Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260042/13.8.2021 г. 13.08.2021г.,
град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, IV-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 08.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
секретар: Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
търг. дело № 89 по описа за
2019 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба от Т.И.А., ЕГН **********,***, против: „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Княз Ал.Дондуков" № 68, с която се иска да бъде осъдено
ответното застрахователно дружество да заплати на ищеца Т.И.А. сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените от него физически и психически болки и страдания,
вследствие получените при ПТП от 16.01.2019 г. телесни увреждания, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.05.2019 г. (денят, в който
застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение), до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски по
делото, както и присъждането на адвокатски хонорар по реда на чл. 36 ЗА вр. чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказваната безплатна процесуално-правна защита на ищеца.
В ИМ се твърди, че на
16.01.2019 г. около 19.10 ч. лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № У
9175 КК, управляван от Т.Т.З., движейки се по път II-53, км.141 в посока
гр.Ямбол на къси светлини, реализирал пътнотранспортно произшествие, застигайки
и блъскайки отзад каруца, движеща се пред него и управлявана от ищеца Т.И.А..
Вследствие на настъпилия удар А. е изпаднал от каруцата и е получил травматични
увреждания.
Твърди се, че по повод
ПТП е образувано досъдебно производство № 13/2019 г. по описа на РУП-Тунджа, в
хода на което било установено виновното поведение на водача на лекия автомобил Т.Т.З.,
който нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като движейки се в тъмната част
на денонощието с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост от 84,6
км./ч., предизвикал ПТП, при което по непредпазливост причинил телесни повреди
на Т.И.А..
След инцидента
пострадалият Т.А. е бил откаран в спешно отделение на МБАЛ „Св.
Пантелеймон" гр. Ямбол с частична амнезия, травми в областта на главата,
шията, гръдния кош, болки в двете коленни стави и дясна тазобедрена става и с
вероятна фрактура на 5-ти шиен прешлен. На 22.01.2019 г. той е бил прегледан и
от съдебен лекар д-р Ч., който установил, че
ищецът е получил сътресение на мозъка без ясен спомен за случилото се, болки в
областта на врата, гърба, кръста и долните крайници и особено на левия крак в
областта на подбедрицата, наличие на 2 охлузвания в дясната половина на челото,
охлузвания и пастьозни отоци в областта на двете подбедрици, получени
вследствие на претърпяното ПТП които са причинили на А. „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота". Поради нестихващи болки, на 25.01.2019
г. ищецът постъпил в МБАЛ „Д-р Иван Селимински" - гр. Сливен, със силно
ограничени болезнени движения на главата и задната повърхност на шията, с
наличие на световъртеж и изтръпване на долните крайници. Лекуван бил
медикаментозно и изписан след 3 дни с диагноза „травми на нервните коренчета в
шийната област на гръбначния мозък". Твърди, че в резултат на настъпилото
на 16.01.2019 г. ПТП получил автомобилна травма, изразяваща се в следните
телесни увреждания: контузия в областта на главата с анамнестични и клинични
данни за сътресение на мозъка и наличие на охлузна рана в областта на дясната
очница; контузия на гръдния кош без клинични и рентгенологични данни за
фрактури на кости, участващи в изграждането му или контузия на белия дроб;
контузия на шийния сегмент от гръбначния стълб с клинични и рентгенологични
данни за счупване на тялото на пети шиен прешлен, без наличие на фрагменти и
дислокация; контузия на левия крак, в областта на неговата подбедрица с
болезненост и съмнение при проведеното рентгеново изследване за непълно
счупване на големия пищял. Твърди, че в резултат от претърпяното ПТП ищецът
търпи неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му болки и страдания от
получените травми с последващи неврологични симптоми. До този момент не се е
възстановил и все още има болки във врата и долните крайници, получава чести
силни главоболия и замайване. Много трудно подвижен е, не може да кляка, нито
да изкачва стълби поради силни болки в крайниците. Променило се ежедневието му.
Не може да работи. Често употребява обезболяващи. Станал нервен и
раздразнителен, претърпяната катастрофа го променила изцяло - допреди нея той
бил напълно здрав, жизнен и работоспособен, а след нея се чувствал като
„развалина".
Твърди се, че за
автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № У 9175 КК, с който е причинено
процесното ПТП, с ответното "ЗК Дженерали застраховане" АД е сключен
Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" -
застрахователната полица с № ВG/О8/1180016117904, валидна до 31.05.2019 г, т.е
валидна към датата на ПТП.
Твърди, че пред
ответника-застраховател е предявена претенция от името на ищеца и е образувана
щета № *********/2019 г. С писмо изх. № *********/20.02.2019 г. застрахователят
е поискал допълнителни документи - заключителен документ след приключване на
досъдебното производство или влязъл в сила съдебен акт. Тъй като досъдебното
производство към изтичане срока за произнасяне по претенцията не е било
приключило, такъв документ е нямало как да бъде представен. С претенцията били
представени изискуемия минимум от документи, съгласно които застрахователят
следва да се произнесе по основанието и размера на претенцията, но с писмо изх.
№ *********/13.05.2019 г. ответникът уведомил ищеца, че отказва да изплати
обезщетение. Ищецът твърди, че е спазил изиск***анията по чл.380, ал.1 от КЗ и
има правен интерес от завеждане на гражданско дело пряко срещу застрахователя
по чл.432, ал. 1 от КЗ.
Посочена е служебна
банкова сметка в „Райфайзенбанк" ЕАД, а именно: ********** титуляр: адвокат Щ.Х.Щ..
С ОИМ ответното
дружество оспорва предявените искове както по основание, така и по размер и
моли да бъдат отхвърлени. Възразява, че не са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността му по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в претендираните от ищеца размери за вредите,
които твърди да търпи. Оспорва твърденията на ищеца относно извършено от страна
на застрахования при ответника водач противоправно деяние, изразяващо се в
нарушаване на конкретни правила за движение по пътищата, от което да са
настъпили претендираните вреди. Възразява, че приложения Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 3392р - 831, съставен на 23.01.2019 г. от РУ на МВР
- Тунджа при ОД на МВР - Ямбол, не изяснява механизма на твърдяното увреждане,
че Постановление за прекратяване на наказателно производство по ДП № 13 по
описа за 2019 г. на РУ на МВР - Тунджа няма силата на влязла в сила присъда и
не доказва виновно и противоправно деяние от страна на застрахования водач на
л.а. „Фолксваген Пасат" с ДК№ У 9175 КК, както и причинна връзка между това
деяние и твърдените вреди.
При условията на
евентуалност, прави възражение, че с поведението си пострадалият е допринесъл в
изключителна степен за негативните последици от ПТП като нарушил: чл. 71, ал. 1
от ЗДвП - управляваното от пострадалия ППС /каруца с животинска тяга/ в тъмната
част на денонощието не е било оборудвано със светлоотразители отпред и отзад и
светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, отзад вляво;
чл. 106, ал. 2 ЗДвП - пострадалият не е носил светлоотразителна жилетка; и
редица императивни правила за движение по пътищата, което в своята съвкупност е
довело до причиняване на ПТП и негативните последици от него и съществено
допринесло за тях. Счита, че ако ищецът е бил спазил законовите изисквания, ПТП
изобщо е нямало да настъпи, тъй като водачът на МПС би възприел своевременно
каруцата и с оглед избраната скорост на движение би предотвратил процесното ПТП
с аварийно спиране.
Твърди, че пострадалият
е допринесъл за реализиране на процесното ПТП и с това, че не се е движил в
най-дясната пътна лента за движение и не е имал адекватна оценка за пътната
обстановка, за което е допринесла тежката степен на алкохолно опиянение на Т.И.А.
- 1.63 промила концентрация на алкохол в кръвта. Твърди, че състоянието на
ищеца под влияние на алкохол, в което той виновно се е поставил, е допринесло
за тежестта на нанесените му телесни травми, доколкото поради недобрата си
координация и способност да запази равновесие вследствие алкохолното опиянение,
при сблъсъка същият е изпаднал от ППС, което е управлявал.
Оспорва, че всички
описани в исковата молба травми са причинени в резултат на процесното ПТП.
Оспорва, че в резултат на ПТП ищецът е получил травми на нервните коренчета в
шийната област на гръбначния стълб като се позовава, че тази диагноза е
поставена на ищеца едва при настаняването му в болнично заведение на 25.01.2019
г. /т.е. 9 дни след ПТП/ и тези увреждания не са описани в медицинските
документи от първоначалния преглед на ищеца и в представеното СМУ № 43/2019 г.,
съставено на 22.01.2019 г., че при проведеното компютърно томографско
изследване на ищеца са установени само хронични болестни състояния
/,,спондилоартроза"-дегенеративно /възрастово/ заболяване и максиларен
синуит/, които нямат травматичен произход и не могат да се проявят отведнъж
вследствие ПТП.
Оспорва твърдението на
ищеца, че е изпаднал в безсъзнателно състояние.
Възразява, че размерът
на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено и не
отговаря на реално претърпените от ищеца душевни болки и страдания.
Оспорва акцесорния иск
за законна лихва от претендираната дата.
Признава, че ищецът е
депозирал в ответното дружество доброволна претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за вредите от процесното ПТП. Твърди, че с писмо с
изх. № *********/20.02.2019 г. /приложено към исковата молба/, са изискали по
реда на чл.496 КЗ от представителя на ищеца документ, установяващ начина на
настъпване на процесното ПТП и противоправността на извършените деяния от всеки
от участниците, предвид липсата на каквато и да е информация за начина на
реализиране на процесното ПТП в единствения приложен към доброволната претенция
на ищеца документ - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица.
Оспорва твърдението за
забава от страна на застрахователя. Евентуално, оспорва датата, от която се
претендира лихва за забава.
Моли съдът да отхвърли
изцяло предявените от Т.И.А. искове. Претендира сторените по делото разноски,
вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
В ДИМ ищецът признава,
че е управлявал пътно превозно средство, което не е било оборудвано със
светлоотразители отзад, както и не е носил светлоотразителна жилетка, но
възразява, че тези обстоятелства не са в причинна връзка с настъпването на
процесното ПТП първо поради факта, че пътуващата в задната част на каруцата П.Р.С.
през цялото време е излъчвала светлина от фенерчето на мобилния си телефон,
насочено в посока назад, с което са изпълнени задълженията по чл.71, ал. 1 ЗДвП, и второ, защото водачът на лекия автомобил Т.З. се е движил със такава
скорост, която изобщо не му е позволявала да спре в границите на зоната на
осветеност на фаровете на къси светлини, на каквито той се е движил.
Възразява, че
обстоятелството, че в кръвта на ищеца е била установена концентрация на алкохол
в кръвта 1,63 промила, също не е в причинна връзка с настъпването на ПТП още
повече, че не става дума за тежко алкохолно опиянение.
Твърди, че каруцата,
която е управлявал ищецът, се е движила правомерно в дясната пътна лента, с
нормална скорост от около 7 км/ч. предвид факта, че събитието е в тъмната част
на денонощието, по права линия, без никакво криволичене.
В
с.з. по същество ищецът не се явява и не се представлява. От процесуалния представител на ищеца
адв. Щ. *** е постъпила молба, с която моли да бъдат уважен
предявения иск, претендира разноски по делото, както и адв. хонорар за оказана безплатна правна
помощ на основание чл.38 ал.2 ЗА. Представя списък на разноските.
В
с.з. ответникът ЗАД "Армеец" АД
не изпраща представител.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
По делото е безспорно,
че процесният лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № У 9175 КК,
управляван от Т.Т.З., е бил застрахован със застраховка "Гражданска
отговорност" при „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, сключена с период на
покритие 01.06.2018г. - 31.05.2019г., която е действала към момента на
процесното ПТП - 16.01.2019г., видно и от справка от сайта на Гаранционен фонд
за наличие на застраховка „Гражданска отговорност".
Видно от писмо изх. №
*********/20.02.2019 г. на „Дженерали Застраховане" АД пред
ответника-застраховател е предявена претенция от името на ищеца и е образувана
щета № *********/2019 г.
С писмо изх. № *********/20.02.2019
г. застрахователят е поискал допълнителни документи - заключителен документ
след приключване на досъдебното производство или влязъл в сила съдебен акт.
Представено е писмо изх. №
*********/13.05.2019 г. на „Дженерали Застраховане" АД с уведомление за отказ
от изплащане на обезщетение.
Видно от Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица peг. № 3392р-831/23.01.2019 г., изготвен от
дежурен ПТП при ОД на МВР - Ямбол, както и от писмените данни по образуваното
ДП №13/2019г. по описа на РУ-Тунджа, се установява, че на 16.01.2019г., на път
II 53, км.141+300 е настъпило ПТП с участието на л.а."Фолксфаген Пасат",
с ДК№ У 9175 КК, управляван от водача Т.Т.З., и ППС с животинска тяга - кон с
каруца, управлявано от Т.И.А. като пострадал от ПТП е ищецът Т.И.А..
По делото са приети Лист
за преглед на пациент в СО № 671/16.01.2019г., изд. от МБАЛ „Св.
Пантелеймон"АД - Ямбол с 3 бр. рентгенови снимки; съдебномедицинско
удостоверение № 43/2019г., изд. на 22.01.2019г. от д-р Т. А. Ч.; Епикриза
ИЗ 1998 изд. от МБАЛ „Д-р Иван Селимински" АД - гр. Сливен; постановление
за прекратяване на досъдебното производство изх. № 199/2019 г. от 29.08.2019 г.
на РП Ямбол по ДП № 13/2019 г. по описа на РУ Тунджа; пълномощно с нотариална
заверка на подписите, съдържащо съгласието на ищеца плащането на обезщетението
да стане по служебна банкова сметка ***.Щ..
От заключението на САТЕ
се установява, че л.а.„Фолксваген Пасат" с ДК № У 91 75 КК се е движил в
дясната лента за движение в посока гр.Сливен гр.Ямбол, като десните състави на
автомобила са били разположени на 0,60 м в ляво от десния край на асфалтовото
покритие; ППС с животинска тяга се е движело в същата лента и в същата посока,
около средата, като десните й състави са били разположени на около 1.20 м вляво
от десния край на асфалтовото покритие. Движението на двете ППС се е извършвало
при нощна светлина, прав пътен участък, сухо асфалтово покритие. Ударът между
автомобила и ППС с животинска тяга е настъпил на път II-53 км 141300 в
отсечката разклон за с.Хаджидимитрово - гр.Ямбол, в дясната лента за движение в
поска от гр.Сливен за гр.Ямбол, на около 58 m след МЛ (мерната линия) и от 0.60
m до 2.0 m вляво от десния край на пътното платно. За автомобила ударът е бил
челен, обособен в предната част на автомобила, по-интензивен в предна лява
част. За каруцата ударът е бил изразен в задна част, по- интензивен в дясната
част. След удара автомобилът е преустановил движението си в положението
посочено на мащабната скица на около 67 m след МЛ. След удара каруцата е
напуснала платното за движение отдясно и е преустановила движението си в
положението посочено на мащабната скица на около 81 m след МЛ и 4.60 m вдясно
от десния край на платното за движение. Скоростта на движение на
л.а.„Фолксваген" преди ПТП е била около 91 км/ч, в момента на удара -
75.21км/ч, а след удара - 50.64км/ч. Скоростта на движение на ППС с животинска
тяга преди ПТП е била около 5 км/ч, в момента на удара - 5.15км/ч, а след удара
- 24.96 км/ч. Скоростта на движение на л.а.„Фолксваген" преди ПТП е била
около 91 км/ч и опасната зона за спиране на автомобила е около 121,78 м - 122 м.
Каруцата не е била боядисана, нямала светлоотразители встрани и отзад, не е
била оборудвана със осветително тяло в задната си част. В.л. заключава, че при
къси светлини водачът на л.а. би могъл да възприеме каруцата от около 70м. От
техническа гледна точка, причините за настъпилото произшествие са, както
следва: водачът на каруцата не е осигурил светещо тяло на задния ляв габарит на
каруцата, нито пък светлоотразители по задните й състави, което е направило
каруцата по-трудно забележима при конкретните
условия. съгласно техническите норми за безопасно движение, скоростта на
движение на даденото превозно средство се избира от водача такава, че същият да
има техническа възможност да спре в зоната на намалена видимост при дадените
светлини на фаровете. В конкретния случай скоростта на автомобила е била около
91 км/ч, при опасна зона за спиране с тази скорост при конкретната фактическа
обстановка около 122 метра, която превишава зоната на осветеност при движение
на къси светлини. Автомобила се е движил с такава скорост, която не е
позволявала на водача на автомобила, след като забележи възникналата опасност
за движението му да реагира чрез задействане аварийно спирачната система на
автомобила да спре в зоната на осветеност на фаровете на къси светлини.
Със заключението на в.л.
се установява следния механизъм на произшествието: На 16.01.2019г, около 19:30ч
по път II - 53 в отсечката разклон за с.Хаджидимитрово, обл. Ямбол - гр.Ямбол
се движи лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК № У 91 75 КК с водач Т.Т.З.
и пътник С.О.А.. Автомобилът се движи в условията на нощна тъмнина и осветеност
на фаровете на къси светлини, по суха асфалтова настилка, запазена, без
побитости и неравности. Маркировката е била М5-"Двойна смесена линия"
като лявата линия е била непрекъсната, а дясната прекъсната в посока гр.Сливен
- гр.Ямбол. Автомобилът се е движел със скорост от около 91км/ч в попътната си
дясна лента, симетрично разположен в нея. При същите метеорологични условия,
попътно пред автомобила, в дясната лента се е движила каруца с впрегнат кон със
скорост от около 5км/ч, в която са пътували Т.И.А. (управляващ каруцата) и П.Р.С.
(седяща в каруцата и държаща теленце). Към този момент, предвид разликата в
скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият
автомобил е застигнал каруцата и на около 58.0 м след мерната линия е
реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен
по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът
е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е
продължил движението си леко косо наляво и окончателно е преустановил
движението си в същата лента за движение, в позиция, при която масовият му
център е отстоял на около 75м след мерната линия и на около 1,80 м вляво от
десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара,
каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно. В процеса на това
движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил
от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните крайпътните
площи на около 81м след мерната линия и на около 4.5м вдясно от десния край на
платното за движение. В резултат на произшествието са причинени телесни
увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни
средства. В случая скоростта на автомобила е била около 91км/ч при опасна зона
за спиране с тази скорост при конкретната фактическа обстановка около 122м,
която превишава зоната на осветеност при движение на къси светлини от около
70м. При изслушване в с.з. в.л. излага, че водачът на л.а. би
могъл да възприеме светлоотразителите (ако e
имало) на
70 м.. Но при скорост от 91 км в час и опасна зона от 122 метра, технически водачът на л.а. няма как да
предотврати ПТП чрез спиране. Дори и да е имало светлоотразители на каруцата
при тази скорост на движение на лекия автомобил и при тези условия ПТП е щяло
да настъпи. Ако е имало светещо тяло от каруцата - фенерче, то е щяло да се
забележи от по далечно разстояние - от 200-300 метра, в зависимост от пътя.
От заключението на в.л.И.
по СМЕ се установява, че при настъпилото ПТП пострадалият Т.А. е паднал от
блъснатата каруца и получил тъпи травми по тялото: контузия на главата и
мозъка; контузия на шията, гърба и двете подбедрици; охлузвания и рани по
челото и двете подбедрици. Получената контузия на мозъка се характеризира като
краткотрайна загуба на съзнанието - комоцио и посткомоционно главоболие.
Травмата на шийния гръбнак, на фона на фиброзиралия и осифициран на места
лигаментарен апарат обуславя продължителните болки във врата и ограничаване на
движенията след произшествието. Установените травми са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП.
Наличните артрозни и
дегенеративни промени нямат отношение с настъпилата травма. Ренгеновата картина
наподобява на травматични промени по телата на прешлените и дава съмнения за
фрактура. В същото време в.л. излага, че не се откриват разлики във височината
на телата на С 3 , С 4, и С 5 нито в предната , нито в задната им част. При
травматична увреда на тялото на отделния прешлен е налице клиновидна деформация
на прешлена, различна предна и задна височина, а в случая не е налице такава, липсва
и смачкване на прешлен. Травмата на коленните стави и подбедрици е свързана с
мекотъканна контузия на коленните структури и подколенните венозни съдове,
което е довело до отока на тъканите. Липсват фрактури на костите. При
травмиращия удар в задната част на каруцата на ищеца е нанесена травма в шийния
отдел на гръбнака от тъй наречения „камшичен удар". Този механизъм на
травма на шията е довел до рязко движение на главата на пътника назад и после
напред. Типична увреда при действието на режещи сили е увредата на прешленните
дъги на шийните прешлени, най-често придружена с фрактури на дъгите на
прешлените, компресия в гръбначно мозъчния канал и съпътствуваща неврологична
симптоматика, много често с парези и парализи на горни и долни крайници;
смущения в дихателната функция и малко-тазови инконтиненции /незадръжки/.
Фрактура - фисура на телата на тези прешлени не са установени и не се
установяват. В.л. излага, че в случая е важно настъпилото сътресение на сложния
лигаментарно-укрепващ механизъм на шийния гръбнак. При тъй наречения камшичен
удар освен тежката травматична увреда на целостта на прешлената дъга и тяло,
най-тежка е увредата на гръбначния мозък с типичните неврологични изяви. Такива
за радост в случая липсват. Друга увреда на шийния отдел е травматичното
сътресение и разтежение на задния надлъжен лигамент на гръбнака съпътствуващ
увредата на междупрешлените дискове и междупрешлените дистанции, с притискане
на изходящи нервни коренчета. Това вероятно е довело до предната листеза на С 3
, С 4, С 5 - I - ва степен. Такава мекотъканна травма е понесъл ищецът, която е
довела до последващото пукане, хрускане при движение на врата и двигателна
ограниченост. Травматичните мекотъканни увреди, както и съпътстващите артрозни
и дегенеративни промени определят хроничният характер на страданието, подлежащо
на медикаментозно лечение при обостряне и съответно щадящ от натоварване и
физически усилия режим. Интензивните болки в първите дни и месец след травмата
постепенно са намалявали до тези към момента на прегледа. При спазване на
двигателно пасивен режим и носене на имобилизационната яка до третия месец,
както и назначената противовъзпалителна и аналгетична терапия от болницата,
страданията и болките от настъпилата травма е допустимо да се овладеят до 2 - 3
месеца с намаляващ интензитет. Последващите феномени на щракане, пукане в шията
при движение са в резултат на дегенеративните хронични артрозни промени в
шийния отдел настъпили с възрастта. В.л. смята, че пациентът е в добро общо
физическо състояние — подвижен, енергичен, физически активен, със силно развита
мускулатура по шията, торса и крайниците. Няма интензивни физически
натоварвания поради факта, че вече не се грижи за животни, както преди. Има
оплаквания от стегнатост, втвърденост на вратната мускулатура и болки в
деформираните коленни стави при натоварване. В.л. не е категоричен, че тези
оплаквания са физиологична изява на артрозно-дегенеративните хронични изменения
по скелета и укрепващата скелетна мускулатура, или се явяват усложнения от
получените травми.
В.л. Б. заключава, че на
практика ищеца няма счупено, констатирани са наранявания в областта на корема, поставена
му е диагноза Контузио капитис - това е удар в главата, като е получил Комоцио
церебри. Имал е загуба на съзнание от една до десет минути. В.л. след контролна
спондилография на шийни прешлени, където се вижда ясно описана антеролистеза -
това е приплъзване на един прешлен спрямо друг в посока напред, което може да
бъде резултат от ПТП-то, тъй като има удар отзад в посока напред, заключава, че
тези наранявания са последица от претърпяното ПТП. В гр.Сливен пострадалият е
бил лекуван по клинична пътека за посткомоционен синдром. В.л. прави извод, че ищецът
има травма на нервните коренчета на шийните прешлени като синдромът е имал
развитие, констатирано и със спондилографията, пусната на 29.09.2020 г. Единият
от прешлените е приплъзнал напред и това води до стеснение на гръбначно-мозъчния
канал, проблеми в походката, болки по хода на някой от нервите зависи къде се
докосва гръбначният мозък. Това състояние е трайно. Най-напред ищецът е получил
разкъсване между двата прешлена Ц4 и Ц5 на съединителните тъкани и връзки между
тях. Фактически там, където е по-слаба връзката, единият прешлен е излязъл
напред. Имало е опасност, възникнала в момента на удара при ПТП, за разкъсване
на връзката между двата прешлена, и тогава той е щял да бъде осакатен. Но
връзките са били достатъчно силни, за да удържат, за това се нарича
"укрепващ апарат". Всички видове комоцио отшумяват за около един
месец. При антеролистезата се дават болнични до шест месеца за болковия синдром.
Ищецът е имал наранявания на коляното. Имал е отоци по крайниците и охлузвания.
Охлузванията са в резултат на ПТП-то, отминават в рамките на 9-10 дни. В.л.
смята, че е имало разстройство на здравето на пострадалия в резултат на ПТП-то,
но не е имало опасност за живота му, дори за кратък момент. Имало е опасност от
инвалидизация, която не е настъпила, може би заради скоростта на удара и
здравината на неговия легаментален апарат - това са съединително-тъканните
връзки в цялото тяло. В.л. сочи, че наличието 1,63 промила алкохол в кръвта на ищеца влияе на общото му състояние, координацията,
способността са пази равновесие и адекватността към околната среда. В.л. е
категоричен, че травмите на ищеца имат причнино-следствена връзка с ПТП.
По делото са разпитани
свидетели на двете страни. Свидетелката на ищеца П.С., която живее с него,
сочи, че катастрофата е станала януари 2019 г., вечерта и тя била в каруцата
отзад. Т. водел коня на каруцата. Пътували от с.Хаджи Димитрово за гр.Ямбол.
Свидетелката държала прожектор в ръката си и гледала обратно на посоката на
движение на каруцата. Видяла един с кола да кара силно и ги блъснал отзад. Те се движели в
дясно по банкета. След удара Т. паднал на асфалта, а тя на тревата. Т. не
говорел, бил в безсъзнание. Извикали линейка, тя дошла и взела Т. с носилка. Закарали
ги двамата в болницата в Ямбол. Т. трябвало да остане в болницата, но отказал -
искал да си търси коня и се страхувал някой да не открадне животните, които
гледа. Т. гледал 90 крави в с.Хаджи Димитрово. Т. го болели силно врата,
краката и гърдите. Не можел да стане от леглото. Т. постъпил в болницата в
Сливен и тя останала с него в болницата, да го гледа, хранела го с лъжичка. Не
можел да става от леглото, не можел да отиде до тоалетната без помощ. В
болницата в Сливен лежал 3 дни. След изписването го прибрали в Хаджи Димитрово.
В къщи пак бил на легло 3 месеца. През това време свидетелката се грижела за
него, хранила го и го водила в тоалетната. Той продължавал да изпитва болки в
краката, гърдите и във врата. Сега пак го боляло, но по леко. След катастрофата веднага продал кравите,
защото не може да ги гледа. Преди да тръгнат с каруцата, Т. пил пелин 100
грама.
Свид. Т.З. сочи, че участвал
в катастрофа на 16.01.2019 г. между 19.30-20.00 ч. на пътя между с.Хаджи
Димитрово и гр.Ямбол като водач на л.а.Фолксваген Пасат. Било в тъмната част на
денонощието. Нямало мъгла, но нямало добра видимост. Тъкмо направил завой и
навлязъл в правия участък на пътя, когато станала катастрофата. Нямало пътни
знаци за ограничения. Карал в дясната лента по посока гр.Ямбол на дълги
светлини, но отсреща идвала кола и превключил на къси светлини.В тази лента
станала катастрофата.Каруцата нямала никакви обозначителни знаци, никакви
светлини. Изведнъж се появила пред него на около 35-40 метра Преди инцидента
нямало светлина от фенерче, не видял никаква светлина от каруцата. Веднага след
като видял каруцата натиснал няколко пъти спирачки, опитал се да избяга вляво,
но отсреща идвала кола. След катастрофата изгасил автомобила и излязъл след
като се уверил как е спътника му, след около 5 минути. Каруцата била отстрани в
канавката, конят тичал. Вдясно до колата му били мъжът /Т./ и жената. Попитал ги има ли им нещо, за да
звъни до Бърза помощ. Той не е загубил
съзнание. След около 3-4 минути се появила кола на полицията и поели нещата. Т.А.
му поискал обезщетение и той му платил 2000 лева. Т. не го е търсил да му иска
пари за да се прекрати наказателното дело.
Свид. А. - приятел на
водача на л.а. от махалата пътувал с него, когато станало ПТП на 16.1.2019 г.,
на пътя от с.Хаджи Димитрово за Ямбол. Блъснали каруца. Нямало видимост на
пътя, било тъмно, шофьорът карал на къси светлини, защото отсреща идвали коли.
ПТП станало на правия участък, в дясното платно. Забелязал каруцата едва на 5
метра преди сблъсъка, извикал на шофьора "внимавай" и той набил спирачки. Каруцата нямала светлини, светлоотразители,
никаква светлина от каруцата. Каруцата станала на трески и хората били на
асфалта. Шофьорът Т. и свидетелят слезли да питат как са хората от каруцата,
през това време минала полицейска кола и спряла. Т. не е местил колата след
удара. След ПТП каруцата била счупена, а колата потрошена.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е по
чл.432, ал.1 вр. чл.380 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.
Въз основа на данните от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокола за оглед и
заключенията на изслушаните по делото съдебномедицински и съдебна
автотехническа експертизи, съдът приема за установен следния механизъм на пътното
произшествие: На 16.01.2019г, около 19:30ч по път II - 53 в
отсечката разклон за с.Хаджидимитрово, обл. Ямбол - гр.Ямбол
се движи лек автомобил „Фолксваген Пасат" с ДК № У 91 75 КК с водач Т.Т.З.
и пътник С.О.А.. Автомобилът се движи в условията на нощна тъмнина и осветеност
на фаровете на къси светлини, по суха асфалтова настилка, запазена, без
побитости и неравности. Маркировката е била М5-"Двойна смесена линия"
като лявата линия е била непрекъсната, а дясната прекъсната в посока гр.Сливен
- гр.Ямбол. Автомобилът се е движел със скорост от около 91км/ч в попътната си
дясна лента, симетрично разположен в нея. При същите метеорологични условия,
попътно пред автомобила, в дясната лента се е движила каруца с впрегнат кон със
скорост от около 5км/ч, в която са пътували Т.И.А. (управляващ каруцата) и П.Р.С.
(седяща в каруцата и държаща теленце). Към този момент, предвид разликата в
скоростите на двете превозни средства и траекториите им на движение, лекият
автомобил е застигнал каруцата и на около 58.0 м след мерната линия е
реализирал удар в задните й състави. За автомобила ударът е бил челен, обособен
по предните му състави, по-интензивен в предна лява част, а за каруцата ударът
е бил отзад, обособен по целия й заден габарит. След удара автомобилът е
продължил движението си леко косо наляво и окончателно е преустановил
движението си в същата лента за движение, в позиция, при която масовият му
център е отстоял на около 75м след мерната линия и на около 1,80 м вляво от
десния край на платното за движение, считано по посоката на огледа. След удара,
каруцата е била отхвърлена от автомобила напред и надясно. В процеса на това
движение, дървените части на каруцата са били разрушени, а конят се е отделил
от впряга си. Окончателно каруцата е преустановила движението си в десните
крайпътните площи на около 81м след мерната линия и на около 4.5м вдясно от
десния край на платното за движение. В резултат на произшествието са причинени
телесни увреждания на пътуващите в каруцата и материални щети по двете превозни
средства. В случая скоростта на автомобила е била около 91км/ч при опасна зона
за спиране с тази скорост при конкретната фактическа обстановка около 122м,
която превишава зоната на осветеност при движение на къси светлини от около
70м.
Съдът намира, че водачът
на лекия автомобил е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно който водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. Водачът на МПС е длъжен да избере такава скорост на движение,
която да му позволи да спре своевременно при възникнала опасност. Избирането на
скоростта на движение и преценката за опасност трябва да бъдат съобразени от
него предварително. По делото е установено от автотехническата експертиза, че
при настъпване на процесното ПТП управляваният от водача Т.З. л.а. се е движил
по път извън населено място, при нощни условия и със скорост от около 91
км./ч., която превишава разрешената за този пътен участък (чл.21, ал.1 ЗДвП).
Установено е, че в същото време пред него на пътното платно, в лентата за
движение на автомобила се е движило ППС с животинска тяга - каруцата с кон,
управлявана от ищеца. Каруцата няма светлоотразители, ищецът не носи
светлоотразителна жилетка. Съдът не възприема показанията на свид.С., тъй като
житейски нелогично е тя едновременно да държи теленцето и прожектор, още повече
при огледа няма данни такъв да е намерен. Водачът на л.а. е превключил на къси
светлини заради насрещно движещ се автомобил и когато забелязал каруцата опитал
да спре, но с оглед скоростта от 91 км/ч
не е успял и е последвал удар между автомобила и каруцата, в която са били двама
души, вкл. ищецът. ЯОС намира, че водачът на автомобила не е имал техническа
възможност при движението на автомобила на къси светлини със скорост 91 км/ч,
да предотврати удара чрез спиране, тъй като ударът е бил в опасната зона за
спиране при движение със избраната от водача скорост от 91 км/ч.. ЯОС приема,
че в нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачът на автомобила се
е движил със скорост от 91км./ч., която е била несъобразена с конкретните
условия на видимост - в тъмната част на денонощието, като избраната от водача
скорост не му е позволила да спре при възприемане на каруцата - ППС с
животинска тяга. Извършено е противоправно деяние от водача на лекия автомобил,
изразяващо се в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, което деяние е довело до ПТП,
в резултат на което ищецът е получил множество травми, предизвикали болки и
страдания. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината на водача се предполага до
доказване на противното. В тежест на ответника бе да докаже, че застрахованият
при него водач няма вина за настъпилото ПТП, което ответникът-застраховател не
доказа по делото.
В резултат на
пътно-транспортното произшествие пострадалият ищец е получил тъпи травми по
тялото: контузия на главата и мозъка; контузия на шията, гърба и двете подбедрици;
охлузвания и рани по челото и двете подбедрици. Получената контузия на мозъка
се характеризира като краткотрайна загуба на съзнанието - комоцио и
посткомоционно главоболие. Травмата на шийния гръбнак, на фона на фиброзиралия
и осифициран на места лигаментарен апарат обуславя продължителните болки във
врата и ограничаване на движенията след произшествието. Получил е травма на
нервните коренчета на шийните прешлени. Установените травми са в причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП. Т.нар. "камшичен удар" е довел до предната
листеза на С 3 , С 4, С 5 - I-ва степен, каквато мекотъканна травма е понесъл
ищецът, която е довела до последващото пукане, хрускане при движение на врата и
двигателна ограниченост. В болницата в гр.Сливен пострадалият е бил лекуван по
клинична пътека за посткомоционен синдром. При ПТП единият от прешлените е
приплъзнал напред и това е довело до стеснение на гръбначно-мозъчния канал,
проблеми в походката, болки по хода на някой от нервите зависи къде се докосва
гръбначният мозък. Това състояние е трайно. Най-напред ищецът е получил
разкъсване между двата прешлена Ц4 и Ц5 на съединителните тъкани и връзки между
тях. Фактически там, където е по-слаба връзката, единият прешлен е излязъл
напред. Имало е опасност, възникнала в момента на удара при ПТП, за разкъсване
на връзката между двата прешлена, и тогава той е щял да бъде осакатен. Но
връзките са били достатъчно силни, за да удържат. Всички видове комоцио
отшумяват за около един месец. При антеролистезата се дават болнични до шест месеца
за болковия синдром. Ищецът е имал наранявания на коляното. Имал е отоци по
крайниците и охлузвания. Охлузванията са в резултат на ПТП-то, отминават в
рамките на 9-10 дни.
По делото е установено
от заключението на в.л. по СМЕ, че между телесните увреждания на ищеца и
процесното пътно-транспортно произшествие, настъпило на 16.01.2019 г.,
съществува пряка и непосредствена причинно-следствена връзка.
Установено е по делото,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие между ответното
застрахователно дружество и собственика на лекия автомобил "Фолксваген
Пасат" е съществувало застрахователно правоотношение по застраховката
"Гражданска отговорност" и по силата на застрахователния договор
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на определената в
договора сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, предявения иск за
обезщетение за неимуществените вреди е основателен.
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ, във вр. с чл.45
от ЗЗД, се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип
за справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в
съдебномедицинската експертиза, общият възстановителен период повече от три
месеца, през който пострадалият е бил на легло, затруднявалл се в придвижването
си и имал нужда от грижи. От значение за
определянето размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на
живот в страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването
на увреждането, претърпяните от ищеца болки и страдания в периода на
възстановяване, както и обстоятелството, че е преустановил поминъка си -
отглеждане на крави. Предвид изложеното, съдът намира, че сумата от 36000 лв.
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД за репариране
на неимуществените вредите от ПТП.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може
да бъде намалено. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна
на ищеца на вредоносния резултат - възражение, че с поведението си пострадалият
е допринесъл в изключителна степен за негативните последици от ПТП като
нарушил: чл. 71, ал. 1 от ЗДвП - управляваното от пострадалия ППС /каруца с
животинска тяга/ в тъмната част на денонощието не е било оборудвано със
светлоотразители отпред и отзад и светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре
различима светлина, отзад вляво; чл.106, ал. 2 ЗДвП - пострадалият не е носил
светлоотразителна жилетка, както и като управлявал каруцата с 1.63 промила концентрация
на алкохол в кръвта (доказано по делото), което в своята съвкупност е довело до
причиняване на ПТП и негативните последици от него и съществено допринесло за
тях. По делото се установява, че каруцата, е била без светлоотразители и без
поставен фенер, в нарушение на императивната разпоредба на чл.71 ЗДвП, уреждаща
необходимостта от светлоотразители отпред и отзад на всяко пътно превозно
средство с животинска тяга и светещо тяло отзад вляво при движение през нощта и
при намалена видимост. Съгласно заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза, водачът на лек автомобил би могъл да забележи неосветен обект на
къси светлини па около 70 m (осветеност 2 lux) пред автомобила. Ако каруцата е
имала светлоотразителни знаци, водачът на лекия автомобил би имал възможност да
я види и възприеме по-рано и дори и да не е могъл да спре, ударът би настъпил
при значително по-ниска скорост и пораженията биха били по-малки. С оглед
установения механизъм на ПТП и времето на настъпването му, съдът намира за
основателно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредите от
страна на ищеца. Ето защо съдът приема,
че е налице съпричиняване на вредата от страна на ищеца в размер на 20% и на
основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определеното по правилото на чл.52 от ЗЗД
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 36000 лв. следва да бъде
намалено на 28800 лв., съразмерно на приноса - с 20%. В този размер предявеният
иск е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен
такъв от 50000 лв. искът подлежи на отхвърляне, поради частично уваженото
възражение за съпричиняване. Недоказани са от ответника останалите му
твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
При данните по делото,
ЯОС намира, че застрахователят дължи на ищеца законната лихва върху главницата,
считано от 10.05.2019 г. - денят, в
който застрахователят е постановил отказ за изплащане на обезщетение.
При този изход на
делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на ответника следва да се присъдят
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете - в размер на сумата 385.84
лв., които разноски съдът изчислява с оглед общата сума от 910 лв. на платените
от ответника разноски по делото за депозити за вещи лица, свидетели и
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗА следва да
бъде осъден ответника „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Ал.Дондуков" №
68, да заплати на адвокат адв.Щ.Щ. ***,
сумата 1672.80 лв.- адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по делото.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД следва
да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на съдебната власт, върху уважения размер
на иска д.т. в размер на 1152 лв. и разноски в размер на 774лв.
Предвид изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Княз Ал.Дондуков" № 68, да заплати на Т.И.А., ЕГН **********,***,
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
28800 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 16.01.2019г.,
причинено виновно от водача на застраховано при „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД - лек автомобил „Фолксваген Пасат" с peг. № У 9175 КК,
по застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ведно
със законната лихва за забава върху сумата, считано от 10.05.2019г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за
неимуществени вреди за разликата над сумата 28800лв. до предявения размер от 50000лв..
ОСЪЖДА „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с ЕИК *********, да заплати на адв.Щ.Щ. ***, на основание чл.38,
ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗА сумата
1672.80лв.- адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца по т.д.№89/2019г. по описа на ЯОС.
ОСЪЖДА Т.И.А., ЕГН **********,***,
с посочени данни, да заплати на „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с посочени
седалище, адрес на управление, ЕИК, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в
размер на 385,84лв.
ОСЪЖДА „ЗК ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с посочени седалище, адрес на управление, ЕИК, да заплати в полза на ЯОС, по бюджета на
съдебната власт, д.т. в размер на 1152 лв. и разноски в размер на 774лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: