РЕШЕНИЕ
№ 1453
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Стаматов
при участието на секретаря Ана Ст. А.
като разгледа докладваното от Мартин Стаматов Гражданско дело №
20233110103399 по описа за 2023 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХVІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „***“, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление: гр. *** ул. „***“ № **, с която се претендира
да бъде осъдена ***, ЕИК: *** с адрес: гр. ***, бул. „***“ №***, да му заплати сумата
от 1726,42 лева /хиляда седемстотин двадесет и шест лева и четиридесет и две
стотинки/ – регресна претенция относно платено от ищеца застрахователно
обезщетение /1716,42лв./ и ликвидационни разноски /10лв. / по комбинирана
застрахователна полица № ***г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г.
до 13.02.2019г., за причинени на 16.07.2018 г. в гр. ***, ул. „***“ № *** вследствие на
паднал клон от дърво вреди на л.а. марка „***“, модел „***“, peг. №***, изразяващи се
в увредени капачка ляво странично огладало, таван, преден капак, преден десен
калник, рамка предна дясна врата, панел заден десен, външен стоп десен, задна броня,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск
– 17.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 525,12 лева
/петстотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 18.03.2020г. до 16.03.2023г. вкл.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Между ищеца и собственика на л.а. марка „***“, модел „***“,
peг. № *** бил сключен договор за застраховка на МПС „***“ обективиран в
застрахователна полица № ***г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г.
до 13.02.2019г. На 16.07.2018г. в гр. ***, ул. „***“ № *** върху автомобила паднал
клон от дърво, като му били причинени гореописаните вреди. За инцидента е
сигнализирано на ЕЕН *** и е регистриран в АИС РСП ***. Местопроизшествието е
посетено от служители на Първа Районна служба „***“ - ***, които са оказали
съдействие за отстраняване на падналия клон върху паркирания автомобил. За това е
издадено Удостоверение № ***г. от Областно управление „***“ -***. На 16.07.2018г.
при ЗАД „***“ АД въз основа на подадено уведомление за щета по застраховка
1
„Каско“ на МПС от лицето, паркирало автомобила улица „***“ № *** - П. К. П. е
образувана ликвидационна преписка по щета № ***. Стойността на ремонтите
дейности, вложените части и материали за възстановяване на увредения автомобил
възлиза на сумата от 1716.42 лева съгласно фактура №***г, издадена от оторизирания
дилър и официален сервиз на *** ООД. ЗАД „***“ изплатило горепосочената сума на
„***“ ООД на ***г. с платежно нареждане № ***г. Отговорността за настъпилото ПТП
и за вредите от него била на ***, поради задължението й да поддържа в изправност,
чрез свои служители, пътното платно и прилежащата му инфраструктура, вкл.
насажденията от уличното озеленяване, като собственик на улицата по силата на чл.2
ал.1 т.5 от Закона за общинската собственост, чл.8, ал.3 и чл.31 от Закона за пътищата,
чл.61, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл.3, ал.1, т.1 и чл. 45 и сл. от Наредбата за
изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
*** и § 7 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. От ищеца било изпратено писмото - покана с изх. №
***г., получено от ответника на 23.11.2018г. с искане за регресно плащане, каквото не
последвало до момента. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен
отговор от редовно уведомения отвеник - ***, с който оспорва предявения спрямо него
иск като неоснователен и моли да бъде оставен без уважение. Счита, че няма
доказателства за причинно-следствена връзка между паднал клон от дърво и
увреждането на процесното МПС. Ако се докаже, че действително е налице такова
обстоятелство и причинно-следствена връзка, твърди, че клонът може да е паднал
вследствие на случайно събитие или непреодолима сила. При евентуално доказване по
основание, оспорва иска по размер.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – полица № ***г. с общи условия и протокол №
***г.; СРМПС, ТПТП и СУМПС; уведомление-декларация за щета по застраховка
„***“ от 16.07.2018г., описи на щетите от 17.07.2018г. и 18.07.2018г., опис-заключения
по щета от 16.07.2018г. и 17.07.2018г.; калкулация - ремонт от 14.08.2018г.;
възлагателно писмо от 18.07.2018г., приемо-предавателен протокол от 14.08.2018г.;
фактура в оригинал № *** от 17.08.2018г., преводно нареждане № ***г.; доклад по
щета–плащане № *** от 22.08.2018г.; писмо изх. № *** от 21.11.2018г.- регресна
покана, ведно с обратна разписка от 23.41.2018г.; уведомление № ***г. от *** се
установява, че: На 13.02.2018г. между *** и собственика на л.а. марка „***“, модел
„***“, peг. № *** бил сключен договор за застраховка на МПС „***“ със
застрахователна полица № ***г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г.
