Решение по дело №13100/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4569
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Даниела Красимирова Тошева
Дело: 20211110213100
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 4569
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА КР. ТОШЕВА Административно
наказателно дело № 20211110213100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД с ЕИК , представлявано от
управителя А Т. Г, против наказателно постановление № 22-007498/02.09.2021 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева във връзка с нарушение на чл. 63,
ал. 2 от Кодекса на труда, поради това, че в качеството си на работодател е допуснал лицето
П. Д. Т. да полага труд като аниматор в обект на контрол – комплекс „Капела плей“ на ниво
3 от Парк Център София на адрес в гр. С бул. „А“ № , преди да му предостави копие от
двустранно подписан трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД
на НАП.
Жалбоподателят приема изводите на наказващия орган относно допускането на лицето до
работа за необосновани. Оспореното наказателно постановление е преценено като
незаконосъобразно и необосновано поради неспазване изискванията на материалния и
процесуалния закон. В подкрепа на това становище в жалбата се твърди, че уведомление до
ТД на НАП е подадено в деня, в който служителят е бил допуснат до работа в обекта на
работодателя. Правата на П. Т. не били засегнати или нарушени по никакъв начин, както и
не се било стигнало до застрашаване равновесието в обществените отношения. Органите на
Дирекция „Инспекция по труда“ не били взели под внимание всички предоставени
документи и не били изследвали в цялост и дълбочина дали в действителност било
допуснато нарушение от страна на наказаното лице. По тези съображения е отправено
1
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и евентуално – за приемане на
процесния случай като маловажен при изменение на наложената санкция до минималния
предвиден в чл. 415в от КТ размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, претендира разноски съгласно списък и
представя писмено становище с подробна аргументация на исканията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща процесуален представител,
който оспорва жалбата, и моли за потвърждение на наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитани са
свидетелите В. Д. В. и П. Д. Т..
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от лице разполагащо с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт.
Разгледана по същество, тя е изцяло неоснователна. Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление (НП) е издадено от материално компетентен орган. Актът за
установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен изцяло съгласно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН от компетентен орган в кръга на правомощията му. В
процедурата по издаване на акта и наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. И в АУАН, и в обжалваното НП
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението –
коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване на нарушението, начина на
констатирането на същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и
нарушената законова разпоредба. Описанието, така както е направено, по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си.
Именно поради това и съдът намира, че в производството по установяване на нарушение и
налагане на санкция не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да доведат до отмяна на наказателното постановление.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по безспорен начин, че
именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което му е съставено наказателното
постановление.

От показанията на свидетелите В. В. и П. Т., както и от приобщените писмени
доказателства се установява следната фактическа обстановка:

2
Въз основа на писмен сигнал, изходящ от лице, представящо се като бивш служител на
„ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, в Дирекция „Инспекция по труда“ - София е била
назначена проверка по спазване на трудовото законодателство с обект на контрол комплекс
„Капела плей“ на ниво 3 от Парк Център София на адрес в гр. С, бул. „А“ № , стопанисван
от дружеството-жалбоподател. За времето от 11:40 часа до 12:20 часа на 01.07.2021 г.
проверяващият екип, включващ в състава си и свидетелката В. В. на длъжност „главен
инспектор“ в Д „ИТ“ - София, посетили посочения обект и установили свидетеля П. Д. Т. да
полага труд в изпълнение на длъжността „аниматор“, в това число да придружава децата до
съоръженията в детския център, да ги наблюдава при игрите им, като лицето носело
фирмено облекло с поставено на него лого на развлекателния комплекс. В декларацията,
предоставена му за попълване от проверяващите, Т. собственоръчно отразил, че полага труд
в обекта за първи работен ден, като към момента на проверката в 12:05 часа няма сключен
със стопанисващото комплекса дружество трудов или граждански договор. Посочил е
работно време от 10:30 до 16:00 часа, определяне на почивни дни по график и 30-минутна
дневна почивка. В допълнение към тези данни Т. декларирал изричното си несъгласие да
подпише постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение.
На 16.08.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София бил представен трудов договор
№ 1493/01.07.2021 г., сключен между „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД като
работодател и П. Д. Т. като служител, длъжностна характеристика за позицията „аниматор“,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 04388213024044
от 01.07.2021 г., регистрирана в 15:37:05 часа на същата дата, както и други писмени
материали, принципно удостоверяващи учредяването на трудово правоотношение.
При тези фактически данни свидетелката В. В. заключила, че към момента на проверката
(12:05 часа на 01.07.2021 г.) работодателят е допуснал до работа лицето П. Т., преди да му е
предоставил копие от двустранно подписан трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от
КТ за регистриране на договора от НАП, което представлява нарушение на изискванията на
чл. 63, ал. 2 от КТ. За констатираното нарушение, на 16.08.2021 г. свид. В. съставила на
дружеството акт за установяване на административно нарушение № 22-007498/16.08.2021 г.,
който незабавно бил връчен на законния представител на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“
ООД и подписан от него без възражения.
По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. В. и П. Т., тъй като същите са
подробни, последователни, логични и непротиворечиви и изясняват в цялост релевантната
фактическа обстановка. Същите се подкрепят изцяло от приложените по преписката
писмени материали, в това число изходящата от Т. декларация, сключения впоследствие
трудов договор с жалбоподателя, както и уведомлението от НАП по чл. 62, ал. 5 от КТ.
В показанията си актосъставителката потвърждава съответствието на декларираните от
служителя обстоятелства с действително установеното положение. Заключението си, че
3
работодателят е допуснал до полагане на работна сила свой служител преди да му връчи
изискуемите от закона документи, В. извежда от хронологичната последователност на
установените факти – декларацията на лицето била съставена в 12:05 часа в деня на
проверката, а справката с регистриране на трудовия договор пред НАП била от по-късен час
на същия ден – 15:37 часа на 01.07.2021 г.
От особено значение за правилното решаване на делото са и показанията на самия служител
– свидетелят Т., който беше разпитан в хода на съдебното следствие. Пред съда същият
декларира, че регулярно е полагал труд в проверявания обект като аниматор без подписан
трудов договор, а такъв е бил сключен едва след приключване на проверката. Заявява още,
че екземпляр от сключения договор му е бил връчен едва няколко дни след процесната дата.
След приключване на дейността по проверка не бил преустановил изпълнението на
работните си функции, а напротив – продължил регулярния ход на работните си активности.
Сведенията на свидетеля се характеризират като непредубедени, обективни, изчерпателни и
поднесени по възможно най-ясен и разбираем начин, поради което съдът намери за
основателно да ги приеме за достоверни.
Приобщената по делото декларация от 12:05 часа на 01.07.2021 г. удостоверява, че свид. Т. е
заварен в обекта на контрол в своя първи работен ден като изпълняващ длъжността
„аниматор“, без към този момент да е получил от работодателя си копие на хартиен носител
от прието уведомление, регистрирано в ТД на НАП, и екземпляр от сключен трудов
договор.
Останалите писмени доказателства, които не са обсъдени в така приетата фактическа
обстановка, съдът намира за неотносими към разкриване на обективната истина. Същите
следва да останат извън обсъжданата доказателствена съвкупност, доколкото не дават
възможност за направата на еднозначния извод, че са съставени преди извършването на
процесната проверка. В тази връзка съдът отчита вероятността от предприето от страна на
работодателя превратно и недобросъвестно поведение в уреждането на трудовоправните
отношения с неформално ангажираните си служители, свързано с назначаването им без
сключване на трудов договор и последващото негово изготвяне с цел формално изпълване
изискванията на контролните органи от Инспекцията по труда. В подкрепа на това са
представените от жалбоподателя карта за предварителен медицински преглед и заключение
от служба по трудова медицина, чието функционално предназначение се свързва с
предварително удостоверяване годността на служителя да заеме определена позицията.
Същите обаче са издадени в период следващ сключването на настоящия трудов договор,
което е допълнителна индикация за изготвянето им за целите на настоящото
административнонаказателно производство. В заключение към обсъжданите писмени
доказателствени средства, представени от жалбоподателя, съдът приема, че същите не са
годни да санират установените пороци в правопораждащите трудовоправната връзка факти,
тъй като допускането на служителя до работа без предоставянето му на необходимата
съвкупност от писмени материали е факт от обективната действителност, а неизпълнението
на задължението на работодателя в тази връзка не подлежи на валидиране с последващото
4
предявяване на по-късно съставени и регистрирани трудов договор и справка до НАП.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и субективни елементи
от състава на административното нарушение, визирани в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят именно в качеството му на работодател е допуснал до работа лицето П. Д.
Т. като „аниматор“, преди да му предостави копие от трудов договор и уведомление по чл.
62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Описаното нарушение се доказва по несъмнен
начин както от показанията на разпитаните свидетели, така и от приложените писмени
доказателства.
