Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Н., 14.07.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Н., в публичното заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галина Николова
при съдебния секретар Диана Славова, като разгледа
докладваното от съдия Галина Николова гражданско дело № 1721по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание по чл. 59, ал.1 от ЗЗД с цена на иска 22 221,32 лв.
Ищецът Ш.О.И. ***, е предявил спрямо тримата ответници
искове заплащане на направените от него разноски за ремонтни дейности в
недвижим имот, тяхна собственост, който той ползва от 2002 г. и живее в него
със семейството си. За имота ищецът се бил снабдил с НА за собственост, но съгласно
решение на по гр.д. № ***г. на РС Н.този акт е отменен. Ищецът сочи, че от
влизането в сила на това решение, правоимащите по него не са предприели
действия по извеждането му от имота, в резултат на което той вече 17 години
живее в него и го поддържа, прави ремонти и пр. Ищецът твърди, че претендира
направените от него разноски за ремонти в периода 2016 -2019 г., за част от
които притежава фактури на обща стойност 9 021,32лв., а за останалите
ремонти в общ размер на 13 200лв. има само свидетели. Ищецът сочи, че
претендира направени от него разноски за следните дейности: смяна на покрив,
смяна на врати и прозорци с ПВЦ дограма, както и изработка и монтаж на метална
ограда – 1700лв.; смяна на покрив – 4500лв.; външна мазилка – 2000лв.; ремонт
на баня – 3000лв.; ремонт на стаи – 2000лв.
За извършените в имота подобрения, ремонти и пр.
разноски, ищецът иска от съда да осъди ответниците да
му заплатят стойността на направените от него подобрения и разноски за
поддържане на имота, както следва: ответникът Н.Н.А. ***
да му плати сумата от 3 705,55лв.; ответницата Г. Н. А. - сумата от
3 075,55лв. и ответницата Н. Х. Р. - 14 814,22лв. Претендира
направените по делото разносоки.
Ответниците, в рамките на законоустановения срок по
чл.131 от ГПК са представили писмен отговор. В него те оспорват допустимостта
на претенцията на ищеца, т.к съгласно решението по гр.д. № ***г. на РС Н., с
което е отменен НА за собственост по давност, ищецът да имал качеството не на
владелец на имота, а на държател.
Ответниците сочат, че с решението по гр.д. № ***г. на
РС Н., им е признато правото на собственост върху имота, като ответникът Н.Н.А. има 1/4ид.ч., Г. Н. А. има също 1/4ид.ч., а
ответницата Н. Х. Р. има 4/6 ид.ч.
Ответниците твърдят, че извършените от ищеца разноски,
са за дейности, представляващи поддържането на имота и запазването му, а не
подобрения, и те не увеличават неговата стойност. Ответниците твърдят, че ищеца
никога не е заплащал наем за ползването на имота и не е правил необходими
разноски за имота, което се установявало от ВЗС решение. Ответниците сочат, че
от представените доказателства се установявало, че те удостоверяват направени
от ищеца разноски в период около 2 седмици след постановяване на решението, а
последната фактура е от 31.08.2019 г., непосредствено преди депозиране на
исковата молба.
От името на ответниците е посочено, че при посещение в
страната от страна на ответницата Н.Р. същата е изразила несъгласие с
извършваните от ищеца подобрения – ремонт на оградата, мазилка и пр. и не била
допусната до имота. Към момента ответниците не знаели какви подобрения и
разходи е правил ищеца във връзка с имота.
Ответниците сочат, че ищецът като държател на имота им
от 2002 г. не е заплащал дължим наем, и не е спазил уговорката с наследодателят
им да извършва необходими разноски за сметка на наема. Ответниците не оспорват
извършените ремонти и направените разходи в имота, до размера на представените
писмени доказателства, а именно 9021,32лв. В същото време правят възражение за
прихващане на тази сума със сумата на дължимия от ищеца наем за ползването на
имота от 02.03.2017 г. до 02.03.2020 г., в размер на 9000лв. или по 250лв.
месечно.
Ответниците претендират направените от тях разноски по
делото.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
По силата на решение по гр.д. № ***г. на НпРС, ВЗС на ***.за което съдът е обявил,че не следва да се
събират доказателства, т.к е служебно известно на съда, съгласно
електронното дело в деловодната програма на съда, че е признато за установено
спрямо Ш.О.И. и съпругата му Н.Ю.И., че Н.Н.А., Г.Н.А.
