Р Е
Ш Е Н И Е
№ 44 от 15.02.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административно дело №514 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Делото е образувано по касационна жалба
с вх. № 4252/06.10.2020 г. по описа на съда от С.Х.С., с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Бобов дол, срещу Решение №
203/21.09.2020 г., постановено по административно дело № 201/2020 г. по описа
на Административен съд – Кюстендил. С обжалваното решение е отхвърлен
предявеният от С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) при
Министерството на правосъдието иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за
заплащане на обезщетение в размер на 5,00 лева за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в психически дискомфорт вследствие нарушаване на правото му на лична
кореспонденция, изразяващо се в отваряне и прочитане на 10.04.2020 г. от Р. Г.– инспектор социална дейност
и възпитателна работа (ИСДВР) в Затвора – Бобов дол, на писмо от Окръжна
прокуратура – Кюстендил, адресирано до С.. В касационната
жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост – касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Иска се отмяна
на решението и уважаване на предявения иск.
В съдебното
заседание по делото С.С. поддържа жалбата.
С отговор с вх. № 4700/23.10.2020 г. и молба-становище с вх. №
347/19.01.2021 г. юрисконсулт Е.Г.– процесуален представител по пълномощие на
ГДИН, оспорва жалбата.
Прокурорът дава заключение
за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е редовна и допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла
на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
От
фактическата страна на спора първоинстанционният съд е
установил, че С. изтърпява наказание
лишаване от свобода за срок от
15 години в
Затвора – Бобов
дол. На 10.04.2020 г. ИСДВР Г.му предала писмо от Окръжна
прокуратура – Кюстендил, адресирано до него. Писмото му било връчено срещу
подпис, отразен в книгата за предадената поща на трета група. Преди връчването
на писмото същото било отворено от ИСДВР Г.в присъствието на С. и мл. инспектор
В.Ж.Ж.– постови надзирател на трета група, който извършил физическа проверка на
писмото относно наличието на забранени вещи. При тези
фактически установявания съдът е приел, че не са налице твърдените от С.
действия на затворническата администрация, които да нарушават забраната по
чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него, т.е. липсва
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, и е
отхвърлил иска като неоснователен.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото,
събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е
в тяхната взаимна връзка и е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по
чл. 3, който в ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Фактическият състав на отговорността
включва следните кумулативни елементи: акт, действие или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който/което се
нарушава чл. 3 от ЗИНЗС;
настъпили вреди за ищеца, като настъпването на
неимуществените вреди се предполага до доказване на противното
(чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС); и
пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на твърдяното от С.
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС във
връзка със задължението на затворническата администрация за осигуряване на
правото на кореспонденция на лишените от свобода. Съобразно разпоредбата
на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС
лишените от свобода имат право на кореспонденция. Разпоредбата на чл. 86, ал. 3
от ЗИНЗС предвижда, че кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на
контрол на писменото съдържание, освен когато това се налага за разкриване и
предотвратяване на тежки престъпления. В чл. 75 от Правилника за прилагане на Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е предвидено,
че осъдените на лишаване от свобода имат право на кореспонденция без
ограничение в броя на писмата, които изпращат или получават (ал. 1),
получаваната и изпращаната от тях кореспонденция се контролира в интерес на
сигурността (с изключение на писменото ѝ съдържание), като се цели
предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи,
предмети и вещества (ал. 2), както и че писмата на и до лишените от свобода се
изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, като пликът
се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешени вещи (ал. 3). Съгласно
чл. 76 от ППЗИНЗС лишените от свобода имат право
да кореспондират с органите на съда, прокуратурата, Президентството, Народното
събрание, министерствата, политическите партии в страната, представителни
органи, дружества, обществени организации и средства за
масово осведомяване, като в чл. 78 от същия правилник
е предвидено, че отговорите на молбите и
жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез
администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се
съобщават срещу подпис. От събраните по
делото доказателства се установява, че процесното писмо е връчено на С. при
спазване на горепосочени изисквания.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и следва да бъде оставено
в сила.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 285, ал. 1, изр. 2 от ЗИНЗС,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 203/21.09.2020
г., постановено по административно дело № 201/2020
г. по описа на Административен съд – Кюстендил.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.