Решение по КНАХД №1221/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.2 от Закона за администра-тивните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Р. И. Б., с адрес: [населено място], [жк], ет.2, чрез пълномощника- адв.П. С. от АК-Пловдив, против Решение № 298 от 29.04.2025г., постановено по АНД № 230 от 2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0769-004125 от 19.11.2024г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Съдът не изложил аргументи относно изложените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на НП. Приета е фактическата обстановка описана от актосъставителя и двамата свидетели, които са подали сигнал на ЕЕН 112, въпреки много противоречия. Практически съдебното решение се базирало на предположения и нищо не е установено безспорно по делото, според касатора. Съдът не обърнал внимание на възраженията на жалбоподателя относно противоречия в показанията на св.Р. и св.М., а показанията на св.Й. въобще не са обсъдени. Обсъждат се изявления на свидетелите. Сочи се, че показанията на св.Р. са крайно съмнителни и не трябва да се кредитират с доверие. Само показанията на св.Й. са последователни, като в някои части се подкрепят от показанията на св.Р. и св.М.. Според посоченото в касационната жалба, другите двама свидетели са решили да оклеветят касатора, като подадат сигнал на [тел. номер], за това, че е изпреварвал през аварийната лента, което не отговаря на истината. Изтъква се, че решението не може да почива на предположения. Не е направена и преценка за маловажност на деянието, за което е наложена глоба в размер на 30 лева, доколкото въобще не е имало опасност за движението и не бил застрашен нито един участник от неправилно изпреварване. От събрания по делото доказателствен материал не се установява по несъмнен начин, че касатора Б. е извършил вмененото нарушение- движение в аварийната лента на Автомагистрала „Тракия“. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на наказателното постановление. Претендират се разноските по делото.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът се явява лично и се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и пледира да бъде уважена, респективно искането за отмяна на оспорения съдебен акт и за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани нови писмени доказателства, допустими в касационното производство, доколкото справка относно нарушенията на водача, за които е санкциониран се съдържа в първоинстанционното дело.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Не взема становище по оспорването.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Р. И. Б., против наказателно постановление № 24-0769-004125 от 19.11.2024г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.41, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП на лицето е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 30 лв., а за нарушение по чл.58, т.3 от ЗДвП и на основание чл.178ж, ал.1, предл.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1000 лева, както и кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.

Районен съд – Бургас е потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел фактическата обстановка, както следва:

На 08.08.2024г. около 20.06 часа, на АМ „Тракия“, 342 км. в посока [населено място] жалбоподателят Б. управлявал МПС- л.а. „БМВ 340Д Х Драйв“, с рег.№ [рег. номер]. Движил се в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на МПС и без наличие на здравословни проблеми на водача и пътниците. Наред с това, предприел и изпреварване от дясната страна, като с поведението си създал непосредствена опасност за движението. Позовал се на показанията на св.М. и св.Р., които пътували по същото време в точи участък на АМ „Тракия“ и именно тези двама свидетели са възприемали осъщественото изпреварване от страна на л.а., с рег. № [рег. номер] на автомобили от дясно по аварийната лента. Описва се хронологията по подадения от двамата свидетели сигнал по [тел. номер], за което впоследствие е съставен АУАН на водача Р.Б.. Обсъдено е, че актът е редовно съставен, по смисъла на закона и показанията на свидетелите-очевидци установяват описаната в него фактическа обстановка. Решаващият състав е изтъкнал, че показанията на двамата очевидци са еднопосочни и безпротиворечиви и ги е кредитирал изцяло. Преценил, че в хода на АНП не са допуснати съществени процесуални нарушения, а съставените АУАН и НП са изготвени от компетентни органи и съдържат законоустановените реквизити. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения в хода на АНП и изтъкнал, че деянията и тяхното описание е достатъчно ясно и изчерпателно, поради което правото на защита на водача не е нарушено. Обсъдил е приложените материалноправни разпоредби, съответно е намерил за доказани двете процесни нарушения от обективна и субективна страна. С оглед изслушаните показания на двамата очевидци и актосъставителя, първоинстанционният съд изтъкнал, че управляваният от Р. Б. автомобил е изпреварил неправилно от дясната страна друг автомобил, а се е движил и в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на превозното средство и без наличие на здравословни проблеми на водача или пътниците, а по този начин безспорно е създал непосредствена опасност за всички участници в движението, което е било натоварено по време на извършените нарушения. Сочи се, че жалбоподателят не е успял да обори заявеното от свидетелите-очевидци и съдът е обосновал извод, че именно той е субект на двете нарушения, вменени с процесното НП. Констатирано е, че наказанията са наложени въз основа на относимите санкционни разпоредби и са законосъобразни. Отречено е приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като вменените деяния не са такива с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от такова естество. Посочено е и обстоятелството, че справката на водача представено по преписката и приета по делото установява наличие и на други предходни нарушения на този водач. При липсата на основания за неговата отмяна или изменение, съдът е потвърдил оспореното наказателно постановление изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Противно на изложеното от касатора, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал в пълнота релевантните към спора факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав на АдмС-Бургас.

Касационната инстанция приема, че решаващият състав е обосновал изводите си, въз основа на събраните по делото доказателства, с които е изяснена фактическата обстановка по случая. Действително, в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съставените АУАН и НП съответстват на законовите изисквания.

В хода на съдебното производство по обжалване на НП също не са допуснати такива нарушения, противно на твърдяното в касационната жалба. Съдът е изложил мотиви, въз основа на кои доказателствени източници е направил своите изводи, а тези доказателства са събрани по предвидения законов ред и установяват извършените от касатора две административни нарушения, за които е санкциониран.

От приетите по делото доказателства, се установява по несъмнен начин, че на посочената в НП дата и място касаторът е управлявал МПС, с рег. № [рег. номер] от жалбоподателя. По делото въобще не се спори относно факта, че именно той е управлявал посочения лек автомобил на инкриминирата дата по АМ „Тракия“. Безспорно е и обстоятелството, че касаторът е санкциониран по повод подаден сигнал на ЕЕН 112 именно от двамата свидетели-очевидци Д.Р. и Т.М..

Спори се относно осъществяване на вменените нарушения, чието извършване се отрича от касатора Б..

Видно от показанията на двамата свидетели, изслушани в открито заседание на БРС на 24.03.2025г. по това време на летния сезон /около 20 часа на 08.08.2024г./ трафикът е бил интензивен, а управляваният от касатора л.а. е изпреварвал превозното средство, в което са пътували Р. и М. и други автомобили, като е извършвал изпреварвания, както от лявата страна, така и отдясно на МПС. В показанията на св.Р. е уточнено, че възприетото движение на л.а. „БМВ“ /управляван от касатора/ е в участък на АМ „Тракия“, в посока от [населено място] към [населено място]. Двамата свидетели изрично сочат, че са възприели изпреварване и движение на автомобила на касатора по аварийната лента на автомагистралата. В хода на съдебното следствие пред БРС е изслушана като свидетел и Х. Й., която е пътувала заедно с касатора Б.. Заявеното от нея, че „не съм забелязала той да се движи по аварийната лента“ и по-нататък, че „не сме влизали в аварийната лента“ и според настоящият съдебен състав не може да опровергае личните възприятия на другите двама свидетели-очевидци, подали сигнала по [тел. номер].

Противно на изложеното в касационната жалба, по делото не са установени причини, поради които показанията на св.М. и св.Р. да не се кредитират с доверие, включително за твърдяното в касационната жалба „моментно решение да оклеветят г-н Б. като подадат сигнал на [тел. номер] срещу него…“, поради което правилно са били кредитирани с доверие от първоинстанционния съд. Въз основа на събран по предвидения законов ред доказателствен материал съдът е обосновал верни изводи за осъществяване на двете деяния, описани в НП, за които са наложени точно предвидените в закона санкции. Същите са квалифицирани правилно и съгласно приложимите санкционни норми са наложени законоустановените наказания.

Не са налице обстоятелства, които да квалифицират извършените две нарушения, като маловажни случаи, поради което обосновано е отречено и приложението на този институт.

Обобщено, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нито са нарушени норми на материалния закон, а наложените наказания съответстват на законовите указания, поради което касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предвид изложеното, касационният съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила.

Разноски не се претендират от ответника и не се присъждат такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIII -ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 298 от 29.04.2025г., постановено по АНД № 230 от 2025г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.