№ 943
гр. Перник, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720106394 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. П. И., с ЕГН: **********,
доуточнена с молба от 13.01.2022 г. – чрез адв. Б. Б., против С. Д. П., с ЕГН:
**********, И. С. Б., с ЕГН: ********** и А. С. О., с ЕГН: **********, с
която е предявен иск за делба на следните имоти:
1. Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-862 в кв.67 по плана за регулация и
застрояване на с.Кладница, утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г.
на кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м., при граници на
имота по скица:от две страни улици, собствениците на УПИ ХII-
861,УПИ XIII- 863 и УПИ III-865 в кв. 67 по сега действащия план на
с.Кладница,одобрен със заповед Ns 365 от 02.03.1988 г. и при граници,
съгласно нотариален акт № 50, том IX, дело № 4466/1975 г. на нотариуса
при тогавашния Районен съд-Перник: от две страни улици,М.Й.И.,В.А. и
П.И.Й., при квоти:
1. За Р. П. И. – 36/72 идеални части;
2. За С. Д. П. – 4/72 идеални части;
3. За И. С. Б. – 16/72 идеални части;
4. За А. С. О. – 16/72 идеални части;
2. Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80
кв.м.,състояща се от три стаи,кухня,коридор и тераса на етажа и две
избени помещения под етажа, построена върху горепосочения
урегулиран поземлен имот IV-862 в кв.67 по плана за регулация и
застрояване на с. Кладница, утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г.
1
на кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м.
при квоти:
1.
1. За Р. П. И. – 36/72 идеални части;
2. За С. Д. П. – 4/72 идеални части;
3. За И. С. Б. – 16/72 идеални части.
4. За А. С. О. – 16/72 идеални части;
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото е установена смъртта на първия
ответник – С. Д. П., починал на 18.06.2022 г. Видно от удостоверение за
наследници от 05.07.2022 г. същият е оставил за свои наследници единствено
дъщерите си: И. С. Б. и А. С. О.. Поради факта, че последните са ответници по
делото от образуването му, то конституиране на нови ответници не е
необходимо.
Предвид настъпилото правоприемство настъпва промяна и в квотите,
при които се иска допускане на имотите до делба като ищцата иска имотите
да бъдат допуснати до делба при квоти от 2/4 идеални части за нея и по ¼
идеална част за всяка от ответниците. От своя страна ответниците също искат
допускане до делба при същите квоти, но само на поземления имот, а по
отношение на жилищната сграда се поддържа възражението за придобиване
на имота по давност от И. С. Б..
В исковата молба се твърди, че ищцата и ответниците били наследници
на П.И.Й. – техен общ наследодател, починал на 23.05.1986 г. Твърди се, че
приживе общият наследодател на страните придобил на основание наследство
и давностно владение недвижим имот: дворно урегулирано място, находящо
се в землището на с. Кладница, съставляващо имот планоснимачен номер 405
от кв.67 по плана на селото, с пространство на имота от 2 140 кв.м. Правата на
П.Й. върху имота били обективирани в нот.акт № 50, том IX, дело №
446б/1975г. на тогавашния нотариус при Районен съд-Перник. За посочения
имот обаче били отредени два парцела – парцел IV-405 с площ от 1 110 кв.м.
заедно с построена в същия парцел едноетажна масивна жилищна сграда и
парцел XII-405 с площ от 715 кв.м. Именно първият парцел, а именно IV-405
с площ от 1 110 кв.м. представлявал процесния УПИ IV-862 в кв.67 по плана
за регулация и застрояване на с.Кладница, утвърден със заповед № 365 от
02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м., при граници
на имота по скица:от две страни улици, собствениците на УПИ ХII-861,УПИ
XIII- 863 и УПИ III-865 в кв. 67 по сега действащия план на
с.Кладница,одобрен със заповед Ns 365 от 02.03.1988 г. – съгласно приложено
към исковата молба удостоверение за идентичност.
Доколкото страните не можели да постигнат доброволно съгласие по
подялбата на имота и жилищната сграда, построена в него, се иска
претенцията за делба на имоти да бъде уважена.
Към исковата молба са представени: удостоверение за наследници,
нот.акт № 50, том IX, дело № 4466/1975 г. на нотариуса при тогавашния
2
Районен съд-Перник, скица на имот, удостоверение за идентичност и
удостоверение за данъчна оценка.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото е постъпил писмен отговор. В същия се твърди, че искът за делба е
допустим, но е основателен само по отношение на урегулирания поземлен
имот IV-862 в кв.67 по плана за регулация и застрояване на с.Кладница,
утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с
площ от 1 120 кв,м., но НЕ и по отношение на построената в същия жилищна
сграда.
В тази връзка се твърди, че приживе общият наследодател П.И.Й.
прехвърлил на ищцата като негова дъщеря втория парцел, придобит с
описания нотариален акт – а именно парцел XII-405 с площ от 715 кв.м като
сделката била обективирана в нотариален акт № 57, том II, нот.дело №
678/1984 г. на нотариус при ПРС. Поради това още докато бил жив П.И.Й.
обявил – пред съпругата си и двете си дъщери, че процесният поземлен имот
УПИ IV-862 заедно с построената в него процесна сграда ще останат за
дъщеря му В. П.а. Поради това след смъртта на съпругата на П.И.Й. лицето
Н.В.Й. – починало през 2008 г., ответницата И. С. Б. установила владение
върху жилищната сграда. Още същата година т.е. 2008 г. И. Б. сменила
бравата на къщата и поставила СОТ като така лишила другите наследници от
възможността да ползват сградата. В тази връзка ответницата И. Б. счита, че
владее къщата вече повече от 12 години без никой да й пречи или оспорва
владението й.
Поради това ответницата И. Б. счита, че е изключителен собственик на
жилищната сграда. От своя страна ответниците С. П. и А. О. признават, че от
2008 г. жилищната сграда се владее само от И. Б., поради което последната
действително я е придобила по давност. В тази връзка се иска искът да делба
на жилищната сграда да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на иска за делба на поземления имот се посочва, че
същият е основателен като не се възразява срещу посочените от ищцата
квоти.
С отговора са представени: нотариален акт № 57, том II, нот.дело №
678/1984 г. на нотариус при ПРС, служебна бележка и договор за охрана.
Претендират се разноски.
По делото са разпитани четирима свидетели: В.Б.Р. /поискан от ищцата,
без дела и родство със страните/, Н.К.О. /поискан от ответниците, без дела, но
в родство със страните – съпруг на ответницата А. О./, Г. С. С. /поискан от
ответниците, без дела, но в родство със страните – братовчед на ищцата и
чичо на ответниците/ и Й.К.Д. /поискан от ищцата, без дела и родство със
страните/.
Представени са и допълнителни писмени доказателства – декларация по
чл. 14 от ЗУТ.
В съдебно заседание, проведено на 29.08.2022 г., ищцата редовно
призована, не се явява, вместо нея се явява упълномощеният й процесуален
представител – адв. Б.. Последният изразява становище за уважаване на
3
исковете. Поддържа, че възражението за придобивна давност не е доказано по
делото. Обръща внимание, че при съсобственост, породена от наследяване,
действията по отблъскване на владението на останалите сънаследници следва
да са ясно изразени. От ищцата чрез адв. Б. са постъпили и писмени бележки.
Ответниците редовно призовани не се явяват в съдебно заседание, но
вместо тях се явява адв. В.. Последната излага подробни доводи за
придобиване по давност на жилищната сграда от страна на ответницата И. Б..
От адв. В. като пълномощник на ответниците също са постъпили писмени
бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на
основание обстоятелствена проверка № 50, том № ІХ, нот.д. № 4466/1975 г.
на нотариус при Пернишки РС се установява, че имот: – дворно урегулирано
място, находящо се в землището на с. Кладница, Пернишки окръг с пл.сн №
405 от кв. 67 по плана на селото с площ от 2140 кв.м., за който имот са
отредени следните парцели – 1/парцел IV-405 от кв. 67 по плана на селото с
площ от 1110 кв.м с неуредени регулационни сметки от 43 кв.м. със застроена
жилищна едноетажна сграда при граници: от две страни улица, М.Й.И., В.А.
и П.И.Й. и 2/парцел ХІІ-405 в кв. 67 по плана на селото с площ от 715 кв.м. с
неуредени регулационни сметки от36 кв.м. с построена стопанска сграда при
граници от две страни улица, П.И.Й. и наследниците на К.В. – е придобит по
наследство и давностно владение от лицето П.И.Й..
От удостоверение от 24.11.2021 г., издадено от Община Перник, е видно,
че УПИ IV-862 в кв. 67 с площ от 1120 кв.м. по сега действащия план на с.
