№ 232
гр. Варна , 29.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела И. Писарова Въззивно
гражданско дело № 20203100503363 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
Въззивникът „БАДИМЕКС-ДИМОВ и сие“ ООД, редовно призован,
не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат
С.С., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Въззивникът „БИЛДРИНГ“ ЕООД, редовно призован, не се явява
законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Т.Б. ,
редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Л. Г. И. , редовно призована, не се явява, депозирана е
молба по делото.
СЪДЪТ докладва депозирана молба с вх. № 1189 от 21.01.2021г. от
вещото лице Л.И., с която моли да се даде допълнителна възможност да
изготви заключението по назначената експертиза.
Адв. С.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Моля да се даде ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 3986 от 03.12.2020 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по две
въззивни жалби, както следва:
1. въззивна жалба вх.№268987/29.09.2020г. на БАДИМЕКС ДИМОВ И
СИЕ ООД и
2. въззивна жалба вх.№270847/06.10.2020г. на БИЛДРИНГ ЕООД против
решение №260289/11.09.2020г., постановено по гр.дело №10994/2019г. на
ВРС, ГО, 35 състав.
С жалбата на БАДИМЕКС ДИМОВ И СИЕ ООД /ищец по спора/, се
обжалва решението на ВРС в отхвърлителната част, в която съдът е
отхвърлил предявения от ищеца срещу БИЛДРИНГ ЕООД осъдителен иск за
заплащане разликата над присъдените 6 147.18 лева до пълния предявен
размер от 8 762.41 лева, представляваща дължима цена по договор от
20.03.2008г. за поддръжка и обслужване на общи части на комплекс Джоя
парк, находящ се в ПИ III -214, 253, кв.36 по плана на к.к.Зл.пясъци, гр.Варна,
за периода от 01.01.2016г. до 30.06.2019г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска на 12.07.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл.79 ЗЗД, вкл. в частта на присъдените на ищеца
разноски.
Твърди се, че постановеното решение в обжалваната му част е
неправилно и незаконосъобразно поради погрешни изводи на съда относно
недоказаност размера на ищцовата претенция поради изменение на всички
съществени показатели, формиращи цена на услугата по поддръжка. Твърди
се, че съдът не е давал на страната указания за установяване изменението на
цената на всяка стока и услуга, извършвана от ищеца по договора за
поддръжка. Прави се доказателствено ново доказателствено искане за
изслушване на счетоводна експертиза, която да отговори на следните
въпроси:
След запознаване с договора за поддръжка и управление на общите
части на Джоя парк, к.к.Зл.пясъци, вещото лице да посочи кои са
2
съществените показатели, които влияят на ценообразуването на тези услуги;
какви са размерите на тези показатели за периода от 20.03.2008г. до
01.01.2016г. и до 30.09.2020г.; да посочи какъв е размера на възнаграждението
по договора за периода от 01.01.2016г. до 30.09.2020г.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната част и вместо това
уважаване изцяло на предявените искове ведно със законните лихви от
предявяване на иска до изплащане на дълга.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна чрез
адв.Т.Б., за неоснователност на жалбата. Твърди се, че твърденията за липса
на указание в доклада на съда относно доказване изменението в цената на
предоставените услуги, е неоснователно. Напротив, твърди се, че с
окончателен доклад съдът е указал доказателствената тежест на ищеца за тези
обстоятелства, поради което направеното с жалбата док.искане е недопустимо
като преклудирано. Моли за потвърждаване на решението в тази част.
С въззивната си жалба ответникът БИЛДРИНГ ЕООД, чрез
пълномощника си по делото адв.Б., оспорва решението на ВРС в частта, в
която съдът е осъдил дружеството да заплати на БАДИМЕКС –ДИМОВ И
СИЕ ООД, сумата от 6 147.18 лева дължима цена по договора за поддръжка и
обслужване на общите части на комплекс ДЖОЯ ПАРК в к.к.Зл.пясъци, за
периода от 01.01.2016г. до 30.06.2019г., формирана от следните: 1756.34 лева
за 2016г.; 1756.34 лева за 2017г.; 1756.34 лева за 2018г. и 878.17 лева за 2019г.
ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане
на задължението. Твърди се, че решението е недопустимо, евентуално
незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на мат.закон, нарушение
на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на решението с
евентуално прекратяване на производството или отхвърляне на предявените
искове ведно с присъждане на сторените разноски. Според въззивника,
правото да предяви иск за заплащане на разходите за управление и поддръжка
на общите части на сградата принадлежи на ОС на ЕС, а не на ищеца.
Етажната собственост има за управител лице, различно от ищеца, а по арг. от
чл.23, ал.4 ЗУЕС, именно управителят представлява ЕС по исковете, вкл.
предявените. Ако съдът приеме, че решението е допустимо, то въззивникът
твърди, че същото е неправилно. Твърди, че съдът е формирал вътрешното си
3
убеждение при неправилно и превратно обсъждане на събраните
доказателства, в противоречие с чл.235, ал.2 и чл.377 ГПК. Не са обсъдени в
цялост показанията на св.Милер, които ясно установявали неизпълнение
задълженията на ищеца за поддържане на общите части и осигуряване
спокойно ползване на жилищата от собствениците им. Съдът е кредитирал
показанията, макар епизодични и относими единствено към летния сезон, на
св.Г. и св.Й.. Правят се доводи, че показанията на св.Й. следва да бъдат
ценени при условията на чл.172 ГПК поради евентуален конфликт на
интереси. Според въззивника, от ищеца не е установено изпълнението на
договора както чрез свидетелските показания, така и чрез изслушаната
счетоводна експертиза. Твърди се неизпълнение в хипотезата на чл.87, ал.2
ЗЗД. Прави се довод, че договорът не е със сезонен характер, а задълженията
си изпълнителят по него е изпълнил, макар хаотично, през активния летен
сезон, в полза на хотелската част, от която същия получава доходи, а не в
полза на етажните собственици. Поради системното неизпълнение на
задълженията по договора, същият е прекратен от страна на ответника, което
сочи на неоснователност на исковете.
Отделно от това, въззивникът поддържа възражение за изтекла
погасителна давност, което неправилно било преценено от съда като
неоснователно. Съдът погрешно приел, че вземането за възнаграждение по
договора за поддръжка и управление на общите части няма периодичен
характер, в противоречие с ТР №3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна
БАДИМЕКС – ДИМОВ И СИЕ ООД, за неоснователност на жалбата.
Оспорват се всички изложени в жалбата твърдения и доводи. Във връзка с
твърденията за пристрастност на изслушания св.Й., страната прави искане за
повторния разпит пред въззивния съд. Твърди се, че съдът е приел, че
отправеното с отговора на исковата молба изявление за разваляне на
договора, не е произвело ефект. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на
твърдението. Излага се, че ответникът е направил искане за прекратяване на
договора поради собствената си невъзможност да ползва инфраструктурата
на комплекса. В тази връзка ищецът поддържа ново доказателствено искане
за техническа експертиза, по която вещото лице да посочи: по какъв начин се
осъществява достъпа до сградата, в която се намира апартаментът на
4
ответника – пряко от улица или след влизане в границите на ПИ, в който е
ситуирана сградата; има ли ограничения и какви за ползването на поземления
имот след влизане в него; чрез какви съоръжения се осъществява
ел.захранването на комплекса, достъпа до съоръженията и отчитането им – за
всички сгради в имота; чрез какви съоръжения се осъществява
водоснабдяването на имота, достъпа за поддръжка и отчитането на
водомерите за всички сгради в имота; налично ли е озеленяване, в какво
състояние и на каква възраст; през процесния период ян.2016г. до юни 2019г.
извършвани ли са дейности по поддръжка на комплекса и в частност – на
сградата в режим на ЕС.
Твърди се, че възражението за погасяване по давност на претенцията е
недопустимо, тъй като не било заявено с отговора на исковата молба.
Претендира се потвърждаване на съдебното решение.
По редовността на жалбите:
Въззивният съд, въз основа на докладваните жалби, намира същите за
редовни и производството по тях за допустимо. Жалбите са подадени от
надлежните страни, чрез редовно упълномощените проц.представители /с
представени пълномощни по делото/, в преклузивния срок и при наличие на
интерес от обжалването в съответната част от съдебния акт. На изискванията
за редовност отговарят и депозираните по двете жалби отговори
Съдът намира, че в жалбите не се съдържат обосновани оплаквания за
допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Коментиране
преценката на съда относно събраните доказателства представлява оплакване
за неправилност на решението, което попада в предмета на въззивното
производство по същество.
По направените доказателствени искания:
Предявената претенция е конкретизирана по основание и размер в
искова и допълнителна молба от 29.07.2019г. и от 06.08.2019г. /на л.34, л.41/
С отговора на исковата молба се оспорва дължимостта на цената от 9.49 евро
на кв.м. без ДДС, но и увеличения размер спрямо първоначално договорената
цена от 8 евро на кв.м. без ДДС, съответно основанието за това увеличение.
Налице е възражение за нищожност на клаузата на т.III от договора за
5
поддръжка. С доклада на ищеца е указана доказателствената тежест
съобразно твърденията и възраженията на страните – направено е искане за
събиране на доказателства от ищеца и са събрани такива посредством
писмени доказателства и експертиза. Поради изложеното, направеното с
жалбата док.искане се преценява от съда като недопустимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение. То би било и преклудирано ако се
приеме, че с поставените сега въпроси се иска изпълнение на нова задача.
Неоснователно съдът намира и второто док.искане на БАДИМЕКС
ДИМОВ И СИЕ ООД, обективирано в отговора на насрещната въззивна
жалба, за преразпит на свидетеля Й.. Преценката на свидетелските показания
е част от правоприлагащата дейност на съда, в частност на въззивния състав
по настоящия спор, вкл. при даване на показания в хипотезата на чл.172 ГПК.
Съдът прави самостоятелна преценка на показанията в съвкупност с
останалите доказателства като направена от една от страните интерпретация
на показанията е част от защитната теза на страната и не обвързва съда.
Доказателственото искане за преразпит следва да бъде отхвърлено.
Следващо доказателствено искане е отново формулирано в отговора на
л.30 по настоящото дело, за допускане на техническа експертиза за
установяване достъпа до сградата ЕС, в която се намира апартаментът на
ищеца както и електрифицирането, водоснабдяването, озеленяването и др.
Идентично доказателствено искане е правено пред първата инстанция като е
оставено без уважение в съдебно заседание на 14.01.2020г. /на л.141/
Въззивният съд намира, че с отговора, с който е подновено доказателственото
искане, страната не сочи обстоятелствата, които ще установява посредством
експертизата, за да може съдът да извърши преценка относно тяхната
релевантност към спора. Същевременно съдът счита, че по делото не е
установен режимът на застрояване на поземления имот, вкл. на процесната
ЕС, от значение за разрешаване на спора. Тъй като предмет на спора е
заплащане на възнаграждение по договор за поддръжка и управление на
общите части на Джоя парк, а не единствено на тези за сграда А в общия
УПИ, съдът намира, че следва да бъде допусната експертиза за установяване
статута на отделните постройки и прилежащата площ към всяка от
постройките, достъпа до сграда А, разположена в процесния поземлен имот.
6
Адв. С.: Поддържам въззивната жалба и поддържам отговора на
другата въззивна жалба. Не са ми известни факти и обстоятелства към
настоящия момент, които да са съществени за спора.
Адв. Б.: Поддържам въззивната жалба с изложените в нея оплаквания.
Считам въззивната жалба на другата страна за неоснователна. Поддържам
отговора, който съм изложим.
Адв. С.: Моля да бъде уважена молбата на вещото лице.
Адв. Б.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ намира, че с оглед преценката за допустимостта и
необходимостта от събиране на експертизата, допусната с определение на
въззивния съд, следва да се уважи молбата на вещото лице, като на същото
следва да бъде УКАЗАНО, че следва да представи доказателства за
възпрепятстването й за явяване в днешно съдебно заседание и изготвяне на
заключението, предвид уведомяване на вещото лице още на 21.12.2020г.,
ведно с указание, че с оглед представената молба и преценката на състава за
нейната основателност, на вещото лице може да бъде наложена санкция по
реда на чл. 89 от ГПК.
Адв. С.: Няма искания.
Адв. Б.: Нямаме искания.
За изготвяне на назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдебният
състав намира, че производството по делото следва да бъде отложено за друга
дата, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 24.03.2021 година от 14:00 часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Да се уведоми вещото лице Л.И. за датата на следващо съдебно
заседание и за указания на съда.
7
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:14
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8