и Н.Х.Р., тримата с постоянен адрес:***, са собственици на следния недвижим
имот, находящ се в с.Б., представляващ : Дворно място
с площ от 975 кв.м., находящо се в с. Б., общ. К., обл.Ш., ул. ***,за което е отреден урегулиран поземлен
имот ***в квартал 33, при граници: от
две страни улици, УПИ І***,УПИ ***, както следва: Н.Н.А.,
Г.Н.А. са собственици на по 1/ 4 една четвърт идеална част, придобита по
наследство от баща им Н. А. М., а ищцата Н.Х.Р. с е собственик на 4/6 четири шести идеални части
от имота, както следва:3/6 ид.части по силата
на НА за покупко-продажба № 140, том І дело №***.по описа на НПРС, в качеството
си на купувач, а другата 1/6 ид.ч.-по наследство от
съпруга си Н. А. М.. Със същото решение е отменен на основание чл.537 ал.2 от ГПК НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност №**том 14 рег.№ ***
дело №***. по описа на Нотариус П.А.с рег.№**на НК.
От приложения по делото НА № 140, том І, дело № ***г.,
л. 46 от делото, се установява, че процесният имот, е
бил собственост на ответницата Н.Х.Р. и съпругът й Н. А. ***.***.в с.Б.. Семейството
на ответницата заминало през 1995 г.в РТ, където живеят и в момента тримата
ответници.
В имота са живели различни хора, като от обясненията
на ищеца се установява, че той живее в него от 2006 г. със семейството си. За
да се установи в имота, ищецът получил разрешение от Н. А. М., съпруг на
ответницата Н.Х.Р.. Уговорката между страните била за ползване на имота и
неговото поддържане, за заплащане на сметките за ток, вода и др. Страните не са
имали уговорка за прехвърляне на имота.
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че когато ищецът влязъл да живее със
семейството си в имота, той бил в лошо състояние, т.к щял да изгори при
предишните ползватели, които извадили арматурата на къщата и я продали. Това се
установява от показанията на свидетелите С.Х.и Б.М.. Поради лошото му състояние
и за да го пригоди за безопасно ползване и живеене ищецът направил редица
ремонти и подобрения в имота.
Според св. Х., преди да
влезе да живее в имота ищецът, в него е нямало баня – нито вътрешна, нито
външна, а след това ищецът направил вътрешна баня. Свидетелят Х. сочи, че
ищецът сам си купувал материалите, а отделно е плащал за труд на майсторите.
Свидетелят сочи, че имота е нямал ограда, а такава направил ищецът. За оградата
от бетонни блокчета и метални (железни) елементи, ищецът платил на майстор
1500лв. Изработени били и поставени метални врати от ламарина с шарки. През
2013 г. ищецът направил външна мазилка, за която на майстора платил 2000лв., за
вътрешна мазилка платил също 2000лв. За направата на банята платил 3000лв. Общо
платил 7000лв. за труд на майстора А.И., който в момента работел в ***. Покривът
правил св. Б.М., в момента ищецът направил сайвант за дърва и за ползване като
склад.
Свидетелят Б.М., сочи, че през
2015 г., лично е правил ремонт на целия покрив на къщата в имота, съборили го и
го направили наново. Направен бил и салон. Надзидали
на стените 4-5 реда тухли и направили пояс. Заедно със свидетелят работил и още
един майстор Н.А.от с. С., който починал преди * години. Двамата работили около
20 дни, а за изработеното, ищецът платил на св. М. общо 4500лв. Свидетелят
сочи, че ищецът сам купувал материалите, а платеното му от него е само за
труда, както и че на другият майстор платил отделно 2500лв.
По делото са представени
фактури за закупени от ищеца строителни материали на стойност от общо
9 021,32лв., които са закупени в периода от 14.08.2016 г. до 31.08.2019
г., което е в периода след образуване на гр.д.
№ ***г. на НпРС,
образувано на 05.04.2016г.и приключило с ВЗС
Решение на ***г. Тези разходи, по представените от ищеца фактури се признават
от ответниците по делото.
От така приетите
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 164, ал.1, т. 3, предл. 2-ро от ГПК, досежно доказването на разходите за
труд за изработване и направа на ремонтните работи по къщата, съдът приема за
безспорно доказани по размер са претенциите на ищеца за следните ремонтни
дейности: за смяна на покрив в размер на 4500лв. изцяло, доколкото ищецът няма
претенции за други суми, които е платил на другия майстор; изработване на
метална ограда в размер на1500лв.(според показанията на св. Х.). От посочените
ремонти на вътрешната и външната мазилка, както и ремонт и направа на баня, за
които св. Х. сочат, че е ищецът е платил общо 7000лв. на майстора А.И., сега
живущ в ***, съдът намира, че следва да се признаят само такива в размер на
5000лв., доколкото за разликата над тази сума не са представени от ищеца писмени
доказателства, а за установяване на
договори на стойност, по-голяма от 5000 лв., съгл. чл. 164, ал.1, т.3 от ГПК са необходими писмени доказателства,
каквито по делото не са представени.
