Р Е Ш Е Н И Е
№ 297 11.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на десети октомври две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 1037 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от О.З.А. *** срещу Наказателно постановление № 18 – 1253 – 002107 от 02.05.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП, а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост и неправилност на атакуваното с нея наказателно постановление. Изразява се от страна на жалбоподателя несъгласие, че последният бил извършил описаните в обстоятелствената част нарушения, а отделно от това счита, че по случая му била наложена ПАМ която била отменена от Административен съд - Хасково. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен представител по делото.
Административнонаказващият орган Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Хасково редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 08.11.2018 г., свидетелите А.О.К. и Ж.К.И. на длъжност „мл. автоконтрольор“ в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Хасково били на работа и в около 12:20 часа били установени по бул. „***“ в град Х., когато възприели движение на моторно превозно средство - лек автомобил марка “Порше”, модел „***“ с рег. № **** в посока бул. „****“, което спрели за извършване на проверка. Установили, самоличността на водача, а по този начин и факта, че автомобилът бил управляван именно от жалбоподателя О.З.А.. В хода на проверката, жалбоподателят представил свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в Кралство Великобритания, което обаче имало в горния ъгъл отбелязването „L“, а след извършена от контролните органи, справка за утвърдените за използване в Европейския съюз образци на свидетелства за управление на МПС, установили, че представеното не попада в тази категория, доколкото се издавал на лица, записали курс във Великобритания за придобиване на правоспособност. Предвид факта, че водачът на превозното средство не представил валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от властите на Република България, а такова и не било издавано на негово име, както и представил копие на свидетелство за регистрация на МПС част втора, а не оригинал, приели, че същият управлява превозното средство, описано по – горе, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС, издадено на негово име. Така, на същата дата, срещу жалбоподателя, в негово присъствие, е съставен от последния Акт за установяване на административно нарушение бл. № 0666617 за нарушение по чл. 150 ЗДвП, съответно по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който жалбоподателят подписал лично без да впише възражения в съответната графа. На същата дата му в връчен и препис от АУАН, лично срещу подпис, според отразеното в приложената разписка. Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя процесното административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева за нарушението по чл. 150 от ЗДвП а на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
В представената Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя О.З.А. не е отразено на името на същия да е издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство, но е вписано, че са му налагани предходни санкции за нарушение на правилата за движение по пътищата – издадени НП в това число и за нарушения по чл. 150 от ЗДвП. Налагани са и принудителни административни мерки.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.О.К. и Ж.К.И. относно обстоятелствата, свързани предприетите от тях действия в хода на извършената проверка и тези, свързани със съставяне на АУАН, като вътрешно безпротиворечиви и логически последователни.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от Закона за движението по пътищата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4 ЗДвП. По силата на чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 100 до 300 лв. онзи, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен талон към него, а според разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. По силата на чл. 183, ал. 1, т. 1 се наказва с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство Следователно, всяко от деянията, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в съответната форма и формално съдържа необходимите по ЗАНН реквизити. Актът е съставен от лице от състава на службите за контрол за спазване на правилата за движение по пътищата, разполагащо с необходимата персонална материална и териториална компетентност и в присъствието на нарушителя. Предявен му е и е връчен лично като му е дадена възможност за възражения, от която не се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, в кръга на неговите правомощия. Спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити поради което доводите в обратна насока, следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин при това в тяхната цялост и в пълнота. На това място следва да се изтъкне, че не са налице пропуски в дейността на контролните органи или доказателства, събрани в насока, която да доведе до разколебаване на формалната доказателствена сила на съставения акт за установяване на административно нарушение, като се държи сметка за наличието на отправено изрично оспорване на фактическите констатации в него, а именно и най - вече, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, след като притежава валидно СУМПС, издадено на негово име. В случая са събрани писмени и гласни доказателства, относно проявлението на този факт в действителността.
Изложеното в съставения АУАН и НП действително, след като бе потвърдено в пълнота, обосновава извод за допуснато от жалбоподателя нарушение по чл. 150 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл следва да се отбележи, че от цитираната Справка за нарушител/водач, издадена по отношение на жалбоподателя О.З.А. се установява, че на името на същия няма издадено валидно свидетелство за управление на МПС от властите в Република България, а от възприетите като достоверни гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А.К. и Ж.И. става ясно, че същият не е разполагал с такова свидетелство, издадено от чужда държава, което да е валидно на територията на страните – членки на Европейския съюз, сред които Република България. Това прави деянието съставомерно именно по предложената от актосъставителя и наказващия орган т. 2, предл. 1 на чл. 177, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, която се явява относимата в конкретната хипотеза, след като са изложени по твърдени конкретните релевантни за тази квалификация факти. Тоест, водачът може да бъде неправоспособен към момента на деянието на различно основание и отделните основания следва да е разграничават, след като законодателят е прокарал такова разграничение и в самата административнонаказателна разпоредба с предвиждане на различни възможни хипотези: водачът да управлява МПС без въобще да притежава съответното свидетелство за управление или да притежавал такова, но то да е било отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП, които хипотези са предвидени като алтернативи и се изключват една друга, както различни са и тези по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП - когато е бил лишен от право по съдебен или административен ред. Следователно, след като наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е посочил, че жалбоподателят е неправоспособен водач, доколкото не притежава въобще издадено СУ на МПС и квалифицирал нарушението по текста на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и се е ангажирал с такива твърдения, за които се явява относимия и приложим законов текст именно посочен от него, е следвало да докаже тези твърдения. Това в случая е изпълнено и следователно, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността за нарушението по чл. 150 от ЗДвП, след като не се събраха и доказателства, изключващи умисъла на деянието.
При определяне вида и размера на административното наказание за нарушението по пункт 1 от санкционния акт, АНО обаче не е приложил правилно материалния закон и конкретно нормата на чл. 27 от ЗАНН, след като от една страна е преценил съдържанието на наказващата разпоредба и е отчел обществената опасност не само на деянието, но и на дееца в лицето на жалбоподателя О.З.А., вземайки предвид регистрираното предходно нарушение по чл. 150 от ЗДвП, за което е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. Индивидуализирането на административната санкция съобразно предвидения специален максимум по чл. 177, ал. 1 от ЗДвП за нарушението по чл. 150 от ЗДвП съответства на събраните отегчаващи отговорността обстоятелства, но не и на имущественото състояние на нарушителя, данни за което не са събрани. Затова процесната глоба следва да бъде определена в размер на 150 лева – съобразно установения минимум, предвид факта, че все пак водачът на МПС е представил СУМПС, издадено от органите на Кралство Великобритания, макар и за целите на обучение за придобиване на правоспособност и по този начин биха могли да бъдат изпълнени целите на административното наказание, като намаляването й в размер съобразно специалния минимум би изиграла необходимата възпираща роля по отношение на жалбоподателя, в какъвто смисъл е необходимо НП да бъде изменено.
По отношение обосноваността и законосъобразността на НП в останалата част, необходимо е да бъде отбелязано, че от установените по делото доказателства жалбоподателят на посочената дата и в посочения час, по бул. „Васил Левски” е управлявал МПС и въпреки, че то не е негова собственост, е следвало да е в състояние да представи при извършване на проверка от органите на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Хасково да представи част втора на свидетелство за регистрация на МПС, което управлявал. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 183, ал.1, т. 1, предл. 3, вр. чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. Същото е извършено виновно от дееца, а при определяне на наказанието по вид и размер, следва да се отбележи, че то е с фиксиран размер и наказващият орган, а и съдът не разполагат с правомощия за преценка в този аспект. В случая материалният закон е правилно приложен по отношение на съставомерната деятелност по пункт 2 от НП и в тази част в съответствие с материалния и процесуалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Подадената жалба се явява неоснователна в този й пункт, а атакуваното с нея НП в частта относно нарушението по пункт 2 – правилно и законосъобразно, поради което в същата част ще следва да бъде потвърдено от съда.
Мотивиран така, и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, Хасковският районен съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18 – 1253 – 002107 от 02.05.2019 г. на Началник – група в Сектор „ПП” при ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДвП на О.З.А. *** е наложено административно наказание: „Глоба” в размер на 300 лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наложената глоба на 150 лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.