ПРОТОКОЛ
№ 1130
гр. Варна, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:К. Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
мл.с. Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20243100500681 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Въззивникът К. М. Б., редовно уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично, представлява се от адв. Н. Г., редовно упълномощен и приет от съда
отпреди.
Въззиваемата Д. Н. Ч., редовно уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК,
явява се лично, представлява се от адв.С. Б., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Контролираща страна Дирекция „Социално подпомагане“ – В., редовно
уведомена при условията на чл.56, ал.2 от ГПК, не изпращат представител.
Вещите лица доц. д-р С. В. В. и А. М. Ц., редовно призовани, явяват се.
АДВ.Г.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Б.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че в срока по чл.199 от ГПК е постъпило заключение с вх.
№16781/ 28.06.2027г. по назначената от въззивния съд комплексна съдебно –
психологична и психиатрична експертиза на вещите лица А. Ц. и С. В..
АДВ.Г.: Да се изслуша заключението на вещите лица.
АДВ.Б.: Да се изслуша.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението на вещите лица след
снемане на тяхната самоличност:
С. В. В., 46г., българин, бълг.гражданин, висше образование, женен, неосъждан.
Без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност
по чл.291 от НК. Поддържам представеното заключение.
А. М. Ц., 46г., българин, бълг.гражданин, висше образование неженен,
неосъждан. Без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл.291 от НК. Поддържам писменото заключение.
АДВ.Г.: Самата експертиза и на майката, и на бащата сте направили
психологично обследване, има различни скали, депресии, има описание. Тези описания
свързани ли са, отнасят ли се конкретно към хората, на които сте направили
психологично обследване или това е по принцип?
В.Л.Ц.: Това са определи личностни характеристики, които имат своите
вариации, дали са ниски, средни или високи стойности, но в случая не говорим за
стойности, които да дават основания за нещо. Това са психично здрави личности.
Това, че в една скала има вариации във високите стойности не означава, че
съответното лице има някакъв проблем. Тази съответна характеристика има своята
стойност. По принцип давам по един или по два въпроса на родителите въпреки, че
основно работата е с детето, доколкото да придобия някаква информация по
отношение на самите личности на родителите. Всичко според мен е в нормата, както и
2
казах по – горе, касае се за психично здрави лица.
АДВ.Г.: В т.4, стр.22 пишете „Не се установяват категорични данни за
целенасочено отчуждаване на детето от страна на бащата, но пасивното му съгласие
спрямо предприетата линия на поведение от страна на детето към майката допринася
за отчуждението.“, а по - напред в заключението записвате нещо, което си
противоречи с това, че бащата казал на детето, че трябва да общува с майка си.
В.Л. В.: Считам, че не противоречи, напротив точно обратното. Няма
противоречие между двете неща и точно за това сме написали, че нямаме данни за
нарочно отчуждаване, т. е., за преки, активни действия в посока отчуждаване.
АДВ.Г.: А как стигнахте до извода, че бащата има пасивно съгласие спрямо
конфликтните отношения?
В.Л. В.: Същевременно детето освен вербалната комуникация от родителите,
когато му казват „отиди, виж се с другия родител“ или „направи това и това“, то
възприема и всичките невербални сигнали в поведението. Повече или по - малко в
момента детето, всички сме наясно, че от декември месец не живее във В. и
категорично отказва да вижда майка си, включително я е блокирало на телефона, но
това нещо по един или друг начин се контролира от бащата. Сега ние говорихме, че
ако получи ниска оценка в училище телефонът се отнема за някакъв период от време.
В днешно време така се наказват децата. В случая се наказва от бащата, защото детето
е при бащата, сигурен съм че и от майката. Аз самия се налага да го правя в къщи,
защото няма как другояче да си наказваме децата. Ето виждате пример как примерно
той не е толерантен и с основание към неуспехите в училище. Следващият момент
обаче детето е блокирало майка си на телефона, т.е. блокирало е връзката, а той е
пасивен, всъщност се толерира това поведение по един или друг начин. Аз не казвам,
че той нарочно го прави, но детето го възприема като одобряващо поведение. Това е
така нареченото „пасивно съгласие“, което сме посочили в нашето заключение.
АДВ.Г.: Защо говорим за конфликт между родителите, когато от справката на
детето се вижда, че има конфликт между детето и майката?
В.Л.В.:. Делото не е между детето и майката или между детето и бащата.
Категорично става въпрос за конфликт между двамата родители и детето се явява по
средата на този конфликт, конфликтът е продължителен. Така, че децата, които са
поставени в тази ситуация, в смисъл на ситуация на родителски конфликт, като
настоящата, особено когато този конфликт е продължителен като настоящия, много
3
често така или иначе се налага децата да изпадат в конфликт на лоялност и вземат
повече или по – малко страната на единия родител. Това е неизбежно. Когато този
конфликт е продължителен и очевиден за детето, за него е много трудно то да не влезе
в конфликт с поне единия родител за да съхрани отношенията с другия; така, че
конфликтът е между родителите, а другото е следствие от конфликта. Този конфликт
на лоялност е породен в общия случай от стремежа на детето за сигурност.
АДВ.Г.: Казвате в т.4, че се установява отчуждение между майката и детето.
Установихте ли на какво се дължи това отчуждение, като проведохте разпит на самото
дете? На какво се дължи това отчуждение? Казвате, че има отчуждение, а отдолу –
има отговорност на двамата родители.
В.Л.В.: Отчуждението е категорично, налично и то не е между майката и
детето, а на детето от майката, за да сме по – акуратни. На какво конкретно се дължи в
случая най- вероятно, както при повечето случаи причините са комплексни и винаги е
много трудно с едно срезово изследване да Ви кажа в динамика последните доста
години как са протекли. За това нещата, които ние сме забелязали, сме ги и описали.
Примерно, пак казвам, ето това пасивно съгласие с поведението на детето от една
страна. Сега детето, то самото декларира лошо отношение от страна на майката, което
може да е било така или то да ги е възприело така, но при едно отчуждено дете се
появява и феномена то да оправдава отношението си с негативното поведение на
родителя, с някои негови постъпки, които понякога децата са склонни да
преекспонират. В никакъв случай не казвам, че то ги преекспонира, но няма как да
кажем категорично, детето казва, че е така, значи това е 100 % истина и се е случило.
Напротив, то се опитва да прави рационализация на собственото си отношение, като
го оправдава естествено с поведението и отношението на съответния родител.
Предполагам, че това не е нещо, което се е случило едномоментно и изведнъж, а с
натрупване в годините. Тук имаме една динамика на отношения между поне три лица,
която със сигурност е трупана с години. Сега, в кой момент, какво точно се е случило
не знаем, но в момента, в който ние го виждаме, отчуждението е факт. Може да имаме
достатъчно информация, но в такива случаи при нас тя винаги е субективна за
съжаление.
АДВ.Г.: Може ли това отчуждение да е заострено от това, че майката наведе
твърдения, че примерно ограничава детето да посещава училище в П., не му дава
учебниците, не му дава дрехите, това нещо което е споделило детето?
В.Л.В.: Може.
4
АДВ.Г.: Нямаме повече въпроси към вещото лице.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Нямам въпроси към вещото лице
АДВ. Б.: Вие употребявате думата „прилепналост на детето“. Детето е
изградило привързаност до степен на 4прилепване“. Какво точно имате предвид под
този термин „прилепване“?
В.Л.Ц.: Това е едно своебразно сливане на детето с обекта на идентификация,
който в случая е бащината фигура. Разбира се няма нищо лошо в това едно дете да се
идентифицира, както с бащината, така и с майчината фигура, но тук е до степен
„прилепналост“, че детето започва да изпитва известно безпокойство, когато родителя
не е около него. За дете на тази възраст не е обичайно поведение, защото то е
достатъчно голямо за да се чувства добре самостоятелно и без присъствието на
родител. Обикновено това се среща при децата в по – ниска възраст, които имат нужда
от родителската фигура до себе си, като не говорим, че това е нещо лошо или грешно,
но е отчетено при детето като поведение.
АДВ.Б.: Означава ли „прилепване“, че детето изразява чувствата и мислите на
отглеждащия го родител?
В.Л.Ц.: Малко се връщам на това, което каза доц.В.. Оцеляването на детето
чисто психологически зависи от това, да започне да възприема малко или в повече
поведението на родителя, си с който съжителства. Всъщност тези рационализации, за
които говорихме на детето, да оправдае собственото поведение, това е в подкрепа на
въпроса, който ми е зададен.
АДВ.Б.: Вие сте бил вещо лице и сте изследвал няколкократно по други дела,
както детето, така и родителите.
В.Л.Ц.: Две психологически експертизи съм изготвял.
АДВ.Б.: Т.е. тази е третата експертиза. Кажете ми има ли промяна в
поведението на детето М. и ако има, в каква посока?
АДВ.Г.: Моля да отклоните въпроса, това са експертизи по други дела.
СЪДЪТ допуска въпроса към вещото лице Ц..
5
В.Л.Ц.: По памет мисля, че първият път, когато правих експертиза детето все
още беше на детска градина, може би шестгодишна възраст, ако не се лъжа. Тогава не
съм отчел конфликт на лоялност или отчуждение от детето спрямо някой от двамата
родители. Мисля, че следващата експертиза, която писах детето беше или в 3-ти или в
4-ти клас, защото имам спомен, че по време на Ковид е било при баща си в П., мисля
че или 20-та или 21-ва година, не мога да си спомня с точност.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: За целия период.
В.Л.Ц.: За целия период. Тогава имаше вече една степен на отчужденост, която
обаче в момента е по – висока.
АДВ.Б.: Разбрахте ли за какъв период беше детето при бащата тогава, по време
на Ковид-а, защото бащата каза преди малко, че детето е било за целия период?
В.Л.Ц.: Такива подробности не помня за тогава, знам че беше по време на
Ковид - пандемията.
АДВ.Б.: Посочили сте в експертизата, че има липса на нормална
амбивалентност, на какво се дължи тази липса на амбивалентност?
В.Л.Ц.: Амбивалентното поведение или отношение е едновременното приемане
на определен обект, човек или ситуация, едновременно приемане и отхвърляне на
определена ситуация или обект. Когато нямаме отчуждаване децата изпитват
амбивалентно чувство към родителя, спрямо който се твърди, че има някакво
отчуждаване. В случая липсата на амбивалентност е проблем, защото единият родител
е възприет като само добър, а другият като само лош. Всъщност детето няма
амбивалентно отношение към майчиния обект, към майка си.
В.Л.В.: Ако мога да кажа с едно изречение, то не е въпроса на какво се дължи, а
въпросът е че се наблюдава нещо, което по принцип при нормални отношения не би
трябвало да се наблюдава. Сега ако всеки човек е амбивалентен, всяко дете може да
каже, да види и добрите и лошите страни и на баща си, и на майка си, когато са
нормални отношения. В случая обаче имаме липса на амбивалентност по отношение на
майката, това сме констатирали и сме го описали в нашето заключение.
АДВ.Б.: Ако бащата прояви активно поведение и насърчава детето М. вербално
или невербално за срещи с неговата майка, ще има ли промяна в поведението на
детето?
В.Л.В.: То не е само до насърчаване на детето вербално или невербално, макар
че естествено насърчаването е задължително условие, но много по - важно е детето да
6
вижда едни нормални отношения между самите родители, ако те успеят да преодолеят
родителския конфликт помежду си, детето ще е много по -склонно да общува и с
двамата си родители без страх, че другият по някакъв начин ще го предаде или
игнорира, зареже, т. е., този конфликт на лоялност ще бъде много лесно преодолим.
Само насърчаването, когато то вижда конфликта, дори и да го насърчаваш то ще бъде
по – малко ефективно, отколкото ако детето не вижда конфликт, а вижда едни
нормални отношения, никой не очаква нещо повече, тогава то много по –лесно ще е по
-склонно да общува и с двамата максимално пълноценно. Тогава ще бъде тази
амбилавентност и тя ще бъде налице.
АДВ.Б.: Състоянието е все още обратимо, това означава ли, че не се касае за
някаква тежка степен на родителско отчуждение?
В.Л.В.: Означава, това което е написано, че състоянието е все още обратимо и
че то би могло да бъде преодоляно, но това не зависи от детето. Това зависи от
родителите и е в най - добрия интерес на детето, те да се замислят върху това, защото
то не е въпрос при кого ще е детето, а въпросът е то да има пълноценни контакти, да
общува пълноценно и с двамата и да възприема в психичния си свят и двамата
родители, като родители.
АДВ.Б.: Склонен ли е бащата към настоящия момент да бъдат провеждани
чести, регулярни срещи и контакти с майката, според вашата компетентност?
В.Л.В.: Той ни казва, че е склонен, той твърди че е склонен, а дали
действително е така аз не мога да кажа, това е извън моята компетентност.
АДВ.Б.: Аз нямам повече въпроси, но доверителката ми има въпроси.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Въпреки, че обсъдихте израза „прилепване към бащата“
все пак искам да попитам означава, ли че има някакъв вид или склонност към
емоционална зависимост на детето към бащата?
В.Л.Ц.: В случая ако сложим тази прилепчивост, която е отразена, говорим, че
към настоящия момент бащата е по - емоционално значимата фигура за детето, към
настоящия момент. Той е основната родителска фигура и по – емоционално значимата
за детето.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Следователно може ли да се каже, че детето, за да
7
получи одобрението и удовлетворението му, за да му се хареса, е склонно да прави и
да говори такива неща, които биха му се харесали на бащата?
В.Л.Ц.: Отново се връщаме на неща, които вече мисля, че бяха коментирани по
отношение на рационализациите, които детето прави в собственото си поведение, за да
оправдае собственото си поведение, всъщност е това, което ми задавете като въпрос и
вече беше отговорено по – рано.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Добре. За юноши, в случая дъщеря ми е на 12 години,
характерно ли е за 12 годишните момичета да са толкова силно прилепени към единия
родител и това добре ли е за тяхното развитие, и за изграждането им като
индивидуална личност в бъдеще?
В.Л.Ц.: Мисля, че този въпрос е зададен извън контекста, няма как да кажа кое
е нормално и кое не.
В.Л.В.: Тук не става дума за типични 12 – годишни момичета. Типично 12 -
годишните момичета, които имат добри отношения с двамата си родители не са силно
привързани само към единия и да отхвърлят единия родител. В случая обаче имаме по
- различна ситуация, която описахме по - горе и подробно сме я описали в
заключението си. Не е добре това за детето и за бъдещото му развитие и този въпрос
го коментирахме.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Вие сте записали в 4-ти въпрос, че е значително
отчуждено все пак от мен, а бащата макар и с пасивното си съгласие спрямо
поведението на детето е допринесъл за това отчуждение, прави ли го след като аз съм
отчуждения родител, правили ли го него (бащата) отчуждаващия родител?
В.Л.В.: Даже тук трябва да се върнем на концепцията на Г., един американски
психиатър, който е създал концепцията за „синдром на родителско отчуждение“, която
за добро или лошо така или иначе не е потвърдена никъде в науката. В нея концепция,
да наистина има отчужден и отчуждаващ родител, и няма как да има единия без
другия. В случая обаче ние излизаме малко извън тази теория, защото тя няма научна
обосновка най – малкото, никъде не е приета. Възможно е детето да бъде отчуждено от
единия родител и без активно участие на другия родител, и точно това коментирахме в
началото. Ние поне нямаме данни активно да се отчуждава детето, за това сме
описали, че дори и пасивното поведение може да допринесе за отчуждението, т. е.,
дали искате да го наречем пасивно отчуждаващ, аз мисля, че по - важно е че
обяснихме каква е ситуацията. Иначе как ще го кръстите няма никакво значение.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Този феномен „родителско отчуждение“ може ли да
8
отговорите моля, според вас, форма на психо –емоционално насилие ли е спрямо
детето?
В.Л.В.: Както казахте отчуждението е феномен, то е следствие от много неща, а
насилието е действие спрямо детето.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Психическо, емоционално, не физическо.
В.Л.В.: Пак, казвам отчуждение може да има и без върху детето да е
упражнявано, каквото и да било влияние, включително и насилие, било и то
физическо. Отчуждението е характерно за самотно дете, т.е. дали това, че има
отчуждение задължително значи, че има насилие, не, по – скоро не. В случая, аз не бих
охарактеризирал случая като насилие. Излизам от конкретни случай по – принцип,
когато наистина има действия в посока отчуждаване на детето от другия родител, това
със сигурност е някаква форма на психичен натиск, опит за склоняване, в този смисъл
най – вероятно и е насилие, но там отиваме в сферата на съда дали е форма на
насилие. Когато има действия в тази посока, да това говори, че може да се
квалифицира като такова. В този случай обаче, наистина от информацията, която
имаме категорични данни за действия в тази посока не мога да кажа, че има, не сме
констатирали.
В.Л.Ц.: Абсолютно подкрепям това, което казва доц.В., което сподели преди
малко. Нямаме целенасочено и умишлено въздействие спрямо детето, което да бъде
категоризирано като някаква форма на насилие, за това и в цялата експертиза, и в тази
т. 4, където вече споменахме пасивното поведение на бащата. Да, ако имаме
целенасочено и директно влияние върху едно дете бихме могли да коментираме
евентуално някакви варианти за насилие. В случая не сме констатирали такива
целенасочени влияния. Имаме едно пасивно съгласие от бащата, има едно делегиране
на отговорности на детето да поеме ангажимент да контактува с майка си, а детето е
във възраст, в която тези отговорности не би следвало да му се делегират, а е
необходимо то да бъде насочвано от възрастен. Под 18г., а понякога и след 18 години
продължават пак да са деца, но става въпрос, че в момента решенията за това дете се
вземат от възрастен и не следва детето само и самостоятелно да взема решение по
отношение на срещите с майка си. Говорим пак за пасивно влияние, не говорим за
целенасочено и активно влияние.
На въпрос на Съда: Споменахте в отговор на предходен въпрос за „синдром на
родителско отчуждение“ може ли да посочите дали състоянието на детето е болестно
състояние, вече достигнало, развит ли е синдром?
В.Л.В.: За това и го споменах в тази връзка ,и за това никъде в експертизата не
съм го посочил като словосъчетание „Синдром на родителско отчуждение“; това, пак
казвам, е концепция, развита през втората половина на миналия век в САЩ от Г., който
9
е американски психиатър. Той го е кръстил синдром и успешно или по - малко
успешно е работил чрез него в американските съдилища. Той всъщност го е развил за
целите на съдебната психиатрия в Щатите. Като синдром неговата концепция не
добива признание, нито в психиатричните, нито в психологичните среди, т.к. това
което именно казва той и не успява да се квалифицира научно връзката между
симптомите, които описва и присъствието на синдрома, т. е., дава много фалшиво
положителни и фалшиво отрицателни резултати, начина по който той формулира
синдрома на родителско отчуждение. В този смисъл той не присъства и в нито една
класификация на болестите, нито в Международна класификация на болестите - 10-та,
престои да излезе 11-та ревизия, нито в „Diagnostic and statistical manual“ ревизия,
която е актуална в Щатите. Така, че това не е заболяване само по себе си. Сега
съвременната наука в тази посока по – скоро приема, че е налице отчуждението като
психичен феномен, без обаче да го вкарва в рамките на синдром. Тъй като
отчуждението, както няколко пъти стана дума вече зависи от много фактори и може да
се дължи на много фактори, които трябва да се разглеждат в динамика, а не просто
имаме този и този симптом значи имаме отчуждение. То трябва да се разгледа
отношението между родителите, отношението на детето с единия и с другия родител,
историята на тези отношения, отношенията между самите родители, колко са
конфликтни и т. н. Не се приема в момента от науката, че може само на базата, както е
направил Г., че само на базата на симптомите директно да казва, че има или няма
синдром на родителско отчуждение. В този смисъл в случая отчуждение има изразено,
да детето декларира и проявява на практика нежелание да се среща с майка си.
Малкото им срещи за последната половин година са изключително кратки, т. е.,
толкова много е регистрирало нежелание за контакт, че ние го наблюдавахме по време
на нашето изследване. Детето нямаше желание да влезе в кабинета, където беше майка
му, за да се види с нея. С пазарене се случи цялата работа, наложи да го убеждаваме
доста за да се случи. Детето, както стана дума има някакви рационализации, такива за
да се оправдае собственото си поведение, има липса и на амбивалентност. Всичките
тези неща са характеристики на отчуждението и да, то наистина към момента е
изразено с голяма част от тези характеристики, но просто не може да се квалифицира,
нито като заболяване, нито като синдром. Това е както казах по - горе е един
психологичен феномен.
АДВ.Б.: Т. е., според вас е по - правилно да се говори отчуждение, да се
използва този термин, отколкото за синдром, така ли е?
В.Л.В.: Така е според науката, не според мен. Няма научни данни да е синдром,
който е комплекс от симптоми, които дефинират дадено заболяване.
10
АДВ.Б.: Може ли едно дете на 12 – годишна възраст, на каквато е М., само да
формира своето отношение, в случая към майка си?
В.Л.В.: Аз мисля, че колегата отговори преди малко, че все пак за децата не
само на 12- годишна възраст, а и при по - големите отговорност носят родителите. В
този смисъл отношение формираме. Дори моите деца имат отношение към мен и към
майка си и най – вероятно различно, не казвам по – добро или по - лошо. Всяко дете
формира отношение на базата на случки, на базата на житейски опит, но не може да
му се постави отговорността, то само да определя действията си на базата на
́
формираното отношение.
АДВ.Б.: Може ли да се каже, че голяма част от това негативно отношение,
което М. има към майката е привнесено от бащата?
В.Л.В.: Аз не бих могъл да кажа това. Вече отговорихме на този въпрос. Много
са причините, комплексни са, назад са в годините, конфликтът е много дълготраен и да
кажем, че отношението се дължи само на този факт е несериозно.
На въпрос на Съда: Вие казвате, че е обратимо състоянието, в което се намира
детето. Можете ли да обобщите с няколко думи какво може да се направи за това дете,
освен споменатото вече подобряване на отношенията и комуникацията между двамата
родители?
В.Л.В.: За съжаление това е от първостепенно значение, важно е, ако искат да си
пощадят детето. Аз предполагам, че те вече са го чували, в крайна сметка ние сме от
първостепенна важност за да се преодолее това. За да се развива детето нормално и да
порасне като пълноценен възрастен, е важно да се преодолее сега, защото след шест
години детето ще е пълнолетно и такива дела няма да има, но ще е късно тепърва това
дете да си променя личността, която се изгражда. Така, че естествено ако родителите
искат това дете все пак да има малко по - оптимална среда за развитие, това е първото
нещо, което трябва да се направи. Те трябва да намерят общ език и общо поведение да
съгласуват помежду си по отношение на детето, защото други мерки, да те могат да
бъдат постановени, те могат да се изпълняват или не чак до там. Когато обаче детето
вижда конфликта, който неминуемо му се отразява, защото то е по средата формалните
мерки ще имат кратък ефект.
На въпрос на Съда: Детето може ли само да се справи със ситуацията в
́
момента?
В.Л.В.: Ще му коства много да се справи само. Хората сме изключително
́
гъвкави, адаптираме се към всякакви трудни ситуации. Често това е с цената на някои
11
психотравми, на някои неща, които остават в нас за дълъг период от време и за цял
живот. То ще се адаптира, на всеки човек психиката му се опитва да се щади, но
покрай тази адаптация някой път настъпва и дезадаптивни реакции, т. е., не оптимално
се адаптираме към средата.
На въпрос на Съда: На стр.3 от заключението Ви, в третия абзац, в
предпоследното изречение от абзаца: „говорих с класната, че ако в края на учебната
година М. отиде за три седмица ще могат да свикат комисия да я оформя, да завърши
пети клас, бащата ми отказа“. Бащата на детето ли имате предвид?
В.Л.Ц.: Това е част от интервюто, което съм провел, това е диалога, който сме
водили.
В.Л.В.: „Бащата ми отказа“, това са думи на майката. „Бащата (на детето) ми
отказа“. Не „баща ми отказа“, а „бащата ми отказа“, т. е., на мен ми отказа.
На въпрос на Съда: В посочените от вещото лице Ц. обследването на скалата
„психопатия“, на 7-ма страница сте посочили диагноза „разстройство на чертите…“,
„алтернативна диагноза …“. Това е недействително поставена диагноза, така ли е?
В.Л.Ц.: Това е легенда по отношение на самата скала и тук говорим как би
имала значение ако имаме поставена диагноза – някакво психично заболяване. Тогава
би имало значение, но тук слагам легендата за съответната скала, не става дума за
някакъв тип психопатия.
