П Р О Т О К О Л № 406
27.02.2019 г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ТРИНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На двадесет и седми
февруари две хиляди и деветнадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЯНА ГЕНАДИЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.Е.Е.Д.
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНКА КЪНЕВА
ПРОКУРОР: Н. ПАВЛОВ
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя
НОХД № 416
по описа за 2019 година
На именното повикване в 11.16 часа се явиха:
ПОДС. Н.Д.Н.,
редовно призован, явява се лично. Представлява се от
адв.М.Д., надлежно упълномощен в
хода на ДП и приет от съда от днес.
ПОСТРАДАЛИЯТ С.П.В., редовно призован, не се явява.
Съдът
докладва постъпила справка за съдимост № 606/01.02.2019г. от БС-Варна
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки даване ход на разпоредителното заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СЪДЪТ снема самоличността на подсъдимия
ПОДС. Н.Д.Н., роден на ***г***, български гражданин, със средно специално образование, неженен, работи, осъждан, **********.
На осн. чл.272 ал.4
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.
247б от НПК и констатира, че са връчени на 04.02.2019г.
/посочва се и датата на връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия
съгл. изискването на чл.311 ал.1 т.2 от НПК/.
СЪДЪТ разясни на страните
правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и последствията от
влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ.Д.: Нямаме искания за отводи.
ПОДС. Н.: Нямам искания за отводи.
Съдът изслушва становищата на прокурора и
лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
Съдът изслушва становищата на прокурора и
лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:
Считам, че делото е подсъдно на съда и не са налице основания за
прекратяване и спиране на наказателното производство. В хода на ДП не са
допуснати съществени процесуални нарушения и възможно е делото да се разгледа
по реда на глава ХХVІІ или по реда на глава ХХІХ от НПК, ако се възстановят
щетите. Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да
се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Защитата е
задължителна в производството по глава ХХVІІ и глава ХХІХ от НПК. Не се налага
извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на вещо
лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение. Нямам искания по доказателствата. Имаме готовност за споразумение.
АДВ. Д.: Считам, че
делото е подсъдно на съда и не са налице основания за прекратяване и спиране на
наказателното производство. В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални
нарушения. Не са налице предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито
да се привлича резервен съдия или резервни съдебни заседатели. Възможно е
разглеждане на производството по глава ХХІХ от НПК, доколкото сме постигнали споразумение с ВРП. Не се
налага извършването на следствени действия по делегация, нито назначаването на
вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на
мярката за неотклонение. Нямам искания по доказателствата.
ПОДС. Н.: Г-жо
Председател, поддържам становището на защитника си по всички точки на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и материалите по делото намира следното :
Делото е образувано по внесен обвинителен акт срещу подс. Н.Д.Н., за престъпление по чл.209
ал.1,
вр.чл.20. ал.2 от НК.
Доколкото съдът е длъжен служебно да следи
за допуснати отстраними съществени процесуални нарушения довели до ограничаване
на процесуалните права на обвиняемите или на пострадалите намира, че такива са
допуснати по отношение на правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество- т.е. допуснато е нарушение визирано в разпоредбата
на чл.249, ал.4, т.1 т НПК.
При изготвянето на ОА е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване на процесуалните права на обв. Н. да научи за какво престъпление е
привлечен в това качество. Като токава е допуснато и в хода на ДП
Съображенията на съда са следните:
Обвинителният акт определя
предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие
процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира
недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да
разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с
обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в
неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението,
извършено от обвиняемите, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК
конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването
му“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да
отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своята актуалност
и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон,
направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08.
2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на
съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на
досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил
именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно
не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на
обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК.
Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на
изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
С настоящият ОА Н. е предаден на съд за
престъпна дейност, реализирана на 02.06.2018г. в гр. Варна, при която в съучастие,
като съизвършител с неустановени по делото лице, с цел да набави за себе си
имотна облага, поддържал заблуждение у пострадалия.
На първо място, съдът намира, че ОА изготвен от
прокурора страда от вътрешно противоречие. В уводната му част, изготвилият го
прокурор сочи, в обв. Н. се е представил за полицейски служител, а в
диспозитивната част се сочи, че е сержант.
В обстоятелствената част се сочи, че предмет на престъплението е мобилен
телефон, а в диспозитивната част е сумата от 330 лева. Освен това в ОА не е
посочена собствеността на телефона, а данни за това има в досъдебното
производство, което ще определи
съответно и вредата за кого е настъпила. Волята на прокурора не трябва да се
гадае и предполага, нито да се извлича по тълкувателен път от материалите по
делото или от тези които ще бъдат събрани в един бъдещ процес, тъй като това
нарушава както правото на защита на обвиненото лице, така и възможността на
съда да се произнесе, тъй като не може да определи рамките на обвинението и
всяка негова констатация би могла да бъде нарушение на забраната за съществено
изменение на обвинението / в този смисъл е и Р №143/1995 г. 1 НО/.
Константната
е практиката на ВКС, че деянието трябва да бъде конкретизирано като време, място, начин на извършване. В обстоятелствената част на
обвинителния акт трябва да бъдат отразени всички състовемерни обстоятелства,
относими към всяко едно от предявените обвинения.
От така
изложеното във фактите и от така повдигнатото обвинение в диспозитива на ОА
изобщо не става ясно за какви действия е обвинен обвиняемия- за това, че е присвоил мобилен телефон или за парична сума. В случая съдът
намира, че не се касае за ОФГ, тъй като не се касае за пропуск от технически
характер, а изцяло за липса на факти.
Следва да се посочи, че съобразно
теорията и константната съдебна практика престъплението измама се осъществява
най-често с поредица от действия, които целят да въведат или поддържат
заблуждение у другиго /активна измама/ или да се използване незнанието, или
неосведомеността или неопитността на другиго /пасивна измама/. При въвеждането
в заблуждение у пострадалото лице
първоначално не съществува представи за факти или обстоятелства, а дееца чрез
свои активни действия цели да създаде и създава неверни представи у заблудения
въз основа, на които той да формира решение за извършване на акт на имуществено
разпореждане като си мисли, че действа на годно правно основание. При
поддържането на заблуждение такива неверни представи вече са налице у
пострадалото лице и дееца ги използва, не опровергава създадените представи и
чрез свои действия допринася за продължителността на съществуването на тези
неверни представи у съзнанието на пострадалия, за да може да въз основа на тях
да се вземе решение за извършване на акт на имуществено разпореждане със свое
или чуждо имущество. В случаите на поддържане заблуждение деецът
проявява активност с цел утвърждаването на една невярна представа и има
определен принос за заблуждението / в този смисъл Решение №: 555 от 28.12.1987 г. по н.д. № 546/87 г., ВК/.
В контекста на горното в ОА
следва да се посочат конкретно, ясно и недвусмислено действията, с които обв. Н.
е възбудил и поддържал заблуждение у пострадалия, както и да се посочи на какво
основание и как е прехвърлено владението на веща.
Поради това, съдът приема, че по
този начин изготвения ОА не отговаря на изискванията на НПК, съгласно който в
същия следва да бъдат описани времето, мястото и начинът на извършване на
престъплението и то по начин, който да не налага предположения, досежно
предметните рамки на обвинението, както за обвиняемите, така и за съда. Следва
да се посочи, че волята на прокурора
относно приетата за установена фактическа обстановка или т.н. фактическо
обвинение, следва да бъде ясна и недвусмислена, а не да се гадае и извлича по
тълкувателен път от съдържанието на ОА или още по-малко от материалите по
делото. Нещо повече диспозитивът на обвинението трябва да следва фактическите
рамки на ОА. Горните неясноти, противоречията между диспозитива и фактическото
обвинение и липсата на конкретни факти представляват отстранимо съществено
процесуално нарушение, което води до ограничаване правото на защита на обвиняемия да разбере в какво точно е
обвинена, а също така е ограничена и възможността на съда да разбере какви са
предметните рамки на обвинението и какви факти и обстоятелства подлежат на
доказване в процеса. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност
във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на
окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред
съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249 ал.4 т.1 НПК
охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и
причините за обвинението срещу него“ / чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС /.
По изложените съображения, съдът
намира, че на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което съдебното производство следва
да бъде прекратено, а делото върнато на ВРП за отстраняването им. Посочените
процесуални нарушения касаещи нарушения на правата на обвиняемия и пострадалия,
както бе споменато по-горе не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза,
защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в
последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането
на правото на защита, респективно правото на участие в производството на
пострадалите, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване
на следващото процесуално действие. Като в този смисъл е без значение редът, по
който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза.
С оглед становището на съда, че
са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довело до
ограничаване на процесуалните права на обвиняемата и на пострадалите, съдът
намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6,
т.7 и т.8, а именно по въпросите: налице
ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;
разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или
съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник
и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за
процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на
съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като
производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на
съдебния процес, преди отстраняване на сочените процесуални нарушения, което
безспорно изисква не само връщане на делото във фазата на ДП с оглед
съблюдаване на правата на пострадалите лица, но и впоследствие изготвяне на нов
ОА.
Предвид гореизложеното и на
основание и на основание чл. 248, ал. 5, т. 1 и т. 2
вр.чл. 249, ал. 1 вр.чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство по НОХД № 416/2019г. по описа на ВРС за 2019 година.
ВРЪЩА делото
на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемата и
пострадалите, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в
7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 11.29 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: