Решение по дело №339/2016 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 47
Дата: 18 май 2017 г. (в сила от 6 юли 2017 г.)
Съдия: Асен Цветанов Цветанов
Дело: 20165520100339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юли 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

номер 47                                         08.06.2017 година                               град Раднево

 

РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            граждански състав

На осемнадесети май                                                                                   2017 година

В публично заседание в следния състав:

                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: А. ЦВЕТАНОВ

 

при участието на секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Цветанов, гражданско дело номер 339 по описа на съда за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е за съдебна делба във фазата по допускането й.

 

         Производството е образувано по искова молба на О.Д.О. срещу Й.О.Д., М.О.М., Б.О.О., К.К.И., Я.К.Д., Т.К.К., Н.К.Ц., С.К.К., А.Д.А., М.А.Д., Д.А.Д. и М.А.Д., с която се предявява иск за делба. Ищецът твърди, че с всички ответници са съсобственици на недвижим имот, находящ се в с. Сърнево, община Раднево, а именно дворно място с площ от 805 кв.м. съгласно документ за собственост и 828 кв.м. съгласно скица на имота, съставляващо УПИ ХV-887 по ПУП на селото, ведно с находящите се в дворното место сгради – жилищна сграда с обща площ от 50 кв.м. и лятна кухня с площ от 12 кв.м. Твърди, че е собственик на 9/14 ид.части от имота въз основа на съставен нотариален акт по обстоятелствена проверка за 1/14 ид.части и по дарение за 8/14 ид.части. Твърди, че ответникът Й.О.Д. притежава 1/14 ид.част, М.О.М. също 1/14 ид.част, Б.О.О. също 1/14 ид.част. Твърди, че 1/14 ид.част били съсобствени на наследниците на З.О. И. или ответниците К.К.И., Я.К.Д., Т.К.К., Н.К.Ц. и С.К.К., и 1/14 ид.части били съсобствени на наследниците на К. О.А. или на ответниците А.Д.А., М.А.Д., Д.А.Д. и М.А.Д.. Твърди, че имотът се ползвал единствено от ответника Й.О.Д.. Тъй като не могли да постигнат доброволно уреждане на съсобствеността, иска от съда да допусне извършването на съдебна делба на процесния имот при посочените квоти. Представя писмени бележки.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й.О.Д., чрез адв. С., в който взема становище за недопустимост и неоснователеност на иска за делба. Оспорва фактическите твърдения в исковата молба, че имотът е наследствен и че Т.Й. Д. е придобила по давностно владение имота. Твърди, че нотариалният акт за обстоятелствена проверка бил нищожен, тъй като противоречи на закона. Излага твърдения, че ищецът не е наследник на Т.Й. Д. и на О.Д.О.. Твърди, че разпоредителната сделка – дарение, е нищожен акт на основание чл. 76 ЗН. Твърди, че имал сключен граждански брак със З.С.Д., с която през 1980 г. заживели в изоставено дворно място, където след дадено разрешително за строеж построили през 1981 г. в дворното место жилищна сграда с площ от 78 кв.м., а след това и лятна кухня с площ от 24 кв.м., които владели до сега. Иска в делбената маса да бъде включен недвижим имот - дворно място с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ ХVIII-887 по ПУП на селото, ведно с находящите се в дворното место сгради – незавършен строеж с размери от 4/5,30 м. с височина 2,50 метра, незаконен строеж, без покривна конструкция, и масивна жилищна сграда – лятна кухня на един етаж, незаконен строеж, с постановени заповеди за премахването на двете сгради, и да се допусне делба на същото при квоти 13/14 ид.части за О.Д.О. и 1/14 ид.части за Й.О.Д. и З.С.Д., привлечена в производството като задължителен необходим другар.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Б.О. и С.К., чрез особения представител адв. Т., в който се взема становище за допустимост на иска за делба.

         В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от другите ответници

М.О.М., К.К.И., Я.К.Д., Т.К.К., Н.К.Ц., А.Д.А., М.А.Д., Д.А.Д. и М.А.Д..

         С определение от 01.12.2016 г. е включен в делбата маса и посоченият в отговора на исковата молба на Й.О.Д. недвижим имот - дворно място с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ ХVIII-887 по ПУП на селото, ведно с находящите се в дворното место сгради – незавършен строеж с размери от 4/5,30 м. с височина 2,50 метра, незаконен строеж, без покривна конструкция, и масивна жилищна сграда – лятна кухня на един етаж, незаконен строеж, с постановени заповеди за премахването на двете сгради, и е указано да се насочи предявения от ответника Й.О.Д. иск за делба спрямо този имот срещу въведения ответник – неговата съпруга З.С. А., която е конституирана като страна в процеса.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от З.С.Д., в който взема становище, че се присъединява изцяло към подадения отговор от нейния съпруг Й.О.Д..

 

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, намира от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор от 29.08.1961 г. /л.67/, от който е видно, че лицата М.Д. Г. и Д.М.Г. са „продали“ на купувача със старо циганско име О.Д. К. и с ново българско име И.Д. К. следния недвижим имот: дворно место от 1,5 дка с постройките в него от една къща с две стаи и салон, кухня, пещник и хамбар с оградата и кладенеца, като са се задължили да го снабдят с нотариален акт и който документ ще служи на купувача до снабдяването му с нотариален акт, а предаването на имота ще стане до 01.05.1962 г. По същество този договор представлява обещание за продажба, т.е. предварителен договор за покупко-продажба, тъй като чл. 18 ЗЗД към момента на сключване на договора е изисквал нотариална форма за действителност на сделки с недвижими имоти. Няма спор между страните, че купувачът е владял имота след сключване на договора, макар да няма представен по делото нотариален акт за прехвърляне на собствеността в предвидената по закон форма за действителност.

Никоя от страните обаче не излага твърдения за придобиване от страна на лицето И.Д. К. въпросното дворно место въз основа на давностно владение. Единствено са въведени в процеса твърдения за придобиване на давностно владение въз основа на лично осъществена фактическа власт върху имотите, но не и чрез присъединяване на владение на техни праводатели.

Съгласно т.4 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Същевременно давността не се прилага служебно съгласно чл. 120 ЗЗД. Поради това ще следва да се разгледа спора на плоскостта на заявените от страните придобивни основания.

Между страните се разви в хода на процеса спор относно имената на повечето лица, визирани като носителите на правото на собственост, в това число и на купувача по предварителния договор от 29.08.1961 г. – визиран тогава със следните имена: със старо циганско име О.Д. К. и с ново българско име И.Д. К., както и на други обстоятелства, визирани в официални документи, за което беше открито и производство по реда на чл. 193 ГПК за оспорване на констатирани в тези документи обстоятелства.

Видно от списъка на община Сърнево за жители със сменени имена, регистриран с № 978 от 16.11.1961 г. в община Сърнево /л.241/, под номер 27 в списъка е посочено лицето О.Д. О. е именуван като И.Д. К., а под номер 28 е посочено лицето Е.Ю.К. е именувана като Т.Ю.   Д.. Видно е обаче от заявлението от 31.01.1961 г. /л.243/, че лицето посочено като О. Д. О. е поискало преименуване като И. Д.И., като е имал към онзи момент деца под 16-годишна възраст както следва: З. И. Д. с предишно име З. О., М. И. Д. с предишно име М. О., Д. И.Д. с предишно име Д. О., и Ю.И.Д. с предишно име И. О.. Също така е видно от заявлението от 31.01.1961 г. /л.244/, че лицето посочено като Е.Ю.К. е поискала преименуване като Т.Ю.   Д., като не е посочено същата да има деца под 16-годишна възраст.

По делото е приет като писмено доказателство акт № 4 за раждане на лицето О.Д.О., роден на *** г.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 96 от 08.03.2017 г. /л.237/, от което е видно, че лицето Т.Й. Д., ЕГН **********, е именувана и с името Е.Ю.Д..

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 99 от 08.03.2017 г. /л.240/, от което е видно, че лицето З.О. И., ЕГН **********, е именувана и с името З. О. Д.. За това лице по делото е приет акт за раждане № 6 /л.201/, от който е видно, че лицето З.О. Д., родена на *** г. е родена от майка Е.Ю., по мъж О.Д., и баща О.Д. О., което дете било първо за майката.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 97 от 08.03.2017 г. /л.238/, от което е видно, че лицето М.О.М., ЕГН **********, е именувана и с имената М.О.Д. и М. Ос.Д.. За това лице по делото е приет акт за раждане № 36 /л.200/, от който е видно, че лицето М.О.Д. /задраскани О. Д./, родена на *** г. е родена от майка Е.Ю.Д., по мъж О.Д., и баща О.Д. К., което дете било второ за майката.

По делото е приет акт за раждане № 59 /л.66/, от който е видно, че лицето Д. О. Д., роден на *** г., е роден от майка Т.О.Д. с имена по мъж и с имена по баща Т.И.Д., родена на *** г., и баща О.Д. К., роден на *** г., което дете е трето за майката.

По делото е приет акт за раждане № 12 /л.204/, от което е видно, че лицето И.О.Д., роден на *** г., е роден от майка Е.Ю., родена на *** г., и баща О. Д. О., роден на *** г., които имали сключен граждански брак от 17.02.1947 г., първи за майката, което дете е четвърто за майката. Също така е представено удостоверение за раждане /дубликат/ от 03.06.2016 г. /л.90/, от което е видно, че лицето Й.О.Д., ЕГН **********, роден на *** г., е роден от майка Т.Й. Д., ЕГН **********, и баща О.Д.О., ЕГН **********, съгласно акт за раждане № 12 от *** г. Данните от удостоверението са издадени въз основа на данните от акта за раждане. По делото е представено удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 394 от 12.08.2016 г. /л.102/, от което е видно, че лицето Й.О.Д., ЕГН **********, е известно и с имената Й.О.Д., Й. О. Д., И.О.Д.. По делото е представено удостоверение за граждански брак /л.68/, от който е видно, че лицето И.О.Д., роден на *** г., е сключил граждански брак на 20.06.1979 г. с лицето З.С. А., родена на *** г., съгласно акт за брак № 3/20.06.1979 г.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 98 от 08.03.2017 г. /л.239/, от което е видно, че лицето К. О.А., ЕГН **********, е именувана и с името К. И. Д.. За това лице по делото е приет акт за раждане № 3 /л.202/, от който е видно, че лицето К. И. Д., родена на *** г. е родена от майка Т.Й. Д., родена на *** г. и баща И.Д. К., роден на *** г., които имали сключен граждански брак от 17.02.1947 г., първи за майката, и което дете е пето за майката.

По делото е прието като писмено доказателство удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 30 от 06.03.2017 г. /л.234/, от което е видно, че лицето Б.О.О., ЕГН **********, е именувана и с името Б. О. Д.. За това лице по делото е приет акт за раждане № 791 /л.206/, от който е видно, че лицето Б.О. Д., родена на *** г. е родена от майка Т.Ю.Д., родена на *** г. и баща О. Д. К., роден на *** г., които имали сключен граждански брак от 17.11.1946 г., първи за майката, и което дете е шесто за майката. В графа бележки е отбелязано на 08.12.1983 г., че лицето сменя името си на Б.О.Д..

В тази връзка по делото е представен препис-извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден на 08.03.2017 г. от община Раднево /л.242/, от който е видно, че въз основа на акт за сключен граждански брак № 0008 от 17.02.1947 г., съставен в с. Сърнево, община Раднево, е сключен граждански брак между лицата О.Д.О., ЕГН **********, и Т.Й. Д., ЕГН **********.

От всичко изложено следва извод, че се открояват някои неточностти в посочените данни в издадените документи от длъжностните лица, но същите са плод или на техническа грешка, или на неточно снети данни от лицата или от регистрите към онзи момент. В този смисъл погрешно посочената дата 17.11.1946 г. на брака на родителите на лицето Б.О.Д. /с променено име на Б.О.Д./ в акт за раждане № 791 /л.206/, не опорочава документа, тъй като от другите данни е видно, че брака е първи на родителите, които са посочени с имена и рожденни дати както следва: Т. Ю.Д., родена на *** г. и баща О. Д. К., роден на *** г., както и че детето е шесто за майката. От всички общи белези, посочени в документа, съпоставени с другите писмени доказателства е видно, че Б.О.Д. /с променено име на Б.О.Д./ е шестото дете на О.Д. О. /О.Д. К., И.Д. К./ и Е.Ю. Д. по баща и К. по мъж /Т.Й. Д. по баща и К. по мъж/. В тази връзка ще се отбележи, че рождената дата на бащата е правилно посочена и е допълнителна индикация за идентичността на лицата, а погрешно посочените ден и месец на раждане на майката също са плод на грешно снети данни от лицата или техническа грешка.