Общата стойност на приетите
за доказани със законни средства ремонти, направени от ищеца в имота,
собственост на ответниците са на стойност от 11 000лв. и не се доказват за
разликата до 13 200лв. Освен тях като неоспорени и признати от ответниците
са разходите за материали на обща стойност по фактурите в размер на 9 021,32лв.
Съдът намира, че от тази стойност следва да се приспадне посочената сума в
стокова разписка от 14.08.2016 г. сума в размер на 59,40лв., която е за
транспортни разходи по доставката на материалите и да се вземат предвид само
тези за стойността на самите материали от 439,98лв.
Извършените от ищеца ремонти
и подобрения в имота, каквито представляват установените по делото дейности,
голямата част от които са били за запазване на имота, къщата е била преди това
негодна и дори опасна за живеене, след предишните й обитатели, а извършените
други ремонти като направата на баня, ремонт на вътрешните помещения, поставяне
на дограма, вътрешна и външна мазилка, смяна на покрива и пр. са имали една
единствена цел да направят имота годен за обичайно ползване. Направата на
външна ограда и врати са също в интерес на собствениците на имота, т.к по този
начин се гарантира неговото опазване. Всички тези дейности са направени по време когато ответниците не са
имали непосредствени наблюдения върху имота, т.к са били в ***, но когато през
2015 г. ответницата Н. е установила направеното от ищеца тя го е предупредила
да не предприема други дейности в имота им, както и че ще търсят правата си по
съдебен ред. Ремонтите, в голямата си част са били вече направени, а други,
като покрива, са били започнати към момента на посещение на ответницата Н., при
което е било невъзможно тяхното преустановяване. Свидетелство за това са
показанията на св. Х., а както сочи св. М., ремонта на покрива е правен през
2015 г. След образуването на гр.д. № ***г. на НпРС и
постановеното по него решение, ВЗС на ***., ищецът е продължил да извършва ремонтни
дейности в имота и както сочи св. Х., последно е направил навес за дърва. Това
е станало от него въпреки постановеното решение. Извършването на ремонтите след
ВЗС на решението е извършване на действия със съзнанието, че ги прави в чужд
имот, на когото той е държател, доколкото воденото спрямо него дело е било с
предмет установителен иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК, а не ревандикационен по чл. 108 от ЗС. За да се изведе
принудително ищецът от имота е необходима защита по реда на чл. 108 от ЗС, а не
по чл. 124 от ГПК. В последният случай ищецът би могъл да освободи имота,
собственост на ответниците, но само ако доброволно желае това, зачитайки
тяхното право на собственост, или с тяхно съгласие да продължи да живее в
имота, но като негов държател. По
делото се установи, че ответниците не са предприемали действия по принудително
изпълнение на постановеното в тяхна полза съдебно решение, но действия по
извеждане на ищеца от техния имот, те не биха могли да предприемат по силата на
даденото им решение. Те биха могли да го поканят доброволно да стори това, само
ако желаят. От събраните по делото доказателства, св. Г.М., също живуща в Р***,
се установява, че през 2016 г., ответницата Н. и синът й (Н.), както и
свидетелката отишли при ищеца и му казали да не строи, т.к имат нотариален акт,
а той им отговорил, че и той има. Това станало причина за образуване на гр.д. №
***г. на НпРС. След постановяване на съдебното
решение по делото, ищецът има правното положение на държател на имота съгл. чл.
68, ал.2 от ЗС, а не на владелец по чл. 68, ал.1 от ЗС. Ищецът, преди
постановяване на съдебното решение, доколкото от показанията на св. Г.М., се
установи, че е починалият съпруг на ответницата Н. е бил предоставил
безвъзмездно „няма наем“, къщата на ищеца с уговорката „ще плащаш тока, водата
и данъците“ има правното положение на заемател по
договор за заем за послужване, съгл. чл. 243 от ЗЗД, но не и на наемател,
държател или владелец. Това е положение е продължило до 2012 г., когато
е починал наследодателят на ответниците. След завеждане на гражданското дело и
заявяване на претенциите на ответниците спрямо ищеца, последният е придобил
качествата на държател, доколкото, съдебното решение е определило качествата на
всяка от страните. Извършените от ищеца
ремонти са направени след смъртта на наследодателя на ответниците и са били без
противопоставянето им. Те представляват подобрения, които са ги обогатили, доколкото са
възстановили, съхранили и подобрили техния имот. За извършването на тези
ремонти и подобрения, ищецът от своя страна е направил разходи, които са довели
до неговото обедняване. Правата на ищеца, като лице, извършило подобрения в
чужд имот могат да се реализират единствено по реда на чл. 59 от ЗЗД. В този
смисъл е налице многобройна съдебна практика - Тълкувателно
решение № 85 от 2.XII.1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК, според което лицето,
което е извършило подобрения в чужд имот, без да е било обвързано с договор към
собственика на имота, когато не е владелец и не е държател, не може да се ползува от разпоредбите на чл.
72 и 74 ЗС. Неговите отношения със
собственика за извършените подобрения се уреждат съобразно правилата за водене
на чужда работа без пълномощие, съответно с правилата на неоснователното
обогатяване. В този смисъл са и, Решение № 225/7.03.1975 Г. по гр. д. № 118/75
г., III г. о. на ВС, Решение № 3/13.02.2006 г. по гр. д. № 2488/2004 г., IV-Б
г. о. на ВКС, Решение № 120 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 21/2009 г., II т.
о., ТК, Решение № 40 от
11.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2004/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 107 от 8.10.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2226/2014 г., II
т. о. и мн.др.
Относно претенцията на ищеца
по чл. 59 от ЗЗД, за неоснователно
обогатяване на ответниците със стойността на направените от ищеца подобрения в
техния имот.
Съгласно т. 4 на ППлВС
№ 1/28.05.1979 г. по гр. д. № 1/1979 г. неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването - дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Направените
от ищеца подобрения в имота на ответниците са довели до тяхното обогатяване със
стойността на самите подобрения и направените от ищеца разходи за извършването
им. Това обогатяване на ответниците е в размер на 19 961,92лв., колкото е
размерът на приетите за доказани разходи за материали и труд, направени от
ищеца, които той е доказал със средствата на ГПК, независимо, че по делото се
установи, че той е заплатил за тях 24 521,32лв. (св. Б.М., сочи за платени
още 2500лв. за труд на починалия майстор Н.А.от с. С.), а самата претенция на
ищеца за разходите за металната ограда е за 1700лв., от които съдът е приел за
доказани 1500лв.
С оглед на разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, че всеки дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, то ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 19 961,92лв., представляваща размера на доказаното пред съда негово обедняване. Това е по – малката от двете стойност, тази на обедняването в размер на 19 961,92лв., според приетото от съда, и стойността на обогатяването от 24 521,32лв., също установена по делото, като разходи на ищеца.
Тази сума от 19 961,92лв., следва да бъде разделена на тримата ответници, според
правата, които те имат в съсобствеността. Съгласно постановеното в решението по
гр.д. № ***г. на НпРС,
ВЗС на ***., с което ответниците
Н.Н.А., Г.Н.А. и Н.Х.Р., тримата с постоянен
адрес:***, са признати за собственици на имота, същите имат следните права на
собственост: Н.Н.А., Г.Н.А. са собственици на по 1/ 4
една четвърт идеална част, а ищцата Н.Х.Р. с е собственик на 4/6 четири шести идеални части
от имота.
Поради това, че паричните задължения са
делими, то всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати съответната на
правото му на собственост част от сумата на направените от ищеца разноски, общо
от 19 961,92лв.
Ответникът Н.Н.А., който има право на
1/6ид.ч. от имота следва да заплати на ищеца сумата от 3 326,99лв. Същата
сума следва да заплати и ответницата Г.Н.А., която също има право на
собственост върху 1/6ид.ч. от имота. Тяхната майка и ответница Н.Х.Р.,
собственик на 4/6 ид.ч.
от имота следва да заплати на ищеца сумата от 13 307,95лв.
В отговора на исковата молба от името на ответниците е
направено възражение за прихващане, със суми дължими от ищеца по делото на тях,
като обезщетение за ползването на имота без тяхното съгласие. Направеното
възражение има характер на правопогасяващо
възражение. Във връзка с направеното от ответниците възражение за прихващане,
беше назначена съдебно икономическа експертиза за установяване на размера на
дължимия от ищеца на ответниците наем за ползването на имота за времето от
02.07.2017 г. до 02.03.2020 г. Съгласно експертизата, този наем е в размер на
63,56лв. месечно, а годишният наем е 762,72лв. Според заключението на вещото
лице дължимия от ищеца в полза на ответниците наем за периода от 02.07.2017 г.
