Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 23.09.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май през
две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря
Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. н. №
2522 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителя „И.Е.М.” АД Т.РЕГ.№ 907635-0, Р Турция е поискал от съда да бъде открито производство
по несъстоятелност по отношение на дружеството
„И.Г.Б. ” ООД ЕИК *******.
В молбата на ищеца се твърди, че същия
се явява кредитор спрямо ответното дружество. Твърди, че е в трайни търговски
отношения с ответното страна, като е доставил на ответната страна хранителни
стоки / вафли, бисквити, солети и др./. За периода 09.11.2019г. до 12.06.2020г.
доставените стоки са по 16 броя фактури на обща стойност 294 016.02 евро,
подробно цитирани в молбата. Стоката е получена от ответника и въпреки това същия не е заплатил дължимата
цена за същата, с изключение на извършено частично плащане по първата фактура №
..00526 от 09.11.19г.., като по същата от 51 725.16 евро продължава да се
дължи сумата от 37 260.51 евро. Сочи, че доставката на стоките установява
с издадените фактури и митнически декларации. Сумата по всяка една от 16-те
фактури е следвало да се заплати в
60-дневен срок от получаването на стоката. Общата стойност на незаплатената
цена на стоката доставена по тези 16 фактури възлиза в размер на
279 551.37 евро. Твърди, че върху сумите по всяка фактура се дължи и
законната лихва от момента на изпадане в забава. Твърди, че са правени няколко
опита за доброволно уреждане на задълженията, но без успех. Намира, че
ответната страна е в затруднено финансово състояние и поради това не изплаща
задълженията си. Касае се за сериозни финансови затруднения и липса на ликвидни
средства, както е недостатъчно имущество да ги покрие. Предвид на това намира,
че ответника е изпаднал в състояние на неплатежоспособност най-късно, считано
от 09.11.2019г. Предвид, че ответника
има неиздължени суми по търговска сделка спрямо ищеца и не е в състояние да се
издължи, моли спрямо ищеца да се открие производство по несъстоятелност, да се
обяви неплатежоспособността на ответника, считано от 09.11.2019г. и се проведе
производство по несъстоятелност.
Претендира направените в
производството разноски.
ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковата
молба. Твърди, че от счетоводните му записвания не се установява да е в
неплатежоспособност, извършва разплащания до 31.12.2020г., като до 17.03.2020г.
е налице движение по каса. Дружеството е приключило 2020г. с печалба от
6 000 лв.. Същото има задължения към доставчици от 722 000 лв., но
има имущество на стойност от 806 000 лв. , от които вземания от клиенти в
размер на 275 000 лв., стока от продукция в размер на 506 000 лв. и
дълготрайни материални активи на стойност 25 000 лв. Налице са и
325 000 лв. приходи от стоки с балансова стойност от 257 000 лв..
Оспорва размера на задължението си към молителя, твърди че не е преустановявало
плащанията към отделни кредитори и извършва такива и след датата посочена от
страна на същия. Не оспорва факта на трайни търговски отношения с молителя, но
твърди че с времето същия е започнал да не изпълнява точно поръчките, което е
уронило престижа на ответника пред неговите контрахенти.
Започнал е да влиза направо в преговори с тях и да им доставя стоки, което е
довело пък за ответника до загуба – на клиенти и финансова, тъй като работата
значително му е намаляла в резултат поведението на молителя. Ответника е
подавал заявки, за които е издавана фактура, но стоката не е била доставяна или
не е доставяна в срок. С молба от 10.05.2021г. сочи пет заявки за периода
02.01.2020г. до 08.05.2020г. , които не са изпълнени, не са изпълнени точно или
не са изпълнени в срок от ищеца, но последния е издал фактури по същите. Моли
молбата да бъде отхвърлена изцяло.
Съдът,
като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата
доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено
следното:
Между страните няма спор, за
наличието на трайни търговски отношения, както и че молителя е доставял стоки
на ответната страна.
Спори се дали изпълнението е било
точно и съответно за размера на дължимите суми от ответника към ищеца. Спори се
и относно финансовото състояние на ответната страна.
От представените по делото писмени
доказателства – фактури, митнически декларации и приетата по делото съдебно - счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена се
установява, че дружеството молител е осчетоводител
доставките на стоките по процесните 16 броя фактури,
като размерът на осчетоводеното вземане по тях възлиза в размер на
526 754.97 лв.. Ответникът също е осчетоводил фактурите по доставките
,включил ги е в дневниците за покупко-продажби и в справките – декларации по
ЗДДС, като е ползвал данъчен кредит по тях. Вещото лице е установило обаче, че
ответника води като неиздължени суми в размер на 518 219.53 лв., като
разликата в двете счетоводства възлиза в размер на 28 535.44 лв.. Видно от
сравнителната таблица на вещото лице, разликата идва в задълженията по три от
фактурите, които ответника води с по-малко задължение отколкото при ищеца или
това са фактура № 2019000000526 от 09.11.2019г., № 2019000000582 от
06.12.2019г. и № 2019000000604 от 18.12.2019г.. Лихвата за забава за вземанията
по тези фактури за период от 09.01.2020г. до 22.12.2002г. вещото лице изчислява
в размер на 28 214.33 лв.
В експертизата вещото лице
изследва по поставените й задачи и финансовите показатели на дружеството.
Имуществената структура на дружеството съгласно счетоводния му баланс възлиза
към 31.03.2021г. актив в размер на 865 х.лв. от тях съоръжения и други
материални активи. Съоръженията, материални дълготрайни активи възлизат на 25
х.лв., краткотрайните активи - стоки
възлизат в размер на 680 х.лв., вземанията от клиенти и доставчици са в размер
на 176 х.лв., като и налични средства в брой и по сметки възлизат на 9 х.лв.. Следва
извод, че дълготрайните активи са много малък процент – не повече от 3 %, а
краткотрайните активи са в най-голям размер до 100 % през годините. Дружеството
няма отчетени разходи за бъдещи периоди. Към 31.12.2020г. съобразно баланса на
дружеството има пасиви в размер от 865 х.лв., от които 5 х.лв. капитал, 92
х.лв.неразпределена печалба от предишни години, , 5 х.лв. текуща печалба, 568
х.лв. задължения към доставчици до 1 година и други задължения от 195 х.лв. до
1 година, в т.ч. данъчни и осигурителни задължения. На стр.10 от заключението /
стр.559 от т.2 на делото/ вещото лице в таблица е посочило задълженията на
ответника към неговите кредитори / 12 на брой в едно с Държавата/ , като
най-големия размер е този към молителя, като общо задълженията, така както
ответника ги е осчетоводил възлизат в размер на 762 492.83 лв., като от
тях публичните задължения за данъци и осигуровки възлизат в размер на 45000
лева. Съобразно удостовереното от данъчните органи, на база изисканата от съда
информация, вещото лице сочи публични задължения в размер на 71 862.31 лв.
Вземанията са общо от 12 длъжника
посочени от в.л. в таблица на стр.10 от експертизата при отговора в т.4 , като
общия им размер възлиза на 175 651.97 лв..
Показателите за ликвидност –
обща, бърза, незабавна и абсолютна, първата около 1 за целия изследван периода
2018г.-31.03.21г. , а всички останали под единица, показват, че ответникът е
бил в състояние да посреща текущите си задължения, с наличните активи, но не е
бил в състояние бързо или незабавно да погаси своите текущи задължения, когато
това е необходимо. Не поддържа достатъчно парични наличности или други
финансови средства, които да му помогнат да покрие поне 30 % от задълженията си
своевременно.
Коефициентите на финансова автономност/
под 1 / и финансова задлъжнялост изследвани за периода 18 – 21г./ в различните
години от 12 , 5 до 7/ показват, че
дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано.
Вещото лице прави извод, че за изследвания период дружеството не е обезпечило с
достатъчно имущество своите задължения. Дружеството е в голяма зависимост от
своите кредитори, което се дължи на прекомерно нарасналите задължения и липсата
на ефективност от оперативната дейност на предприятието.
По делото ответника е представил
кореспонденция по е-мейл с представители на молителя,
от които е видно, че неколкократно го моли за бърза
доставка на хранителни стоки, които обвързва с различни размери на частични плащания. Само в едно от отговорите,
направени от представител на молителя се искат адреси на конкретните
получатели. Наред с това големия размер задължения на ответника към молителя
относно незаплатена цена, би обосновала преценка на молителя какво да достави, при
една заявка и какво не. Наред с това самия ответник не е обосновал какво точно
не е изпълнено от молителя от неговите заявки. Експертизата по делото обаче
установи осчетоводяване на задълженията към молителя от страна на ответника, с
разлика от около 28 х.лв., която не променя факта на това, че тези
задължения са много големи. Съдът намира, че разликата би могла да резултат от
предишно извършено погашение на молителя
по предходни фактури, различно от осчетоводяването при ответника. Независимо от
това съдът приема, че безспорно се установява, че молителя има установено по
безспорен начин вземане спрямо ответника от търговски сделки в общ размер от
най-малко 518 219.53 лв., поради което молителя като търговец, с вземане
от търговски сделки спрямо ответника се явява легитимиран да предяви молбата по
чл.625 от ТЗ. Решението с което съдът преценява дали да открие производство по
несъстоятелност не формира сила на присъдено нещо относно размера на вземането
на молителя и на задължението на ответната страна, като във фазата по
предявяване на вземане молителя следва да установи вземанията си по категоричен
начин, ако ги предяви за събиране.
Въпреки оспорването ответника не
представи доказателства да е заплатил оставащата част от цената, която молителя
твърди, а ответника е осчетоводил като задължение, че е неиздължена.
По отношение на установяване
финансовото състояние на ответното дружество по делото съдът приема, че от
приетото и обсъдено по-горе заключение се установи по категоричен начин, че
дружеството се явява свръхзадължено, както и
неплатежоспособно. Дружеството не притежава достатъчно имущество, с което да
може да погаси задълженията си, а притежаваните от него имущество и финансови
средства не са достатъчни своевременно да погасява задълженията си към своите
кредитори.
Предвид изводите на вещото лице съдът
намира, че следва да се приеме наличие
на хипотезата на чл.742 от ТЗ както е
приело и вещото лице, т.е. че ответното дружество е свръхзадължено.
Същото не е преустановило плащанията си, тъй като е представило в хода по
делото доказателство за изплатени свои публични задължения в размер на
10 000 лв. . Съдът намира обаче, че макар след хода по същество да е
заплатило още 60 000 лв. същите не следва да се съобразяват, а дори да се
съобразяват, изплащането на публичните задължения би повлияло незначително
върху изследваните показатели, предвид,
че неговата финансова задлъжнялост е с коефициент над 7 към 31.03.21г. .
При така установената фактическа обстановка
съдът намира, че молбата на молителя е основателна .
От представените с
исковата молба и събрани в хода на съдебното производство доказателства
подробно обсъдени по-горе се установява, че ищеца има вземания срещу
търговското дружество ответник от търговски сделки. Ответника е търговец, който
не е изпълнил задължението си по търговските сделки и не е заплатил пълната
цена на получените от него стоки. С оглед на това молителя е кредитор на
ответника по търговски сделки и има право да претендира откриване производство
по несъстоятелност.
От приетите по делото ССЕ и установени чрез тях факти може да се направи извода,че дружеството
ответник не е в добро финансово състояние и че това състояние не е временно, а трайно.
Дружеството не е преустановило
упражняване на своята търговска дейност, но налице промяна в неговото
имуществено състояние в посока на неговото намаляване. Ответникът не е спирал
своите плащания изцяло и отделни плащания към своите кредитори е осъществявал и
в хода на съдебното производство, но следва да се направи извод, че дейността му се
упражнява по начин, че да застрашава възможността кредиторите му да могат да
удовлетворяват вземанията си. Задълженията му към неговите доставчици,
конкретно към молителя, заемат най-голям дял от неговите задължения, като
задълженията към банки и публичните му задължения заемат относително малък дял,
което говори, че същите са редовно погасявани. Търговската дейност не може да
се упражнява от търговци, които нямат възможност да се разплащат със своите
кредитори, тъй като са опасни за търговския оборот и своите контрагенти. Налице са предпоставките на чл.608, ал.1 ТЗ поради което съдът приема, че ответникът е неплатежоспособен търговец. Установи
се по делото и че от 2018г. същият може да се приеме и за свръхзадължен.
Доколкото свърхзадължеността е от по-ранен период, то съдът следва да
прогласи тази свръхзадължеността.
За да се гарантират вземанията на
кредиторите, да се осребри имуществото, което се установи ответника да
притежава или да се оздрави
предприятието на ответната страна на осн.чл.630,ал.1,т.2 ТЗ следва да се открие производство по
несъстоятелност.
На осн.чл.630,
ал.1,т.1 ТЗ съдът следва да обяви неплатежоспособността на длъжника , като
начална дата съдът приема 01.01.2018г.. За да приеме тази дата съдът съобразява
показателите за финансова автономност и финансова задлъжнялост установени от
ССЕ и това е причината съдът да приеме не
сочената от молителя дата, а по-ранна такава .
Предвид начина на управление на
дружеството съдът намира, че на осн.чл.630, ал.1,т.3
от ТЗ следва да се назначи временен синдик на дружеството от списъка одобрен от
МП., като му се определи и възнаграждение в размер на 900 лв. месечно . В случай,
че имуществото на ответника и предплатените от молителя суми не са достатъчно
за заплащане на възнаграждението на синдика и поемане на първоначалните
разноски за производството то в следващата фаза следва да се прецени възможност
за прилагане разпоредбата на конкретния
случай съдът не е определил предплащане на суми по чл.629б ТЗ.
За да могат да се постигнат целите на производството
по несъстоятелност и за да не се разпилява имуществото на дружеството следва да
се допуснат общите обезпечителни мерки чрез налагане на запор и възбрана върху
имуществото на дружеството и да се определи датата на първото събрание на
кредиторите съгласно чл.630,ал.1 т.4 и т.5 ТЗ.
При този изход на спора ответника
следва да заплати на молителя направените разноски за настоящото производство,
които съдът намира, че са само за държавна такса в размер на 250 лева, като към
представеното пълномощно за представителството от адвокат по делото на
молителя, няма посочено договорено адв.възнаграждение,
нито са представени доказателства за плащането му.На ответната страна разноски
не се следват.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТКРИВА производство по несъстоятелност
на осн.чл.630 от ТЗ спрямо
„И.Г.Б. ” ООД ***, жк.Ф.Л..
ОБЯВЯВА СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА „И.Г.Б. ” ООД ***, жк.Ф.Л. с
начална дата 1.01.2018г.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ чрез обща възбрана и
запор върху имуществото на „И.Г.Б. ” ООД
***, жк.Ф.Л..
НАЗНАЧАВА ВРЕМЕНЕН СИНДИК на „И.Г.Б. ” ООД ***,
жк.Ф.Л. адв. П.Л.М. , с
адрес на упражняване на дейността гр.София, ул.*******, тел :*******, ел.поща: *******@gmail.com с възнаграждение в размер на 900
лв./ деветстотин/ месечно. Синдика следва да встъпи в 1 седмичен срок с
представяне на съответните декларации установяващи липсата на пречки за
встъпване и упражнява дейността.
ОПРЕДЕЛЯ дата на първото събрание на
кредиторите 23.11.2022г. от 14.30 часа., СГС, гр.София,бул.Витоша 2, 9 зала. Да се призоват страните и
кредиторите с покана публикувана по партидата на ответното дружество в ТР при
АВ, като поканата е с посочен дневен ред по чл.672 ТЗ
ОСЪЖДА „И.Г.Б. ” ООД ***, жк.Ф.Л. да
заплати на „И.Е.М.” АД Т.РЕГ.№ 907635-0,
Р Турция, гр.Истанбул, съд.адрес ***,офис 8, чрез адв.Т.
и адв.К. 250 лв. / двеста и петдесет лева / разноски за
настоящото съдебно производство на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :