№ 821
гр. Варна, 17.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Наталия П. Неделчева
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно
гражданско дело № 20223100500714 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна „ПЕГАСКАРГО“ ООД, редовно и своевременно призовано,
представлява се от адв. Е.С., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Въззиваемата страна ОБЩИНА ВАРНА, редовно и своевременно призовани,
представляват се от юрисконсулт Ж. Х., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е образувано по въззивна жалба на „Пегаскарго“ ООД срещу
Решение № 262989/23.12.2021 г., допълнено с Решение № 260012/05.01.2021 г., постановени
по гр.д.№ 12412/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, Х LIII състав, с които е отхвърлен
иска с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че жалбоподателят не
дължи на община Варна, както следва: сумата за разликата над 984.04 лева, представляваща
лихва върху данък за превозните средства за 2009 г. и 2010 г. и сумата за разликата над
1221.61 лева, представляваща лихва върху данък за превозните средства за 2009 г. и 2010 г.
или общо сумата за разликата над 2207.65 лева до пълния размер на претенцията от 7932.12
лева, представляваща вземане на община Варна по изп.д. № 589/2020 г. по описа на ЧСИ
1
И.С., рег. № 712 на КЧСИ, включваща: олихвяема сума в размер на 1812.24 лева от
25.08.2020 г., олихвяема сума в размер на 1775.31 лева от 10.09.2020 г. /общо главница в
размер на 3587.55 лева/, законна лихва в размер на 9.05 лева, както и неолихвяема сума в
размер на 4335.52 лева, поради погасено право на принудително изпълнение.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
постановено при нарушения на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд
не е взел предвид извършени плащания от ООД на каса в общината в общ размер на 17107
лева. Излага се, че по ССЕ е пропуснато да се отрази превод в размер на 699 лева, поради
което ЧСИ е следвало да преведе на въззиваемия сумата от 11234.71 лева, а не както е
посочено – 10 535.71 лева. Релевира, че е налице още един превод по сметка на ЧСИ на
21.09.2020 г. в размер на 2602.42 лева. Иска се частична отмяна на решението. Претендират
се разноски.
Въззиваемата страна община Варна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не депозира
отговор по така подадената жалба.
Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 261399/02.02.2022 г. на община Варна срещу
Решение № 260012/05.01.2021 г., с което се допълва Решение № 262989/23.12.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 12412/2020 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLIII състав /в.жалба
уточнена с молба от 21.02.2022 г./, с което е уважен иска с правно основание чл. 439 от ГПК
за признаване за установено, че ООД не дължи на община Варна сумата за разликата над
1221.61 лева, представляваща лихва върху данък за превозните средства за 2009 г. и 2010 г.,
поради погасено право на принудително изпълнение.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че атакуваното решение е
необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения
на съдопроизводствените правила.
Въззиваемата страна „Пегаскарго“ ООД в срока по член 263, алинея 1 от ГПК
депозира отговор по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски.
АДВ. С.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Поддържам въззивната жалба,
но правя следното уточнение, тъй като тя е подадена преди да бъде постановено решението,
с което е допълнено основното решение, и въззивната жалба е подадена въз основа на тези
данни. След като е постановено решението от 05.01.2022г., с което е допълнено Решение №
262683, тогава съдът е признал за установено, че не се дължи общо сумата 2 207,65 лева.
Това налага да направя нов петитум в смисъл такъв, че не над сумата от 997 лева, а над
сумата от 2 207,65 лева. Понеже не съм абсолютно сигурна дали направих това уточнение
писмено, моля да приемете, че ние претендираме разликата над 2 207,65 лева. Оспорвам
2
насрещната въззивна жалба, като считам, че съвсем мотивирано първоинстанционният съд е
допълнил решението, тъй като не може да признае лихвите за погасени по давност.
Поддържам депозирания от наша страна отговор.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам
депозираната от нас въззивна жалба по отношение на второто решение, оспорвам отговора.
Оспорвам въззивната жалба на насрещната страна.
СЪДЪТ докладва постъпило удостоверение с вх. № 10470/03.05.2022г. от ЧСИ И.С.,
рег. № 712, по изп.д. № 20207120400589, в което е описано актуалното състояние на
задължението към 29.04.2022г.
АДВ. С.: Да се приеме.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по приемането на посоченото
доказателство, доколкото същото е относимо към предмета на спора и допустимо съобразно
нормите на ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото постъпилото
удостоверение с вх. № 10470/03.05.2022г. от ЧСИ И.С., рег. № 712, по изп.д. №
20207120400589, в което е описано актуалното състояние на задължението към 29.04.2022г.
АДВ. С.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Нямам доказателствени искания. Правя възражение за
прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение на
основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. чл. 36 от ЗА, като моля същото да бъде намалено до
минимума. Претендираме юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на
въззивната страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването
им.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. С.: Моля да уважите въззивната жалба, която сме депозирали пред вас и да се
съобразите с искането, което сме направили в нея, а именно да бъде установено от съда, че
ищецът „Пегаскарго“ ООД не дължи сумата, която е заявена от него над сумата от 2 207,65
лева, призната от Районния съд за недължима такава. По делото се събраха множество
доказателства - и писмени, и заключение на вещо лице е изготвено, от които може да се
направи обоснован извод, че такава сума не се дължи. Плащания са правени доброволно в
определен период от време. Правени са чрез ЧСИ посредством запори в банки, както и на
каса в данъчната служба. Тук спорният въпрос беше: извършвани ли са плащания на каса.
По делото са представени писмени доказателства, от които се вижда, че такива има
извършени. На въпрос, който сме задали на вещото лице, изготвило последната съдебно-
счетоводна експертиза, дали в графа, в която е записано плащане, би могло да липсва
такова, вещото лице отговори, че щом графата е плащания, и има отразена сума, значи
такива са извършени. Всичко друго считам, че е оправдание от страна на ответника, който
твърди, че системата е променена и във връзка с това е настъпила грешка в самия документ.
Ето защо, моля като вземете предвид всички аргументи, които съм изложила във
въззивната жалба, в уточненията към нея и сега изложеното, да постановите съдебен акт и да
признаете, че ищецът повече не дължи никакви суми на Община Варна. Още повече, че
имаме доказателство, че по време на самия процес също е внасяна сума. Тази сума не е
внесена доброволно, но от тези запори, които са били нескончаеми в продължение на много
години. Моля да оставите без уважение въззивната жалба на въззиваемата страна срещу
решението на Районния съд, с което е допълнено основното му решение, тъй като както
казах в началото, не е резонно да се зачете една сума като погасена по давност лихва за
единия влекач, а в същото време да не се зачете такава за втория влекач, и двата предмет на
настоящия процес. Моля да ни бъдат присъдени сторените разноски по делото, като считам,
че възражението за прекомерност на хонорара не е основателно, тъй като то е съобразено
както с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения съобразно сумата,
представляваща предмет на делото, така и със самата фактическа и правна сложност на
делото. Моля в този дух да постановите съдебния акт.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Считаме подадената въззивна жалба от ищеца срещу решение
от 25.10.2021г. за неоснователна. Същата изразява необосновано твърдение за извършени
касови плащания по процесните АУЗД от 2014, 2015 и 2016г. в размер на 17 107 лева. По
делото има извършени две съдебно-счетоводни експертизи и нито една не подкрепя подобни
твърдения. Отделно от изложеното, видно от доказателствата по делото, представени от
ищеца с подаване на исковата молба, няма представени доказателства за извършени касови
плащания. Подобно твърдение е формирано на основание представена справка от ответника
по делото. По отношение на същата има представено становище относно визуализацията на
суми при прехвърляне на данни от единия програмен продукт в другия. В момента работим
с програмен продукт, одобрен от Министерство на финансите, изготвен от Информационно
4
обслужване. Ищецът неправилно възприема тази справка като такава, отразяваща касови
плащания. Доказателства за извършени такива няма представени от ищеца. Отделно от това,
същият е могъл да поиска съдебно-техническа експертиза, която да установи произхода на
записването в последния програмен продукт - дали е прехвърлена сума от стария програмен
продукт при миграцията на данните, или е извършено от служител въз основа на плащане на
каса. По отношение на твърдението, че ЧСИ е трябвало да преведе на ответника сума в
размер на 11 234,71 лева, а е превело 10 535,71 лева, считаме същото за неотносимо.
Подобна претенция жалбоподателят следва да отправи към ЧСИ. Неоснователни са и
твърденията за изтекла погасителна давност. В отговора си на въззивната жалба срещу
Решение № 260012/05.01.2022г. ищецът твърди, че и главница и лихва не се дължат за
2009г. поради изтекла погасителна давност. Тук не е съобразен фактът, че данък МПС
представлява публично общинско вземане и като такова е следвало да се заплати през 2009г.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК давността започва да тече от 01.01. на годината, следваща
годината, през която е следвало да се плати публичното общинско вземане, т.е. давността за
2009г. изтича на 31.12.2014г. Не сме обжалвали в срок първоинстанционно решение №
262683/25.10.2021г., с което е признато за установено, че ищецът не дължи сума в общ
размер на 986,04 лева - лихва върху данък МПС поради погасено право на принудително
изпълнение. Същото не дава основание на ищеца да иска съгласно чл. 250, ал. 1 от ГПК да
допълни диспозитива на горепосоченото решение със сума в размер на 1 221,61 лева. По
делото бяха представени доказателства за извършените плащания по АУЗД № 384/2014г., а
като остатък е посочена сума за лихви за 2011, 2012 и 2013г. Същото е и заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Ищецът е подал въззивна жалба срещу
горепосоченото първоинстанционно решение с необоснованото твърдение, че е извършил
касово плащане в размер на 17 107 лева на 26.09.2014г. и едновременно с това иска
допълване на същото и по отношение на сумата от 1 221 лева. От мотивите на решението на
първоинстанционния съд ищецът черпи основания за твърденията си за изтекла абсолютна
погасителна давност. Налице е противоречие в твърденията на ищеца. съобразно
твърденията му е платил през 2014г. и иска допълване на решението, позовавайки се на
изтеклата абсолютна погасителна давност, каквато не може да е изтекла през 2014г. Моля да
отмените Решение № 260012/05.01.2022г. като неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон. Моля да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и да
потвърдите Решение № 262683/25.10.2021г. на Районен съд – Варна. Моля да ни присъдите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
АДВ. С.: Насочвам вниманието към документ, който е представен още с исковата
молба - опис на платежни документи от 08.05.2020г., в който ясно е отразено какво е
платено на каса.
ЮРИСКОНСУЛТ Х.: Този документ изхожда от наша страна, вие би следвало да
представите касовите квитанции, ако твърдите, че сте платили на каса. Такава се издава при
всяко плащане.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
5
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:33 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6