ОСС на ВАС,
подлежат на обезщетяване от ответника. Търси се лихва върху претендираната сума
– от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане. Иска
се присъждане на разноски в настоящото производство.
Ответникът по иска, чрез
процесуален представител, оспорва исковата молба. Поддържа, че ищецът не
представя надлежни доказателства за реалното заплащане на претендираната сума,
както и за това, че самият договор се намира в делото, образувано в районния
съд по повод обжалването на НП. По отношение на искането за възстановяване на
сумата от 4 лева, представляваща платена държавна такса за заверен препис от
решението по отмененото наказателно постановление счита, че същата не
представлява пряка и непосредствена последица от отмененото наказателно
постановление. Претендира разноски за настоящето производство.
Прокурорът
пледира
основателност на иска.
Административен съд – Бургас,
като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено следното:
Исковата молба е подадена от
надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледан по същество тя е частично
основателна.
От представените по делото
доказателства се установява, че с наказателно постановление № 18 – 0769 –
005569/29.01.2019 година на началник група към ОД – Бургас, на МВР на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 250 лева, на основание
чл. 638 ал.1 т.1 във вр. чл. 461 т.1 от Кодекса за застраховането.
След проведено обжалване от Т.Г.С.,
с решение № 607/20.05.2019 година по н.а.х.д. № 742/2019 година на БРС
издаденото НП е отменено. Решението на РС не е обжалвано и е влязло в сила на
05.06.2019 година (лист 4 - 5).
След влизане в сила на решението
на БРС, ищецът или негов процесуален представител не е отправял искане или
покана до ответната администрация да му бъде възстановена сумата, която е
заплатил като адвокатско възнаграждение в хода на производството пред РС – по
обжалване на НП.
По настоящото дело от ищеца е
представено копие на договор за правна услуга от 07.02.2019 година, според
който договореното възнаграждение за изготвяне на книжа и процесуално
представителство пред БРС по обжалване на НП № 18-0769-005569/29.01.2019 година
е в размер на 300 лева, което възнаграждение следва да бъде заплатено в брой
или по банковата сметка на адвоката в срок до първото по делото съдебно
заседание пред БРС (лист 6). Представено е и платежно нареждане до „Райфайзенбанк“
АД за сумата от 300 лева, с наредител Т.Г.С. и получател Г. В. С.. Като
основание за превода е посочено – „плащане по ДПУ жалба НП №
18-0769-005569/29.01.2019 година на ОДМВР – Бургас“, а като дата – 21.03.2019
година (лист 7).
За платената сума в размер на 4
лева – държавна такса за препис на документи по н.а.х.д. № 742/2019 година по
описа на БРС е представена бележка за заплащането ѝ чрез ПОС-терминал в районния
съд на 11.06.2019 година (лист 8).
Представен е и договор за правна
услуга от 12.06.2019 година, според който ищецът С. е заплатил в брой на
адвокат Г.С. сумата от 300 (триста) лева за изготвяне на книжа и процесуално
представителство пред Административен съд – Бургас, с оглед предявяване на иск
по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ против ОД – Бургас на МВР за вредите, причинени на С.
от незаконосъобразно наказателно постановление № 18-0769-005569/29.01.2019
година, издадено от ОД – Бургас на МВР, сектор „Пътна полиция“, отменено с
решение № 607/20.05.2019 година по н.а.х.д. № 742/2019 година по описа на БРС,
влязло в законна сила на 05.06.2019 година, като води делото до окончателното
му приключване пред всички съдебно инстанции (лист 22).
При така установените факти съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Според цитираната разпоредба държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Основателността на иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предполага установяване кумулативното наличие на
следните предпоставки: 1) незаконосъобразен административен акт, действие или
бездействие на административен орган; 2) вреда от този административен акт,
действие или бездействие и 3) причинна връзка между тях. При недоказване
наличието на която и да е от посочените предпоставки, обезщетение не се
присъжда.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото
обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В тежест на ищеца е да установи
наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността
на държавата на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по този ред.
По делото е доказана първата
предпоставка за реализиране на отговорността. С решение на БРС е отменено НП,
издадено от ответника. От незаконосъобразния акт – отмененото НП, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско
възнаграждение. Следователно е налице и втората предпоставка за реализиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Налично е и третото условие –
причинна връзка между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно и заплатеното във връзка с неговото обжалване адвокатско
възнаграждение. Възнаграждението за адвокатската защита е нормален и присъщ
разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Ответникът оспорва, че в
производството по обжалване на НП ищецът е заплатил сумата от 300 лева на
процесуалния си представител, доколкото договорът за правна услуга е представен
едва с исковата молба, а не в производството пред БРС. Отделно от това счита,
че същият няма достоверна дата. Действително, представеният договор за правна
услуга представлява частен писмен документ, който няма достоверна дата и няма
обвързваща доказателствена сила, и може да служи за доказателство единствено,
че е подписан от лицата, сочени като страни по договора, но не и че отразените
обстоятелства действително са се осъществили. Пред настоящата инстанция е
представено и платежно нареждане, заверено с печат и подпис на банков служител,
за извършено на 21.03.2019 година от ищеца плащане в размер на 300 лева в полза
на адвокат Г.С. с основание за превода – „плащане по ДПУ жалба НП №
18-0769-005569/29.01.2019г. на ОДМВР -Бургас“ (а именно това е номера на
обжалваното НП), от което се установява, че договореното между ищеца и адвоката
възнаграждение е било заплатено към първото по делото съдебно заседание пред
БРС (лист 7).
Изложеното мотивира съдът да
приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е
основателна и доказана, и следва да бъде уважена като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 (триста)
лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за защита в
производството по обжалване на наказателно постановление пред РС.
От основателността на основния
иск произтича и основателността на акцесорния за присъждане на лихва върху
претендираната сума - от подаване на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на обезщетението.
Що се отнася до претендираната
сума в размер на 4 лева (за заверено копие от решението на РС) следва да се
отбележи, че тя не е пряка и непосредствена последица от издаденото
незаконосъобразно НП, т.е. от причинения деликт. За да подлежат на обезщетение,
тази разноски следва да произтичат непосредствено от противоправното увреждане
на ищеца С.. Доколкото разноските по заверка на решението на РС в общ размер на
4 лева не съставляват преки и непосредствени имуществени вреди от
незаконосъобразното НП, исковата молба следва да се отхвърли и в тази си част.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца предварително внесената от него държавна такса в размер на 10 лева (лист
9 - 10). Съобразно представения по делото договор за правна услуга от 12.06.2019
година, ищецът е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
за процесуално представителство по настоящото дело. Съгласно чл. 10 ал. 3,
изречение второ от ЗОДОВ, ответникът следва да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска, което в
случая възлиза на сумата от 296 лева.
Съгласно чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ,
ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разпоредбата на чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ е специална и дерогира
общото правило на чл. 78 ал. 3 от ГПК, според което ответникът също има право
да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска. Поради това, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение при частично отхвърлен иск е неоснователно.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас
на МВР да заплати на Т.Г.С. с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Г.С. сумата от 300 (триста) лева обезщетение за причинени
имуществени вреди, както и законната лихва върху тази сума от 17.06.2019 година
до окончателното изплащане на присъденото обезщетение.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.Г.С. с ЕГН **********,
адрес *** и със съдебен адрес ***, чрез адвокат Г.С., против Областна дирекция
– Бургас на МВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер над 300 лева – до пълния претендиран размер от 304 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция – Бургас
на МВР да заплати на Т.Г.С. с ЕГН **********, адрес *** и със съдебен адрес ***,
чрез адвокат Г.С. сумата от 296 (двеста деветдесет и шест) лева - разноски по настоящето дело.
Решението може да се обжалва или
протестира пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
СЪДИЯ: