Р Е Ш Е Н И Е №534/31.8.2018г.
гр. ЯМБОЛ.31.08.2018.г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на .........21.08.2018 г........година в състав:
Председател:Св.Димитрова
при секретаря .......................Ст.Минчева…...................................……................и в присъствието на
прокурора.....................................................................................………като разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ Димитрова.………………….....гр.дело N .1610… .. по описа
за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното........................................................................
Производството по делото е образувано по молба на И.С. П., с която желае да се осъди „КОНТИВЕСТ” ООД да му заплати сумата от 828.69лв., представляваща обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнение си , а именно за срока от 15.03.2018г. до 15.04.2018г., както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на 07.11.2008 год. е започнал работа при този пряк ръководител, г-н В. С. Ц. но с фирма „Верея Хим” ООД, в производствена база Я. която е дъщерна на фирма „Континвест” ООД, гр.Ямбол. Считано от 01.08.2009 год. работи на длъжност - *** в цех „***”, в производствена база Я.
Ищецът твърди, че на 01.09.2014 год. по силата на трудов договор № *** год. постъпил на работа във фирма „Континвест” ООД, гр.Ямбол, отново на длъжност ***, в *** Я., на същото място, при същите условия до 02.10.2017 г.
Имал трайно заболяване двустранна дискова херния, постоянно взима лекарства и на 28.06.2017 год. около 10.00 часа се почувствал много зле, потърсил медицинска помощ при личния лекар, във връзка с което бил в отпуск по болест, считано от 28.06.2017 год. до 29.09.2017 год. включително и следвал да се явя на работа на 02.10.2017 год.
На 02.10 2017 год. се явил на работа в 08.00 часа и към 09.30 часа г-жа С. му връчила заповед за налагане на наказание уволнение № *** и заповед № *** год., които заповеди видял за първи път.
По този повод било образувано гр. дело № ***год. по описа на ЯРС, като ищецът твърди, че съдът се произнесъл с Решение № *** год., с което признал уволнението му за незаконно и го отменил, като го възстановил на предишната му работа. Решение № *** год. е влязло в законна сила на 02.03.2018 год. в 24.00 часа и не подлежало на обжалване.
Със заповед № *** год. бил възстановен на заеманата длъжност преди уволнението му в фирма „Континвест” ООД гр.Ямбол, считано от 15.03.2018 г.
Със заповед № *** год. на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ / поради съкращаване на щата - закриване на длъжността /било прекратено трудовото му правоотношение по трудов договор № *** год.
Останал и продължавал да е без работа и без доходите от нея въпреки, че си изпълнявал добросъвестно задълженията. В тази връзка за него е налице правен интерес да предяви претенцията си по съдебен ред с искане да бъде осъден работодателя му да му заплати обезщетение за времето от 15.03.2018 год. до 15.04.2018 год.. през което останал без работа поради уволнението. Ищецът твърди, че е претърпял вреди и следва да бъде обезщетен в размер на БТВ за претендирания период, на база на последното получено БТВ за пълен работен месец -м.Май,2017 год. в размер на 828.69 лева, а не м.Юни,2017 г., тъй като е бил в болнични от 28.06.2017 г. На следващо място задължението за изплащане на обезщетение по чл.222 от КТ не е с установен от закона или страните срок за изпълнение, поради което за поставянето на ответника в забава е в зависимост от получаването на покана от ищеца. Ищецът заявява, че до този момент не е отправил до ответника покана да му изплати обезщетението по чл.222 от КТ и моли настоящата исковата молба да се счита за такава.
В хода на съдебното дирене ищецът уточнява, че следва да се счита че ответникът е в забава, считано от 16.06.2018г., датата на която е получил препис от исковата молба, с която го е поканил доброволно да изплати претендираното обезщетение.С оглед заключението на ССчЕ е направил изменение на размера на иска си, като го е намалил на сумата от 54.53 лв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Същият не оспорва, че със заповед № *** г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на осн. чл.328, ал.1, т.2 от КТ поради съкращаване на щата. Твърди, че съгласно установената трайна практика, в т.ч. и съдебната такава в случай на претендирано обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ работникът уведомява работодателя си, декларирайки пред него това обстоятелство – а именно оставането си без работа. Твърди, че в настоящия случай ищецът направо е предприел действия пред съда, като в И.М. изрично е заявил, че покана до работодателя не отправил и моли исковата молба да се счита за такава. След получаване на исковата молба ответникът твърди, че на 07.06.2018 г. по банков път е заплатил на ищеца обезщетението по чл.222 от КТ в размер на 680.34 лв., за което е приложил кредитен превод от „СИБАНК” онлайн. След нормативно предвидените удръжки: дължимия данък общ доход / ДОД/ - 10%, по ДОО – 6,58%, УПФ – 2,2 % и ДЗПО в УПФ – 2,8% възлизащи общо в размер на 148.35 лв., според ответника дължимата нетна сума за получаване от страна на ищеца възлиза в размер на 680.34 лв. От представените фишове за м.03 и м.04.2018 г. от начисленото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ са направени съответни удръжки и е посочена нетна сума за получаване от страна на ищеца. Според ответника същата вече му е заплатена по банков път. Тъй като не е дал никакъв повод за завеждане на настоящото исково производство заявява, че признава иска, тъй като не оспорва правото на ищеца да получи дължимото му се по чл.222, от КТ обезщетение, възлизащо в размер на БТВ от 828.69 лв. върху което се правят и съответно нормативно предвидените удръжки. Счита, че настоящият иск е преждевременно заведен, тъй като не е налице отправена по съответния ред покана до работодателя за изплащане на претендираното обезщетение. Намира, че не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което претендираните от ищеца разноски следва да бъдат възложени на него, а не в тежест на ответника. Поради това счита за неоснователно искането на ищеца да му бъдат присъдени направените по делото разноски. На осн. чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на заплатено адв. възнаграждение и моли то да бъде присъдено в по-нисък размер. В хода на производството направените с отговора възражения се поддържат.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за установено следното от фактическа страна:
За установяване на факта, че ищецът е бил трудови правоотношения с ответното дружество същият е представил трудов договор №***г. сключен с „Верея Хим” ООД, допълнително споразумение към него от 30.06.2009г. и допълнително споразумение от 31.07.2009г. Ищецът е представил 4 брой болнични листи, които нямат отношение по делото, Заповед №***г. на „Континвест”ООД, с което на ищеца е наложено наказание „уволнение”, заповед №***г. на работодателя с което е прекратено трудовото правоотношение на ищеца, поради уволнение, заповед № ***г. , с която ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност *** в „Континвест”ООД, считано от 26.03.2018г., заповед № ***, с която на осн.чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с ответника, поради съкращаване на щата – закриване на длъжността. Ищецът е представил и копие от трудовата си книжка и копие от фиш за работната си заплата за м.май 2017г.
Ответникът е представил заверено копие на преводно нареждане за кредитен превод от 07.06.2018г. за сумата от 680.34лв. с получател И.С.П. и два фиша за работна заплата на ищеца от месец март и април 2018г. От представената справка за актуалното състояние на всички трудови договори на И.С.П. издадена от НАП - ТД Б. към 27.04.2018г. се установява, че последният трудов договор с „Контивест” сключен на 01.09.2014г. е прекратен на 16.03.2018г.
По молба на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която се изготви от в.л. С.Д., дала заключение вх.№ ***г. В отговор на поставените въпроси същата е посочила какъв е общият процент на дължимия данък – ДОО в процесния случай и за всяка от страните, както и че за 2017г. и 2018г. разпределението на осигурителната тежест между осигуряващия и осигурения е в съотношение 60:40. Според заключението размерът на обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ за претендирания период от 15.03.2018г. до 15.04.2018г. е бруто 828.65 лв., а нетният размер на обезщетението е в размер на 680.30лв. На 07.06.2018г. ответника е изплатил на ищеца обезщетение в размер на нето 680.34 лв., по банкова сметка *** И.С.П. в СИБАНК, с основание „обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ”.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.328,ал.1,т2 от К във вр. с чл.222,ал.1 от КТ.
Съгласно чл.222, ал.1 КТ при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работата и спиране на работата за повече от 30 дни работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Сумата на обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение, получено от работника или служителя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
В случая страните не спорят, че ищецът има право на претендираното обезщетение за оставането си без работа в продължение на един месец след уволнението. За това и ответникът е признал иска и в хода на производството е изплатил такова в размер на 680.34 лв. по банковата сметка на ищеца на 07.06.2018г. Спорен между страните е въпроса за неговия размер във връзка с плащането на съответните задължения към бюджета, както и дали ответникът е дал повод за завеждане на иска, т.е. кога настъпва неговата изискуемост.
По отношение на размера на иска съдът изцяло приема заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която подробно и мотивирано е отговорило на въпросите за разпределението на осигурителната тежест, като е изчислило след приспадане на личните удръжки, дължими върху обезщетението, че нетният му размер е 680.30лв., на която сума има право ищеца и която му е изплатена.
Поради това претенцията за заплащане на сумата от 54.53 лв. обезщетение по чл.222,ал.1 от КТ съдът намира за неоснователна.
По отношение на дата на която е възникнало вземането на ищеца следва да се отбележи, че обезщетението по чл.222,ал.1 от КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден по начало е денят на уволнението по чл.335 КТ. , но т.к. вземането по чл.222,ал.1 от КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл.84, ал.2 от ЗЗД е нужна покана на кредитора / аргументи от Тълкувателно решение №3/19.03.1996г. по гр.д. № 3/1995г. на ОСГК на ВС/. В случая ищецът преди подаване на исковата молба не е отправил такава покана до ответника. В допълнителното си становище от 18.07.2018г. е посочил, че желае исковата молба да играе ролята на покана и счита, че е уведомил ответника за оставането си без работа за претендирания период на 16.05.2018г., като му е представил справка изх.№ ***г. издадена от ТД на НАП Б. офис Я. за наличие на регистрирани по партидата на ищеца трудови договори, като датата 16.05.2018г. съвпадала с датата на връчването на исковата молба на ответника по делото и същата играе ролята на покана.
Съгласно установената съдебна практика, когато кредиторът не е поканил длъжника да изпълни своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. В случая исковата молба е постъпила в съда на 02.05.2018г., като препис от нея е връчен на ответника на 16.05.23018г.. Следователно ищецът има право на търсеното обезщетение след тази дата, т.е. от 17.05.2018г., от когато ответникът изпада в забава. Ответникът е изпълнил задължението си на 07.06.2018г., поради което съдът приема, че той е изплатил обезщетението на ищеца след настъпване на неговата изискуемост. Следователно следва да се приеме, че ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото и следва да понесе своята част от разноските по делото.
Имайки предвид горното съдът определя следните разноски по делото:
Тъй като настоящото производство е безплатно за работника, работодателят следва да заплати по сметка на ЯРС дължимата държавна такса за разглеждането на иска, която е в размер на 50.00 лв., с оглед цената на иска, както и да заплати по сметката на ЯРС направените от съда разноски за в.л. в размер на 100лв.
На осн.чл.78,ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 31.58лв. , направени за платено адвокатско възнаграждение. На ищецът съдът не присъжда разноски, т.к. на такива същият е имал право при прекратяване на делото в частта в която е направил изменение на иска, с оглед признанието на иска.
Воден от горното , съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.С.П., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***,к. – адв.Г.Х. от АК-Я. иск по чл.222,ал.1 от ГПК за сумата от 54.53лв. против „КОНТИНВЕСТ” ООД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление обл.София, общ.Столична, гр.София, п.к.1111, район Слатина, ж.к.”Гео Милев”, ул.”Хубавка” №6 представлявано от управител В. С.Ц. като неоснователен.
ОСЪЖДА „КОНТИНВЕСТ” ООД да заплати по сметката на РС-Ямбол държавна такса в размер на 50.00лв., както и 100лв. направени от съда разноски за вещо лице.
ОСЪЖДА И.С.П. на осн.чл.78,ал.3 от ГПК да заплати на „КОНТИНВЕСТ” ООД направените от него разноски по делото в размер на 31.58лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от обявяването му на 04.09.2018г.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: