и за да се произнесе, взе пред вид:
С решение № 70/08.06.2005 година, постановено по НАХД № 35/2005 год., Крумовградският районен съд е признал Самир Сабри Ариф от с. Вранско, общ. Крумовград за невиновен в това, че на 16.03.2005 година в гр. Крумовград управлявал МПС- л.а. “Ауди 80”, с ДК№ К 90 11 АК, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред- с наказателно постановление № 880/ 23.12.2004 година на началника на РПУ Крумовград, поради което и на основание чл. 414г ал.4 т.2 от НПК го е оправдал по предявеното му обвинение по чл. 343в ал.1 от НК. Против така постановеното решение е постъпил въззивен протест от Районна прокуратура Крумовград, с който решението се протестира като незаконосъобразно и неправилно. Безспорно от събраните по делото доказателства се установявало авторството на деянието. Предлага се да бъде отменено протестираното решение, вместо което да бъде постановено такова, с което Самир Сабри Ариф от с.Вранско, общ. Крумовград да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото в първоинстанционния съд обвинение. В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста. Ответникът по протеста чрез защитника си оспорва протеста като неоснователен и моли решението на съда да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваното решение, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл.414а- и сл. от НПК и е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура Крумовград, с което е направено предложение по чл. 78а и сл. от НПК за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на Самир Сабри Ариф от с.Вранско, общ. Крумовград за извършено престъпление по чл. 343в ал.1 от НК. В проведеното съдебно следствие, първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна и е събрал всички възможни и необходими доказателства, за да бъдат установени обстоятелствата по чл. 82 от НПК. При формиране на вътрешното си убеждение обаче съдът е допуснал несъответствие между фактическите си изводи и установеното от събрания по делото доказателствен материал. Приемайки от доказателствата, че не е доказано по категоричен начин авторството на престъплението, първоинстанционният съд е приел, че обвинението по чл. 343в ал.1 от НК не е осъществено от обективна и субективна страна от обвиняемия. Така постановено, решението е необосновано, тъй като фактическите изводи на съда не почиват на доказателствата по делото. В рамките на правомощията си като въззивна инстанция и без да се налага събирането на нови доказателства по делото или повтаряне на извършени от решаващия съд процесуални действия, на основание чл. 315 от НПК, въззивният съд приема за осъществено от фактическа и правна страна следното: на 16.03.2005 година, малко след 10.00 часа преди обяд, свидетелите Георгиев и Иванов- служители в РПУ Крумовград излезли от сградата на Районен съд Кърджали, обадили се по телефона на колегата си Гачев и след като разбрали, че е на ул. “Княз Борис І”, тръгнали в тази посока. Намирали се на паркинга между джамията и заведение “Дива”, когато чули силен шум от форсиране на двигател, идващ от ул. “Св.св. Кирил и Методий”, след което, на около 10-15 метра от тях се появил лек автомобил “Ауди 80” с ДК№ К 90 11 АК, управляван от обв. Самир Сабри Ариф. Автомобилът завил с висока скорост покрай старата градска баня и се отправил към кв. “Дружба” на града. С цел спиране на автомобила, св. Георгиев побягнал към кръстовището на ул. “Ахрида” и ул. “Ал. Стамболийски” под сградата на районния съд, където трябвало да премине водачът. Св. Георгиев успял да изпревари автомобила и подал знак с ръка за спиране, но обв. Ариф с висока скорост го подминал и продължил движението си. Св. Иванов през това време се върнал до полицейското управление, и оттам с автомобил се предвижил до ул. “Княз Борис І”, за да изчакат заедно с намиращия се там полицейски патрулен автомобил, евентуалното преминаване на обвиняемия. Изчакали заедно със св. Гачев около пет минути, след което проверили улиците на града, но не намерили автомобила. Отишли и до дома на обвиняемия в с.Вранско, но и там не го намерили. Обв. Ариф бил установен на 18.03.2005 година, като му бил съставен и връчен акт за установяване на административно нарушение. С наказателно постановление № 752/14.10.2004 година на Началника на РПУ Крумовград, за административно нарушение на чл. 174 ал.1 от ЗДП- управление на МПС след употреба на алкохол, на обвиняемия са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 18.10.2004 година до 18.06.2005 година. С наказателно постановление № 880/23.12.2004 година на Началника на РПУ Крумовград, на обвиняемия за административно нарушение на чл. 177 ал.1 от ЗДП управлявал МПС, след като е лишен от това право по административен ред, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Горната фактическа обстановка съдът възприема, като дава изцяло вяра на показанията на свидетелите Георгиев, Иванов, Гачев; и частично на показанията на свидетелите Миланова, Милчев и Младенов. Показанията на св. Георгиев и св. Иванов са последователни, непротиворечиви и логични. Същите по категоричен начин установяват, че лекият автомобÞл е управлявал именно обв. Ариф, когото познават и за когото знаят, че е лишен от това право за нарушение на Закона за движение по пътищата, като това обстоятелство им е било служебно известно във връзка с упражняваната от тях професия- служители на РПУ Крумовград. Именно фактът, че са възприели обвиняемият, а не друго лице, да управлява лекият автомобил, собственост на обвиняемия, след като е бил лишен от това право с наказателно постановление, ги е мотивирал да предприемат действия за спирането на водача, както и издирването му. Показанията им, че същите са възприели обвиняемия зад волана, поради преминаването му в непосредствена близост покрай тях, са логични и не се опровергават от други доказателства по делото, като наред с това св.Георгиев, в порядъка на няколко минути, повторно е възприел обвиняемия като водач на автомобила, подавайки му знак да спре на кръстовището под сградата на районния съд. Показанията на свидетелите се потвърждават от тези на св. Миланова, която потвърждава, че св. Иванов е застанал на самото кръстовище и е махнал с ръка на л.а. да спре, както и от показанията на св. Милчев и св. Младенов. Всички свидетели са категорични и относно обстоятелството, че лекият автомобил е бил този, собственост на обв. Ариф. В тази връзка следва да се има предвид, че в производството по чл. 414а от НПК, подлежат на преценка събраните в наказателното производство доказателства въобще, а не само тези, които са събрани на досъдебното такова- чл. 414г ал.2 от НПК. В тази връзка съдът кредитира показанията на св. Милчев от досъдебното производство относно обстоятелството къде се е намирал св. Георгиев при преминаването на лекия автомобил през кръстовището. Съдът не кредитира показанията на св. Ариф Сабри Ариф- брат на обвиняемия, като възприема същите създадени с цел да се изгради алиби на обв. Самир Ариф за датата и часа на деянието. На първо място, свидетелят не е притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, като наред с това, вероятността при условие, че друг път не се било случвало да вземе автомобила на брат си, да е карал този автомобил точно в деня и в часа на осъществяване на деянието, е изключително малка. Още повече, свидетелите Георгиев и Иванов са категорични в описанието на водачът на лекия автомобил, а именно: ръст, телосложение, особени белези именно на обв Самир Ариф, но не и на брат му. Същите са категорични в това, че не са предприели издирването на автомобила поради това, че е бил управляван от неправоспособен водач, какъвто е бил брат му, а че е бил управляван от обвиняемия, когото са разпознали, възприели като водач на този автомобил, и за когото са знаели, че вече изтърпява наказание лишаване от право да управлява МПС. Още повече, в показанията на свидетеля има неточности в подробностите, които са от значение за тяхната достоверност- заявява, че е взел автомобилът в 10.15- 11 часа от с.Вранско. В този час- 10.15, автомобилът вече се е движел в центъра на града и е бил видян от свидетелите. Недоумение буди и желанието на свидетеля да се разходи с автомобила, без да е правоспособен водач, в центъра на гр. Крумовград, пред полицейското управление, с 60-70 километра в час, както сам сочи. Показанията му, че се прибрал в 10.45 ч., също се опровергават от показанията на св. Иванов, тъй като след като са посетили дома на обвиняемия в с.Вранско след този час, нито той, нито автомобилът са били в дома му. В тази връзка, без значение за изводите на съда са показанията на св. Сунай Ахмед. За изчерпателност, следва да бъде посочено, че районният съд във възприетата от него за осъществена фактическа обстановка, не сочи дали обвиняемият или друго лице приема, че е управлявало лекият автомобил. Съдът се е задоволил да опише показанията на отделните групи свидетели, без съобразно разпоредбата на чл. 303 ал.3 от НПК, при противоречиви доказателства, каквито са налице, да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Така се е стигнало до необоснования и противоречащ на доказателствата по делото извод, че обвиняемият не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в ал.1 от НК. При така установената от въззивния съд фактическа обстановка и от обсъдените по делото гласни и писмени доказателства, се налага безспорният извод относно авторството на деянието, както и осъществяването му от обективна и субективна страна от обв. Ариф, а именно: на 16.03.2005 година в гр. Крумовград управлявал МПС- л.а. “Ауди 80”, с ДК№ К 90 11 АК, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС, след като е наказан за същото деяние по административен ред- с наказателно постановление № 880/ 23.12.2004 година на началника на РПУ Крумовград - престъпление по чл. 343в ал.1 от НК. От обективна страна се установява по делото, че с наказателно постановление № 752/14.10.2004 година, на обв. Ариф, за административно нарушение на чл. 174 ал.1 от ЗДП, са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца, считано от 18.10.2004 година до 18.06.2005 година. С наказателно постановление № 880/23.12.2004 година на Началника на РПУ Крумовград, на обвиняемия за административно нарушение на чл. 177 ал.1 от ЗДП- управлявал МПС, след като е лишен от това право по административен ред, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. Деянието е извършено на 16.03.2005 година, т.е. в осеммесечния срок на изтърпяване на наказанието лишаване от правоуправление, наложено с НП № 752/2004 година на Началника на РПУ Крумовград и е извършено при пряк умисъл. Ето защо и с оглед на изложеното,първоинстанционната присъда на основание чл. 334, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 във вр. с чл. 332 т.2 от НПК следва да бъде отменена изцяло, вместо което да бъде постановена нова такава, с която обвиняемият Ариф да бъде признат за виновен по предявеното му в първоинстанционния съд обвинение по чл. 343в ал.1 от НК, като му бъде наложено и съответно наказание. При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид, че са налице предпоставките за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК, а именно: за престъплението по чл.343в ал.1 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание в рамките на това по чл. 78а ал.1 б.”а” от НК; подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер; от престъплението няма причинени имуществени вреди. При определяне размера на административното наказание “глоба” следва да се има предвид, че обществената опасност на дееца е завишена по отношение на самото деяние, тъй като същият е сравнително млад водач на МПС – от 04.04.2003 година, като от тази дата до извършване на деянието има множество извършени нарушения по ЗДП. Лишен е по административен ред от правоуправление на МПС, като в срока на изтърпяване на това наказание му е наложено административно наказание по реда на чл. 177 ал.1 от ЗДП, след което е продължил да управлява МПС, макар и лишен от това право. Т.е. очевидна е упоритостта му в извършване на нарушения на правилата за движение по пътищата, както и това, че така наложените му наказания по административен ред не са могли да го възпрат от управлението на МПС без свидетелство за правоуправление, и да постигнат целите на административното наказание, поради което и нарушението е прераснало в престъпление с по-висока степен на обществена опасност. Пред вид изложеното следва да му бъде наложено административно наказание глоба в размер на 700 лева, а на основание чл. 78а ал.4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343в ал.1 във вр. с чл. 37 т.7 от НК, поради естеството на престъпното деяние, на обв. Ариф следва да бъде наложено и наказанието по чл. чл.37 т.7 от НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, считано от отнемане на свидетелството за настоящото деяние. Ето защо и на основание чл. чл. 334, ал.1, т.2, във вр. с ал.2 във вр. с чл. 332 т.2 от НПК Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 70/08.06.2005 година по НАХД № 35/2005 година по описа на Крумовградския районен съд, вместо което постановява: ПРИЗНАВА САМИР САБРИ АРИФ, роден на 23.01.2981 година в гр. Крумовград, с постоянен адрес в с.Вранско, общ.Крумовград, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 16.03.2005 година в гр. Крумовград, управлявал МПС- л.а. “Ауди 80” с ДК№ К 90 11 АК, в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС,след като е наказан за същото деяние по административен ред- с наказателно постановление № 880/23.12.2004 на Началника на РПУ Крумовград, поради което и на основание чл. 78а ал.1 във вр. с чл. 343в ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лева; както и чл. 78а ал.4 във вр. с чл. 343г във вр. с чл. 343в ал.1 във вр. с чл. 37 т.7 от НК- административно наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от дванадесет месеца, считано от отнемане на свидетелството му за правоуправление за престъплението по чл. 343в ал.1 от НК. Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|