№ 154
гр. Б., 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
като разгледа докладваното от Татяна Андонова Въззивно частно
наказателно дело № 20241200600244 по описа за 2024 година
Делото е образувано по жалба на повереника на частния тъжител срещу
Определение № 408 от 15.02.2024г. по НЧХД № 1083/2022г. по описа на
БлРС в частта, с която е било прекратено воденото наказателно производство
срещу Х. А. П., за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, а именно за това, че
около 10.00 ч. на 13.05.2022 г. в гр .Б., в междублоковото пространство в ж.к.
„Е.“, пред бл.№50 чрез нанасяне на удари с дървена бухалка в областта на
главата и тялото на Л. Н., нанесъл на Л. Н. травматични увреждания, с които
му причинил лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота извън случаите по чл.128 и чл.129 НК, както
и е било прекратено производството по предявения от Л. Т. Н., с ЕГН
********** и адрес гр. Б., ж. к. „Е.“ бл. 60, ет. 5, ап. 15 граждански иск срещу
подсъдимия Х. А. П., с ЕГН ********** и адрес гр. Б., ж. к. „Е.“ бл. 50, ет. 2,
ап. 5 граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
описаното в частната тъжба деяние, с правна квалификация по чл. 130, ал. 1
НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
първоначалната тъжба - 03.08.2022 г.
1
В жалбата се сочат съображения за незаконност и неправилност на
определението. Производството по делото било прекратено неправилно, тъй
като липсвала тъждественост между случаите предмет на двете водени
наказателни производства, защото нямало съвпадение в процесуалните
качества на страните, нито в характера и същността на нанесените телесни
увреди. Иска се определенията да се отменят, а делото се върне за
продължаване на производството по тях.
Защитата настоява за потвърждаване на обжалваното определение, по
съображения за неговата правилност и законосъобразност. Сочи доводи.
Въззивният съд, като съобрази доказателствата по делото, мотивите на
първостепенния съд и Закона приема, че жалбата е допустима, но разгледана
по същество, че е неоснователна.
Наказателното производство е било образувано с частна тъжба
депозирана от тъжителя Н. срещу подсъдимия П. за престъпление по чл. 130
ал. 1 от НК и чл. 146 ал.1 от НК, с която били предявени и съответните
граждански искове. Същевременно с Присъда № 31/24.03.2023 година
постановена по НЧХД № 686/22 година по описа на Районен съд - Б.,
потвърдена с Решение 10/11.01.2024 година постановено по ВНЧХД № 428/23
година по описа на Окръжен съд – Б., влязла в сила на същата дата -
11.01.2024 година, подсъдимият Л. Т. Н. бил признат за виновен в това, че на
13.05.2022 г. в гр. Б., пред бл.№50 чрез нанасяне на удари с ръце в областта на
главата / горната част на тялото/ на Х. П. му е причинил временно
разстройство на здравето, неопасно за живота и извън случаите по чл.128 и
чл.129 НК, представляващо престъпление по чл.130, ал.1 НК, като на същата
дата и място Х. А. П. е отвърнал веднага и е причинил на Л. Т. Н. същата по
вид лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради което на основание чл.
130, ал. 3 НК е освободил и двамата от наказание и не им е наложил такова. С
присъдата Л. Т. Н. бил осъден да заплати на Х. П. сумата от 1000 лева,
неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 13.05.2022
година и е отхвърлил този иск в останалата му част, над уважената от съда. С
решението на Окръжен съд - Б. присъдата е изменена в гражданско
осъдителната част, като е намален размерът на присъденото обезщетение на
Х. П. от 1000 лева на 500 лева, ведно със законната лихва от 13.05.2022
2
година до окончателното изплащане, като присъдата е потвърдена в
останалата й част.
При тази установена фактология въззивната инстанция намира, че
законосъобразно, правилно и обосновано районният съд е приложил
процесуалното правило на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, според което следва да се
прекрати образуваното наказателно производство, в случаите в които спрямо
същото лице, за същото престъпление има влязла в сила присъда. Настоящият
случай е именно такъв, тъй като с Присъдата по НЧХД № 686/22г. по описа на
БлРС, е било прието, тъжителят П. е отвърнал с адекватна на нанесената му
по същия случай, /респ. време -13.05.22 година и място и при едни и същи
факти, с тези които се съдържат в частната тъжба, инициирала настоящото
НЧХД № 1083/22 година по описа на Районен съд – Б.,/ лека телесна повреда
на подсъдимия Н., за което и двамата били освободени от налагане на
наказание с прилагане на института на реторсията. Постановената по НЧХД
№ 686/22 година по описа на Районен съд - Б. присъда е влязла в сила на
11.01.2024 година, следователно към момента на произнасяне на обжалваното
определение спрямо лицата за същите факти е имало влязла в сила присъда. В
аспект на изложеното определението на съда е законосъобразно и правилно,
защото независимо от процесуалното качество на страните, влязлата в сила
присъда е приела за несъмнени фактите и обстоятелствата касаещи престъпна
деятелност и на тъжителят по същия повод, како се е произнесла и по
наказателно правната съда и на двамата макар и с освобождаването им от
налагане на наказание, следователно засяга със силата на влязъл в сила
съдебен акт и настоящото престъпление. В този смисъл е недопустимо с
присъда по настоящото дело да се пререшава въпросът с наказателно
правната съдба на страните по делото поради забраната на чл. 24 ал.1 т. 6 от
НПК. Правилни са и съображенията на първостепенния съд и по отношение
на гражданския иск, доколкото производството по отношение на
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК не е прекратено по основанията в чл.
79, ал. 1 НК и доколкото с прекратяването не се преклудира правото на
граждански иск в гражданско производство. Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 341 ал. 1 и сл. НПК вр. с чл. 334 т.1 вр. с чл. 335 ал.2 вр. с
чл. 348 ал. 3 т. 1 от НПК, съдът
РЕШИ:
3
Потвърждава Определение № 408 от 15.02.2024г. по НЧХД № 1083/2022г. по
описа на БлРС
Определението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4