РЕШЕНИЕ

                                                  

Номер 1246                            13.04.2020   Година               Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Районен съд - Пловдив                                                    I брачен състав

На тринадесети април две хиляди и двадесета година

В публично заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

     Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Невена Назарева

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  11034                                            по описа за   2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.150 вр. чл.143 вр. чл.139 и чл.127а ал.2 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д.И., чрез неговия законен представител А.П. против В.И.. Ищецът твърди, че ответникът е негов баща, като с Решение, постановено по гр. д. № 4375/2014г. по описа на РС - Пловдив бил осъден да заплаща издръжка от 85лв. месечно. Твърди се, че понастоящем разходите за ищеца са нараснали и той има нужда от по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата, тъй като е изминал значителен период от време. Размерът на издръжката не съответства на нуждите на детето с оглед на възрастта му. Детето е в първи клас. Увеличили са се разходите за храна, облекло, извънкласни занимания. Момчето посещавало футбол и борба. Поради това се прави искане да бъде увеличен размерът на дължимата от ответника издръжка на 300лв. месечно до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

Претендира се с исковата молба също да бъде разрешено на детето на страните, придружавано от майка си, да напуска пределите на Република България без да е необходимо за това съгласие на бащата до страни членки на Европейския съюз и Р.Т. за период от 5 години. Да бъде издаден международен паспорт на детето.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Твърди, че изплаща по–висок размер от присъдената издръжка. Сочи, че не притежава имущество и възнаграждението му е в размер на 560 лева месечно. Няма възможност да заплаща издръжка в претендирания размер. Моли искът да бъде отхвърлен в размера над 150 лева. Относно претенцията по чл.127а СК счита, че с оглед възрастта на детето, искът следва да се отхвърли.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът установи следното:

Д.И. е дете на А.П. и В.И..

От показанията на свидетеля У. – И. се установява, че детето се отглежда от своята майка, която основно се грижи за детето. Ищцата имала желание да пътува извън страната със сина си. Имали роднини в А.. Д. тренирал футбол. Имал възможност да посети Б.. Майката имала пътувания до Г., осигурени от работодателя, като искала да вземе и детето. Разходите за първи клас били големи. Д. имал плейстейшън. Момчето имало желание да види Б..

Съдът дава вяра на показанията на свидетелката У. – И., като ги счита за незаинтересовани и достоверни.

От разказа на свидетелката Д. се установи, че откакто бащата отказал да подпише съгласие за детето да пътува извън страната, по-рядко момчето се виждало с баща си.

Показанията на Д. се възприемат от съда съгласно чл. 172 от ГПК.

По делото са събрани доказателства за доходите както на родителя, който фактически отглежда детето – неговата майка, така и за тези на бащата - ответник по делото. От приобщените доказателства е видно, че майката работи срещу основна заплата от 910 лв. Ответникът получава месечно възнаграждение близко до минималното за страната.

За да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер на детето си, следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалният размер на издръжката относно нуждите на детето или в размера на доходите на всеки от родителите на детето с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. Съдът с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

Съдът намира, че действително е налице изменение в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка, като същата е присъдена преди повече от пет години. За изминалия период от време е налице промяна преди всичко на икономическата обстановка в страната. При определяне на първоначалния размер на дължимата издръжка детето е имало нужда от по-малко средства за посрещане на ежемесечните му нужди. Това се дължи на факта, че за разлика от тогава, понастоящем то е пораснало. Нуждите са се увеличили, като са нараснали разходите за облекло, храна, образование, извънкласни занимания и други. Още повече, че в момента дължимата от ответника издръжка от 85 лв. на месец е под законовия минимум на дължимата издръжка за едно дете в размер на ¼ от минималната работна заплата. Този размер не отговаря на възрастта и потребностите на момче на 7 години.

С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават издръжка, възрастта и нуждите на детето, както и с оглед социално – икономическите условия в страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на поне 490 лева, от които минимум 190лв. за храна, а останалите – за дрехи, пособия и задоволяване на други текущи нужди, включително и такива, свързани с образованието и здравето на детето. При разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето се отглежда от майката и тя полага ежедневни грижи за него. Съдът съобрази и обстоятелството, че доходите на майката са по-високи.

Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250,00 лева месечна издръжка на детето, а останалите средства следва да се поемат от майката, която полага грижи за фактическото му отглеждане.

Съдът счита, че ответникът е във възможност да заплаща издръжка в посочения размер и не споделя наведените възражения, че не разполага със средства за това. Законодателят е предвидил, че издръжка за ненавършило пълнолетие лице се дължи съгласно ал.2 на чл.143 от СК независимо от работоспособността и от възможността на родителя да се издържа от имуществото си. Посочената норма задължава родителите да заплащат издръжка дори когато не разполагат с достатъчно средства, за да покриват собствените си нужди. Също така издръжката, определена от съда, която ответникът трябва да осигури на детето си, не надвишава необходимия размер, предвид възрастта му и неговите специфични нужди. Този размер на издръжката не е прекомерен, като ответникът би могъл да осигурява същата.

Ето защо искът за присъждане на издръжка занапред се явява основателен за сумата в размер на 250 лева месечно за детето, считано от датата на подаване на исковата молба – 2.07.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, като за разликата над 250 лв. до претендираната сума от 300 лв. искът следва да бъде отхвърлен. Не се доказаха разходи за детето, които да обосноват този размер на претенцията, както и възможност на бащата да я покрива с оглед размера на неговите доходи.

При извършване на преценката дали следва да се разреши на Д. да пътува извън границата следва да се изходи преди всичко от интереса на детето. С оглед на това и на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на момчето да пътува извън границите на страната с майка си до държави членки на Европейския съюз и Р.Т. за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила. Следва да бъде разрешено и издаването на международен паспорт. За да достигне до този извод съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страната на бащата, респективно - от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, реално биха се накърнили основни права на детето като пълноправен гражданин на страната. В тази връзка следва преди всичко да се посочи уреденото в основното законодателство на страната изконно право на всеки български гражданин да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази свобода. Именно с оглед интересите на детето и следва да бъде дадено необходимото разрешение за пътуване, както и за издаване на международен паспорт. По този начин ще бъде осигурена възможност на Д. да почива с майка си извън страната, да посещава различни страни, да разшири кръгозора си. Към настоящия момент в България и в други държави на ЕС съществуват ограничения в предвижването, забрани за провеждане на масови мероприятия. Посещения на определени части от Европа са рискови. Но съдът приема, че се касае до временни ограничения. И за срокът на разрешението от пет години, ще отпаднат. Даденото разрешение е възможност за детето да пътува, като естествено е конкретното пътуване да бъде съобразено с конкретната обстановка от майката. Препоръки се дават от Министерство на външните работи за степента на риск. 

Искът следва да бъде уважен и в частта да бъде издаден международния паспорт.

Ищецът претендира присъждане на разноски в размер на 700лв. заплатено възнаграждение на адв., както и 30 лева държавна такса. С оглед частичното уважаване на иска, следва направените от ищеца разноски да се възложат върху ответника съразмерно с уважената част.

Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска. Разноските направени от него са в размер на 400 лева адвокатско възнаграждение. От тях върху ищеца следва да се възложи сумата от 68 лева.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответникът дължи държавна такса от 237.60 лв., изчислена върху увеличения размер на издръжката.  

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ  размера на присъдената по гр. д. № 4375/2014г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна издръжка, дължима от В.Д.И. ЕГН ********** с адрес: ***  на Д.В.И. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител А.И.П. ЕГН ********** с адрес: *** като УВЕЛИЧАВА същата от 85.00 лв. на 250.00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.07.2019г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 250 лева до пълния претендиран размер от 300 лева.

РАЗРЕШАВА на детето Д.В.И. ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България с майка си А.И.П. ЕГН ********** до държави-членки на ЕС и Р.Т. за срок от пет години, считано от влизане на решението в сила без да е необходимо за целта съгласие на бащата В.Д.И. ЕГН ********** като в тази връзка разрешава ОД на МВР да издаде паспорт на детето.

ОСЪЖДА В.Д.И. ЕГН ********** да заплати на А.И.П. ЕГН ********** сумата от 606,00 лв. /шестстотин и шест лева/, представляващи направени разноски.

ОСЪЖДА А.И.П. ЕГН ********** да заплати на В.Д.И. ЕГН ********** сумата от 68,00 лв. /шестдесет и осем лева/, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА В.Д.И. ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 237,60 лева /двеста тридесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса по настоящото производство.

ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението съгласно в частта относно присъдената издръжка.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала!

РЦ