№ 139
гр. П., 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВ. Юл. Колев
при участието на секретаря Л. В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от ИВ. Юл. Колев Гражданско дело №
20211720105284 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Кадсистемс„ ООД срещу
Община П. с твърдението за наличие на облигационна връзка между страните и трайно
установени договорни отношения, датиращи от 2005г., по силата на които
„Кадсистемс“ ООД (правоспособно лице по смисъла на ЗКИР и ЗУТ) извършва в кръга
на своето занятие възложени от Община П. дейности.
Твърди се, че в негова полза срещу ответника е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК в рамките на ЧГД № 4395/2021 г. по описа на Районен съд П..
Конкретно сочи, че:
с възлагателно писмо с изх. № 17/слу-6198/28.08.2017г. ответникът му възлага
завършване на геодезически измервания и изработване на ПУП-ПЗ и Парцеларен план
за обект: Довеждащ водопровод за питейна вода, с. Р.. Твърди, че работата е изпълнена
в уговорения срок и приета без възражения съгласно Протокол, съставен на
11.08.2017г. Допълва, че на 11.08.2017г. е издадена фактура № 27 на обща стойност 750
лева без ДДД - 900,00 лева с ДДС, получена на същия ден от представители на
Община П.. Предвид липсата на изрична уговорка, падежът на плащането е 14 дни,
считано от датата на получаване на фактурата или на 25.08.2017г., но сумата не е
заплатена. С оглед твърдяната забава претендира заплащането и на лихва за забава в
размер на 362,00 лева за периода от 26.08.2017г. до 12.08.2021г., изчислена върху
общата дължима сума в размер на 900 лева.
с възлагателно писмо с изх. № 19/слу-5792/24.07.2019г. ответникът му възлага
Трасиране на улици с осови точки 15-28 /общинска собственост/, кв. 5 и 6 по
регулационния план на гр. П., кв. И.. Твърди, че работата е изпълнена в уговорения
срок и приета без възражения. Допълва, че на 31.07.2019г. е издадена фактура № 35 на
обща стойност 300 лева без ДДД - 360,00 лева с ДДС, получена на същия ден от
представители на Община П.. Предвид липсата на изрична уговорка, падежът на
плащането е 14 дни, считано от датата на получаване на фактурата или на 14.08.2019г,
но сумата не е заплатена. С оглед твърдяната забава претендира заплащането и на
1
лихва за забава в размер на 72,90 лева за периода от 15.08.2019г. до 12.08.2021 г.,
изчислена върху общата дължима сума в размер на 360 лева.
Твърди се, че с ППП от 11.01.2010 г. Община П. е приела без забележки
извършената работа по изработване на цифров модел на кадастралния и регулационен
план на с. Л., общ П.. В него е посочена и цената на извършената услуга, която възлиза
в общ размер на 4400 лева без ДДС. Допълва, че на 04.09.2015г. е издадена фактура №
19 на обща стойност 4400 лева без ДДД - 5280,00 лева с ДДС, получена на същия ден
от представители на Община П.. Предвид липсата на изрична уговорка, падежът на
плащането е 14 дни, считано от датата на получаване на фактурата или на 18.09.2015г.
Твърди, че в началото на 2020г. Община П. е поискала сведение за всички
дължими суми по фактури към датата на сведението. След изпратената такава справка,
по банковата му сметка са постъпили два превода от Община П. — на 20.01.2020г. —
480 лева и на 06.10.2020г. — 960 лева, които са отнесени за погасяване на издадената
на 04.09.2015г. фактура № 19, приемайки, че посочените в основанията номера на
фактури не касаят отношения между страните. Останала незаплатена част от
задължението по фактура № 19/04.09.2015г. в размер на 3840,00 лева. С оглед
твърдяната забава претендира заплащането и на лихва за забава изчислена както
следва:
за периода от 19.09.2015г. до 19.01.2020г. (предвид частичното плащане,
направено на 20.01.2020г.) лихвата е изчислена върху общата дължима сума в размер
на 5280 лева и се равнява на сума в размер на 2323.79 лева.
за периода от 21.01.2020г. до 05.10.2020г. лихвата е изчислена върху остатъка от
дълга в размер на 4800 лева (5280 лева минус платени на 20.01.2020г. 480 лева) и се
равнява на сума в размер на 345.33 лева.
за периода от 07.10.2020 до 12.08.2021 г. лихвата е изчислена върху остатъка от
дълга в размер на 3840 лева (5280 лева минус платени на 20.01.2020г. 480 лева и минус
платени на 05.10.2020г. 960 лева) и се равнява на сума в размер на 330.67 лева.
Твърди, че съгласно Протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво е трасирал северната граница на Централен
гробищен парк с. Д., масив 0. Възложител е Община П., която е приела без забележки
свършената работа. Допълва, че на 09.09.2015г. е издадена фактура № 20 на обща
стойност 350 лева без ДДД и 420,00 лева с ДДС, получена на същия ден от
представители на Община П.. Предвид липсата на изрична уговорка, падежът на
плащането е 14 дни, считано от датата на получаване на фактурата или на 23.09.2015г.
С оглед твърдяната забава претендира заплащането и на лихва за забава в размер на
250,89 лева за периода от 24.09.2015г. до 12.08.2021 г., изчислена върху общата
дължима сума в размер на 420 лева.
Твърди се, че с ППП от 09.09.2015г. Община П. е приела без забележки
свършената работа по геодезическо измерване на котите входно ниво и изходна тръба в
резервоар ***, гр. П.. Допълва, че на 09.09.2015 г. е издадена фактура № 21 на обща
стойност 350 лева без ДДД и 420,00 лева с ДДС, получена на същия ден от
представители на Община П.. Предвид липсата на изрична уговорка, падежът на
плащането е 14 дни, считано от датата на получаване на фактурата или на 23.09.2015г.
С оглед твърдяната забава претендира заплащането и на лихва за забава в размер на
250,89 лева за периода от 24.09.2015г. до 12.08.2021 г., изчислена върху общата
дължима сума в размер на 420 лева.
Mоли съда да постановите решение, с което да признаете за установено, че
ответникът Община П., Булстат: *********, с адрес: гр. П. *******, пл. ****** дължи
на „Кадсистемс“ ООД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
2
**** суми в размер на 5940,00 лева — главница, представляваща дължими суми по
издадени и неплатени фактури /след приспадане на частични плащания на 20.01.2020г.
и на 06.10.2020г./, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, както
и 3936,47 лева — обща изтекла законна лихва.
Претендира разноски.
Ответникът депозира отговор в срок. Намира предявените искове за допустими,
но неоснователни. Твърди, че твърдените дейности не са извършвани от ищеца и не са
приемани от него. Твърди, че фактури № 27/11.08.2017 г. и № 35/31/07/2019 г. не са
осчетоводявани от него, а по отношение на останалите задължения, по фактури №
19/04.09.2015 г., № 20 и 21 от 09.09.2015 г. прави възражение за погасяване на
задължението по давност. Със същите доводи намира и претенциите за заплащане на
законна лихва за неоснователни.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
като неоснователни и недоказани предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните се представляват като поддържат вече изложените
тези.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 266, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1. валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, 2. че
ищецът е извършил съобразно поръчката, в срок, без отклонение от нея и без
недостатъци процесните дейности.
По исковете за присъждане на лихва, в тежест на ищецът е да докаже изпадането
в забава на ответника, както и конкретния размер.
По възражението за погасяване по давност на исковите претенции, релевирано
от ответника, в тежест на ищеца е да докаже прекъсване и/или спиране на същата ако
твърди тези факти.
Настоящият състав приема, че правната сделка, обективирана в процесните
договор, разкрива правните последици на договор за изработка – по отношение на
поетите задължения. Договорът за изработка по своята правна същност представлява
3
неформална, консенсуална, комутативна, възмездна двустранна сделка, като при
учреденото от нея материално правоотношение за ищеца са породени две основни
облигаторни задължения – да изработи съобразно поръчката в срок, без отклонение от
нея и недостатъци уговорената работа и да я предаде на възложителя, а за ответника –
да приеме (одобри) извършената работа и да заплати уговореното възнаграждение на
изпълнителя. Приемането на изработеното, съгласно договора – чл. 264, ал. 1 ЗЗД, като
правно действие представлява 1) фактическо получаване на изработеното и 2)
признанието, че то съответства на поръчаното. Следователно, приемане е налице,
когато реалното получаване на изработеното се придружава от изричното или
мълчаливото изразено изявление на поръчващия, че счита работата съобразна с
договора. Ако при преглед на работата поръчващият не направи възражения по
нейното изпълнение, същата се счита приета, т.е. одобрена, както разпорежда
уредената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД необорима презумпция (Решение № 235 от 9.01.2018 г. на
ВКС по т. д. № 726/2017 г., II т. о., ТК).
Приложение в случая намират и разпоредбите на Търговския закон, тъй като
правното действие на сключените договори и учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали за търговец и са свързана с упражняваното от него
занятие - арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.
Съдът приема, че от приетите по делото доказателства безспорно се установява
валидна облигационна връзка между страните по договор за изработка с предмет
извършването на геодезични дейности.
Това е така, защото от съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства и свидетелски показания се установи, че ищецът, по възлагане на
ответника е извършил всяка една от процесните изработки, като резултата е приет без
данни да е възразяване.
Конкретно с възлагателно писмо с изх. № 17/слу-6198/28.08.2017г., ответникът
възлага на ищеца извършване на геодезически измервания и изработване на ПУП-ПЗ и
Парцеларен план за обект: Довеждащ водопровод за питейна вода, с. Р. срещу
възнаграждение в размер на 750,00 лева без ДДС. Съгласно Протокол, съставен на
11.08.2017г. възложената задача е приета без възражения от представител ответника.
От възлагателно писмо с изх. № 19/слу-5792/24.07.2019г. се установява, че
ответникът възлага на ищеца Трасиране на улици с осови точки 15-28 /общинска
собственост/, кв. 5 и 6 по регулационния план на гр. П., кв. И. срещу възнаграждение в
размер на 300,00 лева без ДДС. За извършените фактически действия ищецът е издал
фактура № 35/31.07.2019 г., без данни същата да е връчена на ответника.
Съгласно ППП от 11.01.2010 г. Община П. е приела без забележки извършената
работа по изработване на цифров модел на кадастралния и регулационен план на с. Л.,
общ П. срещу възнаграждение в размер на 4400,00 лева без ДДС. Издадената фактура
№ 19/04.09.2015г. за тази сума е получена от ответника. Ищецът е признал частично
погасяване на това задължение от страна на ответника, като остатъчната дължима сума
е в размер на 3840,00 лева с ДДС.
Съгласно Протокол за откриване на строителна площадка от 09.09.2015 г., на
това откриване са присъствали служители на ответника. Във връзка с извършените
дейности е издадена фактура № 20/09.09.2015 г. с посочено основание трасирал
северната граница на Централен гробищен парк с. Д. на стойност 350,00 лева без ДДС,
която е приета от представител ответника.
Съгласно ППП от 09.09.2015г. Община П. е приела без забележки свършената
работа по геодезическо измерване на котите входно ниво и изходна тръба в резервоар
***, гр. П., срещу възнаграждение в размер на 350,00 лева без ДДС, за което е издадена
4
фактура № 21/09.09.2015 на обща стойност 350 лева, без ДДД. Същата е получена от
представител на ответника.
Тези писмени доказателства пряко кореспондират с показанията на свидетеля Г.
В. ГВ., служител при ищеца, които съдът кредитира изцяло тъй като са в унисон с
останалите доказателства по делото. Същият е посочил, че лично е извършил
трасирането по улици с осови точки 15-28, кв. 5 и 6 по регулационен план на гр. П.,
измерването в с. Р., с. Л. и трасиране на северната граница на централен гробищен
парк. Не е извършвал измерването по отношение на резервоар ***, но то е било
извършено от негови колеги и е наясно с изпълнението на този проект. Свидетелства
също, че лично е предавал разходооправдателните документи – проформа фактури и
фактури за извършената работа на представител на ответника незабавно след
издаването им, както и че всяка една от възложените задачи е приемана без забележка.
При доказаност на предявените главни искове по основание, съдът е длъжен да
се произнесе по техния размер, като съобрази своевременно въведеното от ответника
възражение за погасяване на вземанията по давност.