Кладница, Община Перник, одобрен със Заповед № 365 от 02.03.1988 г. е
идентичен с имота, описан в нотариален акт за собственост на недвижим
имот № 50, том № ІХ, нот.д. № 4466/1975 г. – под т. 1. Съгласно скица от
16.11.2021 г. имотът УПИ IV-862 в кв. 67 е с площ от 1120 кв.м. – при
собственици наследници на П.И.Й..
По делото е представено удостоверение за наследници, от което се
установява, че П.И.Й., с ЕГН: ********** е починал на 23.05.1986 г. като е
оставил за наследници съпругата си Н.В.Й. и двете си дъщери Р. П. И. и В. П.
П.а. Последната е починала на 15.01.2005 г., а Н.В.Й. – на 31.01.2008 г. След
смъртта на В. П. П.а същата е оставила за наследници съпруга си С. Д. П. и
двете си дъщери И. С. Б. и А. С. О.. От своя страна, видно от удостоверение за
наследници от 05.07.2022 г. лицето С. Д. П. също е починало като е оставило
за наследници дъщерите си И. С. Б. и А. С. О..
От декларация по реда на чл. 14 от ЗУТ се установява, че на 30.06.2008 г.
ищцата Р. П. И. е декларирала процесния имот като придобит по наследство и
съсобствен между нея и С. Д. П., И. С. Б. и А. С. О.
От удостоверение за данъчна оценка от 24.11.2021 г. се установява, че
процесните имоти са декларирани от Р. П. И. като същата е декларирала ½
идеална част собствеността върху терена и жилищната сграда.
4
Видно от нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 57, том ІІ, нот.д. 678/1984 г. П.И.Й. е
прехвърлил на дъщеря си Р. П. И. – дворно урегулирано място, находящо се в
землището на с. Кладница, окр. Перник, представляващо парцел ХІІ-405 в кв.
67 по регулационния план на с. Кладница с площ от 715 кв.м. с неуредени
сметки по регулация от 36 кв.м.
По делото е представен договор за охрана на обект с технически
средства от 10.03.2008 г., сключен между „Конкорд секюрити“ ООД и И. С.
Б.. Съгласно същия възложителят възлага, а дружеството изпълнител приема
да извършва охрана със сигнално охранителна техника на обект – къща в с.
Кладница, *****. Видно от служебна бележка от 25.02.2022 г. фирма
„Конкорд секюрити“ ООД съгласно сключен договор от 10.03.2008 г.
продължава да извършва охрана по СОТ на имота й в с. Кладница, общ.
Перник, *****.
От показанията на свидетеля В.Б.Р. /без дела и родство със страните/, се
установява, че познава страните по делото като наследници на баба Д. от с.
Кладница. В тази връзка според свидетеля процесният имот се намира на ****
или на ***** в с. Кладница. Самият свидетел е съсед на страните като живее
на ***** в с. Кладница като макар между неговия и процесния имот има
други къщи минава покрай последния ежедневно. В тази връзка свидетелят
описва процесния имот като стара къща с двор от около един декар като
постройката е тухлена на гредоред на един етаж с няколко стаи и под тях
мазета. Според свидетеля лицето Д. се казвало Н. и починало през 2008 г. или
2009 г. като имала две дъщери Р. и В.. Последната обаче починала още преди
своята майка. Р. била още жива като след смъртта на майка си свидетелят я
виждал да сади зад къщата градина с картофи като свидетелят й доставял тор.
Това според свидетеля продължило до преди около 2, 3 години като именно в
последните 2, 3 години вече не я виждал да сади градина и отдава това на
възрастта и здравословното й състояние.
На следващо място свидетелят твърди, че зимно време процесният имот
не се обитава. През пролетта и лятото обаче свидетелят виждал ответницата
И. Б., доколкото същата редовно купувала мляко от него и той й го доставял в
имота. Свидетелят уточнява, че не е влизал вътре в къщата от смъртта на баба
Н.. Твърди и че не е виждал къщата да има поставен СОТ. При разговори с
ищцата Р. обаче същата не му е казвала дали е влизала в къщата, докато е
садила градина, доколкото има своя по-нова къща в съседния имот и там
живее.
Относно наследодателите на страните свидетелят твърди, че познавал
баба Н., а дядо П. познавал бегло, доколкото същият починал много отдавна.
Не помни покойните да са му споделяли да искат къщата да остане за дъщеря
им В. или нейните дъщери. Поради това свидетелят считал, че къщата е обща,
а ищцата идвала често да се грижи за майка си, докато последната била жива.
За майка си приживе се грижела и другата й дъщеря В., но тя починала в кР.