до 02.03.2020 г.е 2 288,16лв. Съдът намира възражението за прихващане за
основателно и доказано в размер на 2 288,16лв. Възражението за прихващане
е направено от името и на тримата ответници, поради което то следва да бъде
приспаднато от размера на дължимото от ответниците към ищеца вземане за
разноските и подобенията. Същото е допустимо, т.к
всяка от страните по делото има към другата страна свое задължение, поради
което може да се стигне до прекратяване на насрещното задължение до размера на
по – малкото от тях, съгл. чл. 104, ал.2 от ЗЗД.
Така от общия размер на дължимата от ответниците на
ищеца сума от 19 961,92лв., след приспадане на дължимия от ищеца на ответниците
наем от 2 288,16лв. се установява, че ответниците дължат на ищеца сумата
от 17 673,76лв., от която ответникът Н.Н.А.,
който има право на 1/6ид.ч. от имота следва да заплати на ищеца сумата от
2 945,63лв. Толкова следва да заплати и ответницата Г.Н.А., която също има
право на собственост върху 1/6ид.ч. от имота. Ответница Н.Х.Р., собственик
на 4/6 ид.ч.
от имота следва да заплати на ищеца сумата от 11 782,50лв.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК.
Ищецът по делото е направил разноски в размер на
3000лв. за адвокатски хонорар и 888,85лв. Общо направените разноски са в размер
на 3888,85лв.
Ответниците са направили разноски по делото общо в
размер на 1150лв., от които за 150лв. за експертиза и 1000лв. за адвокатски
хонорар.
Разноски по
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК,
доколкото предявените искове се уважават частично, то ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
пропорционално на уважената част от исковете.
От направените от ищеца разноски в общ размер на
3 888,85лв. за искове в общ размер от 22 221,32лв., от които уважени са
само за 17 673,76лв. (след приспадане на прихващането в размер на 2 288,16лв.)
следва да му се уважат само за 3 093лв. (17 673,76лв. умножени по
3888,85лв. и полученото произведение разделено на 22 221,32лв.). От тези
разноски, 3093лв. всеки от ответниците следва да заплати на ищеца дължимото
пропорционално на правото си на собственост върху имота. Така ответникът Н.Н.А. и ответницата Г.Н.А. дължат по 515лв., а ответницата Н.Х.Р.
– 2 062лв.
Разноски по
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Ответниците също имат право на разноски, но
пропорционално на отхвърлената част от исковете спрямо тях. Разноските, които
те са направили са 1150лв. Отхвърлената част на исковете е общо
4 547,56лв.
Пропорционално на отхвърлената част от исковете,
ищецът дължи на ответниците общо сумата от 235,35лв. (4 547,56лв. умножени
по 1150лв. и полученото произведение разделено на 22 221,32лв.). Така
ищецът дължи на ответниците Н.Н.А.
и ответницата Г.Н.А. дължи по 39,22лв., а на ответницата Н.Х.Р. – 156,88лв.
С оглед на направеното от името на ответниците
възражение за прихващане на насрещните задължения на страните, съдът намира, че
следва да се извърши прихващане и на вземанията на страните за разноски.
От дължимите от ответниците в полза на ищеца разноски
от ответниците в размер на 3093лв. следва да се приспаднат дължимите от ищеца
на ответниците такива в размер на 235,35лв. Разликата е 2 857,65лв., която
разделена според правата на всеки от ответниците в съсобствеността води до
извод, че Н.Н.А. и ответницата Г.Н.А. дължат на ищеца
по 476,28лв., а ответницата Н.Х.Р. – 1905,10лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, Районен
съд Н.,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева шестдесет и три стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като отхвърля иска за разликата до 3 705,55лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Г.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 2 945,63лв. (две хиляди деветстотин четиридесет и пет лева шестдесет и три стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като отхвърля иска за разликата до 3 705,55лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, Н.Х.Р. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 11 782,50лв. (единадесет хиляди седемстотин осемдесет и два лева и петдесет стотинки), главница, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2019 г., като отхвърля иска за разликата до 14814,22лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 476,28лв (четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и осем стотинки), за направените по делото разноски, като отхвърля претенцията за разноски над този размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г.Н.А. с ЕГН ********** с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 476,28лв (четиристотин седемдесет и шест лева двадесет и осем стотинки), за направените по делото разноски, като отхвърля претенцията за разноски над този размер.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н.Х.Р. с ЕГН **********
с пост.адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ш.О.И.
с ЕГН ********** ***, сумата от 1905,10лв. (хиляда деветстотин и пет лева и
десет стотинки), за направените по делото разноски, като отхвърля претенцията
за разноски над този размер.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страната.
Районен съдия : .....................................
Галина
Николова