№ 2519
гр. Варна, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20223110105016 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от В. Т. СТ., ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к. „Владислав Варненчик“ бл. 31, вх.3, ет.3, ап. 49, с която срещу Т. СТ. Т., ЕГН
********** от гр.Варна, ж.к.“Възраждане“ бл. 23, вх.Х, ап. 1002 са предявени искове за
осъждане на ответника да заплаща на ищцата като негово пълнолетно и учащо дете месечна
издръжка в размер на 250 лева, считано от подаване на исковата молба – 19.04.2022г. до
настъпване на основания за изменение или отпадане на задължението, на осн. чл. 144 СК,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска както иск за заплащане издръжка за
минало време в размер на 1625 лева за периода 01.10.2021г.(датата на която е записан във
висше учебно заведение до 18.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 144 вр. чл. 149 СК.
Твърди се, че ответникът е баща на ищеца В.С.. Считано от 01.01.2021г. ищецът е
студент в редовна форма на обучение в ВНУ „Васил Левски:-гр.Велико Търново,
специалност „Защита на инфраструктурата и населението“. Обучението му в друго населено
място е изисква месечни разходи в размер на 800 лева за храна, квартира, режийни разноски.
Средствата за идръжка се осигуряват от неговата майка. Ответникът не е изплащал
издръжка на сина си от 2013г. въпреки че е бил осъден да заплаща такава с решение по гр.д.
№ 4407/2008г. по описа на ВРС.Твърди се, че понастоящем ищецът не работи, тъй като е в
редовна форма на обучение, което налага ежедневно присъствие на учебно занятия. Не
разполага и с имущество, от което да се издържа. От друга страна ответникът се намира в
работоспособна възраст и има добри доходи.Притежава в собственост земеделски земи в
землището на с. Градище, обл. Плевен, които отдава под наем. Като твърди, че доходите на
ответника му позволяват да заплаща претендираната издръжка, ищецът предявява
настоящия иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва иска. Оспорва, че може да заплаща издръжка на пълнолетното си дете в предявения
размер без особени затруднения. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат
1
становищата си по спора.
От събраните по делото доказателства се установява от фактическа и правна
страна следното:
Според разпоредбата на чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните
си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на
обучение, до навършване на двадесет годишна възраст при обучение в средно и на двадесет
и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
За да се явява основателен искът за присъждане на издръжка, следва да са налице при
условията на едновременност следните предпоставки: ищецът да е пълнолетен,
невъзможност той да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, да
учи редовно във висше учебно заведение, да не е навършил двадесет, съответно двадесет и
пет годишна възраст и даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за
даващия я.
По делото не се спори, че В. Т. СТ. е пълнолетен син на ответника Т. СТ. Т.,
ненавършил 25 години и че към датата на сезирането и понастоящем е студент в редовна
форма на обучение в ВНУ „Васил Левски:-гр.Велико Търново, специалност „Защита на
инфраструктурата и населението“.
С оглед неоспорените твърдения на ищеца, но и представените писмени
доказателства, следва да се приеме, че той не работи и не разполага със собствени доходи и
имущество, от които да се издържа.
С оглед събраните по делото гласни доказателства на свидетеля Мая Христова С.а,
кредитирани при условията на чл. 172 от ГПК, но едновременно с това възприемани от съда
като логични и последователни, следва да се приеме, че ищецът се нуждае от средства за
издръжка, с които да покрива семестриалните си такси и др. разходи за обучение. Не се
нуждае от доказване, че той се нуждае и от средства за храна, облекло и режийни
разноските.
Същевременно обаче съдът намира, че Т. СТ. Т. не разполага с доходи и възможност
да заплаща месечна издръжка в полза на навършилия пълнолетие, обучаващ се във висше
учебно заведение свой син, без това да съставлява за него особено затруднение. От
приобщените писмени доказателства- справки от НАП-гр.Варна става ясно, че за ответника
липсват данни за сключени трудови договори и за осигуряване по извънтрудови
правоотношения, няма данни и за подадени декларации по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ.
Установява се от справките по партида на лицето В. Т. СТ. в Агенция по
вписванията, че същият е страна по договори за наем на зеделска земя без данни за
получаваните наемни плащания, а от справка от МВР, Сектор „Пътна полиция“- че същият е
закупил на 21.03.2022г. л.а.“Ситроен Пикасо Ц4“ с датата на първа регистрация 16.01.2008г.
Горните доказателства в своята съвкупност не позволяват направата на извод, че ответникът
разполага с достатъчно имущество за собствената си издръжка. Доходите от наем на
земеделска земя поначало не са високи, а данните за закупен автомобил с първоначална
регистрация преди повече от 14 години не сочат на големи или дори на средни за страната
финансови възможности. Още повече както се посочи по-горе няма данни по делото
ответникът да разполага с жилище, както и да реализира трудови или извънтрудови доходи,
които да са достатъчни за собствената му издръжка.
Въз основа на изложеното съдът намира, че в производството не се установи при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът може да предоставя издръжка на
пълнолетния си син без особени затруднения.
Предявеният иск подлежи на отхвърляне.
2
При този изход на спора разноски не се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. СТ., ЕГН ********** от гр.Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“ бл. 31, вх.3, ет.3, ап. 49, с срещу Т. СТ. Т., ЕГН ********** от гр.Варна,
ж.к.“Възраждане“ бл. 23, вх.Х, ап. 1002 искове за осъждане на ответника да заплаща на
ищцата като негово пълнолетно и учащо дете месечна издръжка в размер на 250 лева,
считано от подаване на исковата молба – 19.04.2022г. до настъпване на основания за
изменение или отпадане на задължението, на осн. чл. 144 СК, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска както иск за заплащане издръжка за минало време в размер на
1625 лева за периода 01.10.2021г.(датата на която е записан във висше учебно заведение до
18.09.2022г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
издължаване на сумата, на осн. чл. 144 вр. чл. 149 СК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
считано от 08.08.2022г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3