Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.01.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 21.12. 2020 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. Х.В
СЕКРЕТАР: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
Като разгледа докладваното от
съдията Х.В
Търд. № 29 по описа за 2020 , за да се произнесе съобрази:
Предявени
са искове с правно основание по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В
исковата молба се посочва, че на
01.10.2018 около 07:40 часа, на републикански път № 667, III-та категория, на 1
км и 200 м. от с. Г. в посока с. П., при управление на МПС „Нисан“ Алмера, per.
№ **, рама № **, водачът М.К.К., ЕГН **********, при неспазване на правилата за
движение, излиза от пътя и се блъска в дърво.
Сочи
се, че при пристигане на място, органите на ОД на МВР П.-Сектор „Пътна
полиция“, РУ-П., констатират фактическото положение, за което съставят
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 от 01.10.2018, в който
протокол е констатирано, че има пострадало лице пътник - ищцата В.Д., ЕГН **********.
При съставянето на констативния протокол е установено, че за МПС „Нисан“
Алмера, per. № **, рама № ** има сключена застраховка, с полица №
BG/30/118001703843, валидна до 11.06.2019, 23:59ч., която е издадена от З.Ж.И
З. АД. Сключената застраховка обхваща период, в който е причинено ПТП-то.
В
исковата молба се сочи, че в следствие на ПТП-то на 01.10.2018, ищцата В.Д. е
постъпила в УМБАЛ „**“ П., където са й извършени прегледи - рентгенография, в
резултат на които се установява, че на В.Д. са причинени травматични
увреждания:
-
S40.30 - счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост /лява ръка/, закрито ф-
рахумери син;
-
S02.61 - счуване на долна челюст, открито: Фрактура
комплетаапертакорпоримандибуледекстре.
При
лечението на В.Д. й е извършена операция - 01.10.2018 в УМБАЛ „**“ П., като на
лявата раменна кост й е поставен: 291.2 - комплект канюлиран, интрамедуларен,
заключващ пирон за проксимална и дисталнахумерална фрактура с възможност за
антигридно и ретроградно приложение и заключване на пирона - проксимално чрез
4бр. винтове - О 3,9 мм и дистално чрез 3 бр. винтове.
Сочи
се, че при така изложената фактическа обстановка В.Д. е претърпяла
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на фрактурата
- счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост /лява ръка/ и счуването на
долната челюст, които неимуществени вреди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото на 01.10.2018 пътно-транспортно произшествие, извършено от М.К.К..
Неимуществените вреди, претърпени от ищцата, представляват болки и страдания от
получените фрактури, както и болки и страдания, изпитани в периода на лечението
и в период на възстановяването. Ищцата е изпитала страх и безпокойство от хода
и резултата на процеса на възстановяване, поради обстоятелството, че
възстановяването й е бавно, трудно и продължително. От друга страна В.Д. е
изпитала страх и безпокойство от възможността да не може да се обслужва напълно
самостоятелно за определен период от време, с оглед причинените й травми, както
и от възможността за настъпване на необходимост от полагане на грижи за нея, от
страна на близките й, предвид факта, че е сравнително млада, което допълнително
би ги обременило и би я травмирало психически.
Сочи
се, че на ответното застрахователно дружество е изпратена покана за изплащане
на застрахователно обезщетение, получена на 06.12.2018 Във връзка с отправената
покана, З.Ж.И З. АД е образувало щета № 0801-003249/2018-01. В отговор на
поканата, с писмо с изх. № 4585/12.12.2018, застрахователната компания
уведомила, че ще се произнесе по предявената претенция след представяне на
допълнителни документи от образуваното по случая досъдебно производство.
С
последващо писмо с изх. № 713/25.02.2019, ответното дружество констатирало
непредставяне на допълнително изисканите документи, както и, че първоначално
предоставената с поканата документация се явява недостатъчна за определяне
справедлив размер на застрахователно обезщетение, предявената претенция се
явява недоказана, с оглед на което се отказва изплащане на претендираните суми.
Ищцата
сочи, че във връзка с горецитираните писма от З.Ж.И З. АД, е отправила писмо,
получено от застрахователната компания на 10.12.2019, с което приложено е
представила заверени копия на документи по ЗМ № 269/26.06.2018 , по описа на
Сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към ОД на МВР П., подробно
описани в писмото. В последното е заявила и молба в случай, че
застрахователната преписка е прекратена, същата да бъде възобновена и
преразгледана, с оглед необходимостта от произнасяне.
В
отговор на горепосоченото писмо и представената от ищцата допълнителна
документация във връзка с образуваното по случая досъдебно производство, с
уведомление с изх. № 4896/20.12.2019, З.Ж.И З. АД я информира, че поради недоказаност
на предявената претенция, не са налице основания за уважаване на същата,
застрахователната компания не може да се ангажира с определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение и претенцията следва да бъде отказана.
Ищцата
счита, че претендираното от нея в поканата до ответното дружество
застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева, би обезщетило причинените
й вреди.
Твърди,
че ответното дружество дължи и обезщетение за забава върху размера на
претендираното обезщетение, считано от датата на ПТП-то до пълното погасяване
на обезщетението.
Към
настоящия момент, законоустановеният срок за произнасяне от застрахователя по
образуваната застрахователна преписка е изтекъл, като е налице и отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Ето
защо и предвид гореизложеното се твърди, че за ищцата е налице правен интерес
от водене на настоящите искове срещу З.Ж.И З. АД, ЕИК:***, за сумата в размер
на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляваща застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, както и сумата от
1980 /хиляда деветстотин и осемдесет/ лева представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на настъпване на деликта до окончателното погасяване.
Моли
съда да осъди З.Ж.И З. АД ЕИК: ***, да заплати на ищцата В.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, обезщетение за претърпените неимуществени вреди, представляващи
болки и страдания в размер на 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, както и
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1980 /хиляда
деветстотин и осемдесет/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, от
датата на настъпване на деликта до окончателното погасяване.
Претендира
направените деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
На
основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, представя банкова сметка, ***нието си:
Титуляр:
Адвокатско дружество „М. и Д.”, ЕИК ***;
IBAN:
***;
BIC:
***,
***.
По
делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, с който същият оспорва исковите претенции на В.Д. срещу
ответното дружество и моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни и
недоказани. Отговорността на ответното дружество е изцяло обусловена от
отговорността на деликвента. В този случай М.К.К. няма вина, тъй като се касае
за случайно деяние, което е било технически непредотвратимо за него. Тъй като
самият той не носи отговорност за претърпените от ищцата вреди, отговорност не
носи и „З.Ж.И З.“ АД.
Твърди,
че отговорността следва да понесе Агенция „П.И.“ при Министерство на
регионалното развитие и благоустройството поради неизпълнение на задължението
си за поддържане на републикански път 667, километър 1 и 200 м. посока на
движение от с.Г. към с.П. в състояние, безопасно за участниците в движението.
В
случай, че съда намери исковата претенция за основателна, то моли съда да
намали размера на претендираното обезщетение, тъй като заявената с исковата
молба претенция не съответства на претърпените от В.Д. болки и страдания и е
прекомерно завишена.
На
отделно основание моли съда да намали размера на претендираното обезщетение
поради съпричиняване на вредите от страна на ищцата, евентуално поради
съпричиняване на вредите от Агенция „П.И.“.
Моли
съда, на осн. чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК да му присъди разноските в настоящото
производство, в това число и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
сочи, че в частта, с която се предявява претенцията за обезщетение за
неимуществени вреди, искът е допустим, макар и неоснователен. В частта, с която
се предявява претенцията за имуществени вреди, искът е допустим, но
неоснователен.
Намира
исковата молба за нередовна, тъй като същата е неконкретизирана и не съдържа
изложение на обстоятелствата, на които се основава иска в нарушение на
разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК. Бланкетното посочване в исковата молба,
че определено лице - водачът на автомобила в процесния случай - е нарушило
правилата за движение по пътищата, също не представлява твърдение по отношение
конкретиката на осъществяване на деликта - не е посочено нито кои правила е
нарушил, нито с кои свои действия.
Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по отношение
собствеността и ползването на лек автомобил с per. № **, собственост на Марийка
Стоянова Колева, възникнало от процесната полица с № BG/30/118001703843.
Оспорва
механизма на ПТП, описан в исковата молба. Същото описание е толкова формално и
схематично, че на база на него не би могла да бъде формирана нито правилна,
нито цялостна представа за настъпилите факти.
Оспорва
изцяло всяка една от исковите претенции по основание и размер, като оспорва
вината на водача М.К.К., противоправността в действията му, причинно-следствената
връзка между неговите действия и ПТП и настъпилите вреди.
Сочи,
че за основателността на исковата претенция е релевантна само пряката и
непосредствена връзка между действията на водача на лекия автомобил и
вредоносния резултат. Твърди, че М.К.К. - водачът, управлявал лек автомобил
марка „Нисан“, модел „Алмера”, с per. № ** - не е виновен за ПТП и неговите
действия не са в причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
Посочва,
че в процесния случай се касае за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК,
което е било непредвидимо и технически непредотвратимо за Минчо Колев. Според
съдебната практика деянието, в резултат на което е станало пътно-транспортно
произшествие, е случайно тогава, когато опасностите на пътя са изненада за
водача и той не е бил длъжен и не е можел да предвиди настъпването на тези
последици. За управлявания от него лек автомобил е възникнал аквапланинг
(вследствие на събралата се вода на пътното платно от продължителен дъжд) и е
бил изхвърлен от пътното платно. В следствие на хидродинамичния клин в основата
на контакта на гумите на автомобила той е станал неуправляем, което е
предизвикало отклонението му от пътното платно. Отговорността за това следва да
понесе Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, тъй като пряка и непосредствена причина за настъпилото
произшествие е неподдържаният участък на републикански път. По силата на
разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата тъкмо Агенцията е носител
на задължението да поддържа републиканските пътища, включително третокласен път
667, който осигурява транспортни връзки от национално значение и образува
държавната пътна мрежа (чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата). Загубата на
контрол върху МПС не е по вина на водача и не е могла да бъде предвидена или
предотвратена по никакъв начин. Твърди, че лицето Колев се е движил с
разрешената скорост по третокласен път 667, километър 1 и 200 м., но въпреки
това не е могъл и не е бил длъжен да предвиди обстоятелството, че в дясната
лента ще има локви, а по платното ще има наличие на вади от течаща вода.
Предвид изложеното твърди съпричиняване на ПТП и вредите на ищцата от Агенция „П.И.“
(АПИ), която поддържа този пътен участък. АПИ също не е обозначила по никакъв
начин за водачите опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в
района на инцидента, с което също е създала предпоставки за вредоносния
резултат.
Заявява
също изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в следните
насоки:
На
първо място твърди съпричиняване на вредите от В. поради това, че с поведението
си е допринесла за настъпване на вредите - сам се е поставила в опасност, като
е седяла на предна дясна седалка в л.а. марка „Нисан“, модел „Алмера“ с per. № **
без поставен обезопасителен колан. Освен това, като пасажер в самокатастрофирал
автомобил, ищцата е била наясно с опасността на пътя и с възможността да се
образува аквапланинг и е следвало да положи усилия за собствената си безопасност.
На
второ място твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ПТП на ищцата от
страна на АПИ, която на основание чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата не е
поддържала този пътен участък и не е обозначила по никакъв начин за водачите
опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в района на
инцидента, с което също е създала предпоставки за вредоносния резултат.
Оспорва
предявените искове и по размер. В този смисъл прави възражение за прекомерност
на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално претърпените болки
и страдания. Предявената претенция в размер на 70 000 лв. за неимуществени
вреди е напълно необоснована и не кореспондират нито с принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, нито със съдебната практика по
аналогични случаи. Липсват доказателства за твърдените от ищцата травми и
техните усложнения, за продължително посттравматично възстановяване и за
усложнения от лечението. Същото важи и за наведеното твърдение, че не е могла да се обслужва напълно
самостоятелно за определен период от време с оглед причинените й травми. За
това твърдение ищцата не сочи никакви доказателства.
Възразява,
че претендиралият иск за имуществени вреди в размер на 1980 лв. не е в
причинно-следствена връзка с получените травми от ищцата вследствие на
процесното ПТП.
Оспорва
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 14 с per. № р8913-10.10.2018 в частта обстоятелства и причини за ПТП, счита
че описания механизъм не отговоря на действителната фактическа обстановка.
Посочва,
че на 01.10.2018 , около 07:40 ч. на републиканската пътна мрежа III-клас 667
на 1 км 200 м., в посока от с.Г. към с.П., лек автомобил „Нисан“ с per. № **,
управляван от М.К.К., в който пътник е ищцата В., попада в ситуация на така
наречения „аквапланинг“, тъй като настилката на пътното платно е неравна, има
вдлъбнатина, която се пълни с дъждовна вода и образува локви, а изискуемият по
принцип наклон не е изпълнен според изискванията за качествено и безопасно
строителство. Поради тази причина МПС, управлявано от Минчо Колев попада в
локвите и стичащите се вади по платното, в резултат на което МПС е изхвърлено
от дясната пътна лента и се ударя странично в дърво. Причина за ПТП е
неравномерна настилка и неправилно изпълнен наклон за отводняване, също така и
липсата на отводнителни канали, които да поемат стичащите се по платното за
движение водни вади. В този смисъл вината за възникване на ПТП и за настъпилия
вследствие на ПТП вредоносен резултат е изцяло на Агенция „П.И.“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството.
Ако
ищцата не се яви в първото заседание по делото, моли съда да прекрати делото и
да му присъди сторените по делото разноски, при наличие на предпоставките на
чл. 238, ал. 2 ГПК.
В
случай, че за първото съдебно заседание не се яви процесуален представител за „З.Ж.И
З.“ АД, не възразява делото да се гледа в негово отсъствие.
В
случай, че ищцата представи пълномощно и договор за правна защита и съдействие,
както и списък на разноски по чл. 80 ГПК, прави възражение за прекомерност на
претендиралото адвокатско възнаграждение.
По
делото е постъпила молба за привличане
на трето лице от ответника „З.Д.И.З.“ АД, ЕИК ***, гр. София, в която на
основание чл. 219, ал.1 от ГПК и в рамките на законоустановения срок моли по
горепосоченото дело да бъде привлечена на страната на ответника по главния иск
като трето лице - помагач Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното
развитие и благоустройството с постоянен адрес:*** 1606, пл. „Македония” № 3,
представлявана от: инж. Дончо А., председател на УС.
Правният
интерес от привличането на трето лице - помагач обосновава с обезпечаване
възможността си да реализира по съдебен ред в настоящото производство
регресните си права по отношение на Агенцията на основание чл. 53 от ЗЗД във
връзка с чл. 127, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД.
Твърди,
че причина за процесното ПТП по настоящия иск е лошото състояние на пътната
настилка (неподдържането на пътния участък и необозначаването по никакъв начин
за водачите опасността от събиране на вода по пътната лента с неравност в
района на инцидента, с което също е създала предпоставки за вредоносния
резултат) на мястото на произшествието - 1 км и 200 м на републикански път
III-667 с посока на движение от с. Г. към с. П.. Лошото състояние на пътната
настилка се дължи на неизпълнението от страна на Агенцията на задължението й да
полага дължимата грижа за поддръжка на пътното платно, като по този начин е
предпоставила и настъпването на вредоносни последици от нея.
Сочи,
че на основание чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи,
отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Според чл. 8 ЗП титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища
е държавата, а според чл. 30 и сл. изграждането, ремонтът и поддържането им се
осъществяват от Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, а чл. 3, ал. 2 ЗП, дефинира автомагистралите като
републикански пътища. В този смисъл отговорност за вреди, причинени от
състоянието на автомагистрала „Тракия“ следва да носи Агенцията.
По
делото е постъпило становище от
ищцата В.Д., чрез адв. Л.Д.-М.,***, във връзка с депозирана от ответното
дружество ЗАД ДалдБогг: Живот и Здраве АД, молба за привличане на трето лице по
т.д. № 29/2020 по описа на Окръжен съд Стара Загора.
Заявява,
че искането за привличане на страната на ответника на трето лице-помагач -
Агенция „П.И.“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е
направено в законоустановения за това срок.
С
оглед обстоятелството, че ответната страна разполага с правото на предявяване
на регресен иск и упражняване регресни права срещу Агенция „П.И.“, счита, че по
отношение на застрахователната компания е налице правен интерес от привличането
на трето лице - помагач, предвид което ответника има основание да направи
искането за привличане.
С
оглед горното, не се противопоставя на направеното от страна на З.Ж.И З. АД
искане за привличане на трето лице-помагач.
Предоставя
преценката за допускане на съда.
По
делото е постъпила допълнителна искова
молба от ищцата, в която заявява, че направените с отговора на исковата
молба възражения на ответното дружество са неоснователни и не следва да бъдат
уважени.
Сочи,
че на 01.10.2018 около 07:40ч., М.К.К. управлява лек автомобил марка и модел
„Нисан Примиера“ с per. № ** на път 667, в посока с. Г. - с. П.. В автомобила
се вози В.Д.. В конкретната пътна ситуация вали дъжд, пътната настилка е мокра,
по пътното платно има локви, а отстрани на платното са се образували вади от
течаща вода. Предните две гуми на автомобила са с различна широчина, височина и
цолаж.
Посочва,
че при достигане на 1км и 200м на път 667, след с. Г., на прав участък от пътя,
водачът М.К.К. предприема изпреварване на два леки автомобила, движещи се пред
него, като се движи със скорост несъобразена със състоянието на пътната
настилка, метеорологичните условия и техническото състояние на пътя. Водачът
завършва маневрата изпреварване, като рязко, с малка дистанция, се прибира в
дясната лента за движение, като допуска излизане на автомобила от дясна част на
пътното платно. В следствие скоростта на движение, състоянието на платното за
движение и състоянието на автомобилните гуми, лекият автомобил губи напречна
устойчивост и навлиза надясно, по банкета. При загубване на напречната
устойчивост водачът М.К.К., задейства спирачната система. Автомобилът се
плъзга, като след известно разстояние намалява скоростта, след което се удря в
крайпътно дърво.
Заявява,
че е неоснователно възражението на ответника, касателно вината /като
субективното отношение/ на водача М.К.К. към момента на настъпване на
събитието. Отговорността на застрахователя произтича от договора за застраховка
и застрахователното дружество следва да обезщети пострадалите лица. Вината е
предмет на наказателното производство и има отношение единствено в производство
между причинителя и застрахователното дружество и такова възражение не може да
бъде противопоставяно и не следва да се разглежда.
В
този смисъл твърди, че поведението на водача М.К.К. е в причинно-следствена
връзка с настъпване на инцидента и вредоносните последици от ПТП-то.
Счита
за неоснователно възражението на ответника за изплащане на застрахователно
обезщетение, с мотив и твърдение за наличието на случайно деяние. Това
твърдение от страна на застрахователното дружество не следва да бъде
кредитирано, като направеното в тази насока възражение, следва да бъде оставено
без уважение.
Твърди,
че водача М.К.К. е управлявал автомобила с технически несъобразена скорост с
конкретната пътно-климатична обстановка - мокра пътна настилка и валеж на дъжд.
Твърди
също, че лек автомобил марка и модел „Нисан Примиера“, с per. № **, управляван
от М.К.К. е с различни предни гуми и износени задни такива. Предвид описаното в
ЗДвП, това следва да бъде възприето като техническа неизправност, при която
водача въобще да не потегля, защото различният и намален коефициент на сцепление
на автомобилните гуми и пътната настилка, особено когато последната е мокра, е
ясно изразима предпоставка за ПТП, която водачът чрез потегляне и управление на
автомобила с висока скорост, е пренебрегнал. Поради това, водачът сам се е
поставил в условие на неконтролируемост над автомобила, тъй като технически
правилно би било в установеното състояние на автомобила, същият въобще да не се
движи, още по-малко със скоростта определена в експертизата по образуваното ДП.
Счита
за неоснователно възражението на З.Ж.И З. АД за съпричиняване от страна на
ищцата В.Д.. Твърди се, че В. е била с поставен предпазен колан, както преди
настъпване на ПТП-то, така и в момента на удара. Това обстоятелство се установява
и от изготвените в хода на досъдебното производство по случая протоколи за
разпит на свидетели, в които са материализирани свидетелските показания,
доказващи, че ищцата е била с предпазен колан. Твърди се също, че В. по никакъв
начин не е допринесла за настъпване на вредите, както и че с поведението си
ищцата не е улеснила/спомогнала за настъпване на вредоносния резултат, както и,
че същата е положила всички усилия за осигуряване собствената си безопасност, в
т.ч. и поставянето на обезопасителен колан. В този смисъл, в случая не е налице
нарушение на правилата за движение, осъществено от ищцата, което да сформира
извод за редуциране на застрахователното обезщетение, дължимо от ответната
страна.
Счита
за неоснователни направените от застрахователната компания възражения за
прекомерност на претендиралото обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, като така направеното възражение не следва да бъде
уважено. Твърди, че предявената в размер на 70 000 лева претенция за неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания, в резултат на причинените травматични
увреждания - фрактура - счупване на тялото /диафиза/ на раменната кост /лява
ръка/ и счуване на долната челюст, както и болки и страдания, изпитани в
периода на лечението и в период на възстановяването, отговаря и кореспондира с
претърпените от В. неимуществени вреди.
Счита,
че претендиралото в исковата молба застрахователно обезщетение в размер на 70
000 лева, би обезщетило и възмездило справедливо вредите, причинени на ищцата,
като излага съображения.
Счита
също, че размерът на исковите претенции за неимуществени вреди, напълно
кореспондира с принципа на справедливост по смисъла на закона, както и със
съдебната практика по случаи, аналогични на настоящия. От друга страна, сочи,
че в случая не е налице нарушение на правилата за движение, осъществено от
ищцата, в качеството й на пострадало лице, което да сформира извод за
редуциране на застрахователното обезщетение, дължимо от ответната страна.
Ответника
е депозирал отговор на допълнителна
искова молба, в който заявява, че поддържа всички направени с отговора на
исковата молба твърдения, възражения, оспорвания и доказателствени искания,
като излага подробни съображения.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе
предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Безспорно
е установено, че на 01.10.2018
около 07:40 часа, на републикански път № 667, III-та категория, на 1 км и 200
м. от с. Г. в посока с. П., при управление на МПС „Нисан“ Алмера, per. № **,
рама № **, водачът М.К.К., ЕГН **********, при неспазване на правилата за
движение, излиза от пътя и се блъска в дърво.
Към датата на настъпване
на процесното ПТП – 01.10.2018 за МПС
„Нисан“ Алмера, per. № **, рама № ** има сключена застраховка, с полица №
BG/30/118001703843, валидна до 11.06.2019, 23:59ч., която е издадена от З.Ж.И
З. АД.
Ищцата
е отправила покана за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на
06.12.2018 Във връзка с отправената покана, З.Ж.И З. АД е образувало щета №
0801-003249/2018-01. В отговор на поканата, с писмо с изх. № 4585/12.12.2018,
ответното дружество е уведомило ищцата, че ще се произнесе по предявената
претенция след представяне на допълнителни документи от образуваното по случая
досъдебно производство.
С
последващо писмо с изх. № 713/25.02.2019, ответното дружество констатирало
непредставяне на допълнително изисканите документи, както и, че първоначално
предоставената с поканата документация се явява недостатъчна за определяне
справедлив размер на застрахователно обезщетение, предявената претенция се
явява недоказана, с оглед на което се отказва изплащане на претендираните суми.
Във
връзка с горецитираните писма от З.Ж.И З. АД, е отправила писмо, получено от застрахователя
на 10.12.2019, с което приложено е представила заверени копия на документи по
ЗМ № 269/26.06.2018 , по описа на Сектор „Разследване на престъпления по
транспорта“ към ОД на МВР П., подробно описани в писмото. В последното е
заявила и молба в случай, че застрахователната преписка е прекратена, същата да
бъде възобновена и преразгледана, с оглед необходимостта от произнасяне.
В
отговор на горепосоченото писмо и представената от ищцата допълнителна
документация във връзка с образуваното по случая досъдебно производство, с
уведомление с изх. № 4896/20.12.2019, З.Ж.И З. АД я информира, че поради
недоказаност на предявената претенция, не са налице основания за уважаване на
същата, застрахователната компания не може да се ангажира с определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение и претенцията следва да бъде отказана.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза се установява следното:
При
настъпило ПТП на 01.10.2018 на В.Д. е
получила следните травматични увреждания: Контузия на главата,
разкъсно-контузна рана в теменната област, счупване на долната челюст - в
областта на левия долночелюстен ъгъл и в дясно от брадичката, счупване на
лявата раменна кост в средната и част. Счупването на лявата раменна кост, в
средната част на диафизата, е наложило извършване на оперативно лечение с вътрешна
фиксация и имобилизация и е от медико биологичния квалифициращ признак трайно
затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни.
Счупването на долната челюст е от медико-биологичния квалифициращ признак
счупване на челюст, при което се затруднява дъвченето или говоренето за срок
по-дълъг от 30 дни. Останалите травматични увреждания са причинили разстройство
на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Неминуемо всички
получени травматични увреждания са причинявали болки и страдания на ищцата с
висок интензитет.
При
правилно протичане на оздравителния процес на левия горен крайник и до пълното
възстановяване на движенията е необходим период от около 5-6 месеца.
Оздравителния процес при счупването на долната челюст е в рамките на 1,5-2
месеца. Останалите увреждания са преминали за период от около три седмици. В
конкретния случай няма данни за усложнения, възможно е пълно възстановяване,
като трябва да се има предвид, че поставената плака на лява раменна област ще оказва
влияние върху пълния обем на движение на горния крайник и по преценка на
лекаря, който е извършил операцията ще е необходима последваща оперативна
намеса за премахване на плаката /металната остиосинтеза/.
Получените
травматичните увреждания са пречели и възпрепятствали за изпълнение на
обичайните ежедневни дейности и служебни задължения за периода на
възстановяване отразен в предходния отговор.
Получените
травматични увреждания са изцяло в лявата повърхност и напълно отговарят да са
получени от удари в изпъкналите части и детайли в купето на катастрофирал
автомобил от пътник на предна дясна седалка с поставен предпазен колан.
Ищцата
е била с поставен предпазен колан, като за това има данни от преките очевидци,
които са оказали първа помощ на пострадалата и са я извадили от катастрофиралия
автомобил, непосредствено след настъпилото ПТП. Ако е била без поставен
предпазен колан, вероятно травматичните увреждания, щяха да бъдат много по
тежки.
Няма
данни как е протекъл оздравителния процес до настоящия момент, както и няма
медицинска документация за извършени контролни прегледи до настоящия момент.
За
отшумяване на последиците от травмата на левия горен крайник по принцип се
препоръчва провеждането на рехабилитация и физиотерапия.
Няма
медицинска документация и данни за проведена рехабилитация за твърдените
травми.
Били
са необходими разходи за лечението за получените в резултат на ПТП – то
увреждания, като в делото няма данни и документи за направени такива.
От
допълнителното заключение на съдебномедицинската експертиза се установява
следното:
Оздравителния
процес при В.Д. е протекъл с болнично лечение непосредствено след настъпилото
ПТП, с оперативно и медикаментозно лечение, в последствие с лечение чрез
физиотерапия и рехабилитация. Налице са извършени контролни прегледи във връзка
с травмата на лява раменна кост при специалист ортопед-травматолог, видно от
приложените три амбулаторни листа, описани в описателната част на експертизата.
В
конкретния случай във връзка с травмата /счупването/ на левия горен крайник, за
отшумяване на последиците е било необходимо провеждане на физиотерапия и
рехабилитация.
От
представената медицинска документация, а именно амбулаторни листи издадени от
лекар специалист по физикална и рехабилитационна медицина, са налице данни за
проведена продължителна рехабилитация във връзка с травмата на левия горен
крайник.
Направените
разходи за лечение с приложени документи са били необходими и са във връзка с
уврежданията получени при настъпилото ПТП.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
Мястото
на удара се намира на път 667 при км 1+200 от РПМ на около 0,25 м южно от
ориентира и 10,20 м източно от него.
Скоростта
на автомобила при удара в дървото е около 40,86 км/ч
Скоростта
на автомобила непосредствено преди изгубването на устойчивост на движение
/настъпване на аквапланинга/ е била около 83,0 км/ч.
Водачът
е имал техническа възможност да избегне удара и предотврати произшествието,
като е следвало да се съобрази с пътно-климатичните условия в участъка на ПТП -
наличие на дъжд, локви по пътното платно, както и със състоянието на
автомобилните гуми на автомобила си, които са били с износен грайфер на
протектора. В тази връзка е трябвало да се движи с ниска скорост и да не
предприема изпреварване на автомобила пред себе си, предприел тази маневра е
трябвало да се прибере плавно в лентата си за движение, а не рязко както е
реагирал. Изпълнявайки тези изисквания автомобилът му не би изгубил устойчивост
на движение и водача не би изгубил контрол върху управлението му.
С
оглед на конкретната пътно-климатична обстановка по време на ПТП скоростта на
автомобила от около 83 км/ч се е оказала технически несъобразена, при което
автомобила е изгубил устойчивост на движението си , а водачът контрол върху
управлението му.
Техническите
причини за настъпилото ПТП се свеждат до движението с технически несъобразена
скорост, във връзка с пътно-климатичните условия и техническото състояние на
гумите. Рязкото прибиране в лентата си за движение при завършване на маневрата
изпреварване е способствало за настъпване на явлението аквапланинг при което
автомобила практически става неуправляем.
Най-вероятния
механизъм за настъпване на автотранспортното произшествие е следния : При
движение на лек автомобил „Нисан Примера“ С ДК№ **, управляван от водача М.К.К.
по път 667 в посока от с. Г. към с. П. на 01.10 2018 около 7,40 часа със скорост около 83 км/ч
същия застига попътно автомобил и предприема изпреварване на същия. При
завършване на маневрата в етапа на прибиране в лентата си за движение
автомобилът губи устойчивост на движение вследствие на създалия се аквапланинг,
тъй като по това време вали дъжд и пътното платно е с наличие на локви, а в
двата му края са се образували вади от течаща вода. Рязкото прибиране в лентата
си за движение на автомобил Нисан е допринесло за загубата на устойчивост на
движението. След това автомобилът е станал практически неуправляем и въпреки
усилията на водача да възстанови контрол върху движението му същия се е
отклонил на дясно по посоката си на движение, преминал е през банкета и се е
ударил в крайпътно дърво в зоната на предна лява колонка и предна и задна леви
врати. След удара автомобила е променил посоката си на движение на изток и се е
установил в покой при който е бил фиксиран протокола за оглед на
местопроизшествието.
Мокра
пътна настилка, заснежена пътна настилка, суха пътна настилка, могат да са
налични в географското местоположениена настъпилото ПТП и следва водача да се
съобрази с тях, с цел безопасно управление на автомобила.
Най-вероятно
е загубата на управление на автомобила от водача да се дължи на рязко завиване
на дясно след маневра изпреварване при мокра пътна настилка. При тази маневра
вследствие на действащите центробежни сили следва автомобила да се насочи на
дясно, тъй като задния мост се е насочил на ляво. Автомобилът би могъл да се
насочи на ляво само ако водачът му завие волана на ляво и при сухо пътно
покритие, тъй като двигателни са предните колела на автомобила.
Действията
които е следвало да предприеме водача при управление на МПС в конкретната
пътноклиматична обстановка за предотвратяване на ПТП, които са от техническа
гледна точка правилни са движение с ниска скорост, непредприемане на
изпреварвания, както и при извършване на такава маневра същата да се извърши
много плавно и внимателно. Само по този начин не би се допуснало и избегнало настьпването
на аквапланинг с последващо изгубване управлението на автомобила и настъпване
на процесното ПТП.
В
предвид на начина по който е извършена маневрата изпреварване съобразно нейния
завършек на 5 м между автомобилите на основание динамиката, с която се движат
двата автомобила в условията на лоши пътно-климатични условия / Дъжд,локви и
наличие на вади течаща вода / от техническа гледна точка тя е неправилна и
опасна за двата автомобила.
Непосредствената
причина за самокатастрофирането на лек автомобил „Нисан Алмера“ , ре№ ** е
загубата на контрол върху управлението на автомобила в следствие на настъпил
аквапланинг, продиктуван от наличие на дъжд, локви, течащи вади с вода и лошо
състояние на гумите на автомобила / с износен протектор/. Не на последно място
причина за самокатастрофирането при конкретните пътно- климатични условия се
явява и несъобразената с всички изброени по-горе условия скорост на автомобила
/ около 83 км/ч/- от водача му. Като катализатор на настъпването на
аквапланинга експертизата счита рязкото завършване на маневрата изпреварване -
прибиране в дясната лента за движение - при което вследствие на действащите
центробежни сили на автомобила се е създал ефект на аквапланинг и същия е
загубил устойчивост на движение.
Фабрично
е оборудван с предпазни колани лек автомобил „Нисан Алмера“, ре№ ** и рама №:***.
Те са триточкови , от инерционен тип за всички места в автомобила.
Предпазните
обезопасителни колани ако са правилно поставени при ПТП - особенно при челен
удар - се дозатягат прикрепвайки неподвижно тялото на пасажера към седалката.
Няколко секунди след удара автоматично се откопчават.
Съобразно
материалите по делото ищецът е стоял на предна дясна седалка в автомобила.
В
автомобила са пътували водачът и пътничката В., която се е возела на предната
дясна седалка до водача на автомобила. За ищцата е имало на разположение
обезопасителен колан който към момента на удара при процесното ПТП е бил
поставен.
Атмосферните
и пътни условия в момента на процесното ПТП съобразно данните по делото са били
следните:
Към
момента на ПТП е валял дъжд при което са се образували локви при неравностите
на пътната настилка, както и е имало наличие на вади течаща вода от двеге
стрени на пътното платно. В участъка на ПТП няма наличие на надлъжен наклон на
пътя. Пътната настилка на пътя е асфалтова с наличие на неравнисти/вдлъбнатини/
, на места има наличие на дупки. Количеството на падналия дъжд е около 3,4 л/м2
от метереологичната справка на НИМХ.
От
датата на ПТП до момента не са извършвани ремонтни дейности на пътното платно.
Нямало
е обозначителна табела в района на ПТП, която да указва на водачите опасност от
събрана вода на пътната настилка.
Насъбрана
вода е имало по пътното платно в двете ленти за движение. Количеството не може
да се определи точно, средно е било около 3,4 л/м2 за целия пътен участък.
Наличието
на локви и вади с течаща вода по пътното платно се е отразило технически
създавайки предпоставка за настъпване на явлението аквапланинг предхождащо
настъпването на процесното ПТП.
С
оглед на конкретните пътно-метереологични условия /наличие на локви и вади с
течаща вода по пътното платно/, както и с оглед на техническото състояние на
гумите на процесния автомобил, скоростта му на движение и рязкото завършване на
маневрата изпреварване от техничска гледна точка е напълно възможно при такова
количество вода на пътното платно да настъпи аквапланинг при което автомобила
практически става неуправляем и ПТП е било непредотвратимо след този момент от
водача.
При
наличие на аквапланинг автомобилът се плъзга върху слой от вода който гумите не
успяват да изхвърлят от контактното петно с асфалтовото покритие и автомобила
става неуправляем. В тази връзка за водача няма техническа възможност да
предотварти настъпването на ПТП.
Времето
за движение по пътното платно е 47,78 :23,06 = 2,07 с което е по- голямо от
времето за реакция на водача, от където следва,че водачът е имал време за
реакция за предотвратяване на ПТП. В конкретния случай обаче, тъй като
автомобила е бил неуправляем той е нямал техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП.
Не
може да се определи кой е най-ранния момент, в който водачът на лек автомобил
„Нисан“ модел“Алмера“ е установил зрителен контакт със събраното количество
вода на пътната лента поради това,че валял дъжд и пътното платно е било мокро.
Най-вероятно водачът е установил зрителен контакт със събраното количество вода
на пътната лента /дясната/ към момента в който е започнал да се прибира в
дясната лента за движение по време на изпреварването или когато е бил на около
65 метра от мястото на удара.
АПИ
не е обозначила, че във въпросния пътен участък се събира вода и че създава
опасност за участниците в движението. Липсва пътна сигнализация.
Няма
данни в протокола за оглед на местопоризшествието за дълбочината на протектора
на гумите. Три от гумите на автомобила са с „не добър грайфер“, а предна лява
гума е с „добър грайфер“- отбелязано в протокола за оглед на
местопроизшествието.
От
данните относно метереологичната обстановка на НИМХ в района на с. Г., обл. П.
на стр.62 от ДП 269/18 , том 1 е видно,че валежа е бил в количество 3,4 л/м2.
Водния слой на конкретния пътен участък е бил средно около 3,4 мм.
За изясняване на делото от
фактическа страна по делото са събрани гласни доказателства.
От разпита на свидетелката
Иванка Иванова, която е майка на ищцата
се установява, че непосредствено след приема в болницата, дъщеря й е претърпяла
хирургична интервенция във връзка с получената фрактура на раменната кост /лява
ръка/, при която операция на лявата раменна кост и е поставен пирон от лакътя
до рамото. Установява, че след престоя в едното отделение - ортопедия,
пострадалата е постъпила и в лицево-челюстна хирургия, където е била шинирана
челюстта й.
Свидетелката посочва, че В.Д.
е била с шинирана челюст в продължение на двадесет и осем дни, като за този
период пострадалата е приемала само пасирана храна и не е могла да приема нищо
друго. Заради травмата на ръката, дъщеря й е имала нужда от постоянна помощ,
както в течение на престоя в болничното заведение, така и след изписването и
връщането вкъщи. Свидетелката заявава, че дъщеря й не е била в състояние да се
обслужва самостоятелно, поради което се е грижела за нея непрестанно.
В показанията си
свидетелката сочи, че след като дъщеря й се е прибрала вкъщи, същата е имала
много интензивни болки и психически е била разстроена и съсипана, защото при
катастрофата е загинал приятелят й - водач на автомобила.
От разпита на свидетелката
се установи, че настъпилия инцидент се е отразил изключително на емоционалното
състояние на ищцата. По думите на свидетелката, дъщеря й е преживяла много
тежко загубата на приятеля й. В показанията си Иванка Иванова посочва, че година след катастрофата,
в резултат на силния стрес, ищцата е получила друго заболяване - възпалителен
процес, което заболяване се изразява в опадване на косата на отделни части.
Като последица от това, свидетелката изяснява, че осемдесет процента от косата
на ищцата е опадала. В.Д. е приемала медикаменти за лечение на настъпилото
заболяване, което обаче е останало без резултат. Лечение на възпалението
намерили посредством лечител, който всяка седмица третирал ищцата с мазане на
мехлеми, но въпреки че едни петна по главата се затваряли, други се отваряли.
Свидетелката уточнява, че към настоящия момент, възпалението на В.Д. доста се е
подобрило, но все още има петно в задната част на скалпа, заради което
продължава да ходи на лечението за да се обработва този участък. Установява се,
че на ищцата са извършвани многократни рехабилитационни процедури.
Свидетелят А.Р.М. посочва,
че произшествието се случило на метри от него. Видял, че колата, в която е била
ищцата занесла и се ударила в дървото. Валяло дъжд, пътна настилка била мокра и
имало водя по пътя. Автомобилът, след който карал се движел в посока Г. – П.,
като колата занесла и излязла от пътя, след като се прибрала от изпреварващата
лента. Ударът бил откъм шофьора. Платното било макро, имало вода, локви и
затова карал по - бавно. Свидетелят останал на местопроизшествието. Не може да
посочи с каква скорост се е движела катастрофиралата кола. Посочва, че и
двамата в колата били с предпазни колани, двамата пътници бяха с предпазни колани, като уточнява,
че трудно са успели да разкопчаят колана на ищцата.
Свидетелят А.А.П. посочва,
че колата, в която е била ищцата е била на метри пред него, когато се завъртяла
и се ударила в едно дърво в дясно от пътя. Свидетелят и неговият шофьор първи
оказали помощ. Първо отворили вратата от дясно на момичето, която била в
безсъзнание. И двамата – шофьорът и пътникът, била с предпазни колани.
Сутринта, когато пътувал било дъждовно. На пътя имало вода. На мястото, на
което станал инцидента има селскостопански път, който докарвал допълнително
вода от полето. В този момент не се изпълнявали ремонтни дейности. Според
свидетелят пътят е стар и има неравности. От страни на пътя имало вади течаща
вода и обилен дъжд. Нямало пътна сигнализация, която да обозначава, че на този
пътен участък се събира вода. Пътят има отводнителни канали от западния край,
там е по- високо. На мястото на ПТП от западния
край имало канавка и този земеделски път на същото място от запад излизал
на републиканския път. Пътят е двупосочен с две ленти.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380.
В случая, наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП – 01.10.2018 , по силата на което
ответникът по делото е поел задължение да обезщети увредените при използването
на застрахования автомобил „Нисан“ Алмера, pe № ** трети лица, се установява от
застрахователна полица №
BG/30/118001703843, валидна до 11.06.2019, 23:59ч., която е издадена от ЗАД „Д.И.З.“
АД.
Съдът намира, че следва да приложи
законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на
прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок
от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно изискванията на чл. 432, вр.
с чл. 380 КЗ ищцата е отправила до ответното дружество писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение неимуществени вреди и имуществени вреди,
което е получено от ответното дружество на 06.12.2018 Поради това съдът намира, че предявения иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай доколкото няма
постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки
следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.
От заключението на автотехническата
експертиза се установява, че основната
техническа причина за настъпване на конкретното ПТП са субективните действия на
водача на л.а. „Нисан“
Алмера, който не се
е съобразил при избора на скорост с всички други фактори, имащи отношение към
безопасността на движението. Причините за настъпване на ПТП – то са технически
несъобразена скорост, във връзка с пътно-климатичните условия, тъй като по това
време вали дъжд и пътното платно е с наличие на локви, а в двата му края са се
образували вади от течаща вода и техническото състояние на гумите.
Правилните
действия от страна на водача, които е следвало да предприеме при управление на
МПС в конкретната пътноклиматична обстановка за предотвратяване на ПТП, от
техническа гледна точка са движение с ниска скорост, непредприемане на
изпреварвания, както и при извършване на такава маневра същата да се извърши
много плавно и внимателно. Така не би се допуснало и избегнало настьпването на
аквапланинг с последващо изгубване управлението на автомобила и настъпване на
процесното ПТП.
С
оглед изложеното съдът намира,
че с това поведение водачът на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл.
20, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и са
длъжни при движението си да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
като са длъжни да контролират във всеки момент ППС, което управляват.
В тази връзка
съдът намира, че действително се установява, че към момента на инцидента
пътната настилка е била мокра. В същото време няма ангажирани категорични
доказателства за наличие на достатъчно голямо пространство от пътното платно,
което да е заето от вода, по начин, че същото да е извънредна пречка или
необичайна опасност за движението. Наличието на зони от пътя, покрити с вода,
когато същите не са необичайно, е предвидимо обстоятелство във влажно време, и
водачът е бил длъжен да управлявал МПС по начин позволяващ му да контролира
същото при преминаване през мокри участъци. В тежест на ответното дружество в
настоящото производство е да установи наличието на обстоятелства, които
ограничават или изключват отговорността на водача М.К.К., но това не е направено.
От събраните доказателства не може да се направи извод, че е налице явлението
аквапланин Действително в свидетелските показания е направено изявление, че
„имало неравности“ „от страни на пътя имало вади течаща вода и обилен дъжд“, но
това според съда е твърде общо, без конкретни данни за местоположението и
размера на неравностите, количеството вода в тях.
Поради това няма
основание да се приеме, че са налични факти и обстоятелства, които да изключат
отговорността на водача – същият е управлявал МПС по начин несъобразен с
основни правила (чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), в резултат на което е настъпило
ПТП. Презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена от събраните
доказателства, не се установи случайно деяние.
Поради това съдът приема, че деянието
на водача на лекия автомобил „Нисан“ Алмера осъществява
всички признаци /обективни и субективен/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като допуснатите нарушения на водача
на лекия автомобил са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат
за ищцата. Следователно отговорността на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде ангажирана.
Относно размера на иска за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 то е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването,
обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания и др.
Контузия
на главата, разкъсно-контузна рана в теменната област, счупване на долната
челюст - в областта на левия долночелюстен ъгъл и в дясно от брадичката,
счупване на лявата раменна кост в средната и част. Счупването на лявата раменна
кост, в средната част на диафизата, е наложило извършване на оперативно лечение
с вътрешна фиксация и имобилизация и е от медико биологичния квалифициращ
признак трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-дълъг
от 30 дни. Неминуемо всички получени травматични увреждания са причинявали
болки и страдания на ищцата с висок интензитет.
С оглед
изложеното съдът намира, че ищцата е претърпяла значителни болки и страдания в
резултат на процесното ПТП, както по
време на инцидента, така и след това. Причинени са й неудобства и ограничения
от личен, битов и социален характер, което се установява и от свидетелските
показания на нейната майка, която е
полагала грижи за нея след претърпяното ПТП и последвалата операция. При
определяне на обезщетението съдът следва да вземе предвид посоченото от вещото
лице в съдебно медицинската експертиза, че поставената плака на лява раменна
област ще оказва влияние върху пълния обем на движение на горния крайник и по
преценка на лекаря, който е извършил операцията ще е необходима последваща
оперативна намеса за премахване на плаката /металната остиосинтеза/. Ето защо
съобразявайки посочените обстоятелства, както и сравнително младата и работоспособна
възраст на ищеца – 35 години, към момента на ПТП – то съдът приема, че справедливо обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди би била сумата от 70 000 лв.
От страна на ответното дружество е направено
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата В.Д., тъй като е била без
поставен предпазен колан.
В разпоредбата
на чл.
51, ал. 2 ЗЗД
е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но
намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване
по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на
посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или
възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице
причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния
резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС
№ 17/63
В настоящия случай
видно от съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, В.Д. е била
с поставен предпазен колан, който е обезопасил ищцата от по-тежки травми.
Поради това съдът намира възражението за неоснователно.
По иска за имуществени вреди.
Съдът намира, че от представените по делото писмени
доказателства /фискален
бон и фактура/ се установява извършени разходи от В.Д. във връзка с
претърпените увреждания и вследствие на процесното ПТП в размер на 1 980 лв.
По
иска за законна лихва.
Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната
дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез
предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в
рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. В конкретния случай по делото е представено
доказателство, че ищцата е уведомила застрахователя на 06.12.2018 за настъпване на застрахователното събитие,
поради което при липса на други данни следва да бъде прието, че именно това е
датата, на която застрахователя е бил уведомен за претенцията на ищцата, поради
това за периода от датата на ПТП – то - 01.10.2018 до 05.12.2018 искът за законна лихва е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че ЗАД „Д.И.З.“ АД следва да заплати на В.Д.
сумата в размер на 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от ПТП на 01.102018 и сумата от 1 980 лева представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от
06.12.2018 – датата на уведомяване на
застрахователя до окончателното плащане, като за периода от датата на
ПТП – то - 01.10.2018 до 05.12.2018 искът за законна лихва е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По
отговорността за разноски:
Процесуалният
представител на ответното дружество е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 лв. до
100 000 лв. – 830 лв. + 3% за горницата над 10 000 лв. Ето защо размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е
в размер на 2 689, 40 лв. В настоящия случай ищцата е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 3 873, 60 лв. С оглед правната и фактическа
сложност на делото, съдът намира, че претендираното от ищцата адвокатско
възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено до минимално предвидения
размер от 2 689, 40 лв.
С
оглед изхода на делото ЗАД
„Д.И.З.“ АД следва да заплати на В.Д. направените по делото разноски в общ
размер на 6 628, 60 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.„Д.И З.” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.***да заплати на В.Д. с ЕГН **********с
адрес: *** със съдебен адрес:***- адв. Л.М. и адв. Х. М. от АК – П. сумата в размер на 70 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от ПТП на 01.102018 и сумата от 1 980 лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 06.12.2018 – датата на уведомяване на застрахователя до
окончателното плащане по банкова сметка ***
„М. и Д.”, в „Юробанк България“ АД с IBAN: ***; BIC: ***, като ОТХВЪРЛЯ искът по чл. 86 от ЗЗД за
периода от датата на ПТП – то - 01.10.2018 до 05.12.2018 като
неоснователен.
ОСЪЖДА З.„Д.И З.” АД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С.***да заплати на В.Д. с ЕГН **********с адрес: *** със съдебен адрес:***,
офис 4 - адв. Л.М. и адв. Х. М. от АК – П. направените по делото разноски в общ размер на 6 628, 60 лв. по банкова сметка *** „М. и Д.”, ***.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Агенция „П.И.“ към
Министерство на регионалното развитие и благоустройството с постоянен адрес:***
на страната на ответника З.„Д.И З.” АД.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: