Решение по дело №2510/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 897
Дата: 21 юни 2019 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Диана Радева
Дело: 20184110102510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Велико Търново, 21.06.2019 г.

 

Великотърновски районен съд, осми състав,  в публично заседание на  23.05.2019 г. в състав

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

 

при секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията  гр. д. № 2510  по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взема предвид:

 

          Положителен установителен иск за собственост с правно основание  чл. 124,ал.1 от ГПК, обективно съединен с иск с правно основание чл. 537,ал.2 от ГПК.  

          Ищците Я.П.Я., С.Й.Д., П.З.Я., М.С.Д., И.Н.И. и Т.Н.И. твърдят, че са наследници по закон на И.Я.И. , починал през 1963 година. Приживе наследодателят е притежавал описаните в исковата молба недвижими имоти -ниви в землището на с.Павел, които са възстановени на наследниците му с Решение от 13.12.1996 г. на ПК Полски Тръмбеш. Излагат, че на 8.06.2018 г. Ю.Г.Т., също сънаследник, се е снабдила с нотариален акт по обстоятелствена проверка, съгласно който се легитимира като носител на правото на собственост върху нивите, а на 5.07.2018 г. ги е продала на трето лице-ответника С.И.К..  Заявяват, че като наследници по закон притежават право на собственост върху процесните ниви, при квоти за всеки от тях съобразно наследствените им права, описани в исковата молба. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на двамата ответници, че са съсобственици на процесните имоти - ПИ № 004003 по картата на възстановената собственост в землището на с.Павел , с начин на трайно ползване-нива с площ от 12,008 дка, пета категория, местност " Дуванлъка" при граници и съседи :ПИ № 004009-нива на И. С И., ПИ № 000365-полски път; ПИ № 000352-полски път ;ПИ № 004004-нива на И. С И. и на ПИ № 076013 по картата на възстановената собственост на землището на с.Павел, с начин на трайно ползване-нива с площ от 10,003 дка, от които 2,200 дка -пета категория и 7,803 дка-трета категория в местността "Целината" при граници и съседи : ПИ № 076006-нива на "Агрофактор" ЕООД, ПИ № 076007-нива на А А; ПИ № 076021-нива на Л МП, ПИ № 000420-полски път, ПИ № 076014-нива на Йордан Петков Борисов, при следните права: по 1/30 ид.ч. за Я.П.Я., С.Й.Д., П.З.Я., М.С.Д.  и по 3/30 ид.ч. за И.Н. и Т.Н.И.. Моли съда да отмени Нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити на основание давност и наследство № 1008, том 6, рег.№ 6150, дело № 630/2018 г. на нотариус Т.Братванова рег.№ 283 в НК , както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 1197, том 6, рег.№ 7431, дело № 762 от 2018 г. на нотариус Т.Братванова с рег.№ 283 в НК в частите, надвишаващи притежаваните от ответницата части от горепосочените имоти. В съдебно заседание не се явяват. Поддържат иска, чрез процесуалния си представител адв.Н. от ВТАК.  Претендират разноски.    

 С писмения си отговор по чл. 131 ГПК ответницата Ю.Г.Т. , чрез пълномощника си адв.К. от ВТАК оспорва исковете, като неоснователни. Твърди, че от възстановяване на имотите с решението на Поземлената комисия, те са  владяни добросъвестно от нейните дядо и баба, чието желание било да ги оставят само на нея. Навежда, че както наследодателите ѝ, така и тя, са владели имотите добросъвестно, като техни, и  са упражнявали фактическа власт върху тях в продължение на 23 години. Поради горното счита предявените искове за неоснователни, като се позовава на правото си на изключителна собственост върху процесните ниви на основание давностно владение. Излага, че никой от ищците не е упражнявал фактическа власт върху нивите и не е предявявал претенции спрямо тях.  Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.   В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба. Претендира разноски.

       Ответникът С.И.К. е депозирал в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба. Счита исковете за неоснователни. Твърди, че ответницата Ю.Г.Т. се е легитимирала като собственик с нотариален акт и му е продала процесните ниви, за което той е заплатил цената изцяло и в брой и е влязъл във владение. Заявява, че иска е недоказан  и моли съда да го отхвърли. 

Съдът, като обсъди събраните доказателства, намери за установено следното:

     С Решение № 0012/13.12.1996 г. на Поземлена комисия гр.Полски Тръмбеш е възстановено правото на собственост на наследниците на И.Я.И. съгласно плана за земеразделяне в землището в с.Павел на следните недвижими имоти: Нива от 12,008 дка , имот № 004003 , пета категория в местност "Дуванлъка" и Нива от 10,003 дка , имот № 076013 по плана за земеразделяне в местността " Целината", от които 7,803 да трета категория и 2,200 дка пета категория, при описани в решението граници и съседи на имотите. Приложено е удостоверение за наследници №98/27.07.2018 г.  на кметство с.Павел , с което се установява смъртта на общия наследодател И.Я.И., както и кръга лица, призовани да наследяват по закон.  С нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити на основание давностно владение и наследство               № 1008, том 6, рег.6150 дело № 630 от 8.06.2018 г. на нотариус Т.Братванова с рег.№ 283 в НК, Ю.Г.Т. е призната по обстоятелствена проверка за собственик на основание давност и наследство от Петко И.Я. и Ю И. Я на процесните недвижими имоти-ниви, находящи се в землището в на с.Павел-ПИ № 004003 и ПИ № 076013, подробно описани в нотариалния акт. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти рег.№ 1197, том 6, рег.№ 7431,дело № 762 от 5.07.2018 г. на нотариус Т.Братванова, Ю.Г.Т. е продала собствените си недвижими имоти / ПИ № 004003 и ПИ № 076013/ на С.И.К..  В  документите на нотариуса по обстоятелствена проверка № 1008,том 6, рег.№ 6150,дело № 630 от 6.08.2018 г.,  се съдържа  декларация от Юла И. Янкова, изготвена на 24.05.2018 г. ,  на която е положен отпечатък от палеца на дясната ѝ ръка, заверена от кмета на с.Павел и вписана в регистъра за нотариална заверка на 25.05.2018 г. , която отразява обстоятелства, свързани с владението на имотите и съгласие на деклараторката за снабдяване на внучката ѝ Ю.Г.Т. с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Към преписката е приложена и декларация от С Д С, управител на " Агро Бул Инвест" ООД, който излага отдаването под аренда на процесните земи и сключването на договори единствено с П И.Я., Юла И. Янкова, или Ю.Г.Т., както и заплащане на дължимите арендни цени на изброените по-горе лица. Събрани са и гласни доказателства, чрез разпита на тримата свидетели, участвали в същото качество и в производството по обстоятелствена проверка пред нотариуса. Св.Б.Г. обясни, че в качеството си на адвокат е била търсена от семейството на П и Ю /наследодателите на ответницата Ю.Г.Т./, по повод различни проблеми. При разговори водени за земеделските земи тя останала с убеждение , че отношенията между всички наследници са уредени, чрез т.нар "поделителен протокол". Според нея, бабата на ответницата Юла  и показала освен решението на ПК и удостоверението за наследници, така също и частен документ, именуван "Споразумителен протокол №441/10.02.1995 г., пред ликвидационен съвет". В него били отразени имената на наследници на И.И. -Христина, Гроздана, Павел Д., Златко Д., Н., Йордана Д. и Петко Я.,  като само срещу името на Петко Я. било отбелязано, че получава / 22 дка/ , а срещу останалите- че не получават. Свидетелката обясни, че е разговаряла и с арендатора, според който никой от наследниците през всички години, през които той е обработвал земите под аренда, не е имал претенции за рента. Според впечатлението на свидетелката, Петко и Юла смятали земите за тяхна собственост, тъй като считали, че с така наречения споразумителен протокол той , като единствен син и в съответствие с обичаите ги е получил. Впоследствие, когато поискала от ответницата да ѝ предаде въпросния документ ,за да се подготвят документите за собственост,  тя ѝ съобщила, че не го е открила. Намеренията на Петко и Юла били земите да останат за внучката им Ю., а другата им внучка П.да наследи от баща си. Св.П. П. е съсед на ответницата в с.П.  Той заяви, че познава страните и не е чувал някой от ищците да има претенции към земите, които П обработвал , давал под аренда, взимал рентата от тях. Според него, земите били на П, това се подразбирало, без самият П да му го е казвал. Бабата на Ю. споделяла, че земите ще останат за нея. Предполага, че останалите наследници са знаели това, тъй като се събирали и си говорели.      Св. М. обясни, че дядо Петко владеел нивите, той ги ползвал, той получавал рента за тях. Всички били в добри отношения, не е чувала да спорят да земи. Цялото село знаело, че нивите са на Петко и Юла.  По това, че ищците и ответницата ядели и пиели заедно съдела, че на тях им било известно намерението на П и Ю да оставят земите на Ю..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск за собственост е процесуално допустим. По същество е основателен. 

Релевантните факти за правния спор са следните: възстановено право на собственост на наследниците на И.Я.И. с Решение на ПК от 13.12.1996 г.;  кръгът от наследници, призован да наследява след смъртта на общия наследодател; извършената обстоятелствена проверка, с която ответницата е призната за изключителен собственик на процесните земи по давност и наследство, впоследствие извършената сделка по покупко-продажба на тези земи от втория ответник, които факти и обстоятелства са съществуващи в правния мир и като такива не се спорят от страните. При изложените фактически твърдения  от ищците относно правото им на собственост по силата на наследствено правоприемство, както и противопоставените възражения от ответницата за придобИ.ето на имотите по давностно владение, започнало първо от нейните наследодатели и продължено от нея , тя следваше да установи пълно и главно всички предпоставки, легитимиращи я като изключителен собственик на сочените основания. С ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор относно приложението на презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от наследяване. Според ВКС тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което е установена първоначално фактическата власт показва съвладение. В този случай, за да придобие по давност идеалните части на останалите съвладелци, спрямо които упражняващият фактическа власт се счита държател, той следва с едностранни действия да превърне държането във владение. Действията трябва по ясен и недвусмислен начин да отричат владението на останалите съсобственици , да показват неговото намерение да държи идеалните части на останалите за себе си  с намерение за своене, като тези действия следва да се манифестират явно пред тях и да стигнат до знанието им, освен когато това е обективно невъзможно. Непротиворечиво в съдебната практика в редица решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК се приема, че когато съсобствеността върху един имот произтича от наследяване, ползващият имота сънаследник, а впоследствие неговите общи или частни правоприемници, е владелец на своите идеалните части от имота и държател на идеалните части на всички останали сънаследници. Поради това, за да установи владение върху целия имот, владеещият сънаследник следва да демонстрира пред невладеещите сънаследници промяна на намерението си за своене на имота. / така Решение № 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5520/2014 г. на първо г.о , Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5652/2014 г. на първо г.о, Решение № 45/15.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 6619/2013 г. на второ г.о., Решение № 161 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1163/2013 г. на второ г.о, Решение № 43 от 8.04.2019 г. на ВКС по гр.д.№ 2292/2018 г. на първо г.о/ .  От приложеното удостоверение за наследници №98/27.07.2018 г. на кметство с.Павел ,Община Полски Тръмбеш се констатира , че след смъртта на И.Я.И. , настъпила на 25.11.1963 г., за което  е съставен акт за смърт № 27/26.11.1963 г., негови законни наследници са дъщерите му Х И. Цанева, починала на 10.12.2009 г.; Г И.Й., починала на 19.03.1990 г.; Параскева И. Неделчева , починала на 4.01.1990 г., К И. К , починала на 18.09.1993 г. и синът му П И.Я. , починал на 18.01.2013 година. При липса на данни по делото за противното / извършени приживе дарения, покупко-продажби,  завещание/ по правилото на чл. 5,ал.1 от ЗН петте деца на починалия, който е бил вдовец към датата на кончината си, са наследили поравно неговото имущество, или всеки от тях е наследил по 1/5 ид.част от него.  Същото се отнася и за наследниците на починалите пет деца на общия наследодател, които по силата на наследственото правоприемство по правилата на глава втора от ЗН наследяват със съответните квоти от идеалната част от  на техния наследодател. Така законните наследници на Христима И. Цанева са децата ѝ М.  и И.Л.  Марков /починал преди нея, заместен на основание чл.10,ал.1 от ЗН от низходящите си син и дъщеря- Лъчезар И. Л.  и Н. И. М. /. Грозданка И.Й. е наследена по закон от дъщеря си Т.Н.И. и сина си И.Н.И. / ищци/ . Параскева И. Н е наследена от сина си Павел Я. Димитров и сина си Златко Я. Д. Същите са починали и са оставили законни наследници съответно съпруги и по две деца. Наследници на ПЯ. Д са съпругата му С.Й.Д. /ищца/ , сина му Я.П.Я. /ищец/ и дъщеря му М. П. Христова. Наследници на З Я. Д са съпругата му М.С.Д. /ищца/ и синовете му П.З.Я. /ищец/ и Н.З.Я..  К И. К е наследена от двете си деца Н. Д. М. и Й Д. . Петко И.Я. е наследен от Юла И. Янкова -съпруга /починала на 25.05.2018 г./ ; Ю.Г.Т. и П.Г.Т. -внучки, дъщери на починалата преди него негова дъщеря Аничка Петкова И. и сина си  П. Петков И. , също починал на 2.08.2016 г. /без наследници/. От горното се извлича правния извод, че наследници на починалия общ наследодател, комуто е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи са М.  с 1/10 ид.част; Л И. Л.  и Н И. М- с по 1/20 ид.част; Т.Н.И. и И.Н.И.- с по 1/10 ид.част; С.Й.Д., Я.П.Я., М. П. Христова, М.С.Д., П.З.Я. и Н.З.Я.- с по 1/30 ид.част ; Н. Д. М. и Й. Д. Г. с по 1/10 ид.част и Ю.Г.Т. и П.Г.Т. с по 1/10 ид.част.   Съобразно задължителните постановки на цитираното по-горе ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, в хипотезата на наследяване ответницата следваше да докаже т.нар. "преобръщане" на владението, първо от страна на своя наследодател Петко Я., впоследствие от нейна страна. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не бе установено настъпване на правните последици на придобивната давност, независимо от дългия период от време, който е изминал / повече от десет години/, в който дядото на ответницата, впоследствие баба ѝ и самата тя, са  упражнявали фактическа власт върху процесните ниви. Обработването на земите, отдаването им по аренда, получаването на рентата от тях не са достатъчни основания , от които да се съди за субективното намерение на наследодателите на ответницата и самата нея да владеят целите имоти, като свои.  В действителност свидетелските показания установиха липса на претенции към имотите до предявяване на исковата молба от страна на ищците. Няма данни същите да са искали част от получаваната рента, или да са обработвали нивите. Въпреки това, не се доказа по категоричен начин, че намерението на наследодателя на ответницата да държи идеалните части на останалите съсобственици като свои, е доведено до знанието на останалите сънаследници с недвусмислени действия, отричащи тяхното право. Вярно е, че дядото на ответницата е упражнявал фактическата власт върху имотите повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано, но няма доказателства за знание от страна на ищците за неговото намерение за своене. Изявленията, направени пред съпругата му Юла, както и нейните лични изявления, обективирани в декларацията от 24.05.2018 г. показват наличието на дарствени намерения спрямо внучката им Ю., ответница по делото, но няма доказателства по делото тези разговори, водени между тях, да са узнати от всички съвладелци, от когато би могло да се счита, че Петко Я., впоследствие Юла  Янкова, манифестират намерението си да променят  държанието на чуждите идеални части и да ги владеят, като свои.  Ако снабдяването с констативен  нотариален акт по обстоятелствена проверка от страна на ответницата  може да се счита за довеждане на горните намерения до знанието на останалите съвладелци, от който момент също би започнала да тече придобивната давност,  то към изготвянето му не са изтекли предвидените в чл.79 от ЗС срокове на придобивната  давност.  Следва да се отбележи, че няма категорични доказателства в подкрепа на изложеното от св.Г. за осъществена неформална делба между сънаследниците, обективирана в т.нар. "Споразумителен протокол". Този документ не само не е представен по делото, но не е представен и при обстоятелствената проверка, като по думите на св.Г., тя го е виждала, водила си е записки, но при поискването му, ответницата Ю. не го е предоставила.  Само гласните доказателства на св.Г., явяваща се и свидетел по обстоятелствената проверка и както самата тя съобщи, консултирала ответницата и нейните роднини по тези въпроси не са достатъчни, за да се приеме , че сънаследниците са уредили неформално отношенията си, от когато също би могло да се счита, че давностният срок в полза на Петко Я. по чл.79 от ЗС е започнал да тече. По изложените съображения съдът намира, че ответницата не проведе пълно и главно доказване, че е изключителен собственик на процесните недвижими имоти на основание осъществено давностно владение, при което нейните наследодатели и тя са упражнявали самостоятелна, непрекъсната фактическа власт върху имота с признаците на владението по чл.68,ал.1 от ЗС и с продължителност не по-малко от 10 години, като ясно са манифестирали и са довели до знанието на останалите съсобственици намерението си за своене на техните идеални части от имотите, спрямо които същите са били държатели.   С оглед събраните доказателства съдът счита, че предявеният положителен установителен иск е основателен и доказан и следва да се уважи, като се приеме по отношение на ответниците Ю.Г.Т. и С.И.  К., че ищците са съсобственици на недвижимите имоти с идеални части, съответстващи на правото им на наследяване по закон- Т.Н.И. и И.Н.И.- с по 1/10 ид.част; С.Й.Д., Я.П.Я.,  М.С.Д., П.З.Я. - с по 1/30 ид.част.    

По иска с правно основание чл. 537,ал.2 от ГПК за  отмяната на констативен нотариален акт за собственост на недвижимите имоти придобити на основание давност и наследство № 1008,том 6, рег.№ 6150,дело № 630 от 2018 г. на нотариус Т.Братванова с рег.№ 283 в НК:

 С констативния нотариален акт се установява правото на собственост върху недвижим имот в едно охранително производство, което отпочва по молба на молителя и протича само с негово участие.  Ако  възникне спор за правото на собственост на лицето, посочено като негов титуляр в констативния нотариален акт,   оспорването следва да се проведе по исков ред.С постановяване на съдебното решение , което със сила на пресъдено нещо признава правата на трети лица по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл.537,ал.2 от ГПК, като последица от постановеното съдебно решение, признаващо правата на третото лице. Тъй като ответницата е съсобственик, притежаващ 1/10 ид.част от правото на собственост върху процесните недвижими имоти, констативния нотариален акт, с който същата е призната за изключителен собственик следва да се отмени в частта, надвишаваща нейната идеална част, но само по отношение признатите права на съсобствениците, сезирали съда в настоящото производство. Тоест, КНА следва да се отмени до размер от общо 10/30 ид.част, представляващи признати права на собственост върху недвижимите имоти на  ищците по делото. 

По иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК относно отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1197,том 6, рег.№ 7431 дело № 762 от 2018 г. на нотариус Т.Братванова рег.№ 283 в регистъра на НК:

Според ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС на отмяна по реда на чл.537,ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални актове, с  които се удостоверява право на собственост върху недвижими имоти , но не и тези , удостоверяващи сделки , с които се прехвърля, изменя, или прекратява вещно право върху недвижим имот. В случая конститутивния нотариален акт, с който ответницата Т. е прехвърлила с покупко-продажба имотите на ответника С.И.К. удостоверява волеизявлението на лицата за сключване на сделката. Тъй като бе прието за установено, че ответницата Т. не е изключителен собственик, то вещно-транслативния ефект на сделката не е настъпил за правото на собственост в цялост, а само по отношение на притежаваната от нея идеална част от имота. Сделката е относително недействителна спрямо ищците, но е действителна и поражда права и задължения между страните по нея , както е уговорено. В този случай съобразно цитираното по-горе ТР, което е задължително при правоприлагането от съдилищата, формата за действителност, обективирана в конститутивния нотариален акт  трябва да бъде запазена, с оглед бъдещо реализиране на права, произтичащо от неизпълнението на валидния договор, който не е произвел транслативния си ефект в цялост. Отмяна на този нотариален акт по реда на чл.537,ал.2 от ГПК е недопустима. Поради изложеното иска следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустим.

Тъй като съдът е пропуснал да събере ДТ по този иск, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в размер на 50 лева в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС. 

По разноските: ищците са претендирали разноски съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК, които следва да бъдат присъдени по правилото на чл. 78,ал.1 от ГПК, съобразно уважените искове. От общо претендираните разноски от 792 лева, ответниците следва да заплатят сумата от  592 лева / ДТ за уважените искове от 100 лева, такси съобразно приложения списък от общо 92 лева  и адвокатско възнаграждение съобразно уважените искове от 400 лева/ . Ответницата Т. също е претендирала разноски съобразно приложения списък в размер на 710 лева, от които съдът счита, че следва да ѝ се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно оставения без разглеждане иск  в размер на 230 лева. Ответникът К. не е претендирал разноски и такива не му се дължат.     

