РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. Шумен, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Георгиева
при участието на секретаря В.П.И.
като разгледа докладваното от Диана К. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200467 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 23-0869-003045/20.12.2023г., издадено от
Началник група в сектор „ПП“ към ОД МВР гр. Шумен, с което на К. З. З., с ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДв.П. В жалбата се
сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при
съществени нарушения на процесуалните правила, като в жалбата са изложени подробни
доводи за това.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован не се явява лично и не
изпраща упълномощен представител. В деловодството на ШРС е постъпила писмена защита
от упълномощен представител на жалбоподателя, с която моли съда да отмени
наказателното постановление и да присъди на жалбоподателя направените разноски за
адвокатско възнаграждение. Административно наказващия орган, редовно призован
изпраща упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди
процесното НП като правилно и законосъобразно и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество съдът намира жалбата за основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на
1
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 10.11.2023г. свидетелите Т. Б. Й. и М. Г. М. – мл. автоконтрольори в сектор „ПП“
при ОД МВР Шумен изпълнявайки служебните си задължения работили във връзка със СПО
на територията на с. Струйно, обл. Шумен. Около 15,45 часа свид. Т. Й. спрял за проверка,
автомобил с варненска регистрация „Мерцедес Спринтер“ с рег. № В24 59ТТ, бял на цвят. В
хода на проверката свидетелите констатирали, че водач на автомобила бил жалбоподателя
К. З. З., който им представил СУ МПС образец Великобритания с номер
ZLATA901116KZ9ZU 17. Свидетелите извършили справка чрез дежурния в граничен
контрол и установили, че водача К. З. – български гражданин след като е бил повече от три
месеца в България не е подновил свидетелството си за управление на МПС. Свидетелят Т. Б.
Й. съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1008167 от
10.11.2023г., в който посочил, че с горното деяние от страна на жалбоподателя е нарушена
разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДв.П – български гражданин управлява МПС с
чуждестранно национално свидетелство без да е подменено след пребиваване повече от 3
месеца. Актът е подписан от нарушителя без възражения. В последствие се е възползвал от
законното си право и депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. По
повод постъпилите писмени възражения била извършена проверка от инсп. И. Господинов,
след която били счетени за неоснователни. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно[1]наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 23-0869-003045/20.12.2023г. от Началник група в сектор „ПП“
към ОД МВР гр. Шумен, с което на К. З. З., с ЕГН ********** от ******** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДв.П за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДв.П. Така установената фактическа обстановка се
установява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, както и
от присъединените на основание чл.283 от НПК, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното: Производството е от административно - наказателен характер, при което е
необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице
и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи
върху административно наказващия орган.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на
определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.
При извършената служебно цялостна проверка по законосъобразността на издаденото НП,
съдът обаче констатира, че при издаването на АУАН и НП е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяната на същото.
Съгласно разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗДв.П: “Българските граждани могат да
управляват МПС на територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от
2
друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Т. е. при преценката за това дали е извършено това нарушение, следва да бъдат установени
всички елементи от състава на същото от наказващия орган. Тази проверка следва да бъде
възможна, както за съда, така и за лицето срещу което се води административно
наказателното производство. За да бъде възможно да бъде извършена същата, най-напред
следва в АУАН и НП да се съдържат данни за всички елементи от състава на нарушението.
В настоящия случай не е така. В АУАН и в НП в описанието на нарушението и
обстоятелствата при които същото е извършено не се съдържат данни относно това кога се
приема, че е било последното влизане на жалбоподателя в страната преди констатиране на
нарушението.
По този начин е допуснато нарушение по чл.42, т.4 и чцл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Същото представлява съществено процесуално нарушение, тъй като обвинението е неясно
по отношение на съществен елемент от състава на нарушението, за което се води АНП. С
това се нарушава правото на защита на лицето срещу което се води същото, което
представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Действително по делото е предоставена Справка за пътуване на лице – български
гражданин, от която е видно, че жалбоподателя е влязъл в Република България на
17.08.2018г., но въпреки, че същата е правена преди издаване на атакуваното НП, АНО и нея
не е вписал. Липсват доказателства които несъмнено и безспорно да установяват, че
жалбоподателят не е напускал и не е влизал на територията на страна след тази дата. Следва
да се отбележи, че в АИС "Граничен контрол" след 01.01.2007г. лицата, ползващи се от
правото на свободно движение, съгласно правото на ЕС, не подлежат на задължителна
проверка в АИС "ГК", поради което и фондът не съдържа изчерпателни данни за всички
пътувания на тази категория лица. С оглед на което съдът намира, че е възможно,
представената справка да не е прецизна. От това следва, че не може да бъде направен
неоспорим извод кога лицето е влязло в пределите на Република България за последен път и
от кога пребивава в страната, а от там и че нарушението е доказателствено обезпечено.
По изложените по горе съображения, съдът намира, че са допуснати съществени
нарушения, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде отменено.
При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН право на разноски има
жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 500 лева адвокатски хонорар,
съгласно договор за правна помощ и консултантско съдействие. АНО в съпроводителното
писмо е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в
тази връзка следва да се отбележи, че с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.18, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В случая уговореният и заплатен размер от 500 лева надвишава минималните
3
размери, предвидени в чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство,
при материален интерес до 1 000 лева, поради което следва да се присъди в полза на
жалбоподателя сума в размер на 400 лева. Сумата следва да се присъди в тежест на
административно наказващият орган и да се заплати от последния по сметка на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0869-003045 от 20.12.2023г. издадено от
Началник група в сектор “ПП” при ОД МВР гр. Шумен, с което на К. З. З., с ЕГН
********** от ******** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100
лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДв.П за нарушение на чл.162, ал.1 от ЗДв.П, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР - Шумен да заплати на К. З. З., с ЕГН **********, с адрес:
******** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му на страните пред Шуменски административен съд по реда на Глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4