РЕШЕНИЕ
№ 260007
гр. Перник, 10.08.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание проведено на първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН
БАТАЛСКИ |
|
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ПЕТРОВ |
|
|
АНТОНИЯ АТАНАСОВА - АЛЕКСОВА |
при участието на секретаря: КАТЯ СТАНОЕВА
ПРОКУРОР: АНИТА
ДЖАМАЛОВА
като разгледа докладваното от съдия -
докладчика Атанасова-Алексова ВНОХД № 83 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК,
образувано по подадена въззивна жалба
ОТ: Г.Г.М. - Д.,
ЕГН **********, чрез адвокат Г.М. с адрес ***
ПРОТИВ: ПРИСЪДА от
03.02.2020 г., постановена по НОХД N9 1786/2019г. по описа на ПРС, 5 състав
С обжалваната присъда подсъдимата Г.Г.М.-Д. –
родена на *** в ***, българка, с българско гражданство,с постоянен и настоящ
адрес:***, с *** образование, омъжена, *** в ***, неосъждана, с ЕГН:**********.,
е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г. в ***, чрез използване на неистински
официален документ – Заповед №*** г. за прекратяване на трудов договор №*** г.
между Г.Г.М.-Д., като *** и търговско дружество *** – работодател, на която е
придаден вид, че е издадена от *** на *** – А. Й. Х., ЕГН:**********, и която е
представена на *** г. пред експерт по осигуряването в сектор „Краткосрочни
плащания, отдел „КПК“ при ТП на НОИ – гр. П. при подаване на Заявление до
Директора на ТП на НОИ – гр. П. за отпускане на парично обезщетение за
безработица на основание чл.54а от КСО, е получила без правно основание чуждо
движимо имущество – сума в размер на 854.00 лв., представляваща парично
обезщетение за безработица за периода 03.11.2017 г. – 30.11.2017 г. /преведена
по банкова сметка ***/, собственост на Националния осигурителен институт, с
намерение да го присвои, като полученото имущество е върнато до приключване на
съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.212б, ал.1,
т.1 вр. чл.212, ал.1 от НК, поради което на осн. чл.212б, ал.1, т.1 , вр.чл.212
ал.1, вр. чл.58а, ал.4, във вр. чл.55, ал.1, т.2, б. „б” от НК и я е ОСЪДИЛ
налагайки й наказание „Пробация” с пробационни мерки както следва:
„Задължителна регистрация по настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и
подписване на осъдената пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично, с
продължителност на пробационната мярка – шест месеца, и „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната
мярка – шест месеца, както и да заплати по сметка на ОДМВР – П. сумата в размер
на 446,83 /четиристотин четиридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща направени разноски в досъдебното производство за експертизи.
Жалбоподателката М. - Д., останала недоволна от
така постановената от районния съд присъда, поради което моли да бъде изменена,
като бъде преквалифицирано деянието й като престъпление по чл. 212, ал.6, вр. с
ал.1 пред.2 от НК и бъде приложен закона за по леко наказуемото престъпление,
като бъде освободена от наказателна отговорност съгласно правилата, заложени с
разпоредбата на чл. 78а от НК.
В срока по чл.319 НПК прокурор при
Районен прокуратура гр.Перник е подал протест против постановената по НОХД №
1786 / 2019 г. по описа на РС Перник ПРИСЪДА от 03.02.2020г., с който се иска
изменение на постановената Присъда от 03.02.2020г. по НОХ дело № 1786 / 2019г.
по описа на Районен съд гр. Перник, като бъде вместо наложеното на подсъдимата М.
– Д. наказание „пробация“ бъде наложено „лишаване от свобода“ за срок от под
средния размер предвиден в разпоредбата на чл. 212б, ал.1, т.1 вр.с. чл. 212,
ал.1 НК и намалено с 1/3 и на осн чл. 66 от НК бъде отложено с изпитателен срок
от три години.
Пернишкият окръжен съд, след като
разгледа обжалваното решение с оглед доводите на страните и служебно по реда на
чл.313 и 314 от НПК установи следното:
С присъда № 11 /
03.02.2020 г., постановена по НОХД № 1786/2019 год. по описа на районен съд
Перник подсъдимата Г.Г.М.-Д. – родена на *** в ***, българка, с българско
гражданство,с постоянен и настоящ адрес:***, с *** образование, омъжена, *** в ***,
неосъждана, с ЕГН:********** е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г. в ***,
чрез използване на неистински официален документ– Заповед № *** г за
прекратяване на трудов договор № *** г. между Г.Г.М.-Д., като *** и търговско
дружество *** – работодател, на която е придаден вид, че е издадена от *** на ***
– А. Й. Х., ЕГН:********** и която е представена на *** г. пред експерт по
осигуряването в сектор „Краткосрочни плащания, отдел „КПК“ при ТП на НОИ – гр.П.
при подаване на Заявление до Директора на ТП на НОИ – гр.П. за отпускане на
парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, е получила без
правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 854.00 лв.,
представляваща парично обезщетение за безработица за периода 03.11.2017 г. –
30.11.2017 г. /преведена по банкова сметка ***/, собственост на Националния
осигурителен институт, с намерение да го присвои, като полученото имущество е
върнато до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд и на
основание чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212 ал.1, вр. чл.58а, ал.4, във вр. чл.55,
ал.1, т.2, б. „б” от НК районният съд я ОСЪДИЛ и ѝ наложил наказание
„Пробация” с пробационни мерки както следва: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“, изразяваща се в явяване и подписване на осъдената пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично,
с продължителност на пробационната мярка – шест месеца и „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ с продължителност на пробационната мярка – шест
месеца.
Със същата присъда
районния съд е присъдил и съответни разноски, като се е разпоредил и с
веществените доказателства.
Против така постановената
присъда, в срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимата, чрез нейния
защитник- адв.М.. В жалбата при подробно изложени съображения се сочи, че при
изяснена и безспорна фактическа обстановка е направен грешен извод по отношение
правната квалификация на деянието. Обосновава се, че същото представлява
маловажен случай на престъплението по чл.212, ал.6 НК и се предлага наказанието
да бъде определено на глоба в хипотезата на чл.212б, ал.1 т.4 НК.
Против така постановената
присъда, в срок, е постъпил въззивен протест от РП Перник. В същия се
обосновава тезата, че наложеното наказание несправедливо е определено в
условията на чл.55 НК. Вместо това се предлага присъдата да се измени и да се
наложи наказание лишаване от свобода.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Перник е изразил становище, че поддържа протеста и че жалбата е
неоснователна и предлага присъдата на първоинстанционния съд да бъде изменена в
посоченият в протеста смисъл.
Защитата на подсъдимата
поддържа жалбата и предлага същата да се уважи, като бъде определено наказание „глоба“
в хипотезата на чл. 212б, ал.1, т.4 от НК, а протеста остави без уважение.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната
присъда с оглед доводите на страните и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК за
да се произнесе взе предвид следното“
От фактическа страна:
Подсъдимата Г.Г.М. - Д. е
родена на *** в ***. Българка е.
Има българско гражданство. Живее в ***. Има *** образование. Работи в *** като ***.
Омъжена е. До настоящия момент не е осъждана за извършени от нея престъпления
от общ характер. Не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава
28-ма от НПК.
Подсъдимата имала
завършена образователно – квалификационна степен *** в областта на *** и за времето от 05.03.2015 г. до 31.10.2017 г. заемала
различни длъжности, свързани с тази квалификация. В посочения период била в
трудово правоотношение с ***, като заемала длъжностите „***“ последователно в
отдел „***“ и в отдел „***“ и „***“. Със заповед № *** г. на изпълнителния
директор на търговското дружество
трудовият договор, с който Д.
била назначена на длъжността „***“ бил прекратен на основание чл.325, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда, считано от *** г. При така прекратеното правоотношение Д.
следвало да получава парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а,
ал.1 и чл. 54б, ал. 3 Кодекса за
социално осигуряване в минималния размер (9.00 лева дневно) за срок от четири
месеца (от 01.11.2017 г. до 28.02.2018 г.).
Във връзка с работата си в *** през *** г. подсъдимата се
запознала със св. А. Х. – собственик и управител на търговско дружество ***. Въз основа на постигната помежду им
устна договорка за периода от месец октомври 2015 г. до месец ноември 2017 г. Д.
помагала на св. Х. в счетоводната дейност на търговското дружество. В тази
връзка имала достъп до цялата документация на дружеството и до електронния
подпис на св. Х.. Подсъдимата никога не е била назначавана на длъжността „***“
в ***. Въпреки това последната решила да се възползва от отношенията си със св.
Х. и управляваното от нея търговско дружество, за да получи по – висок размер
на парично обезщетение за безработица.
В
изпълнение на така взетото решение Д. се снабдила по неустановен по делото
начин с неистински официален документ, а именно Заповед № ***
г. за прекратяване на трудов договор № ***г. между Г.Г.М. – Д. като „***“ и
търговско дружество *** като „работодател“, на която бил придаден вид, че
е издадена от *** на *** - А. Й. Х.. С посочената заповед, считано от *** г. се
прекратявало трудовото правоотношение между търговското дружество и Г.Г.М. – Д.,
назначена на длъжност „***“ в *** на ***г. Такова трудово правоотношение в
действителност никога не е възниквало между посочените страни. При така
прекратеното правоотношение обаче на
подсъдимата на основание чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 Кодекса за социално
осигуряване се полагало парично обезщетение за безработица в по– висок размер,
а именно в размер 49,90 лева дневно за
срок от десет месеца (от 03.11.2017 г. до 02.09.2018 г.).
На
*** г. подсъдимата се явила в приемната на „Краткосрочни плащания“ на ТП НОИ –
гр.Пе. и подала Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на
основание чл. 54а от КСО с вх.№ ***г. Формулярът бил приет от св. А. П. - *** в
сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „КПК“ при ТП на НОИ - гр.П. и подписан
лично от Д. след представяне на лична карта. Към заявлението Д. приложила и
неистинския официален документ - Заповед № *** г. за прекратяване на трудов
договор № *** г. между Г.Г.М. – Д. като „***“ и търговско дружество *** -
„работодател“. Св. П. приел заявлението и приложената от Д. заповед за
прекратяване на трудов договор № ***г., като след като извършил необходимите
справки и регистрация, върнал на подсъдимата всички документи в оригинал.
Последната попълнила Декларация за банкова сметка *** за
изплащане на парично обезщетение за безработица.
С
разпореждане № *** г. на подсъдимата, като било прието, че последното
прекратяване на осигуряването й е от *** г., предвид представения от нея
неистински официален документ, било отпуснато парично обезщетение за
безработица, считано от 03.11.2017 г. до 02.09.2018 г. в размер 49,90 лева
дневно.
На
*** г. по посочената от нея банкова сметка й била преведена сумата от 998.00
лева, представляваща парично обезщетение за безработица за периода 03.11.2017
г.– 30.11.2017 г., собственост на Националния осигурителен институт. За
посочения период подсъдимата така както реално е осъществявала трудова дейност
до *** г. въз основа на последно прекратеното й трудово правоотношение с ***
обаче и без наличието на неистинския официален документ- Заповед № *** г. за
прекратяване на трудов договор № *** г. между Г.Г.М.– Д., като „**“ и търговско
дружество *** - „работодател“, е следвало да получи обезщетение за безработица
в минимален размер на 144,00 лева.
До
приключване на следствието пред първоинстанционния съд, подсъдимата
възстановила имуществените вреди.
Така установената от
въззивния състав фактическа обстановка е безспорна. Тя е призната от
подсъдимата по реда на чл.371, т.2 НПК и се подкрепя от всички събрани в хода
на наказателното производството доказателства.
