№ 471
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Руси Алексиев
Членове:Христина М.а
Анелия Щерева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
в присъствието на прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от Христина М.а Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100601920 по описа за 2024 година
Производството пред Софийски Градски съд е образувано по протест, с
допълнително изложение към него от прокурор при СРП, против присъда от
21.11.2023 год., на Софийски районен съд, постановена по НОХД №11581/22
год., НО, 10-ти състав.
Със същата съдът е признал подсъдимия А. А. М., роден на ****г. в гр.
София, българин, с българско гражданство, неженен, осъждан, със средно
образование, работи като рецепционист в хотел „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ
ЛУИНО“, живущ в Република Италия, гр. Варезе, ул. ****, с ЕГН
**********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 18.04.2019г., около 19.00 – 20.00
часа от магазин „ТЕХНОПОЛИС – НАДЕЖДА“, находящ се в гр. София, ул.
„История Славянобългарска“ № 13 да е отнел чужди – собственост на
„ТЕХНОПОЛИС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД движими вещи - игрова конзола марка
„SONY” на стойност 699,00 /шестстотин деветдесет и девет/ лева от
владението на МОЛ - И. К. Е., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив,
след като М. бил осъждан, както следва: с определение на СРС по НОХД №
18002/2017г., влязло в законна сила на 26.10.2017г., за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК като му било
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца,
изпълнението на което било отложено на основание чл.66 от НК за срок от
1
три години и с определение на СРС по НОХД № 7136/2018г., влязло в
законна сила на 03.05.2018г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК като му било определено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три месеца, поради което и на основание чл.304 от НПК и
го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК.
На основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е възложил в тежест на
държавата направените по делото разноски.
Според доводите в подадения протест постановената от СРС присъда е
незаконосъобразна и неправилна. Счита се, че извода на съда не почива на
събраните в хода на наказателното производство доказателства. В
допълнително изложение към протеста се прави анализ на доказателства от
които намира, че се подкрепя обвинението по безспорен начин. Допълва се
също, че неправилността на присъдата се дължи не на непълнота на
доказателствата, а на неправилен анализ на същите. Искането пред
въззивната инстанция е да отмени атакуваната присъда на СРС и да признае
подсъдимия А. М. за виновен в извършване на престъплението и да бъде
осъден.
В проведеното съдебно заседание пред състава на Софийски градски
съд прокурора поддържа протеста, като го намира за основателен по
същество. Счита, че обвинението е доказано по убедителен начин с косвени
доказателства, като ключов доказателствен източник за решаване на делото
по въпроса за вината, който според него не е бил дооценен като съдържание
от СРС и информацията съдържаща се в него. Това е ВД – оптичен носител с
видеозапис, на който двукратно бе извършен оглед пред въззивния съд и при
възпроизвеждане на видеозаписа се вижда, че в определен времеви момент
на процесната дата, лице с бейзболна шапка, черно горнище, сини дънки и
бели обувки, като в последствие подсъдимия сам се е разпознал, като човека
който е заснет от охранителните камери в този му вид в търговския обект
„Технополис“, отива до рафтовете, където са поставени кашоните с
видеоигрите 9 „Плейстейшън 4“ и взима една от кутиите от рафта. Друго
косвено доказателство на което акцентира прокурора е факта, че след
проведен разговор с полицейския служител, който е извършил проверка по
случая, подсъдимия по собствена воля е взел решение да заплати вещта,
която е взел от магазина без да заплати. Засяга въпроса и за обремененото
съдебно минало на подсъдимия, както и защо не приема тезата на
2
първоинстанционния съд, че подсъдимия е бил „притискан“ от полицейския
служител да си помисли добре и да заплати вещта, въпреки че не е извършил
деянието.
Подсъдимият редовно призован, не се явява. За него се явява
упълномощен защитник адв. Т. Г. от САК. Процесуалния представител
развива съображения, че протеста на СРП следва да остане без уважение, а
присъдата на СPC бъде потвърдена, като правилна, обоснована и
законосъобразна. Развива доводи, че от събраните по делото доказателства не
може да се направи безспорен извод, че именно подзащитния й е лицето
отнело игровата конзола, независимо, че на изгледания запис пред
контролната инстанция се вижда лице с бяла бейзболна шапка, че разглежда
и сваля от рафта бяла кутия или бял кашон.
Делото е разгледано съобразно разпоредбата на чл.269 ал.3 т.4 б.“а“ вр.
ал.2 вр. чл.317 от НПК.
Софийски градски съд като анализира подробно аргументите, наведени
в протеста и тези развити от страните в съдебно заседание, както и след
цялостна служебна проверка на атакуваната присъда приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касае се за обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1 т.1 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б.“б“ НК, като от фактическа страна първостепенния съд е
приел следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А. А. М. е роден на ****г. в гр. София, българин, с
българско гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, работи
като рецепционист в хотел „ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ ЛУИНО“, живущ в
Република Италия, гр. Варезе, ул. ****, с ЕГН **********.
На 19.04.2019г. св. И. Е., който по това време бил управител на магазин
„Технополис“, находящ се в гр. София, ул. „История Славянобългарска“ №
13 научил, че в търговския обект липсва от стелажа, на който са изложени за
продажба - игрова конзола „PlayStation4“, марка „Sony“. На място била
намерена само разкъсана кутия от игровата конзола, но самата тя липсвала.
Поради това св. Е. прегледал записите от видеокамерите в обекта от
18.04.2019г. и тъй като видял момче на записа, отишъл в 02 РУ – СДВР и
подал заявление за случилото се, като предоставил (с Протокол за
доброволно предаване от 19.04.2019г.) записите от камерите на магазина. На
тях било записано на 18.04.2019г. около 19:25 часа лице с бяла шапка да се
движи между рафтовете и да носи вещ, наподобяваща чанта или плик. В
периода 19:28 – 19:29 часа на 18.04.2019г. било записано движението на
различни лица при входната врата на магазина и при информация, а в периода
19:53 – 19:54 часа на 18.04.2019г. камерите на магазина записали движение
на служители от магазина с униформено облекло и на клиенти на търговския
обект, които излизат между двете каси, като повече от едно от заснетите на
камерите лица държат в ръце пликове и чанти. След като била образувана
3
преписка по жалбата на св. Е. в 02 РУ – СДВР, същата била разпределена на
св. Ц.. Последният се запознал със записите от камерите в магазина и
изготвил т. нар. „специално съобщение“, където описал деянието, лице от
записа и приложил снимков и видео материал. В последствие св. Ц. получил
информация, че лице, което силно наподобява на лице от записите от магазин
„Технополис“, е било задържано за кражба под района на 07 РУ - СДВР. От
полицаи от 07 РУ – СДВР св. Ц. научил, че лицето се казва А. А. М.. По
служебен път полицай Ц. установил, че лицето е осъждано, както и че в
рамките на една година към 18.04.2019г. на него не е налагано
административно наказание по реда на чл.218б от НК. Свидетелят Ц.
потърсил въпросното лице, но не го намерил. След това М. върнал обаждане
на св.Ц., за да разбере защо е бил търсен. Полицай Ц. казал на подсъдимия,
че сигурно е станала „грешка“ като лицето си е тръгнало от магазина и е
„забравил“ да плати един „PlayStation4“. Св.Ц. посъветвал подсъдимия да
върне вещта или да заплати нейната равностойност, за да няма дело и да му
се наложи административно наказание по чл.218б от НК. На 18.06.2019г.
подс. М. отишъл в магазин „ТЕХНОПОЛИС – НАДЕЖДА“ и заявил на св.
Е., че идва за плати „PlayStation“-а, за което му бил издаден касов бон за
стойността на вещта – 699,00 лева. След два дни св. Е. отишъл в полицията и
съобщил за това плащане, като заявил, че няма претенции към лицето.
Междувременно подс. М. отишъл при св. Ц. и му дал касовата бележка,
издадена от магазин „Технополис“. В хода на образуваното досъдебно
производство била назначена и изготвена видеотехническа експертиза на
предоставените записи от камерите на магазин „ТЕХНОПОЛИС –
НАДЕЖДА“. Според заключението на вещите лица В. и Г. предоставеният за
изследване носител на информация е годно средство за съхранение на
цифрова информация. Същият съдържа програма за възпроизвеждане,
цифрови изображения „jpeg image“ формат, видео файлове „мр4“ формат с
„1920х1080“ резолюция с имена, заснети от три вътрешни камери на
изкуствено осветление, в светлата част от денонощието, с ракурс
/разположена над човешкия ръст/, като на изображенията има индикация за
час и дата.
При извършено възпроизвеждане на видео на 25.02.2024 г. в 16:15:42 ч.
изображенията от камери с индикация „camera 01“ и „camera 15“ за времето
около 19:28 часа и 19:53 часа на 18.04.2019г. (според индикацията на
записващото устройство) се наблюдава заснето лице от видимо мъжки пол –
лице с нормално телосложение, носещ светла шапка с козирка и кръгла
емблема отпред, тъмно яке, синя блуза с вертикален надпис в лявата страна,
сини дънки и светли маратонки, носещ тъмна раница на гърба и чанта в
едната си ръка, като на дясната ръка се наблюдава светъл предмет,
наподобяващ часовник. На видео изображенията от камера с индикация
„camera 13“ за времето около 19:25 часа на 18.04.2019г. (според индикацията
на записващото устройство) се наблюдава лицето да се движи между
рафтовете с изложени предмети и да извършва действия, наподобяващи
4
разглеждане. Според вещите лица В. и Г. предоставеният видеоматериал е
годен за сравнително изследване по общи признаци от външността на
заснетото лице от свидетели и очевидци.
СРС е посочил, че приетата за установена фактическа обстановка се
базира на – показанията на свидетелите И. Е. и В. Ц.; обясненията на
подсъдимия (дадени чрез видеоконферентна връзка по Skype); заявление от
И. К. Е. до 02 РУ – СДВР от 19.04.2019г.; Протокол за доброволно предаване
от 19.04.2019г.; заключение на видео-техническа експертиза; справка за
налагани административни наказания на М.; фискален бон от 18.06.2019г.;
стокова разписка от „Технополис България“ ЕАД; фактура № ********** от
29.03.2019г.; характеристики на подсъдимия; снимки от наличния по делото
диск и оглед на същия, както и справка за съдимост на подсъдимия.
Първоинстанционния съд е обсъдил е наличната съвкупност, както по
отделно, така и в цялост и е изложил своите правни изводи. Приел е, че от
заявлението на лист 7 от досъдебното производство и Протокола за
доброволно предаване на лист 13 от досъдебното производство се
установява, че на 19.04.2019г. И. К. Е. е подал в 02 РУ – СДВР заявление за
констатираната от него кражба на игрова конзола „PlayStation4“, марка
„Sony“ и е предал записи от камерите на магазина. От справките за съдимост
и за налагани административни наказания на М. е приел за установено, че в
рамките на една година към 18.04.2019г. на подсъдимия не е било налагано
административно наказание по реда на чл.218б от НК, но лицето е било
осъждано, включително и за деянията, посочени в обвинителния акт - с
определение на СРС, НО, 100 състав по НОХД № 18002/2017г., влязло в
законна сила на 26.10.2017г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, извършено от неустановено дата през месец август
2016г. до неустановена дата в средата на месец декември 2016г., му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца,
изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 от НК за срок от 3
години и с определение на СРС, НО, 110 състав по НОХД № 7136/2018г.,
влязло в законна сила на 03.05.2018г., за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца при първоначален „общ“ режим.
Приложените на лист 38-41 от досъдебното производство стокова разписка и
фактура № ********** от 29.03.2019г. е кредитирал като обективни и
непредубедени писмени доказателства. От тях е установил придобИ.ето на
процесната вещ от „Технополис България“ ЕАД, от където следва изводът, че
игрова конзола „PlayStation4“ се явява чужда за подс. М.. Правилно
първоинстанционния съд е преценил, че фискалният бон от 18.06.2019г. (на
лист 37 от досъдебното производство) от една страна се характеризира като
обективно и непредубедено доказателство, с достоверна дата, а от друга
страна намира потвърждение в кредитираните гласни доказателства.
Обосновано СРС му се е доверил, като е приел, че на 18.06.2019г. в магазин
„ТЕХНОПОЛИС – НАДЕЖДА“ в полза на „Технополис България“ ЕАД е
5
била заплатена сумата от 699,00 лева за „PlayStation4“ („PS4“). Относно
лицето, извършило това плащане, фискалният бон е неинформативен и извод
за това СРС направил от обсъдените гласни доказателства. Като компетентно
и безпристрастно изготвено е прието заключението по видео-техническата
експертиза.
Съставът на Софийски районен съд е анализирал събраните гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите И. Е. и В. Ц.,
обясненията на подсъдимия дадени чрез видеоконферентна връзка. Наред с
тях е обсъдил и събраните писмени доказателства, както и заключението на
видео-техническата експертиза. Въз основа на тях е приел, че липсата на
заснети на камерата действия на подсъдимия М. по вземане на процесната
вещ дискредитира показанията на св.Е., че е видял на записите от камерите
лице от мъжки пол да „взема една от конзолите“, като касателно това
твърдение на свидетеля не кредитира показанията му, а в останалата част ги е
приел за достоверни и обективни.
Съдът е счел също, че начина по който св.В. Ц., служител на 02 РУ –
СДВР, на когото е била разпределена преписката, образувана по заявлението
на св.И. Е. е действал предубедено. Приел е също, че установяването на
подсъдимия М. по посочената в мотивите от СРС последователност показва
предубеденост и заинтересованост на св.Ц., с които доводи състава на
въззивната инстанция не се съгласява, още по-малкото свидетеля Ц., като
полицейски служител да е бил заинтересован, за да си „свърши работата“.
В обясненията си подсъдимия М. е признал, че на предоставения му от
св.Ц. запис е разпознал себе си. Въззивния състав няма основание да се
съмнява в тези му обяснения, тъй като те освен защитно средство, имат
характера на гласни доказателства.
Софийският районен съд в мотивите към атакуваната присъда е посочил
какви обстоятелства е приел за установени и въз основа на какви
доказателства, обосновавайки изводите си от събраната доказателствена
маса, като ги е анализирал и въз основа на това е приел, че подсъдимия М. от
обективна и субективна страна не е извършил престъпление по чл. 196, ал.1,
т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК.
Съставът на Софийски градски съд намира подадения протест за
основателен в частта, че от събраните по делото доказателства се установява
факта на извършеното престъпление и участието на подсъдимия М. в него.
Въззивният съд също намира, че присъдата на СРС е правилна и
законосъобразна в оправдателния й диспозитив, но не по съображенията,
изложени в мотивната част към нея.
Пред СГС се допусна и проведе въззивно съдебно следствие. Бе
извършен допълнителен разпит на св.И. Е., както и се допусна извършване на
личен оглед и повторен такъв на приобщения в процесуалното му качество
на веществено доказателство по делото компакт – диск, съдържащ
видеозапис от охранителни камери на магазин „Технополис“, за периода
6
19:28 – 19:29 часа на 18.04.2019 г., предаден с протокол за доброволно
предаване от 19.04.2019 г. на служител на 02 РУ-СДВР.
От извършения личен оглед на файла „mp4“ в папка с надпис „Ps4“, /с
четири подпапки и 3 файла с разширение/, чрез изглеждането му от съда и от
присъстващите в откритото въззивно съдебно заседание страни и свидетеля
Е., на видеофайла се констатира рафтове с техника в магазина и присъствие
на лице с бяла бейзболна шапка, черно яке и дълги панталони, държащо в
лявата си ръка чанта, което се разхожда покрай рафтовете. Свидетеля Е.
отбелязва в с.з., че вижда господин, който от стелажа взима продукт и тръгва.
Допълва – това е същия господин, за който и преди съм говорил в
свидетелските си показания.
На видеофайла се наблюдава как лицето с бяла бейзболна шапка, черно
яке и дълги панталони, държащо в лявата си ръка чанта, взима кутия от
рафта. В 19:26:45 лицето излиза извън обхвата на камерата, съгласно таймера
на видеофайла. Свидетелят Е. допълва, че към дадения момент зоната в която
са изложени самите плейстейшъни като конзоли, наблюдава господина,
който взима кашона. Това е зоната, в която са изложени игровите конзоли.
Заявява също, че те са поставени в картонена опаковка, ориентировачно
около 50х50 см., като големина и кашоните са изложени на тава, което се
вижда от записа. Леко по диагонал се вижда как са разпределени кашоните, а
рафтовете са аналогични така, както е първия.
Установената от СPC фактология в по-голямата си част се споделя от
въззивната инстанция, която не споделя част от доказателсвения анализ и
изцяло доводите за оправдаване на подсъдимия. Контролната инстанция
намира, че по делото са събрани достатъчно косвени доказателства, които в
своята логическа подредена верига обосноват извод за авторство от подс.М.
във престъплението за което е привлечен. В тази връзка следва да бъде
отчетено, че в обясненията си подсъдимия М. е признал, че на предоставения
му запис е разпознал себе си. На записа се вижда, че именно това лице с
бялата бейзболна шапка, /в което самия подсъдим се разпознава/ влиза между
рафтовете и взима от там кутия или кашон. При излизане от магазина се
установява, вече свалена раница от гърба, където е била при влизането в
магазина, с която се прикрива другата носена от него чанта.
След обстоен анализ на цялата доказателствена маса по делото,
поотделно и в съвкупност, СГС намира, че се касае за формално осъществен
от обективна и субективна страна престъпен състав на чл.196, ал.1, т.1, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК, като конкретното деяние се явява
малозначително, поради явно незначителната му обществена опасност.
В конкретния случай обществената опасност от деянието е явно
незначителна, с оглед начинът на неговото осъществяване, невисоката
стойност на вещта, предмет на престъплението, около минималната работна
заплата, и най-вече обстоятелството, че в последствие подсъдимия е заплатил
нейната стойност. Следва да се отчете и обстоятелството на изминалия дълъг
7
период от време от момента на извършване на деянието. Въззивният състав
приема, че деянието в минимална степен е засегнало и увредило
обществените отношения. Отчита факта, че макар и в последствие е
заплатена от подсъдимия отнетата вещ, предмет на престъплението. В тази
връзка не споделя доводите на първия съд, че това е сторено от подсъдимия,
защото св.В. Ц. така го е „посъветвал.“ С оглед установените обстоятелства
това деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъпление
по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б“ от НК представлява
незначително такова и именно поради това не е престъпно по смисъла на чл.
9, ал. 2 НК.
Съставът на СГС не споделя правния извод на първостепенния съд, че
подсъдимия от обективна и субективна страна не е извършил соченото
престъпление.
В конкретния случай въззивната инстанция намира, че при този обем от
доказателствена съвкупност са налице редица косвени доказателства, които
насложени в своята логическа верига обосновават авторството на процесното
деяние, именно да е осъществено от подсъдимия М.. В тази връзка отчита
следните обстоятелства: При възпроизвеждане на видеозаписа в проведеното
въззивно съдебно следствие пред СГС се вижда, че в определен времеви
момент на процесната дата, лице с бейзболна шапка, черно горнище, сини
дънки и бели обувки, в което, в последствие подсъдимия сам се е разпознал,
като човека който е заснет от охранителните камери в този му вид в
търговския обект „Технополис“, отива до рафтовете, където са поставени
кашоните с видеоигрите „Плейстейшън 4“ и взима една от кутиите от рафта.
Друго косвено доказателство е факта, че след проведен разговор с
полицейския служител, който е извършил проверка по случая, подсъдимия по
собствена воля е взел решение да заплати вещта, която е взел от магазина без
да заплати. Най-малко с оглед данните за предходни осъждания, същия е бил
наясно с евентуалните последици. По-скоро нелогично и житейски
неоправдано звучи лицето да заплати вещ, към която няма никакво
отношение.
Както бе посочено, самия подсъдим не отрича факта, че е лицето на
видеозаписа. Съдът няма основание да се съмнява в тези му обяснения, тъй
като те се подкрепят от останалите доказателства по делото. От събраната и
анализирана доказателствена съвкупност, макар и при наличие на косвени
такива, но достатъчни по своя обем и съдържание, е видно, че подсъдимия е
осъществил вмененото му престъпление от формална страна, но както бе
посочено и по-горе в случая е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като
деянието макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, неговата обществена опасност е явно незначителна при
конкретно установените факти.
При горните съображения съставът на СГС намери за правилни
крайните изводи на първостепенния съд, че подсъдимия следва да бъде
8
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, но не по
изложените от него съображения.
При направената служебна проверка въззивният състав не констатира
допуснати процесуални нарушения в съдебната и досъдебна фази на процеса,
които да са основание за отмяна на постановената присъда.
В конкретния случай е налице хипотезата на чл.337 ал.3 от НПК, при
който въззивната инстанция може да се произнесе и само относно мотивите
и основанията за оправдаването на подсъдимия, каквото е налице в
настоящия казус.
С оглед гореразвитите доводи съставът на СГС споделя частично
доводите в депозирания протест по аргумент на посоченото по-горе.
Водим от гореизложеното и на основание чл.337 ал.3 от НПК, Софийски
Градски съд, НО, 10-ти въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда № 517/21.11.2023г. постановена по НОХД №
11581/2022г. на Софийски районен съд, НО, 10-ти състав, само относно
мотивите и основанията за оправдаването на подсъдимия А. А. М., което е във
връзка с чл.9 ал.2 от НК.
РЕШЕНИЕТО е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9