М О Т И В И
към Присъда № 74/26.05.2020 г. по
НЧХД № 4359 по описа
за 2019 година на Районен съд
Варна,
Наказателно отделение, Пети
състав
На 27.09.2019 г. частният тъжител
по делото С.Т.К. е депозирала частна тъжба вх.№
70024 пред Районен съд Варна, по която на 30.09.2019 г. е образувано
производство пред първа инстанция срещу подсъдимата Н.В.К. ЛНЧ **********, ЕГН **********, с оглед твърдение за извършено от
нея престъпление от частен характер, наказуемо по чл.182 ал.2 от НК.
Според частната тъжба Н.К. е осъществила състава на престъплението като не изпълнява Решение № 446 от
10.02.2016 г. на Районен съд Варна, постановено по гражданско дело № 8387/2015
г., с което е определен личен режим на отношения между С.К. и сина му, като не
дава детето на бащата, двамата със синът им са в неизвестност и по последни
данни е напуснала Република България на 26.09.2017 г.
По
същество на делото частният тъжител С.К. лично и чрез повереника
си адвокат В.Т. поддържа обвинението в цялост, като заявява, че установените по
делото факти с категоричност сочат на осъществен състав на престъпление по
чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК, както от субективна, така и от
обективна страна за периода от 26.09.2017 г., когато е напуснала границите на
Република България, до настоящия момент. Същата умишлено не е изпълнила и
осуетила изпълнението на съдебно решение № 446 от 10.02.2016 г. по гражданско
дело № 8387/2015 г. по описа на ВРС, като извършеното от подсъдимата Н.К. според
тях е особено тежък случай по смисъла на чл.93 т.8 от НК, тъй като е довело до
вредни последици и е нарушило основни
права и законни интереси както за детето, така и за баща. Довереникът на
частния тъжител моли подсъдимата Н.К. да бъде осъдена за извършеното
престъпление, като наложеното наказание да е в максимален размер, да бъде
осъдена да заплати на частния тъжител направените разходи в съдебното
производството. Прави възражение на хонорара на защитника на подсъдимата и моли
с оглед изхода на делото съдът да постанови възнаграждение към минималния
размер, съгласно наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.
С
оглед на наличните данни, че подс.К. е напуснала
Република България и се е установила със сина си Т. К. да живее в Русия, на
заявения от нея адрес в Руската федерация, Русия, ***, бяха изпратени заверени
копия на руски език от тъжбата на С.К., разпореждането за насрочване на НЧХД №
4359/2019 г. по описа на Районен съд Варна и призовка за явяването ѝ в
качеството на подсъдим за съдебното заседание на 04.02.2020 г. Видно от
обратната разписка/л.60/ на 04.01.2020 г. Н.К. лично е получила съдебните
книжа. На 13.01.2020 г. в деловодството на Районен съд Варна е депозиран
отговор на тъжба/л.76/ от Н.К. чрез адв.С.С., придружена с адвокатско пълномощно. В съдебното
заседание на 04.02.2020 г. за подсъдимата Н.К. се явява като защитник адв.С.С., надлежно упълномощена. Адв.С. потвърди, че подс.К. лично
е получила съдебните книжа.
В хода на съдебните прения
защитникът на подсъдимата адвокат С.С. *** посочва, че Н.К. е търпяла
домашно насилие още в годините, когато са живели в Русия. Целта на частният
тъжител била да очерни максимално подсъдимата Н.К., да я представи в една
светлина, която по никакъв начин не импонира с възпитанието ѝ, нито по
начина, по който тя обгрижвала детето, нито по
начина, по който се е грижила за семейството си. За С.К. това е бил трети брак,
от предните бракове той имал още три деца и не бил в добри отношения нито с бившите си
съпруги, нито с трите си деца. Според адв.С. по
делото са събрани достатъчно доказателства за това, че подсъдимата Н.К. и
детето Т. К. са били жертви на системно домашно насилие. Същите с помощта и
съдействието на органите на МВР и кметицата на село Пчелник са били изведени от
селото и са били настанени в кризисен център, където остават за срок повече от
една година. Срокът за настаняването на подсъдимата и детето Т. К. е бил
няколкократно удължаван. Подсъдимата не е била с постоянно пребиваване, имала е
осигурена работа в Русия, от където е ползвала отпуск по майчинство, работното
ѝ място се е пазило и била ценена на месторабота си. След напускане на
кризисния център на Фондация „SOS – семейства в риск“ на отдел Закрила на
детето, тя е успяла да намери някаква работа и да получава някакви доходи с цел
тяхното физическо оцеляване. В това време частният тъжител е бил напълно дезинтересиран както от Н.К., така и от общото им дете Т.. Не
отрича, че Н. и Т. К. са напуснали страната, след като са имали разрешение от
Варненски районен съд заместващо съгласието на бащата. Още на 06.10.2017 г. с
имейл подсъдимата е уведомила С.К., че тя и детето се намират в Русия. От името
на подсъдимата Н.К. моли съда да я признае за невинна и да им присъди сторените
по делото разноски.
От фактическа страна съдът приема
за установени следните обстоятелства:
Частният тъжител С.Т.К. бил български гражданин и живеел в с.Пчелник, ***. Подсъдимата Н.В.К. била руска гражданка и живеела в Русия, ***.
На 15.03.2013 година в Руската
федерация С.К. и Н.К. сключили граждански брак.
На 21.03.2014 г. в гр.Москва,
Руска федерация, им се родил син Т. С. К..
През месец май 2014 година
тримата се преместили да живеят в България, с. Пчелник, в дома на родителите на
С.К..
На Н.К. е предоставено право на
продължително пребиване в Република България.
В последствие отношенията между Н.
и С. Кабакови се влошили, според К. имало множество скандали, придружени със
случаи на домашно насилие над нея от страна на С.К. в присъствието на детето,
за които тя е подавала жалби до Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
На 19.06.2020 г. след пореден
скандал Н.К. потърсила съдействието на МВР и Отдел Закрила на детето гр.Варна.
На 30.06.2015 г. полицейски
служител Д.Д. от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна след
проведена среща с Н.К. и детето Т. К. е отправил устен сигнал до Дирекция
Социално подпомагане гр.Варна, за което е изготвена Оценка на постъпил устен
сигнал с вх.№ ЗД-0402/0146/30.06.2015 г./л.267/ от Й.П. – социален работник в
Отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр.Варна. Данните от
сигнала са, че спрямо Н.К. в присъствието на детето е упражнявано насилие от
страна на съпруга ѝ/психическо и физическо/. Направено е предложение да
бъде предприета мярка за защита на детето Т. К. чрез настаняването му в
Кризисен и консултативен център SOS към Фондация „SOS-семейства в риск“
гр.Варна.
Със Заповед № 8006/0078/30.06.2015
г. на Дирекция Социално подпомагане гр.Варна/л.90,л.229/ и Направление №
ЗД-ЗД-Вн15/0471/01.07.2015 г./л.83, л.232/ на Дирекция Социално подпомагане
гр.Варна Н.К. и детето Т. К. са настанени в Кризисен и консултативен център
„SOS“ към Фондация „SOS-семейства в риск“ гр.Варна като дългосрочна услуга. Н.К.
е подала молба с вх.№ ЗД-94НН/0170/15.12.2015 г. до директора на Дирекция
Социално подпомагане гр.Варна за удължаване на престоя в центъра. При
проведената екипна среща е установено, че детето Т. не е приет в детска ясла, Н.К.
не е трудово ангажирана и не разполага с постоянни финансови средства,
родителите имат заведено дело за развод, двамата се чувстват сигурни и спокойни
в центъра и получават професионална подкрепа от специалистите на фондацията. Със Заповед № 8006/0163/30.12.2015 г. на
Дирекция Социално подпомагане гр.Варна/л.91, л.230/ и Направление №
ЗД-ЗД-Вн15/0919/30.12.2015 г. на Дирекция Социално подпомагане гр.Варна/л.84,
л.233/ срокът на пребиваване на Н.К. и детето Т. К. в Кризисен и консултативен
център „SOS“ към Фондация „SOS-семейства в риск“ гр.Варна е продължен като
дългосрочна социална услуга, считано от 02.01.2016 г. С Направление №
0301-ЗДЗД-3691/04.10.2016 г. на Дирекция Социално подпомагане гр.Варна/л.88,
л.237/ срокът на пребиваване на Н.К. и детето Т. К. в Кризисен и консултативен
център „SOS“ към Фондация „SOS-семейства в риск“ гр.Варна е продължен до
намиране на подходящо жилище/на свободен наем/.
За твърдените от Н.К. актове на
домашно насилие тя е сезирала Районен съд Варна. С Решение № 3172/16.07.2015 г.
по гражданско дело № 7254/2015 г. на Районен съд Варна, 33 състав/л.95/,
потвърдено с Решение от 30.12.2015 г. на Окръжен съд Варна по въззивно гражданско дело № 2775/2015 г./л.103/, са наложени
мерки на основание чл.5 ал.1 т.1,т.3 и т.4 и ал.2 от Закона за защита от
домашното насилие/ЗЗДН/:
-
задължение С.К. да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо Н.К. и Т. К.;
-
забрана на С.К. да приближава Н.К. и Т. К. на разстояние
по-малко от 200 /двеста/ метра, за срок
от една година, считано от влизане в сила на решението;
-
определено е временно местоживеенето на детето Т. С. К.
при неговата майка Н.В.К. за срок от една година, считано от влизане в сила на
решението;
- осъден е С.К. да
заплати в полза на държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
глоба в размер на 300 лева.
Решението е влязло в сила на
30.12.2015 г.
Тъй като със съдебното решение на
основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗДН е наложена забрана на С.К. да приближава Т. К. и
Н.К., за периода на действие на защитната мярка – до 30.12.2016 г. между тях не
е имало контакти.
С Решение № 446 от 10.02.2016 г. по
гражданско дело № 8387/2015 г. по описа на Районен съд Варна, Гражданско
отделение, 35 състав/л.108/, е бил прекратен брака между С.Т.К. и Н.В.К. поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака по вина на съпруга С.Т.К.. Упражняването на родителските права по отношение на
детето Т. С. К. ЕГН **********, родено на *** г., са предоставени на майката Н.В.К., определено е местоживеенето на детето на адреса на местоживеене на
неговата майка Н.К.. Определен е режим на лични отношения между бащата С.Т.К. и детето Т. С. К., както следва:
-
до 30.12.2016 г./датата на изтичане на мерките за защита/ - всеки петък от
всяка календарна седмица, от 09:00 часа до 14:00 часа в присъствието на
служител на Дирекция Социално подпомагане и в база на Дирекция Социално
подпомагане;
-
след 30.12.2016 г. до 30.06.2017 г. включително – всяка първа и трета
неделя от месеца за времето от 09:00 часа до 19:00 часа в дома на бащата без
преспиване;
-
след 01.07.2017 г. - всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя с преспиване в дома на
бащата;
-
на коледните празници – през четните години – за времето от 17:00 часа на
24-ти декември до 13:00 часа на 25-ти декември с преспиване в дома на бащата, а
през нечетните години - за времето от 13:00 часа на 25-ти декември до 17:00
часа на 26-ти декември с преспиване в дома на бащата;
-
през новогодишните празници – през четните години – за времето от 17:00
часа на 31-ти декември до 13:00 часа на 01-ви януари с преспиване в дома на
бащата, а през нечетните години - за времето от 13:00 часа на 1-ви януари до
17:00 часа на 2-ри януари с преспиване в дома на бащата;
-
през великденските празници – в четни години – за времето от 09:00 часа в
събота/Велика събота/ до 13:00 часа в неделя/Великден/ с преспиване в дома на
бащата, а в нечетни години - за времето от 13:00 часа в неделя/Великден/ до 18:00
часа в понеделник/Великден/с преспиване в дома на майката;
-
20 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
С.К. е осъден да заплаща в полза
на детето Т. К. чрез неговата майка и законен представител Н.К. месечна
издръжка в размер на 105 лева считано от 06.10.2015 г.
С
Решение от 26.09.2016 г. на Окръжен съд Варна, Гражданско отделение, 4 състав,
по въззивно гражданско дело № 918/2016 г./л.4, л.120/
е отменено Решение № 446 от 10.02.2016 г. на Районен съд Варна, Гражданско
отделение, 35 състав, в частта на определяне на режим на лични отношения между
бащата С.Т.К. и детето Т. С. К. за периода до 30.12.2016
г. и е потвърдено решението в частта на определяне на режим на лични отношения
между бащата С.Т.К. и детето Т. С. К. за периода след
30.12.2016 г. Решението на Окръжен съд Варна е окончателно и не подлежи на
обжалване.
След
напускане на кризисния център Н.К. и Т. К. живеели на свободен наем в гр.Варна ***
Т. К. посещавал Детска градина Първи юни гр.Варна.
Въпреки съдебното решение С.К. не
изплащал определената месечна издръжка в размер на 105 лева. Т. К. често
боледувал Н.К. трудно си намирала работа в гр.Варна, изпитвала големи
затруднения и затова решила да се върне да живее при нейните родители в Русия,
където имала осигурена работа и подслон.
Н.К.
*** молба за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата С.К. детето Т.
К. да напуска пределите на Република България. Образувано е гражданско дело №
9458/2015 г. по описа на Районен съд Варна, 42 състав, по което с Решение №
5022/30.12.2016 г./л.125/ е отхвърлена молбата на Н.К.. Решението на Районен
съд Варна е обжалвано от Н.К. ***, образувано е въззивно
гражданско дело № 517/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна, по което с решение
от 06.06.2017 г./л.142/ е отменено решението на
Районен съд Варна и е дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата С.К.
детето Т. К. детето Т. С. К.,
придружавано от своята майка и законен представител Н.В.К., да пътува до Руска федерация по два пъти годишно за период
на всяко пътуване не по-дълъг от 15 дни, по време, което е съобразено с режима
на личните отношения на детето с бащата, което разрешение важи за срок от 3
години, считано от влизане в сила на решението.
На
26.09.2017 г. Н.К. заедно със сина си Т. К. напуснала България. По линия на
международно оперативно сътрудничество в МВР е установено, че същата живее заедно
със сина си в Русия, Московска област.
На 26.01.2018 г. е образувано
досъдебно производство № 161/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура Варна/том 1 л.2 от досъдебното производство/ за това, че
през периода от края на месец септември 2017 г. – месец декември 2017 г. не е
изпълнено съдебно Решение № 446 от 10.02.2016 г. на Районен съд Варна, 35 състав, по
гражданско дело № 8387/2015 г. по описа на ВРС, потвърдено с решение от
01.11.2016 г. по гражданско дело № 918/2017 г. по описа на ВОС относно лични
контакти с дете – престъпление по чл.182 от НК. С постановление от 31.05.2019
г. на прокурор Е.Д. от Районна прокуратура Варна по прокурорска преписка №
12976/2017 г./л.51/ наказателното производство по досъдебното производство е
спряно, като е уведомен С.К., че в шестмесечен срок може да подаде тъжба до
Районен съд Варна, тъй като с направените промени в НК престъплението по чл.182
ал.2 от НК вече не е от общ характер и се възбужда по тъжба на пострадалия.
Районна прокуратура Варна бе уведомена, че е подадена частна тъжба по същия
случай и е образувано наказателно дело от частен характер. С постановление от
23.12.2019 г. на прокурор Е.Д. от Районна прокуратура Варна/л.177/
наказателното производство по досъдебно производство № 161/2018 г. по описа на Окръжен
следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна е прекратено.
От писмо с рег. №
365000-45668/21.11.2019 г. от ОД на МВР гр. Варна/л.31/ е видно, че след
направени справки за Н.К. са установени следните данни:
- К.Н. е родена на *** г., ЛНЧ **********,
ЕГН **********, гражданка на Руска федерация;
- лицето е със заявен настоящ и постоянен
адрес:*** ;
- кандидатствала е за пребиваване
в страната на 28.05.2014 г. на основание чл.24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ и е била
продължително пребиваваща в Р България до 30.11.2017 г., от 05.07.2017 г.
същата е постоянно пребиваващ в страната чужденец; има две допълнителни адресни
регистрации от 28.05.2014 г. с. Пчелник, *** и от 18.08.2015 г. в гр. Варна, ***;
- от 01.01.2017
г. до момента на издаване на писмото има регистрирани пътувания през ГКПП на Р
България: излизане през ГКПП Аерогара Варна на 26.09.2017 г. в 12:42 часа;
- посочила е адрес в Руска
Федерация: ***.
От Справка изх.№
Ф-2293/14.02.2020 г. от Фондация „SOS – семейства в риск“ Варна е видно че Н.К.
и сина ѝ Т. К. са ползвали социалната услуга настаняване в Кризисен
център SOS при Фондация „SOS – семейства в риск“ гр.Варна за периода от
30.06.2015 г. до 05.12.2016 г.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена показанията на свидетелите Д.И.К.,
Т. М. К. и К.И.Г., както и от писмените и веществени доказателства, приобщени
на основание чл.283 от НПК: Заповед № 8006/0078/30.06.2015 г. на Дирекция
Социално подпомагане и Направление № ЗД-ЗД-ВН-15/0471/01.07.2015 г. на Дирекция
Социално подпомагане гр.Варна; Направление № ЗД-ЗД-Вн15/0919/30.12.2015 г. на
Дирекция Социално подпомагане гр.Варна; Направление № 0301-ЗДЗД-3691/04.10.2016
г. на Дирекция Социално подпомагане гр.Варна; Заповед № 8006/0163/30.12.2015 г.
на Дирекция Социално подпомагане гр.Варна; Решение № 3172/16.07.2015 г. по
гражданско дело № 7254/2015 г. на Районен съд Варна, 33 състав, потвърдено с
Решение № на Окръжен съд Варна по въззивно гражданско
дело № 2775/2015 г.; Решение № 446 от
10.02.2016 г. на Районен съд Варна, Гражданско отделение, 35 състав; Решение от
26.09.2016 г. на Окръжен съд Варна, Гражданско отделение, 4 състав, по въззивно гражданско дело № 918/2016 г.; постановление от
31.05.2019 г. на прокурор Е.Д. от Районна прокуратура Варна за спиране на
наказателното производство по досъдебното производство № 161/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при
Окръжна прокуратура Варна; постановление от 23.12.2019 г. на прокурор
Е.Д. от Районна прокуратура Варна за прекратяване на наказателното производство
по досъдебно производство № 161/2018 г. по описа на
Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна; писмо с рег. №
365000-45668/21.11.2019 г. от ОД на МВР гр. Варна; Решение №
5022/30.12.2016 г. по гражданско дело № 9458/2015 г. по описа на Районен съд
Варна, 42 състав; решение от 06.06.2017
г. по въззивно
гражданско дело № 517/2017 г. по описа на Окръжен съд Варна; писмо рег.№ 328200-1962 от 03.02.2020 г. на Главна дирекция Гранична полиция при
МВР; Справка изх.№ Ф-2293/14.02.2020 г. от Фондация „SOS – семейства в риск“ Варна; гр. дело №
8387/2015 г. по описа на Районен съд Варна, 35 състав; досъдебно производство №
161/2018 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Варна.
Според
свидетелските показания на Д.И.К. тя познавала С.К. от около 5 години като приятел на съпруга ѝ. През
2017 година видяла за първи път Н.К., когато те били вече разведени със С.К. и Н.
живеела в ж.к.Владислав Варненчик със сина им под
наем. С. имал право на посещения на детето, но Н.К. възпрепятствала по всички
възможни начини осъществяването на тези срещи. Налагало се С.К. да търси
съдействието на органите на МВР за уреждане на срещите с детето. След това
започнала да му дава детето. Н. не се грижела добре за детето, държала го затворено и заключено в квартирата, не го
хранела достатъчно добре. Детето било много слабо и почти не можело да говори. След
установяване на нормален контакт с бащата С. в рамките на пет-шест месеца детето
се променило, почнало да контактува с хората, станало весело. В рамките на шест
месеца, тя виждала, че С.К. всяка събота и неделя се виждал с детето. В един
момент през 2017 година Н.К. изчезнала от България с детето, без да се обади на
С.К. и не се е връщала повече. Съдът цени критично свидетелските показания на
св.Колева с оглед на факта, че частният тъжител К. е приятел на съпруга ѝ
и в този смисъл тя може да се счита заинтересувана от изхода на делото. Съдът
не кредитира показанията на св.Колева в частта им, че първоначално срещите на С.К. със сина
му била осъществявани със съдействието на полицията, тъй като няма представени
други доказателства в тази насока.
В своите
свидетелски показания пред съда Т. М. К. – баща на частния тъжител, свидетелства, че след пристигането им в
България синът му С., Н. и Т. се настанили да живеят в неговата къща в с.Пчелник на отделен етаж. Според него живеели много
добре, докато един ден Н. и детето не се върнали от обичайната разходка в селото.
Били в прекрасни отношения с Н.. След като вече Н. и Т. се преместили във
Варна, той ходел и виждал детето в детската градина. След това разбрал, че са
напуснали България. Не знае дали бащата С. е бил възпрепятстван от майката Н.
да вижда детето, той го е виждал винаги, когато пожелаел във Варна, 4-5 пъти го
виждал и в центъра, където живеели тогава. Съдът кредитира свидетелските
показания на Т. К..
В съдебно заседание бе
разпитана в качеството на свидетел К.И.Г., която работела първоначално като
доброволец, а в последствие като социален работник в кризисен център „SOS
домашно насилие“ гр.Варна. По професия била психолог консултант и използвала
квалификацията си при работа с клиентите на центъра. Тя работила с Н.К. и сина
ѝ Т. К. по време на техния престой в центъра. Създали доверителна връзка
с Н. и тя започна да ѝ споделя проблемите и емоционалните ѝ
терзания по повод преживяното домашно насилие - физическо, емоционално и психическо.
Н. била доста тревожна и изплашена, притеснявала се как ще се справи с
трудностите в центъра, с финансовата част, защото нямала постоянни доходи и
всъщност подкрепата била от родителите ѝ. Имало няколко посещения на
родителите ѝ в центъра. Според Граматикова Н.К. имала изключителен
родителски капацитет, била образцова майка, много мотивирана, много обгрижвала Т.. Н. и детето Т. трябвало шест месеца да бъдат
в кризисния център, но се удължавал срока два пъти по шест месеца. Н. си
намирала временни работи, но с ниско заплащане, детето боледувало често и тя
била финансово притеснена. Помогнали Т. да бъде приет в градина. След това
излезли на квартира, трудно осигурявала нормално живеене за детето и за нея.
След излизането й от кризисния център продължили да поддържат връзка с Н.,
най-често с имейли и по месинджър и разбрала, че е
напуснала България и е при родителите си в Русия. Имало е в центъра срещи с
бащата, но те се организирали от отдел Закрила на детето. Когато вече била на
свободен наем Н. ѝ споделяла, че когато бащата С. вземал детето винаги е
закъснявал за връщането. Съдът кредитира показанията на св.Граматикова като
обективни и подкрепени от останалите доказателства по делото.
Съдът кредитира и приобщените
писмени доказателствени средства, изброени по-горе.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните изводи:
Решение № 446 от 10.02.2016 г. по
гражданско дело № 8387/2015 г. по описа на Районен съд Варна, Гражданско
отделение, 35 състав, за което на подс.Н.К. е
повдигнато обвинение по чл.182 ал.2 от НК, че като родител не го е изпълнила в
частта му относно режима на личните контакти на бащата С.К. с детето Т. К., е
влязло в сила на 26.09.2016 г., тъй като тогава е издадено решение на Окръжен
съд Варна, Гражданско отделение, 4 състав, по въззивно
гражданско дело № 918/2016 г., с което е отменено Решение № 446 от 10.02.2016
г. на Районен съд Варна, Гражданско отделение, 35 състав, в частта на
определяне на режим на лични отношения между бащата С.Т.К. и детето Т. С. К. за периода до 30.12.2016 г. и е потвърдено
решението в частта на определяне на режим на лични отношения между бащата С.Т.К. и детето Т. С. К. за периода след 30.12.2016 г.
Според решението на Окръжен съд
Варна началото на режима на лични отношения между бащата С.Т.К. и детето Т. С. К. е след 30.12.2016 г., т.е. 31.12.2016 г. е
началната дата на евентуалното извършване на престъпление по чл.182 ал.2 от НК.
Частната тъжба на С.К. е заведена в деловодството на Районен съд Варна на
27.09.2019 г. или това е крайната дата на периода.
Тъй като от 26.09.2017 г. Н.К.
заедно с детето Т. К. се намират в Русия, то и евентуалното извършване на
престъпление по чл.182 ал.2 от НК е осъществено в чужбина от чужденец, поради
което за периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2019 г. производството бе прекратено
и изпратено по подсъдност на Софийски районен съд на основание чл.37 ал.1 т.1
от НПК.
Така че задачата на настоящият
съд е да установи извършила ли е подс.Н.К. престъпление
по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК единствено за
периода от 31.12.2016 г. до 26.09.2017 г.
В хода на съдебното производство
бе категорично установено, че през този период подс.К.
е живеела заедно със сина си Т. К. ***.
От свидетелските показания на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приобщените писмени
доказателствени средства категорично се установи, че през този период подс.К. е изпълнявала съдебното решение и е предоставяла
детето Т. К. на баща му С.К., като дори свидетелите твърдят, че това е ставало
всяка седмица в събота и неделя, докато съдебното решение е за всяка първа и
трета събота и неделя от месеца. За твърденията на частния тъжител К., че подс.К. не му е давала сина и му е създавала трудности за
контактите със сина му не бяха представени никакви доказателства.
Освен всички посочени аргументи
съдът взе предвид, че частният тъжител чрез своя повереник уточнява, че
обвинението е единствено за периода след 26.09.2017 г., след напускането на подс.К. и Т. К. на България, а както бе посочено по-горе,
за този период настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнесе. Така
че частният тъжител К. не поддържа обвинението за периода до 26.09.2017 г.
С оглед на изложеното съдът счита,
че подсъдимата Н.В.К. не е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.182 ал.2 ал.1 от НК – затова, че през периода от
31.12.2016 г. до 26.09.2017 г. в гр.Варна, като родител на Т. С. К. не е
изпълнила или осуетила изпълнението на съдебно решение относно лични контакти
на бащата С.Т.К. с детето Т. С. К. – решение № 446 от 10.02.2016 г. по гр. дело
№ 8387/2015 г. на Районен съд гр.Варна, 35 състав, влязло в сила на 26.09.2016
г., поради което я
призна за невинна и я оправда по първоначално повдигнатото ѝ обвинение.
На основание чл.42 ал.2 от НПК съдът прекрати производството по делото в частта относно обвинението срещу Н.В.К. за извършено престъпление
по чл.182 ал.2 вр.чл.26 ал.1 от НК относно периода от 26.09.2017 г. до 27.09.2019
г., като след влизане на присъдата
в сила делото да се изпрати
на Софийски районен съд по
компетентност на основание чл.37 ал.1 т.1 от НПК, тъй като обвинението
за този период
е за престъпление, извършено в чужбина от чужденец.
С
огледа изхода на делото и на основание чл.190 ал.1 от НПК съдът осъди частният
тъжител С.Т.К. да заплати на подсъдимата
Н.В.К. сумата от 800 лева за направени разноски за адвокатски хонорар.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :