№ 22260
гр. София, 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20221110170465 по описа за 2022 година
К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: град С...., е предявил искове срещу ПРБ, с адрес: гр.
С.... по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Иска се да се осъди прокуратура на Р. България да изплати на ищеца обезщетение в размер
на 6 000 лв., представляващи неимуществени вреди, законна лихва за забава от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 23.03.2022г. и 2 800 лв., представляващи
имуществени вреди – заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство.
Ответникът, чрез процесуален представител, с отговора на исковата молба оспорва исковете
по основание и размер.
Ищецът твърди, че на 27.11.2018г. А С С депозирал сигнал срещу него в Софийска
районна прокуратура за извършено престъпление от общ характер. На 01.03.2019г. ищецът
бил извикан в полицейското управление за разпит като свидетел по воденото досъдебно
производство. Посочва, че на 18.12.2019г. бил привлечен и разпитан в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ до шест години. Образувано било съдебно производство
по внесен от прокуратурата обвинителен акт, а именно НОХД № 2671/20 г. по описа на СРС,
НО, 12 състав. Сочи, че били проведени шест открити съдебни заседания, след които СРС
постановил оправдателна присъда. След протест на ПРБ било образувано ВНОХ 495/2022г.
по описа на СГС, НО, 5 въззивен състав, което приключило в едно заседание, на
16.03.2022г., а на 23.03.2022г. с постановеното по делото решение, ищецът бил окончателно
оправдан.
Ищецът К. твърди, че бил изключително уплашен и стресиран от случващото се. В хода на
1
наказателния процес бил обзет от интензивно чувство на безпокойство и отчаяние. Страдал
от безсъние, което се отразило негативно на физическото и психическото му състояние.
Усещал се безсилен, непълноценен и нетрудоспособен човек. Поради тази причина твърди,
че през 2021 г. напуснал работното си място в „Х“ АД.
От името на ответника се поддържа становище за неоснователност на исковата молба.
Твърди се, че не са налице доказателства за датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, поради което не се дължи лихва. Твърди се, че ищецът не е представил
доказателства относно характера на претърпените неимуществени вреди, за които се
претендира прекомерен размера на обезщетение от 6000 лв. Оспорва се като недоказан и
неоснователен иска за имуществени вреди.
Като доказателство по делото е прието НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС и ВНОХД №
495/2022г. по описа на СГС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че с постановление
от 17.01.2019г. на прокурор от СРП е образувано досъдебно производство по прокурорска
преписка № 49152/2018г. по описа на СРП за това, че на 23.10.2018г. в гр. С... е налице
закана за убийство на А С С и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, което е престъпление по чл. 144, ал.3, във вр. с ал. 1 от НК. По това
производство с протокол за предупреждение от 17.12.2018г. К. А. К. е предупреден от
служители на 04-то РУ на СДВР да не влиза в саморазправа със съседите си. На същият са
снети обяснения, разпитан е като свидетел и е проведена очна ставка. К. А. К. е привлечен в
качеството на обвиняем с постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение от 03.12.2019г. за това, че на 23.10.2018г. в гр. София се е заканил с убийство
на А С С, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, във вр. с
ал. 1 от НК. Спрямо него не е взета мярка за неотклонение. На 18.12.2019г. К. е разпитан
като обвиняем и на същата дата му е предявено разследването. Той е направил искания за
събиране на доказателства, досъдебното производство е продължило със събирането им и на
11.02.2020г. на К. отново е предявено разследването. На 12.02.2020г. досъдебно
производство № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР, пр. пр. № 49 152/2018г. по
описана СРП е изпратена на СРП с мнение за предаване на съд на обвиняемия К.. По
обвинителен акт срещу К. А. К. по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал.3, пр.1, във вр. с
ал.1 от НК, на 21.02.2020г. е образувано НОХД № 2671/2020г., по което на 21.09.2021г. е
постановена присъда, с която той е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение. След протест от СРП срещу постановената присъда и въззивна жалба от
пострадалия С, е образувано ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС, който с решение №
209/23.03.2022г. е потвърдил изцяло оправдателната присъда от 21.09.2021г. на СРС по
НОХД № 2671/2020г. За претърпените от ищеца неимущественни вреди по време на
наказателното производство са събрани гласни доказателства, като свидетел е разпитан
колега на ищеца – М О Й.
По НОХД № 2671/2020г. К. К. е упълномощил защитник, на който видно от договора за
правна защита и съдействие от 24.06.2020г., е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
2
на 1 200 лв. По ВНОХД № 495/2022г. по описа на СГС също е упълномощил защитник, на
който е платил, видно от договора за правна защита и съдействие от 16.03.2022г., адвокатско
възнаграждение в размер на 1 600 лв.
При така установеното от фактическа страна, предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди се явява основателен за сума в размер на 2 000 лв., а искът за
имуществени вреди следва да се уважи в цялост за сума в размер на 2 800 лв., поради
следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при: обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Разглежданият казус попада в хипотезата на правното основание на
предявените искове. Ищецът е бил оправдан по повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до шест години.
Наказателното производство – досъдебна и съдебна фаза е продължило общо около 2
години и 4 месеца, през които според показанията на разпитания свидетел, който твърди, че
добре познава ищеца и е контактувал с него като колега, К. К. всекидневно споделял, че се
чувства много зле както физически, така и психически. Свидетелят забелязал промяна в
начина, по който ищецът общувал с хората и в начина на работа. Виждал му се е променен и
потиснат. С времето загубил желание за работа. Многократно е споделял, че му се налага да
участва в съдебни заседания и на разпити. Мисълта, че е несправедливо обвинен го карала
да се чувства много зле. Преживявал това тежко. От съпругата на К. знае, че той се чувствал
притеснен за бъдещето си. Ищецът често се оплаквал от високо кръвно налягане. Според
свидетелят, притесненията на ищеца от участие в съдебни дела продължава и досега.
Именно за това, съдът счита, че предявения иск за претърпени неимуществени вреди, които
се доказа, че са във връзка с воденото наказателно производство, по което ищецът е
оправдан, следва да се уважи в размер на 2 000 лв. Те са справедливи по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД, с оглед продължителността на производството и вида на описаните от свидетеля
преживявания и тревоги за ищеца, които обвинението е предизвикало.
Връзката на претърпените имуществени вреди с обвинението по чл. 144, ал.3, пр.1 от НК,
по което ищецът е оправдан, размерът на имуществените вреди се доказа безспорно от
представените по двете НОХ дела пълномощни за ангажиран от К. защитник и от
договорите за правна защита и съдействие, от които се установи, че уговорените
възнаграждения за защитника в първата и въззивната съдебна инстанция в размер съответно
на 1 200 лв. и 1 600 лв. са платени от ищеца.
Тъй като ищецът доказа повдигнато срещу него обвинение за извършено престъпление, по
което е бил оправдан с влязла в сила присъда и претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, в посочените размери, които са в причинна връзка с проведеното
3
наказателно производство, предявените искове следва да се уважат в посочените по-горе
размери.
По настоящото дело на ищеца е предоставена безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,
т. 2 от ЗА. Същият е платил държавна такса по делото в размер на 20 лв. При това
положение на К. К. се дължат разноски съразмерно на уважената част от исковете или сума
в размер на 10, 91 лв. На пълномощникът му се дължи минимално адвокатско
възнаграждение съгласно размера на уважените искове по чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно: за иска за неимуществени
вреди – 500 лв., а за иска за неимуществени вреди – 580 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С.... да плати на К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: град С....,
на осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, обезщетение в размер на 2 000 лв., представляващи
неимуществени вреди, законна лихва за забава от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 23.03.2022г. до изплащането им и 2 800 лв., представляващи имуществени вреди –
заплатен адвокатски хонорар в наказателното производство, претърпени във връзка с водено
срещу К. А. К. наказателно производство /ДП № 110/2019г. по описа на 04-то РУ на СДВР,
пр.пр. № 49152/2018г. по описа на СРП, НОХД № 2671/2020г. по описа на СРС, ВНОХД №
495/2022г. по описа на СГС/, по което е бил оправдан, като иска за неимуществени вреди за
сумата над 2 000 лв. до 6 000 лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С.... да плати на К. А. К., с ЕГН **********, с адрес: град С....,
на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, сторени по делото разноски в размер на 10, 91 лв.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: гр. С.... да плати на адв. К К от САК, със служебен адрес: гр. С....
като пълномощник по делото на ищеца К. А. К., на който е предоставила безплатна правна
помощ, осн. чл. 38, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в общ размер
на размер на 1080 лв.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4