На въпрос на Съда: На 11-та страница започва със скалата „хипомания“, след
това има известно разстояние, надолу започва „при покана детето М. да влезе в
кабинета“, това вече касае изследването на детето – така ли е?
В.Л.В.: Това вече касае изследването на детето М. с предисторията, което вече
ви разказахме, не е маркирано специално, но тук вече е изследването на детето.
На въпрос на Съда: Във връзка с поставената задача за обследване за това
майката употребява или не употребява наркотични вещества, зависима ли е или не е
зависима от наркотични вещества, Вие самият извършвал ли сте тест за употреба или
за наличие на такива вещества?
В.Л.В.: Госпожата представи тест, изработен в „Е.“ от 31.05.2024г., защото,
преди да бъдем възпрепятствани, планът ни беше да се видим в началото на юни с
родителите и детето и по – рано да изготвим експертизата. Затова тогава като се
свързахме с нея тя тогава го е изготвила.
12
На въпрос на Съда: Кога точно се срещнахте и еднократно ли беше?
В.Л.В.: Датата я пише и да, еднократно се видяхме с майката.
На въпрос на Съда: И не сте установил употреба на наркотични вещества, така
ли?
В.Л.В.: Тестът по принцип показва скорошна употреба, имам предвид по
принцип, а не този. Представения ми тест беше негативен, но по принцип той не
показва зависимост. Може да покаже скорошна употреба, т.е. той първо не показва
зависимост. Зависимостта е състояние, което има клинични признаци. Сега при
проведеното изследване някакви признаци на абстиненция, на интоксикация, други
психични признаци аз не съм констатирал. Проведохме лабораторния тест, защото
задачата беше такава, макар и аз да съм доста скептично настроен към подобни
тестове, когато говорим за зависимост, защото те са краткотрайни. Те важат много
кратко време назад и особено в такива случаи, ние нито можем изненадващо да
проведем тест или нещо подобно, няма условия за нещо подобно. Лицето при всички
случаи е наясно дали ще му проведем уринен тест при нашата среща, тя знае че ще се
вижда с вещи лица, има задача за подобно нещо. Дали ще отиде в лаборатория да го
направи, първо способно е всяко лице, особено ако няма зависимост, да се съобрази и
да не употребява определено време такива вещества. Така, че обикновено тези тестове,
да това което ни показва теста, е че последните дни не е употребявала наркотични
вещества, марихуана и така нататък, но иначе клинични признаци на някакви
симптоми на синдром на зависимост не е показала.
АДВ.Г.: Понеже казахте за прилепването, това прилепване на детето към бащата
може ли да е в следствие на някакъв изпитван страх от страна на детето към майката,
на някакви негативни случки, както и нежеланието на детето да се вижда с майката?
Понеже Вие казахте, че не е имала желание, не е искала да се среща с майка си това
може ли да се дължи на страх?
В.Л.Ц.: Дали нежеланието на детето да влиза в кабинета се дължи на страх от
майката, това ли ме питате?
АДВ.Г.: Да и за прилепването също.
В.Л.Ц.: Прилепването пак говорим, че то е част от цялото поведение на детето
и отново искам да акцентирам за това, че от декември месец детето е при бащата.
Разбира се назад във времето то също е прекарвало дълги периоди при бащата и може
би ще трябва отново да повторя думите на доц.В., че причините за поведението на
детето са комплексни. Шест години има, понеже връщам лентата към първата
13
експертиза, която аз съм правил на детето, то е било на шест години, т. е., ние имаме
шест години конфликтни отношения. Категорично не мога да кажа, че поведението на
детето е само и единствено от страх от майката, но присъства и е възможно детето да е
възприело някакво поведение от майката като застрашаващо го, но това не означава, че
имаме същинският страх, който изпитва едно същество от друго.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: На стр.11 и стр.12 давате думите и на М.. Това което чета
тук никъде не виждам това конкретно мое действие в посока отчуждаване. Това цялото
отчуждение до каква степен може да се дължи на лошото отношение, агресивно,
настъпателно, от страна на майката към детето, както виждаме има и насилие? До
каква степен отчуждението може да е в тази посока и да се дължи на това нещо?
АДВ.Б.: Въпросът е насочващ и моля да отклоните същият.
СЪДЪТ отклонява въпроса на въззивника Б. към вещите лица, така както е
зададен и дава възможност на адв.Г. да формулира въпрос към вещите лица.
АДВ.Г.: За да се стигне до бягство на едно дете от един от родителите, който
упражнява родителските права, тук не е ли от внесен страх, в смисъл какво би довело
до решението на едно дете да избяга от майка си?
АДВ.Б.: Противопоставям се срещу този въпрос по начина, по който той е
формулиран.
СЪДЪТ допуска зададения въпрос и дава възможност на вещото лице Ц. да
отговори.
В.Л.Ц.: За да се стигне до едно бягство причината никога не е само една. Пак
стигаме до момента, че имаме цял комплекс от събития, който в един момент може да
е имал някакво значение за поведението на детето, но да искате от мен да посоча
точно и конкретно причина, за това защо детето е избягало от вкъщи и тази причина
да е свързана само и единствено с поведението на майката спрямо детето, аз не мога
да дам такъв отговор.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Накърнено ли е и ощетено ли е детето при двама живи
родители: майка и баща през последните над шест месеца да общува само с единия
родител? Да има пълноценна връзка само с единия родител?
В.Л.В.: Не, то дали е накърнено мисля, че не ние трябва да отговорим, ние не
ползваме такива термини. Със сигурност за детето е добре да има пълноценна,
14
емоционална връзка и с двамата родители, като това е по – лесно в едно цяло
семейство. Когато двамата родители са разделени това е по – трудното и за това трябва
да са намери, за това което говорим през цялото време. Трябва да се намери компромис
и от двамата родители за да може това дете да има пълноценна връзка и с двамата
родители, и за да може те да участват в неговия психичен живот, те да участват в
неговия емоционален живот, то да има ясно съзнание и един ясен спомен за майка и
за баща. Естествено, че не е удачно и за това говорим от един час вече, детето да
общува с единия от родителите си и само единият да присъства в психичния му
живот, и в период от живота. Естествено, добре е да са двамата родители и то
максимално пълноценно и активно. Както казах и по - горе това в по -голяма степен
зависи от самите родители.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещите лице.
В.Л.Ц.: Представям и моля да приемете справка – декларация за положения от
мен труд.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде прието към доказателствата по делото
заключение с вх.№16718/28.06.2024г. по допуснатата комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза на вещите лица доц.С. В. и психолога А. Ц.,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствата по делото писмено заключение с
вх.№16718/28.06.2024г. по допуснатата комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на вещите лица доц.С. В. и психолога А. Ц..
С оглед представените от двете вещи лица справки – декларации Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещите лица доц.С. В. и
психолога А. Ц. в общ размер на 1400 (хиляда и четиристотин)лева, а именно по 700
(седемстотин) лева за всяко вещо лице.
15
УКАЗВА на въззивника К. Б. в 10 - дневен срок от днес да довнесе сума в
размера на 800 (осемстотин)лева и в същия срок да представи доказателства за това, с
оглед изплащане на пълния размер на определеното на двамата експерти
възнаграждение.
УКАЗВА на въззивника, че при неизпълнение на горното задължение сумата ще
бъде събрана принудително по реда и при условията на чл. 77 от ГПК.
ИЗПЛАЩА възнаграждение в днешно съдебно заседание на вещите лица доц.С.
В. и психолога А. Ц. в размер на от по 300 (триста) лева от общо внесения депозит в
размер на 600 (шестстотин)лева. (изд. 2 бр. РКО)
АДВ.Г.: Считам, че с експертизата не се успя да се установи по несъмнен начин
връзката между детето и майката, и детето бащата. Ето защо Ви моля, детето е днес
тук отвън, както сме поискали във въззивната жалба детето да бъде разпитано, същото
желае да бъде разпитано. Държим на разпита на детето. Считам, че така съдът ще
събере непосредствени впечатления, които са нужни за правилното решаване на
делото.
АДВ.Б.: Аз считам, че искането е неоснователно. Детето е изслушвано вече
пред съда. Освен всичко друго това ще повлияе негативно върху неговата психика.
Считам, че искането за изслушване на детето следва да бъде оставено без уважение.
Направеното искане за изслушване на детето в настоящото производство Съдът
намира за неоснователно. Подобно искане е било заявено във въззивната жалба, съдът
е взел отношение по това искане и се е произнесъл. Към настоящия момент няма
основание за преразглеждане на Определението №1825 от закрито заседание
проведено на 10.05.2024г. в смисъл различен, който съдът е приел.
Поради изложеното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивника за повторно изслушване на детето М. Б.а в настоящото въззивно
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от акта по съществото
на делото.
16
АДВ.Г.: Представям и моля да приемете кореспонденция по viber между двете
страни: К. Б. и Д. Ч., от която се вижда, че моят доверител иска доброволно да си
уредят нещата. Предлага помощ на Д. Ч., за да може да се види с детето, да оправи
отношенията, която моля да се вземе предвид.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Това е кореспонденция, основно писано е от бащата, като
на повечето съобщения аз дори не съм отговаряла, в смисъл някакви писаници и
твърдения на бащата.
АДВ.Г.: Получавала ли сте ги?
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Да, за съжаление съм ги получавала. Навеждане на
някакви факти, обстоятелства и твърдения от бащата, които не са верни, аз дори не съм
им отговаряла на тях. Това са само негови съобщения, не отричам че съм ги получила,
но до там.
С оглед изявлението и на ответната страна Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА разпечатка – извлечение от кореспонденция по
мобилно приложение „Viber“ между страните по делото.
АДВ. Б.: Представям и моля да приемете следните доказателства, установяващи
отношението на въззивника към предлаганите срещи. Представям писмо от Агенция
„Социално подпомагане“, писмо от Интегриран комплекс за социални услуги „Н.“ –
гр.П., не влязло в сила решение на Районен съд – В. по гр.дело №*********г.
Представям също така и-мейл кореспонденция, в която доверителката е отправила
писма до различни институции във връзка с образованието на детето и съответно
отговори от тези институции, включително и от Омбудсмана на Република България.
Представям копия от същите и на насрещната страна.
АДВ Г.: Считам, че доказателствата представени от ел.поща са преклудирани,
виждам датите: 15.02, 18.02, 16.02, в предното съдебно заседание по въззивното дело
имаха възможност да ги представят, не са представени. Районна прокуратура – В. от
22.02, пак е преклудирано, жалбата до Омбудсман е преклудирана – 22.04. Юни месец
беше предното заседание, всички доказателства са преклудирани и моля да не ги
17
приемате.
По направеното искането, като взе предвид и становището на насрещната страна
Съдът намира, че следва да приеме представените от въззиваемата страна писмени
доказателства, с изключение на решението на Районен съд – В. по гр.дело
№*********г., което не е влязла в сила, т. к., настоящият спор касае интересите на
ненавършило пълнолетие дете, при което и установените в ГПК преклузивни срокове
за посочване, представяне и събиране на доказателства във връзка с преценката за
охраняване на интересите на детето, са неприложими.
Поради изложеното Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото представените в
днешно съдебно заседание от адв.Б., процесуален представител на въззиваемата страна
заверени копия от следните документи: писмо от 15.03.2024г. от Агенция „Социално
подпомагане“ – В. изпратено до г-жа Д.А. – Директор ДСП – П., писмо от Интегриран
комплекс за социални услуги „Н.“ – гр.П. с вх.№6642/27.06.2024г.; писмо с изх.№94-
148 от 12.03.2024г. от Министерството на образованието и науката, РУО – В.; писмо от
Районна прокуратура – В. с №2653/2024г. от 21.02.2024 г.; подадена жалба чрез е-майл
до Омбудсман на РБ от 18.02.2024г. с получател: ***********@abv.bg, ведно с
приложено писмо с изх.№1496/22.04.2024г. ; писмо по ел.поща относно „детето М.
К.ова Б.а“ от 24.03.2024г. изпратено до Отдел „Закрила на детето“ – гр.П.; писмо
изпратено по ел.поща относно детето М. К.ова Б.а“ от 29.05.2024г. с подател: darina
chaveeva <***********@abv.bg> ; писмо по ел.поща от подател: darina chaveeva
<***********@abv.bg> от 21.05.2024г. – 2 стр.; писмо по ел.поща от подател: darina
chaveeva <***********@abv.bg> от 10.05.2024 г.; писмо по ел.поща от подател: darina
chaveeva <***********@abv.bg> от 15.02.2024г. озаглавено „дете в риск“; писмо по
ел.поща от подател: darina chaveeva <***********@abv.bg> от 19.02.2024г. озаглавено
„дете в риск“; писмо по ел.поща от подател: darina chaveeva <***********@abv.bg> от
16.02.2024г. озаглавено „re: дете в риск“;
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.Б. за прилагане към
доказателствата по делото на представеното в днешно съдебно заседание копие от
Решение № 1162/05.04.2023г. постановено по гр.дело № №*********г. по описа на
Районен съд – В., като прилага същото към кориците на делото.
АДВ.Г.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
18
разноските и доказателства за тяхното извършване.
АДВ.Б.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на
разноските. Правя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените в днешно съдебно заседание от
процесуалните представители на страните списъци на разноските и доказателствата за
извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Г.: Моля да отмените първоинстанционното решение, като неправилно и
незаконосъобразно, като подробно възприемете доводите ни, както във въззивната
жалба, така и в писмената защита на първа инстанция. Моля да ни присъдите
разноските за двете инстанции, както и да ми дадете възможност да представя
писмена защита, в която да изложим подробно твърденията си.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Б.: Моля да отмените решението и да уважите въззивната ми
жалба.
АДВ.Б.: От името на моята доверителка ще моля да оставите в сила
първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и не страдащо от
пороците посочени в жалбата. Подробни доводи сме изложили в отговора на
въззивната жалба, които поддържаме. Моля да ни бъдат присъдени сторените по
делото разноските. Моля да ми дадете възможност да представим писмени бележки.
ВЪЗЗИВАЕМАТА Ч.: Моля да потвърдите решението, като правилно и
законосъобразно. Преди 1-ви декември дъщеря ми не беше в риск. Тя имаше
пълноценна връзка и с мен, и с баща си. От както тя е при баща си, според всички
19
институции тя е дете в риск. Не ходи на училище, няма пълноценна връзка с мен,
виждала съм я само два пъти в контактен център в гр.П. за две кратки срещи. Искам
да имам право просто да имам връзка с детето си.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Г., процесуален представител на въззивника в
седмичен срок от изготвяне на протокола да представи писмени бележки.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адв.Б., процесуален представител на въззиваемата в
10- дневен срок от изготвяне на протокола да представи писмени бележки.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще
се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:40часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
20