Макар и констатираните неточности в тези документи, следва да се посочи, че същите са съставени от действащи към момента длъжностни лица и независимо от тяхната компетентност са индиция за отразените в тях факти, които са съхранявани в регистрите на общината, представените са на съда от действащия към момента орган по гражданското състояние, който съхранява тези документи. В тази връзка съдът намира, че издаденото удостоверение за наследници на лицето Т.Й. Д. изх. № 247 от 09.05.2016 г. /л.8-л.9/ представлява съставен съответното длъжностно лице в общината официален документ, който отразява посочените в него факти досежно родствените отношения на лицата, техните рождени дати, ЕГН, и други вписани данни, които данни не се обориха в процеса. Видно от самия документ, същият е издаден от база данни „ГРАО“. Абсолютно идентично е и относно другото удостоверение за наследници изх. № 72 от 15.02.2016 г. /л.64-л.65/ на лицето О.Д.О.. Затова и констатираните неточностти в датите в удостоверенията за раждане № 3 на К. И. Д., № 36 на М.О.Д., № 6 на З.О.Д. и № 791 на Б.О.Д., не се отразява на истинността на документите като цяло, а само досежно сгрешните в някои от тях дати, но които обстоятелства пък от съвкупния анализ на целия доказателствен материал се установиха безспорно с точност като настъпили факти от обективната действителност.

От удостоверение за наследници изх. № 72 от 15.02.2016 г. /л.64-л.65/ е видно, че О.Д.О., ЕГН **********, е починал на 10.03.1993 г. като женен за съпругата си Т.Й. Д., ЕГН **********, за което е съставен акт за смърт № 0004 от 11.03.1993 г., съставен в с. Сърнево. Същият е оставил като свои законни наследници следните лица: съпругата си Т.Й. Д., ЕГН **********; дъщеря си М.О.М.; сина си Й.О.Д.; дъщеря си Б.О.О.; по право на замесване внука си О.Д.О.; дъщеря си З.О. И. /починала след него/; и дъщеря си К. О.А. /починала след него/.

От удостоверение за наследници изх. № 247/09.05.2016 г., издадено от длъжностно лице при община Раднево, е видно, че Т.Й. Д., ЕГН **********, е починала на 19.11.2014 г. като вдовица, за което е съставен акт за смърт № 0022 от 20.11.2014 г., съставен в с. Сърнево, община Раднево. Същата е оставила като свои законни наследници лицата: дъщеря си М.О.М.; сина си Й.О.Д.; дъщеря си Б.О.О.; по право на заместване внуците си Я.К.Д., Т.К.К., Н.К.Ц. и С.К.К.; по право на замесване внука си О.Д.О.; и по право на заместване внуците си М.А.Д., Д.А.Д. и М.А.Д..

Анализът на всички документи обосновава извод, че лицето Т.Й. Д., ЕГН **********, е родена на *** г. и О.Д.О., ЕГН **********, е роден на *** г., като същите са сключили граждански брак на 17.02.1947 г., т.е. три дни преди раждане на първото им дете на 20.02.1947 г. - З.О. И., ЕГН **********, именувана и с името З.О.Д.. Последващи техни деца са: второ дете - М.О.М., ЕГН **********, именувана и с имената М.О.Д. и М. О.Д.; трето дете - Д. О.Д., ЕГН **********; четвърто дете - Й.О.Д., ЕГН **********, известно и с имената Й.О.Д., Й. О.Д., И.О.Д., И.О.Д.; пето дете - К. О.А., ЕГН **********, именувана и с името К. И. Д.; и шесто дете - Б.О.О., ЕГН **********, именувана и с името Б.О.Д.. Затова макар и да е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване на документите досежно констатираните в тях обстоятелства, то релевантните по делото обстоятелства бяха установени от целия съвкупен доказателствен материал в смисъла, посочен в началото на текущия абзац.

Купувачът по посочения най-напред договор от 29.08.1961 г. /л.67/ е идентифициран със старо циганско име О.Д. К. и с ново българско име И.Д. К., което всъщност е посоченото по-горе лице О.Д.О., ЕГН **********, роден на *** г., сключил граждански брак на 17.02.1947 г. с Т.Й. Д., ЕГН **********, родена на *** г. Този договор е послужил като основание на двете лица да живеят в тогавашното дворно место, представляващо едно УПИ по одобрения план от 1955 г., а в последствие и родените от брака им деца.

По делото е представено удостоверение изх. № АБ-24/06.02.2017 г., издадено от директора на дирекция ТСУ в община Раднево /л.213/, от което е видно, че имот с пл. № 887, УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на село Сърнево, община Раднево е идентичен с имот пл. № 628, УПИ ХХ-628 в кв. 79 по плана на с. Сърнево, община Раднево, одобрен със заповед № 767/27.09.1971 г. и с имот пл. № 133, част от УПИ ХIV-133 в кв.6 по плана на с. Сърнево, одобрен със заповед № 6856/28.12.1955 г.

От същото удостоверение е видно, че имот с пл. № 887, УПИ XV-887 в кв. 79 по ПУП на село Сърнево, община Раднево е идентичен с имот пл. № 628, УПИ ХII-628 в кв. 79 по плана на с. Сърнево, община Раднево, одобрен със заповед № 767/27.09.1971 г. и с имот пл. № 133, част от УПИ ХIV-133 в кв.6 по плана на с. Сърнево, одобрен със заповед № 6856/28.12.1955 г.

 От скица № 266 от 19.04.2016 г., издадена от община Раднево /л.10/, се установява актуалният регулационен статут на УПИ XV-887, посочен с площ от 828 кв.м., отреден за жилищно застрояване и с находящи се в имота две сгради. От скицата е видно, че същият е образуван от имот 887, кад.район 501, с площ от 1449 кв.м., който статут е уреден със заповед № РД-02-14-257 от 09.02.1999 г. на АК-София и заповед № 621 от 17.09.1999 г. на община Раднево.

От скица № 361 от 06.06.2016 г., издадена от община Раднево /л.84/, се установява актуалният регулационен статут на УПИ XVIII-887, посочен с площ от 616 кв.м., отреден за жилищно застрояване и без отразени на скицата сгради в имота.

От цитираното удостоверение изх. № АБ-24/06.02.2017 г., издадено от директора на дирекция ТСУ в община Раднево /л.213/ е видно, че по плана на с. Сърнево, одобрен със заповед № 6856/28.12.1955 г., имотът е бил един - имот пл. № 133, част от УПИ ХIV-133 в кв.6, с площ от 1,5 дка /по договора от 29.08.1961 г. /л.67/ и с площ от 1449 кв.м. по скица № 266 от 19.04.2016 г. /л.10/. Видно е обаче от същото удостоверение, че с плана на с. Сърнево, одобрен със заповед № 767/27.09.1971 г., са образувани вече два нови парцела - УПИ ХХ-628 /отляво/ и УПИ ХII-628 /отдясно/, които са идентични с част от УПИ ХIV-133 по предходно действащия план на селото. Тоест новосформирани са две УПИ от имота с плана от 1971 г., които по действащия понастоящем план на с. Сърнево и съобразно посочената площ по издадените скици са съответно УПИ XVIII-887 /отляво/ с площ 616 кв.м. и УПИ XV-887 /отдясно/ с площ от 828 кв.м., или двата урегулирани поземлени имота са с обща площ от 1444 кв.м., незначително разминаващо се от посочената по скицата обща площ от 1449 кв.м. От всичко изложено е видно, че имотът е разделен на две УПИ по време на брака на общите наследодатели на страните Т.Й. Д., ЕГН **********, и О.Д.О., ЕГН **********, които са живели в имота заедно с децата си.

По делото са представени строителни книжа от 1981 г. – утвърден от главния архитект проект от 21.10.1981 г. /л.69-л.71/ за жилищно строителство в УПИ ХII-628 /понастоящем УПИ XV-887/, издадено на лицето Й. О.Д., строително разрешение № 53 от 05.11.1981 г. /л.72/ за строене на жилищна сграда от Й. О.Д. в УПИ ХII-628 /понастоящем УПИ XV-887/, протокол № /не се чете/ от 03.11.1981 г. /л.79/ за дадена строителна линия и определено ниво по повод заявление на Й. О.Д. за строеж на жилищна сграда от 78 кв.м. в УПИ ХII-628 /понастоящем УПИ XV-887/. Представена е и обяснителна записка от Й. О.Д. от дата месец 11, година 1981 г. /л.93/ с изчисление на редуцираната площ /л.94/, спесификация на основните строителни материали /л.95/, генерална сметка за стойността на жилищната сграда от 30.11.1981 г. /л.96/. Това посочено в книжата лице Й. О.Д. е първият ответник Й.О.Д., ЕГН **********, съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 394 от 12.08.2016 г. на л.102.

Тези строителни книжа са издадени по действащото тогава законодателство ЗТСУ /обн. ДВ. бр.29 от 10 Април 1973г./.

От показанията на св. В.К.В. се установява, че строежът от строителните книжа от 1981 г. е изпълнен от ответника Й.О.Д. и неговата съпруга З.С. А. през 1983-1984 г., които дали всичките си средства /накити, зестра, злато/, като им помагали свидетелят и други лица, комшии и приятели. Свидетелят посочва, че майката „баба Т.“ /Т.Й. Д./ и бащата /О.Д.О./ били при „малкия брат“, а това според удостоверението за наследници е Й.О.Д., живели при него в построената къща и той ги погребал след тяхната смърт. Посочва, че на ищеца О.Д.О. баща му Д. О.Д. *** и са живели в него, като ищецът не е живял никога в къщата в с. Сърнево.

Идентични са показанията и на св. С.С.С. досежно построяването на строежите от строителните книжа от 1981 г. от страна на ответника Й.О.Д. и неговата съпруга З.С. А.. От показанията на този свидетел е видно, че ответникът Й.Д. се „запалил покрай него“ да строи и започнал през 1981 г. строежът, която година съвпада с датите на строителните книжа. На мястото имало стари постройки, които били „съборетини“ и не ставали за живеене, поради което ответникът се навил да построи нова сграда за живеене, както и лятна кухня, в която живели неговите родители до смъртта им.

От всичко изложено е видно, че в новообразуваното по одобрения план от 1971 г. УПИ ХII-628 /понастоящем УПИ XV-887/, представляващо част от придобития по давност от двамата общи наследодатели общ имот УПИ ХIV-133 по одобрения план от 1955 г., ответникът Й.О.Д. и съпругата му З.С. А. са построили в имота УПИ XV-887 жилищна сграда и лятна кухня, в която са живели от построяването на сградата около 1984-1985 г., заедно с общите наследодатели Т.Й. Д. и О.Д.О., като последните не са се противопоставяли на изграждането на постройките.

 С оглед на изложеното до тук е безпредметно установяването дали в полза на ответника Й.О.Д. и съпругата му З.С. А. е учредено право на строеж, тъй като не се установява от заявените от страните придобивни основания дворното место да е било собствено на общите наследодатели Т.Й. Д. и О.Д.О.. Или накратко земята е била обещана с договора от 1961 г. да се прехвърли, не е прехвърлена, но пък е владяна от приобретателя по договора. Съответно не е въведено като основание придобиване по давност от негова страна, по време на брака му, а съдът служебно не може да се произнесе по незаявено основание. Поради тази причина следва да се приеме, че земята е била по документи собствена на обещателите от договора от 1961 г. или с неустановена собственост.

В отговорите на исковата молба ответниците Й.О.Д. и съпругата му З.С. А. се позовават на давностно владение върху целия недвижим имот – земя УПИ XV-887 и две сгради, като се твърди, че земята не е била ничия собственост. Както се посочи тези двама ответници са живели в УПИ XV-887 и са построили двете сгради в дворното место, никой не е оспорвал собствеността им, поради което са придобили въз основа на давностно владение собствеността върху земята и сградите след осъществявано в продължение на 10 години недобросъвестно владение, които 10 години са изтекли най-късно през 1995 г., доколкото се установи сградите да са построени около 1984-1985 г. Или най-късно през 1995 г. е настъпил фактическият състав на придобивното основание давностно владение, заявено от ответниците Й.О.Д. и съпругата му З.С. А..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 60, том 5, рег. № 4959 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева, са признати Т.Й. Д., ЕГН **********, З.О. И., ЕГН **********, М.О.М., ЕГН **********, О.Д.О., ЕГН **********, К. О.А., ЕГН **********, и Б.О.О., ЕГН **********, за собственици съответно: Т.Й. Д. на 8/14 ид.части, З.О. И. на 1/14 ид.части, М.О.М. на 1/14 ид.части, О.Д.О. на 1/14 ид.части, К. О.А. на 1/14 ид.части, и Б.О.О. на 1/14 ид.части от следните недвижими имоти: 1. дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886; 2. Дворно место, с построените в него жилищна сграда, състояща се от две спални, килер и коридор, с обща квадратура от 50 кв.м. и лятна кухня от 12 кв.м., находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 805 кв.м., съставляващо УПИ XV-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XIV-888, от юг улица, от запад УПИ XVIII-887.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 5, рег. № 4960 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева, лицето Т.Й. Д. е дарила на О.Д.О. своите 8/14 ид.части от двата недвижими имота УПИ XVIII-887 и УПИ XV-887, за които е призната за собственик въз основа на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, посочен по-горе. Със същия нотариален акт за дарение и лицата З.О. И., М.О.М., К. О.А. и Б.О.О., са дарили на О.Д.О., всяка от тях своите по 1/14 ид.части от дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886, за който са признати за собственици въз основа на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, посочен по-горе, но досежно само първия посочен в него имот.

Съгласно ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В случая този констативен нотариален акт беше оспорен от ответниците Й.О.Д. и съпругата му З.С. А.. Както се посочи вече собствеността върху УПИ XV-887 и двете построени в него сгради са придобити по давностно владение от тези ответници най-късно през 1995 г. Поради това констатацията в този нотариален акт досежно посочения в него в т.2 недвижим имот като земя и сгради се установява, че не отговаря на посочените по-горе изводи, касаещи придобитата собственост по давност върху същите от страна на ответниците Й.О.Д. и съпругата му З.С. А. и в тази част следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен, а искът на ищеца да бъде отхвърлен, тъй като не се установи съсобственост между него и някой от ответниците. За пълнота ще се отбележи, че никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава, поради което не е настъпил вещно-прехвърлителен ефект по дарствената сделка досежно това УПИ XV-887. Този акт обаче е сделка и не подлежи на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК, а само не произвежда правни последици.

По отношение на другият включен в делбената маса имот - УПИ XVIII-887, ведно с построените в имота два незаконни строежа, въведен с отговора на исковата молба на ответника Й.О.Д., съдът намира следното:

Този имот също е включен в нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 60, том 5, рег. № 4959 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева като дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886.

За този имот не се установява по делото да е владян от някой от страните или те да са живели в него. Същевременно ответниците не въвеждат като основание придобиване по давностно владение на този имот, нито пък се установява да са го владели редом с другото УПИ XV-887. Затова собствеността върху това УПИ ще следва да се разгледа на база представените от страните документи и въз основа на предявените придобивни основания. В тази връзка не се оборва констатираната собственост по давностно владение в нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 60, том 5, рег. № 4959 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева. Затова съгласно посоченото вече ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС ще следва да се приеме, че съсобственици върху дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886, са били лицата съответно: Т.Й. Д. на 8/14 ид.части, З.О. И. на 1/14 ид.части, М.О.М. на 1/14 ид.части, О.Д.О. на 1/14 ид.части, К. О.А. на 1/14 ид.части, и Б.О.О. на 1/14 ид.части. Или общо признатата собственост е върху 13/14 ид.части. Този нотариален акт е съставен на база наследствените права на децата на починалия О.Д.О., чийто останал дял от 1/14 ид.части се пада на ответника Й.О.Д., невключен в нотариалния акт.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 61, том 5, рег. № 4960 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева, лицето Т.Й. Д. е дарила на О.Д.О. своите 8/14 ид.части от УПИ XVIII-887, за което е призната за собственик въз основа на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, посочен по-горе. Със същия нотариален акт за дарение и лицата З.О. И., М.О.М., К. О.А. и Б.О.О., са дарили на О.Д.О., всяка от тях своите по 1/14 ид.части от дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886, за който са признати за собственици също въз основа на нотариалния акт по обстоятелствена проверка.

Или като заключение е видно, че по отношение на дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 620 кв.м., съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., ищецът е придобил собствеността върху 13/14 ид.части, а ответникът останалата 1/14 ид.части като наследник на своя баща О.Д.О.. Поради това ще следва да се допусне до делба това УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при посочените квоти, като се отхвърли иска на ответника Й.О.Д. спрямо въведения ответник – неговата съпруга З.С. А..

По делото е представен констативен акт № 9/22.06.2016 г. на работна група от община Раднево /л.73-л.75/, от който е видно, че е констатиран незаконен строеж – едноетажна сграда с неустановено предназначение в УПИ XVIII-887 с размери 4.00м./5.30 м., който е започнат през 2006 г., останал незавършен и неизползваем. За сградата няма издадено разрешение за строеж. Въз основа на констативния акт е издадена заповед № 1380/22.07.2016 г. на кмета на община Раднево /л.80-л.81/, с която е забранен достъпа до строежа, наредено е прекратяване на захранването с ел.енергия и вода, разпоредено е премахване на строежа в 30-дневен срок от получаване на заповедта.

По делото е представен констативен акт № 8/22.06.2016 г. на работна група от община Раднево /л.73-л.75/, от който е видно, че е констатиран незаконен строеж – лятна кухня в УПИ XVIII-887 с размери 4.20м./6.30 м., която е построена през 2006 г. и представлява завършен строеж. За сградата няма издадено разрешение за строеж. Въз основа на констативния акт е издадена заповед № 1381/22.07.2016 г. на кмета на община Раднево /л.80-л.81/, с която е забранен достъпа до строежа, наредено е прекратяване на захранването с ел.енергия и вода, разпоредено е премахване на строежа в 30-дневен срок от получаване на заповедта.

Съгласно трайната съдебна практика /решение № 308/30.10.2012 г. по гр. д. № 271/2012 г., ВКС, I г.о. и решение № 315/25.10.2012 г. по гр. д. № 1189/2011 г., ВКС, I г.о./ делбата е недопустима за незаконни строежи, които са изградени без строителни книжа и разрешение, и не подлежат на узаконяване и запазване в бъдеще. В случая строежите са извършени през 2006 г., единият незавършен, другият завършен. Тези строежи са извършени без строителни книжа и са издадени съответните заповеди от кмета на община Раднево за тяхното премахване на основание чл. 225 ЗУТ. Те не могат да бъдат узаконени в административна процедура и по отношение на тях делбата е недопустима и производството по делото следва да се прекрати.

Останалите събрани по делото писмени доказателства не установяват различни от установените по-горе релевантни за делото факти.

Като краен резултат следва да се постанови отхвърляне на иска, предявен от О.Д.О., за съдебна делба на имота УПИ XV-887 и двете сгради в имота, като неоснователен спрямо всички ответници и да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален акт досежно правото на собственост върху този имот и двете сгради в него, като се допусне до делба УПИ XVIII-887 при квоти за ищеца 13/14 ид.части и за ответника 1/14 ид.части, като се отхвърли иска на ответника Й.О.Д. спрямо въведения ответник – неговата съпруга З.С. А., съответно се прекрати производството по делото досежно двата незаконни строежа в това УПИ.

 

         Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от О.Д.О., ЕГН **********,***, срещу Й.О.Д., ЕГН **********, с адрес ***, М.О.М., ЕГН **********, с адрес ***, Б.О.О., ЕГН **********, с адрес ***, К.К.И., ЕГН **********, с адрес ***, Я.К.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Т.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, Н.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***, С.К.К., ЕГН **********, с адрес ***, А.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, М.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, Д.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, М.А.Д., ЕГН **********, с адрес ***, иск за съдебна делба на дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 828 кв.м. по скица на имота, съставляващо УПИ XV-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XIV-888, от юг улица, от запад УПИ XVIII-887, ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две спални, килер и коридор, с обща квадратура от 78 кв.м. по строителни книжа и лятна кухня от 12 кв.м., като неоснователен.

 

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка, № 60, том 5, рег. № 4959 от 07.08.2003 г., нот.д. № 507/2003 г. на нотариус Галя Дачева, в частта досежно констатираната собственост върху дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 828 кв.м. по скица на имота, съставляващо УПИ XV-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XIV-888, от юг улица, от запад УПИ XVIII-887, ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от две спални, килер и коридор, с обща квадратура от 78 кв.м. по строителни книжа и лятна кухня от 12 кв.м.

 

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между О.Д.О., ЕГН **********,***, срещу Й.О.Д., ЕГН **********, с адрес ***, на следния недвижим имот: дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 616 кв.м. по скица, съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886, при квоти:

-         За О.Д.О. – 13/14 ид.части;

-         За Й.О.Д. – 1/14 ид.части.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.О.Д., ЕГН **********, с адрес ***, срещу З.С.Д., ЕГН с адрес ***, иск за съдебна делба на дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 616 кв.м. по скица, съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г., при граници: от север УПИ II-883, от изток УПИ XV-887, от юг улица, от запад УПИ XVI-886.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо включените в делбената маса два незаконни строежа - едноетажна сграда с неустановено предназначение с размери 4.00м./5.30 м., който е започнат през 2006 г., останал незавършен и неизползваем, и лятна кухня с размери 4.20м./6.30 м., която е построена през 2006 г. и представлява завършен строеж, изградени в дворно место, находящо се в с. Сърнево, община Раднево, с площ от 616 кв.м. по скица, съставляващо УПИ XVIII-887 в кв. 79 по ПУП на селото, одобрен през 1999 г.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на страните, а в частта за прекратяване на производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на решението на страните.        

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: