Р Е Ш Е Н И Е
№3363/17.7.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 17.07.2018г.
ВАРНЕНСКИ РАОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в
открито съдебно заседание проведено на десети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при секретаря Мария Минкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№6514/2018г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата твърди, че се намира в трудово правоотношение с
ответника Т*** В**** при основно
месечно възнаграждение в размер на 712лв., като на 8.03.2018г. със заявление
вх.№**** е уведомила същия, че притежава образователна и
научна степен доктор за което й се полага допълнително месечно възнаграждение в
размер на минимум 310лв. съгласно решение по т.4 от 1.02.2016г. сочи се, че въпреки надлежното уведомяване за
настъпилите предпоставки за определяне на допълнително трудово възнаграждение
за придобитата НОС на ищцата за м.март 2018г. не са били изплатени такива и се
моли да се осъди ответника да й заплати сумата от 310лв. незаплатена част от
месечното й трудово възнаграждение за март 2018г. заедно със законната лихва
върху главницата от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на
сумата.
Ответника в дадения му срок за отговор по реда на
чл.131 от ГПК е посочил, че ищцата е била докторант при него, но не е
приключила на докторантурата си, а вместо това на 9.03.2018г.е представила
диплом за присъдена ОНС „Д****, И**** Сливен от 22.02.2018г. и е поискала да й се заплаща
допълнително възнаграждение. Ответника сочи, че съгласно изменения на
вътрешните му правила от 21.05.2012г. – Правилник за приемане, обучение на
докторанти и придобиване на ОНС доктор и НС доктор на науките пар.6 от ДЗР защита на дисертация в друго висше училище се
допуска само с разрешение на Ректора на на ТУ Варна,
като в противен случай лицето не получава допълнително възнаграждение към
заплатата си. Предвид изложеното ответника счита, че с оглед липсата на
разрешение на Ректора ищцата няма право на допълнително възнаграждение в размер
на 310лв. съгласно посочения правилник, а само на 15лв. по реда на КТ и
наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като в този
смисъл й е предоставена възможност да сключи допълнително споразумение считано
от 1.02.2018г., което тя е отказала , но въпреки това такова й е било
начислявано от посочения момент. Моли се да се отхвърли претенцията и да се
присъдят на ответника съдебно-деловодни разноски.
Съдът приема, че предявения иск намира правното си основание в чл.128 от КТ.
Страните неспорят относно три обстоятелства,
а именно, че ищцата се намира в трудово-правно отношение с ответника, по силата
на което заема длъжността асистент при него, че тя е придобила образователна и
научна степен „Доктор“ при инженерно-педагогически факултет С**** към Технически университет С**** и че е уведомила ответника за придобитата степен.
Тези безспорни обстоятелства се установяват и от представеното копие от
допълнително споразумение към трудов договор от 26.04.2017г., представения
диплом за присъдена образователна и научна степен от инженерно-педагогически
факултет Сливен към Технически университет София и от взаимно съвпадащите
изявления на страните.
Съдът, след като се запозна с предявените искове,
становището на ответната страна и събраните по делото доказателства, ценейки ги
при условията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Спорът е относно това има ли ищцата право на
допълнително възнаграждение към трудовото си правоотношение в размер на 310лв.
за м.март 2018г. както лицата придобили образователно-научна степен като
нейната, но чрез защитата й пред ТУ Варна или спрямо нея е приложима вътрешната
уредба на учебното заведение предвиждаща по-нисък размер на допълнителното
възнаграждение за лицата придобили докторска степен в друго учебно заведение
съгласно твърденията на самия ответник.
На първо място настоящия състав приема, че спорът
следва да се реши при съобразяване правилата на Закона за висшето образование и
свързаните с него подзаконови нормативни актове и едва при наличие на изрична
препратка в тях или при установена празнота следва да се прилагат правилата на
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Чл.20 от ЗВО предвижда свобода на висшите училища за
сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища
и научни организации и наобразователен франчайзинг с други висши училища, но този закон не урежда
изрично начина на формиране на възнагражденията на научно-преподавателския
персонал на висшите училища. Законът обаче предвижда създаването на правилници
за дейността на висшите училища, копие от които ответника не е представил по
настоящото дело, като не е представил и доказателства за твърдяното изменение
от 21.05.2012г. на Правилника за приемане, обучение на докторанти и придобиване
на ОНС „докто“ и НС „Д****“ с което защита на дисертация в друго висше училище
се допуска само с разрешение на Ректора на ТУ, като в противен случай лицето не
получава допълнително възнаграждение. Ищцата от своя страна е представила копие
от вътрешните правила за организация на работната заплата на ответника в която
Гл.V, чл.19 предвижда заплащане на допълнително възнаграждение съгласно
приложение 4, като ответника не е оспорил твърдението на ищцата, че това
възнаграждение в конкретна сума възлиза на 310лв. Съгласно наребдата
за структурата и организацията на работната заплата чл.11 минималното
възнаграждение на лице с ОНС „доктор“ е петнадесет лева, като няма определена
горна граница. При това положение за отделния работодател е останала
възможността сам да определи допълнително възнаграждение за работника
притежаващ посочената ОНС и в по-голям размер, като настоящия състав приема, че
в случая е определен такъв възлизащ на 310лв. Твърдението, че това
възнаграждение се дължи само на лица придобили ОНС при ответника, но не и при
други висши училища е неоснователно, не само защото ответника не е доказал
твърдението си за приети при него такива правила, а и защото това противоречи
на естествената логика на движение на научните кадри и на практика създава
косвен механизъм за ограничаване на правото им на труд привързвайки ги към
висшето училище в което са придобили степента „доктор“. Правилно ищецът е
посочил, че противното би противоричало на смисъла и
целите на чл.5, ал.2 от ЗРАСРБ
предвиждащ признаване на степента доктор на територията на цялата страна
безсрочно.
Предвид изложеното решаващия състав приема, че ищцата
има право на равно третиране с лицата придобили ОНС „доктор“ при ответника.
Това допълнително възнаграждение се дължи м.март 2018г., тъй като на
8.03.2018г. датата посочена върху намиращото се на л.8 заявление от ищцата до
ответника тя го е уведомила, че считано от 15.02.2018г. е придобила ОНС „д****“. По отношение на размера на дължимата се на ищцата
сума, съдът приема, че той следва да се определи на 295лв., тъй като тя вече е
получила сумата от 15лв. в изпълнение на допълнителното споразумение към трудов
договор от 19.04.2018г. с което ответникът й е признал право на допълнителни
15лв. за придобитата степен.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск
следва да бъде частично уважен до размера от 295лв. дължимо допълнително
трудово възнаграждение на ищцата за м.март 2018г., като претенцията се отхвърли
за разликата до претендираните 310лв.
Прдвид частичното уважаване на претенцията и направеното
искане ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 475лв.
сторени по делото разноски, а ищцатаот своя страна
следва да бъдеосъдена да заплати на ответника сумата
от 14.52лв. разноски по отхвърлената част от претенцията.
Ответника следва да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС Варна сумата от 50лв. държавна такса.
Воден от горното, съдът:
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Т**** да заплати
на Р.А.Х.-М. ЕГН********** *** сумата от 295лв. останала незаплатена част от
допълнително възнаграждение към трудово възнаграждение за м.март 2018г. дължима
по реда на чл.11, ал.1, т.1 от НСОРЗ, заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда - 9.05.2018г. до окончателнотоо
изплащане на сумата, като отхвърля претенцията за разликата до претендираните 310лв., на осн.
чл.128 от КТ.
ОСЪЖДА Т**** да заплати
на Р.А.Х.-М. ЕГН********** *** сумата от 475лв. сторени по делото разноски
съответстващи на уважената част от претенцията, на осн.чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.А.Х.-М. ЕГН********** *** да заплати на Т**** да заплати на сумата от 14.52лв. сторени по делото
разноски съответстващи на отхвърлената част от претенцията, чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА Т***** да заплати
в плоза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
РС варна сумата от 50лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен
срок от датата на уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: