№ 272
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка И.
Членове:Цветомира П. Кордоловска ДачЕ.
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20211100509257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на съделителя-ответник Г. С. Р. срещу решение
№ 20028283/31.12.2021г. на СРС, 87-и състав, постановено по гр.дело № 33753/2017г.,
в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу нея иск с правно основание чл. 34 ЗС
за съдебна делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12084.2744.1087, стар идентификатор-няма, номер по предходен план 1087, находящ се
в с. Волуяк, район Връбница, Столична община, обл. София, ул. ******* с площ от 1
522 кв.м, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м), при съседи: ПИ с идентификатор
12084.2755.30, ПИ с идентификатор 12084.2744.11 и ПИ с идентификатор
12084.2744.1166, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с
изградените в този имот СГРАДА с идентификатор 12084.2744.1087.1, находяща се в
с. Волуяк, район Връбница, Столична община, обл. София, ул. ******* разположена в
ПИ с идентификатор 12084.2744.1087, със застроена площ от 54 кв.м, брой етажи – 1,
с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – няма, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с
МАЗЕ под сградата, СТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор 12084.2744.1087.2,
1
находяща се в с. Волуяк, район Връбница, Столична община, обл. София, ул. *******
разположена в ПИ с идентификатор 12084.2744.1087, със застроена площ от 258 кв.м,
брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващо застрояване, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК и ГАРАЖ с площ от 36 кв.м.
С въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на
първоинстанционното решение. Излага, че делбеният имот бил наследствен, а
ответникът Г. С. Р. била наследник на общия наследодател на страните. Намира за
неправилни съображенията на СРС за това, че не била завела инцидентен
установителен иск и че не била навела защитно възражение, тъй като претендирала
делбената си квота от 1/24 ид.ч. Моли делбата да бъде допусната, като й бъде призната
законовоустановената квота в правото на собственост – 1/24 ид.ч. Не заявява
претенция за разноски пред въззивния съд.
Ищците Н. П. Р., П. С. Р. и С. С. Р. депозират писмен отговор, с който оспорват
въззивната жалба като неоснователна. Въззивникът Г. С. Р. не притежавала
легитимация на съсобственик, тъй като по силата на констативен нотариален акт № 50,
том I, рег. № 1711, дело № 42/2010г., С.Т. П. бил признат за единствен собственик на
имота-предмет на делбата. Ищците предявили срещу последния установителен иск и с
решение от 23.05.2013г. на СРС, 27-и състав, по гр.д. № 13177/2011г., влязло в законна
сила на 09.07.2014г., били признати за собственици с квоти по 1/24 ид.ч. за всеки.
Въззивникът Г. С. Р. не упражнила правото си да оспори констативния нотариален акт,
предвид на което последният изключвал участието й в делбата. С нотариален акт № 15,
том I, рег. № 583, дело № 15/2011г., С.Т. П. прехвърлил на ответниците Г. и З. П.и
правото на собственост, предвид на което правилно СРС приел, че носители на правото
на собственост били ищците – по 1/24 ид.ч. и ответниците Г. и З. П.и – общо 21/24
ид.ч. Молят атакуваното съдебно решение да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Претендират присъждане на разноски.
Ответникът Г. С. П. депозира писмен отговор на въззивната жалба. Намира
обжалваното решение за неправилно, тъй като макар и ответникът Г. С. Р. да не била
участвала в производството по гр.д. № 13177/2011г. по описа на СРС, 27-и състав, тя
била наследник на С.Г. Р. и следвало да участва в производството по делба. Позовава
се на съдебна практика. Не е заявил претенция за разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт и заявеното от страните, намира за установено
следното:
При извършената от съда проверка по реда на чл. 269 ГПК, настоящият съдебен
2
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът
дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с
въззивната жалба.
Настоящият съдебен състав намира обжалваното първоинстанционно решение
за неправилно на въведените с въззивната жалба основания, по следните мотиви:
Съгласно текста на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делба,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки от съделителите. Предвид императивния характер на
нормата съдът е длъжен да определи частите на съделителите съобразно правата, които
всеки от тях има по закон и да допусне делбата при установените квоти, без да е
обвързан от твърденията на страните за частите им в съсобствеността.
Между страните не е спорно, а и от представения по делото нотариален акт №
156, том XXXXII, дело № 8015 от 1991г. на Ч.Б. – Нотариус при Софийска нотариална
служба към Втори районен съд – София се установява, че на 27.07.1991г. С.Т. П.
закупил недвижим имот – неурегулирано дворно място от 870 кв.м в землището на с.
Волуяк, София, съставляващо имот с планоснимачен номер 1087, кад. лист А-8-4-5,
при граници на имота Г. М., Г. Н., К.М., И. Н., без построените в същото жилище и
стопанска сграда. Страните по делото не са формирали спор - ищците Н. П. Р., П. С. Р.
и С. С. Р. изрично признават в исковата молба (признанието е подкрепено и от
мотивите на съдебно решение по гр.д. № 13177/2011г. по описа на СРС, 28-и състав),
че към датата на придобивната възмездна сделка купувачът С.Т. П. бил обвързан от
валиден граждански брак със С. Г. П.. По силата на брачната връзка, на основание чл.
19 СК от 1985г. /отм./ вещните права по обективираната в нотариален акт № 156, том
XXXXII, дело № 8015 от 1991г. на Ч.Б. – Нотариус при Софийска нотариална служба
към Втори районен съд – София, сделка били придобити от купувачите С. и С. П.и в
режим на съпружеска имуществена общност.
От представеното по делото и неоспорено от страните удостоверение за
наследници на С. Г. П. се установява, че същата починала на 22.06.1999г. и оставила
наследници по закон С.Т. П. – съпруг и деца – С.Г. Р. и ответника Г. С. П.. С
настъпването на смъртта на С. Г. П., предвид нормата на чл. 26, ал. 1 СК от 1985г.
/отм./, бездяловата СИО се прекратила. Съобразно чл. 27 СК от 1985г. /отм./ при
прекратяването на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Ето защо
след смъртта на своята съпруга С. П., преживелият съпруг С.Т. П. притежавал ½ ид.ч.
от имота на основание извършената покупка и прекратената СИО поради смъртта на
съпругата му. Притежаваната от С. П. ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота,
на основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта й, по пътя на наследственото
правоприемство преминала поравно към наследниците й по закон, които наследили по
1/6 ид.ч. от правото на собственост. Така квотата на преживелия съпруг С.Т. П. в
3
правото на собственост станала 4/6 ид.ч., а синовете С.Г. Р. и ответникът Г. С. П. по
наследство от своята майка притежавали по 1/6 ид.ч.
Установява се от представеното по делото удостоверение за наследниците на
С.Г. Р., че същият починал на 21.11.2002г., оставяйки за свои наследници по закон
ищеца Н. П. Р. – съпруга, ищците П. С. Р. и С. С. Р. – синове и ответника Г. С. Р. –
дъщеря. Притежаваната от С.Г. Р. 1/6 ид.ч. от правото на собственост върху имота, на
основание чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН, след смъртта му, по пътя на наследственото
правоприемство преминала поравно към наследниците му по закон, които наследили
по 1/24 ид.ч. от правото на собственост.
По делото е представен нотариален акт № 50, том I, рег. № 1711, дело №
42/2010г. на Л. А. – Нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 427 в
Регистъра на НК, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, с който С.Т. П. бил признат за
собственик по давност на следния недвижим имот: поземлен имот, находящ се в с.
Волуяк, Столична община, район Връбница, с административен адрес ул. ******* с
графична площ от 1 471 кв.м, съставляващ по скица имот с планоснимачен номер 1087,
местн. „Обелско ливаде“, нанесен в цифровия кадастрален план в кад. лист А-8-4-Г/79/
по неодобрен кадастрален план на административен район Връбница, планоснимачен
район с. Волуяк VII-34, при съседи по предходен нотариален акт Г. М., Г. Н., К.М., И.
Н., а по скица от цифровия кадастър на Столична община при граници: имот с пл.
№1166, 1099 и ул. „Детелина“, заедно с изградените в имота през 1986г. жилищна
сграда на един етаж, със застроена площ от 43 кв.м, състояща се от стая, кухня, баня-
тоалетна, заедно с мазе под сградата, стопанска сграда с площ от 200 кв.м, състояща се
от едно общо помещение и гараж с площ 36 кв.м.
Установява се от представения по делото нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 15, том I, рег. № 583, дело № 15/2011г., че на 20.04.2011г.
преживелият съпруг С.Т. П. се разпоредил посредством покупко-продажба с имота-
предмет на делбата в полза на ответника Г. С. П., който към датата на
разпоредителната сделка, видно от представеното по делото удостоверение за
граждански брак, бил обвързан от валиден граждански брак с ответника З. И. П..
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява
доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия.
Производството по издаването на констативен нотариален акт обаче е охранително,
т.е. развива се едностранно. Затова нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, съгласно задължителната
съдебна практика, установена с ТР № 11 от 21.03.2013г., постановено по тълк.д. №
11/2012г. ОСГК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК
относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост.
4
При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК /ТР
11/12г. ОСГК/. Тези последици произтичат от факта, че нотариалният акт е издаден не
в състезателно производство, а в такова, по което страна не е било лицето, на което той
се противопоставя.
В случая в отделно производство – по гр.д. № 13177/2011г. по описа на СРС, 28-
и състав, ищците Н. П. Р., П. С. Р. и С. С. Р. оспорили признатото с констативния
нотариален акт право на собственост на С.Т. П. и с влязлото в сила съдебно решение
по чл. 108 ЗС по делото било признато, че същите са носители на по 1/24 ид.ч. от
правото на собственост върху имота-предмет на делбата, респ. констативният
нотариален акт № 50, том I, рег. № 1711, дело № 42/2010г. на Л. А. – Нотариус с район
на действие – СРС, вписан под № 427 в Регистъра на НК, на основание чл. 537, ал. 2
ГПК, бил отменен в частта, в която С.Т. П. бил признат за собственик на 1/8 ид.ч. от
процесния имот.
Ответникът Г. С. Р. с депозирания по делото отговор на исковата молба твърди,
че има наследствени права върху имота при квота 1/24 ид.ч., които били реални и
неоспорими, макар и да не била участвала като страна по гр.д. № 13177/2011г. по
описа на СРС, 28-и състав. В този смисъл изявлението й, че била носител на
наследствени права върху имота за 1/24 ид.ч. от правото на собственост, съдържа
оспорване на признатото с констативния нотариален акт еднолично право на
собственост на наследника С.Т. П.. Ето защо настоящият съдебен състав не споделя
възприетото от първоинстанционния съд в постановеното решение, че ответникът Г.
С. Р. не била навела защитно възражение, че е съсобственик на процесния имот.
Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
1/06.08.2012г. по тълк.д. № 1/2012г. ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато
към наследяване са призовани повече от едно лица, които са приели наследството,
какъвто е и разглежданият казус, между тях възниква наследствена имуществена
общност - съсобственост по наследяване. Именно наследяването се явява правното
основание за упражняване на фактическата власт върху наследствените вещи от всеки
от наследниците. Предвид това в случаите на наследяване сънаследникът, който
упражнява фактическата власт върху определена наследствена вещ има качеството
държател на правата на останалите сънаследници. За да започне да тече в полза на
наследника придобивна давност е необходимо завладяването на правата на останалите
наследници да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразяват
намерението за своене и отричане на техните права.
Настоящият съдебен състав намира, че действието по снабдяване с констативен
5
нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка от страна на посочения в него
наследник С.Т. П., по същество не представлява манифестиране на намерението за
своене на имотите, макар и от откриването на наследството на съпругата му през 1999г.
до издаването на констативния нотариален акт на 16.12.2010г. да бил изтекъл срок, по-
дълъг от предвидения в чл. 79 ЗС. Това е така, тъй като придобиването на
собствеността не настъпва автоматично с изтичане на установения от закона срок. За
да бъдат зачетени материалноправните последици на давността, предполагаемото от
закона намерение за своене следва да бъде потвърдено чрез волево изявление, чрез
явни и недвусмислени действия, които да отричат права на останалите собственици,
каквито действия не са нито съставянето на констативния нотариален акт, нито
вписването на същия. В този смисъл Решение № 161/19.07.2013 г. по гр.д.№ 1163/2013
г. на ВКС, ІІ-ро Г.О., Решение № 705/29.10.2010 г. по гр.д.№ 1744/2009 г. на ВКС, І-во
Г.О.
По изложените мотиви настоящият съдебен състав приема, че ответникът Г. С.
Р. по силата на наследственото правоприемство от своята майка С. Г. П. се явява
носител на 1/24 ид.ч. от правото на собственост върху имота-предмет на делбата и не е
изгубила това свое право нито с издаването на обсъждания констативен нотариален
акт, нито до настоящия момент.
Съдът приема, че със сделката от 20.04.2011г., обективирана в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 15, том I, рег. № 583, дело № 15/2011г., прехвърлителят
С.Т. П. се разпоредил валидно единствено с притежаваните от него към момента на
транслативната сделка идеални части от делбения имот, а именно с 2/3 ид.ч. (4/6 ид.ч.)
предвид общото правило, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото
притежава. Поради това и купувачите – ответниците Г. С. П. и З. И. П. придобили в
режим на бездялова СИО 4/6 ид.ч. от правото на собственост (16/24 ид.ч.). На
самостоятелно основание – по наследство от своята майка ответникът Г. С. П.
притежавал 1/6 ид.ч. (4/24 ид.ч.)
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. по тълк. д. №
3/2012 г., ОСГК на ВКС, когато се признават правата на трето лице по отношение на
посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият констативен нотариален
акт следва да се отмени от съда на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като отмяната е
последица от постановяването на съдебното решение, с което се признават правата на
третото лице.
Предвид констатациите на съда, че ответникът Г. С. Р. е носител на 1/24 ид.ч. от
правото на собственост върху описаните в нотариален акт № 50, том I, рег. № 1711,
дело № 42/2010г. на Л. А. – Нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 427 в
Регистъра на НК, издаден по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, както и установената по-малка
квота на С.Т. П. в правото на собственост, както към датата на констативния
6
нотариален акт, така и към частичната му отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК с
решението от 23.05.2013г. по гр.д. № 13177/2011г. по описа на СРС, 28-и състав,
влязло в законна сила на 09.07.2014г., а именно 16/24 ид.ч. (2/3 ид.ч.), констативният
нотариален акт № 50, том I, рег. № 1711, дело № 42/2010г. на Л. А. – Нотариус с район
на действие – СРС, вписан под № 427 в Регистъра на НК следва да бъде отменен от
съда на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, в частта с която С.Т. П. бил признат за
собственик над установените от съда идеални части от имота.
От представените по делото скица на поземлен имот № 15-214624/10.05.2017г. и
скици на сграда № 15-214626/10.05.2017г. и № 15-214625/10.05.2017г., издадени от
СГКК гр. София, съдът приема за установено, че делбеният имот има следния актуален
статут: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 12084.2744.1087, находящ се в с. Волуяк,
район Връбница, Столична община, обл. София (столица) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед – няма издадена
заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: с. Волуяк, район
Връбница, ул. ******* с площ от 1 522 кв.м, с трайно предназначение на територията –
урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор-няма, номер по предходен план 1087, съседи: 12084.2755.30,
12084.2744.11 и 12084.2744.1166, ведно с изградените в имота СГРАДА с
идентификатор 12084.2744.1087.1, със застроена площ от 54 кв.м, брой етажи – 1, с
предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер
по предходен план – няма, състояща се от стая, кухня, баня-тоалетна, и мазе под
сградата и СГРАДА с идентификатор 12084.2744.1087.2, със застроена площ от 258
кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващо застрояване, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, състояща се от едно общо
помещение и гараж.
От гореописаните доказателства съдът приема, че по делото безспорно се доказа
наличието на съсобственост между страните по повод на процесния делбен имот,
възникнала по наследяване от наследодателя С. Г. П. и сделката, обективирана в
нотариален акт от 20.04.2011г. за продажба на недвижим имот № 15, том I, рег. № 583,
дело № 15/2011г., в резултат на което делбения недвижим имот се притежава от
съделителите при следните квоти: 1/24 ид.ч. за Н. П. Р., 1/24 ид.ч. за П. С. Р., 1/24 ид.ч.
за С. С. Р., 1/24 ид.ч. за Г. С. Р., 4/24 ид.ч. за Г. С. П. и 16/24 ид.ч. общо за Г. С. П. и З.
И. П. в режим на СИО. При тези квоти процесният имот следва да бъде допуснат до
делба.
При този изход на делото право на разноски има въззивникът Г. С. Р.. Същата не
е заявила претенция за разноски, поради което не следва да й се присъждат такива от
настоящата инстанция.
7
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20028283/31.12.2021г. на СРС, 87-и състав, постановено
по гр.дело № 33753/2017г., в частта, в която е отхвърлен предявеният срещу Г. С. Р.,
ЕГН **********, иск за съдебна делба, и в частта, в която са определени делбените
квоти на съделителите, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършването на делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
12084.2744.1087, находящ се в с. Волуяк, район Връбница, Столична община, обл.
София (столица) по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-40/20.07.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед – няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на
поземления имот: с. Волуяк, район Връбница, ул. ******* с площ от 1 522 кв.м, с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор-няма, номер по предходен план 1087,
съседи: 12084.2755.30, 12084.2744.11 и 12084.2744.1166, ведно с изградените в имота
СГРАДА с идентификатор 12084.2744.1087.1, със застроена площ от 54 кв.м, брой
етажи – 1, с предназначение – жилищна сграда, еднофамилна, стар идентификатор –
няма, номер по предходен план – няма, състояща се от стая, кухня, баня-тоалетна, И
мазе под сградата и СГРАДА с идентификатор 12084.2744.1087.2, със застроена площ
от 258 кв.м, брой етажи – 1, с предназначение – постройка на допълващо застрояване,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма, състояща се от едно
общо помещение и гараж, и по отношение на ответника Г. С. Р., ЕГН **********, като
ОПРЕДЕЛЯ делбени квоти на съделителите от гореописаните недвижими имоти,
както следва: 1/24 ид.ч. за Н. П. Р., ЕГН **********, 1/24 ид.ч. за П. С. Р., ЕГН
**********, 1/24 ид.ч. за С. С. Р., ЕГН **********, 1/24 ид.ч. за Г. С. Р., ЕГН
**********, 4/24 ид.ч. за Г. С. П., ЕГН **********, и 16/24 ид.ч. общо за Г. С. П., ЕГН
**********, и З. И. П., ЕГН **********, в режим на СИО.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, издадения по реда на чл. 587, ГПК,
нотариален акт за собственост на недвижим имот № 50, том I, рег. № 1711, дело №
42/2010г. на Л. А. – Нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 427 в
Регистъра на НК, вписан с вх. рег. № 59051/16.12.2010г. на Служба по вписванията, акт
№ 20, том CLII, дело № 34069, парт.кн. том 139019, стр. 122, в частта, с която С.Т. П. е
признат за носител на правото на собственост по давност за квотата над 2/3 ид.ч. върху
поземлен имот, находящ се в с. Волуяк, Столична община, район Връбница, с
административен адрес ул. ******* с графична площ от 1 471 кв.м, съставляващ по
скица имот с планоснимачен номер 1087, местн. „Обелско ливаде“, нанесен в
цифровия кадастрален план в кад. лист А-8-4-Г/79/ по неодобрен кадастрален план на
8
административен район Връбница, планоснимачен район с. Волуяк VII-34, при съседи
по предходен нотариален акт Г. М., Г. Н., К.М., И. Н., а по скица от цифровия кадастър
на Столична община при граници: имот с пл.№1166, 1099 и ул. „Детелина“, заедно с
изградените в имота през 1986г. жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от
43 кв.м, състояща се от стая, кухня, баня-тоалетна, заедно с мазе под сградата,
стопанска сграда с площ от 200 кв.м, състояща се от едно общо помещение и гараж с
площ 36 кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9