Районният съд е направил
подробен фактически анализ, който настоящата инстанция напълно възприема,
поради което не се налага неговото преповтаряне.
Спорен е въпроса за
правната квалификация на инкриминираното деяние и справедливостта на наложеното
наказание.
При така изяснената
фактическа обстановка, настоящия въззивен състав относно правната квалификация
и вида на наказанието счита, че : квалификацията на извършеното от подсъдимата
престъпление е тази по чл.212, ал.6 НК, тъй като извършеното деяние съставлява
„маловажен случай“ по смисъла на чл.93 т.9 НК. На първо място, вредните
последици от престъплението са незначителни- представляват 1,86 пъти съотнесено
към минималната работна заплата за страната. Налице са и множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които обуславят по - ниската степен на обществена
опасност на това деяние в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
същия вид. Подсъдимата към моментна на инкриминираното деяние била изпаднала в
тежко семейно и материално положение. На практика тя полагала труд по още едно
трудово правоотношение, от който обаче обективно не е могла да реализира осигурителни
права. Подсъдимата в хода на наказателното производството оказала пълно
съдействие за разкриване на обективната истина и от момента на извършване на
деянието до реализиране на наказателната отговорност е изминал прекалено дълъг
срок с оглед на правната и фактическа сложност на престъплението.
При тези изводи,
Пернишкият окръжен съд намира, че подадената жалба е основателна, а
същевременно по изложените съображения протеста е неоснователен. Налице са
основания за изменяване на обжалваната присъда, по отношение на квалификацията
на деянието и вида наказание.
Въззивният съд
преквалифицира инкриминираното деяние в престъпление по чл.212, ал.6, вр. ал.1 НК. Налице е и квалифициращия признак по чл.212б, ал.1 т.4 НК.
При определяне на
наказанието, настоящият състав отчете всички обстоятелства, имащи значение за
постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, посочените
смекчаващи отговорността обстоятелства, трудовата заетост на подсъдимата и към
настоящият момент, както и че същата признава вината си и съжалява за
извършеното.
При тези данни, окръжният
съд наложи наказание в размер на 200.00 лв. , което според въззивната инстанция,
не се явява несправедливо.
Присъдата на Пернишкия
районен съд в останалата й част, като законосъобразна следва да бъде потвърдена.
Като взе предвид
изложеното, Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯВА присъда № 11/03.02.2020 г., постановена по НОХД № 1786/2019 год. по
описа на Районен съд Перник, С КОЯТО подсъдимата Г.Г.М.-Д. със снета
самоличност и ЕГН е призната ЗА ВИНОВНА в това, че на *** г. в ***, чрез
използване на неистински официален документ– Заповед № ***г. за прекратяване на
трудов договор № ***г. между Г.Г.М. - Д., като *** и търговско дружество *** –
работодател, на която е придаден вид, че е издадена от *** на *** - А. Й. Х.,
ЕГН:********** и която е представена на *** г. пред експерт по осигуряването в
сектор „Краткосрочни плащания“, отдел „КПК“ при ТП на НОИ – гр.П. при подаване
на Заявление до Директора на ТП на НОИ – гр.П. за отпускане на парично
обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, е получила без правно
основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 854.00 лв., представляваща
парично обезщетение за безработица за периода 03.11.2017 г. – 30.11.2017 г.
/преведена по банкова сметка ***/, собственост на Националния осигурителен
институт, с намерение да го присвои, като полученото имущество е върнато до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд- престъпление по чл.212б, ал.1, т.1, вр. чл.212
ал.1, КАТО ПРЕКВАЛИФИЦИРА ДЕЯНИЕТО в
маловажен случай по чл.212, ал.6, вр. ал.1 НК и на основание чл.212б, ал.1 т.4,
вр. чл.212, ал.6, вр. ал.1, вр. чл.54 НК налага наказание „ГЛОБА“ в размер на 200.00
лв. / двеста лева /
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част - по отношение на определените
разноски и разпореждането с веществените доказателства.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.