Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик, 20.11.2015 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

Пазарджишки районен съд, гражданска колегия в публичното

заседание на двадесет и осми октомври ,  две хиляди и петнадесета   година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА

 

при секретаря И.П.  ……..………….…………………и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от районен съдия Н. Попова  гражданско дело №  3097 по описа   за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                Делото е образувано по повод исковата молба на Д.П. М. ЕГН ********** ***  чрез адв. П. Г. *** със съдебен адрес *** , адв. П.Г. против И.Б.Б. ЕГН ********** ***, която  твърди, че е собственик на УПИ ХІІ-1276 с площ от 786 кв.м. в кв. 68А по плана на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик  съгласно нот. акт № 66, том ХІХ, дело № 5954/ 1975 г. дарен от нейния баща на 29.05.1975 г. Твърди , че ответникът е бивш съпруг на нейната дъщеря , съгласно сключен граждански брак № 0222/ 27.04.1975 г. , впоследствие с  влязло в законна сила съдебно решение   на 06.03.2014 г. бракът между нейния зет и дъщеря й е бил прекратен по реда на чл. 50 от СК. Твърди се, че по време на техния брак двамата  бивши съпрузи застроили в собственото на ищцата дворно място на площ около 1/2 ид. ч. от това дворно  място , без нейно разрешение и без нейно съгласие, двуетажна жилищна сграда с два гаража, работилници  и навес с оградна стена. Твърди, че всички гореописани сгради били построени без нейно знание и разрешение, а след прекратяване  на брака на  ответника с нейната дъщеря между тях двамата с ответника са възникнали наемни отношения, като източника на това облигационно отношение е акта на съдебната администрация на семейните отношения. Твърди се, че на 05.03.2014 г. ищцата изпратила нотариална покана на ответника, с която го поканила да заплаща месечен наем в размер на  150 лв., която сума представлява половината или ½ от пазарния месечен наем за дворното място, върху което са построени описаните по-горе сгради на дворното място, ведно   със законната лихва до окончателното изплащане  на сумите. Нотариалната покана била получена лично от ответника на 17.03.2014 г., но до настоящия момент  същият не бил изплатил  нито една месечна вноска на адреса посочен в нотариалната покана.Затова се моли съда да постанови съдебно решение,    с което  да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 1050,00   лв. представляваща сумата от  месечния наем, което евентуално би получила  в размер   на по 150,00 лв месечно за периода от 17.03.2014 г. до датата на подаване на исковата молба  в съда за ползването  на 1/2 ид. ч. от собствения й недвижим имот, чрез построените в същия имот сгради, ведно със законната, лихва считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане.Сочат се доказателства и се претендират  разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор ответника, в който същият не оспорва, че ищцата е собственик на процесния имот, но оспорва твърдението, че построените в имота сгради описани в ИМ, са построени без съгласието на ищцата, тъй като се твърди, че с декларация от 14.05.1992 г. по чл. 56 ал.2 от ЗТСУ- отм., ищцата е дала съгласието си като собственик на парцела    да се извърши строителство на жилищната сграда и гараж в собствения й  недвижим имот, съответно въз основа на тази декларация е издадена виза от 18.03.1992 г. и разрешение за проектиране на тази жилищна  сграда до два етажа и на два гаража. На 30.03.1995 г.  е одобрен и архитектурния проект на сградата и гаража, затова се поддържа,   че тези постройки са в изпълнение на валидно учредено право на строеж.Твърди се, че при утвърждаване на споразумението в бракоразводното дело между бившите съпрузи е прието процесният имот да се ползва съвместно между двамата съпрузи, като се поддържа, че ответникът не ползва дворното място за стопански нужди, т.е. ответникът е суперфициарен собственик на жилищната сграда, гаража и постройките от допълващото застрояване, които се явяват обслужващи спрямо главната вещ – жилищната сграда, и като такъв има право съгласно разпоредбата на чл. 64 от ЗС да ползва земята върху която са построени тези обекти дотолкова,  доколкото това е необходимо с оглед използването на постройките по предназначението им. Твърди се че ответникът не ползва дворното място за други нужди, освен да си  осъществи пряк достъп до обектите на собственост, върху  които е суперфициарен собственик. Освен това се поддържа, че към настоящият момент дворното място  изцяло било подобрено от ответника и неговата бивша съпруга до състоянието, в което е до момента оградено с масивни огради и  вътрешни пътеки.Моли се да бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Сочат се доказателства.

С допълнителна молба по делото ищцата,  чрез процесуалния си представител оспорва изложените в отговора обстоятелства   и по-специално твърди, че не отговаря на истина твърденето, че ищцата е дала съгласие по реда на чл. 56 ал. 2 от ЗТСУ-отменен, на ответника, да извърши строителство на жилищната сграда и гараж в собственото й дворно място. Оспорва изцяло се истинността на декларацията за отстъпено право на строеж,   нейното съдържание, дата и автентичността на подписа. Ищцата твърди, че никога не е отстъпвала правото на строеж по тази декларация , не се е подписвала, нито е ходила в кметството    да я заверява нотариално, поради което и на основание чл. 193 от ГПК моли да бъде открито производство по оспорване истинността на представения документ.  В тази връзка  и на това основание се оспорват и представените строителни книжа с виза, както и извлечение от архитектурен проект. Оспорва се и обстоятелството, че ответникът е ползвал дворното място само за достъп до жилищната сграда и гаража. Освен жилищната сграда и гаража,  ответникът изградил още един гараж, работилница и навес с оградни стени и за нито една от тези сгради нямал разрешение нито съгласие, нито отстъпено право на строеж.  Излагат се съображения по съществото на правния спор и се предявяват допълнително искания във връзка с  писмения отговор на ответника.

В последното по делото заседание , ищцата изменя размера на своята претенция , като същата се поддържа в размера установен в заключението на вещото лице, а именно – в размер на 141,75 лв.

След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът прие за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

            В подкрепа на твърденията си, че е собственик на УПИ ХІІ-1276 с площ от 786 кв.м. в кв. 68А по плана на с. Мало Конаре, обл. Пазарджик, ищцата представя нот. акт № 66, том ХІХ, дело № 5954/ 1975 г. , както и скица издадена от техническа служба към кметство с. Мало Конаре  на 22.07.2014 г. , видно от които ищцата е придобила имота индивидуализиран в исковата молба чрез извършена в нейна полза безвъзмездна сделка  от нейния баща на 29.05.1975 г.

            От другите представени по делото писмени доказателства – удостоверение за сключен граждански брак и съдебно решение по гр. д. № 4209/2013 г. по описа на ПРС безспорно се  установява, че на 27.04.1975 г. ответникът е сключил граждански брак с Ж. Атанасова С.  и този брак е бил прекратен с влязло в сила съдебно решение считано от 06.03.2014 г. Не съществува спор между страните, че бившата съпруга на ответника е дъщеря на ищцата. Същото обстоятелство се установява и от представеното удостоверение за раждане № 25/ 23.06.1970 г.

На 13.03.2014 г. ответникът е получил лично изпратена му от ищцата нотариална показана , в която същият е бил поканен да заплаща на ищцата месечен наем в размер на 150,00 лв. за ползването на собственото на ищцата дворно място , находящо с в с. Мало Конаре .

По делото като доказателства са приети : нотариално заверена декларация по чл. 56 ал.2 ЗТСУ /отм./ , с която на 14.05.1992 г. ищцата е дала съгласието си на своята дъщеря Ж. Балабанова  да извърши строителство на жилищна сграда и гараж  в това дворно място , като във връзка с реализирането на това строителства са представените скица с виза от 18.03.1992 г. , извлечение от архитектурен проект одобрен на 30.03.1995 г.

Във връзка с откритото производство по оспорване автентичността на подписа на ищцата положен върху декларацията по чл. 56/ 2 ЗТСУ /отм./ е допусната и изслушана съдебно- графологична експертиза , от неоспореното за заключение  на която се установява, че ищцата Д.М.  е положила подписа си за декларатор в този документ.

От заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че в процесния парцел са построени жилищна сграда , два гаража , два навеса , беседка , лятна кухня, складова и стопанска сгради с обща застроена площ от 185,41 кв.м. В югозападната част на парцела се намират септични ями, между навеса – лятна кухня и гаража  се намира сондаж с водна помпа , пред склада се намира външна камина , около жилищната сграда и сградите  на допълващо застрояване  са изпълнени пътеки с трайна настилка  за достъп на собствениците до сградите, като вещото лице установява, че за жилищната сграда са налице всички строителни книжа и документи, за гаража има виза за проектиране , но няма одобрен архитектурен проект, а за останалите постройки няма строителни книжа. Достъпа до всички сгради се осъществява по съществуващите на място пътеки.

По делото е изслушано заключение на  съдебно- икономическа експертиза , прието без възражения от страните. Според него за ползването на цялата застроена площ от 185,41 лв. по 0,20 лв. се полага обезщетение в размер на 37,08 лв. , а с натрупана инфлация в размер на 40,50 лв. месечно .При това положение   за процесния период – 17.03.2014 г. до датата на подаване на исковата молба се полага общо сумата от 283,50 лв. , а  за 1/ 2 ид.ч. от имота се полага общо сумата в размер на 141,75 лв.

За изяснява не спора от фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелката Ж.С. твърди, че всички постройки / жилищна , гаражи и второстепенни постройки / са били построени от тях – двамата с ответника по време на техния брак. Свидетелката твърди, че за построяването на жилищната сграда и гаража са имали устно съгласие от нейната майка – като собственик на дворното място. За другите сгради се твърди , че били построени без съгласие от майка й, тъй като ответникът изобщо не я бил питал. Свидетелката твърди, че тя ползва първия етаж от жилищната сграда, беседката от една лятна кухня от 2 кв.м. , а от навесите най- много 4-5 кв.м. за складиране на въглища. Свидетелката твърди, че преди да се влошат отношенията им, нейната майка идвала в с. Мало Конаре, а сега тя  ползвала свободната част от двора зад къщата. Другите разпитани по делото свидетели – СМС, С.Б.Д. и РГН  установяват , че дворното място било незастроено и с разрешение на ищцата двамата съпрузи построили в него жилище. Всички постройки в този имот били построени от ответника и неговата съпруга. Къщата била построена преди около 20 години , а останалите постройки няколко години по-късно. В момента жилищната сграда се ползвала от двамата съпрузи съвместно, като всички свидетели са категорични , че празната част от дворното място зад къщата не се ползвало от ответника. Той не гледал и животни . В двора имало само едно куче. Установява се, че ответникът ползва единия гараж, а останалите постройки се ползвали и от ответника и от неговата бивша му съпруга .Тримата свидетели – с. , Д. и н. са категорични, че всички сгради са строени съвместно от двамата бивши съпрузи, като майката на съпругата на ответника ги посещава често, но никой от тях не е чувал тя да не е била съгласна с това тяхно строителство.

При тези фактически данни , съдът от правна страна приема следното :

Безспорно установените по делото факти касаят материално- правната легитимация на ищцата , като собственик на процесния имот  и на ответника като лице , което макар да не е собственик на имота , ползва находящи се в същия постройки. След анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за безспорно установено, че по предвидения за това ред с нотариално-заверена декларация по чл. 56 ал.2 ЗТСУ / отм./, ищцата е дала съгласие на своята дъщеря да построи в собствения й недвижим имот жилищна сграда и гаража. В тази връзка , съдът приема , че в  инициираното от ищцата производство за оспорване истинността на посочената по-горе декларация по отношение на автентичността на положения подпис, не е проведено успешно доказване. Напротив – от заключението на допусната съдебно- графологична експертиза се установява , че подписът положен върху тази декларация е на ищцата Д.М.. От заключението на допуснатата по делото съдебно- техническа експертиза се установява, както и от показанията на разпитаните  свидетели , че въз основа на тази декларация ответникът и неговата съпруга по време на техния брак са реализирали правото на строеж отстъпено по този ред , при което са построили двуетажна жилищна сграда и гараж. Вещото лице и представените по делото писмени доказателства сочат, че жилищната сграда    е построена с виза за проектиране и одобрен архитектурен проект от 30.03.1995 г. За гаража също е издадена виза за проектиране  от 1992 г.  но не е изработел архитектурен проект. За останалите сгради от допълващо застрояване в парцела , няма строителни книжа и документи. От представеното по делото решение по брачно дело № 4209/ 2013 г. по описа на ПРС и от събраните гласни доказателства се установява, че след прекратяването на брака между ответника и дъщерята на ищцата , двамата бивши съпрузи са поделили ползването на семейното жилище – по етажи и по този начин то се ползва и към настоящия момент. От гласните доказателства се установява, че ответникът ползва единия от двата построени в имота гаража , а други постройки се използват и от двамата. От заключението на допуснатата съдебно- техническа експертиза се установява, че достъпа до всяка една от постройките в имота се осигурява от пътеки с трайна настилка , а показанията на всички разпитани по делото свидетели са категорични, че задната част / зад къщата и постройки / от парцела не се ползва от ответника, а от ищцата и нейната дъщеря.

 Разпоредбите на чл. 63-67 от ЗС регламентират ограниченото вещно право на строеж върху чужд имот (суперфицията), като право на суперфициаря да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, като ползва застроената и незастроената част от него, доколкото това е необходимо за ползването на постройката, както и да се разпорежда с нея.

Когато актът , с който е учредено вещното право на строеж (суперфицията), е нищожен, той не поражда целените с него правни последици, включително – вещно-прехвърлителен ефект. Поради това, за приобретателя по такъв нищожен акт  никога не е възниквало ограниченото вещно право на строеж, респ. – той никога не е имал право да построи сграда, да стане неин собственик и да я държи върху чуждия имот, както и да ползва същия с оглед ползването на сградата. Съответно – през цялото време, през което той строи, ползва или само държи (дори и без да използва) постройката върху чуждия имот, собственикът на последния е лишен от възможността да ползва съответната застроена и незастроена част от имота, като това държане, респ. ползване от страна на приобретателя по нищожния акт  (държателя на сградата) е без основание. В тези случаи собственикът на имота обеднява с размера на ползата от имота, респ. – на наемоподобни доходи от него, от които е лишен, а държателят на сградата се обогатява чрез спестяването на разходи за същото ползване, респ. – за премахването на постройката, която държи и с това пречи на собственика, както и на др. подобни спестени разходи, свързани с нея. Поради това, в тези случаи собственикът на имота винаги има право на обезщетение по общия текст на неоснователното обогатяване – чл. 59 от ЗЗД, като не е налице никоя от трите хипотези по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД./ В този смисъл  Решение № 248/ 29.07.2013 г. по реда на чл. 290 ГПК по гр.д. № 1062/ 2012 г. по описа на ВКС ІV г.о./.

В настоящия случай обаче, съдът приема за безспорно доказано, че строителството на жилищна сграда и гараж е реализирано в собствения на ищцата дворищно-регулационен парцел въз основа на валидно отстъпено в полза на нейната дъщеря право на строеж, което е реализирано по време на брака и с ответника. При това положение приобритателят по така отстъпеното право на строеж  и държател на постройката върху чужда земя е станал неин суперфициарен собственик. Реализирането на строителството по време на брака на ответника, го легитимира като супефициарен съсобственик на тази жилищна сграда и гаража по отстъпеното право на стоеж- в съсобственост с неговата бивша съпруга. Когато ползването и/или държането на постройката, респ. – и на съответната застроена и незастроена част от имота се осъществява въз основа на валидно учредена суперфиция и реализирано право на стоеж - то не е без основание.В случая съдът приема , че това важи и за жилищната сграда и за гаража фигуриращ в декларацията по чл. 56 ал.2 ЗТСУ , макар, че за гаража е издадена само скица с виза , но липсва архитектурен проект. Не се спори , че по скица – виза , гаражът предмет на декларацията е ситуиран на вътрешната регулационна граница между двата имота, тъй като от заключението на експертизата се установява, че в имота е построен още един гараж.  От заключението на техническата експертиза се установява, че в имота са построени още : два навеса , беседка , лятна кухня, складова и стопанска сграда - всички без строителни книжа и документи. Не се установява обаче в парцела да са построени и да се държат от ответника описаните в исковата молба постройки – работилница от 42 кв.м. и навес върху 60 кв. м.

В случая от значение за настоящия правен спор  е доказването на правнозначимите факти, че ответникът ползва дворното място собственост на ищцата без основание.  Доказателствената тежест за тяхното установяване е за страната, която черпи изгодни за себе си правни последици и това е ищцовата страна. С оглед гореизложеното съдът приема , че ответникът с дъщерята на ищцата ползват застроения с жилищна сграда и гараж /ситуиран до вътрешната регулационна линия от запад/ част от урегулиран поземлен имот, като собственици на сгради построени след валидно отстъпено право на строеж в чужд имот. Не се установява по делото ответникът да е ползвал част от терена , с което да излиза извън позволеното му от закона –доколкото това е необходимо за използването на тези две постройки според тяхното предназначение/ чл. 64 ЗС/.По отношение на останалите сгради , в настоящото производство на първо място не се събраха доказателства , в дворното място на ищцата , ответникът да ползва  постройки  с описани в исковата молба като : гараж от 18,00 кв.м. , работилница върху 42 кв.м.  и навес върху 60 кв.м.  Ответникът в писмения си отговор признава , а  дъщерята на ищцата – в показанията си като свидетел твърди, че двамата бивши съпрузи ползват части от изградени в имота сгради с обслужващо предназначение,но категорични доказателства , че всички описани в исковата молба второстепенни постройки се ползват от ответника, или  че се ползват  по начин , който излиза извън рамките очертани в  чл. 67 ЗС / доколкото това е необходимо за ползването на жилищната сграда и гаража според тяхното предназначение /- липсват по делото .Другите трима разпитани по делото свидетели са категорични  и установяват само  , че ответникът ползва след развода си с дъщерята на ищцата  първия етаж от жилищната сграда и построения в парцела гараж , но след като ответникът  е техен суперфициарен собственик , държанието  и ползването на тези постройки не обосновава ползване на земята собственост на ищцата – без основание. Освен това в отношенията между страните по настоящото дело е неприложима хипотезата на чл. 57 СК, очертаваща елементите за възникване на наемно отношение при предоставяне ползването на семейното жилище с бракоразводното решение на единия съпруг , тъй като страните в настоящото производство безспорно не са страни по материално правоотношение с такова съдържание.

С оглед на изложеното съдът приема , че предявеният главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД  и акцесория по чл. 86 ЗЗД се явяват неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл. 78 ал.3 ГПК  и с оглед на изхода от делото , съдът ще следва да уважи направено от ответника искане  и да присъди в тежест на ищцата сторените от него по делото разноски в размер на 470,00 лв.   

            По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :

 

Р    Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.П. М. ЕГН ********** ***  чрез адв. П. Г. *** със съдебен адрес *** , адв. П.Г. против И.Б.Б. ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 141,75 лв. представляваща обезщетение за ползването без основание на ½ ид.ч. от собствения на ищцата недвижими имот  УПИ ХІІ-1276 с площ 786 кв.м. в кв. 68А по плана на с. Мало Конаре упражнено чрез ползване на построените от него без разрешение на ищцата : двуетажна къща върху 70 кв.м. , гараж от 27 кв.м. , гараж от 18 кв.м. , работилница върху 42 кв.м.  и навес върху 60 кв.м. – за периода 17.03.2014 г. до датата на завеждане на исковата молба , ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба -16.10.2014 г. до окончателното изплащане – като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.П. М. ЕГН ********** ***  чрез адв. П. Г. *** със съдебен адрес *** , адв. П.Г. да заплати на  И.Б.Б. ЕГН ********** *** сторените по делото разноски в размер на 470,00 лв.

Решението  подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :