Р Е Ш Е Н И Е
№
В
името на народа
гр.
Кърджали,13.01.2021
г.
Административен съд – Кърджали,
в публично съдебно заседание на седми
декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мелиха Халил
Като разгледа
докладваното от съдия Божкова
Административно
дело №261/2020г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от АПК във вр. с чл.166, ал.2 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Спавъл-Консулт“
ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:***, подадена чрез управителя.
Оспорва се РА № Р-16000919006704-091-001/ 08.05.2020 г., издаден от А. А. Д. на
длъжност „***“, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност „***“ и ръководител
на ревизията в ТД на НАП – Пловдив, частично потвърден с Решение № 351/
22.07.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП. РА се оспорва с твърдения за
незаконосъобразност, необоснованост, недоказаност, издаване в нарушение на
материалния и процесуалния закон и в разрез със събраните по преписката
доказателства.
Съгласно изложеното в жалбата, РА в частта с,
която са извършени корекции в счетоводния финансов резултат (СФР) в посока
увеличение поради непризнаване на направени от дружеството разходи за лихви и
такси по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО е незаконосъобразен поради следното:
Оспорват се изводите на приходните органи за
липса на документална обоснованост по отношение на осчетоводените в дружеството
разходи за лихви и такси. По години както следва:
За 2016 г. - със сумата от *** лв.;
За 2017 г. - със сумата от *** лв.;
За 2018 г. - със сумата от *** лв.
Твърди се, че съгласно договор за заем от
10.05.2005 г., М. Т., в качеството си на заемодател, предоставя заем в размер
на *** лв., за срок от 10 години, чрез ДСК-Кърджали, като заемополучателят
- ЕТ „М. – М. Ю.“ се задължава да изплаща ежемесечно, съгласно погасителния
план по договорите за кредит (между ДСК и М. Т.), редовно и в срок, всичкивноски и такси по двата кредита в банка ДСК -
Кърджали до пълното погасяване.След изплащане на двата кредита, заемополучателят следва да заплати на М.Т. сумата от ***
лв. като цена по този договор. В договора е включена т. 7, съгласно която за
всеки ден закъснение по погасяването на кредитите, ЕТ„М. - М. Ю.“ дължи на М.
Т. по *** лв. за всеки просрочен ден до пълното погасяване на кредитите. В
случай, че двата кредита станат изискуеми и/или съдебни от ДСК, към натрупаната
сума по т. 7 от договора се добавя еднократна допълнителна неустойка в размер
на петкратния размер на отпуснатата заемна сума, т. е. *** лв.
Сумата по договора за заем е предадена на ЕТ
„М. - М. Ю.“, с подписването на разписки от 23.05.2005 г. и от 23.08.2005 г.
На 31.10.2011г. и двата кредита от банка ДСК
са станали предсрочно изискуеми, видно от Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до М. Т.,
изх. №*** от *** г. относно предсрочна изискуемост по договор за кредит от 19.05.2005
г. и Писмо от „Банка ДСК“ ЕАД до М. Т., изх. № *** от *** г. относно предсрочна
изискуемост по договор за кредит от 12.08.2005 г.
На 30.10.2011г. е сключен анекс към договора
от 10.05.2005г., с който, съгласно т. 7 и т. 8 от договора, заемополучателят
признава като задължение към М. Т. сумата от *** лв., поради неизпълнение на
задължения по договора за заем, съгласно което М. Т. има вземане от ЕТ „М. - М.
Ю.“ в посочения размер.
Сочи се, че ЕТ „М. - М. Ю.“ продава на „Спавъл-консулт” ООД свои собствени недвижими имоти, за
което издава фактура № **/*** г. за сумата от *** лв. с включено ДДС, фактура №
**/*** г.за сумата от *** лв. с включено ДДС, фактура № **/*** г. за сумата от
*** лв. с включено ДДС и фактура № **/*** г. за сумата от *** лв.
С договор от 30.12.2011 г., „Спавъл-консулт” ООД изкупува частично задължение на ЕТ „М.