По делото е допусната и приета, неоспорена от страните ССЕ, която съдът
кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на
всички поставени задачи. Вещото лице е посочило, че процесните фактури са издадени
от ищеца и са идентични по основание и размер с посоченото в исковата молба. В ССЕ
и в съдебно заседание пояснява, че тези от 2015 г. са проформа фактури - офертна
стойност на извършената услуга, а не окончателна фактура. Допълва, че нито една
фактурите не е осчетоводена от ответника. Установило е също, че проформа фактурите
от 2015 г. са отразени по разчетна сметка на Общината и след това на база мемориален
ордер са прехвърлени в сметка № 4010 с контрагент „КАДСИСТЕМС“. Това е сметка
доставчици, която отчита задължения във връзка с доставка на активи и услуги и е
отчетено като задължение към „КАДСИСТЕМС“.
Искът с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД в общия случай, какъвто е и
настоящият, се погасява с обща петгодишна давност, освен ако не се касае за договор
за изработка с периодично изпълнение – Решение №93/24.06.2015 г. т.д.№ 65/2014г.,
ВКС, I, ТО.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с
друга форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл. 422, ал. 1
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница, възникнало в петгодишен срок преди дата на подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
12.08.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания
на основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасени по давност бих били
задълженията възникнали до 12.08.2016 г., поради което това възражение е частично
основателно. По делото се установи, че проформа фактури с № 19, 20 и 21 са от дати
04.09.2015 г. и 09.09.2015 г. (последните две), като изработеното по първата от тях е
прието на 11.01.2010 г. Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел, всяка
една от фактурите незабавно са представяни на ответника, поради което изискуемостта
е настъпила в 14-дневен срок от получаване на фактура – арг. чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Ето
защо погасителната давност за тук посочените фактури е изтекла преди 12.08.2021 г. и
тези искове са неоснователни като погасени по давност.
Без правно значение за прекъсване на давността е извършеното частично
5
плащане по фактура № 19/04.09.2015 г. (макар и вещото лице да е установило, че то е с
друго основание), след като тази сума остава извън предмета на производството, както
и че на 01.11.2017г. ответникът е извършил вътрешно счетоводно записване за сума в
размер на 6120,00 лева (сбора от сумите по трите фактури от 2015 г.) като са
прехвърлени в сметка № 4010 с контрагент „КАДСИСТЕМС“ ООД. В Решение № 26
от 24.07.2018 г. на ВКС по к. т. д. № 1853/2017 г. и цитираните в него Решение № 255
по т.д.№ 145 / 2012 г. на І т.о., реш.№ 215 по т.д.№ 456/2012 г. на ІІ т.о., реш.№ 161 по
т.д.№ 1934/2014 г. на І т.о. на ВКС и др. безпротиворечиво е възприето, че частичното
плащане на едно задължение не съставлява признание за цялото задължение, по
смисъла и с последиците на чл. 116 б."а" ЗЗД. Признание на дълга би се зачело с
последиците на прекъсване давността по отношение на вземането, съобразно
основанието и в размера, които волеизявлението на длъжника обективира или което е
изводимо от конклудентни действия /поведението на същия/, преценими с оглед
обстоятелствата във всеки конкретен случай, стига същите да манифестират в
достатъчна степен волята на длъжника да потвърди конкретен дълг към кредитора.Така
в реш.№ 98 по т.д.№ 851/2012 г. на І т.о. на ВКС е прието, че когато длъжникът е
заплатил дължимият ДДС по конкретни фактури, с посочен в тях определен размер на
задължението, то това съставлява признание по смисъла на чл. 116 б."а" ЗЗД и за
размера на дълга, ако е посочено, че сумата, която се плаща, представлява данък
добавена стойност, начислен по конкретната фактура. Счетоводното записване на
размера на задължението към отделен кредитор от длъжника и извършени частични
плащания на вземания по конкретни фактури /извън преждепосочената хипотеза / не
съставлява признание по смисъла на чл. 116 б."а" ЗЗД за непогасената част от дълга,
тъй като счетоводните записвания са вътрешен акт на предприятието на длъжника,
съдържат информация за нуждите му и не са насочени към външни потребители. Тези
доказателства установяват правоотношението между страните, неговото основание и
размера, в който е възникнало, респ. момента на неговата изискуемост, но са
ирелевантни за признаване на съществуването към последващ, спрямо момента на
изискуемост, момент. Това не са волеизявления или действия на длъжника, адресирани
към кредитора, от който именно изхожда осчетоводеният последващо от длъжника
документ /фактура/, като носител на вземането.
При извода за неоснователност на вземанията по догорите за изработка,
обективирани във проформа фактури с № 19, 20 и 21 от 04.09.2015 г. и 09.09.2015 г., на
основание чл. 119 ЗЗД, неоснователни са и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД, акцесорни на тези вземания.
Главните искове по издадените фактура № 27/11.08.2017г. на стойност 900,00
лева с ДДС по повод завършване на геодезически измервания и изработване на ПУП-
ПЗ и Парцеларен план за обект: Довеждащ водопровод за питейна вода, с. Р. и фактура
№ 35/31.07.2019г. на стойност 360,00 лева с ДДС по повод Трасиране на улици с осови
точки 15-28 /общинска собственост/, кв. 5 и 6 по регулационния план на гр. П., кв. И.
не се покриват от общата петгодишна давност, поради което следва да се уважат
изцяло.
При основателност на главния иск, основателен се явява и акцесорният иск за
присъждане на законна лихва върху сумата по фактура № 35/31.07.2019г. в размер на
72,90 лева за периода от 15.08.2019г. до 12.08.2021 г.
При основателност на главния иск, частично основателен се явява и акцесорният
иск за присъждане на законна лихва върху сумата по фактура № 27/11.08.2017г. тъй
като това вземане се погасява кратка тригодишна давност (чл. 111, б. в ЗЗД) и следва да
се присъди за периода от 12.08.2018 г. до 12.08.2021 г. в размер на 274,25 лева изчислен
от съда по правилото на чл. 162 ГПК, и отхвърлен до пълния предявен размер като
6
погасен по давност.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати сторените от ищеца разноски (платена държавна такса в исково и заповедно
производство, адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещото лице по
допуснатата СИЕ) – съразмерно на частта, в която исковете са уважени, а именно –
293,73 лв.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК ответникът има право на разноски –
възнаграждение за представителство от юрисконсулт. Съдът определя такова в размер
на 100 лева, доколкото защитната теза се основава единствено на възражение за
погасяване на вземането по давност и общо оспорване на фактическите твърдения на
ищеца. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, разноските, които следва да се
присъдят в полза на ответника възлизат на 16,27 лв.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД ОБЩИНА П., БУЛСТАТ *********,
с адрес гр. П., пл. ** да заплати на „Кадсистемс“ ООД ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. **** сумата от 1260,00 лева с ДДС
(фактура № 27/11.08.2017г. на стойност 900,00 лева, с ДДС и фактура №
35/31.07.2019г. на стойност 360,00 лева, с ДДС) за завършване на геодезически
измервания и изработване на ПУП-ПЗ и Парцеларен план за обект: Довеждащ
водопровод за питейна вода, с. Р. и Трасиране на улици с осови точки 15-28 /общинска
собственост/, кв. 5 и 6 по регулационния план на гр. П., кв. И., ведно със законна
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда
(12.08.2018 г.) до окончателното изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер на 72,90 лева законна лихва върху сумата по фактура №
35/31.07.2019г. за периода от 15.08.2019г. до 12.08.2021 г. и 274,25 лева законна лихва
върху сумата по фактура № 27/11.08.2017г. за периода от 12.08.2018 г. до 12.08.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кадсистемс“ ООД срещу Община П. искове с
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за разликата над 1260,00 лева до пълния предявен
размер от 5940,00 лева по проформа фактури с № 19, 20 и 21 от дати 04.09.2015 г. и
09.09.2015 г. за измерването в с. Л., трасиране на северната граница на централен
гробищен парк и измерването на резервоар *** както и тези по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над 374,15 лева до пълния предявен размер от 3824,75 лева (за разликата до
3936,47 лева производството е било прекратено) като неоснователни - погасени по
давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА П. ДА ЗАПЛАТИ на
„Кадсистемс“ ООД сумата от 293,73 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
и заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Кадсистемс“ ООД ДА ЗАПЛАТИ
на ОБЩИНА П. сумата от 16,27 лева – разноски пред Районен съд П. в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
7
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8