По повод нарочно наведено от страна на жалбоподателя възражение, следва да бъде
отчетено, че настоящото нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно
предвид ограничителния императив, заложен в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. В
допълнение към това все пак следва да се отбележи, че нарушението засяга изключително
значим кръг от обществени отношения, свързани с осигуряване правата на работника като
икономически по-слаба страна по трудовото правоотношение. Освен това, не може да се
говори за маловажност и предвид съдържащите се в събраната по делото доказателствена
съвкупност косвени индикации за системно неспазване на правилата по осигуряване
закрилата на труда, свързани с последователно провеждана от страна на работодателя
практика по допускане полагането на работна сила от служители, с които не са сключени
трудови договори.
Съдът намира, че така определеното наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лева обаче е несъразмерно високо спрямо тежестта на нарушението, за което е съставено
атакуваното наказателно постановление. Касае се за нарушение, установено в първия ден на
постъпване на работа на съответния служител, като тук следва да се отчетат и последващите
действия, предприети от страна на жалбоподателя, по посока неутрализиране вредните
последици от неправомерната му дейност, а именно – сключването на трудов договор в
съответствие с изискванията на Кодекса на труда. В същото време нарушението е
извършено за първи път – по делото не са налице преки и неопровержими доказателства за
извършването на процесното деяние в условията на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8
от КТ. Въз основа на това съдът констатира отсъствието на отегчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства, които да обосноват завишения размер на определената от
административнонаказващия орган санкция. С оглед изпълнение на целите на наказанията,
минимално предвидената в закона санкция би била съответна на констатираното
нарушение. Поради това и са налице основания за нейното намаляване до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимален размер от 1 500 лв.
Поради горните мотиви обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено,
като се намали размера на имуществената санкция в посочения по-горе минимален размер.
5
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, Софийският районен
съд




РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 22-007498/02.09.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, упълномощен със Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, като
НАМАЛЯВА размера на наложената на жалбоподателя „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“
ООД имуществена санкция от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14 – дневен
срок от получаване на съобщение за неговото изготвяне.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл. 58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД с
ЕИК , представлявано от управителя А Т Г, против наказателно
постановление № 22-007498/02.09.2021 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София, с което на жалбоподателя на основание чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева във връзка с
нарушение на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда, поради това, че в качеството
си на работодател е допуснал лицето Петър Даниелов Тодоров да полага труд
като аниматор в обект на контрол – комплекс „Капела плей“ на ниво 3 от
Парк Център София на адрес в гр. С, бул. „А“ № , преди да му предостави
копие от двустранно подписан трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3
от КТ, заверено от ТД на НАП.
Жалбоподателят приема изводите на наказващия орган относно
допускането на лицето до работа за необосновани. Оспореното наказателно
постановление е преценено като незаконосъобразно и необосновано поради
неспазване изискванията на материалния и процесуалния закон. В подкрепа
на това становище в жалбата се твърди, че уведомление до ТД на НАП е
подадено в деня, в който служителят е бил допуснат до работа в обекта на
работодателя. Правата на П Т не били засегнати или нарушени по никакъв
начин, както и не се било стигнало до застрашаване равновесието в
обществените отношения. Органите на Дирекция „Инспекция по труда“ не
били взели под внимание всички предоставени документи и не били
изследвали в цялост и дълбочина дали в действителност било допуснато
нарушение от страна на наказаното лице. По тези съображения е отправено
искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление и евентуално –
за приемане на процесния случай като маловажен при изменение на
наложената санкция до минималния предвиден в чл. 415в от КТ размер.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, изпраща
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата,
претендира разноски съгласно списък и представя писмено становище с
подробна аргументация на исканията си.
Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата, и моли за потвърждение
на наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Пред първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства –
разпитани са свидетелите Валентина Драганова Веждарска и Петър Даниелов
Тодоров.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните,
събраният по делото доказателствен материал и закона, намира за
установено следното:

1
Жалбата е допустима като подадена от лице разполагащо с активна
процесуална легитимация, в законоустановения срок и срещу подлежащ на
съдебен контрол акт. Разгледана по същество, тя е изцяло неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Наказателното постановление (НП) е издадено от материално
компетентен орган. Актът за установяване на административно нарушение
(АУАН) е съставен изцяло съгласно изискванията на чл. 42 от ЗАНН от
компетентен орган в кръга на правомощията му. В процедурата по издаване
на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. И в АУАН, и в обжалваното НП
достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено
нарушението – коректно са отразени мястото, времето, начина на извършване
на нарушението, начина на констатирането на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и нарушената законова разпоредба.
Описанието, така както е направено, по никакъв начин не накърнява правото
на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира
защитата си.
Именно поради това и съдът намира, че в производството по
установяване на нарушение и налагане на санкция не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление.
От така събраните по делото доказателства може да се установи по
безспорен начин, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за
което му е съставено наказателното постановление.

От показанията на свидетелите Валентина Веждарска и Петър
Тодоров, както и от приобщените писмени доказателства се установява
следната фактическа обстановка:

Въз основа на писмен сигнал, изходящ от лице, представящо се като
бивш служител на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД, в Дирекция
„Инспекция по труда“ - София е била назначена проверка по спазване на
трудовото законодателство с обект на контрол комплекс „Капела плей“ на
ниво 3 от Парк Център София на адрес в гр. С, бул. „А“ № , стопанисван от
дружеството-жалбоподател. За времето от 11:40 часа до 12:20 часа на
01.07.2021 г. проверяващият екип, включващ в състава си и свидетелката В В
на длъжност „главен инспектор“ в Д „ИТ“ - София, посетили посочения обект
и установили свидетеля П Д Т да полага труд в изпълнение на длъжността
„аниматор“, в това число да придружава децата до съоръженията в детския
център, да ги наблюдава при игрите им, като лицето носело фирмено облекло
с поставено на него лого на развлекателния комплекс. В декларацията,
предоставена му за попълване от проверяващите, Тодоров собственоръчно
отразил, че полага труд в обекта за първи работен ден, като към момента на
2
проверката в 12:05 часа няма сключен със стопанисващото комплекса
дружество трудов или граждански договор. Посочил е работно време от 10:30
до 16:00 часа, определяне на почивни дни по график и 30-минутна дневна
почивка. В допълнение към тези данни Тодоров декларирал изричното си
несъгласие да подпише постановление за обявяване съществуването на
трудово правоотношение.
На 16.08.2021 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София бил
представен трудов договор № 1493/01.07.2021 г., сключен между „ХЮМЪН
ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“ ООД като работодател и П Д Т като служител,
длъжностна характеристика за позицията „аниматор“, справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 04388213024044 от
01.07.2021 г., регистрирана в 15:37:05 часа на същата дата, както и други
писмени материали, принципно удостоверяващи учредяването на трудово
правоотношение.
При тези фактически данни свидетелката В В заключила, че към
момента на проверката (12:05 часа на 01.07.2021 г.) работодателят е допуснал
до работа лицето П Т, преди да му е предоставил копие от двустранно
подписан трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ за
регистриране на договора от НАП, което представлява нарушение на
изискванията на чл. 63, ал. 2 от КТ. За констатираното нарушение, на
16.08.2021 г. свид. Веждарска съставила на дружеството акт за установяване
на административно нарушение № 22-007498/16.08.2021 г., който незабавно
бил връчен на законния представител на „ХЮМЪН ЕКСПЕРТ КОНСУЛТ“
ООД и подписан от него без възражения.
По доказателствата:

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В В и П Т, тъй като
същите са подробни, последователни, логични и непротиворечиви и
изясняват в цялост релевантната фактическа обстановка. Същите се
подкрепят изцяло от приложените по преписката писмени материали, в това
число изходящата от Тодоров декларация, сключения впоследствие трудов
договор с жалбоподателя, както и уведомлението от НАП по чл. 62, ал. 5 от
КТ.
В показанията си актосъставителката потвърждава съответствието на
декларираните от служителя обстоятелства с действително установеното
положение. Заключението си, че работодателят е допуснал до полагане на
работна сила свой служител преди да му връчи изискуемите от закона
документи, В извежда от хронологичната последователност на установените
факти – декларацията на лицето била съставена в 12:05 часа в деня на
проверката, а справката с регистриране на трудовия договор пред НАП била
от по-късен час на същия ден – 15:37 часа на 01.07.2021 г.
От особено значение за правилното решаване на делото са и
показанията на самия служител – свидетелят Т, който беше разпитан в хода
3
на съдебното следствие. Пред съда същият декларира, че регулярно е полагал
труд в проверявания обект като аниматор без подписан трудов договор, а
такъв е бил сключен едва след приключване на проверката. Заявява още, че
екземпляр от сключения договор му е бил връчен едва няколко дни след
процесната дата. След приключване на дейността по проверка не бил
преустановил изпълнението на работните си функции, а напротив –
продължил регулярния ход на работните си активности. Сведенията на
свидетеля се характеризират като непредубедени, обективни, изчерпателни и
поднесени по възможно най-ясен и разбираем начин, поради което съдът
намери за основателно да ги приеме за достоверни.
Приобщената по делото декларация от 12:05 часа на 01.07.2021 г.
удостоверява, че свид. Т е заварен в обекта на контрол в своя първи работен
ден като изпълняващ длъжността „аниматор“, без към този момент да е
получил от работодателя си копие на хартиен носител от прието уведомление,
регистрирано в ТД на НАП, и екземпляр от сключен трудов договор.
Останалите писмени доказателства, които не са обсъдени в така
приетата фактическа обстановка, съдът намира за неотносими към разкриване
на обективната истина. Същите следва да останат извън обсъжданата
доказателствена съвкупност, доколкото не дават възможност за направата на
еднозначния извод, че са съставени преди извършването на процесната
проверка. В тази връзка съдът отчита вероятността от предприето от страна
на работодателя превратно и недобросъвестно поведение в уреждането на
трудовоправните отношения с неформално ангажираните си служители,
свързано с назначаването им без сключване на трудов договор и
последващото негово изготвяне с цел формално изпълване изискванията на
контролните органи от Инспекцията по труда. В подкрепа на това са
представените от жалбоподателя карта за предварителен медицински преглед
и заключение от служба по трудова медицина, чието функционално
предназначение се свързва с предварително удостоверяване годността на
служителя да заеме определена позицията. Същите обаче са издадени в
период следващ сключването на настоящия трудов договор, което е
допълнителна индикация за изготвянето им за целите на настоящото
административнонаказателно производство. В заключение към обсъжданите
писмени доказателствени средства, представени от жалбоподателя, съдът
приема, че същите не са годни да санират установените пороци в
правопораждащите трудовоправната връзка факти, тъй като допускането на
служителя до работа без предоставянето му на необходимата съвкупност от
писмени материали е факт от обективната действителност, а неизпълнението
на задължението на работодателя в тази връзка не подлежи на валидиране с
последващото предявяване на по-късно съставени и регистрирани трудов
договор и справка до НАП.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице всички обективни и
субективни елементи от състава на административното нарушение, визирани
в чл. 6 от ЗАНН - деяние (действие или бездействие), което нарушава
4
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено
за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
От така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин, че жалбоподателят именно в качеството му на работодател е допуснал
до работа лицето П Д Т като „аниматор“, преди да му предостави копие от
трудов договор и уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП.
Описаното нарушение се доказва по несъмнен начин както от показанията на
разпитаните свидетели, така и от приложените писмени доказателства.
По повод нарочно наведено от страна на жалбоподателя възражение,
следва да бъде отчетено, че настоящото нарушение не би могло да бъде
квалифицирано като маловажно предвид ограничителния императив, заложен
в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ. В допълнение към това все пак следва да се
отбележи, че нарушението засяга изключително значим кръг от обществени
отношения, свързани с осигуряване правата на работника като икономически
по-слаба страна по трудовото правоотношение. Освен това, не може да се
говори за маловажност и предвид съдържащите се в събраната по делото
доказателствена съвкупност косвени индикации за системно неспазване на
правилата по осигуряване закрилата на труда, свързани с последователно
провеждана от страна на работодателя практика по допускане полагането на
работна сила от служители, с които не са сключени трудови договори.
Съдът намира, че така определеното наказание „имуществена санкция“
в размер на 3 000 лева обаче е несъразмерно високо спрямо тежестта на
нарушението, за което е съставено атакуваното наказателно постановление.
Касае се за нарушение, установено в първия ден на постъпване на работа на
съответния служител, като тук следва да се отчетат и последващите действия,
предприети от страна на жалбоподателя, по посока неутрализиране вредните
последици от неправомерната му дейност, а именно – сключването на трудов
договор в съответствие с изискванията на Кодекса на труда. В същото време
нарушението е извършено за първи път – по делото не са налице преки и
неопровержими доказателства за извършването на процесното деяние в
условията на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ. Въз основа на
това съдът констатира отсъствието на отегчаващи отговорността на
жалбоподателя обстоятелства, които да обосноват завишения размер на
определената от административнонаказващия орган санкция. С оглед
изпълнение на целите на наказанията, минимално предвидената в закона
санкция би била съответна на констатираното нарушение. Поради това и са
налице основания за нейното намаляване до предвидения в чл. 414, ал.3 от
КТ минимален размер от 1 500 лв.
Поради горните мотиви обжалваното наказателно постановление следва
да бъде изменено, като се намали размера на имуществената санкция в
посочения по-горе минимален размер.
5