№ 2941
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Розалина Г. Ботева
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100503987 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.02.2022 г. по гр.дело № 16504/21 г., СРС, I ГО, 34 с-в е
признал за установено по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******. със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „******* срещу И. Г. И., ЕГН **********,
Е. Г. И., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, с общ съдебен адрес:
гр. София. бул. „*******, *******, кантора 313, че И. Г. И., Е. Г. И. и Н. П. Г.
дължат разделно /И. Г. И. - 1/6, Е. Г. И. - 1/6 и Н. П. Г. - 4/6/ сумата от 537,69
лева обезщетение за забава за периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. върху
главницата в размер от 4027,61 лева за ползвана топлоенергия за периода от
01.08.2017г. до 30.04.2019г., за която е издаден изпълнителен лист от
18.11.2021 г. по ч.гр. д. № 53200/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
34 състав/ като е отхвърлил предявените искове, както следва: искът с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от
594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г.
до 31.07.2017 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к
„*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от
1
30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
изплащане на вземането и искът за обезщетение за забава за разликата над
сумата от 537.69 лева до пълния предявен размер от 718.80 лева. Осъдил е И. Г.
И., ЕГН **********, Е. Г. И., ЕГН ********** и Н. П. Г., ЕГН **********, с
общ съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша’ 1А, *******, кантора 313 да
заплатят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******* сума в размер на 200,13
лева - разноски за исковото производство пред СРС и сума в общ размер на
135,02 лева - разноски по гр. д. № 53200/2020г. по описа на СРС, 34 състав.
Осъдил е „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* да заплати, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон
за адвокатурата /ЗА/ и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на адвокат Р. Ц. А. от
АК - гр. София възнаграждение в размер на 220,31 лева.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. *******,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт Р. П. в частта, в която съдът е отхвърлил
предявените искове, както следва: искът с правно основание чл. 422, ал.1
ГПК, вр. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 594.06 лева - главница за
ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к „*********, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от 30.10.2020г. /датата на
депозиране на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането и
искът за обезщетение за забава за разликата над сумата от 537,69 лева до
пълния предявен размер от 718,80 лева с мотива, че неправилно съдът е
приел, че са погасени по давност всички дължими суми преди 31.07.2017 г. В
раздел IХ от ОУ-„Заплащане на ТЕ“, чл.33, ал.1 е определен реда и срока, по
който клиентите на ТЕ/ в т.ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ: а именно: в 45 дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В този смисъл задължението за заплащане на
дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до средата на втория месец, следващ месеца на доставката на ТЕ.
Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по обща фактура №
96698026/31.07.2018 г. за период от 01.05.2017 г. до 31.07.2017 г., издадена
2
м.07.2018 г., става изискуема едва на 15.09.2018 г., а с подаване на исковата
молба на 30.10.2021 г. давността е прекъсната. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени процесното в обжалваните части. Претендира
разноски за настоящата инстанция включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемите/ответници И. Г. И., ЕГН **********, Е. Г. И., ЕГН
********** и Н. П. Г., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Р. Ц. А. от САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Витоша’ 1А,
Търговски дом, вх. ******* оспорват въззивната жалба. Претендират
разноски.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове по реда на чл.422 ГПК, с правно основание чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И. Г. И., Е. Г.
И. и Н. П. Г., с които се претендира признаване спрямо ищеца, че ответниците
дължат разделно /И. Г. И. - 1/6, Е. Г. И. - 1/6 и Н. П. Г. - 4/6/ следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.11.2020г. по
ч.гр. д. № 53200/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав: сумата
от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за периода от
01.05.2017г. до 31.07.2017г . за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за периода от
30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до окончателното
3
изплащане на вземането; сумата от 718.80 лева - обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018г. до 21.10.2020г. върху главницата в общ размер от
4621,67 лева /включваща главницата от 594.06 лева за ползвана топлоенергия
за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г. и главницата от 4027.61 лева за
ползвана топлоенергия за периода от 01.08.2017г. до 30.04.2019г./, за която е
издаден изпълнителен лист от 18.11.2021г. по ч.гр. д. № 53200/2020 г. по
описа на Софийски районен съд, 34 състав/, след извършено уточнение на
иска.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
дялово разпределение, като не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди се, че ответниците са изпаднали в забава.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
предявените искове.
От правна страна:
По делото не се спори, че ответниците са собственици на процесния имот и
по силата на наследствено правоприемство са придобили същия при
претендираните квоти.
Относно иска предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД, за сумата от 594.06 лева - главница за ползвана топлоенергия за
периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г. за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ж.к „*********, ведно със законната лихва върху сумата за
периода от 30.10.2020г. /датата на депозиране на заявлението/ до
окончателното изплащане на вземането, който е отхвърлен изцяло от СРС,
във връзка с направеното възражение за давност, настоящата инстанция
приема следното:
Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 30.10.2020 г., а
претенцията е за периода 01.05.2017г. до м.04.2019 31.07.2017г. Следва да
бъде отбелязано обстоятелството, че в хода на заповедното производство по
ч. гр. д. № 53200/2020г. по описа на СРС, 34-ти състав ответниците изрично
са признали, че дължат сума в размер на 4027,61 лева, представляваща
главница за ползвана топлоенергия за периода от 01.08.2017г. до
4
30.04.2019г., като за посочената сума е издаден изпълнителен лист от
18.11.2021г. Останала е главница от 594,06 лв. за периода от 01.05.2017 г. до
31.07.2017г.
При прилагането на 3-годишната погасителна давност, според приложимите
ОУ в сила от 11.07.2016 г., по-точно чл.33, ал.2, „Клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурите по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното
количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.“ Това не променя броенето на сроковете при 3-
годишната давност, предвид мотивите във въззивната жалба. Изводът е, че
изцяло погасени по давност са вземанията за сумата от 594.06 лева - главница
за ползвана топлоенергия за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г.
На основание чл.271, ал.1, пр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ищец следва
да заплати на процесуалния представител на въззиваемите/ответници на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.02.2022 г. по гр.дело № 16504/2021 г.
на СРС, I ГО, 34 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Т.-С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. *******, представлявано от Изпълнителния
директор А.А. и Председателя на УС И.Е., чрез пълномощника юрисконсулт
Р. П. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата
на адвокат Р. Ц. А. от АК - гр. София, с адрес на упражняване на дейността:
гр.София, бул. „*******, Търговски дом, вх.“******* адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
ищеца „Т.С.” ЕАД- „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6