Р Е Ш Е Н И Е №
260059
14.01.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 14.12.2020г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело №2867 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.258 от ГПК във вр. с чл.150,ал.1 от СК.
С решение № 736 от 27.02.2020г.,
постановено по гр.д. №3904/2019г. по описа на РС-Пловдив, е увеличен от 200 лева на 500 лева размера на месечната издръжка, която бащата С.Г.К., ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете
Г. С. К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.Х., ЕГН:
**********, начиная от 08.03.2019г.
занапред , до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на други
обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването на задължението за
издръжка,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска , от падежа до
окончателното й изплащане.
От съдебното решение недоволен е останал бащата С.Г.К., ЕГН **********,
който в подадената въззивната жалба е
изложил доводи за неправилност в частта му, с която искът по чл.150 от СК е
уважен и е увеличен размера на престираната от него месечна издръжка за
разликата над 300 лв. до присъдените 500 лв. Твърди се в жалбата,че
така определената от съда месечна издръжка е прекомерна за задоволяване на
нуждите на детето и не е съобразена с неговите възможности да заплаща по-висока
такава, както и с представените по делото доказателства, като заплаща лечението на своя баща от *** заболяване в Г. Искането до съда е за отмяна на
първоинстанционното решение в частта, с която е увеличен размера на дължимата
издръжка на детето за разликата над 300 лева месечно.Претендира присъждане и на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, насрещната страна чрез адв. Д.Т. в писмен отговор оспорва жалбата, като
неоснователна. Моли решението в обжалваната част да бъде потвърдено с присъждане
на направените във въззивната инстанция разноски.
С решение № 2199 на РС-Пловдив от 29.06.2020 г., постановено по
посоченото дело,имащо характер на определение по чл. 248 ГПК,
е оставено без уважение искането на С.К., за изменение на първоинстанционното
решение в частта му, с която е осъден да заплати на насрещната страна сторените
по делото разноски в размер на 415 лева. Срещу така постановения съдебен акт е подадена
в законоустановения срок частна жалба от С.К. , в която са развити оплаквания , че производството по
делото има характер на спорна съдебна администрация и разноските остават в
тежест на страните така както са направени. В случай,че съдът приеме, че по иска
за издръжка се дължат разноски , то те следва да се присъдят
наполовина.Искането е за отмяна на първоинстанционния акт и присъдят в полза на
страната действителните разноски.
Ответникът по частната жалба счита, че обжалваното определение следва да
бъде потвърдено,като претендира разноски и в производството по частната жалба.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Очертаният от валидно упражненото право на жалба, предмет на въззивното
производство, е предявен като насрещен иск в производство по чл.59,ал.9 от СК , за
увеличаване от 200 лева на 500 лева на
размера на месечната издръжка, която бащата С.Г.К., ЕГН **********, следва да заплаща
на малолетното си дете Г. С.К., ЕГН **********.
Исковата претенция е мотивирана с изменение на обстоятелствата,
изразяващи се, както с настъпили промени в икономическата обстановка в страна,
така и настъпили такива след постановяване на предходното решение, свързани с
възрастта на детето и нарасналата с
оглед на това нужда от допълнителни
финансови средства за задоволяване на културните, образователни и
битовите потребности, които майката М.Х. не е в състояние да задоволи.
Ответникът заявява,че е в
състояние да престира месечна издръжка в размер на 300 лева, тъй като детето
няма извънредни нужди, които да
налагат заплащане на издръжка в по-висок
размер.Акцентира върху
обстоятелството,че не само е редовен платец на дължимата издръжка, но се
старае да задоволява всички потребности на детето свързани със неговото
правилно и здравословно хранене , престира издръжка над определения от съда с
решението размер, води детето на почивки и екскурзии в България и чужбина.
От фактическа страна
по делото няма
спор, а и
се установява от
събраните доказателства, че
ответникът С.Г.К. е баща
на ненавършилото пълнолетие
дете Г. К., роден на ***г., като
по силата на
утвърдено от съда
споразумение с влязло в сила
на 17.10.2016г. съдебно
решение същият се
е задължил да
му заплаща, чрез неговата
майка и законен
представител М.Х., месечна
издръжка в размер
на 200 лв.
От представените в първоинстанционното производство и неоспорени
своевременно писмени доказателства е документално установено, че детето е вече
ученик в 7-ми клас в СУ“ ****“, в **** паралелка, участва в ****
турнири и завоюва призови места.Посещавало е школа по **** , като за
м.12.2019г. и м.03.2020г. майката е
заплатила такса от 100 лева месечно.Посещава и
езиково училище „****“, като за втория срок на учебната 2019г./2020г.
майката е заплатила такса в размер от
295,20 лева.Представени са и фискални бонове за закупувани от майката дрехи и
учебни пособия за детето.
От приетите в първоинстанционното и във въззивното производство справки
относно доходите на родителите и имущественото им състояние, е документално
установено, че бащата е **** в **** при МУ- **** и **** на **** - ****.За периода
м.01.2018г.-м.08.2019г. е деклариран облагаем доход
в НАП,ТД от дейността в МУ-**** в
общ размер от 141 882,39 лева или средно
месечно 6756,30 лева.Същият притежава земя и сграда в с.****,апартамент в град ****
и 2 бр. МПС. Майката е **** в **** при МУ- **** , като за 2018г. има начислен
облагаем доход от 31 799,12 лева, или средно месечно от 2 649,94 лева.
При тези фактически обстоятелства първоинстанционният съд е определил, че
за издръжката на малолетното дете са
необходими 700 лева месечно, от която сума бащата, който не полага преки и
непросредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание , следва да заплаща 500 лева, а разликата следва да се поеме от майката и е увеличил размера на месечната издръжката на детето от 200 лева на 500 лева.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за недопустимост на
решението, поради липса на надлежно предявен насрещен иск по чл.150,ал.1 от СК
за увеличаване на размера на дължимата на малолетното дете на страните
издръжка.Условията за приемане за разглеждане в едно производство на насрещен
иск са разписани в разпоредбата на чл.211 от ГПК, като същия следва да е
предявен в срока за отговор на исковата
молба , да е подсъден по рода си на същия съд и да има връзка с първоначалния
иск. В случая посочените условия са
спазени- насрещният иск по чл.150,ал.1 от СК е предявен с отговора на исковата
молба, в срока по чл.131 от ГПК, родово подсъден е на районния съд и да има връзка с първоначалния иск
предявен от бащата по чл. 59, ал. 9 СК
за изменение на постановения първоначален режим на лични контакти с детето. При
наличието на посочения конекситет между спорното материално право предмет на
първоначалния иск и спорното материално право предмет на насрещния иск, то
последният правилно е разгледан от
първостепенния съд и постановеното
решение по същия е валидно и допустимо.
Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от ГПК
следва
да бъде проверена правилността
му по изложените във въззивната
жалба доводи .
Въззивната инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд ,
като правилни и в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, за
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 150 СК,
обуславящи предпоставка за допускане изменение в размера на присъдена в
предходен момент издръжка.
Съгласно чл. 150 СК, при
изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена.
Изменение на обстоятелствата по смисъла на посочената разпоредба е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
Задължението за издържане до
навършване на пълнолетие на детето възниква за родителите с
факта на раждането му, като съгласно чл. 143, ал. 2 СК, те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно
лице". Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и
произтича от общото им задължение по чл. 122, ал. 2 СК да се грижат за децата
си. Размерът на издръжката, съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в
зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителите, като трябва
да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката.
В конкретния случай от момента на определяне на издръжка на детето с
предходното решение до настоящия момент, е изминал дълъг, над 4 –годишен период , през който социално-икономическите условия в
страната съществено са изменени в посока на увеличение на цените на повечето
стоки и услуги от първа необходимост. От друга страна, промяната във възрастта
на детето дефинитивно е довела до увеличаване и на
потребностите му от храна, облекло, обучение
и средства за социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани
с издръжка от 200 лева.От гореизложеното съдът
прави извода за настъпило съществено и трайно изменение на обстоятелствата,
обусловили определянето на размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни
настоящата съдебна инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за
увеличение на издръжката.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК,
минималната издръжка за дете е в размер на 1/4 от размера на минималната
работна заплата за страната. Към настоящия момент МРЗ в страната е 650 лв.
определена с ПМС № 331/26.11.2020 г. , поради което следва да се приеме, че
минималната месечна издръжка за едно дете, дължима от един родител е в размер
на 162,50 лв.
В конкретния случай детето Г. К. е
вече на 13 години, ученик в 7-ми клас. Освен от обичайните за деца на неговата възраст средства за отглеждането му, същият
се нуждае и от допълнителни средства за извънкласни занимания,усвояване на
чужди езици и математика, подготовка за кандидатстване в престижна гимназия
след 7-ми клас.
Преценявайки така събраните
по делото доказателства
за доходите и
имуществото на родителите,
и отчитайки тяхното
образование и професионална
квалификация, съдът намира,
че техните възможности
да предоставят издръжка
на ненавършилото им пълнолетие
дете са над
средните за страната.
Доколкото съгласно задължителните указания,
дадени в Постановление
№5/1981г. на Пленума
на Върховния съд
по- големите материални възможности
на родителите са
основание за присъждане на по-
голяма по размер издръжка, то
съдът намира, че
за пълното задоволяване на
нуждите на детето
предвид възрастта му ще
бъдат необходими 700
лв. месечно, от която сума бащата следва да заплаща по 400 лева ,
а останалата сума следва да допълва майката , ведно с непосредствените
грижи по неговото отглеждане и възпитание.Съдът съобрази така определения
размер на издръжката с обстоятелството, че родителските права по отношение на детето
са предоставени на майката , както и че същата полага непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитанието. Същевременно родителите на детето нямат алиментни задължения спрямо други лица и бащата
реализира месечен доход в по-висок размер. Обстоятелството, на което акцентират
жалбоподателят във въззивната жалба,че
заплаща лечението своя баща от **** заболяване в Г., е ирелевантно за
настоящия правен спор и за задължението му за издръжка на малолетното дете, тъй
като задължението за издръжка към
непълнолетни низходящи се ползва с
привилегия.
Следва да се подчертае също,че издръжката се дължи от бащата, за да има
детето постоянен сигурен доход, достатъчен за неговото отглеждане и възпитание.
Подаряването на вещи, закупуване на дрехи,
даване на средства извън определената от съда месечна издръжка, водене на
почивки и екскурзии, зависи от волята и желанието на родителя, който ги дава и
организира, и не погасяват задължението му да дава издръжка за ежедневните
нужди на детето. Доколкото изпълнението на задължението за издръжка предполага
периодични, ежемесечни плащания, с всяко своевременно направено плащане се
погасява задължението за месечния период, за който то се отнася. Престирането
на други по вид задължения, извън определената издръжка, не представлява
изпълнение на задължението на родителя за издръжка. Независимо от това, че родителските
права са предоставени със съдебното решение на майката, бащата не е лишен от
родителски права. Той разполага с правото да участва в живота на детето си,
като поддържа лични отношения с него, полага съответните непосредствени грижи
за неговото отглеждане и възпитание,
заедно с майката, или еднолично, в случаите, когато осъществява контакти с
детето. В този смисъл бащата дължи и родителски грижи на низходящия си,
като едновременно с това, полагането на такива, не го освобождава от
задължението да му заплаща издръжката.
Така съпоставяйки нуждите на детето с възможностите на родителите му,
настоящият съдебен състав намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение
е частично неправилно,като в частта
му, с която е увеличен размера на месечната издръжка за разликата
над 400 лева до 500 лева , която бащата С.Г.К., ЕГН **********, следва да заплаща
на малолетното си дете Г. С.К., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител М.И.Х., ЕГН: **********, следва да
бъде отменено като неправилно, като
вместо това се
постанови ново решение
за отхвърляне на иска по чл.150,ал.1 от СК в тази му част. В обжалваната
част, с която е
увеличен размера на издръжка над 200
лв. до
400 лв. месечно, решението следва
да се потвърди.
И двете страни по
делото са направили
искания за присъждане на
направените разноски.
Жалбоподателят С.К. е
направил разноски за
въззивното производство в
размер на 308
лв.- заплатена държавна
такса и 300
лв.- адвокатско възнаграждение. От
така заплатената държавна
такса 216 лева са
дължими по жалбата
срещу решението в
частта му за присъдената издръжка, от
което следва, че 92 лв.
са били събрани
по жалбата срещу решението
в частта му
за режима на личните отношения.
В частта й за
присъдената издръжка въззивната
жалба на С.К. е
частично основателна, поради
което същият има право
на част от направените разноски
за държавна такса,
съобразно уважената част
от жалбата му,
а именно- 108
лв. В договора за
правна защита и
съдействие,сключен между жалбоподателя С.К. и адв.
Ж.Н., не е уточнено
каква част от
адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лв.
е заплатено за
защита по претенцията
за издръжка и каква част
е заплатено по претенцията
за личните отношения,
поради което следва да се
приеме, че половината
от сумата е заплатена по първата
претенция, а другата половина-
по втората. Тъй като С.К. е
оттеглил пред въззивния съд претенцията си досежно режима на личните отношения
с детето и производството по делото в тази му част е прекратено , то той няма
право на разноски по този иск. От заплатеното
адвокатско възнаграждение за
въззивното производство по претенцията
за издръжка в размер
на 150 лв., на С.К.
следва да се присъдят
75 лв., съразмерно с уважената част от жалбата по този иск.В обобщение
за въззивното производство в полза на жалбоподателя и с оглед частичната
основателност на въззивната жалба ще му се присъдят разноски от общо 183 лева.
Въззиваемата М.Х. е направил
разноски за въззивното
производство в размер
на 600 лв. - адвокатско
възнаграждение. В договора за
правна защита и
съдействие, сключен между въззиваемата и
адв.Т. , не е уточнено
каква част от
адвокатското възнаграждение е
заплатено за защита
по претенцията за издръжка
и каква част е
заплатено по претенцията за
личните отношения, поради което
следва да се приеме,
че половината от сумата е
заплатена по първата претенция,
а другата половина- по втората.
Тъй като С. К. е оттеглил пред
въззивния съд претенцията си досежно режима на личните отношения с детето и
производството по делото в тази му част е прекратено , то въззиваемата има право на
разноски по този иск на основание чл.78,ал.4 от ГПК в размер на 300 лева. От заплатеното
адвокатско възнаграждение за
въззивното производство по претенцията
за издръжка в размер
от 300 лв., на М.Х. следва
да се присъдят 150 лв.,
съразмерно с отхвърлената част от жалбата. В обобщение за въззивното
производство в полза на въззиваемата и с оглед частичната неоснователност на
жалбата и прекратяване на производството, ще й се присъдят разноски от общо 450 лева.
Настоящият състав на съда, действащ като въззивна инстанция и
то при условията на пълен въззив,
намира обжалваното решение № 2199
на РС-Пловдив от 29.06.2020 г., имащо характер на определение по чл. 248 ГПК,
в частта му, с която е оставено без
уважение искането на С.Г.К. за изменение на първоинстанционното решение в
частта, с която е осъден да заплати на М.И.Х., сторените в първоинстанционното производство разноски в
размер на 415 лева, за неправилно , макар и
не по изложените в частната
жалбата съображения.
Отговорността за разноски е обусловена от изхода на спора пред всяка
съдебна инстанция и се реализира чрез отправяне на искане до съответната
инстанция за присъждане на разноски. Разпоредбата на чл.81 ГПК задължава съда
да се произнесе по разноските с акта, с който приключва разглеждането на
делото, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес -
чл.6 ГПК, произнасянето е обусловено от сезиране с изрично искане от страните
за разноски, заявено най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция/т.11 от Тълкувателно решение
№6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.
В процесния случай от М.И.Х. в
отговора на исковата молба не е формулирано искане за присъждане на разноски по
делото. Искане за присъждане на направените по делото разноски не е правено от страната и до 20.12.2019 г.,
в което открито съдебно заседание е приключило разглеждането на делото
пред първата инстанция. След като
разноските не са били своевременно поискани, независимо дали са били направени,
то същите не могат да бъдат присъдени служебно от съда.
С оглед на изложеното Решение № 736 от 27.02.2020г., постановено по гр.д.
№3904/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта му, с която С.Г.К. е осъден да заплати на М.И.Х.,
сторените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 415 лева е недопустимо и следва да бъде
обезсилено.
Поради основателността на частната жалба , в полза на частния
жалбоподател С.Г.К. ще се присъдят и разноските направени в производството по
чл.248,ал.3 от ГПК , които се констатираха в размер на 15 лева-внесена държавна
такса, или общо за въззивното производство на страната ще се присъдят разноски
в размер от 198 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 736 от 27.02.2020г., постановено по гр.д. №3904/2019г. по описа
на РС-Пловдив, в частта му, с която е
увеличен от 200 лева на 400 лева ,
размера на месечната издръжка, която бащата
С.Г.К., ЕГН **********, следва да
заплаща на малолетното си дете
Г. С.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.Х.,
ЕГН: **********, начиная от 08.03.2019г. занапред, до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на други обстоятелства , водещи до изменението или
прекратяването на задължението за издръжка,ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска , от падежа до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ Решение №
736 от 27.02.2020г., постановено по гр.д. №3904/2019г. по описа на РС-Пловдив, в
частта му,с която е увеличен за разликата над 400 лева , размера на
месечната издръжка, която бащата С.Г.К.,
ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете
Г. С.К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител М.И.Х.,
ЕГН: **********, начиная от 08.03.2019г. занапред, до навършване на пълнолетие
от детето или настъпване на други обстоятелства , водещи до изменението или
прекратяването на задължението за издръжка,ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска , от падежа до окончателното й изплащане, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на М.И.Х.,
ЕГН: **********, против С.Г.К., ЕГН **********, за увеличаване на размера на
месечната издръжка, която бащата С.Г.К.,
ЕГН **********, следва да заплаща на малолетното си дете
Г. С.К., ЕГН **********, за разликата над 400 лева, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска.
ОТМЕНЯ решение № 2199 на РС-Пловдив от 29.06.2020 г.,
постановено по гр.д. №3904/2019г. по описа на РС-Пловдив, имащо характер на
определение по чл. 248 ГПК,
в частта му, с която е оставено без
уважение искането на С.Г.К., ЕГН **********, за изменение на
първоинстанционното решение в частта , с която е осъден да заплати на М.И.Х.,
ЕГН: **********, сторените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 415 лева, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 736 от 27.02.2020г., постановено по гр.д.
№3904/2019г. по описа на РС-Пловдив, в частта му, с която С.Г.К., ЕГН **********,
е осъден да заплати на М.И.Х., ЕГН: **********, сторените в първоинстанционното
производство разноски в размер на 415 лева.
ОСЪЖДА М.И.Х., ЕГН:
**********, да заплати на
С.Г.К., ЕГН **********,
сумата от 198
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Г.К., ЕГН **********, да
заплати на М.И.Х., ЕГН: **********, сумата
от 450 лева - разноски по делото.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.