- М. Ю.” към М. Т., за сумата от *** лв.
С договор от 30.07.2012 г., „Спавъл-консулт” ООД изкупува частично задължение на ЕТ „М.
- М. Ю.” към М. Т., за сумата от *** лв.
С договор от 30.07.2012 г., „Спавъл-консулт” ООД изкупува частичнозадължение
на ЕТ „М. - М. Ю.” към М. Т., за сумата от *** лв.
С договор от 25.10.2012 г., „Спавъл-консулт” ООД изкупува частично задължение на ЕТ „М.
- М. Ю.” към М. Т., за сумата от *** лв.
Тези операции са осчетоводени в
счетоводството на „Спавъл-консулт” ООД по дебита на сч. с/ка 401 и кредита на сч. с/ка 433 и същото се вижда от
хронологичен опис за периода 01.01.2011 г. -
31.12.2012 г. на сметка „401 ” и „433”.
Съгласно споразумение от 15.01.2016 г.,
споразумение от 20.01.2017 г. и споразумение от 21.01.2018 г. е определена
годишната лихва за връщане на сумите по договорите, с които „Спавъл-консулт” ООД е изкупил вземане на М.Т. от ЕТ „М. -
М. Ю.”.
В жалбата се твърди, че сумите за лихви и
такси за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. са отразени от „Спавъл-Консулт“
ООД по сметка 621 на основание договорите, с които „Спавъл-консулт”
ООД изкупува задължение на ЕТ „М. - М. Ю.” към М. Т. и определената годишна
лихва.Цитират се разпоредбите на чл.10, ал.2 от ЗКПО и чл.7, ал.3 от ССч. и е изложено становище, че „Спавъл-консулт”
ООД е осчетоводило правилно в счетоводството си разходи за лихви, като те са документалнообосновани, съгласно разпоредбите на чл. 10 от ЗКПО и чл. 7 от ЗСч. Съответно РАв тази негова част е
изцяло неправилен и незаконосъобразен и следва да бъдеотменен.
РА в частта, с която са извършеникорекции
на СФР в посока увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, във връзка сизвършени от дружеството разходи несвързани с дейността,
се оспорва с твърдението, че спорните разходи, направени от „Спавъл-консулт” ООД са пряко и непосредствено свързан с дейността
надружеството за процесиите данъчни периоди (години)
са пряко свързани с реализиране на бъдещи приходи на дружеството.
РА се оспорва и частта, с която са
извършени корекции на СФР в посока
намаление по реда на чл. 54, ал. 1 от ЗКПО за извършени годишни данъчни
амортизации. Твърди се, че „Спавъл-Консулт“ ООД,
правилно и в съответствие с нормите на ЗКПО, е начислявало през процесиите 2016
г., 2017 г. и 2018 г. годишни амортизации, във връзка с притежаваните от
дружеството активи, заведени всчетоводството като
ДМА. За една част от тези активи - склад, гараж, паркомясто,
в РДна стр. 38 е констатирано, че дружеството е
ползвало данъчен кредит призакупуването им, като в
същото време с РА не е извършена корекция на ползвания отдружеството
данъчен кредит за тяхното придобиване, което означава,че ревизиращите са
приели, че тези активи са пряко свързани с икономическатадейност
на дружеството. Поради изложеното се твърид, че РА в
тази част е и вътрешнопротиворечив и като такъв
следва да бъде отменен.
За ДМА, представляващо оборудване за
заведение (дискотека), е налице договор от 30.11.2015 г., съгласно който
активите, заведени с инвентарни номера от 1101 до 1155 в счетоводството на„Спавъл-консулт” ООД са предоставени за ползване под наем,
за което е уговорена дължимата наемна цена, която ще бъде отчетена като приход
в счетоводството на дружеството.
Останалата част от активите са вързани с
дейността на дружеството по отглеждане на овце, съгласно договор от 30.11.2015
г., сключен между М.Т. и „Спавъл консулт” ООД.
По отношение на актива „булдозер“,
представяме 3 броя фактури, с получател „***“ ЕООД, от които е видно, че
булдозерът собственост на „Спавъл-консулт“ отдаден
под наем, за което са издадени фактурите. Фактурите са включени в отчетните
регистри на „Спавъл-консулт“ ООД, с тях е начислен
ДДС и същият е ефективно внесен.
РА се оспорва и в частта, с която, на
основание чл. 70, ал. 1, т. 2, е отказано право на данъчен кредит в общ размер
на *** лв. по фактури, подробно описани на стр. 39-43 от РД.
Оспорва
се извода на органите по приходите, че стоките и услугите, получени по фактури
на стр.39-43 от РД, са предназначени за дейности,различни от икономическата
дейност на дружеството.Твърди се, че една голяма час от тези фактури са
използвани за оборудване и подобрение на недвижими имоти използвани от „Спавъл-консулт” ООД за офис, паркомясто
към офиса и склад, пряко свързан с осъществяване на независимата икономическа
дейност на дружеството – счетоводно обслужване и компютърни услуги. Сочи се, че
„Спавъл-консулт“ ООД е ползвал няколко недвижими
имота за осъществяване на независимата
икономическата
дейност на дружеството, за придобиването, на които също е ползван данъчен
кредит, който не е коригиран с процесния РА.
Твърди се, че друга част от фактурите са във
връзка с договор от 30.11.2015 г., сключен между М. Т. и „Спавъл
консулт” ООД, по силата на който са предоставени на дружеството за отглеждане
биологичен актив - овце. В тази връзка „Спавъл-консулт”
ООД е ползвало данъчен кредит по фактури за закупуване на фураж и други
консумативи, необходими за отглеждане на животните.Прави се искане да се отмени
оспорения ревизионен акт в частта, с която са определени допълнителни
задължения на „Спавъл-консулт“ ООД по ЗКПО и ЗДДС в
общ размер *** лв., ведно с лихви за забава на стойност *** лв., както следва:
•
По ЗКПО
- за 2016 г. определен допълнителен
корпоративен данък за довнасяне в размер *** лв. и лихва за забава на стойност ***
лв.
- за 2017 г. определен допълнителен
корпоративен данък за довнасяне в размер *** лв. и лихва за забава на стойност ***
лв.
- за 2018 г. определен допълнителен
корпоративен данък за довнасяне в размер *** лв. и лихва за забава на стойност ***
лв.
• По ЗДДС - определени допълнителни
задължения за данъчни периоди м. 02, 03, 04, 05, 06, 07, 10 и 12.2016 г., м.
01, 02, 03, 04, 05, 06, 07, 08, 09, 11 и 12.2017 г., м. 01, 03, 04, 08, 09, 10,
11 и 12.2018 г., в общ размер *** лв. ДДС и лихви за забава на стойност *** лв.
Претендира се присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание жалбата се
поддържа от пълномощник и се претендират деловодни разноски. В писмена защита
на пълномощник са изложени подробни основания в подкрепа на изложеното в
жалбата.
Ответникът – Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в молба,представена от пълномощник,
изразява становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер. На основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл. 161, ал.2 от ДОПК прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представя и писмена защита,
в която подробно обосновава съображенията си за законосъобразност на РА.
ОП – Кърджали, уведомена за образуваното дело,
не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Ревизионният акт е оспорен пред горестоящия административен орган – Директор на Дирекция
„ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение го е потвърдил в частта
за установени задължения по ЗКПО и изменил в частта за допълнително определен
ДДС въз основа на извършена корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС за м.03.2018 г.,
като е намалил установения в РА и РД размер от
*** лв. на *** лв., ведно с прилежащата лихва от *** лв. на *** лв. Изменението
на установения размер на ДДС касае допълнително начислен ДДС въз основа на
извършена корекция по чл.79 от ЗДДС за продажба на търговски обект № *, състоящ
се от търговска зала, преддверие и санитарен възел, с площ 156,36 кв.м. и отстъпеното
право на строеж върху 157 кв.м., находящ се в ***,
заведен на стойност *** лв.