Воден от горното , съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на Ю.Г.Т. с ЕГН ********** *** и С.И.  К. с ЕГН ********** *** , че Я.П.Я. с ЕГН ********** ***; С.Й.Д. с ЕГН ********** ***; П.З.Я. с ЕГН ********** ***; М.С.Д. с ЕГН ********** ***; И. Н.И. с ЕГН ********** ***;Т.Н.И. с ЕГН ********** *** са съсобственици по наследство на следните недвижими имоти: ПИ № 004003 по картата на възстановената собственост в землището на с.Павел , с начин на трайно ползване-Нива с площ от 12,008 дка, пета категория, местност " Дуванлъка" при граници и съседи :ПИ № 004009-нива на И. Събев И., ПИ № 000365-полски път; ПИ № 000352-полски път ;ПИ № 004004-нива на И.Събев И. и на        ПИ № 076013 по картата на възстановената собственост на землището на с.Павел, с начин на трайно ползване-Нива с площ от 10,003 дка, от които 2,200 дка -пета категория и 7,803 дка-трета категория в местността "Целината" при граници и съседи : ПИ № 076006-нива на "Агрофактор" ЕООД, ПИ № 076007-нива на А СА; ПИ № 076021-нива на Л М П, ПИ № 000420-полски път, ПИ № 076014-нива на Й П Б, при следните права: Т.Н.И. и И.Н.И.-  по 1/10 ид.част; С.Й.Д., Я.П.Я.,  М.С.Д., П.З.Я. -  по 1/30 ид.част.    

 

ОТМЕНЯ на основание чл.537,ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост на недвижими имоти придобити на основание давностно владение и наследство № 1008,том 6, рег.6150 дело №630 от 8.06.2018 г. на нотариус Т.Братванова с рег.№ 283 в НК, с който Ю.Г.Т. е призната по обстоятелствена проверка за собственик на основание давност и наследство от Петко И.Я. и Ю И. Я на процесните недвижими имоти-ниви находящи се в землището в на с.Павел-ПИ № 004003 и ПИ № 076013, подробно описани в НА, до размер от 10/30 ид.части, съобразно признатото право на собственост на Т.Н.И.,  И.Н.И.,  С.Й.Д., Я.П.Я.,  М.С.Д., П.З.Я..     

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ иска с правно основание чл.537,ал.2 от ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти рег.№ 1197, том 6, рег.№ 7431,дело № 762 от 5.07.2018 г. на нотариус Т.Братванова, с който Ю.Г.Т. е продала собствените си недвижими имоти / ПИ № 004003 и ПИ № 076013/ на С.И.К. до размера, надвишаващ правата на Ю.Г.Т. в съсобственоста, като процесуално недопустим.

 

ОСЪЖДА Я.П.Я. с ЕГН ********** ***; С.Й.  Д. с ЕГН ********** ***; П.З.Я.  с ЕГН ********** ***; М.С.Д. с ЕГН ********** ***; И.Н.И. с ЕГН ********** ***;Т.Н.И.  с ЕГН ********** *** да заплатят в полза на съдебната власт по сметка на ВТРС ДТ от 50 / петдесет / лева, ведно с 5 /пет/лева такса при служебно издаване на изп.лист по иска за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти рег.№ 1197, том 6, рег.№ 7431,дело № 762 от 5.07.2018 г. на нотариус Т.Братванова.

 

ОСЪЖДА Ю.Г.Т.  с ЕГН ********** *** и С.И.К. с ЕГН ********** *** да заплатят на   Я.П.Я. с ЕГН ********** ***; С.Й.  Д. с ЕГН ********** ***; П.З.Я.  с ЕГН ********** ***; М.С.Д. с ЕГН ********** ***; И.Н.И. с ЕГН ********** ***;Т.Н.И.  с ЕГН ********** *** сумата от 592 / петстотин деветдесет и два/ лева , представляваща направени по делото разноски съобразно уважените искове.

 

ОСЪЖДА  Я.П.Я. с ЕГН ********** ***; С.Й.  Д. с ЕГН ********** ***; П.З.Я.  с ЕГН ********** ***; М.С.Д. с ЕГН ********** ***; Иван Н.И. с ЕГН ********** ***;Т.Н.И.  с ЕГН ********** ***  да заплатят на  Ю.Г.Т. с ЕГН ********** *** сумата от 230 / двеста и тридесет/  разноски за адв.възнаграждение.  

 

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд , чрез Великотърновски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :