Р Е Ш Е Н И Е
№ 38 / 2.2.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на десети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1015 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр. чл. 167, ал. 2, т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалбата на В.С.С.,
ЕГН **********,***, срещу принудителна административна мярка: принудително блокиране
на пътно превозно средство - лек автомобил марка „Опел“, рег.№ РА8982КР, приложена
на 20.09.2022 г. от блокиращ екип при сектор ОП „Паркиране и репатриране“ към
Община Пловдив, обективирана в констативен протокол за принудително блокиране №
0110300.
В жалбата и писмената защита се релевират най-общо доводи за незаконосъобразност на административната
мярка, като издадена от некомпетентен орган, в противоречие с материалния закон
и неговата цел. Посочва, че МПС е било паркирано на инвалидно място с поставена
за това карта за паркиране за хора с трайни увреждания,
но въпреки това е било блокирано. Твърди нарушение на чл. 6 АПК, тъй като
общинската администрация не е осигурила достатъчно места за паркиране. Иска се
отмяна на оспорения акт и присъждане на съдебни разноски.
Ответниците –– П.Н.К.и Х.Т.М., в качеството им на блокиращ екип
към Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив, чрез
процесуалния им представител адвокат Й.д., изразяват становище за
неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноски по приложен
списък.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт и
във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, приема за установено следното:
С оспорения констативен протокол №
0110300/20.09.2022 г. на блокиращ екип при ОП „Паркиране
и репатриране“ при Община Пловдив, на посочено правно основание чл. 26, ал.
1 от Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на
община Пловдив (Наредбата), е приложена принудителна административна мярка
(ПАМ) – принудително блокиране от ул. „Кръстю Пастухов“ срещу № 12А на МПС,
марка „Опел“, рег.№ ***, с водач В.С.С.. Според
съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени пет броя
снимки. Протоколът е подписан от водача, с отбелязване „Плащам, въпреки че не
съм съгласен“ и посочените длъжностни лица.
Видно от приложените към протокола снимки лек
автомобил с рег.№ ***, марка „Опел“ на дата 20.09.2022 г. в 09.55 часа е
паркирал в зона, обособена до тротоар. На таблото на автомобила е поставена
карта за паркиране за хора с трайни увреждания
Според представената към преписката схема – копие от
Генерален план за организация на движението в района на ул. „Кръстю Пастухов“ №
12А, гр. Пловдив, посока ул. „Д-р Г.М. Димитров“ са предвидени места за
паркиране на превозни средства, сигнализирани с табела Т17 „Синя зона“,
посочваща платено паркиране и за принудително преместване на спрелите в
нарушение превозни средства.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен
срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта,
за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което
обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – неоснователна по следните съображения:
Оспорената ПАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган, въпреки твърденията на жалбоподателя. По делото
е представена Заповед № 120А680/23.03.2012 г. на и.д. кмет на Община Пловдив, с
която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 167, ал. 2, т. 2 и чл. 168 ЗДвП и
чл. 27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на град Пловдив, с която ОП „Паркиране и репатриране“ е определено
за звено на Община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при
неправилно паркиране – „блокиране на колелото на неправилно паркирало ППС“, на
територията на община Пловдив. Според т. II от заповедта определените от
директора на предприятието служители на ОП „Паркиране и репатриране“ използват
техническо средство за принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно
средство, за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от
Общински съвет-Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Представена е и Заповед № 190А-1646/09.07.2019 г.
на кмета на Община Пловдив, с която са определени съответните длъжностни лица
от ОП „Паркиране и репатриране“ (сред които П.Н.К.и Х.Т.М.
на длъжност „скобар“), които да използват техническо
средство за принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на ППС и да
съставят констативни протоколи за принудително блокиране на ППС на територията
на град Пловдив.
Според допълнителни споразумения към трудови договори,
считано от 01.05.2022 г., П.Н.К.и Х.Т.М. са
назначени с място на работа ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив,
направление „ПП“ – синя зона, длъжност „скобар“.
Съгласно чл. 99, ал. 1–3 ЗДвП в населените места
собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да определи райони,
пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране в
определени часове на денонощието; местата за паркиране се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места,
както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено
на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
Разпоредбата на чл. 10 от Наредбата за организацията
на движението и паркирането на територията на община Пловдив, приета с Решение
№ 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012 г., предвижда, че на територията на
града се определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране („Синя зона“) в определени часове на денонощието, от
понеделник до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт
официални национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 18.30 часа.
Таксуването се определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за
паркиране (ал. 1). Ал 2 гласи, че за паркиране в „Синя зона“ се заплаща цена в
размер определен с Наредбата за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Пловдив, с изключение на електрически
превозни средства (ЕПС), паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в
режим на зареждане от същата. Обхватът на „Синя зона“ се определя от Общински съвет-Пловдив,
съгласно одобрен списък, Приложение № 1 на настоящата Наредба. Условията и
редът за паркиране в зоната, се указват с пътни знаци, пътна маркировка и надписи,
чрез които на водача се указват условията за паркиране, при спазване на действащите
нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на движението
в гр. Пловдив (ал. 3).
При справка със съдържанието на Приложение № 1 към
Наредбата и представената по делото схема-копие на Генерален план е видно, че
на ул. „Кръстю Пастухов“ е обособена зона за платено паркиране (Синя Зона).
Нормата на чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП предвижда, че
служби за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на
таксата и на разходите по прилагане на техническото средство. В чл. 26, ал. 1
от Наредбата е посочено, че ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за
паркиране в „Синя зона“ може да бъде принудително задържано чрез използване на
техническо средство тип „скоба“.
Страните по делото не спорят, че на ул. „Кръстю
Пастухов“ е обособена Синя зона за платено паркиране, а доколко правилно е блокиран
лекият автомобил на жалбоподателя при условие, че твърди, че е паркирал на специално
обособено място за хора с увреждания и е поставил нарочна карта за това.
По правилото на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата
във всяка „Синя зона“ и „Зелена зона“ се осигуряват фиксирани и обозначени със
знак Д21–„Инвалид“ места за безплатно паркиране на ППС, превозващи и/или
управлявани от хора с увреждания. На тези места могат да престояват до 3 часа
само автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на такова
място. Картата задължително съдържа международния знак „Инвалид“. Тя трябва да
бъде поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, откъм вътрешната
му страна, по начин, осигуряващ видимостта на изображението отвън. В ал. 8 на
разпоредбата е посочено, че при недостиг на паркоместа „Инвалид“, паркирането
на автомобили, снабдени с карта, удостоверяваща правото на ползване на
паркомясто, се извършва при режим на почасово платено паркиране.
Видно от представените снимки към протокола за
прилагане на ПАМ, на таблото на лекия автомобил е поставена карта за паркиране
за хора с трайни увреждания, но същият е паркиран преди пътен знак Д21 „Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“, т.е.
извън изрично обособеното място за паркиране на хора с увреждания. Съгласно чл.
101 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци пътните
знаци от група „Д“ се използват за въвеждане на специални предписания за
участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или
участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията.
Анализът на посочените норми дава основание да се
приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде
реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен
знак Д21.
Принудителното задържане на пътно превозно
средство чрез техническо средство - скоба е принудителна административна мярка,
която по своето предназначение цели да отстрани вредните последици от
констатирано правонарушение. Фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2,
т. 2 ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона,
определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това
плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите
на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Съставения по приложената мярка констативен
протокол съдържа данни за мястото на извършване на нарушението, което е
включено по реда на чл. 10, ал. 3 Наредбата от компетентния орган - Общински
съвет-Пловдив в обхвата на „Синя зона“. От представената от ответника схема е
видно, че оспорващият е паркирал в „синя зона“, за която предварително са
указани условията и редът за паркиране, но извън изрично обозначеното с пътен
знак Д21 място, а изготвеният и представен по преписката снимков материал кореспондира
на установената фактическа обстановка.
Принудителната административна мярка по чл. 167,
ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране
по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическото основание за
прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в
определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане,
както и че това плащане не е извършено към релевантния момент.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че
при приложената мярка е нарушен принципът за съразмерност по чл. 6, доколкото с
нея не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от
необходимото за изпълнение на законово установените правомощия на
административния орган. Законодателят цели създаването на облекчени условия за
хора с увреждания за възможности за облекченото им обслужване, вкл. с МПС с
оглед на интеграцията им и пр., поради което в община Пловдив са определени и
обозначени нарочни места, които да се ползват само и единствено от хора с
трайни увреждания.
Предвид изложеното, съдът намира, че административният
акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата
на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради
което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. ПАМ е приложена
спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не
накърнява правото му на защита.
С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателя
не се дължат. Основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния
представител на ответниците, искане за присъждане на разноски. Поради това жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на Община Пловдив сумата от 1 200 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна
защита и съдействие от 05.01.2023 г., платежно нареждане, фактура и списък по
чл. 80 ГПК. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност доколкото
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвижда, че за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес, възнаграждението е 1000 лв., а в нейния § 2а от ДР е
посочено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати размерът на дължимия данък
върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. От представената по делото фактура е видно, че дружеството е регистрирано
по ДДС, поради което посочената в нея сума за заплатено адвокатско
възнаграждение не се явява прекомерна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С. ***, срещу Констативен протокол за принудително
блокиране № 0110300/20.09.2022 г. на П.Н.К.и Х.Т.М., в качеството им на блокиращ
екип при ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив.
ОСЪЖДА В.С.С., ЕГН **********,***, да заплати
на Община Пловдив, сумата от 1 200 (хиляда и двеста) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от
решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:/П/