Следователно жалбата, като подадена в
14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА, който е потвърден с
решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
При извършена проверка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ревизионното
производство е започнало със Заповед №
Р-16000919006704-020-001 / 18.10.2019 г. за възлагане на ревизия, с която е
определено то да обхване задължения за корпоративен данък и ДДС за периода: 01.01.2016 г. -31.12.2018 г.
ЗВР е изменена със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16000919006704-020-003 / 28.02.2020 г.
С
РД № Р-16000919006704-092-001 / 10.04.2020
г. на РЛ са установени задължения за посочените в ЗВР периоди, както следва:
Допълнително установени
задължения по ЗКПО:
1. Увеличен е счетоводния финансов
резултат на дружеството, по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО, с *** лв. – за 2016 г.,
за 2017 г. – *** лв. и за 2018 г. – *** лв.
2. Увеличен е
СФР на „Спавъл Консулт” ООД, по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО, за 2016 г. – в
размер на *** лв., за 2017 г. – с *** лв. и за 2018 г. – с *** лв.
3. Извършена е
корекция в декларираното намаление на СФР на дружеството по реда на чл.54, ал.1
от ЗКПО, за 2016 г. – в размер на *** лв, за 2017 г.
– *** лв. и за 2018 г. – *** лв.
По ЗДДС:
Не е признат
данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от
ЗДДС в общ размер на *** лв. Не е
признат данъчен кредит на основание чл. 72 от ЗДДС в размер на *** лв. за
периода 01.03.-31.03.2016 г.
При така
установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна.
Относно
увеличения СФР за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. следва да се посочи, че
действително не са документално обоснование като разход за лихви за 2016г.,
2017 г. и 2018 г., сумите от *** лв., *** лв. и *** лв. В производството
пред органите по приходите посочените разходи са били обосновани със сключен
между М. В. Т. и „Спавъл Консулт” ООД договор за цесия, както и с Решение №
14352/ 28.10.2019 г. по адм.д. № 5502/ 2019 г. на ВАС., I-во отд. Посоченият договор не е представен, освен това
от него не става ясно защо тези суми следва да се отразят като разход за
„Спавъл Консулт” ООД. Относно представените пред директора на ОДОП – Пловдив
договори, с които ЕТ „М. – М. Ю.”, *** продава на „Спавъл
Консулт” ООД част от своите задължения към М. В. Т. следва да се посочи, че
касаят задължения, за които пред ревизиращият екип се е твърдяло, че са
прехвърлени на „Спавъл Консулт” ООД от М. Т. с договор за цесия. На следващо
място представените договори за частична продажба на задължения на ЕТ „М. – М.
Ю.”, *** към М. В. Т. са частни документи, които нямат достоверна дата. Тъй
като се отнасят до периоди, за които се е твърдяло, че разходът е документално
обоснован от сключен договор за цесия, на 30.11.2011 г., между М. Т. и „Спавъл
Консулт” ООД, по силата на който М. Т. прехвърля на търговското дружество свои
вземания към ЕТ „М. – М. Ю.”, ***, то правилно не са били взети предвид от
директора на ДОДОП, гр. Пловдив.
Правилно е увеличен СФР на „Спавъл
Консулт” ООД, по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО, за 2016 г. – в размер на *** лв.,
за 2017 г. – с *** лв. и за 2018 г. – с *** лв. В ревизионното производство е
установено, че РЛ не е осъществявало дейност по
отглеждане на овце, поради което разходът за 200 бали люцерна от склад за зърно
на стойност *** лв., закупени с ф-ра № **/*** . с ДО
*** лв. и ДДС *** лв., не е взет
предвид. Правилно не са взети предвид и разходи, отразени в Справка,
Приложение № 13 към РД, не са
свързани с дейността на дружеството.
Приетото заключение
на ССчЕ не може да обоснове различен извод от приетия от органите по приходите,
тъй като то се отнася до осчетоводяването, като разход, на лихви, съответно –
на стоки, които не са използвани в основната икономическа дейност на
жалбоподателя.
Законосъобразно е извършена корекция и на
декларирания финансов резултат на дружеството по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО, за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. в
размер на *** лв, *** лв. и *** лв. От приложен списък на стр.13 и 14 от РД се установява, че експлоатацията
на тези активи не е свързана с дейността на дружеството и не носи икомическа
изгода. Не са отчетени приходи от питейно заведение, от отглеждане на животни -
овце, приходи от извършени услуги с булдозер, както и приходи от наеми от
отдаването на посочените активи за периода 01.01.2016г.-31.12.2018г. За активи
„Гараж № * в ***" и „Паркомясто **" не се установиха доказателства,
че се използват за дейността на дружеството.
Правилно не е признато
правото на приспадане на данъчен
кредит в размер на *** лв.,
описано по периоди и в размери на стр. 43 от РД. От жалбоподателя не са представени
доказателства описаните във фактурите вещи да са използвани за икономическата
дейност на жалбоподателя. Обстоятелството, че при регистрация като търговец
жалбоподателят е посочил, че ще извършва всякаква дейност, незабранена със закон
не е тъждествено на осъществяваната икономическа дейност, която е посочил, че
извършва и, която е намира своята правна уредба в Националния класификатор на
иконмическите дейности. Следователно, правилно, предвид чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, не е признато правото на приспадане на ДК.
Законосъобразно е изменен РА в
частта, с която е извършена корекция на ползван данъчен кредит, на основание
чл. 79 от ЗДДС, в резултат на което е начислен допълнително ДДС за м.03.2018 г.
в размер на *** лв. Установено е, че продаденият от ЕТ „М. – М. Р.“ с
нотариален акт № **/ *** г. и фактура № ***/
*** г. недвижим имот (самостоятелен обект в сграда, търговски обект № *,
намиращ се в ****, ведно със следните имоти: Сграда с предназначение - сграда
за енергопроизводство, с площ 96 кв.м., разположена върху поземлен имот в ****
, идентификатор ****; Поземлен имот с площ по документи 1 045 кв.м.,
представляващ път за обслужване на имотите в ****“, идентификатор ****;
Поземлен имот с площ по документи 809 кв.м., образуван от поземлен имот с
идентификатор **** - бивш поземлен имот № ***, съставляващ парцел *** по плана
на земеразделяне на землището на ***“, идентификатор ****; Сграда,
предназначение - складова база с площ по документи 224 кв.м., обособена част от
масивна едноетажна сграда (цех за сухи пасти), построен 1987 г., ****“, идентификатор
****, е осчетоводен в сметка 304 „Стоки“ - Стоки на склад от ЕТ „М.“ на
стойност *** лв. От приложените към жалбата документи е било установено, че
жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер на *** лв. изчислен
върху данъчна основа, възлизаща на *** лв, а не както органите по приходите
неправилно са приели, че за имота е
упражнено право на данъчен кредит в размер на *** лв. При тези доказателства,
правилно е изчислен размера на ДК, за посочения имот, на основание чл.79, ал.3,
т.1, б.“а“ от ЗДДС.
Поради изложените съображения жалбата като
неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на спора в полза на
ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, то е в размер на 2147,07
лв. (материален интерес *** лв.).
Водим от горните мотиви и на основание чл.160,
ал.1 от ДОПК, Съдът:
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на „Спавъл Консулт“ ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на
управление: *** срещу РА № Р-16000919006704-091-001/ 08.05.2020 г., издаден от А.
А. Д. на длъжност „***“, възложил ревизията и Т. И. Б. на длъжност „***“ и
ръководител на ревизията в ТД на НАП – Пловдив, частично потвърден с Решение №
351/ 22.07.2020 г. на директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“, гр.Пловдив при ЦУ на НАП.
Осъжда „Спавъл
Консулт“ ООД с ЕИК *** и седалище и адрес на управление:*** да заплати на
Национална агенция по приходите, гр. София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2174,07 лв. (две хиляди сто седемдесет и четири лева
и 7 стотинки).
Решението може да се
обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: