№ 2961
гр. ***, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110168100 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба вх. № **** г., уточнена с молба
вх. № **** г., подадена от К. И. А., чрез адв. *****, против *********, с която е
предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ********* няма право на принудително изпълнение
за сумите: 5029,75 лв. – главница по договор за кредит от 11.01.2011 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, 269,49 лв. –
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна
лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г., 107,83 лв. – държавна такса, и 400 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които суми е издаден изпълнителен
лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав и е образувано
изпълнително дело № 2023********** по описа на ЧСИ ******.
С исковата молба и уточняващата я молба се твърди, че въз основа на издаден
изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, К. И.
А. е бил осъден да заплати на „***** процесните суми. Същите са били платени от
държавата, поради което и на основание чл. 14, ал. 4 ЗКСД държавата придобила
вземането за процесните суми срещу кредитополучателя. По молба на *********
(*****) е било образувано изп.д. № 2023********** по описа на ЧСИ ******, рег. №
*****, район на действие ОС-***. Твърди се, че ***** не е носител на правата по
издадения изпълнителен лист, поради което и образуването по негова молба на
изпълнителното дело е било неправомерно. Твърди се, че вземанията по издадения
изпълнителен лист са погасени по давност на 16.07.2020 г., тъй като от ***** г. (датата
1
на издаване на изпълнителния лист) до 16.07.2020 г. течението на петгодишния
давностен срок по чл. 110 ГПК не е било спирано или прекъсвано и към 31.08.2023 г.
(образуване на изпълнителното дело) погасителният давностен срок е изтекъл. Дори да
се приеме, че преди това е било образувано друго изпълнително дело, то то е било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и всички предприети по него действия
са били обезсилени по право. Иска се уважаване на предявения иск и присъждане на
разноски по делото.
С отговора на исковата молба, подаден от *********, чрез правоспособен юрист
на длъжност „*****, са развити съображения за неоснователност на иска. Излага се, че
задълженията на ищеца по изпълнителния лист от ***** г. произтичат от договор за
студентски кредит от 11.01.2011 г., сключен между него и „*****, като поради
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя и на основание Закона за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/, задълженията на ищеца към банката са
били погасени от държавата. Така, на основание чл. 14, ал. 3 от ЗКСД, в полза на
държавата е възникнало право да получи от кредитополучателя - ищец всичко, което е
платила на банката за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на
плащането. На основание чл. 14, ал. 4 от ЗКСД вземанията на държавата срещу
кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащането на цялото или на част от
тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се събират от
********. Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист, по молба на
*****, първоначално е образувано изп.д. № 87/2016 г. по описа на ЧСИ *******, район
на действие СГС, по което са били извършвани множество изпълнителни действия,
водещи до прекъсване на погасителния давностен срок, а след прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 29.08.2023 г., отново по
молба на ответника и въз основа на процесния изпълнителен лист, било образувано
изп.д. № 2023********** по описа на ЧСИ ******. Твърди се, че в периода от
13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение течението на процесуалните
срокове по изпълнителните дела и течението на погасителния давностен срок е спряно,
на основание чл. 3, т. 1 и т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г.
и за преодоляване на последиците (ЗМДВИПОНСПП). Иска се отхвърляне на
предявения иск.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представените от страните заверения копия на изпълнителен лист от ***** г.
по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, се установява, че същият е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
ГПК и със същия К. И. А. е осъден да заплати на „***** следните суми: 5029,75 лв. –
главница по договор за кредит от 11.01.2011 г., ведно със законната лихва от 27.03.2015
г. до окончателното й изплащане, 269,49 лв. – възнаградителна лихва за периода
15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна лихва за периода 15.04.2014 г. –
26.03.2015 г., 107,83 лв. – държавна такса, и 400 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
От съдържащите се в изп.д. № 87/2016 г. по описа на ****** писма от „******
(****)“ЕАД до ******* (л. 86 – л. 90 от делото на СРС) се установява че: а)
процесният договор за кредит от 11.01.2011 г., за събиране на вземанията по който са
издадени заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителният лист по ч. гр. д.
№ 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, представлява договор за студентски кредит,
сключен между ищеца К. И. А. и „*****; б) че ищецът не е погасил задълженията си
по договора в общ размер на 5744,04 лв., включващи 5029,75 лв. – главница, 269,49 лв.
– възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. –
наказателна лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г. и 352,64 лв. законна лихва за
периода 27.03.2015 г. – 03.12.2015г.; в) че банката е предприела действия за събиране
на посочените суми от длъжника, като в тази връзка са били издадени горепосочените
заповед за изпълнение и изпълнителен лист; г) че на основание чл. 14, ал. 1 ЗКСД,
банката е претендирала от ******* плащане на непогасените задължения на
кредитополучателя-ищец.
Видно от бюджетно преводно нареждане от 22.12.2015 г. държавата е платила на
„***** сумата 5744,04 лв., представляваща непогасените кредитни задължения на К.
И. А. по договора за студентски кредит.
От приложеното към делото заверено копие на изп.д. № 87/2016 г. по описа на
****** се установява, че същото е образувано на 19.02.2016 г., по молба на ********,
въз основа на издадения изпълнителен лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на
СРС, ГО, 33 състав, както и че с молбата от 19.02.2016 г. ***** е поискал от ЧСИ да
наложи запори върху паричните суми по банковите сметки на длъжника и върху
вземанията на длъжника по сключени с него трудови договори, както и да бъде
насрочен опис и да бъдат извършени опис, оценка и публична продан на движимите
вещи, находящи се в дома на длъжника. По изпълнителното дело са предприемани
следните изпълнителни действия: на 29.03.2016 г. са наложени запори върху банковите
сметки на длъжника (л. 145, 146, 148); на 03.06.2016 г. е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника (л. 166 - 167); на 06.03.2017 г. е подадена
молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при следващ работодател (л. 172, л. 173); на 24.03.2017 г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 176-177); на 26.04.2018 г. е подадена
молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника при следващ работодател (л. 180); на 04.05.2018 г. е подадена молба от
3
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
следващ работодател (л. 192); на 16.05.2018 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника (л. 206-209). На 18.04.2023 г. ***** е поискал налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на К. И. А.. С постановление за прекратяване
от 03.05.2023 г. е констатирано прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с приемо-предавателен протокол от 29.08.2023 г. на
взискателя ******** е върнат оригинала на изпълнителния лист.
От представената от ищеца молба от ***** до ЧСИ ****** се установява, че на
31.08.2023 г., по молба на *****, въз основа на изпълнителния лист по ч. гр. д. №
16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав, е образувано изп.д. № 2023********** по описа
на ЧСИ ******, като и че с молбата от 31.08.2023 г. взискателят е поискал налагане на
запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и върху
лек автомобил, собственост на длъжника.
От правна страна:
Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на изтекла
погасителна давност, има за предмет признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът няма подлежащо на принудително изпълнение вземане към
ищеца, поради погасителна давност, изтекла след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание или след влизане в
сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 или по чл. 417 ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага и когато вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение, защото влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните
сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл. 416 ГПК
(когато възражение не е подадено в срок, оттеглено е или е налице влязло в сила
решение за установяване на вземането) настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.
418 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са решение № 6 от 21.01.2016 г.
по т. д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г. на ВКС, III г. о., определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о., определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на
ВКС, IV г. о. и др.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, основан на
изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца-длъжник е да докаже, че срещу него
има образувано изпълнително производство за принудително събиране на процесните
суми, а в тежест на ответника-кредитор е да докаже, че е извършвал действия, водещи
4
до спиране или прекъсване на давностния срок, тоест, че вземането му не е погасено
по давност.
В случая ищецът К. И. А. доказа твърдението си, че срещу него има образувано
изпълнително производство за принудително събиране на процесните суми от *****.
Правото на вземане на ***** срещу ищеца произтича от обстоятелството, че на
22.12.2015 г. държавата е платила на „***** задълженията на ищеца К. И. А., породени
от сключен между тях на 11.01.2011 г. договор за студентски кредит, което се е
наложило заради невръщане на кредита от кредитополучателя – ищец, включително и
след като банката е предприела действия за събиране на посочените суми от длъжника,
в която връзка са били издадени процесните заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, и след като на основание чл. 14, ал. 1 ЗКСД банката е претендирала от *******
плащане на непогасените задължения на кредитополучателя-ищец. Съгласно
разпоредбата на чл. 14, ал. 3 и ал. 4 ЗКСД, когато държавата изпълни задължението на
кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя
всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на
плащането, като вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в
резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са
частни държавни вземания и се установяват и събират от ****. Налице е законна
суброгация, поради което твърдението на ищеца, че ***** не е носител на правата по
издадения изпълнителен лист и незаконосъобразно по нейна молба е било образувано
изпълнителното дело срещу ищеца, са неоснователни.
С оглед датата на издаване на заповедта за изпълнение (09.04.2015 г.) и
разпоредбата на чл. 414, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила
най-рано на 10.05.2015 г., след която дата е започнал да тече и петгодишният
давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Петгодишният погасителен давностен срок, започнал да тече най-рано на
10.05.2015 г., не е изтекъл към предявяване на иска на 13.12.2023 г., тъй като е бил
спиран и прекъсван, поради което и процесните вземане на ответника към ищеца не са
погасени по давност. Съображенията за това са следните:
Петгодишният погасителен давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, започнал да
тече на 10.05.2015 г. (най-ранният възможен момент на влизане в сила на заповедта за
изпълнение), като течението на срока е било прекъсвано на следните дати: на
19.02.2016 г. - с искането на взискателя до ****** за налагане на запори върху
паричните суми по банковите сметки на длъжника и върху вземанията на длъжника по
сключени с него трудови договори, както и за насрочване и извършване на опис,
оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се в дома на длъжника; на
29.03.2016 г. – с налагането на запори върху банковите сметки на длъжника (л. 145,
146, 148); на 03.06.2016 г. – с налагането на запор върху трудовото възнаграждение на
5
длъжника (л. 166 - 167); на 06.03.2017 г. – с подаването на молба от взискателя за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при следващ
работодател (л. 172, л. 173); на 24.03.2017 г. – налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника (л. 176-177); на 26.04.2018 г. – с подаването на молба от
взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при
следващ работодател (л. 180); на 04.05.2018 г. – с подаването на молба от взискателя за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при следващ
работодател (л. 192); на 16.05.2018 г. – с налагането на запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника (л. 206-209). В периода 13.03.2020 г. - 17.04.2020 г.
погасителният давностен срок е спрял да тече по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й
редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) и § 13 от Заключителните
разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9.04.2020 г.). След 17.04.2020 г. срокът
отново е бил прекъсван на 18.04.2023 г. - с искането на взискателя до ****** за
налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника (л. 210-211) и на
31.08.2023 г. – с искането на взискателя до ЧСИ ****** за налагане на запор върху
трудовото възнаграждение и банковите сметки на длъжника, както и върху лек
автомобил, собственост на длъжника, съдържащо се в молбата за образуване на
изпълнително производство до ЧСИ ****** (л. 9).
От 01.09.2023 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който
давностен срок не е бил изтекъл към предявяване на иска на 13.12.2023 г.
Неоснователни са доводите на ищеца, че след като образуваното изпълнително
производство по изп.д. № 87/2016 г. по описа на ****** се е прекратило по право, на
основание чл. 433, ал. 1 ,т. 8 ГПК, извършените след това изпълнителни действия не са
били годни да прекъснат погасителния давностен срок за вземанията на взискателя. За
прекъсването на давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД е ирелевантно дали
предприемането на действия по изпълнение е поискано по висящо или по перемирано
изпълнително дело. Съгласно практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК,
формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015 г., исканията на
взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват
давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото дори срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК да е изтекъл към датата на молбата, съдебният изпълнител е длъжен да
предприеме поисканото действие и за прекъсването на давността е без значение дали е
сторил това по новообразувано изпълнително дело или по съществуващото такова -
решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №
60282 от 19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 127 от
12.07.2022 г. по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, III г. о., решение № 3 от 4.02.2022 г. по
гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г. о. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от
6
04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, според т. 3 от което
погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Предвид изложеното предявеният от К. И. А. против ******** – гр. *** иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат *****равените по делото разноски. Такива обаче не се претендират, нито има
данни да са извършвани от ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. И. А., ЕГН **********, против *********, ЕИК
***, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ********* няма право на принудително изпълнение
за сумите: 5029,75 лв. – главница по договор за кредит от 11.01.2011 г., ведно със
законната лихва от 27.03.2015 г. до окончателното й изплащане, 269,49 лв. –
възнаградителна лихва за периода 15.04.2014 г. – 12.03.2015 г., 92,16 лв. – наказателна
лихва за периода 15.04.2014 г. – 26.03.2015 г., 107,83 лв. – държавна такса, и 400 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, за събирането на които суми е издаден изпълнителен
лист от ***** г. по ч. гр. д. № 16857/2015 г. на СРС, ГО, 33 състав и е образувано
изпълнително дело № 2023********** по описа на ЧСИ ******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7