сметка преди майка си. Нито една от двете дъщери обаче не живеела с майка
си. Относно ответницата И. Б. същата според свидетеля започнала да идва в
имота след смъртта на баба Н., но свидетелят не е виждал ответницата да
5
прави ремонти в къщата.
На последно място свидетелят твърди, че ищцата Р. от няколко месеца
живеела в своята къща в съседство с процесния имот при сина си. Самите
имоти били с преградни стени, изградени още от покойния наследодател П.
предвид големия наклон на терена.
От показанията на свидетеля Н.К.О. /съпруг на ответницата А. О./ се
установява, че същият знае за имот на жена му в с. Кладница, ***** с площ
от около декар. В имота имало къща, която била на съпругата му и сестра й от
майка им В.. Последната обаче починала още през 2005 г., а в къщата
останала да живее бабата на ответниците Н. – до смъртта си през 2008 г.
Относно дядото на ответниците свидетелят твърди, че не го помни.
Свидетелят уточнява, че след смъртта на тъща му В. той и съпругата му
посещавали имота да виждат баба Н. веднъж месечно. След смъртта и на
последната обаче свидетелят и съпругата му посещавали процесната къща
само като гости няколко пъти годишно предвид постигната уговорка между
двете ответници къщата да остане за И. Б.. Уговорката била постигната,
доколкото сестрите се разбрали А. и семейството й да получат друга къща в
селото, която била на бащата на ответниците С. П. на ****.
На следващо място според свидетеля И. Б. направила ремонт в къщата
като сменила дограмата с ПВЦ и направила баня. Уточнява, че той самият е
посещавал къщата за последно предходната година. Самата ответница И. Б.
също не живеела постоянно в къщата, а основно лятото макар да я
посещавала и други сезони.
Свидетелят твърди, че познава лелята на жена си Р. И., но твърди, че не я
е виждал нито в къщата, нито в двора на имота. Твърди, че къщата имала
поставена система СОТ и към момента, сложена от ответницата И. след
смъртта на баба Н.. От своя страна Р. И. имала своя къща в съседния имот,
където живеела от няколко месеца при сина си. Свидетелят твърди и че знае
за градина с картофи в процесния имот, но счита че в същата не се садял
зеленчук след смъртта на баба Н.. Приживе за баба Н. се грижели дъщерите й
Р. и В. /до смъртта си/.
На следващо място свидетелят счита, че Р. И. не е влизала в къщата след
поставянето на СОТ. В тази връзка уточнява, че не знае дали е имало опити за
влизане в къщата от Р. И., но твърди, че не я е виждал в къщата и същата не е
поддържала имота. Единственото лице, което правело това била И. Б..
Свидетелят описва процесната къща като постройка на един етаж със
стаи, но и с мазета отдолу. Ответницата И. Б. изградила баня долепена като
стая отвън. Поставила и ПВЦ прозорци на банята и на мазетата. Доколкото
покривът на сградата течал ответницата И. Б. направила ремонт, изразяващ се
в подмазване на капаци и пренареждане на керемиди. Самият СОТ бил
поставен, за да се предотвратят кражби от къщата.
В показанията си свидетелят Г. С. С. / братовчед на ищцата и чичо на
ответниците/ твърди, че е връстник на ищцата Р. И. и помни баща й П..
Последният приживе притежавал голям имот, който разделил на две като
построил и зид за целта. В едната част от някога общия имот останала стара
6
къща с повече от двора, а другата част била празно място. Тогава Р. И.
поискала от баща си да й припише празното място, за да може да си построи
своя къща. След като получила долния празен двор Р. действително започнала
да строи с помощта на баща си, но последният междувременно починал. Към
момента на смъртта му бил изграден част от първия етаж на новата къща, а Р.
довършила строителството. Според свидетеля към настоящия момент ищцата
живее в тази къща заедно със сина си.
На следващо място свидетелят твърди, че той самият също живее в с.
Кладница. Уточнява, че познава ответниците И. и А.. Твърди, че знае за
уговорка между последните къщата на баща им С. да остане за А., а
процесната къща от майка им В. да бъде за И.. Уточнява, че в тази стара къща
до смъртта си живеела бабата на ответниците Д., а дъщеря й В. починала
преди нея.
След смъртта на баба Д. според свидетеля къщата се обитавала от И. Б.,
която му споделяла това обстоятелство. Свидетелят уточнява, че живее на
другия край на селото и не е виждал Р. И. в имота. По същата причина
свидетелят не знае и дали И. обитава къщата целогодишно или само лятото.
Отново от И. Б. свидетелят знае, че същата е поставила СОТ в къщата. Знае
от нея и за случай, когато Р. И. опитала да влезе в къщата и задействала СОТ-
та, доколкото не знаела за него. Въпросният СОТ според свидетеля бил
сложен 40 дни след смъртта на баба Д., за да не бъде обрана къщата. Някога
по това време Р. опитала да влезе в къщата, но предвид задействането на
алармата Р. и И. се скарали и ищцата хвърлила ключа и не правила опити да
влиза повече в къщата. В годините И. Б. разказвала на свидетеля, че е правила
ремонт в къщата.
По делото е изслушан като свидетел Й.К.Д. /без дела и родство със
страните/, който посочва, че познава страните, с които са съседи в с.
Кладница.
В тази връзка свидетелят твърди, че общият наследодател П. починал
през 1986 г., към който момент помагал на дъщеря си Р. да си построи
къщата. При смъртта му къщата била на ниво сутерен, а след това ищцата и
съпругът й я довършили. Преди да започне този строеж покойният П.
помогнал на другата си дъщеря В. да си построи къща на друг терен,
собственост на мъжа й С. пак в с. Кладница.
Относно процесния имот свидетелят твърди, че там била бащината къща
на Р. и В., където живеели с родителите си. След смъртта на П. и омъжването
на дъщерите си в къщата останала да живее баба Н. /майка на ищцата и баба
на ответниците/. На последната приживе помагали дъщерите й, но същата
принципно се обслужвала сама и починала скоропостижно.
На следващо място свидетелят посочва, че след смъртта на баба Д. не е
виждал външно по процесната къща да се прави ремонт, като не знае и да е
правена тоалетна. Покрай имота свидетелят минал преди около 20 дни, но
поначало не виждал къщата да има постоянен обитател, защото нощем
светлините не светели, а свидетелят виждал постройката от своя имот. За
дневно време обаче свидетелят не може да каже. В тази връзка свидетелят
7
уточнява, че ищцата Р. садила градина с картофи в двора на процесния имот
до преди около 5-6 години.
На последно място свидетелят уточнява, че знае, че ключалката на
къщата е сменена и имало СОТ, но не знае кой стопанисва
имота.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания независимо от противоречията в тях. Показанията на св. Н.К.О. и
св. Г. С. С. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото
свидетелите са в родствена връзка със страните по делото, а първият свидетел
дори е съпруг на ответницата А. О.. В тази връзка за свидетелите и особено за
св. Николай О. /предвид данни за уговорка между ответниците за
разпределение на наследствени имоти/ е налице възможна заинтересованост
от изхода на делото. Изнесените от свидетелите твърдения обаче са ясни,
последователни и еднопосочни, не са оспорени от страна на ищцата, а
кореспондират и на останалите представени по делото доказателства – гласни
и писмени, поради което и съдът кредитира същите в основната им част, тъй
като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната
достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. Й.К.Д. и на св. В.Б.Р.,
доколкото същите са ясни и кореспондират на събраните писмени
доказателства. В същите действително са налице известни противоречия, но
те се дължат на обстоятелството, че свидетелите са по-отдалечени съседи на
имота. Доколкото и за свидетелите липсват данни за евентуална
заинтересованост от изхода на делото, то съдът поставя показанията им в
основата на правните си изводи по делото.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Настоящото производство е такова по съдебна делба – фаза по
допускане на делбата /първа фаза на делбения процес/.
Предявеният иск е с правно основание по чл. 34 от Закона за
собствеността /ЗС/ вр. с чл. 69 от Закона за наследството ЗН/, доколкото за
страните процесните имоти са наследствени.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може, въпреки
противна уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът
разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба искът за
делба не се погасява по давност.
От своя страна съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК в решението, с което се
допуска делбата /решението, с което приключва първата фаза на
производството по делба/, съдът се произнася по въпросите между кои лица и
за кои имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки
съделител.
В настоящия случай производството е изцяло допустимо – видно от
приложените удостоверения за наследници на П.И.Й. и на С. Д. П. всички
наследници на лицата участват в делбата като са страни по делото.
8
По отношение на поземления имот:
Предявеният иск следва да се приеме за изцяло основателен – спрямо
поземления имот IV-862 в кв.67 по плана за регулация и застрояване на
с.Кладница, утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на кмета на Община
Перник, с площ от 1 120 кв,м. при квоти: за Р. П. И. – 2/4 идеални части; за И.
С. Б. – ¼ идеална част и за А. С. О. – ¼ идеална част, като съображенията за
това са следните:
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищцата Р. П. И. и ответниците И. С. Б. и А. С. П.а са
наследници на лицето П.И.Й., починал на 23.05.1986 г. – като ищцата е негова
дъщеря, а ответниците са негови внучки, които наследят по право на
заместване от своята майка В. П.а, която е сестра на Р. И., но е починала – на
15.01.2005 г. Съпругата на П.И.Й. също е починала на 31.01.2008 г. като в
хода на делото почина и съпругът на В. П.а – С. П.. Предвид разпоредбата на
чл. 5, ал. 1 от ЗН – ищцата наследява ½ част от имуществото на родителите
си, а по замествана от починалата й сестра другата ½ част също се наследява
по равно между двете ответници. Процесният поземлен имот е бил собствен
на лицето П.И.Й. – видно от нотариален акт и удостоверение за идентичност.
Поради това и искът за делба следва да бъде уважен за поземления имот при
поисканите от страните квоти.
По отношение на жилищната сграда:
В случая основният спорен по делото въпрос е относно основателността
на иска за делба на жилищната сграда. Ищцата приема същия за основателен,
доколкото счита себе си за собственик въз основа на наследствено
правоприемство на ½ от къщата от родителите си. От своя страна ответницата
И. Б. поддържа, че след смъртта на баба си Н. Й. е установила владение върху
къщата изключително за себе си като е отнела достъпа до имота на другите
сънаследници. Така ответницата приема, че от държател на идеалните части
на другите съсобственици се е превърнала в техен владелец. Доколкото това
владение е продължило повече от 10 години ответницата счита, че е
придобила собствеността на сградата – като началото на 10 годишния период
ответницата свързва с подмяната на ключа на къщата и поставянето на СОТ
система през 2008 г.
По отношение на въпроса за придобивната давност между
сънаследници е налице обширна практика на ВКС. Съгласно същата
владението е едновременно проявление на субективен и обективен елемент.
Обективният елемент се изразява в упражняване на фактическата власт върху
веща и включва фактически действия, които недвусмислено манифестират
власт върху имота по съдържание като на собственик - / ПП-6-74/.
Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят
установява законова оборима презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, освен ако не се установи, че я държи за
другиго. Намерението се изразява външно чрез различни действия, които
фактически запълват съдържанието на правомощието на собственика, или на
9
ограниченото вещно право, чието придобиване се цели. Презумпцията ползва
владелеца, а не държателя, т.е. за да се приложи презумпцията, тези действия
трябва да са доказани. Презумпцията на чл. 69 от ЗС се прилага както в
отношенията между владелеца и трети лица, които може да са и собственици,
така и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е
възникнала съсобствеността /ТР № 1/2012г. на ОСГК/.
В случай на съсобственост, тъй като всеки от съсобствениците има
право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали
това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната
част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той
упражнява само държане по смисъла на чл.68, ал.2 от ЗС, в това тълкувателно
решение е направено разграничение между двете хипотези - кога
съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята
идеална част и държи частите на останалите съсобственици.
Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата
власт върху вещта. Ако фактическата власт е установена на основание, което
изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия
съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Обратно – ако
фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и
на другите съсобственици, тогава владеещият съсобственик е само държател
на идеалните части на останалите съсобственици.
С ТР № 4/ 2012г. на ОСГК на ВКС се прие, че позоваването на
придобивна давност е процесуално средство за защита на материално
правните последици от изтичане на придобивната давност, че то не е елемент
от фактическия състав за придобиване правото на собственост, че правото на
собственост по давност се придобива автоматично при упражняване на
владение с изтичане на законовия срок независимо дали се касае за владение
на съсобственик, или за владение на имот от трето лице, което не е
съсобственик /така Решение № 3 от 25.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на
ВКС, І-во Г.О./.
Съсобственикът, в т. ч. сънаследник, който упражнява фактическа
власт върху имота, владее своята част и се явява държател на частите на
останалите, освен ако не е демонстрирал ясно и категорично, че е променил
държането на частите на останалите във владение за себе си. От своя страна
презумпцията на чл. 69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е
приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което
първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този
случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите
идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той
носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението.
При наследяването като общо правоприемство владението преминава по
право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях
да остане в наследствения имот.
10
Освен това според трайно установената практика на ВКС владението
трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на
установяване, както и моментът, в който е установено владението трябва да
бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на
фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е
установено и поддържано явно или по скрит начин, както и дали е установено
и поддържано с насилие (Решение №280 от 24.10.2011г. по гр.д.№344/2011г.
на II г.о. на ВКС). Начинът на установяване на фактическата власт има
значение и при извършването на преценка дали владението е установено
върху чужд имот без знанието на собственика или е било доброволно
предадено, както и дали е установено и се упражнява лично или чрез другиго.
Моментът на установяване на фактическата власт пък е пряко свързан с
установената в чл. 79 от ЗС продължителност на владението като
предпоставка за придобиване правото на собственост върху имота по давност.
Претендиращият несобственик следва да е упражнявал фактическата власт
върху конкретната вещ в период, по-дълъг от 10 години след нейното
установяване, при което да е демонстрирал по отношение на невладеещия
собственик на същата вещ поведение, което несъмнено сочи, че упражнява
собственическите правомощия в пълен обем единствено за себе си, респ.
приложение да намери установената в чл. 69 от ЗС презумпция. Само ако
елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращото собствеността лице и са установени при пълно
и пряко доказване в хода на процеса, възражението за изтекла придобивна
давност за конкретен недвижим имот може да бъде уважено /така Решение №
61 от 07.07.2022 г. по гр.д. № 1659/2020 г. на ВКС, І-во Г.О./.
Посочените теоретични постановки водят до обобщен извод, че
поначало чл. 79, ал. 1 от ЗС е приложим и в отношенията между
съсобственици при съсобственост върху имот, произтичаща от наследяване.
Доколкото обаче наследяването представлява основание за установяване на
съвладение, то наследникът който претендира придобиване на имота по
давност следва да докаже, че от държател на идеалните части на другите
сънаследници се е превърнал в техен владелец – т.е. че е трансформирал
държането на чуждите идеални части във владение като е установил
фактическата власт върху вещта изключително за себе си с намерение да я
държи като своя и така е отблъснал владението на другите съсобственици.
Тази промяна в намерението трябва да е ясно и недвусмислено изразена и
доведена до знанието на другите сънаследници и да е продължила в период
повече от десет години. В този смисъл и началният момент на
трансформиране на държането във владение следва да бъде установен по-
делото. Самите действия, които от своя страна демонстрират промяната в
намерението – вещта да се държи като своя, а не вече като за друг, също
трябва да са с интензитет по-изразен отколкото ако отношенията на
съсобственост, произтичаха от факт, различен от наследяването.
В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства, а и
част от гласните такива /напр. св. О./ се установи, че след смъртта на баба си
Н. Й. през 2008 г. ответницата И. Б. е поставила охранителна система СОТ на
11
процесната къща като е сменила и ключ.
От друга страна от показанията на свидетелите на ищцата Р. И.
категорично се установи, че същата редовно е посещавала процесния
поземлен имот като и след смъртта на майка си Н. Й. до преди три, четири
години е правела зеленчукови градини в него. Свидетелите обаче посочват, че
след смъртта на Н. Й. са виждали ищцата единствено на терена, а не и в
процесната къща. В тази връзка независимо, че до преди 2021 г. ищцата не е
живеела постоянно в съседния имот, където има собствена къща, същата
редовно е посещавала процесното дворно място. Освен това независимо че е
правела градини в него ищцата не е виждана да ползва къщата. Предвид
посочените факти съдът намира, че следва да съобрази показанията на св. Г.
С. относно случай през 2008 г., когато ищцата е влезнала в къщата, но е
задействала СОТ, след което е предала ключовете на ответницата И. Б., а
помежду им настъпил сериозен конфликт. В тази връзка и съдът намира, че
още към 2008 г. ищцата е знаела, че достъпът до къщата й е ограничен от
ответницата Б.. Действително свидетелят не посочва, да е възприел тези
обстоятелства непосредствено, а уточнява, че ги е научил именно от
ответницата. В контекста на установеното с писмени доказателства наличие
на СОТ система в къщата от 2008 г. до сега обаче и фактът, че ищцата
редовно е посещавала терена съдът намира, че от 2008 г. насам ищцата
/имаща имот и в съседство/ обективно няма как да не е възприела, че има
охранителна система и не може да влезе в къщата.
Посочените обстоятелства в тяхната съвкупност, ценени заедно с
наличните данни, че П.Й. приживе и поделил имотите си като относно
процесната къща е „изразил желание“ /макар и не писмено обективирано/ да
остане за дъщеря му В. П.а, а съседният имот документално е прехвърлил на
ищцата Р. И., съдът намира за достатъчни да обосноват намерение на
ответницата И. Б. да трансформира държането на идеалните части на другите
съсобственици в изключително владение на цялата къща за себе си.
От своя страна установените обстоятелства, че ответницата Б. не
пребивава постоянно в имота, а само го посещава и то основно лятото не
променят този извод. От една страна това е така, доколкото владението не
предполага постоянно физическо присъствие в имота, а от друга страна
самата ищца също е посещавала терена и района редовно, но без да живее в
имота си.
Относно твърденията за извършени подобрения в имота от страна на
ответницата И. Б. същите нямат решаващо значение, доколкото на този етап
не се установи да са съществени. Независимо от това съдът съобразява
същите и в контекста на другите обстоятелства по делото, като приема, че са
налице доказателства ответницата да е поддържала къщата. От своя страна
независимо, че се касае за къща на повече от петдесет години самата ищца не
твърди след смъртта на майка си през 2008 г. да е поддържала по какъвто и да
е било начин къщата, която обаче е в обитаемо състояние съгласно
свидетелските показания.
Другата ответница А. О. не оспорва, че къщата е придобита по давност
12
от сестра й.
Предвид гореизложеното искът за делбата на процесната къща следва
да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е заявено от ответниците, които претендират 700
лева адвокатски хонорар, които не е посочено за каква защита по делото са
внесени. В тази връзка съдът приема, че 350 лева от сумата е относно делбата
на единия имот, а другите 350 лева – за другия имот. Сумите обаче са платени
от тримата ответници /третият ответник все още е бил жив/. Поради това
принадлежащи на ответницата Б. са едва разноски на стойност 175 лева. Тези
разноски предвид неоснователността на иска следва да бъдат понесени от
ищцата.
По арг. от чл. 355 от ГПК по останалите разноски в производството
съдът се произнася във фазата по извършване на делбата.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА делба между Р. П. И., с ЕГН: ********** и адрес: ****, И.
С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***** и А. С. О., с ЕГН: ********** и
адрес: ***** на собствения им по наследство, оставено от баща им П.И.Й., с
ЕГН: **********, починал на 23.05.1986 г. недвижим имот, представляващ:
Урегулиран поземлен имот /УПИ/ IV-862 в кв.67 по плана за регулация
и застрояване на с.Кладница, утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на
кмета на Община Перник, с площ от 1 120 кв,м., при граници на имота по
скица:от две страни улици, собствениците на УПИ ХII-861,УПИ XIII- 863 и
УПИ III-865 в кв. 67 по сега действащия план на с.Кладница,одобрен със
заповед Ns 365 от 02.03.1988 г. и при граници, съгласно нотариален акт № 50,
том IX, дело № 4466/1975 г. на нотариуса при тогавашния Районен съд-
Перник: от две страни улици,М.Й.И.,В.А. и П.И.Й.,
при следните квоти:
За Р. П. И. – 2/4 идеални части;
За И. С. Б. – ¼ идеална част;
За А. С. О. – ¼ идеална част,
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за делба, предявен от Р. П. И. , с
ЕГН: ********** и адрес: **** против И. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес:
***** и А. С. О., с ЕГН: ********** и адрес: *****, на недвижим имот,
представляващ:
Едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от около 80
кв.м.,състояща се от три стаи,кухня,коридор и тераса на етажа и две избени
помещения под етажа, построена върху горепосочения урегулиран поземлен
имот IV-862 в кв.67 по плана за регулация и застрояване на с. Кладница,
13
утвърден със заповед № 365 от 02.03.1988 г. на кмета на Община Перник, с
площ от 1 120 кв,м, при граници на имота по скица:от две страни улици,
собствениците на УПИ ХII-861,УПИ XIII- 863 и УПИ III-865 в кв. 67 по сега
действащия план на с.Кладница,одобрен със заповед Ns 365 от 02.03.1988 г. и
при граници, съгласно нотариален акт № 50, том IX, дело № 4466/1975 г. на
нотариуса при тогавашния Районен съд-Перник: от две страни
улици,М.Й.И.,В.А. и П.И.Й., доколкото имотът е придобит въз основа на
давностно владение, осъществено от И. С. Б. в периода от 2008 г. до м.
ноември 2021 г.
ОСЪЖДА Р. П. И., с ЕГН: ********** и адрес: **** ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на И. С. Б., с ЕГН: ********** и адрес: *****
сумата от 175 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на решението с оглед
процесуални действия по втората част от производството по делба.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
14