до 13.02.2019г. На 16.07.2018г. П. К. П. подал в „***“ АД уведомление за щета по
договора за застраховка „***" на МПС настъпила в гр. ***, ул. „***“ № *** вследствие
на паднал върху автомобила клон от дърво. Въз основа на уведомлението при
застрахователя е образувана ликвидационна преписка по щета № ***, по която на
30.08.2018г. *** изплатило на „***д“ ООД като оторизиран дилър и официален сервиз,
за извършените от последния ремонтни дейности и вложените части и материали за
възстановяване на увредения автомобил 1716.42 лева. На 23.11.2018г. *** получила
писмо - покана за регресно плащане изпратено от *** с изх. № *** от 21.11.2018г. От
***удостоверили по искане на П. П., че на 16.07.2018г. в 22,30ч. при тях е получено
съобщение за паднал клон върху л.а. с peг. № *** на адрес гр. *** ул. „***“ № ***
След посещение на място служители на *** са отстранили падналия клон, който е
причинил щети по лекия автомобил.
Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебна автотехническа експертиза, описаните от застрахователя повреди по
автомобила, за които е заплатено обезщетение, практически е възможно да бъдат
получени в резултат от описания в заявлението от застрахования механизъм за
настъпване на произшествието, както и че пазарната стойност на щетите е 2347,26 лв с
ДДС.
2
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля П. К. П., се
установява, че през 2018г. през лятото паркирал автомобил собственост на дружество,
на което е управител, до задния вход на механа „***“, на ул. „***“ в гр. ***. Около
22:00ч. видял от вътрешността на заведението, че при тихо и спокойно време без вятър,
от дърво между улицата и детска площадка, се отчупил сух клон със силен шум и
паднал върху автомобила му. Дървото било до детска площадка и задънената уличка
зад ресторанта. Клонът бил дълъг три-четири метра. Паднал по диагонал през целия
автомобил. Пораженията били по тавана, капака, странично огледало. Сигнализирали
*** като от пожарната дошли много бързо и отстранили клона. На място се отзовали и
служители на застрахователя на автомобила. Застрахователят платил отремонтирането
на щетите. Служител на заведението му казал, че са пускали сигнали към общината, че
този клон е изсъхнал и ще падне, но не е имало реакция.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявенени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 т. 2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Предвид горепосочената правна квалификация на исковете, уважаването им е
обусловено от доказаното от ищеца кумулативно съществуване на следните
предпоставки: наличие на валидно застрахователно правоотношение, по силата на
което е поел задължение за репариране на причинени на застрахованото трето лице
вреди, обстоятелството, че последните са настъпили от вещ, собствена или поставена
под надзор на ответника, поради конкретно бездействие на лица, на които е възложил
поддръжката й, както и действителното плащане на застрахователно обезщетение на
правоимащото лице; получаването на регресна покана от ответника на посочената
дата. От своя страна в тежест на ответника е да установи извършването от съответните
физически лица, на които е възложил да поддържат увреждащата вещ, на всички
необходими действия, за да бъде тя в изправност и без дефекти или евентуално -
настъпването на инцидента вследствие на форсмажорно събитие, което не е могло да
бъде избегнато, въпреки че са били извършените всички необходими действия по
поддръжката на вещта; или нарушение на правилата за движение от водача на МПС;
или плащане на претендираната сума.
Съобразно нормата на чл. 410 ал. 1 т.2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу: 1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от
неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона
за задълженията и договорите.
В процесния случай, съдът намира за безспорно установено, че между
дружеството ищец и собственика на увредения автомобил, към момента на настъпване
на пътния инцидент, е налице сключен валиден договор за застраховка, обективиран в
застрахователна полица № ***г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г.
до 13.02.2019г. Въз основа на обсъдените писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на вещото лице, следва да се приеме за доказано настъпилото
застрахователно събитие в периода на действие на договора за застраховка, изразяващо
се в увредени детайли от застрахования автомобил /капачка ляво странично огладало,
таван, преден капак, преден десен калник, рамка предна дясна врата, панел заден
десен, външен стоп десен, задна броня/, вследствие на паднал клон от дърво намиращо
се до задния вход на механа „***“, на ул. „***“ в гр. *** Ответникът не представи
доказателства установявящи друг механизъм за причиняване на вредата, форс мажор
или съпричиняване от страна на водача на МПС.
Досежно действителната стойност на нанесените по процесния автомобил вреди,
съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено заключението на
вещото лице по допуснатата съдебна автотехническа експертиза, според което
3
стойността им е по-голяма от платената от застрахователя. От представеното по делото
преводно нареждане се установява, че ищецът е изпълнил задължението си за плащане
на застрахователното обезщетение чрез превеждането му по сметката на
застрахованото лице.
Съгласно нормата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Отговорността по този текст е безвиновна, тя е за чужди противоправни
действия /респ. бездействия/ и има гаранционно-обезпечителна функция. За
длъжностните лица, преки причинители на увреждането, вината се предполага според
чл. 45 ал. 2 от ЗЗД.
*** носи задължението да поддържа в изправност, чрез свои служители, пътното
платно и прилежащата му инфраструктура, вкл. насажденията от уличното
озеленяване, като собственик на улиците в града по силата на чл. 2 ал. 1 т. 1 от ЗОС вр.
§ 7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, чл. 8 ал.3 и чл.31 от ЗП и чл.61, ал. 2 от ЗУТ. Поддържането
и опазването на зелената система на *** се урежда от чл.3, ал.1, т.1 и чл. 34 от
Наредбата за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на
територията на ***
В случая не се спори, че конкретно установеното дърво е част от
уличното/парково/ озеленяване на *** респ. тя е лицето носещо отговорност за
поддръжката му, чрез назначените за това служители в Отдел „***“ към Дирекция
„***“. От гласните доказателства се установи, че е имало сигнали до Общината за
наличието на изсъхнал клон създаващ опасност от инцидент, но не е последвала
реакция. Съответните служители на Общината следва да поддържат и осъществяват
превантивна грижа за озеленяването без да е необходимо да бъдат сигнализирани. При
така изложените правни доводи, съдът приема, че служителите на ***, които са били
длъжни да осъществят контрол и грижи недопускащи наличието на сухи и/или опасни
части от дървета на територията на града - публична общинска собственост, с
виновното си бездействие /неизвършването на тези действия/ в противоречие със
служебните им и нормативно установени задължения, са причинили процесните
имуществени вреди.
С оглед горните фактически и правни констатации, съдебният състав приема, че
са налице визираните в хипотезата на чл. 410 ал. 1 т.2 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД
предпоставки за регресно обезщетяване на застрахователя, поради което предявеният
на това основание главен иск за сумата от 1726,42 лева, представляваща
застрахователно обезщетение по щета и разноски по ликвидация, се явява изцяло
основателен и следва да бъде уважен.
Предвид изхода на спора по главния иск е основателен и акцесорния за
обезщетение за забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от
датата на получаване на регресната покана до предявяване на иска. В случая ищецът
претендира по-малка част от това обезщетение за период от три години преди
предявяване на иска, за изчислението на което не са необходими специални познания,
а и не се оспорва като стойност.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски, съгласно приложения списък по чл.80 от
ГПК, както следва – 119,06 лева за държавна такса, 390 лева депозит за вещо лице и
100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно 78 ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПрП. Внесеният депозит за свидетел в режим на призоваване не е
използван и подлежи на връщане след влизане в сила на решението по молба на ищеца
с посочена банкова сметка.
По така изложените съображения Варненският районен съд
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА *** ЕИК ***, с адрес: гр.***, бул. „*** “ № ***, на основание 410
ал. 1 т.2 от КЗ вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 1726,42 лева /хиляда седемстотин двадесет
и шест лева и четиридесет и две стотинки/ – платено от ищеца застрахователно
обезщетение /1716,42лв./ и ликвидационни разноски /10лв./ по комбинирана
застрахователна полица № ***г., с период на застрахователно покритие от 14.02.2018г.
до 13.02.2019г., за причинени на 16.07.2018 г. в гр. ***, ул. „***“ № *** вследствие на
паднал клон от дърво, вреди на л.а. марка „***“, модел „***“, peг. № ***, изразяващи
се в увредени капачка ляво странично огладало, таван, преден капак, преден десен
калник, рамка предна дясна врата, панел заден десен, външен стоп десен, задна броня,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на настоящия иск
– 17.03.2023г. до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 525,12 лева /петстотин двадесет и пет лева и дванадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1726,42 лв. за периода от
18.03.2020г. до 16.03.2023г. вкл.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ***, ЕИК ***, с адрес: гр.***, бул.
„***“ №*** да заплати на *** „***“, ЕИК *** сумата от 659,06 лева разноски в
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5