№ 3069
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110206800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4409189 на
СДВР с дата от 18.01.2021 г. срещу Т. Ф. Ф., ЕГН: **********, с който му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение
на основание чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат доводи, че не жалбоподателят е управлявал МПС към датата на
нарушението, както и че не е описано защо нарушението се явява извършено в условията на
повторност, намира, че изпълнението на наказанието е погасено по давност, като посочва, че
няма данни АТСС да отговаря на техническите изисквания. Твърди, че е издаден и друг ЕФ
четири минути по-късно за нарушение на същото място, а не е посочен и видът на АТСС.
Моли за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, се явява лично, като пледира
за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, в писмени бележки
моли за потвърждаване на ЕФ.
Съдът, като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от лице, което има
правен интерес от това. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради
следните съображения:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа
обстановка:
На 18.01.2021 г. в 15:58 часа в гр. София, по бул. проф. Марко Семов срещу пощенски
клон 1784 с посока от бул. св. Кл. Охридски към бул. Ал. Малинов действало ограничение
1
на скоростта 50 км/ч. общо за населено място. В този участък и с тази посока на движение се
движело МПС ТОЙОТА КОРОЛА 1.4 И вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с регистрационен номер
СА****АР, собственост на жалбоподателя Т. Ф. Ф.. На бул. проф. Марко Семов срещу
пощенски клон 1784 с мобилно автотехническо средство ATCC ARH CAM S1 с №11743с7,
изпитано с протокол за проверка от БИМ от 01.10.2020г. и със снимков материал към
създадения клип, е установено, че лекият автомобил, собственост на жалбоподателя, се е
движел със скорост от 70 км/ч, след приспадане от 3 км/ч толеранс от 73 км/ч или с
превишена скорост над разрешената от 20 км/ч.
Четири минути след часа на констатираното нарушение, а именно на 18.01.2021 г. в
16:02 часа отново на същото място преминал за втори път същият автомобил, собственост
на жалбоподателя, който отново преминал в обсега на същата система за контрол на
скоростта и било отчетено превишение от 30 км/ч, за което бил издаден ЕФ Серия К №
4409135.
След заснемане на нарушението в 15:58 часа, на жалбоподателя Ф. бил издаден и
връчен ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) Серия К № 4409189 на СДВР с дата от 18.01.2021 г.,
предмет на проверка по настоящето производство, с който бил наказан за нарушение,
извършено в условията на повторност, без да се посочва кое предходно нарушение е
обусловило приложението на по-тежката квалификация.
Видно от база данни КАТ, собственик на процесния лек автомобил е именно
жалбоподателят, обстоятелство, което не се оспорва.
По искане на жалбоподателя е разпитана свидетелката л. Т.ова Ф.а, дъщеря на
жалбоподателя, която заявява, че тя управлява автомобила. Съдът намира, че не следва да
кредитира показанията на този свидетел, доколкото съобрази нейната заинтересованост от
изхода на делото, обусловена от пряката роднинска връзка между нея и жалбоподателя.
Показанията ѝ не са подкрепени от никакви други доказателства, които да мотивират съда да
ги приеме за обективни и непредубедени. Отделно от това същите се отличават с ниска
информативна стойност, доколкото свидетелката не можа да съобщи датата, на която е
управлявала автомобила, а единствено посочва, че е през 2021г., което лишава съда то
възможност да приеме, че именно на 18.01.2021г. тя е управлявала процесното МПС. Още
повече, че същата съобщава за нарушението, извършено от нея, по нейни данни, на баща
да е наложена както „глоба“, така и са били отнети контролни точки. Доколкото с
атакувания Еф контролни точки не са отнети, за съда възниква обосновано и непреодолимо
съмнение, че свидетелката признава да е управлявала МПС не на посочената дата и не във
връзка с нарушението, което настоящият състав изследва. В този смисъл съдът не кредитира
показанията на тази свидетелка.
Необходимо е също да се посочи, че редът за предоставяне на данни за реално
управлявалия МПС водач към момента на нарушението е уреден изрично в ЗДвП – чл.185,
ал.5, според който текст електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или
2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от
министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се
издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално
издаденият електронен фиш се анулира. В случая жалбоподателят не се е възползвал от тази
възможност, не е попълнил нарочна декларация и не е приложил копие на СУМПС и
контролен талон към него на лицето, управлявало МПС, като в настоящето производство по
този начин се е лишил от възможността да оспорва авторството на нарушението.
2
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по електронния фиш, описаният в него лек автомобил е
извършвал движение с превишена скорост. Това обстоятелство е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, с издадено удостоверение за одобрен
тип средство за измерване при БИМ. Същото е преминало успешно и последваща проверка,
видно от протокол, приложен по делото.
Мястото и времето на нарушението са отразени по надлежния ред и достатъчно
подробно в електронния фиш, за да стане ясно на наказаното лице какво именно поведение
се санкционира. Посочено е населеното място, наименованието на булеварда, където е
извършено нарушението, срещу кой номер е установено нарушението, посоката на
движение, датата и часът на нарушението.
Противно на изложеното в жалбата, съдът намира, че издаването на втори ЕФ за
нарушение, заснето четири минути след първото на същото място и от същия автомобил не
опорочава производството по налагане на административно наказание. Това е така, защото
между двете нарушения има интервал от четири минути и без никакво съмнение се касае за
повторно преминаване и то отново с превишена скорост през същия участък. В подкрепа на
този извод на съда е и обстоятелството, че видно от снимковия материал към всеки от двата
ЕФ, разположението на заснетото МПС, собственост на жалбоподателя Ф. е различно на
платното за движение, като на клипа към атакувания ЕФ се вижда, че вдясно на снимката е
разположено МПС с ДКН, който завършва с буквите „ВМ“, а на клипа към ЕФ, издаден за
заснетото нарушение в 16:02 часа се вижда вляво МПС с ДКН СА****КХ. Безспорно става
въпрос за две отделни нарушения на правилата за движение, макар и извършени в кратки
интервали едно от друго, за които съгласно предвиденото в ЗАНН се налагат отделни
санкции. Не става въпрос за неизправност в системата за заснемане, както твърди
жалбоподателят.
От приложения снимков материал се вижда, че е отчетена по-висока скорост на
движение, а именно 73 км/ч. Видно е, че е налице разминаване между установената съгласно
приложения снимков материал и т. нар. наказуема скорост, която именно е отразена във
фиша, както и изчисленото на тази база превишение, като тук следва да се има предвид, че
съгласно данните за конкретния вид система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения, публикувани в Публичния регистър на одобрените средства за измерване на
БИМ, са налице максимално предвидени грешки при измерване на скорост от 3 процента
или до 3 км/ч при скорост до 100 км/ч. В тази връзка и видно и от отразеното върху
приложената снимка и електронния фиш, в същия са изчислени в полза на водача
наказуемата скорост и наказуемото превишение, като действително установената скорост е
намалена. По делото безспорно се установи, че отчетената скорост е намалена с 3 км/ч в
полза на водача, което е и допустимата грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч
съобразно посоченото в протокола за проверка.
Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на жалбоподателя като
собственик на вписаното в него МПС към момента на нарушението и което обстоятелство
не се оспорва, а и се доказва от издадената от ОПП СДВР справка. Няма данни,
жалбоподателят да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и по чл. 189, ал. 6
ЗДвП, поради което правилно на него е издаден атакувания ЕФ.
Електронният фиш, видно от приложената справка „Списък с намерени фишове“ по
административната преписка е съставен на 25.01.2021г. без данни за дата на връчване.
Съобразно тези данни фишът е издаден по-малко от месец след извършване на нарушението.
Спазени са всички срокове за неговото съставяне. Датата на връчване е различна от датата
на съставяне и единствено касае сроковете за обжалване, които са спазени от
жалбоподателя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен чл.34, ал.1 от ЗАНН,
3
според който не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Разпоредбата
изрично е посочено, че касае съставяне на АУАН в срок една година от извършване на
нарушението или 3 месеца от установяването на нарушителя. Електронният фиш няма
белезите на АУАН, а изрично ЗДвП го приравнява само по последици на наказателно
постановление и то след неговото влизане в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП - влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Визираната от
жалбоподателя разпоредба касае само и единствено АУАН, но не и ЕФ. Съдът в настоящия
си състав счита, че сроковете по чл. 34 ЗАНН важат единствено за издаването на АУАН и за
НП. От своя страна шестмесечният преклузивен срок по чл. 34, ал.3 ЗАНН също касае
единствено издаването на НП след съставяне на АУАН, какъвто преди електронния фиш не
се издава. Поради изложеното, възраженията на жалбоподателя в тази им част се явяват
неоснователни. По отношение на формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по
издаване на електронните фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и
преценката относно давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, тъй като правилата за това се
съдържат в специалния закон – ЗДвП. Законодателят е установил облекчена форма и
процедура по издаване на ЕФ в разпоредбите на чл. 189, ал. 4-12 от ЗДвП, при която не се
съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН). По силата на чл. 189,
ал. 4 ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното / заплащане. Законоустановените реквизити на документа не
предполагат посочване на датата на неговото издаване, а единствено на дата и час на
извършване на нарушението, което е логично предвид установяването му с автоматизирано
техническо средство по смисъла на пар. 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Съгласно пар. 6, т. 63 от ДР
на ЗДвП "Електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. При липса на основание за съставяне на АУАН са неприложими сроковете по чл.
34 ЗАНН. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е
приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете,
издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на
наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се
издават, остават извън обхвата на препращащата норма. Така в Решение № 7679 от
17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г., Решение № 8060 от 17.12.2019 г. на
АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г., Решение № 7443 от 21.12.2020 г. на АдмС - София
по адм. д. № 8928/2020 г., Решение № 1855 от 13.03.2020 г. на АдмС - София по адм. д. №
14145/2019 г., Решение № 7679 от 17.12.2021 г. на АдмС - София по адм. д. № 7879/2021 г.,
Решение № 6827 от 30.11.2020 г. на АдмС - София по адм. д. № 6085/2020 г., Решение №
8060 от 17.12.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 10097/2019 г. и други.
Неправилно жалбоподателят счита, че е приложима разпоредбата на чл.82, ал.1, б. „а“
ОТ ЗАНН, според който текст административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Следва да бъде съобразена разпоредбата
на ал.3 на същия член, според която давността започва да тече от влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Цитираната в
жалбата разпоредба е приложима единствено за влезли в сила НП, респективно ЕФ, в случая
4
обаче ЕФ не е влязъл в сила и се прилага абсолютната давност то четири години и половина
от датата на нарушението, изтичането на който срок е пречка за реализиране на
административнонаказателната отговорност на лицето. В случая този срок не е изтекъл.
В случая липсата на посочване на срок и начин на обжалване на ЕФ не е нарушение,
доколкото предвидения образец на ЕФ и ЗДвП не предвиждат такъв реквизит. Подобна
информация касае единствено информиране на наказателното лице за правата му, за които
същото следва да почерпи информация от закона, като очевидно в случая Германов е
упражнил надлежно и не се нарушава правото му на защита.
Не се доказа твърдяната в ЕФ повторност, доколкото в ЕФ не е посочено с какъв акт и
за какво нарушение на жалбоподателя е бил той предходно наказван, което е пречка и да се
изясни въпросът кога НП, респективно предходния ЕФ, обусловили повторността, са влезли
в сила и узнал ли е жалбоподателят за тях. Отделно от това словесно не е посочено, че
нарушението е извършено в условията на повторност.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съобразно, правилото на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ,
бр. 36 от 19.05.2015 г.), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система е допустима, като законът
и наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и
възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава
електронен фиш. Включването на автоматизираната система за видеоконтрол и нейното
изключване са единствените действия, които органите по контрол на движението по
пътищата, осъществяват. Мобилната система функционира изцяло самостоятелно и
независимо, както и стационарната, като информацията със запаметените от уреда данни се
съхранява в локална компютърна конфигурация или локален сървър за издаване на
административни документи във връзка с установените нарушения, което се отразява в
протокол.
Както беше посочено по-горе, жалбоподателят не се е възползвал от възможността по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. В случая, с оглед нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, при неподаване на
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от
получаване на електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с електронния фиш. следва да се има
предвид и разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, според който текст собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Противно на посоченото в жалбата, обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими данни по образец и съгласно изискванията на ЗДвП, като на констатираното
превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В допълнение съдът
отбелязва, че в нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа електронният фиш, като същите не е необходимо да
съответстват на тези, важими за едно наказателно постановление, независимо, че в
5
определение случаи ЕФ се приравнява на влязло в сила наказателно постановление, поради
което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно
описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН,
отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление. Също така описанието, дадено
в обжалвания ЕФ, на нарушението е достатъчно подробно и ясно, за да разбере нарушителят
за какво е санкциониран и къде е извършено нарушението.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна радарна система, като в
електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е
безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в
случая скоростта е била ограничена до 50 км/ч, по силата на самата разпоредба на закона
(чл.21, ал.1 то ЗДвП, която предвижда максимална скорост за движение на територията на
населено място за тази категория МПС – 50 км/ч). В подкрепа на този извод е и
представената схема на организация на движението. Разрешената скорост е била превишена
от водача, обстоятелство, което е безспорно установено. Съответно е следвало
жалбоподателят да спазва общото ограничение от 50 км/ч за населено място.
Задължително условие за санкционирането с ЕФ е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма човешка намеса при
установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С
измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с
изложените в ТР № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно -
"Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в
работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира,
включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния
процес от контролния орган, удостоверено с протокол за използване на автоматизирано
техническо средство за контрол на скоростта. Видно от него, техническото средство е било
поставено на посоченото в ЕФ местоположение в рамките на населено място без наличие на
пътни знаци, указващи движение със скорост, различна от предвидената в чл.21, ал.1 от
ЗДвП. Съответно е следвало да спазва общото правило за поведение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и
да избира скорост на движение в максималните граници на тази разпоредба.
Съдът следва да посочи, че към датата на нарушението задължение за обозначението на
техническо средство за регулиране на скоростта ЗДвП не предвижда. Със ЗИД ЗДвП, обн. в
ДВ. Бр. 54/2017 г. беше отменена разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП, налагаща
задължение на контролните органи да обозначават чрез поставяне на пътни знаци,
оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на
Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол
по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или
системи. Също така е отменена и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121з-532 за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (с ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018
г.), която също създаваше задължение за обозначаване на техническото средство.
Нарушението е заснето на 24.09.2021г. и към тази дата посоченото в жалбата задължение на
контролните органи не е било предвидено.
6
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в ЕФ липсва посочване на конкретен издател, тъй като
операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Неоснователно се явява и възражението в жалбата, че по
административнонаказателната преписка липсва снимка на разположението на АТС. Освен
снимка на управлявания от жалбоподателя автомобил към моментна нарушението, е
налична и снимка на самата система за видеоконтрол, приложена към материалите,
изпратени от административнонаказващия орган.
Нарушението е извършено при форма на вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят
е съзнавал общественоопасните последици на деянието си, искал и е целял тяхното
настъпване, избирайки скорост за движение над допустимата.
Макар и на снимката от клипа да е заснето и друго МПС, освен това, собственост на
жалбоподателя, техническо средство ATCC ARH CAM S1 № 11743с7, видно от материалите
по делото и приложените от ОПП СДВР книжа и писмо, работи на основата на лазерен
модул, който възпроизвежда стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващото ПС. Системата за контрол на скоростта е с вградено разпознаване на номера
на ППС и за всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S1 прави 5 снимки,
които дават възможност да се проследи траекторията на съответното МПС. Само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост и приложена по делото, има
данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС. Тази снимка може да бъде
използвана за еднозначно определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка са налични маркери, които указват
положението на лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата. Маркерите са
указани със стрелки на приложената основна снимка. Съединяване на линиите на маркерите
указват с точност местоположението на лазерния лъч върху конкретното МПС. В случая на
снимката на клипа са налични посочените маркери, съединяването на противоположните
безспорно установява, че камерата е заснела, а устройството е отчело именно скоростта на
автомобила на жалбопдоателя, а не на МПС, което се е движело зад него. Видно от гърба на
листа, на който е приложена снимката, системата автоматично е разпознала и номера на
автомобила, който се е движел с посочената в ЕФ скорост и това е именно автомобилът на
Ф., като датата и часът на нарушението съвпадат. Нарушението в този смисъл е категорично
и несъмнено установено.
Според разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в
км/ч, посочени изчерпателно в тази алинея, в случая 50 км/ч за съответния вид превозно
средство за населено място. Движейки се със 70 км/ч, водачът е нарушил това правило за
поведение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност по реда на чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Доколкото обаче признакът повторност не беше доказан в рамките на производството,
за което мотиви бяха изложени по-горе, ЕФ следва да бъде изменен като от правната
квалификация следва да отпадне приложението на чл.182, ал.4 от ЗДвП (повторност) и
санкцията следва бъде намалена от 100 на 50 лева, каквото наказание „глоба“ предвижда чл.
7
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Поради изложеното Електронният фиш следва да бъде изменен.
Разноски на СДВР не се следват, доколкото по делото не е участвал юрисконсулт,
който да представлява въззиваемата страна.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) № Серия К № 4409189 на СДВР с дата от
18.01.2021 г. срещу Т. Ф. Ф., ЕГН: **********, с който му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 100.00 лева за административно нарушение на основание
чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието от такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр.
чл.182, ал.4 вр.ал.1, т.2 от ЗДвП в такова по чл.21, ал.1 от ЗДвП вр. чл.189, ал.4 вр. чл.182,
ал.1, т.2 от ЗДвП И НАМАЛЯВА наложената глоба от 100 лева на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8