Р Е Ш Е Н И Е
№…….
Град Пловдив, 11.01.2010
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в
публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и
деветата година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря А.Х. и на прокурора ГЕОРГИ ПЕНЕВ, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1482
по описа за 2008 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на С.А.К., в качеството си на ЕТ
“С. К. - Морски” гр. Хасково, с адрес на управление: гр.Хасково, ЖК“Орфей” №
31-Г-6-72, и с посочен съдебен адрес: гр.Хасково, ул. “Христо Ботев” № 1,
Бизнесцентър 1, ет.4, стая 432, чрез адв. А.Г. и адв. Н.К. - Я., против Ревизионен акт № ********* от 12.05.2008
г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.Хасково, потвърден с
Решение № 492/02.07.2008 г. на Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП гр.
Пловдив. Ревизионният акт се обжалва в частта относно отказан данъчен кредит в
размер на 5176,84 лв. по осемнадесет
броя фактури, издадени за периода от м.02.2003 г. до м.10.2004 г. от ЕТ”Батилов
– 88 – Н. Б.” – гр.Бургас, както и лихви в размер на 2988,55 лв.
Оспорващият, чрез адв. А. Г. и адв. Н.Я., твърди, че
издадения акт е неправилен и незаконосъобразен. С жалбата по същество се иска
отмяната му, като се сочи, че констатациите на органа по приходите са необосновани.
Намира, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания на ЗДДС, за да му бъде
признат декларираният за приспадане данъчен кредит от този доставчик. В тази
връзка сочи, че от събраните по делото писмени доказателства от счетоводството
на доставчика ЕТ”Батилов -88 – Н. Б.” и изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява безспорно, че данъкът е начислен при доставчика, както
и че същия разполага с кадрова, материална и техническа обезпеченост за
осъществяването им, и следователно са налице всички предпоставки, за да му бъде
признато правото на приспадане на данъчния кредит. Позовава се и на съдебното
решение на Европейския съд по правата на човека от 22.01.2009 г. по дело "Булвес"
АД срещу РБългария /жалба № 3991 от 2003 г./. Моли за отмяна на ревизионния акт
и присъждане на направените по делото разноски.
Ответният административен орган директор на дирекция
“Обжалване и управление на изпълнението” при ЦУ на НАП гр.Пловдив, чрез
процесуалния си представител юрк. Христев излага становище за неоснователност
на жалбата, като моли съда да я остави без уважение и да присъди в полза на
Д”ОУИ” – Пловдив следващото се юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Пловдив, чрез представляващия прокурор,
излага становище за неоснователност на жалбата, като намира, че ревизионния акт
следва да бъде оставен в сила.
Административен съд – Пловдив, четиринадесети състав
след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването. Ревизионният акт е обжалван в предвидения за
това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в обжалваната част. Така постановеният от
Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр.
Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156,
ал. 1 от ДОПК за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Разгледана по същество жалбата е основателна по изложените по-долу съображения.
Ревизията на С.А.К. в качеството си на ЕТ“С.
К. - Морски” от гр.Хасково е започнала с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 1252/26.11.2007 г. /46л./
от Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково. Съгласно
заповедта, срокът за извършване на ревизията е бил определен до 28.01.2008 г.,
като заповедта е била връчена лично на лицето на 28.11.2007. Съобразно
цитираната заповед ревизирания период обхваща по ЗДДС /отм./ 01.10.2002г. - 31.12.2004г.,
и по ЗОДФЛ от 01.01.2002 г. до 31.12.2004
г. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповеди № 800081/25.01.2008
г. и Заповед № 800173/ 26.02.2008 г., въз основа на искане за продължаване
срока на ревизията. В законоустановения срок е съставен Ревизионен доклад №
800173/ 11.04.2008г., констатациите на който са дали основание на ревизиращите
да издадат процесния ревизионен акт. Част от установените с него задължения са
потвърдени от по-горестоящия в йерархията и компетентен съгласно правилата за
обжалване по ДОПК орган, но не са обжалвани пред настоящата съдебна инстанция.
Всички цитирани актове са издадени от надлежно упълномощени
органи по приходите, видно от приложените по делото упълномощителни заповеди –
Заповед № 100-А/01.06.2006 г., издадена на основание чл. 11, ал. 3 във връзка с
чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и § 8 от ДОПК от Директора на ТД на НАП гр.Хасково, и
Заповед за определяне на компетентен орган № К 800173/11.04.2008 г. издадена от
В.П.А.– Началник сектор „Ревизии и проверки” при ТД на НАП гр. Хасково.
С
ревизионния акт, в частта, в която същата е предмет на настоящия съдебен
контрол, проверяващите са намерили, че не следва да бъде признато правото на
приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 5176,84 лв. и лихва в
размер на 2988,55 лв., по фактури № 1535/28.02.2003 г., №1543/ 31.03.2003 г., №
1547/16.04.2003 г., № 1554/ 12.05.2003 г., № 1572/ 29.06.2003 г., № 1594/
03.08.2003 г., № 1625/ 05.10.2003 г., № 1630/ 25.10.2003 г., № 1632/ 07.11.2003
г., № 1637/ 30.11.2003 г., № 1644/ 28.12.2003 г., № 1647/ 31.01.2004 г., №
1658/ 17.03.2004 г., № 1676/ 30.04.2004 г., № 1681/ 30.05.2004 г., № 1693/
20.07.2004 г., № 1717/ 28.09.2004 г. и № 1720/ 23.10.2004 г., издадени от
ЕТ”Батилов – 88 – Н. Б.”.
В хода на ревизията е извършена насрещна
проверка на достачика, констатациите от която са обективирани в ПИНП № 2601-1252-1/
10.01.2008 г. на ТД на НАП – Бургас, в която е констатирано, че фактурите са
включени в справката-декларация и в дневника за продажбите по ЗДДС за
съответния период, а плащанията по тях не са извършени по „ДДС- сметка***” на
доставчика, като търговецът е дерегистриран по ЗДДС на 04.05.2005г. Извършени
са две посещения на адреса за кореспонденция с цел врачване на ИПДПОЗЛ,
обективирани в Протоколи № 4272/ 07.12.2007 г. и № 4364/ 17.12.2007 г. за
посещение на адреса за кореспонденция на дружеството, при които е констатирано,
че лицето не може да бъде открито, нито негов представител или пълномощник. В
тази връзка е изготвено Съобщение по чл.32 ДОПК с изх. № 20-25-341#2/
17.12.2007 г., с удостоверено поставяне и сваляне от таблото за съобщения
съответно на 17.12.2007 г. и 02.01.2008 г., както и обратна разписка по пощата №
*7800000214935
от 18.12.2007 г. с отбелязване върху нея „Непотърсен”. Поради това не може да
се установи счетоводното начисляване на данъка и не са представени
доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на дружеството
по доставките.
По-късно с писмо вх.№75 от 21.02.2008 г. от
доставчика в ТД на НАП – гр.Хаково са представени разпечатка на счетоводни
записвания за 2003 г. и 2004 г. на с-ка 411 и с-ка 4532 на ЕТ”Батилов – 88 – Н.
Б.”.
Изпратено е повторно Искане за извършване на насрещна
проверка на доставчика с изх.№ К-10-159/21.02.2008 г., ваз основа на който е
изготвен Протокол № 26-01-800081-3/ 04.04.2008 г., в който отново са описани
извършени действия около издирването на търговеца с цел връчване на Искане изх.№
20-25-30#2/ 22.02.2008 г. за установяване
на релевантните факти относно правото на данъчен кредит за получателя по
сделките, изпратено по пощата на 25.02.2008 г. с обратна разписка *8800000046221. Приложени са съставените в тази връзка
Протоколи № 800642/22.0.2008 г. и № 800726/ 04.03.2008 г. за посещение на
адреса за кореспонденция, Съобщение по чл.32 ДОПК изх.№ 20-25-30#2/ 04.03.2008 г., поставено на таблото в ТД на НАП –
Бургас на 04.03.2008 г. и свалено на 19.03.2008 г.
Приетите за установени при ревизията
факти и обстоятелства, органът по приходите е съотнесъл към нормата на чл. 65,
ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ , поради което е отказал да признае, декларираното от
жалбоподателя право на данъчен кредит по издадените фактури, тъй като доставчика
не е представил поисканите му по съответния ред доказателства и писмени
обяснения. Ненамирането на декларирания адрес за кореспонденция е довело до
невъзможност от страна на органите по приходите да бъде извършена проверка в
счетоводството относно начисляването на данъка и относно останалите факти и
обстоятелства, релевантни за правото на данъчен кредит.
Настоящата
съдебна инстанция намира изводите, направени с ревизионния акт за неправилни и
незаконосъобразни, поради което в обжалваната част следва да бъде отменен по
следните съображения.
Действително доставчикът
ЕТ"Батилов – 88 – Н. Б." не е намерен на декларирания адрес за
кореспонденция, която констатация не е опровергана от жалбоподателя. Съставените
по време на ревизията протоколи документират това обстоятелство. Съдът намира,
че съставените по време на ревизията протоколи са изготвени съобразно законовия
ред, представляват официални документи, и тъй като не са оспорени от страната
по надлежния ред, следва да кредитира установените с тях обстоятелства.
Въпреки събраните доказателства, предвид разпоредбата
на чл.160, ал.1 ДОПК, съдът е длъжен да се произнесе относно наличието на
положителните предпоставки на материалния закон, необходими за възникване на
правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя.
Съгласно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС /в редакцията за
процесния период/, данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен
кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размера по ал. 5, когато
установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил
доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания
му от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на
доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на
предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката,
когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.
За да докаже своите твърдения, в хода на
производството пред съда от жалбоподателя бе поискана и изслушана съдебно-счетоводна експертиза с в.л. Т.Р.,
която съдът кредитира като подробно и
компетентно изготвена, неоспорена от страните по делото. При преглед на
място на счетоводството на доставчика със счетоводител Д.М., експертизата е установила, че процесните фактури са включени в дневниците за
продажби и в справките – декларации за посочените периоди, ДДС е отразен по
кредита на см.4532, см.702, данъчните основи по фактурите са платени ”в брой”.
Вещото лице е установило още, че доставчика е производител на живи свине
(угоени прасета), като по данните от счетоводните записвания през 2003 г. са
продадени 319443 кг угоени прасета. Констатирано е още, че в счетоводството на
доставчика закупените малки прасенца / от ЕТ “Аязма – В.С.” – гр.Бургас / са
отразявани по дебита на см.312 “Животни за угояване”, където за 2003 г. същите са
на стойност 29265,60 лв. От своя страна разходите за отглеждането на прасетата
са били отразявани в гр.60 и са приключвани в см.611 “Разходи за основна
дейност”, от където за 2003 г. са изписани разходи общо в размер на 402824,95
лв., а от см.312 “Животни за угояване” са изписани прасета на стойност в размер
на 69463,00 лв. Вещото лице е установило още от предоставените му счетоводни
материали, че за изхранването на животните от доставчика са били закупувани по
фактури брашно, риба и трици. По същия начин и за 2004 г. вещото лице е
установило като произведени и продадени 145106 кг угоени прасета, като за
сочената година не били закупувани малки прасенца за угояване, тъй като са били
използвани налични такива от предходната. За 2004 г. разходите за отглеждането
на животните са отразявани по сметките на гр.60 и са приключвани в см.611
“Разходи за основна дейност”, в която сметка ***мер на 267764,30 лв., а от
см.312 “Животни за угояване” са изписани
прасета на стойност от 21837,60 лв. Вещото лице и за тази процесна година е
прегледало първични и вторични счетоводни документи относно закупуването на
продукти – брашно, риба, трици, за изхранването на животните.
Според заключението на вещото лице съгласно
счетоводните записвания и издадени
първични счетоводни документи, доставчикът е ползвал през процесните периоди
свинарник по наем от “Български мелници” АД – гр. Бургас, за който е заплащан
наем, както и е разполагал с трима души работници на трудов договор, за които
във ведомостите за заплати са отразени извършени плащания. В заключение вещото
лице е направило извод, че процесните фактури са отразени точно по счетоводни
регистри, ДП и СД по ЗДДС, както в ОПР и
ГДД за съответната година, поради което е направен извод, счетоводните
записвания при доставчика през процесните периоди са водени редовно.
По делото бяха събрани още: справки-декларации,
дневници за покупки и продажби по ЗДДС за спорните периоди, ГДД за 2003 и 2004
г., както и данни за подадени уведомления от доставчика по реда на чл.62 от КТ.
Представени бяха поисканите на основание чл.192 от ГПК документи, въз основа на
които е работило вещото лице – фактури за заплатен наем, издадени от “Български
мелници” АД, от Електроразпределение – клон Бургас на обект – свинарник – с. Горно
Езерово, ГДД за 2003 г. и 2004 г., Оборотни ведомости, разпечатки на
счетоводните записвания по сметките за 2003 г. и 2004 г. на доставчика
ЕТ”Батилов – 88- Н. Б.”. Представени бяха и процесните фактури, ведно с
приложено ксерокопие на касови бонове към тях за плащанията в брой.
Така от събраните по делото доказателства, съдът
намира за оборени изводите на органа по приходите относно липсата на
начисляване на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./, кадрова,
техническа и материална обезпеченост при доставчика за извършването на
процесните доставки на угоени свине.
Съдът намира, че вещото лице е описало подробно установеното
съответствие между счетоводните записвания по отделни счетоводни, от които е
обосновал заключение, че е налице съпоставка между наличните стоки, изписаните
по спорните фактури, получените плащания и отразяването им в аналитични и
хронологичните регистри на доставчика. Във връзка с осчетоводяването на угоените
животни и последващата им реализация от доставчика вещото лице е прегледал
фактури на доставчици /във връзка с наличието на материална и техническа
обезпеченост по отглеждането на животните/. След цялостен анализ на
прегледаните документи, експертизата е установила, че доставките са оформени
надлежно, а ДДС е начислен, осчетоводен и разчетен с бюджета, а счетоводството
при доставчика е водено редовно, съгласно ЗСч. и НСС.
Настоящата съдебна инстанция кредитира и представените
доказателства по реда на чл.192 от ГПК, представени от Д.М. – счетоводител на
доставчика, което обстоятелство се удостоверява и от вещото лице. В тази връзка
намира за неоснователни възраженията на ответника относно липсата на
достоверност в представените доказателства поради това, че третото не участващо
в процеса лице не е представило доказателства относно счетоводното обслужване
на доставчика или неговата представителна власт.
За да признае или не правото на данъчен кредит на
едно лице, законът не държи сметка ***р за счетоводно обслужване или не и дали същия
притежава пълномощно. Не представянето на такива доказателства не може да се
вмени в тежест на жалбоподателя, който да носи и негативните последици от
липсата им чрез не признаване на субективното право на данъчен кредит. Видно
също така от представените ГДД за 2003 г. и 2004 г. лицето Д.М. е посочена като
съставител на тези декларации, както и на представените справки към тях. Видно
е също така и от приложените пощенски пликове на л.412а и л. 475 по делото и от
депозираното писмо на л.411, че именно това е лицето, което е изпратило
съгласно искането на съда по реда на чл.192 ГПК въпросните документи, като
съдът надлежно е указал по какъв начин същите да бъдат заверени – документите
съдържат подпис на лицето, извършило сверката с оригиналните счетоводни
документи, и печат на едноличния търговец. Предвид казаното съдът ги кредитира
и в съвкупната преценка с изготвената експертиза и останалите събрани по делото
писмени доказателства, достига до извод за наличие на начислен данък върху
добавената стойност, съгласно изискванията на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./. В
този смисъл констатацията на органа по приходите за липсата на счетоводно
начисляване на данъка при доставките по процесните фактури, съдът намира за
оборена.
Освен това,
тъй като констатацията на чл. 65, ал.4, т.4 ЗДДС /отм./ имплицитно съдържа в
себе си и реалността на доставката, съдът намира за необходимо да се произнесе
и по този въпрос.
От експертизата на вещото лице става ясно, че
доставчикът е закупувал малки прасенца за угояване, въз основа на прегледани
фактури от предходен доставчик. Горното е видно и от представените по делото СД
и ДПокупки по ЗДДС за м.май 2003 г., м.юни 2003 г., м.август 2003 г. От тези
доказателства е видно още, че същия е закупувал храна за отглеждане на тези
животни като брашно, риба – цаца и
скумрия, трици семе, боб отсевки и т.н., както и са налице данни за заплащани
електричество и наем на свинарник, последните и във връзка с представени
фактури за това, което е извод за материалната обезпеченост на доставчика във
връзка с процесните доставки. От експертизата на вещото лице и приложените
доказателства за наети на трудов договор лица от ТД на НАП и счетоводните
записвания, се установява също така, че доставчикът е разполагал и с кадрова
обезпеченост за извършване на горните дейности.
Предвид
събраните доказателства, съдът намира, че всички те, преценени в своят съвкупност,
водят до извода за наличието на начисляване на данъка в счетоводството на
доставчика и за наличието на реална кадрова, материална и техническа
обезпеченост. Поради изложеното правото
на приспадане на данъчен кредит по тези 18 броя фактури следва да се признае на
жалбоподателя.
Предвид изложените правни изводи настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира, че жалбата е основателна. От двете страни
по делото се претендират разноски, които предвид изхода на делото следва да се
възложат на ответника.
Направените разходи от жалбоподателя в производството
- заплатена държавна такса и за експертизи са общо в размер на 400 лева, а
заплатения адвокатски хонорар е в размер на 500 лева.
Ето защо и на основание чл.160, ал.1, предл. първо от ДОПК съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № ********* от 12.05.2008 г. на старши инспектор по приходите в ТД на НАП –
гр.Хасково, потвърден с Решение № 492/02.07.2008 г. на Директора на Дирекция
“ОУИ” при ЦУ на НАП гр. Пловдив, в частта относно отказан данъчен кредит в
размер на 5176,84 лв. по осемнадесет броя фактури, издадени за периода от
м.02.2003 г. до м.10.2004 г. от ЕТ”Батилов – 88 – Н. Б.” – гр.Бургас, както и
начислените лихви в размер на 2988,55 лв.
ОСЪЖДА Дирекция ”Обжалване и управление
на изпълнението” при ЦУ на НАП гр. Пловдив да заплати на С.А.К., в качеството
си на ЕТ “С. К. - Морски” гр. Хасково, с адрес на управление: гр.Хасково, ЖК“Орфей”
№ 31-Г-6-72 сумата от 900 лева /деветстотин/ лева, представляваща разходи за
производството и адвокатски хонорар.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с
препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: